Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 25.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл. с. ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 16907 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С
решение № 359035/12.03.2018 г., постановено по гр. д. № 4328/2017 г. по описа
на СРС, II ГО, 73 състав, е признато за установено на
основание чл.422, ал.1 ГПК, че П.Д.Д. е задължен да плати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, н.
основание чл.240, ал.1 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.99 ЗЗД, сумата от
187, 38 лв. - задължение за връщане на полученото по договор от 07.12.2012 г. за
паричен заем между ответника и „И.А.М.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени
на ищеца с договор за цесия от 16.11.2010 г. и протокол от 01.07.2013 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - ч. гр. д. №
42709/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 73 състав - 29.07.2016
г., до изплащане на сумата; на основание чл.240, ал.2 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. с чл.99 ЗЗД сумата от 59, 76 лв. - договорна лихва за периода 14.12.2012 г.
- 01.03.2013 г.между ответника и „И.А.М.“ АД, вземанията по който да
прехвърлени на ищеца по договор за цесия от 16.11.2010 г. и протокол от
01.07.2013 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - ч. гр. д. № 42709/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 73 състав - 29.07.2016
г., до изплащане на сумата; на основание чл.92, ал.1 ЗЗД - сумата от 45 лв., неустойка
по чл.8, ал.2 и ал.3 от договора от 07.12.2012 г. за паричен заем между
ответника и „И.А.М.“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор
за цесия от 16.11.2010 г. и протокол от 01.07.2013 г.; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - 91, 37 лв. - обезщетение за забава за периода 23.12.2012 г. - 29.07.2016
г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 225 лв. - разноски за
исковото производство, както и 75 лв. - разноски за заповедното производство по
ч. гр. д. № 42709/2016 г. по описа на СРС,, II ГО, 73 състав, съразмерно с
уважените части от исковете.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника П.Д.Д.,
с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Договорът за цесия е
подписан около 2 години преди договора за паричен заем от 07.12.2012 г. С договора
за цесия могат да бъдат прехвърлени само и единствено съществуващи към момента
на сключване на договора за цесия вземания, които са станали изискуеми и
ликвидни, съгласно чл.2.1 от договора за цесия. Предвид изискванията на чл.99,
ал.1 ЗЗД, предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи вземания, а само съществуващи такива, като
тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Цесията съставлява
способ за прехвърляне на субективни права, по силата на който настъпва промяна
в субектите на облигационното правоотношение - кредит става цесионерът, на
когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключения между тях
договор. След като в чл.99, ал.2 ЗЗД е предвидено, че вземането преминава върху
цесионера в обема, в който е цедентът го е притежавал, то предмет на цесионната
сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания. Този извод се
налага и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се
преценява, с оглед валидността на нейното конкретно правно основание.С оглед на
това счита, че договорът за цесия в частта относно продажбата на бъдещи
вземания е нищожен поради липса на предмет, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, в
какъвто смисъл е и формираната съдебна практика. Счита, че представеното по
делото приложение от 01.07.2012 г. няма и не може да има правна стойност, тъй
като същото не представлява валидно допълнително споразумение, както и не е
самостоятелен договор за цесия. Също така върху него не са положени подписи от
страните, поради което е лишен от доказателствена стойност. Излага съображения,
че представеният неподписан препис - извлечение от Приложение № 1/01.07.2013 г.
не съставлява годно доказателствено средства, тъй като по никакъв начин не дава
информация за действителния му предмет. В него всички данни са заличени освен
данните, които касаят ответника. Така не става ясна цената на сделката.
Независимо от това, дори приложението да беше подписано, същото не отговаря на
изискванията за валидност на договорите, тъй като няма страни, предмет, цена и
основание за каузалната сделка. този документ не съставлява и ценна книга. Също
така договорът за цесия от 16.11.2010 г. не може да допълни липсващата в
приложението от 2013 г. яснота, предвид нищожността на договора от 2010 г. в
частта относно бъдещите вземания. Пълномощното на ищеца се отнася само и
единствено за вземания, валидно прехвърлени с договор от 16.11.2010 г. Пълномощно за прехвърляне на вземания по
други договори не е давано, като за пълномощното следва да намерят приложение
горепосочените основания за нищожност относно прехвърлянето на бъдещи вземания. Ето
защо ищецът не разполага с правото да представлява упълномощителя по други
договори за цесия. В разглеждания случай счита, че ищецът е излязъл извън
представителните му права и действията му не могат да породят правен ефект,
дови при наличието на валиден договор за цесия. Ето защо по делото не е
установено осъществяване на изискванията на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Моли съда
да отмени обжалваното решение, като отхвърли изцяло предявения иск и му присъди
сторените по делото разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца - „А.З.С.Н.В.“
АД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. По делото е доказано, че на 07.12.2012 г. между ответника и „И.А.М.“
АД- заемодател и ответника - заемател, е сключен договор за паричен заем. Договорът
е прехвърлен с всички вземания и обезпечения на ищеца по силата на рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, който е сключен на 16.11.2010 г.
и приложение от 01.07.2013 г. към подписания договор за цесия. Ответникът не е
погасил изцяло задълженията си по договора за паричен заем, поради което дължи
остатъкът на ищеца. Счита, че договорът е породил правно действие между
страните, като никоя от тях не се е противопоставила на договора. Представеното
Приложение № 1 следва да се счита като неразделна част от договора за цесия,
поради което счита, че предявеният иск е допустими и основателен. Съгласно § 2,
бл.2.1 от договора за цесия страните изразяват воля да прехвърлят нови вземания
при спазване условията на този договор на месечна база, като всяко поредно
приложение № 1 ще има сила и значение на допълнително споразумение към него,
изменящо го съответно.. Представеното по делото приложение № 1 към договора за
цесия и с дата 01.07.2013 г., която е след подписване на договора за паричен
заем. В рамковия договор също така е предвидено, че приложение № 1 ще бъде
съставено във вид на електронен документ по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕП,
както е сторено в случая. По делото е представено уведомително писмо от „И.А.М.“
АД чрез ищеца до ответника, което е приложено към исковата молба. Моли съда да
потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни
установителни искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240,
ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД и
чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.92 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 07.12.2012 г. между „И.А.М.“
АД – заемодател и ответника – заемател, е сключен договор за паричен заем №
1734886 за сумата от 200 лв., съобразно ЗПК. По силата на договора ответникът
се е задължил да върне заетата сума, заедно с договорената лихва в размер на 269,
64 лв., на равни 12 равни седмични погасителни вноски в размер на 22, 47 лв. С
подписването на договора за заем ответникът е удостоверил, че заемодателят го
уведомил подробно за всички клаузи от договора, съгласил се е с тях и желае
договорът да бъде сключен. В договора е предвидено, че ако заемателят забави
заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължи
на заемодателя такса и разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9 лв. Таксата за направени
разходи се начислява всеки следващ 30 – дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочени погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателя не могат да надхвърлят 45 лв. Твърди, че
длъжникът не е заплатил изцяло дължимият паричен заем, като е платил само
сумата от 22, 50 лв., с която са погасени 9, 98 лв. - главница и 12, 62 лв.
-договорна лихва. На 01.07.2013 г. е
подписано Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010 г. между „И.А.М.“ АД и „Агенция са събиране на
вземания“ ООД. В това приложение вземането на заемодателя срещу ответника е
прехвърлено изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, на ищеца, който към момента е с правно –
организационна форма на АД. На длъжника е изпратено уведомително писмо по
пощата, което не е получено, тъй като не е намерен никой на адреса и не е
потърсено в последствие. В сключения рамков договор ищецът се е задължил от
името на цедента и за своя сметка да изпрати уведомления за извършената цесия.
В случай, че съдът не възприеме, че това е допустимо, то към исковата молба
прилага уведомление за извършената цесия. Във връзка с вземанията му срещу
ответника е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 42709/2016 г. по описа на СРС. Съдът
е постановил издаване на исканата
заповед за изпълнение, като в рамките на законния срок длъжникът е депозирал
възражение срещу нея. Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването
на вземания срещу длъжника в размер на 187, 38 лв. – главница; 59, 76 лв. –
договорна лихва; 91, 37 лв. – лихва за забава; 45 лв. - такса разходи, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото
до окончателното изплащане, като му присъди сторените в заповедното и исковото
производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. В проведеното първо
редовно открито съдебно заседание ответникът оспорва предявените искове. Счита,
че ищецът не е ангажирал доказателства, че е търсил ответника, за да изпълни
задължението си. С плащането на сумата от 25 лв. е погасена главницата. Тъй като
ответникът не е дал повод за завеждане на делото, не следва в негова тежест да
се възлагат разноските на насрещната страна. Счита, че не дължи заплащане на
възнаградителна лихва, а таксата за разходи е неравноправна, поради което е
нищожна - обстоятелство, за което съдът следи служебно. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск, като присъди на процесуалния му
представител адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
На 29.07.2016 г. „А.З.С.Н.В.“
АД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу П.Д.Д. за сумата от 187, 38 лв. – главница, 59, 768 лв. –
договорна лихва за периода 14.12.2012 г. – 01.03.2012 г., 91, 37 лв. –
мораторна лихва за периода 22.12.2012 г. – 29.07.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и сторените
по делото разноски. В заявлението е посочено, че вземането произтича от сключен
на 07.12.2012 г. договор № 1734868 между „И.А.М.“ АД и сочения длъжник, както и
договор за цесия, заедно с приложение от 01.07.2013 г. към него. В т.12 от
заявлението са посочени същите обстоятелства, които са заявени и в исковата
молба.
С разпореждане от 24.10.2016
г., постановено по ч. гр. д. № 42709/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 73 състав,
съдът е постановил исканата заповед, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 325 лв., от които 25 лв. –
държавна такса, както и 300 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е
депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията, за които е
издадена заповедта за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в
приложимата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил
искове за установяване на вземанията си по исков ред.
По делото е представен договор
за паричен заем № 1734886/07.12.2012 г., сключен между „И.А.М.“ АД – заемодател
и П.Д.Д. – заемател, по силата на който заемодателят предава на заемателя
сумата от 200 лв., със срок за връщане от 12 седмици и размер на седмичната
вноска от 22, 47 лв. Датата на първата погасителна вноска е 14.12.2012 г., а
мястото на плащане – в дома на длъжника. Уговорения фиксиран годишен лихвен
процент възлиза на 269, 64 %, а общият размер на всички плащания е на стойност
от 269, 64 лв., при годишен процент на разходите на заема – 1 126, 69 %.
Условията за издължаване на кредита са съгласно. В договора е удостоверено
предаването на заетата сума, както и че договорът служи като разписка за това.
В чл.8, ал.2 страните са уговорили, че ако заемателят забави заплащането на
погасителна вноска повече от 30 календарни дни, същият дължи на заемодателят
заплащането на 9 лв., представляваща разходи за
събирането на просрочените вземания.
Тези разходи се начисляват и да всеки следващ 30 –дневен период, през
който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30
календарни дни. Всички начислени разходи за събирането на просрочените
погасителни вноски, които трябва да заплати, не могат да надхвърлят 45 лв.
Договорът е сключен при Общи условия на заемодателя.
На 16.11.2010 г. е сключен
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „И.А.М.“
АД - продавач и „А.з.с.н.в.“ ООД -
купувач, по силата на който страните са се съгласили, че продавачът ще
прехвърля на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произтичащи от договори за потребитески кредит, сключени от продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще
се индивидуализират в приложение № 1, което ще е неразделна част от договора.
Предвидено е, че Приложение № 1 ще бъде съставено във вид на електронен
документ по смисъла на чл.3, ал.1 ЗЕДЗП.
Страните са изразили воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията на
този договор на месечна база. Следващите вземания се индивидуализират от
страните в ново Приложение № 1 със съответна нова дата, като с неговото
съставяне, изпращане и потвърждение, съобразно правилата по т.4.3 и сл., то
става неразделна част от договора. За целите на договора всяко поредно
Приложение № 1 ще има силата и значението на допълнително споразумение към
него, изменящо го съответно. Формата и съдържанието на електронното изявление,
формиращо електронния документ, се съгласува между страните и е посочена във
вид на бланка на Приложение № 1 към рамковия договор. В т.2.2 от договора
страните са се съгласили, че Приложение № 1, както и всяко следващо приложение
към рамковия договор с идентичен номер, н с нова дата, касаещо
индивидуализирането на прехвърлените вземания има минимум следното съдържание:
кредит ID, имена на длъжника, съответно поръчителя/те, ЕГН на
длъжника съответно поръчителя/те, дата на договора за потребителски кредит,
отпуснатата главница, общият размер на задълженията във връзка с потребителския
кредит, остатъкът от дължимата сума, който е засечен към деня на съставяне на
електронния документ, лихва за забава и начислени разходи за събиране на
вземанията, съгласно изричната разпоредба в договора за потребителски кредит. В
т.4.1 от договора е предвидено, че моментът на потвърждаване приемането на
съответното Приложение № 1 в електронната информационна система на купувача се
счита за надеждна дата, на която вземанията са валидно прехвърлени. От този
момент Приложение № 1 става неразделна част от рамковия договор. В т.4.3 от
договора страните са се съгласили, че електронните документи по смисъла на
рамковия договор са електронни изявления на лице за контакт по този договор,
които са записани върху магнитен , оптичен или друг носител на информация,
трансформирани в общоприет формат, гарантиращ невъзможността от тяхното
последващо манипулиране от някоя от страните и изпратени посредством система за
обмен на електронни съобщения по общоупотребим стандарт до лицето за контакт по
договора за насрещната страна. Страните са уговорили подробна уредба относно
отправянето по надлежния ред на електронни изявления. Като лицата за контакт по
рамковия договор са уговорени: за продавача -
Н.Т.С., а за купувача – М.Д.Д.. В т.4.8 от рамковия договор е
предвидено, че след потвърждаване на приемането на съответното Приложение № 1
от страна на купувача, продавачът се задължава да предостави на купувача
писмено потвърждение да сключената цесия съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД. За целите на
договора потвърждението се извършва между лицата за контакт, посочени по –
горе, във формата на електронен документ.
Представено е потвърждение за
сключена цесия, на основание чл.99, ал.3 ЗЗД цедентът потвърждава извършената
цесия на ищеца. Документът е подписан от изпълнителния директор.
По делото е представен препис –
извлечение № 1/01.07.2013 г. към разглеждания рамков договор, в което под № 1327
е посочен номер на договор за кредит 1734886, името и ЕГН на ответника, датата
на договора – 07.12.2012 г., отпуснатата главница – 200 лв., общо дължимото по
кредита – 269, 64 лв., остатъкът на дължимата сума към датата на засичане (01.07.2013
г.) – 299, 95 лв., в това число и лихви за просрочие
към датата на засичане – 01.07.2013 г., в размер на 7, 81лв. Други данни за
останалите позиции не се съдържат, както и липсват подписи, както следва: за
продавача – от Н.С. и за купувача – от М.Д..
Към исковата молба е приложено
уведомително писмо за извършено прехвърляне (цесия) от „А.з.с.н.в.“ АД до ответника,
с което го уведомява за сключения договор за цесия от 16.11.2010 г. и
приложение № 1 от 01.07.2013 г. Към 01.07.2016 г. дългът му възлиза на 383, 51
лв., като е определен 5 – дневен срок да погаси задължението си към ищеца.
Посочена е банкова сметка ***. Писмото е изпратено с известие за доставяне,
като от „Български пощи“ ЕАД е удостоверено, че пратката не е потърсена от получателя
и съответно не е връчена.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен
установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от
длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция срок. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
От ангажираните по делото
доказателства се установи, че между „И.А.М.“ АД и ответника е сключен договор
за потребителски паричен кредит, по силата на който посоченото дружество е предало
на ответника сумата от 200 лв., срещу насрещното му задължение да върне сумата
на 12 равни седмични вноски, всяка от която в размер на 22, 47 лв.
По силата на сключения между „И.А.М.“
АД и жалбоподателя рамков договор вземания на първия са прехвърлени на
жалбоподателя.
Жалбоподтелят - ответник
релевира довод, че ищецът не се легитимира като носител на спорното вземане,
тъй като договорът за цесия не може да има за предмет бъдещи вземания, каквито
са процесните.
Ответникът не е депозирал в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС, т.3, по силата на изричната разпоредба на чл.133 ГПК във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се
преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на
съществуващи и известни нему към този момент факти. Пропускането на срока за
депозиране на писмен отговор по делото не препятства всички възможности за
защита на ответника срещу предявения иск, като същият може да релевира възражения, свързани със
служебното приложение на материалния и процесуалния закон. В случая доводите на
жалбоподателя относно валидността и действието на договора за цесия са свързани
с приложението на материалния закон – чл.99 ЗЗД, поради което следва да се
обсъдят по същество.
По въпроса относно валидността на договор за цесия, с който се
прехвърлят бъдещи вземания е формирана съдебна практика - решение №
32/09.09.2010 г. по т. д. № 438/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ГО, постановено по реда
на чл.290 ГПК. С него е разяснено, че от правилото, установено в чл.99, ал.2 ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът
го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат
бъдещи, а само съществуващи вземания, т. е. тяхното съществуване е условие за
нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния
договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно
правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията
се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.),
определеността, респ. Определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко
едно от тях. С оглед на това договорът за цесия винаги предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. Неопределяемостта на
прехвърлените бъдещи вземания води до недействителност на цесията.
В случая ищецът основава
материално – правната ли легитимация на представения по делото договор за цесия
от 16.11.2010 г., както и приложение № 1 № 1/01.07.2013 г. Договорът за цесия е
сключен в момент, който предхожда възникването на процесния дълг, поради което
с него не може да се прехвърлят процесните вземания, които не са били
възникнали към посочения момент. Също така въз основа на представения по делото
фрагментарен и неподписан препис - извлечение от Приложение № 1/01.07.2013 г.
не би могло да се направи обоснован извод, че „И.А.М.“ е прехвърлил в полза на
ищеца претендираните по делото вземания.
С депозирания писмен отговор на
въззивната жалба ищецът релевира довод, че представеното Приложение № 1 от
01.05.2013 г. съставлява възпроизведен на хартиен носител електронен документ и
надлежно установява прехвърляне на процесното вземане в негова полза.
Действително страните са
постигнали съгласие в т.2.2 от рамковия договор, че Приложение № 1 ще бъде
съставяно във вид на електронен документ по смисъла на чл.3, ал.1 ЗЕДЕП по
повод новите вземания, които ще се прехвърлят между страните по рамковия
договор. В доказателствена тежест на жалбоподателя обаче е да докаже, че
представеното извлечение от неподписан документ съставлява възпроизведен на хартиен
носител електронен документ, както и че е спазен установения в рамковия
договор ред за прехвърляне на вземането
на заемодателя по разглеждания договор за заем. Доказателства в тази насока не
са ангажирани.
Следва да се отбележи също
така, че посочените като автори на документа лица не съвпадат напълно с лицата
за контакт, уговорени в рамковия договор. Като лице за контакт на продавача е
посочено лицето Н.Т.С., а в препис – извлечението от протокол № 1 от 01.07.2013
г. е удостоверено, че изхожда от името на продавача от Н.С.. Жалбоподателят не
е ангажирал също така и доказателства относно момента на потвърждаване на
приемането на разглежданото Приложение № 1 от 01.07.2013 г., съобразно
уговореното в т.4.1 от рамковия договор. Ето защо не би могло да се приеме, че
приложение № 1/01.07.2013 г. съставлява допълнително споразумение към договора
за цесия и съответно, че с него в полза на ищеца са прехвърлени претендираните
по делото вземания.
Доколкото ищецът не е изпълнил
доказателствената си тежест да установи прехвърлянето на процесните вземания
посредством сключения с първоначалния кредитор договор за цесия, същият не се
легитимира като кредитор на ответника във връзка с процесните вземания. С оглед
на това е без значение за изхода на спора дали цедентът е уведомил длъжника за прехвърляне
на вземането или не, поради което релевираните в тази насока доводи не следва
да се обсъждат по същество.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като
предявеният иск следва да се отхвърли.
По разноските по производството:
Жалбоподателят е освободен от
заплащане на държавна такса за въззивно обжалване. Също така не са ангажирани
доказателства относно сторените във въззивното производство разноски, поради
което такива не следва да му се присъждат.
С оглед изхода на спора и
доколкото на ответника е предоставена безплатна правна помощ, на основание
чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв. Е.М.Г. следва да се
присъди сумата от 300 лв. - адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ на ответника в производството пред СРС.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 359035/12.03.2018 г., постановено по гр.
д. № 4328/2017 г. по описа на СРС,
ІІ ГО, 73 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „А.З.С.Н.В.“
АД, ЕИК *****, с адрес ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу П.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „*****и съдебен адрес *** - адв. Е.М.Г., в
условията на обективно, кумулативно съединяване, съответно с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД - за признаване за установено, че П.Д.Д., ЕГН **********,
дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 187, 38 (сто осемдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки)лв. - главница,
дължима по договор от 07.12.2012 г. за паричен заем, сключен между ответника и
„И.А.М.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от
16.11.2010 г. и протокол № 1 от 01.07.2013 г.; с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал.2 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД –че дължи сумата от 59, 76 (петдесет и девет лева и
седемдесет и шест стотинки) лв. - договорна лихва за
периода 14.12.2012 г. - 01.03.2013 г.; с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
с чл.92, ал.1 ЗЗД –че дължи сумата от 45
(четиридесет и пет) лв., неустойка по чл.8, ал.2 и ал.3 от договора от
07.12.2012 г. за паричен заем между ответника и „И.А.М.“ АД, вземанията по
който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 16.11.2010 г. и протокол №
1 от 01.07.2013 г.; както и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86,
ал.1 ЗЗД – че дължи 91, 37 (деветдесет
и един лев и тридесет и седем стотинки) лв. - обезщетение за забава
за периода 23.12.2012 г. - 29.07.2016 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „А.З.С.Н.В.“ АД, ЕИК *****,
с адрес ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, да заплати на адв. Е.М.Г., ЕГН
**********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв., сумата
от 300 (триста) представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана на ответника безплатна правна помощ в
производството пред СРС.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.