№ 1421
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20211100112621 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявен от ОЛ. К. В. чрез адв. Я.Д. срещу
„ЗАД ОЗК З.“ АД гр. София осъдителен иск с правно основание чл. 432 от КЗ,
за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от телесни увреждания на ищеца, получени на 21.07.2020 г. в гр.
София при падане в МПС на обществения транспорт - тролейбус "Шкода
Соларис 27 ТР с инв. № 1663, с твърдение за виновното му причиняване от
водача на тролейбуса. Искът е предявен в първоначален размер от 30 000
лева, увеличен на 40 000 лева в съдебно заседание на 14.04.2022 г.
Пълномощникът на ищеца ОЛ. К. В. излага, че на 21.07.2020 г. около
14:20 ч. пътувал като пътник в МПС на обществения транспорт тролейбус
„Шкода Соларис 27 ТР“ с инв. № 1663. При движение на тролейбуса по бул.
„Васил Левски“ в посока от бул. „Мадрид“ към бул. „Сливница“ водачът
предприел внезапно спиране. Това причинило падане на ищеца в салона на
автобуса, в пространството между седалките. При падането, ищецът получил
следните травматични увреждания: луксация (изкълчване) на дясна акромио-
клавикулярна става (предната повърхност на дясно рамо) с отчупен костен
фрагмент и кръвонасядане в зоната на ставата; травма на дясната
предмишница с разкъсно-контузна рана. Пострадалият бил приет в Спешното
отделение на УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ“. В лечебното заведение му
били напарвени комплексни изследвания и му била поставена имобилизация
на дясното рамо. При последващ преглед от лекар специалист бил установен
костен фрагмент на нивото на акромиоклавикуларната става. При съдебно-
медицинско освидетелстване на 21.09.2020 г. били установени: болка при
палпация върху проекцията на дясната акромио-клавикулярна става (предната
повърхност на дясната рамо); ограничено отвеждане на дясното рамо до
1
около 45-50 градуса с нарастваща болка; продълговат надлъжно разположен
белег с розов ц;вят с размери 0,5/2 см по гръдната повърхност на дясната
предмишница в горната половина. При последващи прегледи била
установена значителна ограниченост на обема на движенията на дясна
раменна става.
В исковата молба се твърди, че вследствие ПТП ищецът изпитан
интензивни негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както
и с цялостно емоционално и физиологично сътресение и смущение. Водещ
симптом било оплакване от силна болка н главата и в дясното рамо.
Вследствие получената травма ищецът изпитвал силна болка при движение на
дясната ръка, невъзможност за извършване на движения и пълноценно
използване на дясната си ръка. Това му създавало затруднения от двигателен
характер, включително и при задоволяване на ежедневни битово-хигиенни
нужди и потребности. Състоянието на ищеца било допълнително влошено
предвид предхождащата инцидента намалена трудоспособност вследствие
настъпилра долна спастична среднотежка парапареза след фрактура на таза и
ляв ацетабулум и скъсяване на левия крак. Физическите увреждания се
отразили негативно върху психиката на ищеца, породили у него перманентно
посттравматично притеснение от използване на обществения транспорт,
тревожност, напрегнатост и раздразнителност.
На водача на тролейбуса бил съставен АУАН от служител на СДВР
сектор „Пътна полиция. За тролейбуса били сключена застраховка
„гражданска отговорност“ с ответното дружество, действаща към датата на
произшествието. Ищецът и неговият пълномощник предявили извънсъдебна
претенция към ответника на 09.06.2021 г. С писмо от 13.07.2021 г. ответникът
определил застрахователно обезщетение на ищеца в размер на 1500 лева,
който ищецът смята за занижен. Същевременно, пълномощникът на ищеца
смята определянето на застрахователно обезщетение за извънсъдебно
признание на осъдителния иск, поради което обосновава претенция за
законна лихва от 13.07.2021 г.
На основание изложените обстоятелства, представителят на ищеца
прави искане до съда да осъди ответника „ЗАД ОЗК З.“ АД гр. София да
заплати на ищеца ОЛ. К. В. сумата от 40 000 лева, за неимуществени вреди,
настъпили вследствие ПТП на 21.07.2020 г., ведно със законна лихва от
13.07.2021 г. – датата на определяне размера на обезщетението от ответното
дружество, до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът „ЗАД ОЗК З.“ АД гр. София в отговора прави следните
възражения срещу иска:
- възражение, с оспорване вината на водача на тролейбуса;
- възражение с оспорване причинната връзка между твърдените вреди и
ПТП;
- оспорване характера и размера на вредите;
- възражение за съпричиняване;
- възражение за прекомерност на претенцията;
2
- оспорване на вземането за лихва.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно установени и
ненуждаещи се от доказване наличието на застраховка гражданска
отговорност с ответника „ЗАД ОЗК З.“ АД за управлявания от Др. ЗДР. ДР.
тролейбус „Шкода Соларис 27 ТР“ с инв. № 1663. Прието е за безспорно
установено настъпилото на 21.07.2020 г. около 14:20 ч. в гр. София бул.
„Васил Левски“ ПТП в тролейбус „Шкода Соларис 27 ТР“ с инв. № 1663,
управляван от Др. ЗДР. ДР., с падане на ищеца ОЛ. К. В., намиращ се като
пътник в тролейбуса.
Характерът и тежестта на травматичните увреждания и механизмът на
тяхното причиняване се установява от приложената по делото медицинска
документация и комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза. Вследствие падането в тролейбуса ищецът е претърпял частична
луксация (изкълчване) на дясната акромио-клавикуларна става с отчупен
костен фрагмент в зоната на ставата, довело до затруднението на движението
на дясната ръка за период, не по-малък от 2 месеца при обичаен ход на
възстановяване.
Спорен е въпросът за механизма на настъпване на ПТП, причинило
падането на ищеца в тролейбуса. Според показанията на свидетеля Д. – водач
на тролейбуса, същият предприел рязко спиране непосредствено след
потегляне на зелен светофар на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и ул.
„Искър“, за избягване на сблъсък с друг автомобил, който му препречил пътя.
Според показанията на свидетелката П.О., непосредствено преди рязкото
спиране скоростта на тролейбуса е била висока. Свидетелката Р.Б. не
уточнява дали рязкото спиране на тролейбуса е произлязло веднага след
потегляне или по време на движение.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля Др. ЗДР. ДР.. Те
съответстват на изявлението пред контролните органи на водача Д.
непосредствено след произшествието, когато лицето е било с най-силен
спомен за случилото се и същевременно достоверността на изложеното би
била най-слабо повлияна от опит за изграждане на защитна версия. Частично
показанията за спиране на самото кръстовище се потвърждават от
показанията на свидетелката О., според която рязкото спиране на тролейбуса
било непосредствено преди спирката (протокол с.з. стр. 3, л. 70), или на 10-15
метра преди спирката (протокол с.з. стр. 4, л. 70). Спирането на кръстовището
се потвърждава от писмените сведения на свидетелката Р.Б. по
административнонаказателната преписка (л. 60) – същото няма характер на
свидетелки показания, но следва да се кредитира като писмено доказателство
по делото.
Тези съображения дават основание на съда да приеме, че водачът на
тролейбуса е предприел рязко спиране на кръстовището на бул. „Васил
Левски“ и ул. „Искър“ след потегляне при смяна на червена със зелена
светлина на светофара. Като причина за предприетото от водача рязко
3
спиране съдът приема предотвратяване на удар с друго МПС, което е
препречило пътя на тролейбуса. Непосредствено преди предприемане на
спирането ищецът станал от мястото си, за да се приготви за слизане на
спирката на градския транспорт, като се захванал за вертикална тръба от
интериора на тролейбуса. Вследствие рязкото спиране и инерционната сила
на тялото на ищеца, настъпило изпускане на захвата на дясната ръка от
вертикалната тръба, последвано от падане на ищеца на пода на тролейбуса.
С оглед на тези обстоятелства, съдът намира, че в конкретния случай е
налице деяние, извършено при условията на крайна необходимост по смисъла
на чл. 46 ал. 2 от ЗЗД, за да се предотврати удар на тролейбуса с намиращо се
пред него МПС и възможни лични и имуществени вреди, при невъзможност
да бъдат предотвратени по друг начин. Основание за този извод на съда дава
заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза и изложението на вещите лица в съдебно заседание на 14.04.2022
г. (протокол стр. 3 л. 120). Според вещото лице, без предприемане на рязко
спиране би се стигнало до удар на тролейбуса с автомобила пред него, с
опасност за живота на преминаващи пешеходци. Същевременно, без
предприемане на рязко спиране, при произлизане на удар също би се
стигнало до падане на пътника в тролейбуса. В този смисъл, действието на
водача на тролейбуса е било при крайна необходимост, поради което е било
правомерно.
Крайната необходимост обаче не изключва отговорността на деца за
вреди, а съгласно чл. 46 ал. 2 от ЗЗД той дължи тяхното „поправяне“. Тази
отговорност е безвиновна. Тъй като по смисъла на чл. 429 ал. 1 т. 1 от КЗ,
застрахователят по договор за застраховка „гражданска отговорност“ се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинените от него
вреди, без значение дали са виновно причинени, съдът приема от правна
страна, че застрахователното покритие по застраховка „гражданска
отговорност“ обхваща и безвиновно причинени вреди, когато законът
предвижда тяхното репариране от застрахования (чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50
от ЗЗД). Поради това, причиняването от застрахования водач на ПТП при
условията на крайна необходимост и настъпилите вследствие произшествието
травматични увреждания на ищеца има характер на застрахователно събитие
по смисъла на чл. 394 във вр. с § 1 т. 4 от ДР на КЗ. Настъпилото
застрахователно събитие е основание за възникване на задължение на
ответника за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените
вреди.
При определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществените вреди, съдът следва да вземе предвид характера и тежестта
на травматичните увреждания, предприетото лечение, продължителността на
възстановителния период и степента на възстановяване.
От назначената експертиза в медицинската част се установява, че
травматичното увреждане на дясната раменна става наложило консервативно
лечение с поставяне на имобилизация тип „митела“за обездвижване на рамото
за повече от месец. По време на лечебно-възстановителния период се
наложило ищецът да приема обезболяващи медикаменти, според показанията
4
на св. О.. Според показанията на същия свидетел, поради невъзможността да
използва увредения крайник през възстановителния период, ищецът имал
нужда от чужда помощ в ежедневието си. При прегледа на лицето за целите
на експертизата вещото лице констатира ограничение на движенията в
областта на дясното рамо – невъзможност за изправяне на дясната ръка над
нивото на рамото. Според вещото лице, състоянието могло да се подобри, но
не се очаквало пълно възстановяване на движенията в рамото. Тези
претърпени от ищеца болки и страдания, причиненият му от увреждането на
ръката дискомфорт и частичното ограничение в движението на увреденото
рамо с траен характер дават основание на съда, да приеме, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди е 10 000 лева. Искът с
правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ е основателен до този размер.
Искът с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ е неоснователен в частта
му над 10 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева. Не се
установяват нарушения на функцията на ръката извън описаните затруднения
в движението в областта на дясното рамо. Ищецът не е претърпял други
травматични увреждания извън описаното. Поради това, определяне на
обезщетение в по-висок размер би противоречило на справедливостта.
Върху сумата от 10 000 лева ответникът дължи заплащане на законна
лихва от дата 13.07.2020 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат с поведение на ищеца, изразяващо се в изправено положение по
време на движението на автобуса, без да си осигури стабилен захват.
Възражението е неоснователно. Ищецът е бил в изправено положение с цел
слизане на спирка, но захванат за част от интериора на тролейбуса, което е
било достатъчно за осигуряване на стабилност на стоежа. Откъсването на
ищеца от захвата и последващото падане не е било поради неполагане на
грижа за собствената безопасност, а поради внезапното рязко спиране на
тролейбуса за предотвратяване на ПТП.
По делото е представен договор за правна защита между ищеца и
неговия пълномощник с уговорено безплатно представителство по чл.38 от
ЗАдв. Според цената на иска, размерът на адвокатското възнаграждение по
чл. 38 ал. 2 от ЗА е 1730 лева, от които ответникът следва да заплати на
пълномощника на ищеца адвокат Я.Д. 432,50 лева, според уважената част от
иска. Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 400 лева и разноски в размер на 125 лева, според уважената част на
иска. Ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 375 лева
според отхвърлената част от иска. Съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева, от което ищецът следва да заплати на
ответника 150 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Застрахователно акционерно дружество ОЗК З.“ АД гр.
5
София, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София ул. **** да
заплати на ОЛ. К. В. ЕГН **********, адрес: гр. София ул. **** сумата от
10 000 (десет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди – болка и
страдание, вследствие травматично увреждане на дясна раменна става,
настъпило при ПТП на 21.07.2020 г. 14:20 ч. в гр. София бул. „Васил Левски“
- падане в тролейбус „Шкода Соларис 27 ТР“ с инв. № 1663, ведно със
законната лихва от 13.07.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска над тази сума до предявения размер от 40 000 лева.
Осъжда „ЗАД ОЗК З.“ АД да заплати на адвокат Я.Д. възнаграждение
по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. в размер на 432,50 лева, а по сметка на СГС държавна
такса в размер на 400 лева и разноски в размер на 125 лева.
Осъжда ОЛ. К. В. да заплати на „ЗАД ОЗК З.“ АД разноски в размер на
375 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6