№ 275
гр. Пазарджик, 01.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20225200500264 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят – ищец ЕЛ. ИВ. П. се явява лично и с адвокат Д.С. Т.,
упълномощен от по-рано.
Жалбоподателят – ответник Д. Б. Д. не се явява. За него се явява адвокат
К.П. С., също упълномощен от по-рано.
Адв. Т. – Да се даде ход на делото.
Адв. С. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 86 по
описа за 2021 година е осъден Д. Б. Д., ЕГН-********** от гр. *** да заплати
на ЕЛ. ИВ. П., ЕГН-********** от гр.***, на основание чл.45 от ЗЗД, сумата
от 5 000.00 лв. /пет хиляди лева /, съставляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразили се в душевни болки и психически страдания,
1
претърпени от П. в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 10.04.2020г. , около 10.30 часа, на кръстовището на ул. *** , ведно със
законната лихва върху тази сума , считано от 10.04.2020 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлен предявения иск в останалата му част - над
присъдения размер от 5 000.00 лв. до претендираните 16 000.00 лв.
/шестнадесет хиляди лева/, като неоснователен .
Осъден е Д. Б. Д., ЕГН-********** от гр. *** да заплати на ЕЛ. ИВ. П.,
ЕГН-********** от гр. ***, на основание чл.45 от ЗЗД, сумата от 205 лв.
/двеста и пет лева /, съставляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди /закупуване на ортопедична наколенка/, претърпени от П. в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.04.2020г. , около 10.30
часа, на кръстовището на ул. *** , ведно със законната лихва върху тази сума ,
считано от 10.04.2020 г. до окончателното й изплащане
Присъдени са разноски , с оглед изхода на спора.
В срок така постановеното решение е обжалвано от ищцата Е.П. в
частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска с правно
основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД над присъдените 5 000 лв. (пет хиляди
лева) до размера от 10 000 лв. (десет хиляди лева), ведно с лихвата за забава
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 10.04,2020 г. до
окончателно изплащане на дължимата сума.
Присъденото обезщетение било силно занижено и не възмездявало
действително претърпените от ищцата неимуществени вреди. Претенцията
била заявена частично ,като общия размер бил 25 000 лв. (двадесет и пет
хиляди лева. Направено било изменение ,чрез намаляване на претенцията до
размер на 16 000 лв.
Счита , че иска е доказан по основание и размер, така както е очертан с
въззивната жалба – 10 000 лева , ведно със законната лихва от момента на
увреждането.
Съдът правилно приел, че на 10.04.2020 г„ около 10:30 часа, на
кръстовището на ул. *** е настъпило ПТП между ППС (бял велосипед) марка
„Уикенд“, управлявано от Д. Б. Д., и пешеходката ЕЛ. ИВ. П.. Правилни били
изводите на съда, че ищцата е пресичала пътното платно на пешеходна пътека
и че процесният пътен инцидент е настъпил при отлична видимост, през
светлата част от денонощието (при ясно и слънчево време), при суха пътна
2
настилка, а вследствие на този инцидент ищцата е пострадала.
Съдът детайлно изследвал наличието на хоспитализация, проведени
прегледи и изследвания.
Анализирано било решението по образувано АНД № 747/2020 г. по
описа на Районен съд - гр. Пазарджик, Наказателна колегия, IX - ти съдебен
състав, което е завършило с влязло в сила съдебно решение от 26.08.2020 г. на
Пазарджишкия районен съд, Наказателна колегия, постановено по АНД №
747/2020 г. ,като това решение установявало безспорно вината на водача -
Д.Б. Д.:
Обжалваното наказателно постановление било отменено поради
материалното състояние на жалбоподателя и проявена от съда
снизходителност.
В съдебното решение правилно бил приет и описан и механизма на
ПТП.
Установило се от доказателствата , че ищцата П. е била внимателна при
пресичането си, пресичала е на обозначено място със спокоен нормален ход.
Видно от показанията на очевидците, както и от заключението на вещото
лице, велосипедистът е имал видимост, но не предприел маневра на спиране и
осигуряване на предимство на преминаващите пешеходци.
Приетото относно механизма на ПТП се потвърждавало и от
заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебномедицинска
експертиза, според която има директен удар в трохантерния масив на дясната
бедрена кост и съответно усукване и завъртване на дясната колянна става.
Изследвани , обяснени и правилно приети били и причините за
настъпване на произшествието, изяснен от заключението на експерта.
В този смисъл били и показанията на св.Гостев.
Съдът правилно приел, че с поведението си виновният водач -
ответникът е допуснал несъобразяване на поведението си с пътната
обстановка, навлизайки с висока скорост в кръстовище и отнемайки
предимството на пресичащия на пешеходната пътека пешеходец и не
възприел направените с отговора на исковата молба възражения.
Ответникът не доказал възражението си , че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като ищцата е пресичала на
3
обозначеното за това място. Не било установено от доказателствата по
делото, ищцата по някакъв начин да е създала опасност за себе си, така и за
останалите участници в движението.
Според заключението на експерта ищцата е пресичала със спокоен ход,
след като е възприела пътната обстановка и преминала няколко метра, когато
е била блъсната. Твърденията, че ищцата е говорила по телефона не се
доказали по делото.
Установени точно и правилно били и причинените на ищцата
увреждания.
Решението обаче било неправилно ,поради това , че съдът не е
изследвал всички получени от ищцата телесни увреждания и макар и да се
изследвана продължителността на лечението и възстановяването й, наличието
на трайни физически и психически увреждания, наличието на трайни видими
белези, и съответно неправилно е определен и занижен размер на
присъденото обезщетение от 5 000 лв.
Причинени били множество телесни увреждания. От представеното и
прието заключение на вещото лице - медик по назначената съдебно-
медицинска експертиза, както и от приложените медицински доказателства
било установено, че уврежданията на ищцата по своя медико-биологичен
характер представляват: 1. Петрохантерно счупване (счупена петрохантерна
бедрена кост на дясно бедро отразено и в констативен протокол); 2.
Разкъсвания в областта на коляното и разкъсан заден мениск; 3. Контузия на
таза; 4. Контузия на гърба вдясно; 5. МРТ данни за травматична увреда на
заден рог на медиален мениск-непълна руптура; оточни предни и задни
кръстни връзки. 6. Състояние след понесени микротравми на колатералните
връзки. 7. Трактус илиотибиалис синдром. 8. Начална гонартроза. 9.
Хондромалация на пателата 2-ра cm. 10. Контузионни огнища в кондилите на
бедрената кост.
Пострадалата имала силни болки в областта на главата (кръвонасядания
и отоци), дясна гривенна става, корема, гръбначния стълб, торса, силни и
остри болки на дясната колянна и раменна става, оплаква се от
дезориентация, главоболие, световъртеж, виене на свят и гадене. Имала е
изключително силни болки в дясната подбедрица и дясната ключица, с
множество мекотъканни хематоми в дясно. Контузните рани на лицето и в
4
областта на цялата глава били болезнени и загрозяващи.
Поради изричното желание на пострадалата да бъде изписана от
лечебното заведение е предписано домашно медикаментозно лечение с
последващи контролни прегледи при строго наблюдение. За нея са се
грижили нейни роднини - лекари и съпругът й. Непосредствено след
инцидента, коляното се надува и е силно оточно. В последващия болничен
период коляното е подуто и ищцата се оплаква от постоянни болки в областта
на бедрото и е с ограничени движения в областта на крайника и тазобедрената
става.
Невъзможно било стъпването на крака до началото на месец септември
2020 г.
По делото било установено, че след изписването на пострадалата от
болничното заведение, тя продължава лечението си в домашни условия. В
резултат на причинените й травми, тя е с непрестанни болки в областта на
дясната подбедрица, таза, дясната половина на торса, горните крайници.
Поради тази причина, пострадалата е потърсила допълнителна медицинска
помощ, изразяваща се периодични контролни прегледи. Провела е
продължително медикаментозно лечение, което продължава и към настоящия
момент.
Анализират се писмените доказателства, представляващи медицински
документи по повод прегледите на ищцата и издаденото съдебно- медицинско
удостоверение.
Последното било издадено за период от повече от два месеца след
инцидента. Видно от допълнението, счупването на трохантера на дясното
бедро е причинило трайно затрудняване на движенията на десен долен
крайник по смисъла на чл. 129 от НК, с имобилизация за 2 месеца.
Тъй като болката в областта на дясната подбедрица, бедрото и мениска
не отшумявали, ищцата е потърсила специализирана медицинска помощ в
ДКЦ „Пълмед“ ООД - гр. Пловдив.
Лечебният и възстановителен период продължава и в настоящия
момент, и прогнозите били при добро развитие да приключи след около
година, като възстановяването на психическото здраве е възможно, но е за
неопределено време.
Извършени били редица прегледи и изследвания и съответно лечение.
5
Направен били ЯМР изследвания и продължителна физиотерапия във
Военномедицинска академия.
Вследствие на катастрофата физическото състояние на било тежко , но
получените травми се отразили изключително зле на психическото й здраве.
Била силно потисната, лесно раздразнителна и нервна, емоционално -
нестабилна и волево неустойчива.
Притеснявала я невъзможност да се грижи сама за себе си, което
предполага до нея да има постоянно човек, който да се грижи за нея,
понижено било настроението и , била тревожна, имала нарушения на паметта
и вниманието, изпитвала панически страх, че случилото се може да се
повтори в бъдеще. Тя редуцирала социалните си контакти, като пострадалата
живее при близките си.
Установено било , че са налице трайни и продължителни последици за
здравословното състояние, вкл. психологическо на ищцата.
Вещото лице констатирало, че ищцата е била нетрудоспособна за
период от 6 месеца и е налице трайно затрудняване на движенията на десния
долен крайник. Изпитва болки.
Съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и определил
занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Съдът
следвало да съобрази, че на пострадалата й предстоят последващо оперативно
лечение и последваща рехабилитация. С оглед на възрастта й продължава да
търпи болки и страдания, както и невъзможност да работи ефективно,не
отчел прогнозите за преодоляване на травмата ,продължителността на
възстановителния период, психичното и състояние в резултат на травмата.
Счита ,че определеното обезщетение е несправедливо и не съобразено с
икономическата обстановка в страната.
Считат ,че обезщетение в размер на 10 000 лева се явява справедливо
по размер.
Поради изложените съображения , решението било и необосновано.
Основателна била и претенцията за лихви.
Моли ответникът Д. Б. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Пазарджик, ул. „Мътница” № 8, ет. 1. ап. 2 да бъде осъден да заплати на ЕЛ.
ИВ. П.. ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Цар Калоян“
6
№ 95 и направените от нея съдебно - деловодни разноски по гражданското
съдопроизводство пред Първа инстанция в размер на 1000 лв. (хиляда лева),
представляващи минимално адвокатско възнаграждение за предоставянето на
адвокатска помощ и процесуално представителство.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна пред първа и въззивна инстанция.
Претендират се разноски пред въззивната инстанция в размер на
минималното адвокатско възнаграждение.
Молят решението в обжалваната отхвърлителна част да бъде отменено
и присъдено обезщетение в размер на 10 000 лева , както и разноски пред
двете инстанции.
В указания от съда срок е постъпил отговор от ответника по иска и
съответно по жалбата Д.Д..
Намира жалбата за неоснователна.
Съдът се произнесъл по непредявен иск ,поради това, че според
изложеното в исковата молба ищцата претендирала застрахователно
обезщетение/на договорно основание/, а не като вреди от деликт/ непозволено
увреждане. В молба представена по делото в открито с.з на 10.09.2021 г
ищцата по реда на чл.214 от ГПК изменила исковете като направила
увеличение с твърдение ,че сумите се претендират на причинени вреди по
чл.432 ал,1от КЗ и чл.86 ЗЗД във вр, с чл.45 ЗЗД.
В писмените си бележки пълномощникът на ищцата отново развивал
тезата , че с предявените искове ищцата претендира застрахователно
обезщетение по чл.432/1 от КЗ.
И в петитума на исковата молба и в писмените бележки на защитата се
ИСКА от съда осъждане на ответника да заплати застрахователно
обезщетение от 16 000 лева -неимуществени вреди и 205 лева - имуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането.
Поради това решението на съда било недопустимо.
Неправилно съдът присъдил законна лихва върху претендираните
имуществени вреди от 205 лева, считано от деня на увреждането - 10.04.2020
г. Разходите били направени четири месеца по-късно, видно от фактура №
********** от 14.08.2020 г, ведно с приложен фискален бон от същата дата -
7
14,08.2020 г/не оспорен/.
Неоснователна била и жалбата с която се претендира законна лихва
върху исканото увеличение на претенцията от 5000 лева до 10 000 лева от
деня на увреждането - 10.04.2020 г. Такава лихва също не се дължи защото
претенцията е за имуществени вреди, и не може лихвата да се присъди преди
настъпването и.
Неоснователни били доводите за нарушение принципа на
справедливост.
Счита ,че обезщетение не се дължи ,тъй като не е налице виновно
поведение на ответника.
В срок е постъпила въззивна жалба и от ответника.
Излага доводи, че решението е недопустимо , поради което следва да
бъде обезсилено и делото прекратено или върнато на първоинстанционния
съд.
Претендира разноски на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв, съгласно
приложения списък по чл.80 от ГПК за двете инстанции /.
Ищцата претендирала исковите суми като застрахователно
обезщетение на договорно основание/, а не като вреди от деликт, непозволено
увреждане. В исковата молба и в молбата представена по делото в открито с.з
на 10.09,2021 г ищцата по реда на чл.214 от ГПК претенцията била ,че сумите
се претендират на причинени вреди по чл.432 ал.1от КЗ и чл.86 ЗЗД във вр, с
чл.45 ЗЗД./ вж.ред 2 и ред.З от молбата за увеличение на исковате/
В писмените си бележки пълномощникът на ищцата отново развивал
тезата , че с исковата молба ищцата претендира застрахователно обезщетение
по чл.432/1 от КЗ. По такъв иск ответникът не бил пасивно легитимиран да
отговаря.
Счита ,че предявеният иск е за присъждане на застрахователно
обезщетение , поради което постановеното решение било недопустмо , тъй
като съдът се произнесъл по непредявен иск.
Решението било неправилно в частта , с която са присъдени лихви от
момента на увреждането върху присъденото обезщетение за имуществени
вреди в размер на 205 лева. Разходът за закупуване но „ортошоп наколенка“ ,
видно от представената фактура бил извършен по-късно и лихвата се дължала
8
от момента на предявяване на иска ,като исковата молба играела ролята на
покана.
Постъпил е отговор на тази жалба от ищцата в първоинстанционното
производство.
Намира жалбата за неоснователна.
Оплакванията относно недопустимостта на съдебното решение били
бланкетни, недоказани и изцяло неоснователни. От предявената исковата
молба и изразените становища по несъмнен начин се установявало, че ищцата
претендира парично обезщетение за претърпени вреди
Дори да се приеме, че е допусната техническа грешка при определяне
на правната квалификация на исковите ни претенции, а именно посочване на
правно основание чл. 432. ал. I от КЗ, то видно било от петитума на
депозираните молби,че се претендира парично обезщетение, вследствие на
непозволено увреждане. Съдът следи служебно по отношение на
определянето на правната квалификация, а безспорно е установено какво се
иска от съда.
Считат за неоснователно и оплакването относно началния момент на
дължимост на лихвите. При деликт лихви се дължали от момента на
увреждането.
Във въззивната жалба не били изложени никакви аргументи в посока
дали въззивникът оспорва размера на присъдените обезщетения ,поради което
считат ,че в тази част решението е влязло в сила. С жалбата се заявявали
претенции само по отношение началния момент на дължимост.
Адв. Т. – Поддържам въззивната жалба. Поддържам и отговора на
въззивната жалба. Оспорвам и въззивната жалба на насрещната страна и
отговора. Нямам доказателствени искания.
Адв. С. – Поддържам жалбата и отговора. Оспорвам въззивната жалба.
Само освен тези възражения, които прочетохте, правя възражение и за
наличие на съпричиняване и това е в съда, с изменение на иска. Точка 5 и 6 в
отговора. В жалбата не съм го направил. Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
9
Адв. Т.: - Ув. окр. съдии, моля да уважите изцяло въззивната жалба и
постановите решение, с което да ни присъдите претендирания размер от
10 000 лв. за неимуществени вреди. Към настоящия момент пострадала
продължава да търпи болки и страдания, свързани с рехабилитационни
процедури, за което не сме представили документи, тъй като същите не са
налични към момента. Подробно във въззивната жалба сме изложили
съображения относно причинените травми. Те са множество, комплексни, на
различни части на тялото. В тази връзка моля да ни присъдете
претендираното обезщетение. Моля да ни присъдите сторените по делото
разноски пред първа инстанция. Пред настоящата инстанция представям
списък на разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 600 лв., което
също моля да ни присъдите. Правя възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на колегата.
Адв. С. : - Ув. окр. съдии, моля да обезсилите първоинстанционното
решение като недопустимо, евентуално да го потвърдите в частта за
присъденото обезщетение от 5 000 лв. ведно със законната лихва, а по
отношение на присъдените имуществени вреди в размер на 205 лв., ведно със
законната лихва от деня на увреждането да бъде отменено, тъй като тези 205
лв. има и писмени доказателства са направени 4 месеца след като е станало
увреждането и няма логика да се дължи лихва за разход, който е направен 4
месеца след това. Страната е разбрала едва за този разход с исковата молба и
затова ако не приемете, че тази сума се дължи от деня на разхода, когато е
направена – 14 август, то тогава остава денят на исковата молба. По
отношение на допустимостта, продължавам да твърдя, че искът е недопустим,
тъй като в петитума на ИМ се иска с думи присъждане на застрахователно
обезщетение. С молбата по чл. 214, с която беше увеличен иска, има две
важни обстоятелства. Първо, страната прави признание, че е налице
съпричиняване, тъй като страната не е видяла, не е погледнала, че идва
велосипед и е стъпила на пешеходната пътека и там е станал ударът. Това се
признава от страната писмено по делото. На второ място, там също се твърди,
че това увеличение след като се прави намаление, се търси отново
застрахователно обезщетение по чл. 423. В писмените бележки отново, в стр.
1 и 2, се претендира тази сума, като се твърди, че е предявен точно такъв иск.
По отношение на възражението за прекомерност, аз не съм представил никога
разноски, просто първата инстанция ги присъди по чл. 78, във вр. със Закона
10
за Адвокатурата, съобразно уважената и отхвърлената част. А най-малкото
колега също претендира за 5 000 лв., 1 000 лв. за отхвърлен иск от 20 000 лв.
смята, че е прекомерен, което смятам, че е несериозно. В този смисъл моля за
Вашия съдебен акт.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
01.07.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:43
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11