Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /31.10.2019
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на двадесет и първи октомври две
хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при
участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 599/2019 г.
по описа на съда
Производството
е по реда на чл. 439 ГПК
Предявен е от К.А.А. отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК срещу „Е.М.“ ЕООД, с който се иска да се приеме за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер на
7970,31 лв. – дължима по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит от 13.07.2007г., поради погасяването й по давност.
Ищецът
твърди, че на основание издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 204/2008 г. по
описа на Районен съд- Несебър е образувано изпълнително дело пред ЧСИ С. Н.
рег. № *** с район на действие Окръжен съд- Бургас, по което изпълнително дело
на ищеца е връчено запорно съобщение на 06.03.2019 г. В исковата молба се
твърдди, че между страните по делото не са съществували никакви правоотношения.
Сочи се освен това, че от дата на издаване на изпълнителния лист през 2008 г.
до образуване на изпълнителното дело са изминали повече от 5 години, през което
време не са провеждани изпълнителни действия, поради което вземането е погасено
по давност, а изпълнителното дело е образувано при изначална липса на
изпълняемо право на взискателя Моли се за постановяване на решение, с което да
се уважи предявеният иск. Претендират се разноски
Ответникът,
получил препис от исковата молба с приложенията на 09.08.2019 г., в законоустановения
срок – на 05.09.2019 г., е представил отговор на исковата молба, в който се
излагат доводи за допустимост, но неоснователност на предявени иск. Излага се,
че между ищецът и „Банка ДСК“ ЕАД е съществувал договор за кредитна карта от
13.07.2007 г., като поради неизпълнение от страна на ищеца на основание чл. 417 ГПК банката се е снабдила с изпълнителен лист по ч.гр.д. №204/2018 г. по описа
на Районен съд- Несебър. На основание посочения изпълнителен лист е образувано
изп.дело № 91/2009 г. по описа на ЧСИ С. Н.. Сочи се, че по силата на договор
за покупко-продажба на вземания банката
е продала вземането предмет на спора на “ОТП Факторинг България“ ЕАД.
Впоследствие по силата на договор за цесия от 30.10.2017 г. ответникът е
придобил процесното вземане от “ОТП Факторинг България“ ЕАД, поради което и
ответникът се явява кредитор на ищеца. В отговора на исковата молба се сочи, че
ищецът е надлежно уведомен по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършените цесии,
като в случай, че това не се сподели от съда се излага, че ищецът следва да се
счита за надлежно уведомен за цесията с връчване на препис от отговора на
исковата молба. Навеждат се доводи, че първоначално образуваното изп. дело №
91/2009 г. било прекратено, поради което е образувано ново такова през 2017 г.
с № 1396 във връзка, с което са предприети изпълнителни действия. Твърди се, че
процесното вземане се погасява с общата 5-годишна давност, като в случая същата
е прекъсване с множество изпълнителни действия, като активността на кредитора е
поддържала висящността на изпълнителния процес. Твърди се, че с изтичането на
погасителната давност се погасява само правото на принудително изпълнение на
вземането, но не и самото вземан, поради което платеното след изтичане на
давностния срок не подлежи на връщане. Моли се да се отхвърли предявения иск. Претендират
се разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен
съд – Панагюрище е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се
иска да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер на 7970,31 лв. от които 7679,62 лв. – главница към дата
15.10.2008 г., ведно със законната лихва от 16.10.2008 г. до окончателното заплащане
на сумата, 221,15 лв. – лихва до 15.10.2008 г., 69,54 лв.- санкционираща лихва
до 14.10.2008г,
поради погасяването им по давност, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 24.10.2008 г. по ч.гр.д. № 204/2008 г. по описа на Районен съд- Несебър.
От
фактическа страна:
От представен по делото и приет като
доказателство изпълнителен лист от 24.10.2008 г. издаден по ч.гр.д. № 204/2008
г по описа на Районен съд- Несебър се установява, че ищецът К.А. е осъден да
заплати на „Банка ДСК“Е АД сумата в размер на 7970,31 лв. дължима по договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 13.07.2007 г.,
от които 7679,62 лв. – главница към дата 15.10.2008 г., ведно със законната
лихва от 16.10.2008 г. до окончателното заплащане на сумата, 221,15 лв. – лихва
до 15.10.2008 г., 69,54 лв.- санкционираща лихва до 14.10.2008г
От представен по делото и
приет като доказателство договор за покупко-продажба на вземания (цесия)
сключен между „ОТП Факторинг България“ЕАД – цедент и „Е.М.“ ЕООД - цесионер се
установява, че цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията посочени в
Приложение № 1 към договора от 30.10.2017 г., в което приложение е посочено
процесното вземане с длъжник К.А., видно от приложението към договора.
От приложената по копие от изпълнително дело № 2009***0400091
по описа на ЧСИ С. Н. с район на действие Окръжен съд- Бургас се установява, че
въз основа на посочения изпълнителен лист на 14.03.2009 г. е образувано
цитираното изпълнително дело спрямо длъжника А., като в молбата за образуване
на изпълнителното дело на основание чл. 18 ЗКЧСИ е възложено на съдебния
изпълнител проучване на имуществото на длъжника и предприемане на съответните
изпълнителни способи - възбрани, на недвижими имоти, запори на МПС-та и банкови
сметки.
По посоченото изпълнително дело са извършени
справки за налично имущество на ответника, като няма данни да са предприети каквито и да е изпълнителни способи. От
материалите по изпълнителното дело се установява, че на 10.08.2012 г. е
подадена молба от „ОТП Факторинг – България“ ЕООД, с която е отправено искане
за конституиране на търговското дружество като взискател по изпълнителното дело
на основание приложен към молбата договор за покупко-продажба на вземания
сключен между „Банка ДСК“ АД и „ОТП Факторинг – България“ ЕООД. На 24.06.2015
г. е подадена молба от „ОТП Факторинг – България“ ЕООД с отправено искане за
прилагане на конкретна изпълнителна мярка. С Постановление от 05.05.2017 г. на
ЧСИ Н. е прекратено изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По делото е приложено изпълнително дело № ********по
описа на на ЧСИ С. Н. с район на действие Окръжен съд- Бургас, от което се
установява, че на 31.07.2017 г. от „ОТП Факторинг – България“ ЕООД за образуване на
изпълнително дело, с искане за проучване на имуществото на длъжника. На
16.02.2018 г. е подадена молба от „Е.М.“ ЕООД, с която е направено искане
за конституиране като взискател по изпълнителното дело на основание договор за
покупко-продажба на вземания от 30.10.2017 г., която молба е уважена с
Постановление от 02.03.2018 г. на ЧСИ Н.. С молба от 19.04.2018 г. е направено
искане от „Е.М.“ ЕООД за прилагане на конкретни изпълнителни способи, молба с
идентично съдържание е подадена на 08.02.2019 г. от взискателя. Видно от
данните от приложеното изпълнително дело на 26.02.2019 г. е наложен запор върху
трудовите възнаграждения на длъжника.
При така установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав от правна
страна намира следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки
(юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца: изтичане на пет
годишен давностен срок за главното вземане, през който период давността не е
била прекъсвана или спирана, като за вземането за лихви този срок е три
годишен.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД с изтичане
на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В
конкретния случай се иска да се приеме за установено недължимостта на сумата в размер на 7679,62 лв. главница,
чийто давностен срок е петгодишен (арг. чл. 110 ЗЗД), както и на сумата в
размер на 221,15 лв. – възнаградителна лихва до 15.10.2008 г., сумата в размер
на 69,54 лв.- мораторна лихва за периода до 15.10.2008г., чийто давностен срок
е тригодишен на основание изричната разпоредба на чл. 111 б „в“ ЗЗД, какъвто е
и давностния срок на вземането за законната лихва върху главницата.
Съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В конкретния случай видно от данните по делото процесното
вземане е било изискуемо към дата
16.10.2008 г., поради което и
петгодишния давностен срок за вземането за главница, в случай, че същият не е
прекъсван би изтекъл на 16.10.2013г. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД с предприемане на принудително изпълнение давността се прекъсва, като
текстът на чл. 117, ал. 1 ЗЗД предвижда, че от прекъсването на давността
започва да тече нова давност.
Със задължителните разяснения дадени с т. 10 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 ОСГТК,
ВКС е посочено кои действия на принудително изпълнения са от естеството да
прекъснат давността, а именно: искането да бъде приложен конкретен изпълнителен
способ прекъсва давността, посочен в молбата за образуване на изпълнителното
производство, като в мотивите на тълкувателното решение е посочено, че в
молбата може да е направено възлагане по см. на чл. 18 ЗЧСИ, защото съдебния
изпълнител е длъжен да го приложи, но прекъсването е от дата на налагане на
способа, насочването на изпълнение чрез налагане на запор, възбрана,
присъединяване на кредитор, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването
и извършването на продан. В цитираната точка на тълкувателното решение изрично
е посочено, че при прекъсване на давността, нова давност започва да тече от
предприемането на последното по време изпълнително действие. С посочената точка
се приема, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Освен това в т.14 на цитираното тълкувателно
решение е прието, че давността не се прекъсва в производство, в което длъжникът
не участва, каквото е заповедното производство, тъй като длъжникът би могъл да
узнае за производството едва с връчване на поканата за доброволно изпълнение,
която покана се връчва в едно друго производство- това за принудително
изпълнение, а в случай, че се възрази по реда на чл. 414 ГПК, то се развива
едно исково производство, което на самостоятелно основание спира давността.
В конкретния случай от данните по делото се
установява, че изпълнителното производство да е образувано на 14.03.2009 г като
до първото действие прекъсващо давността извършено на 10.08.2012 г. (конституиране
на взискател) не е поискано от взискателя извършването на конкретни
изпълнителни способи. Съгласно приетото в т. 10 на цитираното по-горе
изпълнително производство когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, която „перемпция” настъпва по
силата на закона. В конкретния случай този двугодишен срок е изтекъл на
14.03.2011 г., като взискателят е подал молба с искане за прилагане на
конкретен изпълнителен способ едва на 24.06.2015г., т.е. след настъпилата по
право перемпция, респ. прекратяване на изпълнителното производство по право,
поради което не следва да се приеме, че с тази молба е била прекъсната
давността, тъй като е подадена по едно изпълнително производство, което е било
прекратено по силата на закона, което прекратяване е прогласено с постановление
на съдебния изпълнител от 05.05.2017 г., Не следва да се приема, че давността е
била прекъсната с конституирането на новия взискател „ОТП Факторинг“ ЕАД през
2012 г., тъй като това действие е извършено по едно прекратено по право
изпълнително производство.
Едва с молба от 31.07.2017 г. е образуване на
ново изпълнително производство, като е поискано проучване на имуществото и
прилагане на конкретни изпълнителни способи. Към този момент пет годишната
погасителната давност по отношение на главното вземане, обаче е била изтекла,
същата е изтекла още на 14.03.2016 г. – пет години след прекратяване на изп.
дело № 2009***0400091 по описа на ЧСИ Н. по право, като не следва да се вземат
предвид изпълнителните действия извършени по посоченото изпълнително
производство след настъпване на перемпцията на същото.
По отношение възражението за прилагане на ППВС
№3/18.11.1980 г. съдът намира следното: Настоящият съдебен състав е запознат с
посочената в отговора на исковата молба практика, която е преповторена и в
Решение № 51 от 21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на Четвърто гр.о., ВКС,
като я споделя изцяло. Посочената практика, приема, че последващите тълкувателни решения поражда
действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този
момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага, като даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР
тълкуване на правната норма ще се прилага от приемане на ТР за в бъдеще. В конкретния
случай висящността на изп. дело № 2009***0400091 е прекратена по силата на
закона на 14.03.2011 г. (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК), като до този момент
давността е била спряла по силата на ППВС № 3/1980 г., което следва да се
прилага, съобразно посоченото в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, но
петгодишния давностен срок е изтекъл след прекратяване по право на
изпълнителното производство и преди образуване на ново изпълнително дело и
извършване на изпълнителни действия годни да прекъснат давността, както бе
посочено и по-горе. Ето защо основателен се явява предявеният иск по отношение
на главното вземане.
Императивната разпоредба на чл. 119 ЗЗД
предвижда, че с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него акцесорни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. В конкретния
случай, както бе посочено по-горе от материалите по делото се установява, че
погасителната давност за главното вземане е изтекла, поради което погасени по
давност се явяват и произтичащите от главното вземане, вземания за лихви –
възнаградителна и мораторна.
Ето защо, предявеният иск се явява изцяло основателен
и като такъв следва да се уважи.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
е неоснователно искането за издаване на обратен изпълнителен лист по делото.
Това е така, тъй като обратен изпълнителен лист се издава в изчерпателно
уредени случаи (чл. 282, ал. 2 от ГПК, чл. 309, ал. 2 от ГПК и чл. 422, ал. 3
от ГПК), в които законодателят осигурява на длъжника облекчена защита, като при
всички тях е допуснато предварително изпълнение на съдебно решение, респ. на
заповед за изпълнение, а впоследствие е установено с влязло в сила решение,
че изпълняемото право не съществува, което има за последица
прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК.
При липса на някой от елементите от фактическия
състав на правото да се иска издаване на обратен изпълнителен лист и наличието
на твърдения за неоснователно разместване на блага вследствие на
незаконосъобразно провеждане на изпълнителния процес ищецът има право да
предяви иск по чл. 55 от ЗЗД. В настоящия случай няма допуснато предварително
изпълнение на решение по чл. 422 от ГПК въз основа на невлязла в сила заповед
за изпълнение (дори напротив – против нея не е било подадено възражение и тя е
породила правни последици), което след това да е било отменено и искът да е
отхвърлен, като за разлика
от чл. 422, ал. 3 от ГПК, в случай на уважаване на иск по чл. 439 ГПК няма препращане към чл. 245, ал. 3 от ГПК, а самото решение има само установително действие,
но не и изпълнителна сила. Следователно в тази хипотеза не е предвидена
правна възможност за издаване на изпълнителен лист на длъжника
против взискателя за връщане на платените в изпълнителното
производство суми (така и Определение № 123 от 18.03.2019 г. по ч.гр.д. №
132/2019 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив).
По отношение на разноските:
При този изход на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по делото, които са
своевременно поискани, като са представени доказателства, че са реално сторени
л. 4 от делото. Ищецът претендира заплащане на сумата в размер на 1200 лв.–
възнаграждение за един адвокат, и 318,81 лв. – ДТ. В законоустановения
преклузивен срок – още с отговора на исковата молба е направено възражение от
ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 ГПК, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-
малко от минималния определен размер съобразно чл. 34, ал. 1 Закона за
адвокатурата във вр. с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който в конкретния случай съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредбата е в размер на 728,50 лв.
Съгласно трайно установената
съдебна практика правната сложност е предпоставена от броя и основанието на
исковете, вида и обхвата на противопоставените възражения на ответника,
съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от
страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима
задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и
обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с
въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване
защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на
производството. В конкретният случай, настоящият съдебен състав счита, че
делото не се отличава с по -висока фактическа и правна сложност от тази за
съответния вид дела, по делото е проведено едно открито съдебно заседание, като
са събрани единствено писмени доказателства - копия на изпълнителни дела, които
не се отличават с голям обем, освен това спорните между страните факти и
обстоятелства са малко на брои. Следователно, фактически осъществилите се,
необходими процесуални действия, наред с изначално очакваното съдържание на
правния спор, с оглед предмета му и основанието на иска, както и съдържанието
на защитата в съответната фаза на съдебното производство не обосновават извода
за присъждане на адвокатски хонорар над предвидения в Наредбата № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното съдът счита,
че на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
минималния предвиден в Наредбата в размер на 728,50 лв.
Ето защо ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1047,31 лв. – представляваща
разноски направени пред настоящата инстанция, от които 728,50 лв. –
възнаграждение за един адвокат и 318,81 лв.- заплатена държавна.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ГПК, че К.А.А.
ЕГН: ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Е.М.“ ЕООД ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление:*** сумата в размер на 7970,31
лв., от които 7679,62 – главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит
от 13.07.2007г. ведно със законната лихва, считано от 16.10.2008
г. до окончателното й изплащане; 221,15 лв.
– възнаградителна лихва за периода до 15.10.2008
г.; 64,54 лв. – санкционираща
лихва
до 15.10.2008г., поради погасяването им по давност, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 24.10.2008
г. по ч.гр.д. № 204/2008 г. по описа на Районен съд- Несебър.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е.М.“ ЕООД ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление:*** 4 да заплати на К.А.А. ЕГН: ********** сумата в размер на
1047,31лв. – представляваща
разноски направени пред настоящата инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.А.А. ЕГН: ********** за издаване на
обратен изпълнителен лист за събраните по изпълнителното дело суми.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик, с въззивна
жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: