№ 9388
гр. С., 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110176344 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на Б. Г. Е., Г. Д.. Е., К. Б. Е. и Г. Б. Е. срещу „.,
вписано в регистъра на дружествата под № ., чрез „.. – . ., за осъждане на ответното
дружество да заплати на всеки от ищците сумата от по 782.33 лева, представляваща
обезщетение изпълнен със закъснение над 3 часа полет номер ..г с направление . , дължимо
на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Е.я . 11 февруари
2004, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2024г до
окончателното плащане на сумата. Исковата молба е редовна и предявените с нея искове са
допустими.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са имали резервации за полет ..г с
направление ., който полет е следвало да бъде изпълнен с час на излитане 21.30 часа на
05.08.2023г. и час на пристигане 01.35 часа на 06.08.2023г. Изтъква се, че осъществяването
на полета за посочения период е било потвърдено от въздушния превозвач. Твърди се, че на
05.08.2023г. ищците в качеството си на пътници са се представили на гишето за регистрация
на летище ., както е предвидено и в часа преди излитането на полета, съгласно техните
резервации. Поддържа се,че самолетът не е излетял съгласно потвърденото разписание и е
реализиран с над 4 часа закъснение при пристигане в крайния пункт. Подчертава се, че
разстоянието от летище . до летище С. е над 1500 км. С оглед изложеното ищците считат, че
са налице основанията предвидени в Регламент (ЕО) № 261/2004 за заплащането на
обезщетение. В исковата молба се твърди, че ищците са отправили искане към ответника за
заплащане на дължимото и обезщетение съобразно Регламент (ЕО) № 261/2004 на Е.я .
11 февруари 2004, но са получили отказ с твърдения за наличие на „извънредни
обстоятелства“ без да се излагат мотиви в какво се изразяват тези обстоятелства. С оглед
1
всичко изложено се моли исковете и да бъдат уважени, като в тяхна полза бъдат присъдени
и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
признава, че между него и ищците е имало сключен договор за въздушен превоз, като
изтъква, че на ищците се дължи обезщетение. Предвид това се заявява готовност в кратки
срокове дължимите суми да бъдат заплатени, ведно със законната лихва и разноски за
адвокат в размер на 400 лева. Релевирано е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищците над сумата от 400 лева, като се излагат подробни аргументи за
наличието на основание за отказ на съда да присъди пълния размер на претендираното
възнаграждение.
С молба от 02.04.2025г от името на ответника се заявява, че всички дължими суми са
били заплатени, във връзка с което се представя и платежно нареждане от 20.03.2025г. за
заплащане на сума в общ размер на 3826.32 лева. В молбата се сочи, че с така заплатената
сума са погасени главници в общ размер на 3129.32 лева и законна лихва в размер на 97
лева, както и разноски по делото, а именно 200 лева за държавни такси и 400 лева –
адвокатско възнаграждение /по 100 лева за всеки от ищците/.
В проведено открито съдебно заседание процесуалният представител на ищците
изрично потвърждава извършеното от страна на ответното дружество плащане на
20.03.2025г, като подчертава, че заплатената сума за законна лихва в размер на по 24.25 лева
за всеки от ищците не е достатъчна да покрие пълния размер на дължимата законна лихва,
която е 26.95 лева, поради което претендира присъждането на още по 2.70 лева – законна
лихва за всеки ищец. Претендира се и заплащане на дължимото адвокатско възнаграждение
в пълен размер от по 400 лева за всеки от ищците, като се подчертава, че именно ответникът
с поведението си е станал повод за завеждане на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
При съобразяване на нормата на чл. 154 от ГПК по иска с правно основание чл.5,
параграф 1, б. „в“, вр. с чл. 7, параграф1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Е.я .
11 февруари 2004, в тежест на всеки от ищците е да установи следните обстоятелства:
съществуването на валидно правоотношение на всеки от тях с ответника по договор за
въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за който
ищците имат потвърдени резервации, със закъснение от над три часа, а ищците са се явили
на регистрационното гише в съответствие с указанията на превозвача за извършване на
превоза; както и размера на дължимото обезщетение за всеки от тях.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест за ответника е да докаже, че
е погасил изцяло задълженията си.
С оглед плащането на задълженията (което представлява признание осъществено с
конклудентни действия), съдът счита за безспорни всички елементи от фактическия състав
2
на процесното вземане по отношение на ответното дружество.
Освен гореизложеното следва да се посочи, че по делото са ангажирани и достатъчно
доказателства, въз основа на които да може да се приеме, че при условията на пълно и главно
доказване по делото е установено, че между всеки от ищците и ответника е съществувало
валидно правоотношение по договор за въздушен превоз с полет на ответника от летище . до
летище С., на дата 05.08.2023г, доколкото по делото са приети и неоспорени от ответника
четири бордни карти към електронни билети, в които като пътници с потвърдена резервация
са посочени именно ищците Б. Е., Г. Е., К. Е. и Г. Е..
Същевременно между страните не се спори, че полетът на ищците е бил извършен със
закъснение повече от три часа, което обстоятелство се потвърждава и от приетата по делото
имейл кореспонденция водена между страните /л.47-50 от делото/, в която от страна на
ответното дружество е направено признание, че полет ..г. с направление . – С. е бил
променен, което е възпрепятствало изпълнението му по първоначално заявеното разписание
– изявление, което съдът цени по реда на чл. 175 ГПК като извънсъдебно признание. Не се
спори, че тази промяна в разписанието е довела до закъснение на полета с повече от три
часа.
С решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07г. и С-403/07г. на Съда на Е.я
съюз е дадено задължително на основание чл. 633 от ГПК за настоящия съд тълкуване на
нормите във връзка с приложението на Регламент /ЕО/ № 261/2004г. Съгласно даденото в
цитираното решение тълкуване чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004г. трябва да
се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците
на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат
правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на
време, равна на или по-голяма от три часа, т.е когато са достигнали до своята крайна точка
на пътуване три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по
разписание. В настоящия случай полетът на ищцата е пристигнал в крайната точка на
пътуването повече от три часа след обявения част за пристигане.
По отношение на размера на дължимото обезщетение също не съществува спор между
страните, че той е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка
на полета, измерени по дъгата на големия кръг (чл. 7, § 1 и § 4 от Регламент /ЕО/ №
261/2004г.), което в настоящия случай следва да бъде определено съгласно чл. 7, § 1, б. „б“
Регламент /ЕО/ № 261/2004г. – 400 евро.
Същевременно от представеното по делото от ответното дружество платежно
нареждане /л. 46 от делото/ се установява, че ответникът е заплатил на 20.03.2025г. сумата от
3826.32 лева, която касае съгласно посоченото основание за плащане, погасяване на
задължения за заплащане на обезщетенията именно по гр.д.№ 76344/2024г. Получаването на
обезщетение в размер по 782.23 лева от всеки от четиримата ищци или общо 3129.32 лева е
потвърдено и от процесуалния им представител в проведеното открито съдебно заседание,
което изявление, което съдът цени по реда на чл. 175 ГПК.
От ответника се твърди, че с остатъка от заплатената сума - 697 лева /3826,32 –
3
3129,32/ е погасена законна лихва в размер на 97 лева и разноски по делото – за държавна
такса 200 лева и за адвокатско възнаграждение – 400 лева. Така посочените суми и за
погасяване на какво задължение са използвани се потвърждава и от ищците, поради което не
е налице основание за съда служебно да прилага правилата на чл. 76 ЗЗД. Следва обаче да се
установи дали сумата от 97 лева или от по 24.25 лева е достатъчна да погаси пълния размер
на дължимата законна лихва, при съобразяване на обстоятелството, че доколкото плащането
е станало в хода на процеса се дължи законна лихва върху всяка от главниците за периода от
депозиране на исковата молба – 20.12.2024г до окончателното плащане на сумата –
20.03.2025г. При изчисляване на дължимата законна лихва върху сумата от 782.33 лева по
реда на чл. 162 ГПК за периода от 20.12.2024г. до 20.03.2025г. съдът установи, че дължимата
законна лихва е в размер на 26.95 лева. Следователно в полза на всеки от ищците следва да
се присъди допълнително сумата от по 2.70 лева /26.95лева - 24.25 лева/, представляваща
непогасен остатък от дължимата законна лихва.
С оглед гореизложеното съдът намира, че вземането предмет на предявените
субективно съединени искове срещу „. са погасено изцяло чрез плащане в хода на процеса от
него, като е останала дължима само част от законната лихва.
На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да вземе предвид извършеното в
хода на процеса пълно плащане на процесните задължения и на това основание предявените
четири иска за сумата от по 782.33 лева срещу ответното дружество следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищците имат право на
сторените по делото разноски. Същите са представили списък по чл. 80 ГПК, съгласно който
всеки от тях претендира по 50 лева за заплатена държавна такса и по 400 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. По делото съобразно разясненията, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело №6/2012г. на ВКС, ОСГТК,
са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 400
лева от всеки от ищците, доколкото по делото са представени договори за правна защита и
съдействие с направено отбелязване, че сумите са заплатени. Представени са доказателства
за заплащане и на по 50 лева от всеки ищец за държавна такса. От страна на ответника е
извършено плащане и на част от така претендираните от ищците разноски, а именно
заплатени са дължимите разноски за държавна такса от по 50 лева, платена от всеки от
ищците, както и по 100 лева от платеното от всеки от ищците възнаграждение за
процесуално представителство. Релевирано е възражение от ответника за прекомерност на
претендираното от ищците възнаграждение за процесуалния им представител с аргументите,
че производството не се отличава с правна и фактическа сложност при съобразяване на
разясненията дадени и в решение на СЕС по дело С-438/2022г. Във връзка с това настоящият
състав приема следното:
Платеното от страните по делото адвокатско възнаграждение съставлява разноски в
производството. Като такива то се възлага в тежест на страната, неоснователно
4
предизвикала правния спор. Цялото платено възнаграждение представлява разноски,
независимо от размера му. То се дължи така, както е уговорено платено. По изключение
съдът може да не го присъди изцяло, ако са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК, но
това предполага извод за прекомерност на възнаграждението. Този извод се предопределя от
сложността на делото и не е обвързан с нормативно предвидените минимални размери на
адвокатските възнаграждения /при съобразяване на даденото задължително тълкуване с
решение на СЕС по дело ., определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждение не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78,
ал. 5 ГПК, поради противоречие на Наредбата с правото на ЕС/. Когато делото се отличава с
фактическа и правна сложност и уговореното възнаграждение не е прекомерно с оглед обема
на извършената работа, то се присъжда изцяло. В този смисъл и определение №
1293/20.03.2024г. по ч.гр.д.№ 3234/2023г на ВКС, IV г.о.
Настоящият състав споделя становището застъпено в определение № 2978/13.06.2024г.
по ч.гр.д.№ 3966/2023г на ВКС, II г.о., съгласно което независимо че има сключени отделни
договори за правна защита и съдействие с един и същи адвокат от две или повече лица, с
уговорено и заплатено отделно адвокатско възнаграждение, доколкото се касае за защита на
интерес произтичащ от едно и също основание, е неоправдано и непропорционално да се
присъжда възнаграждение на всеки един в пълен размер.
В настоящия случая всеки от ищците е сключил отделен договор за правна защита и
съдействие и всеки от тях е заплатил отделно възнаграждение за адвокат по 400 лева. При
съобразяване на горните разяснения следва да се прецени дали адвокатско възнаграждение в
общ размер на 1600 лева за подаване от името на четирима ищци на една обща искова молба
е прекомерна. При извършване на преценката съдът взе предвид, че защитимото от ищците
/които са едно семейство/ право произтича от едни и същи правно релевантни факти –
закъснението на един и същи полет, като процесуалното представителство се е изразявало
единствено в подаване на една обща искова молба за четиримата ищци и явяване в едно
открито съдебно заседание на процесуалния представител, на когото не се е наложило да
осъществява съществени правни действия, предвид факта, че е извършено плащане в хода на
процеса. Предвид това съдът намира, че общият размер на възнаграждението за извършената
от адвоката работа и при съобразяване на обстоятелството, че се представляват повече от
едно лице е по 200 лева за всеки от ищците или общо 800 лева. Не може да бъдат приети
аргументите на ответника, че следва да се присъдят по 100 лева адвокатско възнаграждение,
тъй като ответното дружеството излага становище за размера на възнаграждението при
процесуално представителство в заповедно производство, което е различно от обхвата на
действията, които следва да се извършат в исковото производство.
Ето защо настоящият съд намира, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно
и в полза на всеки ищец се дължат разноски за възнаграждение за процесуално
представителство в размер на по 200 лева, като ответникът е заплатил по 100 лева на всеки
ищец. Предвид това в полза на всеки ищец следва да се присъдят още по 100 лева –
разноски за адвокат.
5
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „., вписано в регистъра на дружествата под № ., чрез „.. – . ., ЕИК ., със
адрес: гр. С., ул. „. да заплати на Б. Г. Е., ЕГН **********, с адрес в гр. . сумата от 2.70 лева
– законна лихва върху обезщетение от 782.33 лева за закъснелия полет номер ..г с
направление . за периода от 20.12.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ – до
20.03.2025г. /датата на плащане/, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Г. Е., ЕГН **********,
срещу „., вписано в регистъра на дружествата под № ., чрез „.. – . ., ЕИК ., иск за осъждане
на „., вписано в регистъра на дружествата под № . да заплати на Б. Г. Е., ЕГН **********
сумата от 782.33 лева, представляваща обезщетение изпълнен със закъснение над 3 часа
полет номер ..г с направление . , дължимо на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Е.я . 11 февруари 2004, поради извършено плащане в хода
на процеса.
ОСЪЖДА „., вписано в регистъра на дружествата под № ., чрез „.. – . ., ЕИК ., със
адрес: гр. С., ул. „. да заплати на Г. Д. Е., ЕГН **********, с адрес в гр. . сумата от 2.70 лева
– законна лихва върху обезщетение от 782.33 лева за закъснелия полет номер ..г с
направление . за периода от 20.12.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ – до
20.03.2025г. /датата на плащане/, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. Е., ЕГН **********,
срещу „., вписано в регистъра на дружествата под № ., чрез „.. – . ., ЕИК ., иск за осъждане
на „., вписано в регистъра на дружествата под № . да заплати на Г. Д. Е., ЕГН **********
сумата от 782.33 лева, представляваща обезщетение изпълнен със закъснение над 3 часа
полет номер ..г с направление . , дължимо на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Е.я . 11 февруари 2004, поради извършено плащане в хода
на процеса.
ОСЪЖДА „., вписано в регистъра на дружествата под № ., чрез „.. – . ., ЕИК ., със
адрес: гр. С., ул. „. да заплати на К. Б. Е., ЕГН **********, действаща чрез законния си
представител Б. Г. Е., ЕГН **********, с адрес в гр. . сумата от 2.70 лева – законна лихва
върху обезщетение от 782.33 лева за закъснелия полет номер ..г с направление . за периода
от 20.12.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ – до 20.03.2025г. /датата на плащане/,
като ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Б. Е., ЕГН **********, действаща чрез законния си
представител Б. Г. Е., ЕГН **********, срещу „., вписано в регистъра на дружествата под №
., чрез „.. – . ., ЕИК ., иск за осъждане на „., вписано в регистъра на дружествата под № . да
заплати на К. Б. Е., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител Б. Г. Е., ЕГН
********** сумата от 782.33 лева, представляваща обезщетение изпълнен със закъснение
над 3 часа полет номер ..г с направление . , дължимо на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“
от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Е.я . 11 февруари 2004, поради извършено плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА „., вписано в регистъра на дружествата под № ., чрез „.. – . ., ЕИК ., със
6
адрес: гр. С., ул. „. да заплати на Г. Б. Е., ЕГН **********, действащ чрез законния си
представител Б. Г. Е., ЕГН **********, с адрес в гр. . сумата от 2.70 лева – законна лихва
върху обезщетение от 782.33 лева за закъснелия полет номер ..г с направление . за периода
от 20.12.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ – до 20.03.2025г. /датата на плащане/,
като ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Б. Е., ЕГН **********, действащ чрез законния си
представител Б. Г. Е., ЕГН **********, срещу „., вписано в регистъра на дружествата под №
., чрез „.. – . ., ЕИК ., иск за осъждане на „., вписано в регистъра на дружествата под № . да
заплати на Г. Б. Е., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител Б. Г. Е., ЕГН
********** сумата от 782.33 лева, представляваща обезщетение изпълнен със закъснение
над 3 часа полет номер ..г с направление . , дължимо на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“
от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Е.я . 11 февруари 2004, поради извършено плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА „., вписано в регистъра на дружествата под № ., чрез „.. – . ., ЕИК ., със
адрес: гр. С., ул. „. да заплати на Б. Г. Е., ЕГН **********, с адрес в гр. . на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сума в размер на 100 лева – разноски в производството пред Софийски районен
съд.
ОСЪЖДА „., вписано в регистъра на дружествата под № ., чрез „.. – . ., ЕИК ., със
адрес: гр. С., ул. „. да заплати на Г. Д. Е., ЕГН **********, с адрес в гр. ., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 100 лева – разноски в производството пред Софийски
районен съд.
ОСЪЖДА „., вписано в регистъра на дружествата под № ., чрез „.. – . ., ЕИК ., със
адрес: гр. С., ул. „. да заплати на К. Б. Е., ЕГН **********, действаща чрез законния си
представител Б. Г. Е., ЕГН **********, с адрес в гр. ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в
размер на 100 лева – разноски в производството пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „., вписано в регистъра на дружествата под № ., чрез „.. – . ., ЕИК ., със
адрес: гр. С., ул. „. да заплати на Г. Б. Е., ЕГН **********, действащ чрез законния си
представител Б. Г. Е., ЕГН **********, с адрес в гр. ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в
размер на 100 лева – разноски в производството пред Софийски районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7