Р Е Ш Е Н И Е
№43
гр. Хасково, 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева,
като
разгледа докладваното от съдия П. Костова
административно дело №1120/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от
Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от „М.“ ООД,
със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.“Л.“ №.., представлявано от
управителя С.Н.Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №ФК-565-0073459/01.10.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на заповедта. Счита се, че същата не е обоснована от гледна
точка преследваната с налагането на ПАМ цел. Административният орган не
посочил, как с издаването на заповедта щели да бъдат реализирани целите,
визирани в чл.22 от ЗАНН. В случая не била извършена и преценка на срока на
мярката с оглед тежестта на нарушението. Посочените в заповедта обстоятелства,
които били взети предвид, не представлявали конкретни обективни факти,
свидетелстващи за конкретната тежест на нарушението и за степента за засягане
на държавния и обществения интерес. Неправилно с акта било прието, че предвид
установената касова разлика вероятно били налице и други неотчетени продажби.
Във връзка с последното се сочи, че при започване на работния ден в касовия
апарат се посочвала сума, като начално салдо, с която се започвала работа.
Много често в апарата имало оставени от предния ден и дребни монети, които
вероятно не били взети предвид при въвеждане на началната сума. Изтъква се, че
от страна на контролните органи не били констатирани други продажби от обекта,
които да не били отчетени. Поради това неоснователно било прието от органа, че
от страна на проверяваното дружество било налице едно трайно антифискално
поведение, мотивиращо налагане на ПАМ за срок то 14 дни. В оспорения акт не
били описани в последиците от нарушението. Нарушението на целта на закона се
обосновава още с това, че ПАМ била наложена преди издаването на наказателно
постановление. По този начин лицето било лишено от признатото му от закона
право да иска прекратяване на мярката при наличие на предпоставките на чл.187,
ал.4 от ЗДДС, при условие на представяне на доказателства за заплащане на
санкцията. С наложената ПАМ се предотвратявало преди всичко извършването на
търговска дейност и реализирането на приходи, а не се гарантирало
своевременното заплащане на задълженията от страна на задължените лице. По
изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от упълномощен процесуален представител, който изтъква, че при
издаването на заповедта не били съобразени редица значими факти като тежест на
нарушението, работно време на обекта, липсата на наети по трудово
правоотношение лица, липса на други немаркирани стоки. В заповедта не била
обоснована и продължителността на наложената ПАМ. Претендират се разноски по делото.
Ответникът, Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си, в писмен
вид и в съдебно заседание, изразява становище в насока правилност и
законосъобразност на заповедта, с която е наложена ПАМ. Моли да бъдат присъдени
разноски, за които е представен списък.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
От Протокол за извършена проверка
(ПИП) в обект, серия АА №0073459, е видно, че на 24.09.2020 г., в 09.18 ч., в
присъствието на С.Н.Д. - управител, длъжностни лица от главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са извършили проверка в обект „хранителен
магазин“, находящ се в гр.Хасково, на ул.„Л.“ №.., стопанисван от „М.“ ООД, във
връзка със спазване на данъчно-осигурителното законодателство.
В протокола е вписано, че в обекта се
продават различни по вид и цена стоки, подробно описани. Отразено е, че при
извършена контролна покупка на един брой минерална вода „Горна баня“ от 500 мл.
на стойност 0.60 лева, платена в брой от проверяващия орган Д. Д., преди
легитимация пред лицето, работещо в обекта, същото при плащането не издало
фискален касов бон от наличното в обекта ФУ, което било в работен режим и в
изправност. В протокола
е отразена фактическа наличност на парични средства в размер на 30.10 лева,
въвеждане на пари в касата в размер на 20.00 лева, наличност по данни на ФУ
1.80 лева, като е установена разлика в размер на 8.30 лева. От органите по
приходите е било поставено съобщение за установеното нарушение по ЗДДС, като в
ПИП е отбелязано, че това е предпоставка за ПАМ – запечатване на обекта.
Отразено е работното време на хранителния магазин. Протоколът е подписан от
съставилите го лица и от присъствалото лице Д..
При проверката на търговския обект са
събрани: дневен отчет
„х“, опис на паричните средства в каса, отчет на фискална памет.
Със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №ФК-565-0073459/01.10.2020 г., издадена от началник
отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на „М.“ ООД, гр.Х.,
представлявано от С.Н.Д., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) –
запечатване на търговски обект – „хранителен магазин“, находящ се в гр.Х., ул.“Л.“
№.. и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Видно от представената разписка, заповедта
е връчена срещу подпис на С.Н.Д. – управител на „М.“ ООД, на 13.10.2020 г. На
26.10.2020 г. срещу нея е подадена жалба до административния орган - началник
отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, който с Решение
№ГДФК-153/02.11.2020г. отхвърлил оспорването. Решението на административния
орган е съобщено на управителя на „М.“ ООД на 11.11.2020 г., видно от
приложената по делото разписка. Жалбата срещу първоначалния административен акт
е подадена на 20.11.2020 г., чрез административния орган.
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в преклузивния срок за обжалване, предвид разпоредбата на чл.149,
ал.3 от АПК, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна,
за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваната заповед е обективирана в
писмена форма, подписана от издателя си, като актът е издаден от
административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал.1, т. е. запечатване на обект, се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите, или от оправомощено от
него длъжностно лице. Обжалваната Заповед е издадена от Началника на отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен като орган по
приходите в чл.7, ал.1, т.3, предл. трето (в относимата редакция предл. второ) на
Закона за НАП, както и е надлежно оправомощен, съгласно т.1 от приетата като
доказателство по делото Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП, да издава заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по
чл.186 от ЗДДС.
В заповедта са посочени фактическите
и правните основания за издаването ѝ.
Приложената правна норма, посочена в
административния акт като основание за налагане на ПАМ, е тази на чл.186, ал.1,
т.1, б. “а“ от ЗДДС, съгласно която разпоредба (в приложимата редакция - ДВ,
бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
В обжалваната заповед се съдържат и
мотивите на административния орган, досежно конкретно определения срок на
наложената принудителна мярка. Доколкото се касае за принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект, с максимална
продължителност 30 дни, то в случая, излагайки мотивите си относно тежестта на
конкретното нарушение, административният орган е аргументирал продължителността
на прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до
него за срок под средния, предвиден в закона, а именно – 14 дни.
Продължителността на срока на наложената принудителна мярка е обоснована с
конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК. Конкретно, в заповедта е посочено, че при извършена
оперативна проверка на 24.09.2020 г., в 09:18 часа на търговски обект по
смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – „хранителен магазин“, находящ се в
гр.Хасково, ул.“Л.“ №.., стопанисван от „М.“ ООД, се констатирало, че
дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и
услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение на разпоредбите на същата наредба. За извършената контролна покупка
на 1 бр. минерална вода „Горна баня“ на стойност 0.60 лева., платени в брой на
лицето, работещо в обекта С.Н.Д., от Д. Д. – проверяващ, преди легитимацията на
органа по приходите, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта ФУ модел “Datecs DP-150” с рег.№ на ФУ в НАП №4042222, с ИН
на ФУ DT49090 и ИН на ФП 02749090, нито от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Посочено е,
че извършеното нарушение се доказва и от установеното наличие на касова разлика
в размер на 8.30 лева между наличните парични средства в касата – 30.10 лева,
от който служебно въведени 20 лева и разпечатаната касова наличност – 1.80 лева
от направения дневен отчет „Х“ №0007382/24.09.2020 г.
При упражняване на правомощието за
определяне на срока на налагане на ПАМ, административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол
подлежи единствено съответствието с целта на закона и спазването на пределите
на оперативната самостоятелност. В случая, определеният срок за налагане на ПАМ
от 14 дни е в рамките на законоустановения такъв, като изложените в самия акт
мотиви на административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв
срок, съдът намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по
отношение на конкретния правен субект. Прилагайки ПАМ за срок от 14 дни,
административният орган е действал в съответствие с изискването на принципа за
съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, като няма основания да се
смята, че преустановяването търговската дейност в обекта на жалбоподателя
посредством прилагането на ПАМ, е ограничило правата на субекта в степен,
надхвърляща преследваната от закона цел. Доколкото законът регламентира
задължение за правните субекти надлежно да отчитат всяка една от извършваните
от тях продажби, с оглед определяне на оборота за целите на данъчното облагане,
неизпълнението на това задължение има за последица ангажиране отговорността им
посредством налагане на съответното административно наказание и прилагането на
ПАМ от вида на процесната. Оспорваната ПАМ е наложена с цел преустановяване на
противоправното поведение на търговеца - неотчитане на касови приходи и предотвратяване
на последващо нарушение от същия вид. Административният орган се е съобразил с
местоположението на търговския обект – гр.Хасково, с постоянен и интензивен
човекопоток, отчетена е и големината на обекта 60 кв.м., както и работното му
време, взето е предвид и разнообразието от предлагани стоки. Съобразено е и
засягането на утвърдения режим на данъчна дисциплина. Обосновано органът е
приел, че за постигане целта на закона в конкретния случай е необходимо и
достатъчно да бъде приложена ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана на
достъп до същия за 14 дни.
При извършената служебна проверка,
съдът не констатира допуснати в хода на административното производство
съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на
заповедта на това основание. Проверката е извършена в присъствието на
представляващия дружеството управител, а резултатите от нея са подробно описани
в Протокол за извършена проверка серия АА № 0073459/24.09.2020 г., подписан без
възражения от управителя на дружеството, като по този начин адресатът на
заповедта своевременно е уведомен за започване на административното
производство и му е осигурена възможност да даде обяснения, да направи
възражения и да представи доказателства, оборващи направените в протокола констатации,
което не е сторено. Представеното от управителя на „М.“ ООД писмено обяснение
касае направени от нея корекции в касовия апарат. Същото няма отношение към
извършеното нарушение, за което наложена ПАМ и по същество не съдържа
опровержителни твърдения относно констатираното от контролните органи на НАП.
По отношение на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:
Съгласно приложимата материалноправна
норма - чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС (редакция - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в
сила от 1.01.2019 г.), Принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ при извършване на доставка/продажба. С чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е въведено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез
издаването на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност /системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен
документ. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени
документи, регистриращи продажбата/доставката на стоки или услуги в търговския
обект, по която е заплатено в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Задълженията по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС по-подробно са регламентирани в
издадената от министъра на финансите на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС,
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/
13.12.2006 г. (в приложимата и редакция към датата на извършване на проверката)
изрично е предвидено задължението за всяко лице да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. След като в настоящия казус е безспорно, че
процесният обект, отговаря на легалната дефиниция за търговски обект по § 1, т.
41 от ДР на ЗДДС, то при извършването на продажби на стоки и услуги в него за
търговеца на общо основание съществува задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
респективно по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. Нарушаването на
това задължение, на каквото се е позовал административният орган, за да приложи
процесната ПАМ, е установено със съставения от контролните органи Протокол за
извършена проверка серия АА № 0073459/24.09.2020 г., който като изготвен по
установените форма и ред от органи по приходите при изпълнение на служебните им
правомощия представлява на основание чл. 50, ал. 1 ДОПК годно доказателство за
установените от тях при проверката факти и обстоятелства. Те се подкрепят
изцяло и от описаните в протокола и приложени по административната преписка писмени
доказателства. Обективираните в констативния протокол констатации не са оборени
от жалбоподателя с ангажиране на допустими и относими доказателства, поради
което съдът приема за безспорно установено, че „М.“ ООД не е изпълнил
задължението си по чл.118, ал. 1 от ЗДДС, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/
13.12.2006 г. на МФ, да издаде фискален бон при извършване на плащането. Това
неизпълнение на задължението е юридически факт, пораждащ правомощието на органа
по приходите да наложи ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Налице е предвидената в закона хипотеза, обуславяща материална
законосъобразност на приложената мярка. Доказателство за неотразената продажба
при извършената покупка на стока на стойност 0.60 лева е и констатираната положителна
разлика между фактическата наличност на парите в касата и липсата на отразена
такава във фискалното устройство. Видно от констативния протокол и приложения
опис на касовата наличност, фактическата касова наличност в обекта е в размер
на 30.10 лева, от които служебно въведени 20 лева и отчетен с ФУ оборот за деня
1.80 лева, следователно налице е разлика от 8.30 лева. Наличието на такава
разлика, съпоставена със стойността на извършената при проверката продажба, за
която не е издадена фискална бележка – 0.60 лева, свидетелства за неизпълнение
на задължението за регистриране на продажбите чрез издаване на фискална касова
бележка.
Съдът намира за неоснователни
възраженията, че не следва да се налага ПАМ, преди издаване на наказателно
постановление, т. е. преди да бъде ангажирана административно наказателната
отговорност на нарушителя. В административното производство по налагане на ПАМ
не е задължително съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, по арг. на чл.186, ал.1 от ЗДДС. Тази норма предвижда, че „принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което…“.
Следователно налагането на ПАМ не е обусловено от налагане на административно
наказание /видно от текста на закона/, поради което съставения АУАН след
налагане на ПАМ служи само за потвърждаване на установените факти, които са
обективирани в протокола за извършена проверка и в оспорената заповед.
На следващо място, стойността на
контролната покупка при извършената от приходните органи проверка няма
обвързваща сила и значение за тежестта на нарушението, тъй като законът не
обвързва налагането на мярката с това за каква стойност не е издадена фискална
бележка. Нещо повече, неиздаването на касова бележка в случая е установено
посредством извършване на контролна покупка от органите на НАП, целяща е
установяване единствено и само на факта дали в обекта се издават касови бележки
или не, от което следва, че стойността на закупуваните стоки не е определяща за
извършване на преценка за налагането на ПАМ.
Атакуваната заповед е издадена и при
съблюдаване на законовата цел. В тази връзка следва да се отбележи, че при
налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, с произтичащата от това забрана
достъпа до обекта по чл.187, ал. 1 от ЗДДС, административният орган действа при
обвързана компетентност, което означава, че при установяване посочените в чл.
186 от ЗДДС обстоятелства, в това число и по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“, органът
е длъжен да наложи ПАМ. В същото време законодателят му е предоставил правото
да прецени за какъв конкретен срок следва да бъде наложена мярката, стига този
срок да се вмества в законовите рамки – до 30 дни. От това следва, че при
упражняване на правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност,
поради което на съдебен контрол подлежи спазването на пределите на оперативната
самостоятелност. В случая, определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в
рамките на законоустановения такъв, като изложените в самия акт мотиви на
административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът
намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на
конкретния правен субект. Административният орган се е съобразил със
спецификите на търговския обект и обосновано е счел, че за постигане целта на
закона в конкретния случай е необходимо и достатъчно да бъде приложена процесната
ПАМ.
Съобразно изложеното, настоящият
състав намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а подадената
против нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и поради
своевременното искане за присъждане на разноски по делото от процесуалния
представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят
дължи заплащането им. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на държавното
учреждение НАП (в чиято структура е издателят на акта), следва да се присъдят
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „М.“ ООД,
гр.Х., представлявано от С.Н. Д., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №ФК-565-0073459/01.10.2020 г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „М.“ ООД, ЕИК ……, с адрес гр.Х., ул.“Л.“
№ .., да заплати на Национална агенция за приходите сумата в размер на 100
(сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: