Решение по дело №441/2021 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 86
Дата: 30 декември 2021 г.
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20215210200441
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. гр.Велинград, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200441 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Медицински център Панорама-Велинград“
против Наказателно постановление № 13-002916 от 29.09.2021 г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда " Пазарджик, с което на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 415, ал.1 КТ на жалбоподателя, за
нарушение на чл. 415, ал.1 КТ е наложена "имуществена санкция" в размер на
1500 лева.
Релевират се доводи за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон и се иска неговата отмяна.
Твърди се, че е опорочена процедурата по даване на задължителните
предписания, за неизпълнението на които е наложена имуществена санкция,
до степен, при която липсват издадени такива в надлежната форма и ред,
които да са връчени на жалбоподателя и които да е и бил длъжен да изпълни.
Сочи се, че незаконосъобразно за неизпълнението на всяко едно от
дадените предписания са съставени отделни актове за установяване не
нарушения, въз основа на които са издадени отделни наказателни
постановления, без да са изложени мотиви за това.
Нарушен бил чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН-в наказателното постановление не
се съдържало пълно, точно и ясно описание обстоятелствата от състава на
нарушението, което нарушавало правото му на защита.
Дадена била неправилна правна квалификация на нарушението и
неправилно било наложено наказание по чл. 415, ал. 1 КТ, вместо по чл. 413,
1
ал. 2 КТ.
Посочената разпоредба на чл. 10, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 за реда,
начина и периодичността за извършване на оценка на риска в даденото в т. 2
от Протокол № ПР 2105522/10.05.2021г. задължително за изпълнение
предписание, не съдържала правило да поведение, което лицето да съблюдава
и с неизпълнението на което извършва състав на нарушение.

Евентуално счита, че е налице маловажен случай по чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание, чрез адв. М.-АК Пазарджик, жалбоподателят
поддържа жалбата.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Ш., оспорва жалбата и иска
от съда да потвърди оспорваното Наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Счита доводите на жалбоподателя за неоснователни.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН-препис от
обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на
05.11.2021г., а жалбата е подадена на 11.11.2021г., /по пощата/, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
По повод контрол за спазване на трудовото законодателство и
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, служителите на
ДИТ Пазарджик гл. инспектор Г.С. и гл. инспектор Г.Й. посетили на
10.02.2021г. в „Медицински център Панорама Велинград“ ЕООД, находящ се
в гр. Велинград, ул. „Николай Хрелков“ № 32, стопанисван от
жалбоподателя. При проверката на място и при преглед на наличната
документация констатирали общо девет на брой нарушения. Едно от тях
било, че в документацията по оценка на риска не били включени протоколи с
резултатите от измерване на фактори на работната среда, осветеност,
микроклимат за установяване съответствието с нормите и изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд, в нарушение на изискванията на
чл. 217, ал. 5 от наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работно оборудване /ДВ бр. 88/99г./, във вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 от
Наредба № 5 за реда, начина и периодичността за извършване на оценка на
риска /ДВ бр. 47/1999г./. Констатациите били обективирани в т. 2 от
Протокол № ПР 2105522/10.05.2021г. С протокола от проверката, на осн. чл.
414, ал.1, т. 1 КТ, било дадено задължително предписание № 2 – в
документацията по оценка на риска да се включат протоколи с резултатите от
измерване на факторите на работна среда осветеност, микроклимат за
установяване съответствието с нормите и изискванията на чл. 217, ал. 5 от
2
Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания при използване на
работно оборудване /ДВ бр. 88/1999г./, във вр. чл. 10, ал.1, т. 6 от Наредба №
5 за реда, начина и периодичността за извършване на оценка на риска, със
срок на изпълнение до 10.06.2021г.
Протокол № ПР 2105522/10.05.2021г. за извършена проверка бил
връчен на пълномощника на дружеството-А.Л.-С. на 12.05.2021г.. Срокът за
изпълнение на предписанието предварително бил съгласуван с нея. В
протокола било посочено пред кои органи и в какви срокове подлежат на
обжалване дадените предписания.
Предписанията не били обжалвани по административен или съдебен ред
в указаните срокове.
На 09.06.2021г., преди изтичане на срока за изпълнението им, на
посочения на ДИТ Пазарджик електронен адрес постъпило искане за
удължаване на срока за изпълнение на предписанията от „Медицински център
Панорама-Велинград“, подписано от В.М., управител на „Етно ЕООД, което
също извършвало дейност в обекта. Искането било изпратено и по пощата на
адреса на ДИТ Пазарджик на 11.06.2021г., получено на 15.06.2021г.. Същото
било оставено без уважение с писмо изх. № 21053074/06.07.2021г., с
аргументи, че изхождало от лице, което не било управител или представител
на дружеството.
На 14.06.2021 г. в обекта била извършена последваща проверка за
изпълнение на дадените с Протокол 2105522/10.05.2021г. предписания. В
писмено становище при проверката представителят на дружеството А.Л.-С.,
посочила, че към момента предписаните в протокола нередности не са
отстранени и че се надявали на продължаване на срока за това. Не бил
поискан нов срок за изпълнение на предписанието.
На 09.07.2021 г., в присъствието на представител на жалбоподателя, бил
съставен Констативен протокол за извършена проверка № ПР 2119856 за
неизпълнение на задължителните предписания, дадени с протокол № ПР
2105522/10.05.2021 г., включително и цитираното по-горе предписание № 2-
в документацията по оценка на риска да се включат протоколи с резултатите
от измерване на факторите на работна среда осветеност, микроклимат за
установяване съответствието с нормите и изискванията на чл. 217, ал. 5 от
Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания при използване на
работно оборудване /ДВ бр. 88/1999г./, във вр. чл. 10, ал.1, т. 6 от Наредба №
5 за реда, начина и периодичността за извършване на оценка на риска, със
срок на изпълнение до 10.06.2021г., със срок на изпълнение до 10.06.2021г.“.
При съставянето му било представено споразумение между „Етно“ ЕООД и
„Медицински център Панорама Велинград“ ЕООД по чл. 18 ЗЗБУТ от
18.06.2021г., неподписано от представителите на дружествата, включително и
по спазване изискванията на Наредба № 5 /1999 г. за реда, начина и
периодичността на извършване на оценка на риска. На същата дата, в
присъствието на пълномощника А.Л.-С., на „Медицински Център Панорама-
3
Велинград“ ЕООД, бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 13 – 002916, за това че дружеството, в качеството му
на работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ, не е изпълнил принудителна
административна мярка, приложена от гл. инспектор Г.С. в Протокол № ПР
2105522/10.05.2021г. по т. 2, а именно в документацията по оценката на риска
да се включат протоколи с резултатите от измерване на фактори на работна
среда осветеност, микроклимат за установяване съответствието с нормите и
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88/1999г./, във вр.
чл. 10, ал.1, т. 6 от наредба № 5 за реда, начина и периодичността за
извършване на оценка на риска /ДВ бр. 47/1999г./. Прието е, че с това е
нарушен чл. 415, ал. 1 КТ. Посочено е, че нарушението е извършено на
11.06.2021г.-един ден след изтичане на принудителната административна
мярка, в гр. Велинград и е установено на 14.06.2021г. при извършване на
проверка на място в „Медицински център Панорама Велинград“, като не са
представени доказателства за изпълнение на ПАМ. Актът е подписан от
пълномощника и му е надлежна връчен. При връчването му не са направени
възражения. На 19.07.2021 г. са постъпили писмени възражения от
„Медицински център Панорама Велинград“ ЕООД, с които не отрича, че към
14.06.2021г. даденото предписание не е било изпълнено, но излага, че са
предприети действия за отстраняването му, поради което следва да се приеме,
че нарушението представлява маловажен случай.
Възражението не било прието за основателно и въз основа на
съставения АУАН № 13-002916/09.07.2021г. е издадено обжалваното
Наказателно постановление, в което обективните признаци от състава на
нарушението и неговата правна квалификация са посочени по идентичен
начин с тези в акта за установяване на нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по
делото писмени доказателства и показанията на свидетелката Г. Т. С., които
кредитира като логични, последователни непротиворечиви, дадени от
позицията на незаинтересова от изхода на делото лице. Същите
кореспондират изцяло с останалия събран доказателствен материал.
Неизпълнението на даденото от контролните органи предписание в т. 2 от
Протокол № ПР 2105522/10.05.2021г., в указания срок, а именно до
10.06.2021г., не се оспорва от жалбоподателя. Възраженията, които се
навеждат са за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
Актът за установяване на административното нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентни органи
съобразно, чл. 21, ал.4, т. 3, чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № 3-0058 от
11.02.2014 г., в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При съставянето им не са допуснати съществени процесуални
4
нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна. Същите
съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, в степен позволяваща на жалбоподателя да узнае обективните
признаци от неговия състав и да организира защитата си. Индивидуализиран
е нарушителят. Посочени са данните на актосъставителя и
административнонаказващия орган.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за порочност на
обжалвания акт, поради съставяне самостоятелно на отделни актове за
установяване на административните нарушения и издадени въз основа на тях
отделни наказателни постановления за всяко констатирано неизпълнение на
дадените с Констативен протокол № ПР 2105522/10.05.2021г. предписания,
без конкретна обосновка за това. От преценката на актосъставителя и
административнонаказващия орган зависи начинът, по който ще обективират
волята си в хода на производството по ЗАНН, т.е. дали за няколко извършени
нарушения да се състави един акт за установяването им и респективно да се
издаде едно наказателно постановление, с което да се наложат отделни
наказания, или това да е с отделни документи. Начинът на обективиране на
тази воля, в един или в няколко документа, е чисто техническа дейност,
поради което не е необходимо да бъде мотивирана. Релевантно за
законосъобразността на наказателното постановление е, че е спазено
изискването на чл. 18 ЗАНН за всяко отделно нарушение да се наложи
предвиденото в закона наказание.
Неоснователни и неотносими към законосъобразността на
наказателното постановление са възраженията за порок на формата на
дадените задължителни за изпълнение предписания и неправилната правна
квалификация на констатираното от работодателя нарушение на трудовото
законодателство. Задължителното за изпълнение предписание, е
принудителна административна мярка, предвидена в чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ,
производството по издаването на която не е част от
административнонаказателното производство, поради което не е в
правомощията на съда да упражнява контрол за неговата законосъобразност,
ако не е обжалвано по предвидения за това ред и е влязло в сила, както е в
настоящия случай. Законосъобразността му, като индивидуален
административен акт, е следвало да бъде оспорена по административен или
съдебен ред, от която възможност жалбоподателят не се е използвал и
задължителното предписание е влязло в сила.
За пълнота обаче следва да се посочи, че КТ не посочва изрично вида на
акта, с който следва да се наложи тази мярка, т.е. дали това следва да стане с
изрична заповед или с някакъв друг вид акт. Доколкото принудителните
административни мерки са индивидуални административни актове,
приложима се явява разпоредбата на чл. 59, ал. 1 АПК, която е спазена.
Предписанието е обективирано в Протокол № ПР 2105522/10.05.2021г., т.е. в
писмен акт, с посочване на неговия издател и адресат, на фактическите и
правни основания за издаването му. В него по ясен и недвусмислен начин е
5
изразена волята на административния орган да възложи на работодателя
опреден вид задължение-в случая да включи във водената от него
документация по оценка на риска протоколи с резултати от измерване на
фактори на работната среда осветеност, микроклимат за установяване
съответствието с нормите и изискванията за здравословни и безопасни
условия на труд. Посочена е правната разпоредба, вменяваща това
задължение, както и срок за изпълнение. Указано е в какъв срок и пред кой
орган подлежи на обжалване. Протоколът е надлежно връчен на
упълномощен представител на жалбоподателя и дадените предписания са му
станали известни. Принудителната административна мярка е издадена в
изискуемата от закона писмена форма, а спорът за неправилната правната
квалификация на установеното нарушение, обусловило издаване на
предписанието, е следвало да бъде решен в производството по обжалване на
даденото предписание.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че нарушението
следва да се субсумира под нормата на чл. 413, ал. 2 КТ. В случая
отговорността на дружеството е ангажирана за неизпълнение на
принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за
спазване на трудовото законодателство, за което е предвидена самостоятелна
състав на нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, независимо от хипотезата на чл.
413, ал. 2 КТ. Безспорно такава принудителна мярка представлява даденото с
т. 2 от Констативен протокол № ПР 2105522/10.05.2021г. предписание на гл.
инспектор Г.С., поради което за неизпълнението му жалбоподателят следва
да носи отговорност именно по този текст.
Жалбоподателят не оспорва, че не е изпълнил в срок даденото
задължително за изпълнение предписание да включи във водената от него
документация по оценка на риска протоколи с резултати от измерване на
фактори на работната среда осветеност, микроклимат за установяване
съответствието с нормите и изискванията за здравословни и безопасни
условия на труд, съгласно изискванията на чл. 217, ал. 5 от Наредба № 7 от
23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ
бр. 88/1999г./, във вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 за реда, начина и
периодичността за извършване на оценка на риска /ДВ бр. 47/1999г./, което е
установено при последващата проверка на 14.06.2021г. от служителите на
ДИТ Пазарджик. Действително по искането на работодателя за удължаване
на срока за изпълнение на предписанията, направено преди изтичането му,
издалият ги орган не се е произнесъл своевременно. Въпреки това обаче, на
дружеството е предоставена допълнителна възможност да представи на
18.06.2021 г. документи, с които да удостовери извършеното замерване. На
определената допълнително дата, а и след това до 09.07.2021г.-датата на
съставяне на Протокол № ПР 2119856, финализиращ извършената проверка
такива не са представени. Не е поискан определяне на нов срок за
предоставянето им. Предписанието не е обжалвано в срока по чл. 149, ал. 1 от
6
АПК. Доколкото съгласно чл. 405 КТ подлежи на предварително изпълнение,
не се твърди да е било спряно.
Съгласно чл. 10. ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 от 11.05.1999г. за реда,
начина и периодичността на извършване на оценка на риска, източници на
информация за оценяване на риска са данните от проведени наблюдения и
измервания на факторите на работната среда и на специфични показатели за
безопасност на работни процеси, работно оборудване и работни места, а
съгласно чл. 217, ал. 5 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване, документите за установяване на
съответствието с нормите и изискванията за безопасни и здравословни
условия на труд, вкл. резултатите от проведените измервания, се включват в
документацията по оценката на риска. Задължението да води тази
документация е на работодателя, който следва да осигури здравословните и
безопасни условия на труд в предприятието. В случая не е спорно, че при
проверката в обекта на контрол и при преглед на водената документация от
дружеството не са били налични документи, удостоверяващи резултати от
извършени измервания на факторите на работната среда, осветеност,
микроклимат, които работодателят следва да води в изпълнение на
задълженията си по чл. 217, ал. 5 от Наредба № 7 от 23.09.1999г., във вр. чл.
10, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността
на извършване на оценка на риска. За констатираното неизпълнение на това
задължение на дружеството е наложена принудителна административна
мярка по чл. 404, ал.1, т. 1 КТ-даване на задължителни предписания за
отстраняването му. Наложената принудителна административна мярка е в
изпълнение на контролните правомощия на длъжностните лица в структурата
ИА „Главна инспекци по труда“, заемащи длъжност инспектор, възложени им
съгласно чл. 404, ал., т. 1 КТ, във 399 КТ и чл. 21, ал. 1, ал. 4, т. 1 от
Устройствения правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" по изпълнение на изискванията на Наредба № 7 от 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване и Наредба №
5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на
риска. Неизпълнението им в дадения срок е въздигнато в самостоятелно
нарушение съгласно чл. 415, ал. 1 КТ, за което е предвидено налагане на
имуществена санкция за юридическите лица. С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира, че „Медицински център Панорама Велинград“
ЕООД е осъществило от обективна страна състав на нарушение по чл. 415, ал.
1 КТ. Протоколът, с който е наложена принудителната административна
мярка и връчен надлежно на жалбоподателя и в указания в нето срок,
предписанието по т. 2 не е изпълнено. Това е установено при извършената
последващата проверка на място на 14.06.2021г.. Нарушението не е
отстранено към 18.06.2021 г. при преглед на представената фирмена
документация, нито към датата на съставяне на АУАН № 13-002916 на
7
09.07.2021г..
Задължението за изпълнение на предписанието тежи върху
„Медицински център Панорама Велинград ЕООД, в качеството му на
работодател. Административната отговорност на юридическите лица е
безвиновна.
Поради гореизложеното, съдът намира, че в безспорно се установиха
съставомерните признаци от състава на нарушението по чл. 415, ал. 1 КТ,
както и участието на жалбоподателя в извършването му, поради което
законосъобразно е ангажирана неговата отговорност по тези текст.
С обжалваното наказателно постановление на „Медицински център
Панорама Велинград“ ЕООД е наложена "имуществена санкция" в размер на
1500 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал.1 КТ, което е в
законоустановения минимум. Не са налице данни, поради които нарушението
да се приеме за маловажен случай, тъй като в едни продължителен период от
време, след като е бил длъжен, работодателят не е изпълнил даденото му
предписание. Не се установи то да е отстранено и към настоящия момент.
Поради всичко това съдът счита, че процесното деяние не представлява
маловажен случай. Извършеното нарушение се отличава с присъщата за
съответния вид степен на обществена опасност. Конкретното нарушение е
формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава
обществените отношения, гарантиращи контрола по спазване на
здравословните и безопасни условия на труд. Ето защо налагането на санкция
на дружеството-работодател за конкретното нарушение е напълно
справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и
нарушителя. Само по този начин, според настоящия състав, биха се
изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН, като би се превъзпита работодателя да
полага повече дължима грижа към изискванията на закона, като спазва
трудовото законодателство.
При определяне размера на санкцията наказващият орган е съобразил с
изискванията на чл. 27 ЗАНН за индивидуализацията на административните
наказания, като е отчел, че нарушението е извършено за първи път, поради
което го е наложил в предвидения от закона минимум за съответното
нарушение, а именно 1 500 лева.
По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на административнонаказващия орган се
дължат разноски за процесуално представителство, на основание чл. 63д, ал.
3 от ЗАНН. Пред въззивната инстанция въззиваемият е представляван от
юрисконсулт, а искането за присъждане на разноски е направено
своевременно. Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в
полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София,
доколкото Дирекция "Инспекция по труда"- Пазарджик е структурно звено
към ИА и няма статут на самостоятелно юридически лице. Съдът като
8
съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност,
че е проведено едно съдебно заседание, на което е разпитан един свидетел,
както и разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, счита че на ответника следва да се присъди минималния размер на
юрисконсултско възнаграждение, а именно 80,00 лева, който ще отговоря на
осъщественото процесуално представителство.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-002916 от
29.09.2021 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда " Пазарджик, с
което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 415, ал.1 КТ на „Медицински
център Панорама Велинград“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Велинград, ул. „Николай Хрелков“ № 32, за нарушение на
чл. 415, ал.1 КТ е наложена "имуществена санкция" в размер на 1500 лв.
/хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА „Медицински център Панорама Велинград“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Николай
Хрелков“ № 32, да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" гр. София, разноски в размер на 80, 00 лв. /осемдесет лева/ за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
Пазарджик, в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9