РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 14.06.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, в публично съдебно заседание на четвърти
ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №
2299 описа за 2018 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание с
правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл.
415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и
вр. чл. 99 ЗЗД.
Акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. Д.А., срещу Х.В.Ц., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор,
за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на
21.12.2015 год. между третото лице ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД и ответника е сключен
договор от разстояние, за паричен заем, по силата на който ответникът е получил
кредит от разстояние в размер на 800 лв., които е следвало да върне, заедно с
договорената лихва и такси, в срок до 21.12.2016 год. (за 360 дни).
С оглед необходимостта от
обезпечаване на кредита, между третото лице ФЕРАТУМ БАНК ЕООД и ответника е бил
сключен и Договор за гаранция, по силата на който ответникът се е задължил в
случай на неизпълнение от своя страна, респ. – плащане от страна на гаранта, да
изплати на последния освен сумата, платена от него по кредита, но и такса за
предоставяне на гаранцията в определения в договора размер.
Ответникът не е изпълнил
изцяло задълженията си по договора за заем и задължението му било погасено от
гаранта и солидарен длъжник след падежа му, а той от своя страна си начислил
договорените такси.
С Договор за покупко-продажба
на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) от 01.12.2017 год.
подписаното Приложение № 1 от 01.12.2017 год., изпълнилият солидарен длъжник –
третото лице ФЕРАТУМ БАНК ЕООД е прехвърлил вземанията си към ответника на
настоящия ищец.
За това по заявление на ищеца
била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1029/2018 на ЛРС, която била
връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК и съдът е указал на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си.
За това ищецът иска: да бъде
признато от съда за установено, че ищецът има следните вземания срещу ответника
по Договор за кредит № 329410/21.12.2015 год., във вр. с Договор за гаранция от
21.12.2015 год.:
- 800 лв. главница,
- 184,00 лв. – договорна
лихва за периода от 20.01.2016 год. – датата на първата вноска, до 15.12.2016
год. – датата на настъпване на падежа на последната вноска;
- 100,00 лв. –
административна такса за събиране на
вземането,
- 40,71 лв. – мораторна лихва
върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата –
16.12.2016 год., до 17.05.2018 год. –
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
- 616,00 лв. – такса за
гаранция,
Ведно със законната лихва
върху главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК (29.05.2018 год.) до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените
разноски по заповедното и настоящото исково производство.
Писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника, който чрез назначеният си особен
представител счита исковете за допустими и не оспорва наведените в и.м.
фактически твърдения. Въвежда възражение за изтекла в негова полза погасителна
давност.
Предвид процесуалното
поведение на ответника, съдът приема, че между страните няма спорни фактически
твърдения.
С протоколно определение от 04.11.2020 год. като трето лице-помагач на
страната на ищеца е конституирана АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София.
В съдебно заседание ищецът не се представлява и не изразява становище по
исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца Агенция за събиране на вземания ЕАД не се
представлява. С пимена молба поддържа предявените искове като основателни и
доказани и моли да бъдат уважени, а възражението за давност, въведено с
отговора на ответника оспорва като неоснователно. Претендира разноски.
Представя доказателства за извършена между него и ищеца цесия.
Ответникът се представлява от назначеният си при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Н.Г., МАК, която по същество не оспорва исковете
нито по основание, нито по размер.
Приложено
е ч.гр.д. № 1029/2018 год. по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на
ищеца и в негова полза е издадена Заповед № 625 от 30.05.2018 год., за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за
посочените в исковата молба суми.
Заповедта
е връчена на длъжникапри условията на чл. 47, ал. 1 ГПК и съдът с Разпореждане от
13.09.2018 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от
заявителя-настоящ ищец на 03.10.2018г.
Искът
по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).
Предявеният иск е допустим. Налице
е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна
страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ответникът признава изцяло фактическите твърдения в исковата
молба и съдът е приел, че те не са спорни.
Ответникът от своя страна не твърди и не установява да е
изпълнил задължението си чрез плащане – било на първоначалния кредитор, било на
гаранта, още по-малко на цесионерите.
С Договор за покупко-продажба
на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) от 01.12.2017 год.
подписаното Приложение № 1 от 01.12.2017 год., първоначалният кредитор –
третото лице ФЕРАТУМ БАНК ЕООД е прехвърлил вземанията си към ответника на
настоящия ищец.
Предвид процесуалното поведение на ответника, се налага
извод, че той не оспорва претенцията по основание и размер.
Единственото въведено възражение – за изтекла в негова полза
погасителна давност е неоснователно.
Ответникът признава твърдението, че договорът № 329410 за
кредит между него и третото неучастващо лице ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД е сключен на
21.12.2015 год., а падежната дата е
уговорена на 20.01.2016 год.
Признава, че едновременно с договора за кредит е сключил и
договор за гаранция, като се е задължил със сумата от 616 лв. към ФЕРАТУМ БАНК
ЕООД в случай на изпълнение на з адължението му от страна на гаранта, както и,
че последният е изпълнил задължението към първоначалния кредитор.
При това положение, от падежа на задължението на ответника
към кредитора – 20.01.2016 год. до 29.05.2018 год., когато е подадено
заявлението по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №
1029/2018 год. е изтекъл срок, по-малък от предвидения в чл. 110 ЗЗД. Не е
изтекла и тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД по отношение на
претендираните лихви и такси.
Възражението за давност е изцяло неоснователно.
За това искът за главница следва да се уважи в предявеният
размер като основателен и доказан.
Претенциите за лихви – възнаградителна и за забава също са
основателни, доколкото са акцесорни спрямо главното задължение и съобразно
уважаването на главния иск, следва да бъдат уважени.
В този смисъл исковете следва да се уважат в предявените
размери.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази инстанция съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 1151,25
лв., от които 916,44 лв. по исковото и 234,81 лв. по заповедното производство.
На осн. чл. 78, ал. 10 ГПК на
третото лице-помагач на страната на ищеца не следва да се присъждат разноски.
Мотивиран от горните
съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.В.Ц., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София, по силата на Договор за кредит № 329410/21.12.2015
год., сключен с ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД във вр. с Договор за гаранция от
21.12.2015 год., сключен с ФЕРАТУМ БАНК ЕООД, сумата от 1740,71 лв. (хиляда седемстотин и четиридесет лева, 71 ст.), от които:
- 800,00 лв. главница,
- 184,00 лв. – договорна лихва за периода от 20.01.2016 год. – датата
на първата вноска, до 15.12.2016 год. – датата на настъпване на падежа на
последната вноска;
- 100,00 лв. – административна такса за събиране на вземането,
- 40,71 лв. – мораторна лихва върху непогасената главница за периода
от датата на настъпване на забавата – 16.12.2016 год., до 17.05.2018 год. – датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК
- 616,00 лв. – такса за гаранция,
ведно със законната лихва върху главницата от
подаване заявлението по чл. 410 ГПК (29.05.2018 год.) до окончателното
изплащане на дължимите суми, за които има издадена Заповед № 625 от 30.05.2018 год., за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1029/2018 год.
на РС Лом.
ОСЪЖДА Х.В.Ц., ЕГН **********,***,
да
заплати на АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София, сторените разноски в исковото и в
заповедното производство, в общ размер на 1151,25
лв. (хиляда сто петдесет и един лв., 25 ст.)
Решението е постановено при
участието на третото лице-помагач на страната на ищеца АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Монтана, в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: