ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …
гр. Перник/19.04.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, I състав, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ
ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИАН ПЕТРОВ
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова в. гр. д. № 222 по описа на ОС-Перник за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение №
75/06.07.2018 г., постановено по гр.д. № 465/2017 г. по описа на Районен съд –
гр. Р. и Решение № 90/31.01.2019 г., постановено по същото дело в хода на
производство по чл. 247 от ГПК, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения
от Р.Й.Д., с
ЕГН **********, Ж.Б.Н., с ЕГН **********, Л.Б.С., с ЕГН ********** и М.Б.Х. с
ЕГН ********** против А.Е.А., с ЕГН **********,***, с ЕИК *********** иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД – за прогласяване нищожността на извършена
покупко-продажба на имот – частна общинска собственост между Община З. и А.Е.А.,
оформена в договор за покупко-продажба на недвижим имот частна общинска
собственост от 17.11.2015 г., вписан в служба по вписванията гр. Радомир в дв.вх.регистър под № 2398 и вх. рег. № 2403/19.11.2017 г.,
акт № 56, том 10, дело № 1162/2015 г. по отношение на поземлен имот с № ***, находящ се в землището на гр. З., община З., целия с площ
от 0.332 дка. при граници на имота: ПИ № *** – жилищна територия на гр. З., ПИ
№ *** – ливада на насл. на Н.И.М., ПИ № *** – ливада
на насл. на Е.Г.Г., ПИ № ***–
ливада на К.Г.И., актуван с АОС 1062/25.05.2015 г.
Със същото
решение първоинстанционният съд е отхвърлил и предявения от Р.Й.Д., Ж.Б.Н., Л.Б.С.
и М.Б.Х. против А.Е.А. и С.Й.А.иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК
– за признаване за установено, че А.Е.А. и С.Й.А.не са собственици на
земеделска земя – нива с площ от 0,200 дка, ІV категория в местността „Р.“
(съобразно посоченото в решението на ПК-З.“, местност „З.“ – съобразно договор
за покупко – продажба, представляващ част от поземлен
имот с № *** по КВС на гр. З. – с площ от 0,200 дка, при граници по същата
карта: север – площ от ПИ с № ***, юг – път, изток – имот с № *** – собственост
на насл. на Н.И.М., запад – имот с № *** –
собственост на насл. на Е.Г.Г.
и ПИ с № *** – собственост на К.Г.И., отразен на комбинирана скица към
заключението по депозираната в съда на 29.05.2018 г. СТЕ, приложена на л. 292
от делото по букви А-Б-Г-Д-З-А, неразделна част от решението.
Предвид
изхода на делото първоинстанционният съд е осъдил ищците да заплатят на Община З.
сумата от 250 лева, представляваща разноски по делото.
Производството
пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод подадена от Р.Й.Д., Ж.Б.Н.,
Л.Б.С. и М.Б.Х., чрез процесуалния им представител – адв. Н.Х., въззивна жалба с вх. № 4601/17.09.2018 г., в която
първоинстанционното решение се оспорва изцяло. Навеждат се доводи, че същото е неправилно,
поради допуснати нарушения на материалния закон, необосновано и незаконосъобразно,
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
По отношение
на отхвърления иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК се твърди, че съдът не е обсъдил в
пълнота доводите на ищците, че процесният имот от 0.200 дка не представлява
земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като за него е подадено заявление за
възстановяване на собствеността и има положително решение на поземлената
комисия в тази насока. На следващо място се излагат подробни доводи, че
процесният имот е владян от жалбоподателите в периода от 1994 г. до 2004 г., а
и след това, поради което в полза на същите е изтекла придобивна
давност и Община З. не би могла да стане негов собственик. В тази връзка се
акцентира върху обстоятелството, че няма пречка в полза на ищците да тече придобивна давност, доколкото именно те са инициирали
процедурата по възстановяване на имота.
Оспорва се
изводът на съда, че не можело да се установи идентичност между имота, предмет
на решение № 2959/21.01.1994 г. на ПК-гр. З. и имотът, предмет на АЧОС,
съответно на процесния договор за покупко-продажба като срещу този извод се
излагат подробни съображения. В тази връзка се акцентира върху обстоятелството,
че съгласно съдебно-техническата експертиза по делото претендираният
от ищците за възстановяване имот представлява част от имот с № 004081, който
именно бил прехвърлен от Община З. на А.А.. Допълва
се, че жалбоподателите са направили искане за оглед на място с разпит на
свидетели с оглед индивидуализацията на претендирания
от тях имот, но това искане не е било уважено от районния съд. На следващо
място се излагат подробни доводи, че Община З. въобще не е могла да стане
собственик на имота, предмет на покупко-продажбата, доколкото АЧОС №
1062/25.05.2015 г., както и протокол № 1/14.07.2008 г. за определяне на земите
по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, страдали от множество пороци и неясноти. Поддържа
се, че районният съд е аргументирал изводите си относно претенцията на
жалбоподателите в противоречие с правилата за разпределяне на доказателствена
тежест. Акцентира се върху обстоятелството, че не ищците, а ответниците следва
да докажат основанието, от което произтича правото им на собственост и след
като от доказателствата по делото това тяхно право не се установява, то искът
следва да бъде уважен.
По отношение
на отхвърления иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от
ЗЗД се излагат подробни доводи, че административната процедура във връзка със
сключването на процесния договор за покупко-продажба е нарушена като са
извършени редица противозаконни действия при провеждането й.
По тези
съображения се иска предявените искове да бъдат уважени. Прави се
доказателствено искане на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК като се иска
въззивният съд да допусне оглед на място с преразпит
на свидетелите, разпитани в първоинстанционното производство, като действието
бъде извършено в присъствието на вещото лице-техник по СТЕ предвид
необходимостта от нанасяне на съответните данни в комбинираната скица. Освен
това се прави и искане за представяне в открито съдебно заседание на Протокол №
55/28.08.2015 г. на Общинския съвет-З. с оглед извършване на констатация, че
оригиналът на документа не е подписан.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.
№ 5439/07.11.2018 г. от Община З., в който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Излагат се подробни съображения за правилност и обоснованост на
атакуваното съдебно решение. Относно иска по чл. 26, ал. 1, предл.
1-во от ЗЗД се посочва, че административната процедура по провеждане на търга и
сключване на процесния договор е законосъобразно осъществена, както е приел и
районният съд. В тази връзка се твърди, че съответните решения на общинския
съвет са законосъобразни, като не са налице сочените от жалбоподателите пороци.
Освен това се посочва, че дори да е имало някакви пороци, то жалбоподателите е
следвало да релевират същите в административната
процедура, поради което навеждането им в настоящото производство е недопустимо.
На следващо
място се излагат подробни доводи, че Община З. е била легитимен собственик на
имот № 004081, поради което законосъобразно се е разпоредила със същия.
На последно
място се оспорват твърденията на жалбоподателите относно изтекла в тяхна полза придобивна давност. Оспорват се направените във въззивната
жалба доказателствени искания. Иска се първоинстанционното решение да бъде
потвърдено изцяло. Претендират се разноски. Не се правят доказателствени
искания.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил и отговор с вх. № 5445/07.11.2018 г. от ответниците А. и С. А., чрез пълномощника им – адв. К.Д.. В
същия се излагат доводи, сходни с тези изложени в писмения отговор, депозиран
от Община З.. В допълнение се акцентира върху обстоятелството, че правилно
районният съд е приел, че липсва идентичност между имота по решението на
Поземлената комисия в гр. З. и имота, закупен от А.А..
В тази връзка се твърди, че жалбоподателите не са доказали да имат каквито и да
било права върху последния. Претендират се разноски в производството пред
настоящия съд. Не се сочат нови доказателства и не се правят доказателствени
искания.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по
съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително
са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).
Във въззивната жалба и отговора страните не са
се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от
първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен
доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на
чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл.
269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
По направените във въззивната жалба доказателствени искания, въззивният
съд намира следното:
Искането за представяне в открито съдебно заседание на Протокол № 55/28.08.2015 г. на Общинския
съвет-З. с оглед извършване на констатация, че оригиналът на документа не е
подписан, е неоснователно. Такова искане е било направено в производството пред
първоинстанционния съд като видно от протокол от проведено о.с.з. по делото на
08.01.2018 г. (л. 171 от делото), същото искане е било уважено като посочената
констатация е извършена от районния съд. В тази връзка не е налице необходимост
от преповтаряне на същото процесуално действие.
При преглед
на приложените документи по делото настоящият съдебен състав обаче установи, че
Протоколно решение № 1 от 14.07.2008 г. (л. 49-54 от първоинстанционното дело)
от заседание на комисията по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, назначена със заповед № РД
– 14 от 06.06.2008 г. на директора на Областна
дирекция „Земеделие и гори“ – гр. П., не е представено в цялост. Същото следва
да съдържа към себе си документ, озаглавен
„Приложение № 1“. От това приложение обаче са представени само първите
три страници и последната (дванадесета) страница. В тази връзка с оглед
изясняване фактическата обстановка по делото Община З. следва да бъде задължена
да представи Протоколно решение № 1 от 14.07.2008 г. в цялост, в това число в
цялост следва да бъде представено Приложение № 1 към същото.
Относно
искането за извършване на оглед на място с преразпит
на свидетели в присъствието на вещо лице, въззивният съд обявява, че ще
произнесе по същото след представяне на поисканото с настоящото определение
протоколно решение, доколкото следва да прецени и необходимостта от възлагането
на допълнителна съдебно техническа експертиза.
От Р.Й.Д., Ж.Б.Н.,
Л.Б.С. и М.Б.Х., чрез процесуалния им представител – адв. Н.Х. Постъпила е
постъпила и въззивна жалба с вх. № 903/25.02.2019 г. срещу Решение №
90/31.01.2019 г. по гр.д. № 465/2017 г. на РС – гр. Р., постановено в
производство по поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 75/06.07.2018
г. като в същата се поддържат доводите, изложени във въззивна жалба с вх. №
4601/17.09.2018 г. срещу основното решение.
От А. и С. А.,
чрез пълномощника им – адв. К.Д., е постъпил отговор с вх. № 1339/22.03.2019
г. на въззивна жалба. В същия се излагат
доводи, че Решение № 90/31.01.2019 г. по гр.д. № 465/2017 г. на РС – гр. Р. е
правилно и законосъобразно, поддържат се и доводите, изложени в отговора по
въззивната жалба срещу основното решение по делото.
Предвид изложеното Пернишкият
ОС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
жалбоподателите за представяне в открито съдебно заседание на Протокол №
55/28.08.2015 г. на Общинския съвет-З. с оглед извършване на констатация, че
оригиналът на документа не е подписан.
ЗАДЪЛЖАВА Община З. да представи Протоколно
решение № 1 от 14.07.2008 г. от заседание на комисията по чл. 19 от ЗСПЗЗ (назначена
със заповед № РД – 14 от 06.06.2008 г.), одобрено със
Заповед № РД-17/15.07.2008 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие и
гори“ – гр. П., и приложенията към него
в цялост преди 16.05.2019 г., като я ПРЕДУПРЕЖДАВА,
че ако не изпълни така дадените указания в срок съдът може да извърши преценка
относно фактите по делото по реда на чл. 161 от ГПК.
ОБЯВЯВА, че ще произнесе по искането жалбоподателите за извършване на оглед с преразпит на свидетели в о.с.з.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат
към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието: http://mediator.mjs.bg/
като медиацията е платена услуга.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.05.2019 г. от 10,30 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани.
Препис от определението да се изпрати на
страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.