№ 638
гр. Благоевград, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20221200500828 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника М. С. М., ЕГН **********, срещу Решение
№500567/10.08.2022 г. по гр. д. №388/2021 г., по описа на PC - Разлог, с което съдът е издал
заповед за защита срещу него, в полза на А. С. М., с ЕГН **********, С. М. М., с ЕГН
********** и С. М. М., с ЕГН **********, и му е наложил мярка по ЗЗДН. Въззивникът е
посочил в жалбата си, че съдебното решение е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Моли обжалваното решение да бъде отменено, ведно с издадената Заповед за защита №
500567/10.08.2022 г., издадена от РС-Разлог, наложената глоба в размер на 200.00 лева.
Въззиваемите страни не са подали възражение. В насроченото съдебно заседание
въззивникът и въззиваемите страни не се явяват и не се представляват.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от ответника в
първоинстанционното производство, който има правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН,
валиден и допустим съдебен акт. С молба от 17.03.2021 г. А. С. М. е поискала да се издаде
заповед за защита в нейна полза, срещу М. С. М., който е неин съпруг.
Посочено е още, че въззиваемата и въззивникът са съпрузи и от брака си имат родени две
деца - С. М. М., ЕГН ********** и С. М. М., ЕГН **********. Молителката сочи и, че
въззивник редовно злоупотребявал с алкохол и упражнява физическо насилие спрямо нея. В
тази връзка е заявено, че на **** г. въззивникът се е опитал да извади окото на молителката
1
с вилица, а по-късно същия ден, след като А. М. се е обадила на тел. 112, М. М. е тръгнал да
бяга от полицията, а въззиваемата и дъщеря й са се скрили на терасата, но при излизането от
двора въззивникът е извадил метален кол и го е хвърлил по тях, при което е ударил С. М. по
рамото. В молбата е посочено и че на същата дата **** г. въззивникът е заплашвал
въззиваемата А. М. по телефона, че ще я убие и на два пъти е разбивал входната врата на
къщата и е изпотрошил мебели, извил е ръката й и е счупил телефона й. Според
въззиваемата в началото на месец март 2021 г. въззивникът е нарязал дрехите й и ги е
изхвърлил, опитал се е да я удуши с кабел, заплашвал я е пред децата им, че ще я нареже, а
децата ще гледат, посетил е и дома на родителите на А. М. и е разбил врата на къщата им.
Посочено е и че през март месец 2021 г. М. М. е вързал кабел около врата си и казал на
децата си „Аз съм звяр, вие не ме познавате какъв звяр съм“.
По този начин въззиваемата А. М. приела, че е оказан силен психически тормоз, довел до
състояние на стрес. С Решение №500567/10.08.2022 г., по гр. д. №388/2021 г., по описа на
PC – Разлог, е издадена Заповед за защита № 5005673/10.08.2022 г. в полза на А. С. М., с
ЕГН **********, С. М. М., с ЕГН ********** и С. М. М., с ЕГН **********, срещу М. С.
М., ЕГН **********, като му е наложена мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН - да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А. С. М., с ЕГН **********,
С. М. М., с ЕГН ********** и С. М. М., с ЕГН **********, отстранен е на основание чл. 5,
ал. 1, т. 3 от ЗЗДН М. С. М. от жилището, което обитава съвместно с А. С. М., С. М. М. и С.
М. М., наложена му е глоба в размер на 200.00 лв., както и е осъден да заплати държавна
такса в размер на 25.00 лева.
Въззивният съд, като прецени приетите относимите доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, приема за установено следното:
Решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно. Мярката за защита,
наложена от районната инстанция е достатъчна и подходяща в конкретния случай. Мярката
по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, има превантивен ефект, с оглед предвидените в чл. 21, ал. 3 от
ЗЗДН, негативни последици за ответника при неизпълнението, за които същият е бил
предупреден. Правилно първоинстанционният съд, при налагане на мярката, е съобразил, че
извършеното деяние сочи на пряка и непосредствена опасност за настъпването на вредни
последици за живота и здравето на А. С. М., с ЕГН **********, С. М. М., с ЕГН **********
и С. М. М., с ЕГН ********** в бъдеще. Настоящата инстанция счита, че за посочените
твърдения за извършено насилие на **** г. молителката е представила декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН, като същата изхожда от молителката, като пострадало лице и следва да й бъде
придадена силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на
основание само на нея - съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, да бъде издадена заповед за защита в
полза на декларатора по делото и пострадало лице за упражнено домашно насилие -
декларацията индивидуализира актовете на насилие по начина, по който същите са описани
в редовната молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/- описание на акта, дата, час -
точен или приблизителен, място и начин на извършване на съответния акт и т. н. С нея се
установява извършено психическо и емоционално насилие (отправени заплахи за живота й,
извършени от ответника спрямо А. С. М., с ЕГН **********, С. М. М., с ЕГН ********** и
2
С. М. М., с ЕГН **********, тъй като на посочената дата е нямало свидетели – очевидци.
Още повече, че с оглед спецификата му, домашното насилие обикновено се извършва в
отсъствието на свидетели, поради което и законодателят е предвидил облекчен ред за
доказване извършването му от пострадалото лице. Посочените форми на домашно насилие
засягат психологическата неприкосновеност на молителката, причинявайки й страх за
живота и здравето й, болка, стрес, унижение и негативни емоции. Въззивният съд намира за
адекватна наложената от районната инстанция мярка за защита, включително и размера на
наложената глоба. Определената от първоинстанционния съд глоба е в минимален размер и
се налага задължително, съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН. Следва да се отчете и фактът, че и във
въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на
жалбата. Поради гореустановеното, първоинстанционото решение следва да се остави в
сила.
С оглед на гореизложените съображения, Окръжен съд – Благоевград,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №500567/10.08.2022 г. по гр. д. №388/2021 г., по описа на PC -
Разлог.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 17, ал.
6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3