Решение по дело №266/2011 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

27.07.2012

 

			Дупница

 

Номер                                                             Година                                     Град

 

 

	ХІІ - ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

 

на                                                                                                           Година

СВЕТЛАНА БЪЧЕВА

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

РАЙНА БОЯНОВА

Секретар:

 

 

Като разгледа докладваното от председателя

	гражданско		266		2011

 

                                      дело №                                    по описа за                                    година., намира следното:

 

 

Производството е образувано по предявени от Й.К.Г. против К.С.Г., С.С.Е., Е.П.Е., В.К.Г. искове, предявени първоначално като насрещни искове по гр.д.№ 3138/2010 г. на ДРС, в което е постановено определение за отделното им разглеждане, по чл. 124, ал. 1 ГПК - за установяване в отношенията между страните, че Й.Г. е собственик на 2/3 идеални части от поземлен имот с идентификатор 65365.601.426 (дворно място), находящ се в гр. Сапарева баня, ул. „Бор” № 2, при съседи на имота: ПИ с идентификатор  65365.601.427 ПИ с идентификатор 65365.601.424, ПИ с идентификатор 65365.601.863, ПИ с идентификатор 65365.601.847, заедно с 2/3 идеални части от тавански етаж (в построената в поземления имот масивна жилищна сграда) с идентификатор  65365.601.426.1.3., целият с площ от 76 кв.м., находящ се в  жилищната сграда № 1, разположена в описания поземлен имот с идентификатор 65365.601.426, с административен адрес на този жилищен обект: гр. Сапарева баня, ул. „Бор” № 2, ет. 3, и заедно с 2/3 идеални части от приземен етаж /сутерен/ със съответните идеални части от общите части на масивната жилищна сграда. С оглед изложените в исковата молба съображения, че таванският и приземният етаж представляват самостоятелни обекти на право на собственост, съдът приема, че за тях действителната воля на ищеца е за установяване на право на собственост не като обща част, а като самостоятелни вещноправни обекти.

Ответниците оспорват иска с подробни съображения за липса на самостоятелен вещноправен статут на таванския и приземния етаж.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Неоснователно е становището на ищеца, че таванският и приземният етаж имат самостоятелен вещноправен статут. Относно извършените прехвърлителни сделки, които са един от доводите на ищеца - ако бе вярно, че вещноправната самостоятелност на обект на правото на собственост следва от обстоятелството дали една вещ е била предмет на прехвърлителна сделка, законът не би уредил случаите на нищожност на сделките поради невъзможен предмет, защото при такова тълкуване би следвало да се приеме, че когато една вещ е посочена в нотариален акт за прехвърляне на право на собственост като предмет на сделката, винаги сделката е действителна и не може да се оспорва като нищожна поради невъзможен предмет – съждение, което не логично и не е съответно на закона.

Самостоятелният вещноправен статут не може да се извежда и от идентификацията на вещта според ЗКИИР. Кадастърът съдържа данни, които се явяват допълнителни относно индивидуализацията на недвижимите имоти, в това число съдържа данни за отделните части, от които се състоят недвижимите имоти. Основната индивидуализация на недвижими имоти, съответно критериите, по които се определя дали недвижимият имот е със самостоятелен вещноправен статут са в ЗУТ (за  поземлените недвижими имоти, които са в регулация  и за жилищата и обектите със стопанско предназначение). В настоящия случай се твърди, че таванският и приземният етаж са самостоятелни обекти. При липсата на други уточнение, от твърдението, че тези обекти са изградени в жилищна сграда, следва, че по същество ищецът твърди, че таванският и приземният етаж са жилища. Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУТ, всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че на таванския етаж няма изградено санитарно помещение. Архитектурния проект за сградата предвижда таван като обща част на сградата, но не и като самостоятелен жилищен етаж. Следователно от гледна точка на актуалните правила и норми таванският и приземният етаж обективно нямат самостоятелен вещноправен статут.

Обстоятелството, че таванският и приземният етаж фактически се ползват като жилища, също не може да обоснове извод за самостоятелен вещноправен статут на двата етажа. Единствено за целите на делбата е прието, че етажи или части от етажи, които не отговарят на актуалните строителни правила и норми, но към 17.05.63 г. представляват обособени от по-рано жилища, т.е. фактически се ползват като жилища преди 1963 г., условно се приравняват на самостоятелен обект и могат да бъдат предмет на делба. Вън от случаите на съдебна делба, това условно разрешение е неприложимо.

От Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г., ОСГК също не може да бъде изведен аргумент за самостоятелен вещноправен статут на таванския етаж.

По аргумент от противното от разяснението в точка 1 от ТР № 34/15.08.1983 г., на която се позовава ищеца в депозираната от негово име писмена защита (Подпокривното пространство (таванът) на сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към тавана, е обща част от сградата) не следва извод в полза на тезата на ищеца, тъй като таванският етаж НЕ Е бил изграден като жилище – следва  от заключението на вещото лице, което установява липсата на санитарно помещение, и именно по тази причина таванският етаж представлява обща част на сградата.

По изложените съображения съдът намира, че таванският и приземният етаж не са били и към настоящия момент не представляват самостоятелен обект на право на собственост, при което е безпредметно да бъде изследван въпроса за конкретния дял на ищеца от правото на собственост.

Основателен е иска за собственост върху 2/3 идеални части от дворното място (посочен в исковата молба като поземлен имот с идентификатор 65365.601.426), тъй като между страните има постановени влезли в законна сила съдебни решения за делба, формираната по които СПН относно дяловете на правото на собственост подлежи на зачитане. Според последното решение – постановено от КОС по гр.д.№ 957/2003 г. делът на Й.Г. от възлиза на 20/60 ид.части, който дял – увеличен със закупените от нея през 2008 г. 1/3 идеални части (от дворното място), е нараснал на 40/60 ид.ч, или – 2/3 идеални части.

 

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

 

 

РЕШИ:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.С.Г. с ЕГН **********, С.С.Е. с ЕГН **********, Е.П.Е. с ЕГН ********** и В.К.Г. с ЕГН **********, че Й.К.Г. с ЕГН ********** е собственик на 2/3 идеални части от поземлен имот с идентификатор 65365.601.426 (дворно място), находящ се в гр. Сапарева баня, ул. „Бор” № 2, при съседи на имота: ПИ с идентификатор  65365.601.427 ПИ с идентификатор 65365.601.424, ПИ с идентификатор 65365.601.863, ПИ с идентификатор 65365.601.847.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.К.Г. с ЕГН ********** против К.С.Г. с ЕГН **********, С.С.Е. с ЕГН **********, Е.П.Е. с ЕГН **********, В.К.Г. с ЕГН ********** за установяване в отношенията между страните, че Й.Г. е собственик на 2/3 идеални части от тавански етаж (в построената в поземления имот масивна жилищна сграда) с идентификатор  65365.601.426.1.3., целият с площ от 76 кв.м., находящ се в  жилищната сграда № 1, разположена в описания поземлен имот с идентификатор 65365.601.426, с административен адрес на този жилищен обект: гр. Сапарева баня, ул. „Бор” № 2, ет. 3, и на 2/3 идеални части от приземен етаж /сутерен/ със съответните идеални части от общите части на масивната жилищна сграда.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Кюстендил с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: