Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 24.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на десети
март
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 13347
по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от К.А.М. срещу З. „О.” АД ***,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от
01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД..
Ищцата твърди, че на 15.07.2014
г. пътувала заедно с И. Р.В. в л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № *******от гр. Габрово
в посока гр. Софи Автомобилът бил управляван от В.. На главен път І-4 (София-Варна), при км 24+870 в регулацията на
с. Сопот, обл.Ловешка, л.а. м. „Пежо Боксер“ с рег. № *******, управляван от Б.М.Ш.
в посока гр. Варна, навлиза в лентата за насрещно движение и предизвиква челен
удар между двата автомобила. Вината на Ш. е установена с влязла в сила на
28.04.2017 г. Присъда № 27/04.11.2016 г. по н.о.х.д. № 549/2015 г. по описа на
РС-Ловеч. В резултат на ПТП ищцата претърпяла следните травми: травма на
главата, изразяваща се в множество разкъсно-контузни рани на главата, счупване
на носните кости, с данни за загуба на съзнание, счупване на двете лакетни кости
лява и дясна с последвало оперативно лечение-метална остеосинтеза. Тези
травматични увреждания причинили на ищцата значителни по интензитет и
продължителност болки и страдания. Твърди се, че за лечението им ищцата
претърпяла няколко тежки операции. Отделно от физическите увреждания, ищцата
търпи и психически такива-изпитва силен стрес, страх и безпокойство, не може да
спи добре нощем, като често се буди от кошмари, цялостният й ритъм на живот е
разстроен, променени са плановете й за бъдещето. Прекъснала е образованието си
в университет в Брюксел, поради невъзможността да посещава учебни занятия през
продължителния период на на възстановяването си. Поддържа се, че издравителният
и възстановелният процес е продължителен, бавен и мъчителен. След счупването и
на двете ръце едновременно, ищцата не е могла да се обслужва сама в ежедневието
си и в ежедневнтите си хигиенни и битови дейности през значителен период от
време. Това е наложило нейни близки непрекъснато да яобгрижват и да й помагат.
Претърпените травми и продължителния период на възстановяване са се отразили
негативно на психиката и самочувствието й. Множеството хематоми,
разкъсно-контузни рани и други увреждания в областта на лицето за продължителен
период от време й причиняват значителен дискомфорт и неудобства. Останалите
след възстановяването белези загрозяват вънишния й вид и водят до понижаване на
личностното й самочувствие, както и до нежелание за осъществяване на социални
контакти. Въпреки, че възстановителният период е преминал, ищцата продължава да
чувства болки в счупените си ръце при ежедневните си действия.
Твърди се, че ищцата е претърпяла
и имуществени вреди в размер на 2 652,96 лв., представляващи разходи за
лечение, консумативи и транспорт във връзка с лечение.
Поддържа се, че към датата на
произшествието, делинквентът е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество с полица № 23113002347313, валидна от
01.10.2013 г. до 30.09.2014 г.
Поддържа се, че ищцата е
отправила искане към застрахователното дружество, но е получила отказ за
изплащане на обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 40 000 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-болки и
страдания, вследствие травматични увреждания и сумата от 2 652,96
лв.-имуществени вреди, които се намират в пряка причинна връзка с ПТП,
реализирано на 15.07.2014 г. на път І-4 /София-Варна/ на км 24+870 в
регулацията на с. Сопот, обл.Ловешка, виновно причинени от водача на л.а. м.
„Пежо Боксер“ с рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „О.” АД с полица №
23113002347313, валидна от 01.10.2013 г. до 30.09.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на деликта-15.07.2014 г. до
окончателното издължаване.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт
Христозов, надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
По същество оспорва предявените
искове изцяло по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Счита, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като е
пътувала в автомобила без поставен предпазен колан. Оспорва иска по размер с
твърдението, че е завишен.
Твърди, че е налице принос за
настъпване на процесното ПТП от страна на водача на лекия автомобил л.а.м.
„Ауди 80“ с рег. № ******- И. Р.В., който нарушил разпоредбите на чл.5, чл.16 и
чл.20 от ЗДвП.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва всички възражения
на ответника. Посочва банкова сметка ***.127, ал.4 от ГПК. Заявява искане за
увеличаване на основание чл.214 ГПК на исковата претенция от 30 000 лв. на 40
000 лв., което искане като процесуално допустимо следва да бъде допуснато от
съда.
В срока за допълнителен отговор
ответникът депозира такъв и поддържа всички изложени с отговора на исковата
молба твърдения, направените оспорвания и възражения, както и направените
доказателствени искания. Оспорва като неоснователен и прекомерен увеличения
размер на иска.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове. Подробни съображения
излага в писмени бележки по делото. Претендира разноски по делото, за което
представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски, за което представя списък по
чл.80 ГПК. Заявава възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Третото лице помагач поддържа
становище за неоснователност на възражението на застрахователното дружество
ответник, че се касае за съизвършителство. Поддържа се липса на пряка-причинна
връзка между поведението на застрахования в ЗД „Б. И.“ АД водач и настъпилото
ПТП.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа
страна:
С влязла в сила на 28.04.2017 г.
Присъда № 27/04.11.2016 г. по н.о.х.д. № 549/2015 г. по описа на РС-Ловеч, Б.М.Ш.
е признат за виновен в това, че на 15.07.2014 г. около 18,25 часа, на главен
път І-4 (София-Варна), с посока на движение гр.Варна, при км 24+870 в
регулацията на с. Сопот, обл. Ловешка, при управление на МПС-товарен автомобил
„Пежо Боксер“ с рег. № ******, нарушил правлита за
движение по пътищата-чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, при забрана за движение в
лентата за насрещно движение, при платно с две пътни ленти, навлязъл и се
движил в лентата за насрещно движение и по непедпазливост причинил средни
телесни повреди на К.А.М., изразяващи се в множестно разкъсно контузни рани на
главата, счупване на носните кости, с данни за загуба на съзнание-разстройство
на здравето временно опасно за живота, счупване на двете лакетни кости лява и
дясна с последвало оперативно лечение, метална остеосинтеза и обуславяща
затруднение движението на двете ръце за
4-5 месеца.
Между страните е прието за
безспорно че по отношение на товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № ******е
била налице валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при З. „О.” АД с полица № 23113002347313,
валидна от 01.10.2013 г. до 30.09.2014 г.
От приетата по делото СМЕ се
установява, че в резултат на процесното ПТП, ищцата е получила следните
травматични увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение,
разкъсно-контузни рани в областта на лицето, открито счупване на лява лакътна
кост и закрито счупване на дясна лакътна кост.
Ищцата е провела оперативно
лечение, изразяващо се в кръвна репозиция на счупените лакътни кости и метална
остеосинтеза със заключващи се плаки.
Във връзка с лечението на
получените от процесното ПТП травми ищцата е направила следните разходи:
Заплатила е сумата от 34,80 лв., съобразно фактура №
**********/21.07.2014 г. и фискален бон към нея, представляваща потребителска
такса за престой в МБАЛ „Проф.Д-р П.С.“ АД гр. Ловеч, където ищцата е била
настанена по спешност, непосредствено след произшествието.
Заплатила е и сумата от 294,36 лв., съобразно фактура № **********/21.07.2014
г., стойността на извършен транспорт от болницата в Ловеч в болница в гр. София
с оглед провеждането на оперативното лечение.
С приетата по делото фактура №
********** от 27.04.2014 г. и фискален
бон към нея, се установява че ищцата е заплатила сумата от 2 277 лв. за заключващи се плаки, необходими за лечението й в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, гр. София, както и две потребителски такси по 17,40 лв. за лечение в същата болница,
съобразно фактури №№**********/04.06.2015 г. и **********/24.07.2014 г.
Ищцата е заплатила и сума в
размер на 12 лв., съобразно фактура
№ **********/15.09.2014 г., представляваща стойността на услугата запис на диск
на резултати от извършена образна диагностика.
Или общо ищцата е направила
разходи в размер на 2 652,96 лв., които съобразно заключението на СМЕ са в
пряка причинна връзка с получените травматични увреждания при станалото ПТП.
Вещото лице установява, че НЗОК не поема заплащането на остеосинтетичните
материали, други медицински консумативи. Травматичните увреждания на ищцата са
били от такъв характер, че е налагало извършване на оперативни интервенции,
като разходите извършени от ищцата, отразени в посочените по-горе фактури, са
свързани с приложеното й лечение.
Със заключението на приетата по
делото СМЕ се установява, че през първите 15-20 дни, когато започва процеса на
зарастване на счупените кости, болките и страданията са били с голям
интензитет, като постепенно във времето са намалявали. Такъв вид костни
увреждания зарастват за период от 60-90 дни, когато не са получени усложнения.
Периодът за пълно възстановяване при такъв вид фрактури е за около шест месеца,
като зависи и от възрастта, и от физическото състояние на пострадалия.
С приетата по делото допълнителна
СМЕ се установява, че няма медицински данни ищцата да е изпадала в кома.
Установени са значителни до много тежки отклонения на паметовите процеси и
психоорганичен синдром. Потвърдено е и се установява счупване на носните кости.
Установява се, че наличието на девиация на носната преграда с остър ъгъл и
рентгенови данни за фрактура на носните кости с давност с частична консолидация
могат да затруднят носното дишане. При ищцата са налице белези от добре
зараснали разкъсно-контузния рани в лява и дясна челни области и областта на
брадата. Налични са и белези от добре зарасналите оперативни интервенции на
двете предмишници. В областта на носа са налице следи по гърба на
носа-цикатрикс около 1 см и такъв по страничната извивка на дясната ноздра
около 1,5 см.
Свидетелят И. Р.В. установява, че
с ищцата имал връзка около година. Бил с нея през целия период на
възстановяването й. Първоначално ищцата била приета в болница в Ловеч, където
престояла 5-7 дни, след което била транспортирана до „Пирогов“ в гр.София,
където било проведено оперативното й лечение. В болницата ищцата пролежала
10-12 дни. Направени й били по две операции на всяка ръка-за поставяне и
съответно сваляне на импланти. През този период ищцата имала необходимост
постоянно от чужда помощ, включително и защото била под влияние на медикаменти
за запазване на мозъчната функционалност, което продължило около месец и нещо.
Свидетелят установява, че към датата на произшествието ищцата учела в престижен
университет в Брюксел и заради произшествието трябвало да прекрати обучението
си. Ищцата била спортист-играела волейбол. Травмата на ръцете прекратила изцяло
заниманията й със спорта. Възстановяването на ищцата продължило около два
месеца с престоя й в болница. Към настоящия момент ищцата работи. Образованието
си завършила в България, след прекъсване на обучението в Брюксел.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират с представените по делото писмени доказателства.
Със свидетелските показания на В.,
както и със заключението на комплексната СМЕ и САТЕ, се установява, че ищцата е
пътувала на предна дясна седалка в лекия автомобил с поставен предпазен колан.
Със заключението на САТЕ се
установява, че причина за настъпване на произшествието е от субективен
характер и се свежда до действията и на
двамата водачи: за лек автомобил „Ауди“-по неустановени причини, разположил
автомобила частично в насрещната за него пътна лента, а водачът на товарен
автомобил „Пежо“-задействал спирачната уредба, като отложената спирачна следа
от предно ляво колело е с права насоченост наляво, т.е. автомобилът е бил
отклонен наляво към насрещната пътна лента при предприемане на маневрата за
аварийно спиране.
От разпита на вещото лице Г. в съдебно заседание, се установява още, че причината да навлезе товарния автомобил в насрещната пътна лента е, че при предприетото аварийно спиране (предизвикано от поведението на водача на лек автомобил Ауди, който започнал да навлиза в лентата за движение на товарния автомобил), оставяйки спирачни следи, автомобилът е станал частично неуправляем и се движи по права линия. Вещото лице установява още, че ако водачът на товарния автомобил не е бил предприел спиране и е бил разположил автомобила възможно в крайно дясно положение, при разположението на лекия автомобил върху разделителната линия симетрично, по широчина, не е щяло да настъпи удар. Вещото лице установява също така, че ако водачът на лек автомобил Ауди се бе движил в своята лента, то съответно нямаше да бъде предизвикана и реакцията на водача на товарния автомобил да предприеме аварийно спиране.
При така установената по-горе
фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и
по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя
по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява, че към 15.07.2014 г. товарен автомобил „Пежо Боксер“ с ДК № ******,
е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, а
и спор между страните по това обстоятелство не е имало.
Безспорно с влязлата в сила на
28.04.2017 г. Присъда се установяват елементите на непозволеното
увреждане, а именно:
деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинените травматични увреждания на ищцата.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд, е задължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е
извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради
което настоящият състав приема, че деянието, авторството и виновното поведение
на водача Б.М.Ш. и настъпилите в причинно-следствена връзка от това поведение
телесни увреждания на К.А.М.- множество разкъсно-контузни
рани на главата, счупване на носните кости, с данни за загуба на съзнание,
счупване на двете лакетни кости лява и дясна, са установени в настоящия процес
с влязла в сила на 28.04.2017 г. Присъда № 27/04.11.2016 г. по н.о.х.д. № 549/2015
г. по описа на РС-Ловеч.
Със заключението на приетата по
делото САТЕ и разпита на вещото лице Г. безспорно се установява, че вина за
настъпване на произшествието има и водача на лек автомобил Ауди, който по
неустановени причини отклонил управлявания от него автомобил и частично
навлязъл в насрещната лента за движение, в която се движил товарен автомобил
Пежо Боксер, с което си поведение предизвикал предприетото от водача на
товарния автомобил аварийно спиране.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат
от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Предвид горното
предявения иск за неимуществени вреди се явява основателен.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и
от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са
достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000
000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите
съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл.
266 КЗ /отм./, а
именно: към датата на процесното застрахователно събитие /07.05.2015 г./, в
сила от 11.06.2012 г. тези суми са както следва: до 2 000 000 лева за всяко събитие
при едно пострадало лице и до 10 000 000 лева - при две
и повече пострадали лица. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент /в случая настъпилото
ПТП, в резултат на което са причинени травматичните увреждания на ищцта/ следва да се отчитат като ориентир
за определяне на размера на
дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение
№ 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС,
ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. №
916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема
предвид характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищцата болки и страдания,
отчита степента на преживяваните от нея отрицателни емоции, а именно: касае се за млада жена в трудоспособна възраст /24 години към
датата на произшествието/, претърпяла множество тежки увреждания, доказани
съобразно заключението на СМЕ, а именно: контузия на главата, мозъчно сътресение, значителни до
много тежки отклонения на паметовите процеси и психоорганичен синдром, разкъсно-контузни
рани в областта на лицето, счупване на носните кости, открито счупване на лява
лакътна кост и закрито счупване на дясна лакътна кост. Ищцата в рамките на една
година, е претърпяла и оперативно лечение на всяка една от двете ръце, веднъж
за поставяне на плака и винтове и след това за отстраняването им. Ищцата е
претърпяла болки и страдания, като през първите 15-20 дни, когато започва
процеса на зарастване на счупените кости, болките и страданията са били с голям
интензитет, като постепенно във времето са намалявали.
Към момента ищцата е в добро общо
състояние, в ясно съзнание, контактна и адекватна, с нормален неврологичен
статус. Счупването на носните кости затруднява носното дишане, създава
предпоставки за възпаление на носа и околоносните кухини, поради което е
препоръчително хирургична интервенция и локална медикаментозна терапия. При
ищцата са налице белези от добре зараснали разкъсно-контузни рани в лява и
дясна челни области и областта на брадата. Налични са и белези от добре
зарасналите оперативни интервенции на двете предмишници. В областта на носа са
налице следи по гърба на носа-цикатрикс около 1 см и такъв по страничната
извивка на дясната ноздра около 1,5 см.
Ищцата следва да бъде обезщетена
за времето, през което се е нуждаела от чужда помощ, за преживения стрес, за
промяната настъпила в ежедневието й и в живота-прекъснала обучението си в
чужбина, преустановила спортната си дейност.
Предвид горното настоящият съдебен състав счита, че
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 40 000 лв. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предвид горното искът следва да
бъде уважен в пълния му размер.
Съобразно приетото по-горе
предявеният иск за имуществени вреди също следва да бъде уважен в пълен размер.
Същият е безспорно доказан с ангажираните от ищцата писмени доказателства,
както и със заключението на приетите по делото СМЕ.
Заявеното от ответника съпричиняване от страна на пострадалата е неоснователно и недоказано
в настоящия процес, доколкото и безспорно се доказа, че ищцата е пътувала в
лекия автомобил с правилно поставен предпазен колан.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото
лице. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ
КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя
регламентира отговорността
за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл.
273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Ищцата претендира лихва, считано
от датата на деликта, поради което Съдът присъжда лихва върху главницата от 40 000
лв., считано от 15.07.2014 г. до окончателно изплащане на сумата, а върху
главницата за имуществени вреди, считано от датата на всеки извършен разход.
По разноските в настоящото производство:
При този изход на делото разноски
се дължат само на ищцата, доколкото исковете й са уважени в тяхната цялост.
На основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищцата е освободена от държавни такси и разноски в производството, поради
което такива не й се присъждат.
Ищцата е направила разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв., поради което и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да й заплати
тези разноски.
Неоснователно е възражението на
ответника по чл.78, ал.5 от ГПК. Ищцата е предявила два иска с материален
интерес, съответно: 40 000 лв. и 2 652,96 лв. По силата на чл.2, ал.5 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
При материален интерес от 40 000
лв.-минималното адвокатско възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата
възлиза на сумата от 1730 лв., а при материален интерес от 2 652,96 лв.-същото
възлиза на сумата от 415,71 лв. по т.2, или общият размер на минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 2145,71 лв. Заплатеното от ищцата
възнаграждение от 2145,71 лв. очевидно не е прекомерно, като в тази връзка
съдът съобразява, че са проведени три открити съдебни заседания, ангажирани са
и събрани множество доказателства.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1706,12 лв. върху
уважената част от исковете, както и сумата от 900 лв.-заплатени възнаграждения
на вещи лица от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество учредено
и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г.,
отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД да заплати на К.А.М., ЕГН **********,*** сумата
от 40 000 лв. (четиридесет хиляди лв.), застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие травматични увреждания и
сумата от 2 652,96 лв. (две хиляди шестстотин петдесет и
два и 0,96 лв.-)-имуществени вреди, които се
намират в пряка причинна връзка с ПТП, реализирано на 15.07.2014 г. на път І-4
/София-Варна/ на км 24+870 в регулацията на с. Сопот, обл.Ловешка, виновно
причинени от водача на л.а. м. „Пежо Боксер“ с рег. № ******, чиято отговорност
е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З.
„О.” АД с полица № 23113002347313, валидна от 01.10.2013 г. до 30.09.2014 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 40 000 лв., считано от датата на
деликта-15.07.2014 г. до окончателното издължаване, а върху главницата за
имуществени вреди от 2 652,96 лв., считано от датата на всеки извършен разход
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати и сумата от 2500 лв. (две хиляди и петстотин лв.) разноски направени пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважения размер на иска в размер на сумата от 1 706,12 лв.
/хиляда седемстотин и шест и 0,12 лв./, както и сумата от 900 лв. /деветстотин
лв./-заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
ПРИСЪДЕНИТЕ с решението суми
могат да бъдат платени по банкова сметка *** К.А.М., ЕГН **********: IBAN ***, BIC: *** „Първа инвестиционна банка“ АД.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: