М О
Т И В И
Относно
Присъда №121 от 09.06.2016г. по НОХД
№274/2016г. по описа на Бургаски окръжен съд
Бургаска
окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Н.В.В., ЕГН:**********,***,
българин, българско гражданство, неосъждан, женен, висше образование,за това,че на 07.12.2013 г. около
04.45 часа, общ.Несебър, в района на вилната зона на с.Кошарица, на прав
участък от пътно двулентово платно на пътя свързващ с.Кошарица, к.к. Сл.бряг, в
близост до подстанция „Хелиос”, движейки се в посока с.Кошарица - к.к.Сл.бряг,
при управление на МПС - л.а. марка „************” с рег.№ ******************* /собственост на В./, нарушил правилата за движение по пътищата
визирани в чл. 21 ал. 2 от ЗДвП - „Когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак“; и в чл. 47 ал. 3 от ППЗДвП - „Пътните знаци за въвеждане на
забрана ... имат следните изображения и наименования: В26 - „Забранено е
движението със скорост, по висока от означената“, като в същият пътен участък,
урегулиран с пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от 60
км/ч“, избрал скорост на движение от 116,7 км/ч и при възникнала опасност за
движението не успял да намали безаварийно или да спре, допуснал пътно
транспортно произшествие при което по непредпазливост причинил смъртта на А. Д. Д., ЕГН: **********,
пътник в л.а.”**************” с рег. № **********,
като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда промила, а именно 0,90 /нула цяло и деветдесет промила/
установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза №
1093/09.12.2013 г. на БНТЛ при ОД МВР гр.Бургас - престъпление по чл. 343 ал.3,
пр.1, б.”Б”, пр.1, вр.ал.1 б.”В”, вр.чл.342 ал.1 от НК, вр. чл. 21 ал. 2 от ЗДвП и чл. 47 ал. 3 от ППЗДвП.
Съдебното
производство се проведе по реда на чл.371 т.2 НПК-съкратено съдебно следствие,
като подсъдимият призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като не пожела да се
събират нови доказателства за тези факти. Приложени и приети бяха по делото
трудов договор, Акт за сключен граждански брак и трудови характеристики,
установяващи личностовите характеристики , трудова и семейна ангажираност на
подсъдимия към настоящия момент.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвинението, като сочи същото за доказано по
несъмнен начин. Предвид направеното признание от страна на подсъдимия на
фактите изложени в обвинителния акт, прокуратурата акцентира върху вида и
размера на наказанието. Предложено бе на подсъдимия да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от
4 години и 6 месеца, което след редукцията по чл.58 ал.1 НК да се определи на 3
години лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи ефективно при
първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Предлага подсъдимия
да бъде лишен от правоуправление на МПС
за срок от 5 години.
Защитата счита
фактическата обстановка за установена по безспорен начин, както и с оглед прилагането на диференцираната процедура по
чл.371 т.2 от НПК. Пледира наказанието
да бъде определено при условията на чл.66 от НК, при превес на смекчаващи
вината обстоятелства за неговия подзащитен.
Подсъдимият в
последната си дума изказва съжаление за загубата на приятеля си и моли за
справедливо наказание.
ПО ФАКТИТЕ:
Съдът след
задълбочен анализ на събрания доказателствен материал поотделно и в неговата
съвкупност установи, че самопризнанието на подсъдимия В. се подкрепя от
доказателствата по делото,като се установява следното:
Н.В.В. ***,
българин, българско гражданство, неосъждан, женен, висше образование, работи
като продавач-консултант, ЕГН **********.
Същият е
правоспособен водач на МПС от 28.03.2005г., като до момента на инкриминираното
ПТП е допуснал множество нарушения на правилата за движение по ЗДвП, за което
има издадени седем наказателни постановления. Нарушенията му са свързани с
управление на МПС без да притежава правоспособност съответно свидетелство за
правоуправление-чл.177 ал.1 т.2 ЗДП, като нарушението е констатирано на 11.01.2005г
преди подсъдимият да е придобил правоспособност за шофьор на 28.03.2005г., налице
са и последващи нарушения свързани с управление на МПС с превишена скорост и с
несъобразена такава. Горните факти могат да обосноват извод, че В. е
системно недисциплиниран и незачитащ
правилата за движение водач на МПС.
На 06.12.2013 година в с.Кошарица, обл.Бургас, подсъдимият Н.В., ведно
със свои приятели, сред които свид.Б. А. и пострадалият А.Д. Д. ***, празнували
имен ден на подсъдимият - Никулден, в дома му, находящ се в с.Кошарица,
обл.Бургас, ул. „**************“ № **.
Вечерта както обвиняемото лице, така и свидетелят и пострадалият употребявали
алкохол. След 04.00 часа на 07.12.2013 година,
Н.В., свид. Б. А. и пострадалият А. Д. Д. взели решение да
посетят дискотека в к.к. Слънчев бряг. За целта се качили в лек автомобил марка
„************“ с ДК № ***********, собственост на В.. Н.В. заел мястото на водача на лекият
автомобил - предната лява седалка, св.А., като пътник заел задна лява седалка,
а пострадалия А. Д. Д., като пътник се намирал на предна дясна седалка. Пострадалият А. Д. Д. бил облечен с
червено горнище от анцуг марка „Diamand“, червена тениска, черно долнище от анцуг с
връзки, с бели шевове и емблема върху преден ляв крачол, маратонки марка
„Уолмакс“, носил диоптрични очила.
Н.В. управлявал автомобилът в посока к.к. Слънчев бряг, като избрал
скорост на движение 116,7км/ч. , при разрешена такава в този пътен участък от 60
км/ч. Подсъдимият В. управлявал лекия автомобил в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда промила, а именно 0,90 /нула
цяло и деветдесет промила/.
Самият участък бил прав пътен участък, с продължителен наклон за
спускане по посока к.к. Слънчев бряг . Платното било с две ленти на движение в
едната посока, разделени една от друга с непрекъсната линия. В дясно от пътя посока
к.к. Слънчев бряг се намира подстанция „Хелиус“. В ляво от пътя има канавка от
бетонни плочи с дълбочина 0,30 метра, обрасла с трева и ниски храсти. След това
следва неравен терен на около 0,60 метра над нивото на пътя. По него има много
неравности под форма на купчини от земна маса с неправилна форма и образували
се дупки между тях, висока трева и храсти на височина до 2 метра. На около
100-150 метра преди подстанция „Хелиус“ в посока к.к. Слънчев бряг има пътни
знаци А27 „Кръстовище с път без предимство от дясно“ и В26 „Забранено е
движение със скорост, по-висока от 60 км/час“. По пътя имало и поставени табели
с надпис подстанция „Хелиус“ и „Автомивка“. Подсъдимият Н.В. управлявал лекият
автомобил през тъмната част на денонощието, времето било студено, духал вятър, но пътната настилка
била суха, без неравности, а банкетите затревени . Лекият автомобил имал
халогенни фарове с крушки Н4, като при движение на дълги светлини видимостта
пред автомобила била над 100 метра, а на къси - до 75 метра на нивото на
дясната граница на пътната лента и 50 метра пред левия фар. Нямало попътно и
насрещно движещи се превозни средства, опасна ситуация или техническа
неизправност по лекият автомобил, на които водача трябвало да реагира.
Около 04,45 часа движейки се по прав пътен участък с продължителен
наклон за спускане в близост до подстанция „Хелиус“, лекият автомобил,
управляван от В. със скорост от 116,7
км/час, поднесъл, напуснал пътното платно косо през левият банкет, канавката
след нея и скат с височина около 0,60 метра. След това навлязъл в терен с много
неравности (като купчини), висока тревиста растителност и храсти на места до 2
метра. По него извършил сложни движения на транслация и ротация около
надлъжната ос, без преобръщане. Първият силен удар на автомобила бил с предна
дясна странична част във вертикалните колонки на табела с надпис подстанция
„Хелиус“, които са оставили отпечатък (деформации) по преден десен калник и
предна дясна врата и са я блокирали. В момента на удара в табелата скоростта на
лекият автомобил била около 89,3 км/час. След като се завъртял наляво и нагоре
около табелата, автомобила се забил със задна дясна част в терена, оставил
копка и следа от заораване с дължина 2,50 метра и ширина 1,10 метра. Последвал
втори удар с дясна странична част (задна врата и калник) на автомобила в табела
с надпис „Автомивка“. След него задната му лява част попаднала в дупка с
дълбочина около 0,50 метра и заорава (буксува) в нея. После се завъртва
надясно, преминава над храстите, удря се диагонално с предна лява част върху
левият банкет и пада в дясната част на пътя и десният банкет с предна част към
с. Кошарица. При това въртеливо движение
тялото на А. Д. е било изхвърлено през задното стъкло от
действието на центробежната сила.
След настъпилото пътно-транспортно произшествие В. и свид. А. започнали да търсят пострадалия
Д., но без резултат. По същото това време до местопроизшествието в близост до
подстанция „Хелиус“, преминавал свид.К.,
управлявайки лек автомобил марка „***********“ с ДК № *************. Той възприел подсъдимият, свид.Д. и катастрофиралият лек автомобил и
разбирайки от последните двама, че в автомобила е имало и друг пътник веднага
се притекъл на помощ осветявайки зоната на местопроизшествието посредством
фаровете на автомобила си. Веднага сигнализирал на Спешен телефон 112, обадил
се и на баща си, който също незабавно се отзовал за оказване на помощ. На място
пристигнал и медицински екип.
Полицейски контрол по същото време и на същия участък от пътната мрежа
осъществявал патрул на РУП - Несебър в състав свидетелите М.М. и П.Д.. След като получили сигнал за ПТП, двамата
се отправили към местопроизшествието, където установили спрели автомобили и
започнали да издирват пострадалия Д.. Двамата свидетели-полицейски служители,
пристигнали на инцидента посочват в
разпитите си по ДП ,че св.Б. А. –втория пътник в
автомобила им посочил, че автомобила е
бил управляван от пострадалия Ангел Д.. До оградата на подстанция „Хелиус“ бил
открит пострадалия Д..
Вследствие на пътно транспортното произшествие на място е починал А. Д. Д., ЕГН **********.
Подсъдимият В. и свид. А. претърпели леки телесни повреди.
Видно от приобщената към доказателствения материал съдебно-медицинска експертиза (т.2, л.
152-155) се установява непосредствената причина за смъртта на пострадалия А. Д., дължаща се на тежката гръдна травма със счупване на гръбначния
стълб, счупване на ребра двустранно,
счупване по гръдната кост, контузия на белите дробове, разкъсване на сърдечната
торбичка, коремна травма с разкъсване на черния дроб, счупване на лява бедрена
кост, повърхностни наранявания по тялото. Смъртта е настъпила бързо, но не
веднага, като описаните увреждания са резултат от съприкосновението на тялото с
твърди тъпи предмети вътре в купето на автомобила при ПТП с изпадане от
автомобила. Приложената химическа експертиза (т.2, л.218) доказва концентрация
на алкохол в кръвта на пострадалия от 0.48 %.
От съдебно-медицинската експертиза
(т.2, л. 159-160) се установява получената от свидетеля Б. А. лека телесна повреда. Протоколът за химическа експертиза (т.2,
л.215) установява концентрацията на алкохол в кръвта на А. от 1,50 %.
Н.В. според съдебно-медицинската
експертиза (т.2, л. 156-161) е получил наранявания от степен лека телесна
повреда.
От приложената по делото химическа експертиза изготвена от ВЛ-Л. под №1093/09.12.2013г., изготвена най-близко
по време от настъпилото ПТП (т.2, л.162) доказва наличието на алкохол в кръвта
към момента на деянието от 0,90 %. Според тройната комплексна автотехническа и
медицинска експертиза така установената концентрация се определя като лека
степен на алкохолно опиване с присъщите нарушения на координацията на движенията,
намалено внимание и съобразителност, както и необходимост от повече време за
реакция.
От изготвените химически експертизи от НИКК относно наличието на
упойващи вещества в кръвта на подс.В., св.А. и пострадалия Д., се установява,че
резултатите са отрицателни.
По несъмнен и категоричен начин се доказва от събрания доказателствен
материал по ДП и приобщен по надлежния ред в съдебното производство, че именно
подсъдимият Н.В. е управлявал лек автомобил марка „**********“ с ДК № ********
по време на деянието. Извършената тройна комплексна автотехническа и медицинска
експертиза (т.3, л.235-253), изследвайки получените увреждания на подсъдимият,
който е имал гръдна травма, каквато обикновено при ПТП се получава от
съприкосновение с волана е стигнала до заключението, че той е седял на предната
лява седалка, т.е. на шофьорското
място. В тази връзка, извършената ДНК експертиза (т.2, л.196 -200 и л.208-211)
доказва, чрез иззетото от автомобила бяло парче плат - част от преден ляв аербег
- пред волана на водача, на предна лява седалка наличие на човешка кръв, която
при ДНК изследване, сочи, че произхожда от
Н.В.. Освен това, съобразно заключението на изготвената одорологична
експертиза, се установява по безспорен начин, че иззетите от предна лява
седалка на лекият автомобил одорологически следи принадлежат на Н.В.. Събраните на досъдебното производство
преки и косвени доказателства безспорно сочат, че подсъдимият е управлявал автомобила към момента на
произшествието, като категорично изключват това да е бил пострадалият Д..
Местоположението на пострадалия Д. на предна дясна седалка се доказва
на първо място от заключението на назначената тройна комплексна автотехническа и медицинска експертиза, която подробно описва механизма
на полученото от него увреждане, довело до смъртта му, като от относителното
преместване на тялото на пострадалия А. Д. от действието на
инерционната сила и основно от центробежната сила при ротацията на автомобила,
тялото му е изхвърлено през задното стъкло. При движението на тялото на
пострадалия към задната част на автомобила по облицовката на тавана са оставени
следи от горната част на анцунга на пострадалия. В този насока е и заключението
на назначената комплексна физико-химична и биологична експертиза (т.2, л.177-
186), според която е установено сходство по морфологични признаци от една
страна материята на горнище на анцуг марка „Diamand“ на пострадалия А. Д. и от друга страна - влакната от механоскопната следа върху иззетия
пластмасов елемент под формата на буква „П“, заключващ облегалка за глава на
задна дясна седалка на лек автомобил марка „*********“ с ДК № *********, затопените нишковидни обекти от
механоскопната следа върху декоративната кора, иззета от таван от най-задната
горна част на багажното отделение на лекият автомобил. Установява се, че
механоскопната следа върху декоративната кора би могла да бъде образувана
следствие на динамично въздействие с материята на горнище на анцуг марка „Diamand“ на
пострадалия А. Д.. В тази връзка
заключението на назначената биологичната експертиза (т.2, л. 190-191), доказва,
че иззетите влакна косми от задно обзорно стъкло в лекия автомобил са
синтетични. Следователно по време на произшествието пострадалият А. Д. се е намирал на предна дясна седалка. След удара в първата табела и
заораването на лекият автомобил със задната част, тялото му се премествало
назад към задното стъкло, а след втория удар и връщането на пътя, изпаднало от
автомобила.
Извършената допълнителна тройна комплексна автотехническа и медицинска
експертиза, изследвайки получените увреждания на св.Б.А., е стигнала до заключението, че той е
седял на задна лява седалка в същия автомобил.
Назначената на досъдебното производство тройна комплексна
автотехническа експертиза е установила скорост на движение непосредствено преди
настъпването на пътнотранспортното произшествие от около 116,7 км/ч при
разрешена скорост от 60 км/ч.
Описаната фактическа обстановка
се доказва по безспорен начин от събраните по досъдебното производство писмени
и гласни доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум;
(т. 1, л.72-76), допълнителен оглед (т. 1, л. 100-102), оглед на МП (т.1, л.1
18-121), оглед на лек автомобил (т.2, л.129-133), оглед на вещ.доказателства
(т.2, л.144-146), албум (т.1, л.77-99, л.103-117, л.122-128, т.2, л.134-143,
л.147-148)) съдебно медицинска експертиза (т.2, л.149-160); химически
експертизи (т.2, л.161-164, л.213 - 216, л.217-219), тройна комплексна
автотехническа и медицинска и допълнителна експертизи(т.З, л.232-253,
л.256-261,), одорологична експертиза (т.З, л.262-266), комплексна физико -
химична експертиза (т.2, л.177-186), биологични експертизи (т.2, л. 187- 195),
ДНК експертиза (т.2, л.196-200, л.208-211), експертиза на веществени
доказателства (т.2, л.201-205) свидетелски показания на св.Д.,св.М., частично
от показанията на св.К., св.М.А.,св.М.Ж.,св.С. Д.;
трудов договор,трудови характеристики , Акт
за сключен граждански брак, справка
съдимост и др. писмени доказателства.
Съдът не кредитира изцяло показанията на св.Б. А. и частично показанията на св.Д.К.,
в частта, в която се сочи, че св.А. е пътувал отделно с автомобила си, а не с
процесния ********. Съдът ги
изолира от доказателствения материал тези гласни доказателствени средства, тъй
като същите противоречат на събрания по делото обилен доказателствен материал,
главно изготвените и приети по делото комплексни тройна АТЕ и медицинска
експертиза /основна и допълнителна/, одорологични, ДНК експертиза, биологична
експертиза, физикохимични,
технически и други експертизи, които в своята последователност и единност по
несъмнен и категоричен начин оборват твърденията на св.Б.А., че пострадалия Д. е управлявал процесния автомобил, а той бил
със собствения си автомобил и се движил след тях. Безспорно
допълнителната комплексна АТЕ и медицинска експертиза посочва, че получените
увреждания на св.А. са в причинна връзка
с настъпилото ПТП като пътник в лекия автомобил *********, като същия
е седял на задна лява седалка.
Съдът не кредитира и изготвената по делото втора допълнителна
комплексна автотехническа и медицинска
експертиза /т.3 стр.342 ДП/, в
която е посочено, че ако пострадалият е бил с обезопасителен колан е нямало да
извърши движения вътре в автомобила и да изпадне от него. Тази експертиза не се
кредитира от съда тъй като противоречи на Протокола за оглед от 07.12.2013г.,
където изрично е посочено, че при направения оглед обезопасителния колан на
предна дясна седалка, където е стоял пострадалия е намерен закопчан, т.е. това експертно заключение е неправилно.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
От така описаната фактическа обстановка и наличната доказателствена
съвкупност по делото се обосновава
правният извод за осъществен от подсъдимият
В. както от обективна, така и от субективна страна престъпен състав на
чл. 343 ал.3, пр.1, б.”Б”, вр.чл.342 ал.1 от НК, вр. чл. 21 ал. 2 от ЗДвП и чл.
47 ал. 3 от ППЗДвП, като на 07.12.2013 г.
около 04.45 часа, общ.Несебър, в района на вилната зона на с.Кошарица, на прав
участък от пътно двулентово платно на пътя свързващ с.Кошарица, к.к. Сл.бряг, в
близост до подстанция „Хелиос”, движейки се в посока с.Кошарица - к.к.Сл.бряг,
при управление на МПС - л.а. марка „*************” с рег.№ *********** /собственост на В./, нарушил правилата за движение по пътищата
визирани в чл. 21 ал. 2 от ЗДвП - „Когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак“; и чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП -
„Пътните знаци за въвеждане на забрана ... имат следните изображения и
наименования: В26 - „Забранено е движението със скорост, по висока от
означената", като в същият пътен участък, урегулиран с пътен знак В26
„Забранено е движението със скорост по-висока от 60 км/ч“, избрал скорост на
движение от 116,7 км/ч и при възникнала опасност за движението не успял да
намали безаварийно или да спре, допуснал пътно транспортно произшествие при което
по непредпазливост причинил смъртта на А.Д. Д., ЕГН **********,
пътник в л.а.”**********”
с рег.№ *********, като деянието
е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда промила, а именно 0,90 /нула цяло и деветдесет промила/ установено по
надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 1093/09.12.2013 г. на БНТЛ
при ОД МВР гр.Бургас.
На първо място безспорно установен е квалифициращия обективен признак
по чл.343 ал.3 пр.1 НК,а именно подсъдимият е управлявал лекия си автомобил в
пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда промила,
а именно 0,90 /нула цяло и деветдесет промила/ установено по надлежния ред.
Според комплексната тройна автотехническа и медицинска експертиза една от
причините за допуснатото ПТП е употребата на алкохол от страна на подсъдимия
,което е довело до забавени и неправилни
реакции при управление на автомобила ,загуба на контрол и нарушена преценка за
скорост и разстояние . Съдебният състав не кредитира изготвената повторна
физикохимична експертиза №13/ФЗХ-448 от
18.12.2013г. от НИКК-МВР-София,която установява концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия В.-1,02%. Съдът не я кредитира защото е изготвена много по-късно от
предходната такава изготвена непосредствено след произшествието и на следващо
място съблюдавайки принципа за прилагане и кредитиране на по-благоприятният
вариант за подсъдимия .
На следващо място безспорно се установи, че е налице
причинно-следствена връзка между нарушението на правилата за движение от
подсъдимият визирани в чл.21 ал.2 ЗДП вр. чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП - „Пътните
знаци за въвеждане на забрана ... имат следните изображения и наименования: В26
- „Забранено е движението със скорост, по висока от означената", като в
същият пътен участък, урегулиран с пътен знак В26 „Забранено е движението със
скорост по-висока от 60 км/ч“ и настъпилия вредоносен резултат-смъртта на
пострадалия А. Д..
Именно превишаването величината на скоростта на 116,7 км/ч вместо
разрешената по закон 60 км/ч и пияното
състояние на подсъдимият В. са в пряка причинна връзка с първоначалното
поднасяне и настъпилата неуправляемост на автомобила, довела до
пътно-транспортното произшествие със съставомерния резултат. В. е бил длъжен да
се съобрази с поставеният знак В-26, с характеристиката на пътя,/ продължителен
наклон за спускане/, тъмна част на денонощието , но въпреки че обективно е бил
в състояние, не го е направил. Неспазвайки въведено с пътен знак В26 правило „Забранено е движението със скорост по-висока
от 60 км/ч", скорост на движение, той не е имал техническа възможност да
спре или да предприеме спасителна маневра с отнемане на газта и плавно
завъртане на волана наляво към пътното платно. Скоростта на движение на
автомобила, управляван от подсъдимия е била изключително висока и същата е
създала сериозна опасност за останалите участници в движението, както и за
пътниците в автомобила.Предвид горното
допуснатото от В. нарушение на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 47 ал. 3 от
ППЗДвП стои в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта
на А. Д. Д..
Съчетанието на пияно състояние с превишена скорост е довело до
обективна невъзможност у подсъдимия правилно да реагира при възникнали опасности на пътя, както и да контролира
автомобила ,в резултат на което е изгубил контрола върху него и автомобилът е
излязъл от пътя. Реакциите му са били забавени и неточни, той не е успял да
овладее автомобила в резултат на двойно превишената скорост от разрешената такава , както и от приетото количество
алкохол .
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при форма на вина
непредпазливост, в нейната форма- небрежност, като същия не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но предвид обстоятелството, че е
бил в състояние на леко опиянение, както сочи комплексната експертиза, същия е могъл да осъзнава и контролира
действията и постъпките си и е бил длъжен
да ги предвиди. Напълно
безотговорно и съзнателно обаче решава да управлява и то с двойно превишена от
разрешената скорост автомобил след като
цяла нощ е празнувал именния си ден и е употребявал алкохол .
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.343 ал.3, пр.1, б.”Б”, пр.1 НК, /ред.ДВ
бр.60/2012г./ ,към момента на извършване
на деянието законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет
години лишаване от свобода, а след изменението през 2015г. от три до петнадесет
години лишаване от свобода. Съгласно нормата на чл.2 ал.1 от НК следва се
приложи законът действал към момента на извършване на деянието, а именно /ред.ДВ бр.60/2012г./,тъй като същия е
по-благоприятен за дееца.
Съдът при определяне на наказанието взе предвид като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало, трудова и
семейна ангажираност, както и сравнително ниската степен на обществена опасност на личността на
дееца.
От друга страна съдът отчете
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно високата
степен на обществена опасност на деянието, които деяния отчитат завишен ръст в последните години и
отявлен обществен отзвук сред обществото. Отчете, че стойността на превишаването на скоростта е значително, в двоен размер над разрешената такава от 60 км/ч. Взе предвид множеството
административни нарушения по ЗДвП, което доказва, че В. системно
нарушава правилата за движение. Същият е допускал и друг път нарушения при
несъобразена и превишена скорост. Въпреки наложените му административни наказания за тези нарушения той
продължава да ги допуска, визирайки настоящото ПТП свързано пак с
превишена скорост. Прави впечатление още първото нарушение на подсъдимия /от
приложената справка за нарушител по ДП/, че
същия си е позволил да управлява автомобил през януари 2005г. без да притежава
изобщо свидетелство за правоуправление, за което е бил санкциониран от органите
на реда.
На следващо място съдът следва да отчете действително и процесуалното
поведение на подсъдимия по време на досъдебното производство. Поведението на
подсъдимия е било изцяло в насока, че
той не е управлявал автомобила, а това е сторил пострадалия А. Д.. Въпреки,че подсъдимият се е възползвал от правото си да не дава
обяснения и не е дал обяснения в тази
насока по съответния процесуален ред, то действията на неговия приятел-св.Б. А. говорят за едно
последователно и целенасочено поведение , с
което се цели да се прехвърли вината по
пострадалото момче,които действия безспорно са съгласувани с подсъдимия. Още
при пристигане на полицаите на
местопроизшествието, св.Б. А. излага версията пред полицейските служители , че автомобилът е бил управляван от
пострадалия А. Д.. За целенасочено
действие в тази насока сочи и намерената маратонка марка „Уолмакс“ №46 - лява,
собственост на пострадалия Д. под волана /под стелката/ от лява страна на
шофьорското място, която е била
тенденциозно поставена там, тъй като безспорно Д. не е бил водачът на
автомобила. В този смисъл показанията на св.Б. Д. /които съдът не кредитира/, данните,
които дава същия на полицейските служители /св.М. и св. Д./, които
впоследствие са възпроизведени в техните
свидетелски показания по ДП, находката
на вещественото доказателство- маратонка собственост на пострадалия, намираща
се на шофьорското място, насочват съда на един обмислен общ замисъл между св.А.
и подсъдимия В. да се вмени
отговорността за произшествието върху пострадалия А. Д. В този смисъл настоящият състав споделя изцяло тезата на повереника
на частните обвинители, че формално изразеното признание на вина и
на фактите в съдебното производство, се
дължи главно на стремежа на подсъдимия да се възползва от процедурата на съкратено
съдебно следствие, а оттук и смекчаване на наказателната му отговорност, без да
е съдействал по никакъв начин за разкриване на обективната истина в ДП.
Безспорно е, че В. е осъзнавал много добре още от момента на произшествието, че
той е виновен за настъпилата трагедия –смъртта на 20 годишния му приятел, тъй
като безспорно той е управлявал автомобила. Поведението му, от което лъха
желание да прехвърли вината на починалия Д. е меко казано недостойно и слага
определен негатив за личността на Н.В..
Това му поведение, ведно с изложените по-горе отегчаващи вината обстоятелства налага извод за необходимост от
една по-строга наказателна санкция, тъй като едно условно осъждане няма да
постигне целите предвидени в чл.36 от НК. Превъзпитанието и поправянето на личността на подсъдимия според настоящия
съдебен състав изисква по-сериозна намеса и въздействие, което може да се осъществи само в условията
на ефективно изпълнение на наказанието. Това
наказание е необходимо и за осъществяване на генералната превенция, обществото
трябва да знае, че управлението на автомобил в пияно състояние и с превишена
скорост,
което води до смърт на млади
хора, както и подобно процесуално
поведение е укоримо, като всеки е длъжен да носи отговорността си .
Предвид горното съдебният
състав определи наказанието на В., като му наложи наказание лишаване от свобода
ориентиран към законовия минимум за срок от
3 години и 6 месеца, което
наказание след като редуцира с една трета определи на лишаване от свобода за
срок от 2 години и 4 месеца. Безспорно в продължение на почти три години
подсъдимият не проявява признаци на осъзнаване на виновно поведение, както и липсват данни да е започнал някакъв превъзпитателен процес
у него. Едва в съдебно заседание за първи път той изрази своето съжаление и разкаяние.
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието предвидени в чл.36
от НК, наказанието на В. следва да се изтърпи ефективно, тъй като само по този
начин би се постигнал превъзпитателен и превантивен ефект по отношение на
неговата личност. Същият е бил санкциониран многократно по административен ред
за нарушения, системно е нарушавал правилата за движение, карайки с
несъобразена и превишена скорост, за да се
стигне до настоящия случай да причини смъртта на 20 годишно момче. Явно по-леките административни наказания не
са оказали своя възпиращ ефект върху подсъдимия, предвид което съдът счете, че
по отношение на него е необходимо да се
приложат по-сериозни превъзпитателни
методи при условията на ефективното
изпълнение на наказанието. Съдът определи наказанието да се изтърпи ефективно
при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Предвид гореизложеното, отлагането изпълнението на наказанието на
основание чл.66 от НК би било една необоснована толерантност от страна на съда
към подсъдимия. Относно прилагането на института на чл.66 от НК, за което
пледира защитата, съдът счита, че по този начин не биха се постигнали пълноценно целите на наказанието, както и осъществяването на личната и
генерална превенция по отношение на Н.В..
Съдът лиши на
основание чл.343г от НК вр. с чл.37, т.7
от НК подсъдимият Н.В.В., ЕГН **********,***, от правото да управлява моторно превозно средство за срок от четири години. Съдът определи това наказание като отчете системните нарушения от
страна на подсъдимия на правилата за движение, предвид което се явява
необходимо за един по-дълъг срок да му бъде отнето право да управлява МПС, за да може да осмисли и осъзнае поведението
си на пътя и в бъдеще да не допуска нарушения.
Съдът постанови да бъдат върнати на подсъдимия Н.В.В. след
приключване на делото с влязла в сила присъда.- 1бр. декоративна кора от лек
автомобил;
1бр.щифче от лек автомобил;
1бр.лек автомобил peг. А 7886 КМ, собственост
на Н.В.В. находящ
се в двора на РУ Несебър.; 1бр.контролен талон за регистрация на
л.а.с peг. А 7886 КМ; 1 бр.талон на л.a peг. А
7886 КМ за ГО, 1бр.полица за ГО към ЗК „Олимп”, 1 бр.талон за полица .
Съдът постанови да бъдат върнати на пострадалите лица-частни
обвинители - К.Г.Д. и Д.А.Д..-2бр.маратонки марка “Уолмакс; 1бр. горнище на
анцуг; 1 бр.долнище на анцуг ;1бр.тениска; 1бр.чорапи
На основание чл.189 ал.3 от НПК
осъди подсъдимият Н.В.В., ЕГН ********** , да заплати
в полза на държавата по сметка на
ОД -МВР-Бургас сумата от 4 065,39
лв. / четири хиляди шестдесет и пет лева и тридесет и девет стотинки / , представляващи
разноски по досъдебното производство.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: