Р Е
Ш Е Н
И Е
№
............
гр.Варна, 04.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и седми януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана Г., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 19656 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от
„Константинус Анастасиу-98“ ЕООД срещу „И.А.“ ЕООД, в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите
(съобразно допуснатото изменение на исковете в о.с.з. на 19.04.2019г), както
следва:
- 11633.88 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи
изразяващи се в неполучена и нереализирана чиста стойност на био продукция –
слънчоглед и царевица, за стопанските години 2014/2015 г. и 2015/2016 г. от
обработката на поземлен имот №
052025, представляващ нива с площ от 7.999 дка, пета
категория, в местност „Турски гробища", по плана за земеразделяне на с.И.,
общ. А. и поземлен имот № 056019,
нива с площ от 6.634 дка, шеста категория, находящ се в местност „***",
землище на с. И., общ. А., поради неизпълнение на договора за
наем 26.06.2012г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 5888,
акт № 70, том 4, изразяващо се в неосигуряване на спокойното и
безпрепятствено ползване на поземлените имоти в резултат на незаконосъобразно
заличаване на вписването на договора за наем в Служба по вписванията – О.;
- 735.55 лева, представляваща
претърпяна от ищеца имуществени вреда под формата на реализирани загуби,
изразяваща се в извършени от ищеца за стопанската 2014г./2015г. предварителни обработки на земята - оран, дискуване, сеитба и
окопавания на поземлен
имот № 052025, представляващ нива с площ от 7.999 дка, пета
категория, в местност „Турски гробища", по плана за земеразделяне на с.И.,
общ. А. и поземлен имот № 056019,
нива с площ от 6.634 дка, шеста категория, находящ се в местност „***",
землище на с. И., общ.А., поради неизпълнение на договора за наем
26.06.2012г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 5888, акт №
70, том 4, изразяващо се в неосигуряване на спокойното и
безпрепятствено ползване на поземлените имоти в резултат на незаконосъобразно
заличаване на вписването на договора за наем в Служба по вписванията – О.;
- 1 866.57
лева, представляваща претърпяна от ищеца имуществена вреда
под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в
сбор от неполучени за стопанските години 2014/2015 г. и 2015/2016 г. субсидии,
дължими по Схема за единно плащане на площ и по Наредба 4 от 24.02.2015г. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие" от Програма за Развитие на
Селските Райони по отношение поземлен имот № 052025, представляващ нива с площ от 7.999 дка, пета категория, в местност
„Турски гробища", по плана за земеразделяне на с.И., общ. А. и поземлен имот № 056019, нива с площ от
6.634 дка, шеста категория, находящ се в местност „***", землище на с. И.,
общ.А., поради неизпълнение на договора за наем 26.06.2012г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 5888, акт № 70, том 4, изразяващо
се в неосигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване на поземлените
имоти в резултат на незаконосъобразно заличаване на вписването на договора за
наем в Служба по вписванията – О..
В исковата си молба и
уточняващите такива ищецът твърди, че на 26.06.2012г. е сключил договор за наем
с нотариална заверка на подписите рег. № 5888, акт № 70,
том 4, вписан в Службата по вписванията – О., със срок от седем
стопански години, по който е наемател на земеделски земи – поземлен имот № 052025, представляващ нива с площ от 7.999 дка, пета категория, в
местност „Турски гробища", по плана за земеразделяне на с.И., общ. А. и
поземлен имот № 056019, нива с площ от 6.634 дка, шеста категория, находящ се в
местност „***", землище на с. И., общ.А.. Излага, че
ответното дружество, въз основа на едностранно изявление е разваляне договора
за наем, като прекратяването е вписано в Служба по вписванията – О.. Твърди, че
последващо наемодателят се е разпоредил в полза на ответното дружество с
наетите имоти, като „И. Агро“ ООД е встъпил в наемното правоотношение. Сочи, че
без да са налице основания за разваляне на договора, ответното дружество е
изявило воля в този смисъл, поради неплащане в срок на наемната цена. Развалянето
е вписано в Служба по вписванията – гр. О.. Твърди, че с влязло в законна сила
решение по гр.д. № 14902/2015 г., по описа на РС-Варна е установено
съществуването на договорно правоотношение по силата на договор за наем от
26.06.2012г. и е разпоредено заличаване на вписваното разваляне на същия.
Твърди, че до влизане в сила на решението по горното дело, бил лишен от
възможността да ползва имотите, предмет на договора за наем, тъй като ответното
дружество го препятствало чрез отдаване под наем на същите на трето лице и
разораването им. Поддържа, че в резултат на тези действия на ответното
дружество, търпи вреди, изразяващи се в реализира разходи за стопанската
2014/2015г. за предварителна подготовка на земята – оран, дискуване, сеитба,
окопаване, възлизащи общо на стойност 499.89 лева. Наред с това поддържа, че е
дружеството е пропуснало да реализира печалба от посевите – 1200 лева за 1200
кг слънчоглед за стопанската 2014/2015г. и същата стойност за стопанската
2015/2016г.; 3317 лева за 3317кг царевица за стопанската 2014/2015г. и същото
стойност за стопанската 2015/2016г. Излага, че с оглед създадения режим в ЗСПЗЗ
и ППЗСПЗЗ дружеството е пропуснало възможността да получи и следващите се
субсидии в общ размер на 1830 лева, формирана както следва: за първия имот по
Схема за единно плащане на площ субсидията, която е следвало да получи за
стопанската 2014/2015 г. е в размер на 237.33 лева и за 2015/2016 г. – също
толкова или общо в размер на 474.66 лева, а по Наредба 4 от 24.02.2015г. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие" – за 2014/2015 г. – 262.84
лева и също толкова за стопанската 2015/2016 г. или общо 525.68 лева; за втория
имот по Схема за единно плащане на площ субсидията, която е следвало да получи
за стопанската 2014/2015 г. е в размер на 196.83 лева и за 2015/2016 г. – също
толкова или общо в размер на 393.66 лева, а по Наредба 4 от 24.02.2015г. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие" – за 2014/2015 г. – 217.99
лева и също толкова за стопанската 2015/2016 г. или общо 435.98 лева. С оглед
изложеното моли за уважаване на исковете, ведно с присъждане на сторените по
делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „И.А.“ ЕООД, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете. Твърди, че ответникът не е извършвал сеитба,
последващи обработки, жътва и прибиране на реколта в процесните имоти. Не е притежавал земеделска техника към стопанската 2014/2015г.
и не е предприемал действия и създавал пречки на ищеца
относно отглеждането и реализирането на земеделска продукция в пълен обем. Не е подавал заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания за кампания 2015г. Посочва, че предвид
постановеното решение по описа на Районен съд, град Варна договорът на ищеца за
обработка на процесната земя е бил действащ през по-голяма част от стопанската
2014/2015г. Твърди, че през периода от месец септември
2014г. до месец април 2015г., когато
прекратяването на договора не е било вписано в имотния регистър, ищецът не е
бил препятстван да извърши сеитба на есенници, съответно на пролетници в
процесния период. През това време е съществувала и пречка за
подаване на заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2015г. Твърди, че от 01.01.2015г. до 15.04.2015г. договорът на ищеца
за обработка на процесната земя е бил действащ, поради което същият е можел да
подаде заявление по реда на чл. 70, ал.1 ППЗСПЗЗ. Не е имало пречка да подаде такова заявление и след вписване на
прекратяването на договора, т.е. в периода 15.04.2015г. до 31.07.2015г. като е следвало
единствено да приложи доказателства, че е подал искова молба по реда на чл. 124 ГПК. Можел е също така да сезира
комисията, че ответникът не е правоимащо лице. Като не
е направил гореизложеното ищецът се е съгласил имотите му да бъдат предоставени
за ползване на друго лице или да попаднат в обхвата на т.нар бели петна.
Оспорва и количеството, което ищецът твърди, че е щял да добие, както и
неговата единична цена, а също така и обстоятелството, че процесните имоти са включени в системата за контрол на
биологично производство за целия период от две стопански години – 2014/2015г. и 2015/2016г. Моли за отхвърляне на
исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приложеното на л. 34 от делото заверено копие от договор за наем, с нотариална заверка на подписите рег. № 5888/26.06.2012г. на нотариус
Елена Шидерова, че Димитър
Панайотов Костов е предоставил на „Констатинос Анастасиу -
Между страните
не се спори, че с договор за покупко-продажба от 31.01.2014г., оформен в
нотариален акт № 68/2014г., ответното дружество е придобило собствеността върху
описаните по-горе земеделски земи от Димитър Панайотов Костов.
Не е спорно, че по молба на
ответника от 14.04.2015г. е вписано заличаване на договора за наем, под вх. рег. №1148/15.04.2015г., акт № 66, том 1 на Служба по вписванията гр. О.,
по имотна партида 18364, 18365, върху който е поставена резолюция за заличаване
1148/15.04.2015г., имотна партида 18364, 18365 (л. 519). От приложеното на л. 518 от делото
заявление за извършване на административна услуга от ОСЗ-А., се установява, че
на 13.05.2015г., ответното дружество е поискало заличаване на договори за наем,
в това число и процесния такъв, заличен в Служба по вписванията – гр. О. под
вх. № 1148. На основание това заявление е заличена регистрацията на
договора за наем от 26.06.2012г., който факт е удостоверен в изходящото от ОД
„Земеделие“ Търговище писмо, приложеното на л. 517 от делото.
След вписване в Служба по вписванията
гр. О. на прекратяването на процесното наемно правоотношение, ответното
дружество „И.А.“ ЕООД е сключило с „Ландком“ ЕООД договор за наем с нотариална
заверка на подписите рег. № 1287/16.04.2015г., с който е отдало за временно и
възмездно ползване на земеделски земи, включително и на имоти №№ 052025 и
056019, находящи се в землището на с. И. (л. 81-84). От приложените на л.
539-542 справки за имот се установява, че на 30.07.2015г. е вписан анекс за
прекратяване на горния договор за наем, сключен с „Ландком“ ЕООД.
Видно от приложената на л. 505-509 от
делото декларация по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, вр. чл. 37б, ал. 3 ЗСПЗЗ,
заведена пред ОСЗ-А. под вх. № 732/29.07.2014г., че ищцовото дружество е
заявило, че не желае комасиране на подробно посочени имоти, включително и имоти
№№ 052025 и 056019. Имотите не са включени в масивите за ползване за
стопанската 2014/2015г., видно от приложените на л. 479-485 заповед от
30.09.2014г. и регистри на имотите за ползване и „бели петна“.
Видно от приложеното на л. 488-489
споразумение от 25.08.2015г.на масиви за ползване на земеделски земи, изготвено
на основание чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016г., че ответното
дружество е участвало в сключването на същото, в това число и за процесните два
имота 052025 и 056019, видно от приложения към споразумението регистър на
имотите за ползване (л. 492-494) и които същото е заявило с декларация по чл.
69, ал. 1 ППЗСПЗЗ, под № 34 и 43 (л. 510-511). Сключеното споразумение е
одобрено със заповед № РД-05-4159-17 от 30.09.2016г. на директора на ОД
„Земеделие“ – Търговище (л. 495-496).
С решение № 1634/26.04.2016г.,
постановено по гр. дело №
14902/2015г. на ВРС, влязло в законна сила на 10.01.2017г., е прието за установено по иска на „Константинос
Анастасиу-
След влизане в сила на коментираното
решение, по заявление от 30.07.2018г. от ищцовото дружество, отново е бил
регистриран договора за наем от , с
нотариална заверка на подписите рег. № 5888/26.06.2012г. (л. 520 и писмо от ОСЗ-А. – л. 517).
От представената на л. 36 от делото
регистрационна карта, издадена от Областна дирекция „Земеделие“-гр. Сливен, се
установява, че „Константинос
Анастасиу-
Приобщен към доказателствения материал
по делото е частен договор от 10.11.2014г., с който ищецът се е задължил да
доставя на Христос Куцогеоргиу фураж за животни, смески от зърно и люцерна
срещу цена от 0.55 евро на килограм, които култури се отглеждат от ищеца на
обработваните от него земи, подробно описани, включително и двата имота,
предмет на договора за наем от 26.06.2012г. (л. 20-29). Представен е и доклад
за връчване на европейска заповед за плащане, издадена в полза на Христос
Куцугеоргиу срещу ищцовото дружество за заплащане от последното на сумата от 110
000 евро, лихви и разноски (446-448).
Събрани в хода на производството са и
доказателства относно изплащани субсидии на двете дружества.
По делото е допусната
съдебно-агротехническа експертиза, заключението по която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено (л. 785-805). От същото се установява, че процесните имоти № 052025 и
056019 са био сертифицирани, съответно включени на 27.12.2004г. и изключени на 12.08.2015г. от
системата за контрол на биологично производство. Сертифицираните
култури за имотите са слънчоглед и царевица. Агротехническите
мероприятия при био производство на горните клутури включват: есенна оран, дисковане – 2 пъти преди сеитба (м. февруари и март), сеитба (в периода 15 март – 10 април),
окопаване – 3 пъти (20 април – 1 май;
10-15 май и 1-5 юни) и
жътва. Средната пазарна цена на агротехническите мероприятия за културата
слънчоглед е в размер на 48 лева на дка., при което за площта на имота от 7.999
дка, за периода 2014/2015г. и 2015г./2016г. средната
пазарна стойност за агротехническите мероприятия на този имот възлиза на 767.90
лева, а за културата царевица е в размер на 53 лева на дка, при което за площта
на имота от 6.634 дка, за периода 2014/2015г. и
2015г./2016г. средната пазарна стойност за
агротехническите мероприятия на този имот възлиза на 703.20 лева. Установява се
разлика в стойността на агротехническите мероприятия за био продукция за тези
култури и при стандартна култура, като във втората хипотеза средната пазарна
цена възлиза съответно на 94 лева на дка и 99 лева на дка, при което за
процесния период 2014/2015г. и 2015/2016г. стопански години при стандартно отглеждане на слънчоглед
стойността на мероприятията на процесния имот би възлизала на 1503.81 лева, а
за царевица 1313.53 лева. Средния добив на засятата култура
слънчоглед от имота за стопанската 2014/2015г. възлиза
на 150 кг. от дка, а за 2015/2016г. в
размер на 258 кг. от дка. Общо за
имота за двете стопански години би се добила продукция в размер на 3263.59 кг.
Средната пазарна цена за био продукция от отглеждания вид за
стопанската 2014/2015г. възлиза на 1000 лева на
тон, такава е цената и за следващата стопанска 2015/2016г.. Общата
стойност на био произведената култура слънчоглед за процесните стопански
2014/2015г. и 2015/2016г. възлиза
на 3263.59 лева. Средния добив на засятата култура царевица
от имота за стопанската 2014/2015г. възлиза на
597 кг. от дка, а за 2015/2016г. в
размер на 550 кг. от дка. Общо за
имота за двете стопански години би се добила продукция в размер на 7609.20 кг.
Средната пазарна цена за био продукция от отглеждания вид за
стопанската 2014/2015г. възлиза на 1000 лева на
тон, такава е цената и за следващата стопанска 2015/2016г. Общата
стойност на био произведената култура царевица за процесните стопански
2014/2015г. и 2015/2016г. възлиза
на 7609.20 лева. При стандартно произведена култура
слънчоглед цената на продукцията за двете стопански години би била в размер на
2191.09 лева, а за царевица 1489.59 лева. Според
договора с гръцкия контрагент стойността на продукцията от биологично произведена
култура слънчоглед за двете стопански години възлиза на 3492.04 лева, а за
царевица 8141.84 лева. Реализирания приход от продажба
на био слънчоглед би бил в размер на 3263.59 лева, а от стандартно производство
в размер на 1817.18 лева. Реализирания приход от
продажба на био царевица би бил в размер на 7609.20 лева, а от стандартно
производство в размер на 1489.59 лева. Реализираният
приход от био слънчоглед според договора с гръцкия контрагент би бил 3492.04
лева, а от био царевица 8141.84 лева. По отношение на
дължимите субсидии по Схема единно плащане на площ по Наредба №4/24.02.2015г.
за прилагане на мярка 11 “Биологично земеделие“ от програма Развитие на
селските райони за процесния имот 052025 за 2015г., плащанията биха възлизали
на 61.97 лева на дка., а за 2016г. в размер на 65,59
лева на дка., при което за 2015г. субсидиите биха били
на стойност от 495.70, а за 2016г. в размер на 524.65
лева. За процесния имот 056019 за 2015г., плащанията биха
възлизали на 61.97 лева на дка., а за 2016г. в размер
на 65,59 лева на дка., при което за 2015г. субсидиите
биха били на стойност от 411.10 лева, а за 2016г. в
размер на 435.12 лева. При отглеждане на стандартна продукция
плащанията на дължимите по цитираната мярка субсидии за 2015г. биха били в размер на 232.85 лева за слънчоглед и 193.12
лева за царевица, съответно за 2016г. в размер на
261.80 лева за слънчоглед и 217.13 лева за царевица. Експерта
дава заключение, че неспазване на сеитбооборота чрез редуване на различни
култури, които да бъдат отглеждани в имота води до намаляване количеството и
качеството на отглежданите култури, независимо извършените агротехнически
мероприятия.
В полза на ищеца са ангажирани
гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Светлана Еросалимова
Александрова – служител на ищеца. На свидетеля е известно, че ищцовото
дружество е обработвало имотите, който е наело от собственика на същите – Димитър Панайотов. За
стопанската 2014/2015г. имотите са били засети
с царевица и слънчоглед, като през следващата стопанска година 2015/2016г. не са обработвани от ищеца. Споделя, че при посещение в ОСЗ
„А.“ през 2015г. не е успяла
да декларира имотите за подпомагане, тъй като се установило, че договорът е
заличен в Служба вписвания. Посочва, че за имотите са
получавани ежегодно субсидии, доколкото са включени в системата за контрол на
биологичното разнообразие. За процесните две стопанки
години 2014/2015г и 2015/2016г. субсидии не са
получавани. Излага, че ищецът е имал договор с чуждестранно
лице за продажба на продукцията, която отглежда. При
посещение на нивите през юни-юли 2015г. установили,
че са дискувани и посевите са унищожени.
Разпитан по искане на ищеца е
свидетелят Георгиус Констатинос Анастасиу – син на управителя на ищцовото
дружество. Свидетеля посочва, че през 2014г. имотите са били засети с царевица
и слънчоглед, която продукция не е събрана от ищцовото дружество. Посочва, че
след като царевицата и слънчогледът били засети, след заличаване на договора не
е осъществено окопаване на имотите. След заличаването на договора, имотите били
дискувани, при което покълналата продукция била унищожена. Излага, че ищецът
имал договор за доставка на царевица и слънчоглед с гръцки контрагент.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, той дължи обезщетение на своя кредитор, което по силата на чл.
82 ЗЗД обхваща предвидимите претърпени загуби и пропуснати ползи, последица от
неизпълнението. С оглед естеството на вредите първите предполагат доказване на
реалното намаляване на имуществото на увредения съконтрагент, а вторите – каква
би била обстановката при изправност на длъжника и това, че кредиторът е
предприел съответното действие, което би довело до увеличаване на имуществото
му.
По
делото не е налице спор, че между ищцовото дружество „Константинус
Анастасиу-98“ ЕООД и Димитър Панайотов Костов е възникнало валидно облигационно
правоотношение с характера на договор за наем, по силата на който на ищеца са
отдадени за временно и възмездно ползване два земеделски имота с №№ 052025 и
056019, находящи се в землището на с. И., като договорът е бил оповестен на
трети лица, чрез вписването му в нотариалните книги. Не се спори и че ответното
дружество на 31.01.2014г. е придобило от наемодателя Костов собствеността върху
наетите имоти, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ЗЗД, „И.А.“ ЕООД е било обвързано от наемното правоотношение. Безспорна е и, че
с влязло в сила решение по гр.д. № 14902/2015г., по описа на ВРС, е отречено
съществуването на вписаното в Служба по вписванията – О. заличаване на наемното
правоотношение поради едностранно прекратяване на договорната връзка от страна
на „И.А.“ ЕООД, като в решаващите си мотиви съдът е приел, че ищецът е изправна
страна по договора, заплащайки дължимата наемна цена за стопанската 2013/2014г.
преди осъществяване на горната разпоредителна сделка със собствеността върху
имотите. С оглед това и следва да се приеме, че към датата на получаване на
нотариалната покана на „И.А.“ ЕООД – 06.04.2015г. (л. 536) и вписаното
едностранно разваляне на договора, ищцовото дружество е било изправна страна по
договора за наем, доколкото падежът на задължението за заплащане на наема за
2015г. към този момент не е настъпил (съгласно уговорения в чл. чл. 3, ал. 2 от
договора падеж – до края на месец декември на всяка изтекла година).
Като
частен правоприемник на наемодателя върху „И.А.“ ЕООД са преминали както
правата, така и задълженията по договора, в това число и задължението му да
осигури спокойно и безпрепятствено ползване на наетите имоти – чл. 4, ал. 2 от
договора. Именно до това лишен ли е бил ищецът от възможността да ползва
имотите се свежда първия спорен въпрос. Съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, налагат категоричния извод на съда, че ответникът не е осигурил
безпрепятствено ползване на имотите на ищеца и го е лишил от възможността да стопанисва
същите съобразно предназначението им. За да формира този си извод, съдът
съобрази цялостното поведение на ответното дружество, който освен, че е заявил
прекратяването на договора, е сключил нов такъв с трето лице, вписвайки го в
нотариалните книги. При това ищецът не би могъл да ползва имота, като от
събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като подкрепени
и от писмените документи, по време на действие на сключеното от ответника
наемно правоотношение са извършвани фактически действия в обработваемите до
този момент от „Константинус Анастасиу-98“ ЕООД имоти, като е допуснато
унищожаването на посевите на царевица и слънчоглед. Ищецът не би могъл да
ползва имота и след вписаното прекратяване на наема с „Ландком“
ЕООД. Липсват твърдения, а и доказателства ответникът да е предал след този
момент имотите на „Константинус
Анастасиу-98“ ЕООД. Последното, след като са били заличени правата му, не би
могло да потърси и съдействие от правозащитните органи или пък да прояви
активност, като продължи да обработва имотите, тъй като правомерността на тези
действия би била изключена при липса на възстановяване на заличените му права.
На следващо място, установи се по несъмнен начин, че за стопанската
2015/2016г., „И.А.“ ЕООД е заявило пред Общинска служба земеделие желанието си
да участва в комасирането на имотите в землището на с. И., включително и на
процесните два такива. С тези си действия, ответникът е възпрепятствал и за
този период ищеца да обработва земеделските земи. В обобщение, съдът приема, че
и през двете стопански години, ответното дружество не е изпълнило задължението
си по чл. 4, ал. 2 от договора да осигури безпрепятствено ползване на имотите и
е лишило наемателя от възможност да ги обработва, а оттук и да получи добивите
от веща.
От
събраните по делото гласни доказателства, съдът намира за установено, че от
страна на ответното дружество през стопанската 2014/2015г. са предприети
следните действия по обработка на процесните два имота – оран, дисковане и
сеитба, не и окоповане, каквото според показанията на свидетеля Анастасиу
не е извършвано след заличаване на договора за наем. Размерът на разходите за
тези дейности, съобразно заключението на вещото лице е за оран 9 лв./дка, за
дисковане – два пъти по 5
лв./дка, за сеитба 4 лв./дка и за семена – 10 лв./дка за слънчоглед и 15
лв./дка за царевица. Тук съдът намира за необходимо да посочи, че кредитира
първо вариант на заключението, който касае разходите при обработка за
биопроизводство, като отчита, че ищецът към този момент е бил сертифициран био
производител. Така разходите, които е направило дружеството-наемател за имот №
052025, засят със слънчоглед възлизат на 263.97 лева (7.999 дка х 33 лв/дка) и
за имот № 056019, засят с царевица – 252.09 лева, или общо 516.06 лева. До този
размер претенцията на ищеца за обезщетяване на преките загуби следва да се
уважи, а за разликата до предявения размер от 735.55 лева – отхвърли.
Следващата
група вреди, касаят пропуснати ползи, което изисква сравнение на имущественото състояние на наемателя при
изпълнение на уговорките по наемния договор и положението след лишаването от
възможност да обработва земеделските земи. В тази връзка съдът отчита, че наемателят
е предназначил този имоти именно за био
производство и стопанисването им до момента и за в бъдеще е било определено от сключения
договор за износ с гръцкия клиент, избрал при оглед и този имоти като част от масивите за производство на
зърно за поръчаните фуражни смески. Следователно, при съхраняване на
изпълнението на наема, закономерният естествен резулт е продължаване на
обработването по същия начин на имотите чрез влагане на необходимите
производствени разходи за агротехнически мероприятия по биоземеделие и
получаване на продукцията от годен за сертифициране като био продукт слънчоглед и царевица. Този резултат би увеличил имуществото на
наемателя само с разликата между прихода от цената на добива и вложените
разходи за производството, тъй като културата произвеждана от стопанина е
едногодишна и без заплащане на мероприятия добив изобщо не би бил възможен.
Допълнително към разходите за обработката би следвало да се добави и наемното
плащане, уговорено като 3 лв/дка, тъй като това плащане е част от изпълнеието
на договора от страна на наемателя. Поведението на ответника е лишило ищеца
от възможността за
2014/2015г да получи прихода от продукцията, а за 2015/2016г да ползва имотите по предназначение. Затова като пряк
резултат от неизпълнението на договора от страна на ответника, съдът приема пропускането на
увеличаването на имуществото на наемателя и за двете стопански години с
разликата между прихода от очаквана засята, но не прибрана през 2015г
биопродукция, респективно прихода от изобщо непроизведена реколта за 2016г. и разходите за производството им, завишени
с дължимото плащане на наемодателя. Тази разлика несъмнено
представлява реална
пропусната полза, като печалба, която наемателя би реализирал при придобиване
на добива от наетия имот. Количеството на нереализирана продукция
съдът намира за категорично установено като естествена закономерна последица от
осуетеното ползване, като отчита че вещото лице е отчитало реално производство
на същия стопанин в други масиви през същия времеви период, надлежно
документирани като сертифицирано биопроизводство. Единичните стойностите на
приходите и разходите съдът възприема по средните пазарни цени, определени от
вещото лице, доколкото данните за цена на крайния продукт (фураж за животни,
смесен от зърно и люцерна), договорен за износа към клиента на наемателя не са относими
към стойностите на отделните суровини за него. Така крайния размер на
обезщетението за пропусната полза за двете стопански години за имот № 052025 възлиза на 2447.69 лева, като разлика между общ приход 3263.59 лева (първи вариант по т. 7 от заключението) и общ разход за биопроизводство
767.90 лева (първи вариант по т. 4 от заключението) и наемно плащане от 48.00 лева (по 24.00 лева годишно – 3 лева х 7.999 дка) и за имот №
056019 възлиза на 6866.20 лева, като разлика между общ приход 7609.20 лева (първи вариант по т. 7 от заключението) и общ разход за
биопроизводство 703.20 лева (първи вариант по т. 4 от заключението) и наемно плащане от 39.80 лева (по 19.90 лева годишно – 3 лева х 6.634 дка). Или общия размер
на пропуснатите ползи от ищеца, съдът определя на 9313.89 лева (2447.69 лева +
6866.20 лева), до който размер претенцията следва да бъде уважена, а за
разликата до 11633.88 лева – отхвърлен.
Ищецът претендира и
пропуснати ползи в размер на неполучени субсидии за двете стопански години по Схема за единно
плащане на площ и по Наредба 4 от 24.02.2015г. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие" от Програма за Развитие на
Селските Райони “. Последните регламентират режима на подпомагане на земеделския производител чрез
субсидии, които по своята правна същност представляват финансова помощ с целеви
характер – подпомагане на фактическа дейността на производителя с компенсиране
за вложени невъзвръщаеми средства, а не просто безвъзмезден бонус за
предприятието. Подпомагането е обвързано с престирането на земеделска дейност за
субсидираните имоти. При нормално развитие на разглежданата облигационна
връзка, ищецът би обработвал процесните имоти и би реализирал разходи, които се
компенсират изцяло или отчасти с получените субсидии. Финансовата помощ е
средство производителя да намали себестойността на продукцията, включително
средство да подобри и оптимизира дейността си. Земеделската субсидия би била
неоправдано плащане, ако имотът фактически не се обработва от ищеца. Затова и тези плащания не съставляват
пропусната полза. Претенция за просъждане на обезщетение за такива вреди в
размер на 1866.57 лева следва да се отхвръли.
С оглед изхода на
спора и отправеното от ищеца искане, ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на „Константинус
Анастасиу-98“ ЕООД сторените от последното разноски за заплатена държавна
такса (за първоинстанционното и въззивното производство), депозит за вещо лице,
адвокатско възнаграждение (за процесуално представителство по гр.д. №
10786/2018г., по въззивното производство и по настоящото), които съразмерно на
уважената част от исковете възлизат на 2809.73 лева. В полза на ищеца не следва
да се присъждат посочените в списъка 40 лева – държавна такса за обезпечаване
на иска, доколкото доказателства за реализирани такива разходи не са
представени, а ако са направени – същите са недължими, доколкото държавна такса
се следва само по обезпечаване на бъдещ иск, не и по допуснато по висящо дело
обезпечение (какъвто е настоящия случай).
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника също се следват разноски, които съразмерно
на отхвърлената част от исковете възлизат в размер на 705.66 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „И.А.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Константинос
Анастасиу – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
стопански двор, обезщетение за претърпени вреди, в
резултат на да заплати неизпълнение
на договора за наем 26.06.2012г., с нотариална
заверка на подписите рег.№ 5888, акт № 70, том 4, изразяващо се в
неосигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване на поземлените имоти в
резултат на незаконосъобразно заличаване на вписването на договора за наем в
Служба по вписванията – О., както следва: сумата от 9313.89 лева /девет хиляди триста и тринадесет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща пропусната полза
от неполучена и нереализирана
био продукция – слънчоглед и царевица, за стопанските години 2014/2015 г. и
2015/2016 г. от обработката на поземлен имот № 052025, представляващ нива с
площ от 7.999 дка, пета категория, в местност „Турски гробища", по плана
за земеразделяне на с.И., общ. А. и поземлен имот № 056019,
нива с площ от 6.634 дка, шеста категория, находящ се в местност „***",
землище на с. И., общ. А.; сумата от 516.06
лева /петстотин и шестнадесет лева и шест стотинки/, представляваща реализирани загуби,
изразяваща се в извършени от ищеца за стопанската 2014/2015г. предварителни обработки на земята - оран, дискуване, сеитба на
поземлен имот № 052025, представляващ нива с площ от 7.999 дка, пета
категория, в местност „Турски гробища", по плана за земеразделяне на с.И.,
общ. А. и поземлен имот № 056019, нива с площ от 6.634 дка, шеста категория,
находящ се в местност „***", землище на с. И., общ.А., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 9313.89 лева до претендирания размер от 11633.88 лева, претендирана като обезщетение за имуществени вреди
под формата на пропуснати ползи от неполучена и нереализирана продукция; за разликата над 516.06 лева до претендирания размер от 735.55 лева, претендирана като обезщетение за имуществени вреди
представляващи пряка загуба от направени разходи за предварителна обработка на
наетите имоти и за сумата от 1 866.57 лева, претендирана като
обезщетение за претърпени вреда
под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в
сбор от неполучени за стопанските години 2014/2015 г. и 2015/2016 г. субсидии,
дължими по Схема за единно плащане на площ и по Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие" от
Програма за Развитие на Селските Райони по отношение на горните два
имота, чл. 79, ал. 1, вр. чл.
82 ЗЗД.
ОСЪЖДА „И.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на
„Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, стопански двор, сумата от 2809.73 лева /две хиляди осемстотин и девет
лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща направените в хода на
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, стопански двор, да заплати на „И.А.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 705.66
лева /седемстотин и пет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща
направените в хода на производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: