Присъда по дело №58/2021 на Военен съд - Пловдив

Номер на акта: 3
Дата: 29 април 2022 г.
Съдия: Подп. Величка Захариева Влашева
Дело: 20216200200058
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 3
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:подп. ВЕЛИЧКА З. ВЛАШЕВА
при участието на секретаря Виолета В. Драгиева
и прокурора Хр. Ат. Анч.
като разгледа докладваното от подп. ВЕЛИЧКА З. ВЛАШЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20216200200058 по описа за 2021 година
На основание чл. 301, 303 и 305 НПК съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия майор СТ. В. СТ. на длъжност „командир на
**** във в.ф. *** – П., роден на ***** г. в гр. ***, обл. ****, живеещ в гр.
****, ул. „**“ № *, българин, български гражданин, с висше образование,
неженен, неосъждан, ЕГН **********;
ЗА ВИНЕВЕН в това, че:
На 25.01.2021 г., около 07:40 часа, в гр. Пловдив на кръстовището, на
бул. *** и ул. *** е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
****, лична собственост, след употреба на наркотично вещество –
амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство Drager Drug
Check 3000 STK 6 с идентификационен номер ARNB – 0811, поради което и
на основание чл. 343б, ал. 3, алт.1 от НК, във вр. чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА
на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 500
лв.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА така определеното наказание
в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
1
На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК във вр. чл. 49, ал. 2 от
НК НАЛАГА на подсъдимия майор СТ. В. СТ. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО да управлява моторно превозно средство за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК ПРИСПАДА времето, през което
подсъдимият е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство
по административен ред, считано от 25.01.2021 г.
Приложеното по делото веществено доказателство:
Дрегер Drug Check 3000, STR 6 с идентификационен номер **** да се
УНИЩОЖИ като вещ без стойност, след влизане на присъдата в законна
сила.
На основание чл. 189, ал. 1 от НПК ОСЪЖДА подсъдимият майор С. да
заплати направените по делото разноски в хода на досъдебното производство
в размер на 70.51 лв. за изготвени фотоалбуми по сметка на РС „Военна
полиция“ – Пловдив, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК при липса на
доброволно заплащане да се заплати сумата от 5 (пет) лева, за служебно
издаване на изпълнителен лист по сметка на Военен съд – гр. Пловдив.
Настоящата присъда може да бъде обжалвана и протестирана в
петнадесетдневен срок от днес пред Военно-апелативен съд на РБ – София.
Съдия при Военен съд – Пловдив:_______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по Присъда № 3 от 29 април 2022 г. по НОХД № 58/2021 г.
по описа на Военен съд – Пловдив.
От съвкупната преценка на събраните и проверени в съдебно заседание
доказателства по делото, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият *** С. В. С. на длъжност „***“ „***“ във в.ф. *** –
Пловдив е предаден на съд за престъпление по реда на чл. 343 б, ал. 3, алт. 1
от НК за това, че на 25.01.2021 г. около 07:40 часа в гр. Пловдив на
кръстовището, на бул.“ *** и ул. “***“ е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил *** с рег. ***, лична собственост, след употреба
на наркотично вещество – амфетамин, установено по надлежния ред с
техническо средство Drager Drug Check 3000 STK 6 с идентификационен
номер ARNB – 0811.
В хода на съдебното заседание ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на ВОП –
Пловдив пледира, че на база на събраните доказателства се потвърждава с тях
изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, като сочи, че
подс. *** С. е бил спрян за проверка от органите на МВР. Първо е била
извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, която е
дала отрицателен резултат. Последвало е отвеждане на подсъдимото лице в
сградата на VІ РУ на МВР – Пловдив за извършване на проба за употреба на
наркотични вещества, като причината за това била, че на 25.01.2021 г.
температурата сутринта е била такава, че не е позволявала техническото
средство Драг Чек 3000 да се използва навън. Като наред с пробата за
употреба на наркотични вещества, бил връчен и фиш за допуснато нарушение
по ЗДвП. След теста с техническото средство за употреба на наркотични
вещества, същият отчел наличие на наркотично вещество – амфетамин.
Подсъдимият е бил отведен за даване на кръвна проба. Като в присъствието
на св. *** Г., подсъдимият е отказал да даде кръв и урина. Именно този факт,
сочи представителят на ВОП, е от съществено значение, защото при липсва
на дадена кръв за изследване, то отчетеният резултат с техническото
средство, съдът следва да приеме за достоверен и годен.
Представителят на ВОП – Пловдив сочи, че техническото средство е
въведено в експлоатация със заповед на министъра на вътрешните работи,
която е приложена към кориците на делото. Тази заповед не е обнародвана в
ДВ, но това не е необходимо, тъй като тя представлява индивидуален
административен акт, издаден в кръга на пълномощията и това средство се
използва масово към инкриминирания момент от органите на МВР. Дори
същото да не е съвсем прецизно, в защита срещу това обстоятелство е
предвидена възможността за даване на кръвна проба. Когато съответното
лице, в случая *** С., не се възползва от възможността да даде такава проба,
за валидни се считат показанията на техническото средство.
На база на гореизложеното, представителят на ВОП – Пловдив, счита че
обвинението е доказано по категоричен начин използваното техническото
средство, събраните многобройни писмени и свидетелските показания,
1
поради което моли съда да признае подсъдимият за виновен. При определяне
на наказанията, моли съда да вземе предвид наличието на отчетени
смекчаващите отговорността обстоятелства – добрите му характеристични
данни, както и обстоятелството, че не е осъждан към настоящия момент.
Поради което моли съда да наложи предвидените по закона наказания
лишаване от свобода и глоба за конкретното деяние, като те бъдат
определени в минимален размер.
По отношение на другото, предвидено кумулативно наказание –
лишаване от право да управлява МПС, моли съда да бъде наложено в размер,
съобразен с установените смекчаващи отговорността обстоятелства. Моли
съда, ако признае подсъдимият за виновен, да го осъди да заплати
направените по делото разноски.
Предлага на съда приложеното по делото веществено доказателство да
бъде унищожено, след влизане на съдебния акт в законна сила.
За подсъдимия се явява адв. С. от АК – Пловдив, който моли съда да
постанови оправдателна присъда. За горното искане, той излага следните
аргументи: обвинението, така както е повдигнато в обвинителния акт, по
повод на който е образувана настоящото производство, не е доказано в обема
и с интензитета достатъчни, че да се приеме да е изпълнено изискването на
чл. 103 НПК, съгласно който присъдата не може да почива на предположения,
когато тя е осъдителна. Всяко съмнение, относно доказаността на
съставомерните факти от състава на повдигнатото обвинение, е в полза на
подсъдимия. Сочи, че съгласно въпросната нормативната база в Наредба №
1/17 г., когато едно лице бъде тествано с техническо средство – Драг Чек
3000, за това дали е употребило наркотично вещество и когато този Драг Чек
отчете положителен резултат, тестваното лице има право да даде кръвна
проба за проверка на отчетеното от този Драг Чек. Сочи, че според
публичното обвинение, след като *** С. се е отказал от правото си да даде
кръвна проба, следва да бъде прието, че за нас е меродавно отчитането на
Драк Чека. Защитата сочи, че е налице сериозно съмнение относно
валидността на Драг Чека, което е основание да се приеме, че е налице липса
на доказаност на обвинението. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от
Наредба № 1/17 г. тестовете, с които се установява употребата на наркотични
вещества и техните аналози се определя със заповед на министъра на
вътрешните работи, факт, който е безспорно установен по делото. Сочи, че се
поставя въпроса относно автора на тази заповед – Министърът на вътрешните
работи, дали издадената заповед е в неговата компетентност, определена му
от чл. 1, ал. 5 от Наредба № 1/17 г. и по-конкретно какъв е акта на Министъра
на вътрешните работи. При всички положения това е административен акт.
Въпросът в случая е дали този административен акт е индивидуален, общ, или
е нормативен административен акт. Навежда подробни доводи относно
видовете административни актове. Защитата счита, че не е установен вида по
своята същност на атакуваната заповед на министъра на вътрешните работи,
което води до липса на категорични доказателства, че заповедта е валидна.
2
Защитата сочи, че в самата процедура по тестването, в самия начин, по
който е извършена проверката, включително и относно конкретния Драг Чек,
използван, за да бъде тестван *** С., съществуват много въпросителни, които
сами по себе си може да не са проблем, но когато съществуват в тази
съвкупност, в която се намират в кориците на делото, то същите ще доведат
до опорочаване на процедурата.
На следващо място защитата сочи, че съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за
медицинските изделия, на самото медицинско изделие трябва да има
изписване на „ЕС“ като маркировка, на видимо място върху самия Драг Чек и
по възможност върху опаковката. В конкретния случай нито върху теста, нито
върху опаковката е налице тази маркировка. Това означава, че Драг Чекът
няма как да бъде приет като такъв от кръга на тези, които са калибровани –
тествани и са приети за легална употреба, съгласно нашето законодателство.
На следващо място защитата сочи, че няма как от момента, в който
лицето е било тествано първоначално със тест за алкохол да се спази часа,
който е отразен в АУАН при тестването му в сградата на VІ РУ – Пловдив,
тъй като не е възможно това разстояние да бъде изминато от мястото на
спиране на лицето до сградата на VІ РУ –Пловдив за 3 мин. и 29 секунди.
Защитата сочи, че липсват данни, описани в част ІІ в протокола за
медицински изследване и вземане на биологични проби за концентрация на
алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Това е съществен порок, който води до нарушение на самата процедура.
Не на последно място сочи, че подс. *** С. още същия ден е посетил
лаборатория Писанец, където е извършено лабораторно изследване на кръвта
и е налице липса на амфетамин в кръвта му, което е индикация, че ползвания
тест за наркотични вещества е бил неточен.
Няколко дни по-късно подс. *** С., по указание на своя началник, е
направил тест във *** – Пловдив и за извършване на изследване за наличие
на наркотични вещества в кръвта, давайки проба от урината си, която проба
също е отрицателна.
На база на горните доказателства защитата моли да бъде постановен
оправдателен съдебен акт.
Подсъдимият *** С. не се признава за виновен. Дава обяснения, че е
пил единствено хранителни добавки и никога не е употребявал наркотични
вещества. Обясни, че е поискал да му бъде извършена и повторна проба за
наркотични вещества. Не оспорва фактите, описани в АУАН. Поради което
моли съда да постанови оправдателна присъда.
Подсъдимият *** С. В. С. е постъпил на кадрова военна служба в БА на
30.08.2007 г., а във в.ф. *** – Пловдив е от 01.07.2013 г., видно от
приложената по делото служебна характеристика (л. 45 от ДП № 5-Сл/2021 г.)
На длъжност „***“ „***“ във в.ф. *** – Пловдив бил назначен със
Заповед № ЗЛС-66/26.11.2020 г. на командир в.ф. *** – Пловдив (кадрова
3
справка на л. 46 от ДП № 5-Сл/2021 г.)
По време на службата си притежавал много добри организационни
качества. Умеел правилно да степенува и решава поставените за изпълнение
задачи в пълен обем и с чувство за отговорност.
Награждаван четири пъти с „***“, видно от приложения служебен
картон на л. 47, от ДП № 5-Сл/2021 г.
НЕ е ОСЪЖДАН, обстоятелство установено от приложената справка
съдимост на л. 95 от ДП № 5-Сл/2021 г.
ПО ВРЕМЕ НА СЛУЖБАТА СИ ИЗВЪРШИЛ СЛЕДНОТО:
На 25.01.2021 г., за времето от 07:00 ч. до 17:00 ч., полицейските
служители св. К.П. – *** и св. Х.С. – *** от Сектор „Пътна полиция“ – гр.
Пловдив работили по утвърден график за седмицата по безопасност на
движението по пътищата на територията на VІ-то РУ – Пловдив. Около 7:30
часа, на кръстовището на бул. „*** и ул. „***“ в гр. Пловдив, св. *** К.П.
спрял за проверка лек автомобил марка „***“ с рег. № ***. Водачът му
представил документи, от които се установило, че *** С. В. С. е от гр. *** На
място подсъдимият бил тестван за наличие на алкохол в кръвта с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510. Видно от изисканата и приложена по делото
справка от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив (л. 129 от
съдебния том) съдът констатира, че часа на извършената проверка е 07:36:39
ч. Не било установено наличие на алкохол в кръвта му. Свидетелят С.
направил справка в масива за административно-наказателна дейност в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, от която се установило, че
подс. *** С. има невръчен електронен фиш за превишена скорост. Видно от
показанията на св. С., тъй като към онзи момент не е била въведена системата
„Принтер – таблет“, поради липса на синхронизация, не е било възможно на
лицето да бъде връчен на място електронния фиш. На св. П. направило
впечатлени, че подс. *** С. е бил „възбуден и притеснен“, което породило
съмнение у полицейските служители, че той може да е употребил наркотични
вещества. Двамата свидетели показаха, че температурата навън била, според
тях, под изискуемите -5 градуса, което им дало основание лицето да бъде
заведено в сградата на VІ РУ –Пловдив, за да бъде тествано за наличие на
наркотични вещества. Така, от мястото, където били спрели подс. *** С., до
сградата на VІ РУ – Пловдив, видно от приложената по делото справка от
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив (л. 127 – л. 128, съдебен
том) в т. 7 е посочено, че разстоянието е 1.900 м., а от показанията на св. П. и
св. С. това разстояние се изминала за около 5 минути, като се преминава през
2 – 3 светофара. По време на отвеждане на лицето в сградата на VІ РУ –
Пловдив, св. П. показа, че са извършили събеседване с лицето, като то е
обяснило, че единствено употребява хранителни добавки. При пристигане в
сградата на VІ РУ –Пловдив, подс. *** С. бил тестван за употреба на
наркотични вещества от св. П. с полеви тест „DRAGER DRUG CHEСK“ 3000
STK 6 -ARNB 0811. Пробата дала положителен резултат за наличие на
4
амфетамин, като била показана на водача. Пробата била извършена съгласно
Методическите указания за работа с полеви тест, тъй като, видно от
изисканата справка от Института по метеорология и хидрология, филиал –
Пловдив, изх. № ОД-03-491-1 от 09.12.2021 г. (л. 116 от съдебния том), се
установява, че температурата на въздуха за 25.01.2021 г. е била 7.9 градуса, но
св. П. бе категоричен, че ако температурата играе и е под -5 градуса тестовете
се извършват в сградата на полицейското управление, тъй като тестването се
извършва при специфични условия, при спазване на определен температурен
режим. Факт, безспорно установено от самите Методически указания за
работа с полеви тест, намиращ се на л. 132 – 134 от съдебния том, като в
Раздел т.ІІ, т. 1 е указано, че процедурата за вземане на проба с орален тест
Драк Чек 3000 се извършва минимум 10 минути, като преди това лицето не
следва да е употребило храна и температурата на околната среда да е от +5
градуса до +30 градуса. Св. С. показа, че няма как те да знаят с точност колко
е температурата на въздуха на 25.01.2021 г., но метеорологичните условия са
били лоши, което е наложило лицето да бъде отведено в VІ РУ на МВР –
Пловдив. След като изчакали 10 минути от началото на теста, същият отчел
наличие на наркотично вещество – амфетамин. Св. П. съставил АУАН сериен
номер 996160 от 25.021.2021 г. на л. 32 от ДП № 5-Сл/2021 г. като посочил
час на изготвянето му „около 07:40 часа“. Относно часа св. П. показа, че тъй
като часовникът може да е бил напред или назад, затова е отразено „около“ за
начало на проверката. Краят на проверката е отразен в протокола за
извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни
прекурсори – 10.00 часа, който се изготвя съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или наркотични вещества или техни прекурсори и е приложен по делото на
л. 34 от ДП № 5-Сл/2021 г.
След което подс. *** С. е бил съпроводен до УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД
– Пловдив за даване на кръвна проба. Там подс. *** С. е отказал да даде
кръвна проба пред св. *** Г., който е оформил необходимите документи за
този му отказ. Видно от амбулаторен лист за преглед на пациент от
25.01.2021 г. (л. 97 от съдебния том) е отразен час на постъпване 10:34 часа и
час на напускане 11:04 часа. В самия амбулаторен лист в графа „Анамнеза“ е
вписано, че пациентът отказва да даде кръв и урина за опиати. Налице са
подписи от страна на св. *** Г. и подсъдимото лице. Последвало е изготвяне
на триажен лист № 64144 от 25.01.20021 г. , касаещ подс. *** С. на л. 98 от
съдебния том. Като към комплекта от документи е приложен и талон за
изследване с № 071323 на л. 99 от съдебния том, с поставен на него стикер №
1. Видно от самия талон за изследване в него е отразено началото на
проверката – около 07:40 часа. Не е налице противопоставяне от страна на
подсъдимия при изготвяне на АУАН и на талона за изследване, налице са
положени подписи от обследваното лице, без да изложи каквито й да е
възражения. Същият се е съгласил с всички изписани в него факти.
Последвало е и изготвяне на протокола за медицинско изследване и вземане
5
на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози, на л. 100 от съдебния том. Видно от
самия протокол в Раздел ІІ – Наркотични вещества или техни аналози, или
други средства, нарушаващи способността за управление на МПС е налице
липсва на попълване на реквизитите от страна на св. *** Г.. Единствено е
налице отметка, че лицето отказва да даде кръв и урина за проба за опиати.
Самият св. *** Г., разпитан като свидетел, показа, че той е оформил този
протокол, както и Раздел ІІ, като не е вписал нищо, тъй като лицето е
отказало да даде кръв. Такава е практиката. По категоричен начин се доказва,
че подс. *** С. е бил отведен в УМБАЛ “Св. Георги“ ЕАД - Пловдив от св.
П., факт установен и от приложения по делото Амбулаторен дневник, копие
от който е приложен на л. 102 – л. 103 от съдебния том. Като под № 1771 от
дата 25.01.2021 г. е вписан именно подс. *** С., а в графа „диагноза“ е
отразено, че лицето отказва да даде кръв и урина за изследване за опиати в
присъствието на св. П.. След като било установено, че лицето е
военнослужещ била уведомена РС „Военна полиция“ – Пловдив и лицето
било придадено за последващи действия.
По делото е приложен и албум за оглед на ВД от 23.02.2021 г. (л. 66 – л.
69 от ДП № 5-Сл/2021 г.), от който е видно, че в тестовата касета единствено
срещу обозначението от дясно срещу АМР няма червена черта, т.е. линия,
която показва, че е налице положителен резултат за употреба на амфетамин –
снимка № 4. На тестовата касета е изписано ЕГН-то на подсъдимото лице.
Като ЕГН-то е изписано и върху самата опаковка на използвания тест Драк
Чек 3000 с номер ARNB-0811.
Горната фактическа обстановка и правна квалификация се доказва по
безспорен и категоричен начин от показанията на полицейските служители,
които в показанията си бяха последователни и категорични, както и че при
изпълнение на своите задължения са спазила и издадената Заповед № 8121з-
1186 от 13.09.2017 г. на МВР, приложена на л. 94 от съдебния том. Видно от
самата заповед с нея се указва използването на технически средства и
тестове, а именно уред за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози Драк Чек 5000 и тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози Драк Чек 3000. Изпълнението на
заповедта е възложена на ГД „НП“, ГД “Гранична полиция“, Столична
дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР. В тази
заповед е указано копие от същата да се изпрати на посочените по-горе
адресати, в това число и до ОД на МВР – Пловдив. Безспорен е факта, че тази
заповед е получена в ОД на МВР – Пловдив, видно от писмо, изпратено ни от
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив (л. 127 от съдебния том).
В т. 4 от същото писмо изрично е посочено, че използваният тест Драк Чек
3000 с номер ARNB-0811 е идентичен с посечения тест в Заповед № 8121з -
1186 от 13.09.2017 г. на МВР и към момента на извършване на проверката
25.01.2021 г. е бил технически годен. Ето защо доводите на защитата, че не е
ясно от кой вид е именно тази Заповед № 8121з -1186 от 13.09.2017 г. на
6
МВР, съд не приема за състоятелни. Видно от Закана за нормативните актове
в нито една разпоредба не е указано, че именно така оспорваната заповед се
явява нормативен акт. Тази заповед по своята същност е вид административен
акт и е издадена в рамките на правомощията на Министъра на вътрешните
работи, съгласно предоставените му по чл. 33, ал. 1, т. 9 от ЗВМР. Видно от
Решение № 9/2014 г. на КС по к.д. № 3/2014 г. изрично е посочено
правомощието на държавните органи да издават “властнически
волеизявления“ във формата на актове, от които настъпват определени
правни последици. Така в Решение № 21/95 г. на КС по к.д. №.18/95 г. е
посечено, че гражданите и ЮЛ имат право да обжалват всички
административни актове, вкл. и вътрешно служебните, ако тези актове
нарушават (засягат) техните права и законни интереси и не са изключени със
закон от съдебно обжалване. Следва да се отбележи, че самото “засягане“ се
изразява в незаконосъобразността на адм. акт, т.е. да е налице нарушаване на
правна норма, от по-висок ранг. Според КС в административните актове се
включват и вътрешно служебните актове, издадени от административен
орган, когато проявяват действие навън спрямо трети лица. Затова Решение
№ 2/2002 г. КС по к.д. № 28/2022 г. дава дефиниция на адм. акт, а именно –
едностранно властническо волеизявление на административен или друг
овластен орган да действа като такъв, който има правомощия, съгласно
определен закон, да издава административни актове, които пораждат
определени правни последици, чието изпълнение е скрепено с държавна
принуда. Така на база на посоченото решение от КС и в §1, т. 1 от ДР на АПК
е посочено що е административен акт. Тези административни актове, за да са
легитимни те трябва да са законосъобразни, съгласно чл. 169 от АПК. Ето
защо в настоящия случай оспорваната Заповед № 8121з-1186 от 13.09.2017 г.
на Министъра на вътрешните работи има властови характер, т.е. налице е
волеизявления от овластен орган по закон, който в рамките на предоставената
му компетентност издава този акт, с който указва определени задължения
спрямо определен кръг лица, които следва да я прилагат. Така, съгласно
писмо от ИАЛ – София, рег. № 328600-14120 (л. 131 от съдебния том), което
е изпратено до Министъра на вътрешните работи с дата 08.04.2016 г. е
указано, че съдържанието на писмото следва да се сведе до знанието на
определени служби, за използване на посоченото в писмото медицинско
изделие Драк Чек 3000, което представлява орален тест за установяване
употребата на наркотични вещества и упойващи такива, като върху
опаковката следва да има обозначение „СЕ“. Така на база на предоставените
правомощия министърът на вътрешните работи, съгласно чл. 33, ал. 1, т. 9 от
ЗМВР, е издал оспорваната заповед, при спазване на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 8 от
ЗМВР. Тази заповед е издадена и има степен на абстрактност, т.е. отнася се до
субекти, които следва да я прилагат (съгласно посечените в нея адресати, до
които е изпратена) и има за цел приложение по повод изпълнение и
приложение на определено властническо волеизявление по използване на
указаните в нея – уред за установявана на наркотични вещества и техни
7
аналози Драк Чек 5000 и тест за установявана на наркотични вещества и
техни аналози Драк Чек 3000. Поради което следва да се приеме, че тази
оспорвана заповед по своята същност се явява индивидуален
административен акт. Тя е адресирана до определен кръг лица, които следва
да я прилагат – а имено служителите на МВР. Тя има действие за дълъг
период от време до момента, в който отпадне необходимостта й от използване
на указаните в нея медицински изделия. Поради което доводът на защитата,
че не му е ясно от кой вид е оспорваната от него заповед, съдът не приема за
несъстоятелен. В самото съпроводително писмо с УРИ: 812100-16866 от
04.11.2021 г. (л. 93 от съдебния том) към заповедта ясно е указано, че на
основание чл. 1, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 1 за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози е
издадена оспорваната Заповед № 8121з-1186 от 13.09.2017 г. от страна на
защитата. За да бъде издадена тя се базира и на Закона за медицинските
изделия, с цел въвеждане в експлоатация на техническите средства за
установяване наличието на алкохол и наличието на наркотични вещества
и/или техните аналози. Факт потвърден и от Писмо от ИАЛ – София (л. 131
от съдебния том), в който изрично е упоменат адресата на получаване – МВР.
Съблюдавайки таза Заповед № 8121з-1186 от 13.09.2017 г. (л. 94 от съдебния
том), то тя влиза в сила от 29.09.2017 г., като с нея се отменя Заповед № Із-
789 от 12.04.2010 г., допълване се Заповед № Із-215 от 05.02.2012 г. и се
поправя Заповед № Із-841/23.04.2016 г. От самата заповед е видно, че тя е
адресирана до различни адресати, като един от тези е и ОД на МВР – Пловдив
за сведение и изпълнение. За факта, че ОД на МВР – Пловдив е уведомена е
налице безспорен факт, видно от Писмо с рег. № 103000-1865 от 27.01.2022 г.,
изпратено от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив (л. 127 от
съдебния том), като в т. 4 е посочено, че използвания Драк Чек 3000, в случая
отнасящ се до тестването на подс. *** С., е идентичен с посочения в Заповед
№ 8121з -1146 от 13.09.2017 г. на МВР.
На следващо място съдът не приема довода на защита, че е отказано на
подсъдимия да бъде тестван с уред Драк Чек 5000, намиращ се в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, защото, видно от показанията
на полицейските служители, това става само, когато лицето поиска. Съдът
при съпоставяне на подсъдимия и св. П. в очна ставка установи, че св. П.
показа, че подсъдимият не е поискал да бъде тестван с този уред, а и повторен
тест се прави ако първия е невалиден. По време на очната ставка самият
подсъдим обясни, че за наличието на другия уред Драк Чек 5000, той е
разбрал впоследствие от неговия адвокат. Поради което съдът не приема
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, че е
заявил, че желае да бъде тестван с уреда Драк Чек 5000. Явно това е негова
защитна позиция, която се обори при съпоставянето му със св. П. по време на
проведената очна ставка.
От събраните по делото доказателства се установява, че подс. *** С. е
тестван с тест за установяване на наркотични вещества и техни аналози с
8
Драк Чек 3000 с номер ARNB-0811, който е технически годен. Въведен е в
експлоатация, съгласно писмо от ИАЛ – София с изх. № 4894 от 01.02.2022 г.
(л. 149 от съдебния том), съгласно Директива 98/79/ЕС., която е влязла в сила
на 07.02.1998 г., като е ратифицирана с Регламент /ЕО/ №596 /2009 г.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за медицинските изделия (ЗМИ) изрично е
посочено, че този вид техническо средство се явява ин витро медицински
изделие. Като значението на думата „ин витро“ е стъкло. Тези изделия се
пускат на пазара и/или в действие в съответствие с изискванията на ЗМИ,
когато са „СЕ“ – маркирани по реда на чл. 15 от ЗМИ и притежават документ,
съответстващ на изделието със съответните изисквания – Декларация за
съответствие, съгласно Директива 98/79/ЕС, издадена от производителя. ИАЛ
(Изпълнителна агенция по лекарствата) е уведомила МВР за пускането на
пазара на Драк Чек 3000 и Драк Чек 5000 от страна на търговеца на едро с
медицински изделия „Дрегер Сейфти България“ ЕООД. Безспорен е фактът,
че съгласно § 2 от ЗМИ е посочено, че със закона се въвеждат разпоредбата на
Директива 98/79/ЕС. За да бъдат пуснати на пазара тези ин витро медицински
изделия е необходимо да е налице маркировката ЕО („СЕ“ – маркировка),
предвидена в чл. 15 от ЗМИ, доказваща, че изделието е преминало през
оценка на съответствието, съгласно чл. 8 на Директива 98/79/ЕС. Тази
маркировка „СЕ“, според чл. 15, ал.1 от ЗМИ, е графично изображение,
съгласно приложението, която се поставя върху медицинското изделие преди
пускането му на пазара и/или пускането му в действие и трябва да се разчита
лесно и да не може да се заличи без да останат следи. Съгласно чл. 15, ал. 2 от
ЗМИ СЕ – маркировката се поставя на видимо място върху изделието, видно
от инструкцията му за употреба и върху неговата стерилна опаковка, ако има
такава. Когато е възможно тя се нанася и върху потребителската опаковка.
Безспорни данни посочени в писмо, изпратено от ИАЛ – София с изх. №
11111 от 09.03.2022 г. (л. 187 от съдебния том). В настоящия случай от
самото използвано медицинско изделие Драк Чек 3000№ ARNB 0811 и върху
приложената към него опаковка липсват обозначението „СЕ“. Факт, който
защитата излага като довод и моли съда да не дава вяра на това изделие, тъй
като след като липсва тази абревиатура, то не следва да се приема за
медицинско изделие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗМИ. Съдът не приема
довода на защитата, тъй като, съгласно изпратеното писмо от ИАЛ – София
изх. № 25 от 31.03.2022 г. в т. 4 е посочено, че маркировката „СЕ“ се поставя
задължително върху опаковката на изделието, тогава когато е квалифицирано
като медицинско изделие за ин витро диагностика. При липсата на тази
маркировка „СЕ“, то изделието не е квалифицирано като изделие за ин витро
диагностика, но въпреки това е изцяло годно за употреба. Техническите
характеристики и свойствата на използваното изделие са идентични,
независимо дали то е квалифицирано като медицинско изделие за ин витро
диагностика или не.
Не на последно место съдът не приема довода на защитата,че
обвинението не е доказано и от обективна страна,тъй като няколко часа след
9
като подсъдимият е бил освободен, той е посетил Лаборатория „*** –
Пловдив, видно от приложения резултат от извършеното изследване на кръв
на л. 63 от ДП № 5-Сл/2021 г. Резултатът от това изследване е, че не е
установено наличие на амфетамини в кръвта му. Видно обаче от
приложеното по делото писмо изх. № 6 от 17.02.2022 г. на л. 169 от съдебния
том, изрично е указано, че резултатите, дадени в тази лаборатория, нямат
тежест пред съда. По делото е приложено и медицинско изследване от *** –
Пловдив от 01.02.2021 г. на л. 113 от ДП № 5-Сл/2021 г., от което е видно, че
в кръвта и урината не е установено наличие на каквото й да е наркотично
вещество. Да, безспорно това е писмен документ, който е приобщен по
делото, но резултатите са направени след датата на деянието, а именно на
01.02.2021 г., поради което съдът няма как да го цени като годно писмено
доказателство.
Ето защо съдът счита, че деянието е доказано и от обективна страна,
тъй като съдът приема, че за да бъде осъществено деянието по чл. 343б, ал. 3
от НК е необходимо да е налице управление на МПС след употреба на
наркотични вещества, като е без значение кога е било употребено
наркотичното вещество, а в случая е установено наличие на амфетами.
Съставът на престъплението не свързва осъществяването му с определена
концентрация на наркотичните вещества или установяване на водача да не
може да управлява МПС. За съставомерността на деянието не се изисква
настъпване на определени обществено опасни последици – конкретен
престъпен резултат, поради което престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е
формално, на просто извършване. В разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК
липсва обективен признак „надлежен ред” на установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, въпреки посочената регламентация
в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техни аналози.
След като „надлежния ред“ не е елемент от обективната страна на престъпния
състав, то доказването на изпълнителното деяние – управление на моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества може да се
установи и с всички допустими по НПК доказателства. Недопустимо е
процесът на установяване на обективната истина да бъде ограничен от
административни разпоредби. Обратното би поставило целият доказателствен
инструментариум на НПК в субсидиарно положение без легално основание.
Поради, което съдът счита, че в настоящия случай изложените от
защитата доводи за подсъдимия, касаещи наличие на нарушение по
отношение на липсата на маркировката „СЕ“ върху опаковката и върху
самото медицинско изделие, не следва да се приеме за достоверно, тъй като
това използвано изделие в конкретния случай има характеристиките на такова
и има технически данни, които позволяват то да бъде използвано.
От СУБЕКТИВНА страна деянието е от категорията на формалните,
при което умисълът може да бъде само пряк. За прекия умисъл е необходимо
и достатъчно деецът да е съзнавал обществено опасния характер на своето
10
деяние и въпреки това да е искал да го извърши. При наличие на обективно
установена употреба на наркотични вещества, което е доказано по
категоричен начин чрез използване на годното в конкретния случай
техническо средство – Дрегер Drug Check 3000, с № ARNB 0811 и е
установено, че самото тестване е извършено при стриктно спазване на
Наредба № 1/219.07.2017 г. за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта и/или наркотични вещества или техни аналози и в Методическите
указания с рег. № 3286-17590 от 09.05.2016 г. на л. 132 – л. 136 от съдебния
том и се потвърждава от всички събрани доказателства по делото – гласни,
писмени и веществени. От това несъмнено се извежда и умисълът за
осъществяване на престъплението, тъй като е достатъчно да се установи
обективната употреба на наркотични вещества, от което се извежда умисъла.
В случая подсъдимият е съзнавал забраната да управлява МПС след употреба
на наркотични вещества. Безспорно подсъдимият е съзнавал и обществено
опасния характер на деянието – неговата противоправност и наказуемост.
Съзнавал е и обществено опасните му последици, които деянието причинява в
обществената действителност и е желаел тяхното настъпване, като е направил
всичко възможно за настъпване на противоправния резултат.
По размера на наказанието:
Съдът, за да определи размера на наказанието на подсъдимия, взе
предвид всички обстоятелства, имащи значение за наказателната му
отговорност, като се съобрази и с целите на наказателната репресия по чл. 36
от НК, а именно: смекчаващите обстоятелства: чистото му съдебно минало,
добрите му характеристични данни като военнослужещ, факта, че е
награждаван седем пъти, а един път е наказван, и не на последно място, че
като военнослужещ не е създавал проблеми, видно от приложената по делото
служебна характеристика на л. 45 от ДП № 5-Сл/2021 г., в която е отразено,
че се ползва с уважение сред колегите си, притежава много добри
организационни качество, притежава изразен стремеж за изпълнение на
възложените му служебни задължения в пълен обем. Съдът отчете и
отегчаващите обстоятелства: а именно, че е съзнавал високата степен на
обществено опасния характер на деянието, липсата на критично отношение
към извършеното и осъзнаване на последиците от деянието и липсата на
самопризнание от подсъдимия и не на последно място, факта, че същият е в
редовете на БА и следва да спазва определено поведение в обществото.
Съдът, като взе предвид причините и мотивите за извършване на
престъплението, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, високата
обществена опасност на деянието, определи размера на наказанието при
условията и по реда на чл. 54 от НК в размер на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 500 лв. Като по този начин
съдът счита, че ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 36 от НК, а
именно, че с така определеното наказание ще се поправи и превъзпита. Като
по отношение на наложеното наказание глоба и неговия размер, който е в
минимален такъв, съдът счита, че същият е съобразен и с факта, че
11
подсъдимият е трудово ангажиран към момента.
При обсъждане на въпроса, дали подсъдимият следва да изтърпи
ефективно така определеното му наказание и, че за постигане на целите на
наказанието не се налага подсъдимият да изтърпи наказанието в местата за
лишаване от свобода, то съдът взе предвид: добрите му характеристични
данни като военнослужещ, факта, че не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, поради което намира, че за постигане целите
на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия ще следва да се
приложи разпоредбата по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно да отложи
изпълнението му за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата
в законна сила.
Съдът, изхождайки от тежестта на допуснатото от подсъдимия
нарушение – управление на МПС след употреба на наркотични вещества:
амфетамин, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и от
приложената по делото справка за нарушител по ЗДвП на л. 35 от ДП № 5-
Сл/2021 г., от която е видно, че спрямо подсъдимият *** С. има издадени 8
АУАН и 8 НП (наказателни постановления), за допуснати нарушения по
ЗДвП, както и 5 бр. фишове, съдът отчете и допуснатото от негова страна
извършено деяние, което е с висока обществена опасност, съдът счита, че
това е израз на незачитане на установените в страната права по ЗДвП и
ППЗДвП, поради което, намира, че на основание чл. 343г, вр. чл. 37, т. 7 от
НК, във вр. чл. 49, ал. 2 от НК, ще следва същият да бъде лишен от правото
да управлява моторно превозно средство за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК следва да се приспадне времето, през
което за същото деяние подсъдимият е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява това право, считано от 25.01.2021 г.
ПРИЧИНИ: недостатъчно високо правно съзнание, незачитане
правилата по ЗДвП и ППЗДвП.
МОТИВИ: ниска правна култура и незачитане на установения правов
ред в РБългария, факта, че същият е военнослужещ в БА и следва да спазва
стриктно установените правила за движение по пътищата.
Приложеното по делото веществено доказателство:
Дрегер Drug Check 3000, STR 6 с идентификационен номер ARNB
0821, следва да се УНИЩОЖИ като вещ без стойност, след влизане на
присъдата в законна сила.
Разноски:
Ще следва на основание чл. 189, ал. 1 от НПК подсъдимият *** С. да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски в хода на
досъдебното производство в размер на 70.51 лв. за изготвени фотоалбуми по
сметка на РС“ Военна полиция“ – Пловдив, както и на основание чл. 190, ал.
2 от НПК, при липса на доброволно заплащане, следва да бъде осъден да
заплати сумата от 5 (пет) лева, за служебно издаване на изпълнителен лист по
12
сметка на Военен съд – гр. Пловдив.
Предвид гореизложеното съдът постанови присъдата.

25.05.2022 г.,
Гр. Пловдив ВОЕНЕН СЪДИЯ:



13
Съобщи за изтекли лични данни