Р Е Ш Е Н И Е
№441 14.11.2019г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На двадесет и девети октомври 2019г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №564 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.62 ал.3
от ЗУСЕСИФ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Община Стара
Загора срещу Решение №1002-90/16.07.2019г. на Изпълнителния директор на ИА ОП „НОИР“
и Ръководител на Управляващия орган на
Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж“, в частта
му за отказа да се верифицират следните разходи:
Сума в размер на 10.89лв. по бюджетен
ред І.1.1 „Разходи за възнаграждения на учители/възпитатели от
училищата/детските градини, вкл. осигурителните и здравноосигурителни вноски за
сметка на осигурителя, чиято дейност е пряко свързана с целевата група“ на
основание чл. 57 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ, поради нарушение на чл.8 от трудовите
договори на наетите за изпълнението на дейността учители, описани подробно в
приложение №1. /т.1 от мотивите/;
Сума
в размер на 3 685.42лв. по бюджетен ред І.1.2 „Разходи за възнаграждения на
експерти/или външни консултанти, вкл. осигурителните и здравноосигурителните
вноски за сметка на осигурителя, чиято дейност е пряко свързана с целевата
група“ на основание чл. 57 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУСЕСИФ вр. с чл.1 ал.2 от КТ /
т.2 от мотивите/.
Сума в размер на 540.00лв. по
бюджетен ред ІІ.3.1 „Разходи за материали, спортни пособия, оборудване и
обзавеждане“ на основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗУСЕСИФ / т. 3 от мотивите/.
Сума в размер на 0.05лв. по бюджетен ред
V.12.1 „Разходи за възнаграждения на персонала на бенефициента/партньора,
ангажиран с администрирането на проекта“, на основание чл. 57 ал.1 т.4 от
ЗУСЕСИФ, поради нарушение на чл.8 от трудовия договор на наетия за изпълнение
на дейността служител./т.6 от мотивите/. Изрично заявените в жалбата възражения против
отказите за верификация на конкретни разходи по бюджетни редове, имащи
отношение към т.2 от диспозитива на решението, сочат на предявено искане за
съдебен контрол само по отношение на сумите, за които има релевиран
спор между страните.
В жалбата са релевирани
доводи и против Решението в частта му по т.5 и т.8 от обстоятелствената част
касателно определяне окончателния размер на допустимите разходи по бюджетни
редове 9 „Разходи за информация, публичност и визуализация“ и ред V.12.1
„Разходи за възнаграждения на персонала на бенефициера, ангажиран с
администрирането на проекта“, които представляват съответно 1% и 10% от определения
общ размер на верифицираните допустими разходи, финансирани с БФП, за които обаче
не е направен отказ за верификация. Посочените т.5 и т.8 от обстоятелствената
част на решението, с които се определят като недопустими разходи, сумите по
посочените бюджетни редове, превишаващи максимално допустимия процент от основа
-общия окончателен допустим разход, без да се отказва тяхната верификация, не
представляват годен за съдебен контрол административен акт. Жалбоподателя
счита, че при основателност на искането за отмяна на обжалваните откази за
верификация на суми по т.1, т.2, т.3, т.6 от мотивната
част, ще се промени окончателния общ размер на допустимите разходи и
следователно сумата, представляваща 1% и 10% от тази основа ще бъде различна и
този факт ще обуслови друг извод за максимално допустимия размер на разходите
по тези бюджетни редове. Това от своя страна ще промени резултата за
възстановяване, чиято отмяна също се претендира, тъй като с петитума на жалбата
се иска отмяна на цялото Решение № 1002-90/16.07.2019г. на РУО по оперативната
програма. Оспорения административен акт в частта му по т.5 и т.8 от
обстоятелствената част касае поканата за възстановяване на разликата между
общия размер на верифицираните разходи и изплатените суми – т.3 вр. с т.5, и т.6 от диспозитива и следва да се остави
без разглеждане на основание чл.159 т.1 от АПК и вр. с чл. 62 от ЗУСЕСИФ – ИАА
е изричния или мълчалив отказ на РУО да верифицира предявени за плащане разход.
В тази връзка и въведените с жалбата оплаквания против определяне размера на
допустимите разходи по т.5 и т.8 от мотивите на решението, представляващи
функция на окончателния размер на допустимата БФП, са недопустими за
разглеждане, тъй като липсва изричен отказ за верификацията им, и същите са съотносими към т. 3 и т.5 и т.6 от диспозитива на решението, който не разкрива
белезите на ИАА – отказ за верификация. Поканата за възстановяване на разликата
между авансово и междинно изплатените разходи и извършеното изчисление на окончателния
размер на верифицираните допустими
разходи по договора за БФП, няма белезите на ИАА, а е предмет на
гражданско правен спор т.е. колко и следва ли да се възстановяват суми, които
са верифицирани или авансово изплатени, но при прилагане на правилата за
окончателно изчисляване на допустимия общ размер на БФП се явяват не следващо
се плащане, извършено без договорно основание. Както се посочи и по-горе
подлежи на съдебен контрол отказа за верификация като при неговата
основателност преписката се връща и органа извършва преизчисляване на сумите,
съгласно разрешения материално правен въпрос за допустимост на разходите. При
основателност на заявеното оспорване, ответника ще следва да определи нов
окончателен размер на допустимите разходи, като в зависимост от неговата
стойност ще преизчисли и размера на онези разходи по
договора за БФП, които се ограничават до съответния процент от определената
основа. Ето защо за сумите по т.5 и т.8
от обстоятелствената част на решението не е направен отказ за верификация, който по своето съдържание е
отказ да се признаят дължими за възстановяване разходи, което има за последица
тяхното плащане.
Решението е постановено на следните
фактически и правни основания: Община Стара Загора е бенефициер по ДБФП №BG05M2OP001-3.001-0076, проект „Вълшебна класна стая“ по Оперативна програма „наука
и образование за интелигентен растеж“. На 03.01.2019г. бенефициера представя
пакет отчетни документи №8 за окончателно плащане на стойност 64 550.28лв.
и отчита период с начална дата 01.08.2018г. до 01.12.2018г., като след
извършена проверка на всички документи УО не верифицира сумата в размер на
13 823.70лв., като разликата между верифицираните и предявените за плащане
суми в размер на 50 726.58лв. представлява одобрения общ размер на
верифицираните средства по това последно искане, съгласно условията на чл.57
ал.1 от ЗУСЕСИФ. Предвид на факта, че на бенефициера са изплатени авансово и
междинно суми в размер на 338 902.79лв., а общия окончателен размер на
верифицираните разходи, представляващи БФП е на стойност 291 528.83лв., е
определена сума за възстановяване в размер на 47 373.96лв, на основание
чл. 43 ал.1 т.2 от Наредба Н-3 от 22.05.2018г за определяне правилата за
плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и
отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и
правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и
програмите за европейско териториално сътрудничество / Наредбата/. Обжалваните изрични откази за верификация:
По бюджетен ред І.1.1 „Разходи за
възнаграждения на учители/възпитатели от училищата/детските градини, вкл.
осигурителните и здравноосигурителни вноски за сметка на осигурителя, чиято
дейност е пряко свързана с целевата група“ на наетите служители са изплащани
месечни възнаграждения по-високи от договорените в трудовите им договори. На основание чл.57 ал.1 т.4 не се
верифицират разходи в размер на 10.89лв. поради нарушение на чл.8 от
трудовите договори на наетите за изпълнението на дейността учители, описани
подробно в приложение №1 на стр.470 по делото.
Възражението на жалбоподателя е
следното: В ИСУН не е прикачен файл –Приложение №1, поради което за бенефициера
не съществува възможност да се запознае с мотивите и детайлното описание на
разходите, които УО не верифицира. Обжалваното решение не е получено на хартиен
носител в администрацията на община Стара Загора. УО не е посочил нормативния
акт, на чието основание не верифицира този разход, поради което липсват
фактически и правни мотиви на решението и е препятствано правото на защита.
Ответника възразява, че цялата комуникация между него и бенефициера се извършва
посредством ИСУН 2020, а фактическото основание е посочено ясно – на наетите
служители са изплащани месечни възнаграждения по-високи от уговореното с трудовите
договори, като е посочено и правното основание за не верифициране – чл.57 ал.1
т.4 от ЗУСЕСИФ – незаконосъобразни разходи, съгласно българското
законодателство. В приложение 1 е посочена конкретната сума на превишеното
възнаграждение.
По бюджетен ред І.1.2 „Разходи за
възнаграждения на експерти/и или външни консултанти, вкл. осигурителните и
здравноосигурителните вноски за сметка на осигурителя, чиято дейност е пряко
свързана с целевата група“ са отчетени 3 685.42лв. разходи за възнаграждения
на четирима експерти за изпълнението на Дейност 5 по проекта. На основание чл.57 ал.1 т.2 и т.4 от
ЗУСЕСИФ вр. с чл. 1 ал.2 от КТ не се верифицират възнаграждения на стойност
3 685.42лв. Задълженията по изпълнението на проектната дейност са
възложени на четиримата експерти, чрез сключване на договори по чл.280-292 от ЗЗД, вместо на трудови договори по чл.1
ал.2 от КТ. Сключени са договори 1928-4/01.10.2018г. със С.Т.Ч.,
1928-3/01.10.2018г. с Г.А.И., 1928-2/01.010.2018г. с М.И.И.,
1928-1/01.10.2018г. със З.В.А.. С писмо BG05M2OP001-3.001-0076-С02-М044/21.01.2019г.
от ИСУН 2020, от бенефициера е изискано да аргументира сключването на договори
за услуга с експертите и съответно спазена ли е разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ. На 31.01.2019г. е представена обяснителна записка към отчета, от която е
видно, че Предметът на сключените договори се отнася за извършването на
определен обем работа, поради което отношенията между страните няма как да се
третират като трудови. УО не приема тезата на бенефициера като се позовава на
следните доводи: В част 3.2 „Наемане на човешки ресурси за изпълнението на
проекта“, точка 3 от Ръководството за изпълнение на договори за предоставяне на
БФП по приоритетна ос 2 и 3 на ОП „НОИР“ 2014-2020г е описана хипотезата по
назначаване на лице, чрез сключване на договор по ЗЗД. Текстът на точка 3
посочва, че разходите за избраните изпълнители се планират в бюджетен раздел
ІІІ „Разходи за услуги“. В конкретния случай бенефициера е извършил разход,
чрез сключване на договори за услуги, за които не са предвидени средства от
предоставената безвъзмездна финансова помощ. Разходите за възнаграждения на
тези лица са изплатени по бюджетен ред І.1.2
„ Възнаграждения на експерти, чиято дейност е пряко свързана с целевата
група“, докато сключването на договори за услуги и изпълнението им е разход по
бюджетен раздел ІІІ. Съгласно т.3 от указанието, в тези случаи за определянето
на конкретните лица се прилагат разпоредбите на ЗОП или глава четвърта от
ЗУСЕСИФ. Поради изложеното и на основание чл. 57 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУСЕСИФ
посочените разходи в размер на 3 685.42лв. са недопустими – този разход не
е включен в одобрения проект като категория разходи. Отделно от това основание
и съгласно договорите, графиците, докладите, констативните протоколи и
присъствените списъци, е видно, че възлагането на работата на лицата
противоречи на чл.1 ал.2 от КТ.
Изпълнителните по тези договори са зависими от възложителя и предоставят
работната си сила за изпълнение на работата, както следва: Начинът на работа е
определен – Провеждане на 18 едночасови информационни срещи с една и съща тема.
Работно време и място са определени – Работата се изпълнява съгласно графици в
детските градини – партньори по проекта. Възложителят осъществява йерархичен
контрол над изпълнителите, които имат задължение за спазване на определена
трудова дисциплина – Графиците за провеждането на информационните срещи са
подписани от ръководителя на проекта и възложителят има право да осъществява
текущ контрол по изпълнението, изготвят се присъствени списъци. От тези факти е
направен извод за предоставяне на работна сила и отношенията между възложителя
и изпълнителя е трябвало да се уредят като трудови правоотношения, а не чрез
договор по чл.280 – 292 от ЗЗД.
Жалбоподателя възразява срещу тези
правни изводи на УО. УО е поискал разяснения по подадения пакт отчетни
документи, както и е извършил проверка на място, при която е установил, че
всички уреди са доставени, съдържат необходимите стикери и отговарят на всички
изисквания, посочени в спецификацията и необходимостта им за постигане целите
на интеграция на децата. В последствие УО е анализирал документите и неправилно
е стигнал до извода, че е следвало да бъде сключен трудов договор, а не
граждански такъв с лицата З.А. за темата „Личната история“, с М.И. на тема „Как
да формираме ценности у децата“ и тема „ Разяснителна кампания сред родителите
за провеждане на скрининг – тестове за гръбначните
изкривявания на децата“, със Ц.Ч. на тема „Хигиенни навици и здрави зъбки в
здраво тяло“ и Г.И. на тема „Здравословно хранене“. Разликата между трудовия и гражданския
договор е в предмета, а именно при първия се уговаря изпълнението на трудова
функция, а с втория се иска престиране на определен резултат
от страна на изпълнителя. Гражданския договор има за предмет насрещните
задължения на страните за постигане на определен резултат срещу възнаграждение.
Различния предмет обуславя и различни елементи на договорите, като в трудовия
се уговарят работно време, работно място, задължение за спазване на определена
трудова дисциплина, както и йерархична зависимост на работника. Гражданските договори с посочените лица са сключени
за изпълнение на проектна дейност 5, а именно провеждане на разяснителна
кампания на различни теми, като изпълнението изисква изготвяне на графици за
провеждане на родителски срещи, но след сключване на договора и следователно е
част от поисканата услуга. Изпълнителите преценяват възможността си във
времето, както и на родителите да присъстват на съответните срещи. Твърдението,
че тези графици представляват работно време е необосновано. Не е определено в
договора работно време, нито е възможно неговото определяне предварително.
Графиците се изготвят след сключване на договора и това е част от насрещната
престация на изпълнителя. Резултата, който е уговорен в гражданския договор е
извършване на определена дейност – изнасяне на лекция, който трябва да бъде
предаден на възложителя, за да възникне задължение за плащане. Предаването на
резултата се извършва, чрез представяне на възложителя на график, доклад и
присъствен списък за проведените срещи, подписани от ръководителя на проекта.
Възнаграждението се определя от часовете на провеждане на разяснителната
кампания. Възможността на възложителя да проверява изпълнението на договора по
всяко време не сочи на йерархична зависимост, тъй като всеки договор за услуга
може да съдържа такава клауза. Със сключените граждански договори не е
уговорено изпълнение на трудови функции, тъй като няма трайност и постоянност
на изпълнение на работата, няма задължение за работно време, за спазване на
трудова дисциплина. Твърди, че и
разпоредбите на ЗОП не са нарушени, тъй като съгласно чл.20 ал.4 от ЗОП е
предвидена възможност възложителите да възлагат директно обществени поръчки с
прогнозна стойност по-малка от 30 000лв., без да е необходимо сключването
на писмен договор, обстоятелство регламентирано в ал.5 на същата разпоредба.
По бюджетен ред ІІ.3.1 „Разходи за
материали, е отчетена фактура №********* от 29.05.2017г. на Кооперация „Панда“,
включваща разход за 725броя спортен екип – анцуг с единична цена 30.00лв. с ДДС
на обща стойност 21 750лв. с ДДС. Същата фактура е отчетена в Пакет
отчетни документи №5/ПОД 5/ в ПОД 5 от поисканите за възстановяване
21 750лв. с ДДС не са верифицирани
разходи в размер на 12 690лв. с ДДС /423 екипа с единична цена 30.00лв. с
ДДС/, тъй като за отчетния период в проекта са включени само 302 от
предвидените 725 лица от целевата група. Към ПОД 5 по фактурата са верифицирани
9 060.00лв. разходи за спортни екипи. Не верифицираният разход е поискан
за възстановяване в ПОД 6. В отчетния период на Пакет отчетни документи №6 в
проекта са включени нови 246 лица от целевата група, за които са верифицирани
246 броя спортни екипи или 7 380.00лв. с ДДС. Общо в ПОД 5 и ПОД 6 по
фактурата са верифицирани 548 броя спортни екипи на стойност 16 440.00лв.
с ДДС. И при доказване в следващ отчет на включване на пълния брой лица от
целевата група, остават за възстановяване разходи за 177броя спортни екипи на
стойност 5 310.00лв. с ДДС. В окончателния ПОД 8 са поискани за
възстановяване разходите за тези останали 177 броя екипи, но от микроданни участници /ЕСФ/ е видно, че в проекта са
включени общо 707 деца от детските градини. Броят на реално включените в
проекта лица от целевата група е с 18 деца по-малък от договорената в договора
за БФП брой на лицата в целевата група. Въз
основа на чл.57 ал.1 т.3 от ЗУСЕСИФ от поисканите за възстановяване 177 броя
спортни екипи не се верифицират 18 броя с единична цена от 30.00лв. с ДДС на
обща стойност 540.00лв.
Жалбоподателя възразява, че по реда на
чл.18 ал.2 от ЗОП е сключен договор за обществена поръчка, чиито условия и
предмет са съобразени с целите на проекта. В тази връзка, определената с ДБФП
целева група с численост 725 деца от детските градини, които са в неравностойно
положение изисква да се закупят спортни екипи за всички, независимо от момента
на тяхното включване на проекта. Абсолютно е невъзможно да се предвиди от
напред колко деца ще бъдат записани в детските градини - партньори за целия
програмен период. Поради това в договора за обществена поръчка с предмет
доставката на спортните екипи е заложен точния брой на децата, с които е
кандидатствал бенефициера за предоставяне на БФП по посочената оперативна
програма. Целта на ДБФП е достъп до по-добра среда, насърчаване на диалога
между различните деца в най-ранна възраст, формиране на толерантност и
уважение, формиране на устойчива образователна интеграция на децата в
неравностойно положение. За да не се постигне точно обратния ефект и някое дете
да остане без спортен екип по време на изпълнение на проекта, бенефициера е
закупил точния брой спрямо отнапред определеното число на децата в целевата
група. Счита, че условието на чл.57 ал.1 т.3 от ЗУСЕСИФ е изпълнено, тъй като
екипите са реално доставени и заплатени в рамките на утвърдените с ДБФП
условия.
По бюджетен разход 9 „Разходи за
информация, публичност и визуализация“ общата сума на отчетените разходи с
натрупване е 4 128лв. На основание чл. 57 ал.1 т.2 от ЗУСЕСИФ и съгласно
т. V, подт.8, бележка „Важно“ на стр. 25 от „Насоките за кандидатстване по
процедурата BG05M20P001-3.2015-001 „ Подкрепа за предучилищното възпитание и
подготовка на деца в неравностойно положение“, „Разходите за информация,
публичност и визуализация не трябва да надвишават 1% от стойността на общо
допустимите разходи по проекта при стойност на БФП по-голяма или равна на
195 583.00лв“. В бележка под линия на същата страница е посочено, че при окончателното възстановяване на
действително направените и платени допустими разходи, максималният размер на
разходите за публичност и визуализация се ограничава до съответния процент от
общите допустими разходи по проекта. В тази връзка и предвид определения с
настоящото решение общ размер на допустимите разходи за публичност и визуализация
е не повече от 2 915.29лв., представляващи 1% от общите допустими разходи.
В тази връзка сумата от 1 212.71лв., явяваща се разлика между отчетените
разходи с натрупване в размер на 4 128.00лв и сумата равна на 1 % от
допустимите разходи / 2 915.29лв/, се явява недопустим разход на основание
чл.57 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ. Отказ да се верифицира тази сума не е заявен и
същата представлява функция на окончателния размер на верифицираните разходи
като превишението е предмет на поканата за възстановяване. Следователно оспорването на т.5 от мотивната част на решението е недопустимо за разглеждане на
основание чл.159 т.1 от АПК. Съдът, поради естеството на административния акт /отказа
за верификация на конкретни суми/ не може да се произнесе по същество като
измени основата – общия размер на допустимите разходи и в това производство да
определи сумата, която РУО дължи да плати, съответно бенефициера няма да
възстанови. При основателност на жалбата, преписката се връща на органа за ново
произнасяне, като изпълнението на решението ще има за последица преизчисляване
на общия размер на допустимите разходи и на онези разходи, които са негова функция, съответно ще
се промени и сумата за възстановяване/за плащане. Върху тези изявление на
органа, които нямат белезите на отказ за верификация, съдът не осъществява
съдебен контрол за законосъобразност. Ето защо констатациите на органа по
отношение допустимостта на разходваните от бенефициера в повече средства по
посочените бюджетни пера – „Разходи за информация, публичност и визуализация“ в
размер на превишението от 1 212.71лв. и „ Разходи за възнаграждения на
персонала, ангажиран с администрирането на проекта“ в размер на превишението от
9 969.55лв. / т.8/, като посочени във връзка с определяне размера на средствата,
които трябва да се възстановят, не са годен предмет на обжалване по аргумент от
чл.159 т.1 от АПК.
По бюджетен ред V.12.1 „Разходи за
възнаграждения на персонала на бенефициента/партньора, ангажиран с
администрирането на проекта,“ на Р.И.са изплащани месечни възнаграждения по-високи от
уговорените в трудовия договор. На
основание чл. 57 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ не се верифицират разходи в размер на 0.05лв. поради нарушение на чл.8
от трудовите договори на наетите за изпълнение на дейността служители. Не верифицираните
разходи са детайлно описани в Приложение 1 към настоящото решение за
верификация.
Доводите на жалбоподателя против отказа
за верифициране на разходи по т.6 от мотивите „Разходи за възнаграждения на
персонала, ангажиран с администрирането на проекта“ са идентични с тези,
изложени в жалбата му против отказа на УО да верифицира сума в размер на 10.89лв.
по бюджетен ред І.1.1 „Разходи за възнаграждения на учители от училища/детски
градини“ – не уведомяване писмено на бенефициера за обжалваното решение и
приложение №1 към него, липса на фактически и правни основания, което осуетява
възможността за защита.
По бюджетен ред V.12.1 „Разходи за
възнаграждения на персонала на бенефициента/партньора“ / т.2 от диспозитива на
решението, т.8 от обстоятелствената част/ общата сума на отчетените разходи с
натрупване е 39 122.43лв. На основание чл.57 ал.1 т.2 от ЗУСЕСИФ и
съгласно т. ІV, бележка „Важно“ на стр.27 от Насоките за кандидатстване по
процедура „Подкрепа за предучилищното възпитание и подготовка на деца в
неравностойно положение“, „Разходите за организация и управление не трябва да
надвишават 10 % от общо допустими разходи по проекта на стойност на БФП
по-голяма или равна на 195 583.00лв“ В бележка под линия на същата
страница е посочено, че при окончателното възстановяване на действително
направените и платени допустими разходи, максималният размер на разходите за
публичност и визуализация се ограничава до съответния процент от общите допустими
разходи за проекта. В тази връзка и предвид определения с настоящото решение
общ размер на допустимите разходи по проекта, който е в размер на
291 528.83лв., допустимият за верифициране размер на разходите за
публичност и визуализация, е не повече от 29 152.88лв., представляващи 10
% от общите допустими разходи. В тази връзка и сумата от 9 969.55лв.
надхвърляща определения размер от 10% от общите допустими разходи, се явява
недопустим разход на основание чл. 57 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ вр. с чл.7 ал.2 т.1
от Постановление №189 на МС 28.07.2016г. за определяне на национални правила за
допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ, за програмен
период 2014-2020г.
Доводите на жалбоподателя против отказа
на УО да верифицира сумата в размер на 9 969.55лв. са идентични с
изложените против т. 5 от мотивите – при преразглеждане на основата за
определяне размера на допустимите разходи по посочения бюджетен ред би се
достигнало до друг фактически и правен извод. Както се посочи по-горе, т. 5 и т.8 от мотивната част на решението не съдържат откази за
верификации на посочените суми на превишението съответно 1 212.71лв. и
9 969.55лв., поради което и оспорването в тази му част е недопустимо по
аргумент от чл.159 т.1 от АПК.
Ответника – РУО на ОП „НОИСР“ гр. София,
чрез редовно упълномощения си представител иска от съда да бъде отхвърлено
жалбата, евентуално прави възражение за прекомерност на възнаграждението за
юрисконсулт и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт с доводи в
писмен отговор, които изцяло се съдържат и в мотивите на оспорения
административен акт.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима като подадена в
срок и от лице за което оспорения акт е неблагоприятен. Решението е достигнало
до адресата на 17.07.2019г., а жалбата е депозирана на 30.07.2019г. в рамките
на обявения и законен 14-дневен преклузивен срок. В допустимата й част е
неоснователна, поради следното:
Решение № 1002-90/16.07.2019г. е
издадено от компетентен орган – Изпълнителния директора на ИА „Оперативна
програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, назначен със Заповед
№РД12-251/30.10.2017г. на Министъра на образованието. Съгласно чл.6 т.1 от Устройствения
правилник на ИА, изпълнителния директор е РУО на ОП „НОИР“. Решението в оспорените му
части е мотивирано от фактическа и правна страна, поради което изискванията за
форма и съдържание по чл.59 от АПК са спазени и съдебния контрол за законосъобразност
е възможен. Материалния закон – чл.57 от ЗУСЕИФ е правилно приложен, по
аргумент от съответствието между правните и фактически основания за отказ да се
верифицират конкретно оспорените с жалбата суми на разходите.
Спора между страните е изцяло правен.
По т.1 от мотивите, с които е отказана
верификация на сумата от 10.89лв., на основание чл. 57 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ,
поради установено по-високо заплащане от договорения размер на трудово
възнаграждение по бюджетен ред І.1.1. „Разходи за възнаграждения на учители от
детските градини, чиято дейност е пряко свързана с целевата група“ съдът
намира, следното: В приложение 1, което е известно на жалбоподателя поради
уговореното между страните, че кореспонденцията между тях ще се осъществява
изцяло в ИСУН 2014-2020 и видно от стр. 30 и 31 по делото том І, са описани
всички учители, трудовите им договори, месечното възнаграждение, което е
уговорено, и изплатените за месеците септември, октомври и ноември плащания,
като единствено за асистент Р.И.Д.трудовите възнаграждения са за пет месеца от
юли до ноември 2018г. включително. Грешка в изчисленията от страна на РУО не са
допуснати като е видно, че на учителите са изплащани възнаграждения по-високи
от уговорените трудови в размер от общо 0.05лв до 1.26лв. общо за всички
месеци, като резултата сумарно за всички учители и месеци по приложение №1 е
10.94лв. Тези факти жалбоподателя не оспорва, нито правните основания. Правилно
РУО е преценил, че изплащането на трудовото възнаграждение в размер по-голям от
определения с трудовия договор е основание по чл.57 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ вр. с
чл.8 от трудовите договори на учителите. Възнагражденията на тези учители се
изплащат от средствата, представляващи БФП за извършени от тях дейности по
проекта в рамките на установените им задължения и работно време. Не са им възлагани допълнителни трудови
функции, изпълнявани в извън работно време, за да е налице основание за
увеличение на трудовото възнаграждение. Същите доводи са относими
и към отказа да се верифицира сума в размер на 0.05лв по т. 6 от мотивите на
оспореното решение.
По т.2 от мотивите – отказ да се
верифицира сума в размер на 3 685.42лв., по бюджетен ред І.1.2 „ Разходи
за възнаграждения на експерти и/или външни консултанти, чиято дейност е пряко
свързана с целевата група“ правния спор се свежда до вида на правоотношението,
което е следвало да възникне между бенефициера и наетите четирима лектори,
които да изпълнят дейност 5 по проекта, както и до правилното им бюджетно
отчитане. РУО твърди, че тези средства са относими
към бюджетен раздел ІІІ „Разходи за услуги“,
по който няма предвидени средства, а бенефициера ги е разплатил и отчел
в раздел І.1.2. Квалифицирането на този факт като едно от двете основания за
отказа да се верифицира този разход е по чл.57 ал.1 т.2 от ЗУСЕСИФ – разходите
не попадат в одобрения проект категории разходи. Съгласно договора за БФП /
стр.283, том І/ бюджетен ред І.1.2 „ Разходи за възнаграждения на експерти или
външни консултанти, чиято дейност е пряко свързана с целевата група“ включва
разходи в общ размер от 4 400 / 3 740 ЕС и 660 НФ. В бюджетен ред ІІІ
„Разходи за услуги“ са предвидени разходи за транспортни услуги, за застраховки
на участниците в дейности по проекта, режийни разходи. Тези разходи следва да се
отнесат към разплащания по договори за услуги, сключени на основание ЗЗД с
външни лица / не служители на бенефициера/, които ще извършват еднократно
определена услуга и ще дължат определен резултат. Констатацията на РУО за
видовете разходи по бюджетни редове се потвърждава, но в тази връзка следва да
се каже, че по бюджетен ред І.1.2 се сочат и са предвидени разходи за
експерти/външни консултанти, чиято дейност е пряко свързана с целевата група
т.е. допустимо и уговорено е освен учителите, и външни консултанти да извършват
дейности по проекта. РУО е отчел този факт, след като е посочил и още едно
основание за отказ от верификация чл.57 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Подкрепено фактически и правно е само основанието, посочено от РУО, че се
касае за трудови правоотношения, а не за граждански такива. Основното
разграничение се състои в предмета и липсата на самостоятелност на наетите лица.
Последните предоставят само и единствено работната си сила, а всички останали
условия, необходими за изпълнение на възложената работа, макар и срочна и с
предварително определен обем, са под властта на бенефициера, който се явява
работодател, а не поръчващ. Лицата са
наети за провеждане на разяснителна кампания, която включва 18 на брой, с
продължителност 1 астрономичен час, срещи с родители за срок от 01.10.2018г. до
30.11.2018г. През този период на тях са им възложени определени по вид и обем
задачи за изпълнение – провеждане на разяснителна кампания сред родителите на
деца в детските градини – партньори. Отговарят за осигуряването на присъствени
списъци от проведените срещи, изготвят график за провеждането им и отчетен
доклад за свършената работа. Следователно организацията и провеждането на
разяснителната кампания по дейност 5 от ДБФП е възложена като трудови функции
на наетите лица, като е ограничена със срок. Съгласно чл.68 от КТ трудов
договор за извършване на определена работа може да бъде сключен като срочен,
какъвто е и настоящия случай. Разликата между срочния трудов договор за
извършване на определена работа и договора за поръчка по чл.290 от ЗЗД е в
неговото съдържание и равнопоставеност между страните. При договора за поръчка
поръчителя овластява довереника да извърши вместо него определено правно
действие / мандат/ като поема всички разноски и осигурява необходимите
средства, а заплащането на възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи
само ако е изрично уговорено и е отделно от поемането на разноските и предоставяне
на средствата. Провеждането на разяснителна кампания няма конкретен резултат, а
се състои в изпълнение на конкретно възложени функции, които се изпълняват,
чрез престиране на работна сила, за което се дължи
възнаграждение. Липсва самостоятелност на задълженото по договора лице при
изпълнение на възложените функции, а договорите не разкриват посочения по-горе
предмет по чл.280 от ЗЗД – овластяване за извършване на правно/фактическо
действие, последиците от които – права и задължения ще възникнат за поръчващия.
Като пример за договор за поръчка може да се посочат договорите за правна помощ
и съдействие, за чието изпълнение се изисква полагане на труд от страна на
довереника, за сметка и в полза на поръчващия, но е налице равнопоставеност и
самостоятелност. Договор за поръчка би било възлагането на определена дейност
на икономически самостоятелен субект, при извършване на която ще се престира резултат – например изготвяне на отчети, на
планове, на програми, становища и др. срещу възнаграждение и покриване на
разноските за разходваните средства. В настоящия случай разноски не са
уговорени, защото лицето няма икономическа самостоятелност, а напротив ще
работи по един час, общо 18 пъти в определен период, като ще изпълнява трудови
функции – разяснителна кампания в детските градини –партньори и ще получи
заплащане, което включва осигурителни и здравноосигурителни суми.
Правилно РУО е подвел установеното
неспазване на чл.1 ал.2 от КТ като основание по чл. 57 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ.
Отказа по т.3 от мотивите, също е
законосъобразен. Участвалите деца съгласно микроданните
са с 18 по-малко от закупените 725 броя спортни екипи. Заявени с процесното
искане за плащане са 177 броя екипи, но от тях 18 броя не са доставени на деца
от целевата група, защото техния брой е с 18 по-малко от предварително
заложения. Вярно е, че при сключване на договора за възлагане на обществена
поръчка, включващ и тяхната доставка е било наложително да се поръчат и закупят
спортни екипи за всички заложени като очакван брой деца, но след като реално са
с 18 по-малко не може да се претендира плащане по аргумент от чл. 57 ал.1 т.3
от ЗУСЕСИФ, както е посочил и РУО. Стоките са реално доставени на бенефициера,
но смисъла на закона е още по-конкретен, а именно да са предоставени на онзи,
за който са предназначени – децата от целевата група т.е. да са доставени от
бенефициера, а не от изпълнителя на обществената поръчка до бенефициера.
Закупени са, доставени, платени, но необходимостта от тях е за 18 деца по-малко
и риска е за сметка на бенефициера, точно както и за разходите, чиято
допустимост е функция на окончателно определения размер на верифицираните
допустими разходи. Договора посочва максималния размер на БФП, а колко ще бъде
верифицирания допустим зависи от стриктното изпълнение на изискванията за
допустимост на разходите, за да бъде възможно тяхното верифициране т.е.
одобряване и възстановяване.
Изхода от спора сочи на основателност
на искането на ответника да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 200лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК.
Воден от тези мотиви,
Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Община Стара
Загора против Решение № 1002-90/16.07.2019г. на РУО на ОП „НОИСР“ гр. София в
частта му по т.1, т.3 , т.4, т.5 и т.6 от диспозитива, както и в частта му по
т.5 и т.8 от мотивите и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община
Стара Загора против Решение №1002-90 /16.07.2019г. на РУО на ОП „НОИСР“ гр.
София в частта му по т.2 от диспозитива по отношение на отказа да се
верифицират суми в размер на 10.89лв. /т.1 от мотивите/, суми в размер на 3
685.42лв. / т.2 от мотивите/, суми в размер на 540.00лв. / т. 3 от мотивите/,
суми в размер на 0.05лв. / т.6 от мотивите/.
ОСЪЖДА Община Стара Загора
да заплати на Изпълнителна агенция „ Оперативна програма „Наука и образования
за интелигентен растеж“ гр. София сумата от 200лв/двеста/, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
връчването му на страните пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: