РЕШЕНИЕ
№ 416
гр. П., 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело
№ 20235001000705 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №50116/27.ХІ.2023год. постановено по т.д.
№1138/2022год. на І ТО на ВКС е отменено решение №34/20.І.2022год. по
В.т.д.№702/2022год. на ПАС и делото е върнато за ново произнасяне от друг
състав на П. апелативен съд, с указания да се даде възможност на страните да
изразят становище и организират защитата си във връзка с възражението на
ищците ЕТ"Д.*В.Ф." гр.П., ЕИК **, представляван от В.К.Ф. и ЕТ "В.А.В."
гр.П., ЕИК **, представляван от А.А.В. за валидно задължаване на длъжника
"Б**" ЕООД /н/гр.Х., ЕИК ** по процесния запис на заповед, предвид
подписването му към действителната дата на издаване от лице, което не е било
вписано в търговския регистър като управител на посоченото дружество -
издател.
С решение №260038/12.ХІ.2020год. постановено по т.д.
№218/2019год. на Х. окръжен съд е признато за установено, по отношение на
Д. И. З., ЕГН ********** от гр.П., ул.“Г. М.“ **, на „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х., ЕИК
** и на синдика А. Р. М., несъществуване на вземане на кредитора Д. И. З.,
ЕГН ********** от длъжника „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х., ЕИК **, включено в
списъка на приетите вземания, произтичащо от запис на заповед от
13.ІV.2015год. за сумата 300 000лв.-главница, лихва върху главницата в размер
на 28 750лв., считано от 30.VІІ.2018год. до 9.VІІ.2019год., законна лихва върху
главницата, считано от 9.VІІ.2019год. до окончателното и изплащане, 5 235лв.
1
адвокатски хонорар за изготвяне на молба за откриване на производство по
несъстоятелност и процесуално представителство по т.д.№1/2018год. по описа
на ОС- Х. и 3 765лв. адвокатско възнаграждение за предявяване на вземанията
на кредитора.
Осъдил е Д. И. З., ЕГН ********** и „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х.,
ЕИК ** да заплатят по сметката на Х.окръжен съд ДТ в размер на 3 389.83лв..
Осъдил е Д. И. З., ЕГН ********** и „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х.,
ЕИК ** да заплатят на ЕТ „Д.В.Ф.“ гр.П., ЕИК ** и ЕТ „В.А.В.“ гр.П., ЕИК **
разноски по делото в размер на 8 400лв.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№263373/3.ХІІ.2020год. е подадена от
Д. И. З., ЕГН ********** от гр.П., ул.“Г. М.“ **, срещу решение №
260038/12.ХІ.2020год., постановено по т.д.№218/2019год. на Х. окръжен съд, в
цялост, като са изложени подробни съображения относно неговата
незаконосъобразност и необоснованост. Основните аргументина
жалбоподателката са свързани с обстоятелството, че страната няма нужда да
сочи доказателства за наличие на основание, за което е издаден записа на
заповед, при наличие на редовен от външна страна менителничен ефект, не
счита за необходимо да сочи основание на поетото от издателя задължение за
плащане и да доказва вземане по каузално правоотношение по повод или във
връзка с което е издадения запис на заповед. Изрично заявява, че вземането и
произтича от запис на заповед, издаден на 13.ІV.2015год. от управителя на
„Б**“ ЕООД гр.Х. и съдържащ клауза „без протест“, който отговаря на всички
изисквания за редовност по чл.535 ТЗ, като не са налице отрицателните
изисквания по чл.536 ТЗ, което е безспорно установено от ОС- Х. в
производството по т.д.№1/2018год., тъй като именно въз основа на това нейно
вземане, произтичащо от процесния запис на заповед, е открито
производството по несъстоятелност на длъжника „Б**“ ЕООД гр.Х.. Освен
това длъжникът не е оспорил процесния запис на заповед и произтичащото от
него задължение. Признава, че вземането не е обвързано с каузална сделка.
Моли решението на първоинстанционният съд да се отмени и съответно се
отхвърли като неоснователен предявения иск. Счита, че липсата на счетоводно
записване на задължението по записа на заповед може да бъде основание само
за административно-наказателна отговорност по ЗСч. Претендира за
направените по делото разноски пред всички съдебни инстанции досега.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ ЕТ „Д.В.Ф.“ гр.П., ЕИК **,
представляван от В.К.Ф. и ЕТ „В.А.В.“ гр.П., ЕИК **, представляван от
А.А.В., подават отговор на въззивната жалба вх.№261607/17.ІІ.2021год., чрез
пълномощниците им адв. В. В. и адв. С.Т., с възражения за нейната
неоснователност. Считат, че не съществува каузално правоотношение, във
връзка с което да е издаден записа на заповед. Твърдят, че той не отговаря и на
всички формални изисквания за съставянето и съдържанието му. Уточняват,
че още с исковата молба са направили оспорване на датата на съставяне на
частния документ- запис на заповед- 13.ІV.2015год., като от доказателствата
по делото безспорно се установява, че най-ранната дата на издаване на
ценната книга е 2.І.2018год., когато записът на заповед е официализиран в
започналото производство по несъстоятелност на длъжника „Б**“ ЕООД гр.Х.
2
по т.д.№1/2018год. по описа на ОС- Х.. Към тази дата обаче, записът на
заповед не може да задължи „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х., защото е подписан от
бившия управител на дружеството Г. Х. Х., който към този момент не е
управител на дружеството и не може да го представлява. Записът на заповед е
можело да бъде издаден във всеки един момент от 13.ІV.2015год. до
2.І.2018год., което отново потвърждава възражението им, че той е съставен
единствено с цел да послужи в производството по несъстоятелност на
длъжника и евентуално за получаване на неоснователна материална облага от
Д. З. или от други лица. Молят да им се присъдят направените по делото
разноски във всички съдебни инстанции досега.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х., ЕИК **,
представлявано от управителя Х. Д. Х. не е подал отговор на въззивната жалба
в законоустановения срок.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ А. Р. М.- постоянен синдик на „Б**“
ЕООД гр.Х., не взема становище по подадената въззивна жалба.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна
и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.
П. апелативен съд като взе предвид направените от
страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед
разпоредбите на чл.269 ГПК и чл.271 ГПК и след преценка на събраните по
делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235
ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният
съдебен акт, прие за установено следното:
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е.
постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и
местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета
на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и
надлежно подписано.
То е и допустимо решение, постановено при липса на
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като
първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл.694ал.3т.1 ТЗ. Погрешното
посочване в решението като правно основание на предявения иск
чл.694ал.1т.3 ТЗ не води до недопустимост на решението, защото: първо-
разпоредбата на чл.694ал.1 ТЗ няма трета точка и второ- искът е предявен не
от длъжника, а от кредитори с приети вземания срещу длъжника „Б**“ ЕООД
/н/ гр.Х., които са оспорили в срока и по реда на чл.690ал.1 ТЗ приетото
вземане на кредитора Д. З., което възражение е оставено без уважение с
определение на съда по несъстоятелността, постановено по реда на чл.692ал.4
ТЗ.
По правилността на решението на първоинстанционния съд
въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната
жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът
следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или
3
ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на
ВКС.
Предмет на делото е предявен от ищците ЕТ „Д.В.Ф.“
гр.П., ЕИК **, представляван от В.К.Ф. и ЕТ „В.А.В.“ гр.П., ЕИК **,
представляван от А.А.В. като кредитори с приети предявени вземания срещу
ответниците Д. И. З., ЕГН **********, като кредитор с прието предявено
вземане, което се оспорва от кредиторите-ищци, „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х., ЕИК
**, представлявано от управителя Х. Д. Х., като задължителен участник в
производството по чл.694ал.4 ТЗ и синдикът А. Р. М., отрицателен
установителен иск с правно основание чл.694ал.3т.1 ТЗ за признаване
несъществуването на предявени в срока по чл.685 ТЗ и приети от синдика
вземания, а именно: да се приеме за установено несъществуване на вземания
на кредитора Д. И. З., ЕГН ********** по отношение на длъжника „Б**“
ЕООД /н/ гр.Х., ЕИК **, включени в списъка на приетите вземания,
произтичащи от запис на заповед от 13.ІV.2015год. за сумата 300 000лв., лихва
върху главницата в размер на 28 750лв., считано от 30.VІІ.2018год. до
9.VІІ.2019год., законна лихва върху главницата след 9.VІІ.2019год. до
окончателното и изплащане, 5 235лв. адвокатски хонорар за изготвяне на
молба за откриване на производство по несъстоятелност и процесуално
представителство на Д. З. по т.д. №1/2018год. по описа на ОС- Х., 3 765лв.
адвокатско възнаграждение за предявяване на вземания на кредитора.
Ищците твърдят, че вземането, основано на записа на
заповед от 13.ІV.2015год. за сумата 300 000лв. е несъществуващо, тъй като
записът не съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ и не отговаря на
формалните изисквания за съставянето му. Твърдят, че липсва каузална
причина за издаване на записа на заповед, защото липсват финансово
обвързани договори относно същия. Той не е бил осчетоводен нито през
2015год., нито през 2016год. и липсва в счетоводните баланси на дружеството
в несъстоятелност. Твърдят, че представянето му в производството по чл.692
ТЗ цели да намали размера на удовлетворяване на другите кредитори.
Твърдят, че това е частен документ, който няма достоверна дата по смисъла на
чл.181 от ГПК. Неговото съдържание не е било възпроизведено в друг
официален документ нито към датата на издаването му, нито към датата на
предявяването му-12.ХІІ.2015год., нито в по-късен момент до образуването на
т.д.№1/2018г. по описа на ОС- Х. с подаване на молба за откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника, с която е представен. Твърдят,
че в записа липсва посочен падеж, а израза „при представяне“ е различен от
законовия термин „предявяване“. Считат, че не е ясно какво се има предвид с
изявлението „този запис на заповед ми би предявен на 12.ХІІ.2015год.“ и било
ли е изпълнено задължението за представяне на ценната книга. Твърдят, че
при изписване размера на задължението с думи, липсва посочване на
валутата, в която то е дължимо, т.е. има неопределеност в съдържанието на
документа.
Постъпил е отговор от ответника Д. И. З., с който оспорва
изцяло предявения иск, като неоснователен. Твърди, че са налице всички
изискуеми реквизити на записа на заповед, защото именно вземането по този
4
запис на заповед е послужило като основание за откриване на производство по
несъстоятелност на длъжника. Счита, че неосчетоводяването на това
задължение не се отразява на преценката за неговото валидно възникване.
Намира възраженията за липса на достоверна дата на процесния запис на
заповед за неоснователни, тъй като той е бил надлежно представен в
производството по несъстоятелност, в което са участвали и ищците.
Синдикът на „Б**“ ЕООД /в несъстоятелност/ гр.Х. А. Р. М. е
изразил становище по предявения иск, че при съставянето на списъка с приети
вземания се е водил от обстоятелството, че представеният запис на заповед е
от категорията на абстрактните сделки, т.е. основанието не е елемент от
фактическия състав на сделката и наличието на такова не обуславя нейната
действителност.
Длъжникът „Б**“ ЕООД /в несъстоятелност/ гр.Х. не е взел
становище по предявения иск чрез законния си представител- управителя Х.
Д. Х..
От фактическа страна по делото е установено следното:
С решение №66/22.VІ.2018год. по т.д.№1/2018год. на Х.
окръжен съд, на основание чл.632ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на
„Б**“ ЕООД гр.Х., ЕИК **, с начална дата на неплатежоспособността-
1.І.2017год., открито е производство по несъстоятелност на длъжника „Б**“
ЕООД гр.Х., ЕИК **, наложени са обезпечителни мерки върху имуществото
на длъжника, прекратена е дейността на предприятието на длъжника, обявен е
длъжника „Б**“ ЕООД гр.Х., ЕИК ** в несъстоятелност и производството по
делото е спряно .
С решение №66/12.VІ.2019год. постановено по т.д.
№1/2018год. на Х. окръжен съд е възобновено производството по
несъстоятелност на „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х. на основание чл.632ал.2 ТЗ.
С определение№288/22.VІІ.2019год. по т.д.№1/2018год. на
ОС-Х. за синдик на дружеството-длъжник е вписан А. Р. М..
В срока по чл.685ал.1 ТЗ Д. И. З. е предявила вземанията си
срещу длъжника „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х., произтичащи от запис на заповед от
13.ІV.2015год. за сумата 300 000лв.-главница, лихва върху главницата в размер
на 28 750лв., считано от 30.VІІ.2018год. до 9.VІІ.2019год., законна лихва върху
главницата след 9.VІІ.2019год. до окончателното и изплащане, 5 235лв.
адвокатски хонорар за изготвяне на молба за откриване на производство по
несъстоятелност и процесуално представителство по т.д. №1/2018год. по
описа на ОС- Х., 3 765лв. адвокатско възнаграждение за предявяване на
вземанията на кредитора.
Тези вземания на кредитора Д. И. З. са приети от синдика и
включени в списъка на приетите вземания на кредиторите, обявен по
партидата на „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х. в ТРРЮЛНЦ на 7.VІІІ.2019год.
В срока по чл.690ал.1 ТЗ кредиторите ЕТ „Д.В.Ф.“ гр.П.,
ЕИК **, представляван от В.К.Ф. и ЕТ „В.А.В.“ гр.П., ЕИК **, представляван
от А.А.В. чиито вземания също са приети от синдика и включени в списъка на
5
приетите вземания по чл.686 ТЗ, са депозирали възражение срещу приетите
вземания на кредитора Д. И. З..
С определение №477/12.ХІ.2019год. по т.д. №1/2018год. на
Х. окръжен съд, подаденото възражение от кредиторите ЕТ „Д.В.Ф.“ гр.П.,
ЕИК ** и ЕТ „В.А.В.“ гр.П., ЕИК ** срещу приетото вземане на кредитора Д.
И. З. е оставено без уважение, като съдът е одобрил списъка на приетите
вземания на кредиторите на „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х., обявен в ТРРЮЛНЦ на
7.VІІІ.2019год., без изменения. Определението е обявено по партидата на
длъжника „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х. в ТРРЮЛНЦ на 12.ХІ.2019год.. Видно от
данните по делото, иск с правно основание чл.694ал.3т.1 ТЗ е предявен от
кредиторите ЕТ „Д.В.Ф.“ гр.П., ЕИК **, представляван от В.К.Ф. и ЕТ
„В.А.В.“ гр.П., ЕИК **, представляван от А.А.В. в законоустановения 14-
дневен срок от датата на обявяване в ТРРЮЛНЦ на определението на съда по
чл.692ал.4 ТЗ и е процесуално допустим.
Първоинстанционният съд е уважил като основателен
предявения от кредиторите ЕТ „Д.В.Ф.“ гр.П., ЕИК ** и ЕТ „В.А.В.“ гр.П.,
ЕИК **, отрицателен установителен иск по чл.694ал.3т.1 ТЗ, като е приел, че
вземането по записа на заповед не съществува, тъй като ответникът не сочи
никакви имуществени или други търговски отношения между нея и
дружеството, по повод на неговото издаване, като липсват и счетоводни
записвания относно същия за 2015год. и 2016год.
Въззивният съд счита решението на ОС- Х., с което е уважен
предявения отрицателен установителен иск по чл.694ал.3т.1 ТЗ и е признато
несъществуване на вземания на кредитора Д. И. З., ЕГН ********** по
отношение на длъжника „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х., ЕИК **, включени в списъка на
приетите вземания, произтичащи от запис на заповед от 13.ІV.2015год. за
сумата 300 000лв.-главница, лихва върху главницата в размер на 28 750лв.,
считано от 30.VІІ.2018год. до 9.VІІ.2019год., законна лихва върху главницата
след 9.VІІ.2019год. до окончателното и изплащане, 5 235лв. адвокатски
хонорар за изготвяне на молба за откриване на производство по
несъстоятелност и процесуално представителство на Д. З. по т.д.№1/2018год.
по описа на ОС- Х., 3 765лв. адвокатско възнаграждение за предявяване на
вземанията на кредитора, като правилно, по следните съображения:
Предпоставките за допустимост на отрицателния
установителен иск по чл.694ал.3т.1 ТЗ са следните: кредиторът с оспорено
вземане да е предявил вземането си пред синдика по реда и в сроковете по
чл.685 ТЗ или чл.688 ТЗ, да е налице произнасяне на синдика, с което
вземането е прието, в срока по чл.690ал.1 ТЗ да е направено възражение от
друг кредитор, с прието вземане, възражението да е разгледано по реда на
чл.692 ТЗ и прието за неоснователно от съда по несъстоятелността с
определение, постановено на основание чл.692ал.4 ТЗ; да е спазен 14
дневният срок по чл.694ал.6 ТЗ за предявяване на иска от оспорващия
вземането кредитор.
Правният интерес на кредиторите-ищци ЕТ „Д.В.Ф.“ гр.П.,
ЕИК **, представляван от В.К.Ф. и ЕТ „В.А.В.“ гр.П., ЕИК **, представляван
6
от А.А.В. от установяване несъществуването на процесните вземания на
кредитора Д. И. З. е обусловен от постановеното определение
№477/12.ХІ.2019год. по т.д. №1/2018год. на Окръжен съд Х., с което
подаденото възражение от кредиторите ЕТ „Д.В.Ф.“ гр.П., ЕИК ** и ЕТ
„В.А.В.“ гр.П., ЕИК ** срещу приетото вземане на кредитора Д. И. З. е
оставено без уважение и обявения на 7.VІІІ.2019год. в ТРРЮЛНЦ списък на
приетите предявени вземания на кредиторите на „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х. е бил
одобрен от съда без изменения.
В случая страните не спорят, че вземането на
жалбоподателката Д. З. произтича от запис на заповед, издаден от управителя
на „Б**“ ЕООД гр.Х., ЕИК ** Г. Х. Х. на 13.ІV.2015год., за сумата 300 000лв.
Записът на заповед има двойствено битие-на ценна книга и на правна сделка.
В качеството си на ценна книга, записът на заповед е частен диспозитивен
документ, конститутивна, търговска и налична ценна книга на заповед, която
инкорпорира волеизявлението на издателя /чието обещание е да плати
парична сума на поемателя/, акцесорните на ценната книга сделки
/джиро,авал и пр./ и произтичащите от тях права /преки и регресни
менителнични права/ по такъв начин, че упражняването и прехвърлянето на
правата по ценната книга се осъществява чрез предаване на документа.
Записът на заповед е абстрактна, едностранна и формална правна сделка, по
силата на която едно лице, наречено издател обещава безусловно да плати на
падежа определена сума на друго лице /поемател/ или на лице, посочено в
заповедта от поемателя. Записът на заповед е абстрактна сделка, при която
основанието за плащане не е елемент от съдържанието, поради което не е
условие за действителност на ефекта. В същото време обаче записът на
заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и поемателя. В
настоящия случай ответникът Д. И. З. не сочи конкретни отношения между
нея и издателя, поради което последният е издал записа на заповед, който не е
обвързан с каузално правоотношение.
По предявения отрицателен установителен иск по
чл.694ал.3т.1 ТЗ доказателствената тежест е на ответниците Д. З. и длъжника
„Б**“ ЕООД /н/ гр.Х., които следва да докажат съществуването по основание
и размера на вземането, докато ищците следва да посочат възраженията си, с
които отричат правото на ответника Д. З. на процесните вземания. Ето защо
въззивният съд счита, че правилно и законосъобразно първоинстанционният
съд е разпределил доказателствената тежест между страните по делото, а
оплакванията на жалбоподателя за допуснати нарушения по чл.146ал.1 ГПК и
на диспозитивното начало в процеса, са неоснователни. Посочената от
пълномощника на жалбоподателката съдебна практика е ирелевантна за
настоящия правен спор, тъй като в настоящето производство не се разглежда
иск по чл.422ал.1 ГПК, поради оспорване на записа на заповед от издателя-
длъжник, а е предявен отрицателен установителен иск от трети лица-
кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност на
длъжника, които целят да установят несъществуването на вземането по
процесната запис на заповед. Ето защо доказателствената тежест е на
ответницата Д. З., която черпи права от оспорения документ, като поемател по
7
записа на заповед.
Въззивният съд счита, че твърденията на ищците за липсата
на задължителни реквизити по чл.535 ТЗ в процесния запис на заповед са
неоснователни и недоказани. При изписване на сумата, която издателят се
задължава да плати по записа на заповед, с думи е посочено „триста хиляди“,
без да се сочи валутата. Но с цифри е изписано, че се задължава за 300 000
лева. Следователно не може да съществува съмнение във вида на валутата.
Същото се отнася и за реквизита, касаещ предявяването. В случая падежът не
е посочен като конкретна дата. В разпоредбата на чл.486ал.1 ТЗ са
регламентирани различни начини за определяне на падежа, един от които
начини е на предявяване. Не се спори, че записът на заповед, издаден на
13.ІV.2015год., е предявен на 12.ХІІ.2015год. Изразът „срещу представяне на
този запис на заповед“ очевидно има предвид представянето му за плащане.
Дори и да се приеме, че в записа липсва посочен падеж, това не прави същия
недействителен. Съгласно чл.456ал.2 ТЗ менителница, в която не е посочен
падежът, се смята платима на предявяване. Следователно самият закон
посочва как следва да се запълни тази непълнота на съдържанието. Ищците не
сочат други липси или непълноти в реквизитите на записа на заповед, който
не съдържа поправки, зачертавания или други подобни, които да навеждат на
извод, че е въздействано върху документа, така че да възникнат съмнения
относно съдържанието му.
В случая се касае за редовен от външна страна
менителничен ефект и направното от кредиторите- ЕТ оспорване по
отношение на липсата на каузално правоотношение е общо- твърди се, че
въобще не съществува каузално правоотношение, което да е обезпечено с
менителничния ефект. Съгласно т.17 от ТР№4/2013год. на ОСГТК на ВКС в
тази хипотеза поемателят не е длъжен да сочи основанието на поетото от
издателя задължение за плащане и да доказва възникване и съществуване на
вземане по каузално правоотношение между него и издателя. Само при
въвеждане на твърдения или възражения от поемателя или издателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод на което и във връзка с
което е издаден записът на заповед, се разкрива основанието на поетото
задължение за плащане и обезпечителния характер на ценната книга. Само в
тази хипотеза на изследване ще подлежи и каузалното правоотношение,
доколкото възраженията, основани на това правоотношение биха имали за
последица установяване на съществуването или несъществуването на
вземането по записа на заповед. В настоящия случай не се твърди връзка
между издадения запис на заповед и конкретно каузално правоотношение,
респективно не са въведени относими възражения към погасяване на
вземането по издадения запис на заповед.
Ищците са оспорили и датата на съставяне на документа,
при което доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за
себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в
частния документ /в този смисъл е съдебната практика- Решение
№17/13.VІ.2019год. по т.д.№1104/2018год. на І ТО на ВКС/.
Ищците твърдят, че записът на заповед няма достоверна дата
8
по смисъла на чл.181 ГПК. Безспорно записът на заповед е частен документ. В
него е посочена дата на издаване 13.ІV.2015год. и дата на предявяване за
плащане- 12.ХІІ.2015год. За да има този частен документ достоверна дата за
третите лица, трябва да се установи наличие на някоя от хипотезите на чл.181
ГПК, при които ще е несъмнено, че същият е съществувал. За издателя на
записа на заповед е съществувало задължение да осчетоводи задължението в
размер на 300 000лв. от момента на настъпване на изискуемостта му, което се
твърди от поемателя на ценната книга да е 12.ХІІ.2015год. От заключението
на ССчЕ, изготвено от вещото лице И.П., безспорно е установено по делото,
че задължение за 300 000лв. по процесния запис на заповед не е отразено в
счетоводните регистри на „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х. през 2015год. и 2016год. При
проверката в счетоводството на длъжника по представените оборотни
ведомости за 2015год. и за 2016год. няма осчетоводени задължения към Д. З..
При проверката, извършена от вещото лице в дружеството на 13.ІV.2018год. в
счетоводството не му е представена оборотна ведомост за 2017год. Такава е
представена едва с молба вх.№6184/25.VІ.2019год. по т.д.№1/2018год. по
описа на ОС-Х. в производството по несъстоятелност. От тази оборотна
ведомост е видно осчетоводяване на задължение в размер на 300 000лв. към Д.
З. през 2017год. При разпита му по реда на чл.176 ГПК, управителят на „Б**“
ЕООД /н/ гр.Х. Х. Д. Х. обяснява, че е вписан като управител на дружеството
през 2017год., не е видял записа на заповед, но узнал за нея от бившия
управител на дружеството- Г. Х. Х., затова наредил задължението да бъде
осчетоводени. Но едновременно с това, Х. Х., в качеството на управител на
„Б**“ ЕООД гр.Х., е подал на 26.ІІІ.2018год. декларация по чл.38ал.9т.2 ЗСч,
че през 2017год. дружеството не е извършвало дейност по смисъла на §1т.30
от ДР на ЗСч. Тази липса на дейност предпоставя липса и на всякакви
счетоводни записвания за периода 1.І.2017год.-31.ХІІ.2017год. Освен това
включването в оборотната ведомост за 2017год. на записа на заповед не е
подкрепено от никакви доказателства за обективиране в правния мир на този
документ, преди посочената от вещото лице дата- 25.VІ.2019год. Ето защо
въззивният съд счита, че оборотната ведомост за 2017г., представена за първи
път с молба вх. №6184/25.06.2019г. по т.д.№1/2018год. по описа на ОС-Х., не
би могла да се кредитира като доказателство за достоверност на датата на
записа на заповед към произволен момент от 2017год. Такава не е била
налична при проверката в счетоводството на 13.ІV.2018год. и е представена и
става достояние на третите лица едва през юни 2019год. Следователно за
първи път записът на заповед е представен официално на 2.І.2018год. с
молбата, подадена от Д. З. пред ОС- Х., за откриване на производство по
несъстоятелност на „Б**“ ЕООД гр.Х.. Не се установява по делото
съдържанието на записа на заповед да е било възпроизведено в друг
официален документ, нито към датата на издаването му-13.ІV.2015год., нито
към датата на предявяването му-12.ХІІ.2015год., нито по-късно до
образуването на т.д.№1/2018год. на 2.І.2018год. записът на заповед няма
достоверна дата и би могъл да е съставен в произволен момент до 2.І.2018год.
При служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Б**“
ЕООД гр.Х., ЕИК ** се установява, че от 18.Х.2017год. е вписан нов
9
управител на дружеството Х. Д. Х., който е представител на същото и към
2.І.2018год. Следователно записът на заповед, който има достоверна дата не
по-ранна от 2.І.2018год., издаден от бившия управител Г. Х. Х., не би могъл да
задължи валидно дружеството към 2.І.2018год.. Поради изложеното
извършеното от името на „Б**“ ЕООД гр.Х. волеизявление от
представляващия същото към минал момент- преди 18.Х.2017год., но не и към
2.І.2018год., изразяващо се в издаване на процесния запис на заповед, води до
извод, че то не обвързва валидно „Б**“ ЕООД гр.Х. и не поражда правни
последици за това дружество.
По гореизложеното представеният запис на заповед от
13.ІV.2015год., подписан от Г. Х. Х. като управител на „Б**“ ЕООД гр.Х.,
предявен за плащане на 12.ХІІ.2015год., не материализира вземане на Д. И. З.
към „Б**“ ЕООД гр.Х. за сумата 300 000лв. - неизплатена главница по записа
на заповед.
Несъществуването на главното вземане на посоченото от Д. З.
основание- запис на заповед от 13.ІV.2015год., прави несъществуващи и
вземането за лихва в размер на 28 750лв. върху главницата за периода
30.VІІ.2018год. до 9.VІІ.2019год., законна лихва върху главницата, считано от
9.VІІ.2019год. до окончателното и изплащане, вземането за 5 235лв.-
адвокатско възнаграждение за изготвяне на молба за откриване на
производство по несъстоятелност и процесуално представителство по т.д.
№1/2018год. по описа на ОС- Х. и вземане за 3 765лв.– адвокатско
възнаграждение за предявяване на вземания от страна на кредитора в
производството по несъстоятелност.
По гореизложените съображения и на основание чл.271 ГПК
въззивният съд счита, че ще следва да се потвърди решение
№260038/12.ХІ.2020год. по т.д.№218/2020год. на ОС-Х., с което е уважен
предявения отрицателен установителен иск по чл.694ал.3т.1 ТЗ, като
правилно, макар и по различни от изложените от първоинстанционния съд
мотиви.
На основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се осъди
жалбоподателката Д. И. З. да заплати на въззиваемите ЕТ „Д.В.Ф.“ гр.П., ЕИК
** и ЕТ „В.А.В.“ гр.П., ЕИК ** направените разноски пред настоящата
въззивна инстанция в размер на по 2 000лв. за всеки един от ЕТ, съгласно
списъка по чл.80 ГПК и доказателствата за изплащането им.
На основание гореизложеното и чл.271 ГПК и чл.272 ГПК
П.т апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260038/12.ХІ.2020год.
постановено по т.д.№218/2019год. на Х. окръжен съд, с което е признато за
установено, по отношение на Д. И. З., ЕГН ********** от гр.П., ул.“Г. М.“ **,
на „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х., ЕИК ** и на синдика А. Р. М., несъществуване на
вземане на кредитора Д. И. З., ЕГН ********** от длъжника „Б**“ ЕООД /н/
10
гр.Х., ЕИК **, включено в списъка на приетите вземания, произтичащо от
запис на заповед от 13.ІV.2015год. за сумата 300 000лв.-главница, лихва върху
главницата в размер на 28 750лв., считано от 30.VІІ.2018год. до 9.VІІ.2019год.,
законна лихва върху главницата, считано от 9.VІІ.2019год. до окончателното и
изплащане, 5 235лв. адвокатски хонорар за изготвяне на молба за откриване
на производство по несъстоятелност и процесуално представителство по т.д.
№1/2018год. по описа на ОС- Х. и 3 765лв. адвокатско възнаграждение за
предявяване на вземанията на кредитора.
ОСЪЖДА Д. И. З., ЕГН ********** да заплати на ЕТ
„Д.В.Ф.“ гр.П., ЕИК ** разноски по делото в размер на 2 000лв./ две хиляди
лева/ и на ЕТ „В.А.В.“ гр.П., ЕИК ** разноски по делото в размер на 2 000лв.
/две хиляди лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при
наличие на предпоставките по чл.280 ГПК!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11