№ 22438
гр. С, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110154812 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от ЗАД „ОЗК - З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.С, ул. „С С“ № 7, ет.5, чрез адв.Х., със съдебен адрес гр.С, ул.“К“ № 1,
насочен срещу ЗК „Л И“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.“Ч В“ №
51Д, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 362.40 лв., представляваща
непогасен остатък от регресна претенция за изплатеното застрахователно обезщетение от
835.93 лв. по щета № ..., и с 15.00 лв. ликвидационни разноски по определянето му, ведно
със законната лихва, считано от подаване исковата молба – 16.09.2024 г., до окончателното
плащане на дължимото, както и сумата от 128.56 лв., представляваща мотаротрна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 15.09.2024 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 11.02.2019 г. около 16.00 ч. в гр.С, на бул.“Б Б“
автобус марка М с рег.№ ..., движещ се по линия № 63 от Столичен автотранспорт е спрял на
спирка „Б Б“, когато е бил ударен в задната част от движещия се зад него л.а.Опел с рег.№ ...
при предприета от водача маневра „заобикаляне“ на автобуса. За събитието е съставен
двустранен констативен протокол, в който за виновен се е признал водачът на л.а.Опел.
Ищецът сочи, че представител на собственика на автобуса, застрахован при него по
имуществена застраховка „Каско“, е подал уведомление, по което е образувана щета № ....
Навежда, че разноските по отремонтиране на автобуса възлизат на 835.93 лв., които са
заплатени на сервиза, на който е възложен ремонтът. Отделно от това ищецът е направил
допълнителни ликвидационни разноски от 15.00 лв.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му възстанови заплатеното
застрахователно обезещетение, но същият е признал и погасил чрез прихващане само 488.53
1
лв.
В срока за отговор, ответникът е депозирал такъв, с който оспорва предявения иск.
Ответникът оспорва иска по размер. Аргументира становище, че с погасената преди
завеждане на делото сума от 488.53 лв. е изпълнил задължението си да обезщети вредите,
настъпили на невиновния за процесното ПТП участник. Според ответника именно тази сума
съответства на действителната стойност на вредите, които се намират в причинно-
следствена връзка с произшествието. Цитира се и съдебна практика по въпроса.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски. В условията на евентуалност поддържа
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
автотехническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представената като писмено доказателство застрахователна полица № .., е видно,
че между ищцовото дружество и Столичен автотранспорт, е сключен договор за З на автобус
М с рег.№ ... с валидност на полицата от 00.00 ч. на 20.11.2018 г. до 24.00 ч. на 19.11.2019 г.
На 11.02.2019 г. около 16.00 ч. в гр.С, на бул.“Б Б“ автобус марка М с рег.№ ...,
движещ се по линия № 63 от Столичен автотранспорт е спрял на спирка „Б Б“, когато е бил
ударен в задната част от движещия се зад него л.а.Опел с рег.№ ... при предприета от водача
маневра „заобикаляне“ на автобуса. За произшествието е съставен двустранен констативен
протокол за ПТП, в който за виновен се е признал водачът на л.а.Опел.
Във връзка със случая, представител на собственика на автобус М, е подал до
ищцовото дружество уведомление за щета на МПС. По образуваната щета № ..., е изготвен
опис, в който са посочени щетите по застрахованото пътно превозно средство. Ремонтът на
последното е възложен на автосервиз „МАН Б“, за което на 27.02.2019 г. е издадено
възлагателно писмо.
Стойността на ремонта е отразена в издадената фактура №.../08.11.2019 г. След
съставен доклад по щета № ..., сумата е изплатена на сервиза, извършил ремонта с преводно
нареждание от 08.01.2020 г.
На 22.01.2020 г. при ответника е заведена регресна покана от ищеца за
възстановяване стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по 9 бр. щети, сред
които на 6-то място е посочена и процесната. По делото не е спорно, а и от представените
списъци на щети по направеното между страните прихващане от 2020 г., се установява, че от
предявената сума от 850.93 лв. по процесната щета, от ответното дружество са е признати и
погасени преди завеждане на делото само 488.53 лв.
2
От заключението по съдебно-автотехническата експертиза, се установява
механизмът на настъпване на процесното ПТП, а именно на реализиран при изпреварване на
автобус М приплъзващ удар от водача на л.а.Опел. Вещото лице подробно е описало
причинените по автобус М вреди, като изрично е отбелязал, че те се намират в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП и всички извършени и признати от застрахователя
ремонтни дейности са били необходими за неговото възстановяване. Размерът на вредите е
определен на 883.20 лв. по средни пазарни цени, като е посочено, че и претендираните
ликвидационни разноски са в границите на обичано дължимите размери. При защита на
заключението си в о.с.з. вещото лице пояснява източниците, от които е черпило информация
относно цените за ремонт на автобус, като уточнява, че този вид пътно превозно средство е
във високия клас и цените за ремонт са по-високи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.411 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. Главният иск
е иск е на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу застрахователя на
прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните
три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49
ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено З с увредения с период на
покритие към датата на настъпване на вредите, както и застрахователно правоотношение
между делинквента и ответника по иска, и на трето място - извършено валидно плащане на
застрахователя по договора за имуществено З в обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено З -
застрахователна полица № ...
В същото време, ответникът не оспорва, че с другия участник в ПТП-то, а именно
собственика на участвалия в произшествието л.а.Опел се намира в облигационно
правоотношение по застраховка ГО. Това се установява и от приложената на л.34 от делото
справка от сайта на Гаранционен фонд.
При така събраните по делото писмени доказателства и изслушана съдебно-
автотехническа експертиза, съдът намира, че в случая приложима е разпоредбата на чл.25,
ал.1 от ЗДвП, съобразно която водач на пътно превозно средство, който предприема каквато
и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
3
С оглед на това следва да се приеме, че водачът на л.а.Опел не е изпълнил
задълженията си, вменени му с цитираната норма от ЗДвП, при което е допуснал
автомобилът му да реализира удар в заобикаляния автобус М, спрял на спирка на
обществения транспорт.
По отношение вида и размера на причинените на застрахования в ищцовото
дружество автомобил, следва да се отбележи, че съдът кредитира изцяло заключението по
съдебно-автотехническата експертиза. От посоченото от експерта се установяват
уврежданията по автобус М, които се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП при изяснения от експерта и установен от останалите доказателства по делото
механизъм.
Съобразно чл.400, ал.1 от КЗ, действителната стойност на застрахованото
имущество е тази, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество.
Затова адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни
пазарни цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента
на настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд. Определянето
на по-високи цени от специализиран фирмен сервиз, оторизиран за съответното МПС, също
би било в нарушение на императивното нормативно ограничение. При направени по-големи
разходи след извършен ремонт в нарочен сервиз, застрахователното обезщетение отново се
дължи по средни пазарни цени по време на настъпване на застрахователното събитие,
доколкото договореностите между собственика на увредения автомобил и неговия
застраховател не могат да бъдат противопоставени на застрахователя на виновния за
причинените увреждания водач /в този смисъл решение № 209/30.01.2012 г., постановено по
т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, II т. о., ТК и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/.
Ето защо в случая съдът следва да съобрази отразената стойност на ремонта в
заключението, а именно 883.20 лв., респ. 898.20 лв. с вкл. ликвидационни разноски.
Предвид данните по делото, че преди завеждане на иска ответникът е погасил доброволно
488.53 лв., то дължими остават 409.67 лв. С оглед на обстоятелството, че ищецът претендира
по-нисък размер и предвид заложеното в ГПК диспозитивно начало в процеса, искът следва
да бъде уважен в предявения му размер от 362.40 лв.
Като законна последица от уважаване на иска, върху приетия за основателен размер,
следва да се присъди и поисканата законна лихва от подаване на исковата молба - 16.09.2024
г., до окончателното плащане на дължимото.
С исковата молба се претендира и присъждане на обезщетение за забава с начален
момент 15.09.2021 г. В случая от данните по делото се установява, че ищецът е поканил
ответника да му заплати процесната сума с регресна претенция, получена от ЗК „Л И“ АД на
22.01.2020 г. С оглед на това и на предвидения в чл.412, ал.3 от КЗ 30-дневен срок за
доброволно плащане, от 22.02.2020 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва. За
4
исковия период от 15.09.2021 г. до 15.09.2024 г., размерът на лихвата съдът определи с
помощта на специализиран изчислителен модул, справка от който е приложена по делото, и
възлиза на 128.56 лв. Т.е. искът следва да се уважи в пълния предявен размер.
Предвид изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото искане
е направил. След запознаване с приложените към делото платежни документи, съдът
констатира, че ищецът е заплатил 100.00 лв. държавна такса, 250.00 лв. депозит за изготвяне
на допуснатата експертиза и адвокатско възнаграждение в минимален размер от 480.00 лв. с
вкл. ДДС. Така направените разходи в общ размер на 830.00 лв. следва да бъдат поставени
изцяло в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л И“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.“Ч
В“ № 51Д, да заплати на ЗАД „ОЗК - З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.С, ул. „С С“ № 7, ет.5, сумата от 362.40 лв., представляваща непогасен остатък от
регресна претенция за изплатеното застрахователно обезщетение от 835.93 лв. по щета № ...,
и 15.00 лв. ликвидационни разноски по определянето му, ведно със законната лихва, считано
от подаване исковата молба – 16.09.2024 г., до окончателното плащане на дължимото, както
и сумата от 128.56 лв., представляваща мотаротрна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
15.09.2024 г.
ОСЪЖДА ЗК „Л И“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.“Ч
В“ № 51Д, да заплати на ЗАД „ОЗК - З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.С, ул. „С С“ № 7, ет.5, сумата от 830.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски
по настоящето делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5