Решение по дело №687/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.112 от Закона за здравето/ЗЗдр./.

Образувано е по Жалба вх. № 5289/08.11.2023г. в АСВТ, подадена от Е.К.К. ***.

Оспорва се Експертно решение № 92212 от заседание №144 от 11.10.2023г. на НЕЛК- специализиран състав по Психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, с което частично е отменено ЕР на ТЕЛК № 92966 от 17.10.2022г. при МОБАЛ д-р Стефан Черкезов и е определен срока на инвалидност и противопоказни условия на труд.

Жалбоподателят излага пространно в ръкописен текст виждането си, че е репресиран от органите на медицинската експертиза и иска тяхното дисциплинарно уволнение. Смята, че спрямо него е осъществена, цитирам:„гавра“. Вместо да продължи цитирам: „пинг-понг“ между съда и НЕЛК/ ТЕЛК, оспорващият иска от АСВТ да обяви всички участвали в адм. производство служители на ТЕЛК и НЕЛК за некомпетентни и да сезира всички правораздавателни и компетентни национални и европейски институции, за да им бъдат наложени предвидените в закона санкции. Отвъд обидните квалификации относно личността на експертите, които на основание чл.142б, ал.3 от АПК съдът не съобрази, т.к. счете неизвършени, в жалбата са налице и конкретни съображения, че оспореното ЕР на НЕЛК е процесуално и материално незаконосъобразно. Жалбоподателят изтъква, че НЕЛК при произнасянето си не е съобразила собствените си указания към ТЕЛК, които не са изпълнени. Освен това, НЕЛК не се е произнесла в срока, даден от съда с Решението по АД № 260/2023г. на АСВТ. НЕЛК неправилно определила началния срок на действие на решението като го отнесла към 13.10.2021г., а не към 11.10.2023г., когато се произнасят. Така вместо да се яви на преосвидетелстване през 2026г. това трябва да се случи към 01.10.2024г. Неясно и непълно били определени противопоказните условия на труд. Не му било ясно и това за артериалната хипертония 20% ли се следват или 40%, т.к. между решението на ТЕЛК и НЕЛК има различие. Претендира и за това, че е ощетен от АО – материално и морално. Защото през тези три години не е получавал дължимите социалн помощи и осигурителни плащания, а при престой в болнични заведения е заплащал потребителска такса.

Жалбоподателят иска от съда да обяви за незаконосъобразно и да отмени действието на посоченото ЕР на НЕЛК. В о.с.з. уточнява, че съда следва да го върне за ново разглеждане. Не претендира разноски, но възразява за правото на ответника да получи такива.

Ответникът по жалбата – Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ гр. София, не се представлява в о.с.з., но ангажира писмено становище по спора, чрез упълномощения юрисконсулт. Счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Определя ЕР на НЕЛК като адм. акт, издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му. Същото е постановено в изпълнение на съдебно решение. Спазена е писмената форма за действителност. Претендира, че процесното Решение е мотивирано и законосъобразно. Обосновано е с приложените документи в МЕДосие на лицето. Снета е анамнеза и е описан функционалния дефицит на освидетелстваното лице. Определен е процент на ТНР и срок на инвалидността. От МЕД на лицето не се установява същото да страда от други заболявания, които да водят до определяне на друг процент на ТНР. ПП на ответника претендира за присъждане на разноски по делото.

Конституираните заинтересовани страни с Определение № 198/18.01.2024г., а именно: ТЕЛК - Общи заболявания при МОБАЛ „д-р Стефан Черкезов“ гр. В. Търново; ТП на НОИ гр. Велико Търново; РД „Социално подпомагане“ гр. В. Търново; Агенция за хората с увреждания гр. София; Осигурител - “Складова техника“АД Горна Оряховица не се представляват в о.с.з. и не ангажират становище по жалбата.

Настоящият състав на АСВТ намира депозираната жалба за допустима, макар оспореното ЕР на НЕЛК да създава права за жалбоподателя. Това се дължи на обстоятелството, че специалният закон/в случая това са ЗЗдр.-вж. чл.112, ал.1, т.4, чл.63, ал.1, т.4 от Правилника за МЕ/ сочат, че само ЕР на НЕЛК подлежат на съдебно обжалване, но при това не поставят ограничения кои измежду тях. Поради това и доколкото действието на общия закон/АПК/е изключено, то се следва изводът, че всички решения на НЕЛК подлежат на съдебен контрол. Предвид това, съдът приема, че оспорването е направено от лице с правен интерес, т.к. върху неговата правна сфера пряко въздейства ЕР на НЕЛК, като спорът е дали посоченият в него процент ТНР е правилно определен.

Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото видно от материалите по делото ЕР е връчено чрез лицензиран пощенски оператор на 27.10.2023г./вж. известие за доставка на стр. 32 от делото/, а жалбата е получена в НЕЛК на 10.11.2023г., съгласно представеното от жалбоподателя известие за доставяне с индекс ИД PS 5100 00EK3А Y/стр. 75 от делото/. От външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Насочена е против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Оспорването е съществено пред родово и местно компетентния съд, съгласно чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗдр. Предвид посоченото, оспорването е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения по фактите и правото:

С Определението от 18.01.2024г. съдът указа на страните разпределението на доказателствената тежест. Оспорващият следва да докаже твърденията си в жалбата, а ответникът да докаже изпълнение на указанията, дадени от АСВТ с Решение по АД № 260/2023г.

От страна на НЕЛК по делото е представено заверено копие от пълната административна преписка, в т.ч. МЕДосие на лицето в оригинал. В хода на съдебното следствие посочените писмени доказателства не са оспорени. Не са ангажирани други доказателства. Не са четени нарочни определения за безспорни между страните факти или служебно известни такива на съда.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна.

1.На 15.08.2001г. жалбоподателят претърпява трудова злополука, като поради тежка коремна травма се налага спешна операция. Впоследствие възникват усложнения и се налагат реоперации в различни столични лечебни заведения. В резултат е отстранена слезката, част от панкреаса, жлъчния му мехур и апендикса. Налице са постоперативни фаденабсцеси по предна коремна стена.

2. В резултата на тези процеси се стига до временна нетрудоспособност, а впоследствие се развива и трайна такава. К. отключва посттравматичен панкреатит и възпалително чревно заболяване. През 2005г. е уточнено хистологично, че се касае за хроничен улцерохеморагичен колит-проктосигмоидит. През 2006г. това заболяване е с висока степен на активност, с анемичен синдром и железен дефицит, въпреки провежданото лечение в ГЕО и водеща диагноза при освидетелстване от ТЕЛК през април 2006т.

2.1. В годините напред ХУХК преминава от обостряне в ремисия и обратно и ходът му прогресира. Постепенно се засягат ставите и има кожни прояви. Развива и артериална хипертония към 2011г. През 2020г. диагнозата е хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност.

3. През 2021г. по повод преосвидетелстване ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ издава ЕР № 90755 от заседание № 193 от 13.10.2021г. На Е.К. е определена 40% процента ТНР за три години. Същото ЕР е основано на водеща диагноза К51.8-други улцерозни колити и придружаващи заболявания К.91.5-постхолецистектомичен синдром и Z98.8-други уточнени следхирургични сътояния. Посочени са противопоказни условия на труд.

3.1. Посоченото ЕР № 90755 на ТЕЛК е обжалвано от К. пред НЕЛК. НЕЛКомисия го отменя изцяло и го връща на ТЕЛК-В. Търново за ново произнасяне съобразно дадените указания. Произнасянет она НЕЛК е обективирано в Решение № 90199 от заседание №32 от 01.03.2022г.

3.2. Мотивите за връщане на преписката се заключават в това, че ТЕЛК не е обсъдила посочените придружаващи заболявания, за които няма актуални медицински документи, нито артериалната хипертония, за която има данни и е оценявана в предходни решения. Освен да обсъди тези пунктове, НЕЛК указва К. да представи актуална епикриза от ГЕО с ендоскопско проследяване на ХУХК, както и да се отразят антропометрични данни/ръст и тегло/.

4. Решение № 90199/01.03.2022г. на НЕЛК е оспорено пред АСВТ от Е. К.. Образувано е АД № 162/2022г. Същото е прекратено с Определение № 118/08.04.2022г., поради недопустимост на оспорването при липса на правен интерес. Определението е потвърдено от ВАС и е влязло в сила на 03.06.2022г./вж. Опр. № 5389/03.06.2022г. по АД № 4600/2022г. по описа на ВАС/.

5. На 17.10.2022г. ТЕЛК В. Търново постановява Решение № 92966 от заседание №198. Определени са 71%ТНР за срок от 2г. С водеща диагноза улцерозен/хроничен/ проктит с код К51.2 и придружаващо заболяване хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност. Приложена е Епикриза от ГЕО на МОБАЛ В. Търново по ИЗ № 12786/2021г. за артериална хипертония са посочени данни за втора степен умерена форма и са определени 20%. Обсъдени са противопоказните условия на труд.

6. Недоволен от ЕР № 92966/17.10.2022г. на ТЕЛК-ВТ, Е.К. го обжалва пред НЕЛК. Същата постановява ЕР № 90401/17.02.2023г., с което отменя ЕР на ТЕЛК и отново го връща на последната за ново произнасяне като дава указания, които да бъдат съобразени при произнасянето на ТЕЛК. Да бъде обсъден постхолецистектомичен синдром като други уточнени следхирургични състояния и да бъде взето отношение към представената ЕЕ от хирург. Дадено е и заключение, че от представената медицинска документация за дългогодишна артериална хипертония се намират данни за по-тежка диагноза ИБС с код МКБ 120.8, т.к. е налице хипертонично сърце с левокамрна хипертрофия и се следват 40%.

7. ЕР № 90401/17.02.2023г. на НЕЛК е обжалвано пред АСВТ. Образувано е АД №260/2023г. Постановено е Решение № 196/04.07.2023г., с което посоченото ЕР на НЕЛК от 17.02.2023г. е отменено, а адм. Преписка е върната на НЕЛК за произнасяне по същество в едномесечен срок.

7.1. АСВТ е приел, че ЕР на НЕЛК е незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон и допуснати нарушения на административнопоризводствените правила. Съдът е установил, че НЕЛК е следвало да се произнесе по същество в хипотезата на чл.45, ал.3 от Правилника за МЕ, въз основа на наличната медицинска документация, вместо повторно да връща преписката на ТЕЛК. НЕЛК не е посочила мотиви, поради които се налага връщане на преписката.

8. Като необжалвано Решението на АСВТ по АД № 260/2023г. е влязло в сила на 31.07.2023г. и е изпратено на НЕЛК за изпълнение. Получено е при същата на 11.09.2023г.

8.1. На 11.10.2023г., в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение на АСВТ, НЕЛК се произнася с ЕР № 92212 от заседание № 144. Същото е предмет на настоящото производство.

При така установените факти съдът направи следните изводи от правна страна:

Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на акта е АПК/обн. ДВ бр.30 от 2006г./, а материален такъв са Законът за здравето/обн. ДВ бр.70 от 2004г./, Наредба за медицинската експертиза/обн. ДВ бр.51 от 2017г./, както и Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи/ПУОРОМЕРКМЕ или за краткост Правилника за МЕ/, обнародван ДВ бр.34 от 2010г. Всички те са съобразени от съда в съответната редакция, действаща към момента на осъществяване на правнозначимите факти.

По силата на чл. 112, ал. 1, т. 4 от специалният ЗЗдр., приложими в настоящото производство са разпоредбите на АПК, уреждащи оспорването пред съд на индивидуални административни актове. В тази връзка ЕР на НЕЛК е годен предмет на съдебен контрол. Съдът дължи цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1, във връзка с чл. 146 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган, в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е с целта, която преследва закона. Съгласно ал. 2 на чл. 168 от АПК, съдът обявява нищожността на акта, дори и да липсва искане за това. Провеждайки такава проверка съдът установи следното:

Оспореното Решение на НЕЛК е постановено от законен състав на колективния административен орган. Специализирания състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания е съобразен с водещата диагноза на лицето, която е ХУХК и попада в категория „Вътрешни болести“. Специалността вътрешни болести обхваща профилактиката, разпознаването, лечението и рехабилитацията на заболяванията на множество органи и системи, вклч. както в случая става въпрос за сърдечносъдовата и храносмилателната системи. Става въпрос за водеща диагноза с код по МКБ 10 – К 51.8. Този въпрос не се оспорва от жалбоподателя, а твърдяната от него некомпетентност е на плоскостта на липсата на достатъчни знания и опит у медицинските експерти/качество на услугата/, което не е в границата на преценка на съда и не е основание за нищожност. Съдът счита, че са спазени чл. 18, ал.3 и 4 от Правилника, а административният орган е действал в рамките на правомощията си, предвидени в нормата на чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Поради тези съображения съдът прие, че не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК, а оспореното Решение на НЕЛК е валиден административен акт, издаден от компетентен по материя, време и степен колективен АО, осъществяващ медицинска експертиза.

Решението на НЕЛК е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочена е дата на инвалидността, определен е процент на ТНР, срока на действие на ЕР, както и противопоказаните условия на труд. В ЕР са посочени медицинските факти, обосновали приетото от административния орган решение, както и епикризите и изследванията, с които същите са установени. Прието е наличие на първични медицински документи, описващи състояние на трайна неработоспособност. Описание на данните от анамнезата, обективния статус, предписаното лечение и установените диагнози. С оглед на това съдът прие, че не са налице нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Дали посочените фактически основания обуславят направените от НЕЛК правни изводи е въпрос по същество, който ще бъде обсъден по-долу в настоящото. Съдът намери, че съгласно чл.49, ал.1 от Правилника за МЕ е постановено мотивирано ЕР на НЕЛК и не е налице основание на отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК, поради нарушения на формата на акта.

По въпроса дали са допуснати съществени нарушения на процесуални правила при издаване на оспореното понастоящем ЕР на НЕЛК №92212/11.10.2023г. съдът прие следното:

Съгласно чл.50, ал.1 от Правилника на МЕ, Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация. Тоест, с отмяната на ал.2 и 3 на с.р. в сила от 27.07.2018г., НЕЛК се произнася само по документи. Впрочем такива са и указанията на АСВТ, дадени с Решението по АД № 260/2023г. НЕЛК да се произнесе по същество в хипотезата на чл.45, ал.3 от Правилника за МЕ, която гласи, че при заболявания, по които ТЕЛК се е произнесла въз основа на необходимата медицинска документация, налична към момента на постановяване на експертното решение, но е определила неправилно процента на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане, НЕЛК отменя експертното решение изцяло и издава ново експертно решение. В тези случаи НЕЛК се произнася въз основа на наличната медицинска документация. В тази връзка като се е произнесла по същество и в указания срок, НЕЛК с ЕР № 92212/11.10.2023г. е изпълнила задължителните указания на АСВТ по посоченото по-горе влязло в сила съдебно решение и цитираното общо процесуално правило.

Жалбоподателят твърди, че НЕЛК не се е произнесла в срока, даден от съда с Решението по АД № 260/2023г. на АСВТ. Това оплакване не се потвърди фактически. Според данните в АД №260/2023г. преписката е върната от АСВТ в НЕЛК, ведно с МЕД на 11.09.2023г., а ЕР е издадено в указания месечен срок на 11.10.2023г.

Другото оплакване на жалбоподателя е, че НЕЛК при произнасянето си не е съобразила собствените си указания към ТЕЛК, които не са изпълнени. Става въпрос за указанията да бъде обсъден постхолецистектомичен синдром като други уточнени следхирургични състояния и да бъде взето отношение към представената ЕЕ от хирург, както и указанието, че в представената медицинска документация за дългогодишна артериална хипертония/АХ/ се намират данни за по-тежка диагноза ИБС с код МКБ 120.8, т.к. е налице хипертонично сърце с левокамерна хипертрофия и се следват 40%, а не 20% ТНР за нея.

Действително едната част от указанията на НЕЛК формално не са изпълнени от ТЕЛК. Става въпрос за постхолецистектомичен синдром, но те са свързани с предходното решение на ТЕЛК от 13.10.2021г. Освен това в ЕЕ от хирург такова състояние не е обсъждано, а и няма медицинска документация свързана с този синдром. Поради което няма основание за посочване и обсъждане на такава диагноза и тя липсва в последващото произнасяне на ТЕЛК. Относно АХ самата НЕЛК е извършила дължимото обсъждане и преценка на медицинската документация, свързана с това заболяване, като е определила по-висок процент ТНР – 40%. Предвид изложеното съдът прие, че не е налице твърдяното процесуално нарушение.

Предвид установеното съдът прие, че от НЕЛК не са допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата, а обсъдените медицински документи са достатъчни и годни да обусловят извода за определените проценти ТНР. Поради това не е налице отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.

Актовете на органите на медицинската експертиза имат двояка природа. Съдържат експертното заключение относно здравословното състояние и работоспособността на лицето и освен това са индивидуални административни актове, с които се установяват субективни права на отпуск, обезщетения по ДОО, пенсия и др. социални плащания.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспореното ЕР като административен акт, обхваща преценката налице ли са сочените от компетентния адм.орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

От фактическа страна актът е основан на следните обстоятелства:

В ЕР на НЕЛК изрично е отбелязано, че същото се издава в изпълнение на влязлото в сила съдебно Решение №196/04.07.2023г., постановено по АД № 260/2023г. по описа на АСВТ. Произнасяне по същество в хипотезата на чл.45, ал.3 от Правилника на МЕ, по документи. Въз основа на задълбочено и съвкупно обсъждане на представените първични медицински документи за проведено лечение и диагностични и лабораторни изследвания Комисията е изложила подробни мотиви относно действителното здравословно състояние на освидетелстваното лице и дефицитите, които са предизвикани от проявите на заболяванията, от които страда. Наличната медицинска документация дава представа за реалното увреждане на здравето на К., стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит. Тези обстоятелства са обсъдени конкретно и вярно представени в ЕР. Въз основа на тази собствена преценка на доказателствата НЕЛК е формирала медицинско заключение, че освидетелстваното лице страда от хроничен улцеро-хеморагичен колит/ХУХК/, който е с давност от 2005г. и преминава през различни периоди на обостряне и ремисия, но е хронично и прогресиращо заболяване като късните му отражения върху други органи и системи са налице/кожни, ревматологични и др./. Лечението е провеждано с различен успех и пациентът е предложен за биологична терапия с Хумира през 2020г., т.к. не дава положителен отговор на провежданата терапия до момента. При това е отчетено, че макар активността на заболяването същото не е преминало в най-тежката си форма, предвид адекватния лечебен алгоритъм. Поради това НЕЛК прави правен извод, че следва да потвърди ЕР на ТЕЛК относно водещата диагноза ХУХК като определи ТНР 71%.

АСВТ в настоящия състав намира, че определените 71% ТНР за водещата диагноза ХУХК са правилно определени, т.к. страданията на лицето съответстват на предвиденото в т.2.2. от Приложение №1 на НМЕ, част Девета „Вътрешни болести“, Раздел XIV „Болести на червата“. Същата гласи, че за персистиращи, трудно влияещи се от лечение форми с консумативен, анемичен и адинамичен синдром се следват 71 %. В конкретния случай е налице трудно влияеща се от лечение форма на заболяването. При това макар да са налице периоди на обостряне, действително не съществуват основания за приложение на 100%, т.к. все пак е постигнат положителен отговор от лечението. Това е така, т.к. не са изпълнени условията на Приложение №1 на НМЕ, част Девета „Вътрешни болести“, Раздел XIV „Болести на червата“, т.2.3. тази хипотеза се отнася към напреднали форми с усложнения – изразен консумативен, астено-адинамичен и анемичен синдром, белтъчно-електролитни нарушения и усложнения при ХУХК и болестта на Крон (стенози и резекции) – 100 %. Видно е от медицинската документация и нивата на хемоглобина, общия белтък и албумина на це-реактивен протеин и калпротектин не сочат на такава тежка форма и визираните усложнения липсват, за да се отнесе стадия на заболяването към 100%.

От фактическа страна в акта на НЕЛК е извършено обсъждане и на придружаващото заболяване – артериална хипертония. В медицинската документация/проведена ехокардиография и холтер/ се намират резултати, които сочат на намалена фракция на изтласкване и ритъмни нарушения от типа на надкамерна и камерна екстрасистолия, с нискостепенна инсуфиенция на митралната и трикуспидалната клапа, с диастолна левокамерна дилатация, за което са направили медицинска преценка че се следват 40% ТНР, съгласно Приложение №1 на НМЕ, Част 4“Заболявания на сърдечно-съдовата система“, Раздел VI „Артериална хипертония“, т.3а., т.е. АХ трети стадий при наличие на данни за сърдечна недостатъчност/СН/. В тази връзка са посочени в ЕР противопоказани условия на труд като тежък физически труд и нощен труд.

При това медицинско заключение, НЕЛК не е формирала правен извод за отмяна на ЕР на ТЕЛК в тази част /относно АХ/, т.к. е приложила друг правно технически способ – изменение на ЕР на ТЕЛК, като по същество НЕЛК е увеличила определената ТНР от 20 на 40% относно придружаващото заболяване АХ. Макар да не е посочено изрично като правомощие на НЕЛК по чл.45 от Правилника на МЕ, то в случая това изменение е допустимо и необходимо с оглед изричното указание на АСВТ за произнасяне по същество.

Съдът намира, че и в тази му част ЕР е обосновано и правилно е приложена съответната част от Приложение №1 на НМЕ с оглед безспорно установените факти, представени в актуалните медицински изследвания.

Във връзка с придружаващото заболяване за правна яснота следва да се посочи следното:

В НМЕ е осъществено изменение с ПМС №13/26.01.2023г., обн. в ДВ бр.10 от 2023г., в сила от 31.01.2023г. С § 5 на посоченото ПМС е направено изменение в Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 - "Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти". Става въпрос за хипотезата на множество увреждания. При това точка III от Методиката е изменена така:

"III. Когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като към най-високия процент по съответната отправна точка на най-тежкото (водещото) увреждане и ако той не е 100 на сто, се прибавят 20 на сто от сбора на процентите на останалите съпътстващи увреждания. В случай на определена 100 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане по съответната отправна точка на най-тежкото (водещото) увреждане съпътстващите увреждания не се добавят в оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение заедно със съответната отправна точка и процент."

Тези промени обаче, съгласно § 6 т.2 от ПЗР на ПМС№13 не се прилагат за производствата висящи пред НЕЛК/каквото е настоящото/, а се довършвато по досегашния ред. Поради това НЕЛК не е можела да прибави процент ТНР определен за АХ, към водещата диагноза. Съгласно §7 от ПЗР на ПМС№13/26.01.2023г., за да се възползва от по-благоприятните условия лицето следва да подаде заявление-декларация за преосвидетелстване.

В заключение съдът намира, че процесното ЕР на НЕЛК е постановено при вярно отразяване на здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. Събраните по делото доказателства сочат, че правилно и в съответствие с материалния закон/НМЕ/ е определен 71% ТНР за заболяването представляващо водеща диагноза за лицето – ХУХК.

Относно другите оплаквания в жалбата съдът прие следното:

Съдът не намери за основателно оплакването, че неправилно бил определен срокът на инвалидизирането като началото му е отнесено към датата на освидетелстването пред ТЕЛК на 13.10.2021г. Съгласно чл.69, ал.1 от НМЕ, срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване. Според ал.2 на с.р., крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването. В случая НЕЛК се произнася по срока на инвалидността в производство започнало с постановяване на ЕР на ТЕЛК № 90755/13.10.2021г., поради което началото на този срок правилно е отнесено към 13.10.2021г., съгласно чл.69, ал.2 от НМЕ. Продължителността на СИ е предоставен в преценката на органите на МЕ, съгласно чл.69, ал.1 от НМЕ. Доколкото това е въпрос на оперативна самостоятелност на АО, съдът не намира да са нарушени изискванията за нейната законосъобразност. При това, така определеният СИ ще покрие, макар със задна дата, със съответните осигурителни плащания този времеви период.

Относно твърденията за понесени морални и материални вреди от жалбоподателя по повод това, че освидетелстването му от органите на медицинската експертиза не е приключило в близо три годишен период. Съдът намира предвид данните по настоящото дело, че тези твърдения следва да бъдат заявени пред съда/АСВТ/ в искова молба с претенция за обезщетение за вреди. Петгодишният давностен срок за такъв иск не е изтекъл. Съответно в производство по чл.1 от ЗОДОВ тяхната истинност и основателност ще бъдат проверени. Същите не са заявени като редовна искова молба, а и да бяха не могат да бъдат разгледани съвместно в настоящото производство, защото двете производства се развиват по различен съдопроизводствен ред с участието на различни страни като ответници.

По изложените мотиви съдът достигна до решаващ правен извод за неоснователност на заявеното оспорване. Поради установената процесуална и материална законосъобразност на оспореното ЕР на НЕЛК същото следва да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена. С влизането му в сила ще се открие възможността да бъдат изплатени дължимите осигурителни плащания.

При този изход на делото би следвало ответната страна да получи деловодни разноски. Такива са своевременно поискани, но не следва да се присъждат, т.к. е налице изключителната хипотеза на чл.143, ал.3 от АПК. Същата постановява, че ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Съдът намира, че това условие се е сбъднало в случая. Налице е пречка ответникът да получи разноски за производството, т.к. е шиканирал медицинското освидетелстване на лицето, т.к. двукратно немотивирано е връщал преписката в ТЕЛК. Поради това, съдът счита, че на НЕЛК не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Воден от посочените мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предложение последно от АПК и чл.143, ал.3 от АПК, настоящият състав на Административен съд Велико Търново

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването, заявено по жалба на Е.К.К. срещу Експертно решение № 92212 от заседание №144 от 11.10.2023г. на НЕЛК- специализиран състав, като неоснователно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на НЕЛК за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

Решението да се съобщи на страните посредством изпращане препис от същото, съобразно чл. 138, ал.3 от АПК.

Съдия: