Присъда по дело №1606/2020 на Районен съд - Велико Търново
| Номер на акта: | 28 |
| Дата: | 20 май 2021 г. (в сила от 15 ноември 2021 г.) |
| Съдия: | Емил Бобев |
| Дело: | 20204110201606 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 22 октомври 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
по НЧХД № 1606/2020 год. по описа на ВТРС
Постъпила е тъжба от Ц.Н. Г. с ЕГН **********, от гр. *******,
подадена чрез пълномощник - адв. П.Ц. Н. от АК - гр. Разград, против С. Л. С.
с ЕГН *****, с постоянен адрес в ******* и настоящ адрес ******, за
извършено от него престъпление по чл. 130, ал.2 вр. с ал. 1 от НК,
алтернативно по чл. 131, т.12 от НК.
В тъжбата и тъжителят Ц.Г. сочи, че на 17.06.2020 год., около 11.30
часа в гр. В. Търново, на паркинга пред МОЛ - В. Търново, непосредствено
пред „ПИБ” АД, лицето С. Л. С. от гр. В. Търново, който е управлявал лек
автомобил "Рено Канго" с рег. № ******, му е нанесъл телесна повреда.
Тъжителя описва в тъжбата, че е бил паркирал собствения си мотоциклет на
паркинга пред МОЛ, като отказал да премести мотора си, тъй като
подсъдимия се държал предизвикателно и назидателно му говорел и
тъжителят му заявил, че не желае и че следва извършителя да потърси друго
паркомясто за да паркира автомобила, който е управлявал, след като той е
заел паркомястото.
В тъжбата се сочи още, че след като С. влязъл в банка ПИБ, веднага се
върнал назад и започнал да се саморазправя с тъжителя в резултат на което
след излизането си от автомобила си, С. се спречкал с него, след което С.
влязъл в банката. Секунди след това С. излязъл от банката и секунди след
това ударил тъжителя с лакътя на ръката си, при което тъжителя се опитал да
се защити с каската, като преграда бил вдигнал каската за да се предпази, а не
за да удря подсъдимия.
Тъжителят сочи още в тъжбата си, че всички описани по-горе действия
са отразени и се съдържат в Преписка с вх. № 1916/2020 год. по описа на
ВТРП, която е разследвала тези действия, които според тъжителя могат да
бъдат квалифицирани като действия с които е нарушен телесният му
интегритет, квалифициран по медико-биологични признаци като нарушения
на здравето, изразяващи се в БОЛКИ И СТРАДАНИЯ, с което дееца е
осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на
престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, алтернативно чл. 131, т. 12 от
НK. В тъжбата се излагат доводи, че прокуратурата неправилно е счела, че не
се касае за престъпление хулиганство или престъпление от общ характер
изобщо, като най-общо са изложени мотиви, че липсва престъпление от общ
характер, без да се визират кои наказателно правни норми - чл. 325 от НК ал.
1 или чл. 131, т. 12 от НК, което тъжителя счита че е неправилно, но с оглед
на своевременна защита на правата си е решил, че следва да защити правата
си по съдебен ред вместо да обжалва Постановление за отказ от образуване на
НП срещу извършителя. Счита, че съда разполага с възможности да
1
квалифицира деянието по-добре от органите на прокуратурата и по-
справедливо.
В тъжбата се сочи също така, че тъжителя не може да се съгласи с
възприетите от прокуратурата мотиви, че дееца и лицето С., която е била в
автомобила, не са го предизвикали с нищо, че културно го били помолили да
махне мотора си за да паркират те. Сочи, че е изопачена фактическата
обстановка от извършилите проверката. дори нещо повече - РП се е позовала
частично и напълно необективно, че лицето осъществяващо контрол върху
влизането и излизането в банката, изразил едно мнение само, че тъжителя го
бил обидил, което не кореспондирало с обективната истина, а са се позовали
на негово мнение, което той погрешно е възприел. Сочи още, че единствено
правилно е разбрал пропускащия в банката, че наистина дееца му е нанесъл
удар при излизане от банката, като го ударил с лакът и го избутал, действия,
които правото би могло да визира като нарушение на обществения ред и
телесна повреда пред очите на множество хора намиращи се в МОЛ влизащи
и излизащи граждани. Сочи, че достатъчно е да са налице само две лица,
които да са видели инцидента и да са възмутени от поведението на дееца пред
входа на МОЛ, едно изключително посещаемо публично място и не би могло
и неправилно би било да се отхвърля тази възможност по чл. 325, ал. 1 от НК,
или престъпление от частен характер, визирано в разпоредбата на чл. 131, т.
12 от НК да се квалифицира. Независимо от това тъжителя счита, че след като
прокуратурата не желае по една или друга причина, неизвестна за него, да
повдигне обвинение срещу дееца за извършените от дееца противоправни
юридически действия, счита че Районния съд следва да установи
фактическата и правна обстановка и да се произнесе по казуса.
Сочи се също така, че пред МОЛ стоял служителя от ПИБ АД. Влизали
и излизали множество хора малко преди това, както и след това.
С тъжбата се твърди, че вследствие на нанесените от дееца удари, на
тъжителя са причинени следните увреждания на здравето му изразени в: В
областта на лявата скула и слепоочие имало слабо изразен палпаторно
болезнен оток с бледо червеникаво кръвонасядане на площ 6/7 см., при
отваряне на долната челюст се проектирала болка в лявата темпоро-
мандибуларна става, с което са му причинени БОЛКИ И СТРАДАНИЯ. Сочи
също така, че описаните подробно по-горе увреждания са обективирани и
установени от съдебен лекар Д-р Николай Василев Гицов - специалист по
специалността „Съдебна медицина и деонтология” и практикуващ в лечебно
заведение в гр. В. Търново. С тъжбата се твърди, че безспорно са доказани и
установени нарушенията на здравето му от съдебния лекар, което и като
доказателства следва да бъдат иззети по установения от НПК ред записите от
видеонаблюдение на обекта "ПИБ" АД и на МОЛ - В.Търново за периода от
време от 11.00 ч. до 12.00 ч. на дата 17.06.2020 година. Сочи се, че същите са
били изискани по преписката на BTPП и тъжителят счита, че за яснота могат
да бъдат посочени с допълнителна молба след изискване на преписка №
2
1916/2020 год. по описа на РП - В. Търново.
С тъжбата също се твърди, че с нанесените на тъжителя болки, оток и
зачервяване и впоследствие насиняване на лицето в посочената област по
горе в ляво на лицето около ставата в областта на лявата скула, му попречило
да има и му били нарушени социалните контакти, изразяващи се в отбягване
да излиза и да се показва на публични места, да пазарува, да ходи до аптека,
срамувайки се да се покаже в този вид на лицето си, а той бил международен
шофьор и имал контакти с много лица и организации и фирми с които
ежедневно се налагало да общува и да пътува и да се показва в този вид и
пред гранична полиция, митници, граждани и организации, както и пред
неговите роднини, близки, приятели и познати, както и приятелката му, с
която живее и са във фактически брачни отношения. Всички го питали какво
се е случило с него и постоянно трябвало да обяснява на всеки, който по една
или друга причина се е срещнал с него докато се прибира от мястото, където
му нанесли телесната повреда и после, до болницата и по улиците, в дома
където живее с приятелката си, приятелите които са го търсили през тази една
седмица след инцидента. Въпреки причинените му неудобства от промяната
на външния му вид на лицето, трябвало да работи и да управлява камион,
извършващ международни превози на стоки и товари. Не било никак удобно
да се показва в работата си и по повод изпълнение на задълженията си като
шофьор, навсякъде където бивал проверяван по граници и митници и
служителите да го гледат в този вид, създаващ усещането за човек с лоша
репутация в обществото, което нарушавало душевния му мир и спокойствие,
тъй като по характер бил изключително толерантен човек и никога не е имал
разправии с органите на властта или с граждани и се ползвал с добро име в
обществото и в службата си.
Тъжителя сочи в тъжбата, че всичко това му причинило неимуществени
вреди от ограничените социални контакти с хората и близките му, както и
приятелите му. Сочи, че са му причинени и материални вреди, тъй като се е
наложило да си извади съдебно медицинско удостоверение с изх. № Г-
55/17.06.20 год., за което е заплатил видно от приложената към
удостоверението фискален касов бон от 17.06.2020 год. за заплатена цена на
стойност 50.00 лева.
С оглед на гореизложеното тъжителя моли да призове на съд дееца С.
Л. С. и след като се убеди в основателността на съдебната претенция, да
осъди дееца с Присъда на основание чл. 130, ал. 2, вр. 1 от НК, алтернативно
чл. 131, т. 12от НК, като му наложи предвиденото в закона наказание затова
престъпление, както и подсъдимият да заплати на тъжителя обезщетение за
причинените му от дееца имуществени вреди в размер на 50.00 лв., както и
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 1 000.00
лева (хиляда лева), изразен и в нанесени и изживяни болки и страдания, на
основание чл. 45 от ЗЗД, като израз на всеобщата забрана да се вреди
другиму, както и заплатената от него държавна такса в размер на 25 лева за
3
образуване на НЧХД, както и заплатеното от него адвокатско възнаграждение
в размер на 400.00 лв., както и да заплати направените съдебно деловодни
разноски по производството по делото.
С тъжбата е направено и искане по доказателствата, а именно да бъде
допусната до разпит в открито съдебно заседание в качеството на свидетел на
приятелката на тъжителя Д. И.а С. с ЕГН ****** от гр. В. Търново, *****,
обл. В Търново, с която живее в условията на фактическо брачно
съжителство, която ще установи, следните факти: как е изглеждал след
нанесената след инцидента травма и времето през което е лишен от социални
контакти и как се е чувствал с този външен вид, как е понесъл промяната в
външния си вид и как му се е отразила травмата върху неговите социални
контакти и самочувствие и здраве.
С тъжбата е направено и искане да бъде изискана и приложена
служебно Справка за съдимост на подсъдимия от „Бюро съдимост" при
Районен съд - В.Търново.
Към тъжбата са приложени писмени доказателства: 1.
Съдебномедицинско удостоверение с изх. № Г-55/17.06.2020 год., издадено
от Д-р Николай Гицов специалист по специалността „Съдебна медицина и
деонтология”; 2. Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от РП по Преписка № 1916/2020 год. на РП - В. Търново.
По отношение предявения с тъжбата граждански иск, съдът счете, че
същия отговаря на изискванията на чл. 84 и следващите от НПК и на
разпоредбите на ГПК, поради което с протоколно определение от 01.02.2021
год. прие за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство
предявения от тъжителя Ц. Н. Г. , с ЕГН **********, граждански иск срещу
подсъдимия С. Л. С. в размер на сумата от 50 (петдесет) лева, представляващи
обезщетение за причинените му имуществени вреди, както и в размер на 1
000 (хиляда) лева, представляващи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, в резултат на извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 130, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 17.06.2020 год. до окончателното изплащане на
сумата. Със същото определение съдът конституира тъжителя Ц. Н. Г. в
качеството му на граждански ищец.
В съдебно заседание частният тъжител чрез упълномощеният си
повереник – адвокат П.Н. от ВТАК, поддържа повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение, като счита същото за доказано по безспорен и
категоричен начин. Излага доводи в тази насока, като предоставя на съда да
прецени вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия. Претендира разноски. По отношение на предявения граждански
иск адв. Н. счита, че същия е доказан по основание и размер и моли съда да го
уважи изцяло.
4
В съдебно заседание подсъдимият С. Л. С. , не се явява, представлява се
от адвокат С.П. от ВТАК – редовно упълномощен. Подсъдимия в предишно
съдебно заседание се явява, като дава обяснения по повдигнатото с тъжбата
обвинение. В обясненията си пред съда подсъдимия не се признава за
виновен, като твърди, че не е удрял тъжителя, а само при излизането си от
банката, тъй като тъжителя е стоял пред него, опитвайки се да го отмести от
пътя си, леко го е блъснал. Отрича да му е нанасял каквито и да е удари, а
напротив - тъжителя е направил опит да го удари с каската си по главата, като
подсъдимия се е предпазил с ръка.
Защитника на подсъдимия счита, че повдигнатото обвинение не е
доказано по безспорен и категоричен начин, като не е осъществен състава на
чл. 130 от НК. Молят подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение, а предявеният граждански иск да бъде отхвърлен изцяло. Излага
доводи в тази насока. Алтернативно адв. П. моли съда да приложи института
на реторсията.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 17.06.2020 год. тъжителят Ц. Н. Г. е пристигнал с управлявания от
него мотопед на паркинга пред офис на Първа инвестиционна банка" АД -
клон, намиращ се в сградата на МОЛ - В. Търново. Същия е спрял и е
паркирал мотопеда си на свободно паркомясто на паркинга. Непосредствено
след това на паркинга пред банката е пристигнал и подсъдимия С. Л. С. с ЕГН
***** от гр. В. Търново, като е управлявал личния си автомобил, в който се е
возила и съпругата му. Тъй като на паркинга нямало свободни места, където
С. да паркира, той направил забележка на Г., че е заел с малкия си мотопед
цяло място за паркиране на автомобил. В тази връзка между двамата
възникнал спор и разправия, като Г. отишъл до автомобила на С. и ритнал
предната дясна врата. С. излязъл от автомобила си и разменяйки думи с Г. се
отправил към банката, като влязъл вътре, а Г. останал пред входа на самата
банка. Няколко секунди след това подсъдимия тръгнал да излиза от банката,
като при излизането си замахнал със свита в лакътя дясната ръка, като с
лакътя на дясната си ръка ударил Г. в лявата половина на лицето, който стоял
пред входа, при което последния залитнал назад, а С. продължил пътя си към
автомобила си. След залитането Г. настигнал С. и посегнал да го удари с
каската си, която държал в дясната си ръка, като С. се предпазил с ръка.
Инцидента продължил като двамата отправили помежду си реплики, но малко
след това се разделили.
Впоследствие Г. се прибрал вкъщи, където споделил с приятелката си
какво се е случило, а по-късно отишъл на преглед при съдебен лекар, който
му издал Съдебно-медицинско удостоверение № Г-55 от 17.06.2020 година.
По делото по искане на процесуалния представител на тъжителя бе
5
назначена и изслушана съдебномедицинска експертиза. От заключението на
вещото лице, което съдът възприе като компетентно и обосновано, се
установява, че при инцидента на 17.06.2020 год. Ц. Н. Г. ЕГН ********** е
получил следните увреждания:
- кръвонасядане с оток на меките тъкани в областта на лявата скула и
слепоочие, палпаторно болезнено.
- субективни оплаквания от болка в областта на долната челюст в лявата
и половина (в близост до ставната и повърхност).
Вещото лице е категорично, че констатираните наранявания на Ц. Н. Г.
ЕГН ********** в областта на лицето в лявата му половина, определят
медикобиологичните критерий на лека телесна повреда съгласно НК на
РБългария - довели и съпроводени с проява на болка и страдания.
Установените увреждания получени от пострадалият Ц. Н. Г. , отговарят да са
получени при инцидента на 17.06.2020 год. - блъскане с ръка и притискане от
предпазване на лицето с мотоциклетна каска от същият при защита, довела до
нараняване на меките тъкани в лявата половина на лицето, констатирани при
извършеният преглед на 17.06.2020 год., изключвайки друго време, място и
начин на възникване, извън събраните по НЧХД № 1606/2020 год.
доказателства. Възстановително-оздравителния процес на посочените
увреждания на меките тъкани в лявата лицева половина от пострадалият Ц. Н.
Г. , довели до нарушаване на неговото клинично здраве, са със срок на
възстановяване на същото във времето, за от около 8-10 дни, без да оставят
трайни последици за живота и здравето му.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на
свидетелите А. Х. И., Д. И.а С., Т. Г.а С., от обясненията на подсъдимия, от
заключението на съдебномедицинската експертиза, както и от останалите,
приложени към делото писмени и веществени доказателства.
По направено с тъжбата искане, съдът изиска, прие и приложи към
делото прокурорска преписка № 1916/2020 год. по описа на ВТРП. В тази
преписка се съдържат и веществени доказателства - 2 бр. компактдискове,
съдържащи записи от камерите за видеонаблюдение пред входа на "ПИБ",
офис в МОЛ - В. Търново, от 17.06.2020 година.
По искане на процесуалния представител на тъжителя, в съдебно
заседание бе допусната и разпитана в качеството на свидетел лицето Д. И.а
С.. Същата живее на семейни начала с тъжителя. В показанията си пред съда
св. С. твърди, че около средата на м. юни 2020 год., около13:30-14 часа, Г. се
прибрал в къщи и бил посинен по бузата, но не си спомня коя буза, може би
лявата. Попитала го какво се е случило и той заявил, че е имал спречкване с
друг мъж пред входа на банката в МОЛ-а, имали са словесни спречквания,
поради което другият мъж му е посегнал, като Цветомир се предпазвал с
каската си и каската го е ударила по бузата. Бил е с мотора си и на него му се
6
случвало това за трети път, като възникнат спорове къде спира мотора. Г.
заявил, че ще се обърне към съда, като на същия ден отишъл и си извадил
медицинско. Свидетелката твърди, че отокът и синината се виждали по бузата
му, под окото. Твърди също така, че в продължение на две седмици той не е
ходил на работа заради синината, като изпитвал неудобство, казвал, че няма
да излиза от къщи докато не му мине. Не е вземал лекарства през този период,
като тази синина му минала чак след две седмици. Имал и проблем с
отварянето на челюстта, като изпитвал болка, но се хранел нормално и
говорел. Твърди, че тъжителят е заявил пред нея, че е спрял на паркинга и
тръгнал към банката, като някакъв мъж му се е развикал да си махне мотора
от там. Тогава Г. е отишъл до човека и му е казал: „Кой си ти да ми казваш да
си махам мотора, при положение, че има свободни места на паркинга.“. После
са започнали словесна разпра, при която мъжът е посегнал на Г. и това е
станало до колата на мъжа, доколкото свидетелката е разбрала. Разбрала, че
инцидентът е станал на паркинга на МОЛ-а, но къде точно, не може да
посочи, тъй като не се присъствала на инцидента. Твърди, че Г. бил
афектиран преди всичко от факта, че винаги има проблем с паркирането на
мотопеда, тъй като, ако спре на място за автомобил, става виновен, а ако спре
на тротоара - също е упрекван.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитан и
охранителят на банката, който е бил на работа към момента на инцидента - А.
Х. И.. Същия заявява пред съда, че си спомня смътно за инцидента, за който е
давал показания в полицията. Заявява, че е видял автомобила на подсъдимия
като спира и някакъв мъж се хвърлил върху нея и започнал да блъска с ръце
по нея, удрял по стъклото и се мъчел да отвори вратата. После видял
подсъдимият С., който познавал бегло като клиент на банката, като се
спречкал с другия мъж, когото не познава, и провели някакъв разговор, като
били на разстояние от него поне на 10 метра и не чул за какво си говорят.
Свидетеля заявява, че е видял подсъдимия да влиза в банката, като след това
излязъл, като пред банката имало други хора, които чакали. Твърди обаче, че
не е видял някой от двамата - подсъдимият и другия мъж да се удрят един
друг. През цялото време бил пред вратата на банката, като обикновено
заставал зад банкомата. Не видял удар нито от единия, нито от другия, не чул
разговор между тях. Виждал само, че си говорят, но не разбрал за какво.
Твърди, че може да е пропуснал нещо, тъй като е изпълнявал служебните си
задължения по пропусквателния режим в банката.
По искане на подсъдимия и неговия защитник в качеството на свидетел
бе разпитана и Т. Г.а С., която живее на семейни начала с подсъдимия и към
момента на инцидента се е намирала в автомобила на С.. Същата твърди пред
съда, че не е видяла С. да удря тъжителя, а напротив - видяла е тъжителя да
посяга и да удря С. с каската си, като С. се е предпазил с ръка.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
7
Съдът намира за безспорно доказано от събраните по делото
доказателства е, че подсъдимия С. Л. С. със своето деяние, е осъществил от
обективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, доколкото
на 17.06.2020 год., около 11:30 ч., в гр. Велико Търново, на паркинг пред
МОЛ - В. Търново, причинил на Ц. Н. Г. с ЕГН ********** от гр. София лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане с оток на меките тъкани в
областта на лявата скула и слепоочие, палпаторно болезнено и субективни
оплаквания от болка в областта на долната челюст в лявата половина, довели
в съвкупност и поотделно до болки и страдания със срок на възстановяване
около осем-десет дни.
В подкрепа на този извод са събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. От назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза
по безспорен начин се установява, че при инцидента на 17.06.2020 год.
тъжителя Ц.Г. е получил описаните телесни увреждания, като същите
отговарят да са получени при инцидента на 17.06.2020 год. - блъскане с ръка
и притискане от предпазване на лицето с мотоциклетна каска от Г. при
защита, довела до нараняване на меките тъкани в лявата половина на лицето.
Св. Д. С. също потвърждава наличието на телесните увреждания на Г. на
посочената дата, както и обясненията на последния при какви обстоятелства
са получени.
Съдът не кредитира показанията на св. Т. С., тъй като от една страна
същата живее на семейни начала с подсъдимия и има правен интерес да го
защити, а от друга страна е възможно да не е видяла нанесения от С. удар с
лакът срещу Г., тъй като към този момент се е намирала в автомобила на
известно разстояние от самия инцидент.
Основното доказателство въз основа на което съдът прави своите
изводи, е вещественото доказателство, сдържащо се в материалите към
приетата и приложена към делото прокурорска преписка 1916/2020 год. по
описа на ВТРП, а именно компактдиск съдържащ записи от видеонаблюдение
на обекта "ПИБ" АД и на МОЛ - В. Търново за периода от време от 11.00 ч.
до 12.00 ч. на дата 17.06.2020 година. В хода на съдебното следствие съдът
извърши оглед на това веществено доказателство, чрез възпроизвеждане на
тези записи в присъствието на процесуалния представител тъжителя и на
защитника на подсъдимия. При огледа на това веществено доказателство ясно
се виждат действията както на тъжителя, така и на подсъдимия. На
съдържащия се върху диска видеофайл 2020061711585002_IS1_04, ясно се
вижда как в 11:59:00 часа подсъдимия С. след разменени реплики с тъжителя,
влиза в банката. Ясно се вижда как в 11:59:05 ч. (пет секунди по-късно) С.
излиза от банката, като с излизането си замахва със сгъната в лакътя дясна
ръка и с лакътя си нанася удар към гърдите и лицето на Г., изблъсквайки го
назад, при което Г. залита леко назад. Именно в този момент Г. предпазвайки
се с каската си, която държи в дясната си ръка, е получил процесните
наранявания, а именно кръвонасядане с оток на меките тъкани в областта на
8
лявата скула и слепоочие, палпаторно болезнено и болка в областта на
долната челюст в лявата половина. Тези кадри напълно съвпадат с описаната
от Г. в тъжбата фактическа обстановка. Съдът изготви и приложи към делото
разпечатки на описаните кадри (л. 97-101 от делото).
Предвид горното, съдът намира, че обвинението срещу С. Л. С. за
извършено от него престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК е доказано по
безспорен и категоричен начин.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при
форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване. С. е нанесъл удара към лицето на П., с достатъчна по
интензитет сила, за да се стигне до резултата, а именно причинените на
тъжителя телесни увреждания. Причини за извършване на престъплението -
ниска правна култура у подсъдимия и незачитане физическата
неприкосновеност, здравето и личното достойнство на човека.
Неоснователни са доводите на защитника на подсъдимия за наличието
на предпоставки за прилагането на разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от НК
(реторсия). За да бъде приложена тази разпоредба следва да с налице
безспорни доказателства, че пострадалия (в случая Ц.Г.), е отвърнал веднага
на дееца (в случая Младен Павлов) със също такава телесна повреда. Вярно е,
че поделото съществуват данни (както от показанията на свидетелите, така и
от кадрите на видеозаписа от охранителната камера), че почти веднага след
като С. е ударил с лакът Г., то последния е замахнал и е понечил да го удари с
каската си, и С. се е предпазил с ръка, но в хода на съдебното следствие
изобщо не се събраха никакви доказателства за някакви телесни увреждания
на С., още по-малко пък за техния характер и морфология.
Като призна за виновен подсъдимия за виновен за извършеното
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, съдът съобразно чл. 54 от НК обсъди
обществената опасност на деянието, личната такава на дееца, подбудите за
извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
Обществената опасност на деянието е сравнително ниска. Безспорно е,
че е посегнато и са увредени отношенията на лична и физическа
неприкосновеност на човека, защитени с правовия ред в страната ни, но
причиненият престъпен резултат не се отличава с някаква тежест. Причинено
е телесно увреждане, което по своя характер е довело само до болки и
страдания, които са отшумели в съвсем кратък срок - 8-10 дни, без да оставят
трайни последици за живота и здравето на Г..
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително
ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи такива съдът отчете поведението на тъжителя, а именно
9
предизвикателните му действия - ритане вратата на автомобила на С. и
отправяне на обидни думи към него. Като смекчаващо обстоятелство съдът
приема и леката степен на телесните увреждания на Г..
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете. Предвид
установените смекчаващи вината обстоятелства, съдът счете, че на
подсъдимия следва да бъде наложено най-лекото по вид наказание
предвидено в закона, а именно "Глоба". Съдът прецени, че размера на това
наказание следва да бъде към средния предвиден в закона (от 100 до 300
лева), а именно 200 лева. Предвид това съдът на основание чл. 57, ал. 1 от НК
наложи на подсъдимия С. наказание "Глоба" в размер на 200 (двеста) лева.
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на
подсъдимата е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Същото ще
изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към
спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително
върху него.
Съдът намира, че в конкретния случай не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират съда да
приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК.
Настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай не са налице
основанията за приложението на чл. 78а от НК и освобождаването на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагането на административно
наказание. Видно от приложената към делото справка за съдимост с рег. №
998/22.04.2021 год. по отношение на подсъдимия С. Л. С. , същия е осъждан
няколкократно за извършени от него престъпления от общ характер. Вярно е,
че същия е реабилитиран за тези осъждания по право на основание чл. 88а от
НК, но реабилитирането му е извършено на 22.04.2021 год., т.е. близо една
година след извършване на деянието. Дори и да е настъпила реабилитация по
отношение на тези осъждания към момента на извършване на деянието на
17.06.2020 год., то от справката за съдимост е видно, че С. с Присъда №
146/08.11.2010 год. по НОХД № 832/2010 год. по описа на ВТРС вече е бил
освобождаван един път от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с
налагане на административно наказание "Глоба". По делото няма данни
относно заплащането на посочената глоба, за да може съдът да прецени дали
е възможно отново прилагането на разпоредбата на чл. 78а от НК.
По отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане
граждански иск, съдът прие следното:
Настоящия съдебен състав намира, че по безспорен начин се установи
виновно противоправно поведение от страна на подсъдимият С.С. и вреда с
имуществен характер за тъжителят Ц.Г., изразяваща се в заплащането на
такса за издаване на съдебно-медицинско удостоверение в размер на 50
(петдесет) лева, както и с неимуществен характер, изразяваща се в засягане
10
здравето на пострадалия и причинна връзка между тях. Съдът намира
предявения граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за основателен.
Предвид претърпените от престъплението имуществени вреди (доказани с
приложените към тъжбата писмени доказателства - копие от СМУ и фискален
бон) и неимуществени вреди - болки и страдания, и съобразно разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, съдът счете, че гражданският иск е доказан и следва да бъде
уважен. По отношение размера на сумата, която следва да бъде присъдена за
причинените имуществени вреди, съдът прие, че тази претенция е доказана до
пълния й размер с оглед представеното доказателство - фискален бон за
заплатена сума в размер на 50 лева. По отношение размера на сумата, която
следва да бъде присъдена за причинените неимуществени вреди, съдът взе
предвид вида, характера и степента на телесното увреждане, причинено на Г.
и последиците, които той е претърпял вследствие на това увреждане. Както
вече бе посочено телесните увреждания на Г. са отшумели в кратък срок - 8-
10 дни. През този период е съществувала невъзможността той да общува
нормално поради видните увреждания, избягвал да излиза навън, не можел да
се явява на работа в това състояние. Предвид краткия период за отшумяване
на последиците от уврежданията, съдът прие, че за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, на тъжителя следва
да бъде присъдено обезщетение в размер на 500 (петстотин) лева, като прие,
че следва да бъде присъдена и законната лихва върху присъдените суми,
считано от датата на увреждането - 17.06.2020 год. до окончателното
изплащане, като горната сума следва да бъде заплатена от подсъдимия на
пострадалия.
Предвид така установените обстоятелства, настоящия съдебен
състав като намери, че гражданския иск, предявен от пострадалия Ц. Н. Г. е
основателен до размер на сумата от 50 (петдесет) лева за причинените му
имуществени вреди и до сумата от 500 (петстотин) лева за причинените му
неимуществени вреди, като отхвърли предявения от Ц.Г. граждански иск за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК за горницата над
присъдените 500 лева за причинени неимуществени вреди до предявения
размер от 1 000 лева - като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, подсъдимият С.С. бе осъден да заплати на
тъжителя Ц. Н. Г. с ЕГН ********** от гр. София, ул. „Крум Попов” № 64 вх.
"Г", ет. 4, ап. 56, сумата от 621.00 лева (шестстотин двадесет и един лева),
представляваща направените от него съдебни разноски по настоящото дело
(внесена държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за изготвяне
на СМЕ), както и го осъди да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ВТРС сумата от 50.00 (петдесет) лева, представляваща ДТ върху
уважения граждански иск.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият С. беше осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС сумата от
11
5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
12