О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 11.08.2020 г. гр.Ямбол
Ямболският
окръжен съд,……..втори въззивен граждански състав
На…единадесети…август…………...две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове: Николай Иванов
Галина Вълчанова
секретар
като разгледа докладваното от съдия
Г.Вълчанова
възз.ч.гр.д. № 384 по описа на
2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София против разпореждане № 864/5.06.2020 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 293/2020 г. по описа на ЕРС, с което съдът е отхвърлил
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжник за претендирана
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент в размер 77,46 лв.
Разпореждането се счита за неправилно и незаконосъобразно, преграждащо
по-нататъшното развитие на производството, поради което се желае отмяната му,
след което въззивният съд да уважи претенцията. Жалбоподателят счита за
неправилни изводите на районния съд за това, че длъжникът не дължи неустойка по
договора, тъй като клаузата в договора за това е неравноправна съгласно ЗЗП,
както и че с неустойката операторът ще получи имуществена облага в размер,
каквато би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставят
услуги. Налице са предпоставките за претендиране на неустойка по прекратения
едностранно от оператора договор по вина на абоната поради неплащане на три
месечни сметки, каквато договореност е постигната, поради което се желае
искането да бъде уважено.
Съдът след като се запозна със становището на частния
жалбоподател, както и с делото на ЕРС, образувано като заповедно производство,
приема за установено следното:
Ч.гр.д. № 293/2020 г. е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявител „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София и длъжник Н.И.В. за задължение в размер 77,46 лв.,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги за мобилен номер 0896/493613 от дата 2.01.2017 г., със сключено към него
допълнително споразумение от 3.02.2018 г. В т.12 подробно са описани
обстоятелствата, от които произтича вземането, а именно, че за периода
25.05.2018 г. – 24.08.2018 г., за три месеца абонатът не е заплатила месечните
абонаменти, съобразно ползваните от нея услуги така, както са фактурирани. По
този начин за оператора е възникнало право едностранно да прекрати договора за мобилни
услуги без необходимост да заявява пред абоната намерението за прекратяване,
предвид неколкократните напомняния за плащане. Така е
ангажирана договорната отговорност на абоната да заплати неустойка за
предсрочно прекратяване на абонамент поради виновно поведение, изразяващо се в
неплащане на дължимите месечни суми. Неустойката е договорена в размер на
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, което в случая е сумата
92,95 лв. – за три месеца по 30,99 лв., но се претендира по-нисък размер от
77,46 лв. Направени са искания за издаване на заповед за изпълнение,
изпълнителен лист и присъждане на разноски.
Към заявлението са приложени копия на договор за мобилни
услуги 2.01.2017 г., както и допълнително споразумение към него от 3.02.2018 г., сключени между заявителя
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и длъжника Н.И.В.. С допълнителното споразумение срокът
за ползване на услугите, предоставяни от оператора на потребителя се продължава
до 3.02.2020 г., а съгласно т.4 от същото в случай на прекратяване на договора
преди срока на договора, по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти.
При така установената фактическа обстановка, ЯОС
намира, че частната жалба е
процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в
процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно. Разгледана по същество частната жалба
е основателна по следните съображения:
За да постанови атакуваното разпореждане,
с което отхвърля заявлението на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
неустойка в размер 77,46 лв., ЕРС е приел, че клаузата в договора за мобилни
услуги, уреждаща задължението на абоната за неустойка е неравноправна по
смисъла на чл.143 т.6 пр.2 от ЗЗП. Съдът е приел, че тази клауза позволява на
оператора сам да прекрати договора и същевременно да претендира под формата на
неустойка възнаграждение за престация, която не е
предоставил на абоната, както и че договорената неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции като създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор.
Въззивният съд намира за неправилни тези изводи на първоинстанционния съд, както и че не са налице
предпоставките да бъде възприета за неравноправна клаузата от договора за
мобилни услуги, уреждаща задължението за неустойка на клиента. На първо място
въпроса за неравноправността на неустойката не следва да бъде разглеждан в
хипотезата на чл.143 т.6 пр.2 от ЗЗД – клауза, която позволява на доставчика да
задържи сума, получена за престация, която не е
извършил, когато сам прекрати договора. Претендираната
сума за неустойка не е удържана от доставчика на мобилни услуги - липсват данни
същата да е била внесена като предварителен депозит или друго. Договорът
действително е бил прекратен едностранно от доставчика, но преценката за
неравноправност на клаузата за неустойка в случая следва да се извърши въз
основа на хипотезата на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП – неравноправна е клауза от
договор, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Уговорения размер на
неустойка в договора за мобилни услуги -
на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане
на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, не сочи на
неравноправност на тази клауза. Страните са договорили компенсаторна неустойка
при прекратяване на облигационното отношение по вина на абоната и същата
отговаря на интереса на кредитора да бъде възмезден за вредите от
неизпълнението, съгласно чл.88 ал.1 изр.2 от ЗЗД. Към момента на сключване на
договора е предвидено, че в случай на предсрочно прекратяване на договора по
вина на потребителя, вредата, която би настъпила за доставчика на услугата ще е
в размер на неполучените месечни такси и съответно сумите за вероятното
потребление на услугите и то не повече от трикратния размер на таксите. Така
договореното не се възприема от въззивния съд като
израз на несъответствие на неустойката с присъщите й функции, от което абоната
е поставен в неравноправно положение. Към момента на издаване на разпореждането
за издаване на заповед за изпълнение преценката на съда е, че клаузата
договаряща неустойката по процесния договор не е
неравноправна по смисъла на ЗЗП и не са налице пречки за издаването на същата.
Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да
се отмени и се постанови издаването на заповед за изпълнение за посочените в
заявлението суми и разноски.
Водим от горното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 864/5.06.2020 г., постановено по
ч.гр.д.№ 293/2020 г. по описа на ЕРС, с което съдът е отхвърлил заявление за
издаване на заповед за изпълнение на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу
длъжник Н.И.В., ЕГН ********** *** като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по заявление
за издаване на заповед за изпълнение на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу
длъжник Н.И.В., ЕГН ********** *** за парично
вземане в размер на 77.46 лева, представляващо неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни за мобилен номер 0896/493613 от 02.01.2017
г., със сключено към него Допълнително споразумение от 03.02.2018 г., за която
сума е издадена фактура № ********** от 25.05.2018 г., както и за претендираните
разноски в общ размер на 205.00 лева, включващи сумата
от 25.00 лева, представляваща заплатена държавна такса за образуване на
настоящото заповедно производство и сумата от 180.00 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС за процесуално представителство.
ВРЪЩА делото на Елховски районен съд за издаване
на заповед за изпълнение съобразно диспозитива на
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.