РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. гр. Добрич, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20213200500697 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 260965/13.08.2021 г. ( по регистратурата на ТРС) на
особения представител на ответника А.. ЮС. ЮС. - адвокат В.Д. от ДАК -
срещу Решение № 260066 от 28.07.2021 г. на Т.ския районен съд по гр.д.№
139/2020 г.
Жалбата съдържа оплаквания за постановяване на решението при
допуснати процесуални нарушения : необсъждане на писмените и гласните
доказателства във взаимовръзка; неизвършване на разпит на допуснатия
свидетел З. Б.; приемане на писмено доказателство ( за получени от ищците
ренти ), искането за чието събиране е преклудирано като направено в трето
съдебно заседание и обсъждането му при игнориране на свидетелските
показания ; зачетени са от първоинстанционния съд участие на трето лице –
помагач в лицето на държавата и негов отговор, без да има искане за
конституирането му като подпомагаща страна и без да има действително
1
подаден от ОД „ Земеделие“ град Добрич отговор.
В отговор на въззивната жалба ищците В. ЮС. И.., О.. Й. П. и В. О.. П.
чрез общия пълномощник – адвокат Д.А. – я оспорват като неоснователна.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената от първите двама
ищци сделка за дарение от 2010 г. е недействителна, като сключена от
ответника като техен пълномощник, без да има представителна власт да
дарява наследствените им дялове от имотите и да договаря сам със себе си,
както и че направеното от него възражение за давност е неоснователно по
липса на демонстрирано намерение за своене и с оглед извършено в 2013
година разпореждане от ищеца О.П. с наследствения дял от единия имот в
полза на сина му – третия ищец. В отговора има позоваване на
необоснованост на оплакванията в жалбата за допуснати процесуални
нарушения. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд
намира, че то е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с: искове по член 42,ал.2 от ЗЗД на
В. ЮС. И.. и О.. Й. П. срещу въззивника А.. ЮС. ЮС. за обявяване
недействителността на договор за дарение от 28.09.2010 г. по нот. акт, вписан
в СВ, град Т. под № *** г., като сключен от ответника без да има
представителна власт нито да договаря от тяхно име лично със себе си, нито
да дарява недвижимото им имущество, до размерите на наследствените им
дялове ( от по ¼ идеална част ) от имотите – предмет на договора –
нива на площ от *** дка, с идентификатор № 31396.15.5 и лозе на площ от
0,500 дка с идентификатор № 31396.32.3 по кадастралната карта на село З.,
община Т.; искове на В. ЮС. И.. срещу въззивника за установяване правото й
на собственост върху ¼ идеална част от нивата и лозето; иск на О.П. срещу
въззивника за установяване правото му на собственост върху ¼ идеална част
от лозето и иск на В. О.. П. срещу въззивника за установяване правото му на
собственост върху ¼ идеална част от нивата на основание договор за дарение,
сключен на 15.10.2013 г. между него и втория ищец – О.П. – с нот. акт, вписан
в СВ, град Т. под № *** г.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
договорът за дарение е оспорен с искове за установяване на неговата
2
нищожност по член 26,ал.2 от ЗЗД – поради липса на съгласие. Дадената от
съда правна квалификация на исковете противоречи на разясненията по т.ІІ
от ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС и направеното в него (
в точка ІІ- 3 ) разграничение между недействителността по член 42,ал.2 от
ЗЗД и нищожността по член 26,ал.2,пр.2 от ЗЗД . Според ТР договорът,
сключен от представител без представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност и при ( съдебно или извънсъдебно ) позоваване от мнимо
представлявания или универсалния му правоприемник на нея, имащо
значение на отказ от потвърждаване, тя се трансформира в окончателна. До
колкото обаче съдът е разгледал исковете за недействителност на договора за
дарение въз основа на наведените от ищците факти, решението не е
недопустимо, а правилността му е обусловена от произнасянето на въззивния
съд по оплакванията за допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон и за необоснованост .
Несъответно на липсата на допуснато в процеса участие на трето лице –
помагач на ответника - в мотивите към решението съдът е записал, че
държавата е конституирана като трето лице и че по делото е постъпил
отговор от пълномощник на министъра на земеделието, в който исковете се
оспорват като неоснователни. Допуснатата ( само в мотивите ) на акта грешка
не се отразява на фактическите и правните изводи по всички искове.
От събраните по делото доказателства относими към исковете по член
42,ал.2 от ЗЗД са писмените такива. Първоинстанционният съд не е дължал да
ги обсъжда във връзка с гласните доказателства, събрани за установяване,
респ. оборване на фактите по правоизключващото възражение на ответника за
придобивна давност. Оспореният с исковете на В.И. и О.П. договор за
дарение има за предмет наследствените им дялове ( от по ¼ ) от
възстановените по реда на ЗСПЗЗ на наследодателя им Ю. В. Ю., починал на
*** г. и оставил преживяла съпруга и три деца – двамата ищци и ответника,
два земеделски имота : нива от *** дка и лозе от 0,500 дка, заснети в
кадастралната карта на село З. като имоти с идентификатори съответно №
31396.15.5 и № 31396.32.3. Правилно съдът е приел, че обективираните в
нотариалния договор две дарствени разпореждания с правата на ищците в
нивата и лозето съставляват договаряне на ответника сам със себе си - с оглед
участието му в качеството на пълномощник на двамата ищци като дарители и
3
лично като надарен. Дарственото разпореждане, извършено от него в същото
нотариално производство с правата на преживялата съпруга Ф. С. Ю.ова в
лозето като неин пълномощник също, не е оспорено от нея.
С „ генерално пълномощно“, нотариално заверено от 4-ти Нотариус в
град Ч., *** на дата 20.07.2009 г. ищците ( и Ф. Ю.) са упълномощили
ответника : да извършва прехвърляне и регистриране на тяхно име на
придобито по наследяване на общ наследодател недвижимо имущество в
село З., община Т.; да доказва наследството им, както и „да продава на цена и
условия, каквито пожелае полагащите им се дялове и части “, „ да получава
средствата от продажбата, да подписва актовете от продажбата или
договорите“ и да представя и подписва всякакви документи ( искания,
декларации,молби, заявления ) в т.ч. по член 264,ал.1 от ДОПК и член 25,ал.8
от ЗННД ,“ да заплаща необходимите данъци и разходи и да финализира
дължимите от тях действия по посочените в пълномощното въпроси.
Тълкуването на изявената в акта воля на упълномощителите съгласно член 20
от ЗЗД дава основание за извод, като изведения от първоинстанционния съд,
че в обема на представителната власт на ответника са включени само
разпореждания с правата на упълномощителите в сънаследствени имоти в
село З. от вида на продажбите при това без ограничения за цената и другите
условия на същите, но да договаря сам със себе си и да дарява дяловете на
двамата ищци от недвижимите имоти въззивникът не е овластен . Оспорените
с исковете на В.И. и О.П. дарствени разпореждания по т.1, А и т.2, Б от
нотариалния договор в частта относно техните права ( от по ¼ идеална част )
в нивата и лозето са недействителни като извършени извън обема на
представителната власт на въззивника. С оглед подвеждането на правилно
установените факти под неприложима материалноправна норма - член
26,ал.2,пр.2 от ЗЗД, вместо под приложимата – член 42,ал.2 от ЗЗД
въззивният съд отменя решението в частта на диспозитивите за прогласената
нищожност на договора и ги замества с такива за установяване на неговата
недействителност на основание член 42,ал.2 от ЗЗД.
По исковете за право на собственост : с оглед недействителността на
договора за дарение въззивникът не е придобил въз основа на него
наследствените дялове на двамата ищци от нивата и лозето. Спорно по делото
е дали ги е придобил по давност при твърдения за установено въз основа на
4
генералното пълномощно от 2009 г. владение съобразно направеното в
отговора на исковата молба възражение на особения му представител. В
упълномощителния акт няма изразена от упълномощителите воля за
предаване на владение върху техни сънаследствени имоти в полза на
пълномощника им. Нотариалният договор не документира факта на предаване
и получаване на владението от от надарения.
Разпитаните в първоинстанционното производство свидетели: Б. М. Ю.
и Х. Р. М. установили,че нивата е обработвана разделно от две лица
съобразно наследствените дялове на страните. Свидетелят Ю. узнал от
съищеца О. , че братът А. получил и предал на сестра си В. припадащата й се
част от рентата за 2018 г. . Между тримата нямало неразбирателство за тази
нива ; дълго време О. не знаел ,че цялата нива се водела като собствена на А.
и междувременно прехвърлил своя дял от нея на сина си. Разпореждането е
установено с представения по делото нотариален акт за дарение № *** по
нот.д.№ *** г. на Нотариус, с рег. № ***, с район на действие – ТРС.
Свидетелят М. посочил, че ползвал част от нея ( от 35 дка ) по договор,
сключен с Ю. ( частен правоприемник на преживялата съпруга Ф. С. Ю. по
договор за продажба от 20.07.2001 г. ), плащал рента само на нея и нямал
договорки ( отношения ) с въззивника А. ( бивш съпруг на Ю. ) , който от
дълго време бил в Германия. Разпитаната във въззивното производство
свидетелка З. Р. Б. установила, че частта от нивата, съответстваща на дела на
О. ( О. ) П. , била отдавана от него под наем на трето лице ( В. А. П.
), но след отказа му от земеделие поради инсулт семейството на свидетелката
започнало да я обработва и ползва по уговорка с ищеца О. ( баща на ищеца В.
). По делото е представен по своевременно ( в първото по делото заседание )
направено от ищеца доказателствено искане документ – разходен касов ордер
от месец декември 2019 г., установяващ плащане на рента за 2019 г. от ЧЗП
Н. Б. по това правоотношение. Гласните доказателства за разделно ползване
на нивата в периода 2009 г- 2020 г. се потвърждават от представеното от
ответника писмено доказателство – удостоверение от ДФ“ Земеделие“ от
4.03.2021 г. с информация за заявяването на нивата по схеми и мерки по
директни плащания за съответните кампании.
Следователно въззивникът не е получил фактическата власт върху
дяловете на съищците ( негови брат и сестра ) от нивата и лозето нито към
5
упълномощителния акт от 2009 г., нито към сключването на недействителния
договор за дарение от 2010 г. Не е я установил и по – късно през целия
твърдян срок на давността до подаването на исковата молба на 15.06.2020 г.
чрез действия, с която по ясен и недвусмислен начин да покаже на тях и на
съищеца ( частен правоприемник на ¼ част от нивата, считано от 15.10.2013
г.), че започва да я упражнява с намерение за своене на техните дялове. Всеки
от съищците е продължил да владее своята част от нивата чрез лицата, на
които е отстъпено на облигационно основание ползването й и да получава
доходи от нея. При това положение правилен е изведеният в обжалваното
решение извод, че в полза на въззивника не е осъществено придобивното
основание по член 79,ал.1 от ЗС, че ищцата В.И. се легитимира като
собственик на ¼ идеална част от нивата и лозето, ищецът О. П. – на ¼ идеална
част от лозето и ищецът В.П. – на ¼ идеална част от нивата . Решението в
частта на уважените установителни искове за право на собственост следва да
се потвърди.
С оглед изхода от въззивното обжалване ( независимо от отмяната на
решението по исковете за недействителност на правната сделка предвид
преценката за основателността им ) въззивният съд присъжда на въззиваемите
разноски за въззивното производство – платеното от тях възнаграждение за
особен представител на въззивника в размер от 430,51 лева и доплатената
(поради несъбирането й в пълен размер ) държавна такса за предявяването на
исковете в размер от 200 лева. Въззивникът следва да бъде осъден за
държавната такса по въззивното обжалване в размер от 150 лева.
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260066 от 28.07.2021 г. на Т.ския районен съд
по гр.д.№ 139/2020 г. в частта на прогласената нищожност на две дарствени
разпореждания , обективирани в нотариален акт № *** г. на СВ, град Т. в
размера от 2/4 идеални част от предмета на първото – нива и над размера от ¼
идеална част от предмета на вторто - лозе , на основание член 26,ал.2,пр.2 от
ЗЗД – поради липса на съгласие, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание член 42,ал.2 от ЗЗД
договор за дарение ,сключен на 28.09.2010 г. с нот. акт, вписан в СВ, град Т.
6
под № *** г. между В. ЮС. И.., ЕГН: ********** от село О., община Т., ***,
О. Й. П., ЕГН: ********** от село З., община Т. *** ,като дарители и А.. ЮС.
ЮС., ЕГН: ********** с постоянен адрес : село З., община Т. , ***, като
надарен , представляван от особен представител по член 47,ал.6 от ГПК –
адвокат В.Д. в частта относно разпореждането по т. 1. А от нотариалния
договор - относно прехвърлените 2/4 идеални части от нива на площ от ***
дка, съставляваща имот с № *** по картата на възстановената собственост на
землището на село З. ,община Т., съответстващ на имот с идентификатор №
31396.15.5 по кадастралната карта на село З. и в частта относно
разпореждането по т.2, Б от нотариалния договор относно прехвърлените 2/4
( от общо ¾ ) идеални части от лозе на площ от 0,500 дка , съставляваща имот
с № *** по картата на възстановената собственост на землището на село З.
,община Т., съответстващ на имот с идентификатор № 31396.32.3 по
кадастралната карта на село З., община Т..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част относно уважаване на
установителните искове за право на собственост и по разноските.
ОСЪЖДА А.. ЮС. ЮС., ЕГН: ********** с постоянен адрес : село З.,
община Т. , ***, представляван от особен представител по член 47,ал.6 от
ГПК – адвокат В.Д. да заплати на В. ЮС. И.., ЕГН: ********** от село О.,
община Т., О. Й. П., ЕГН: ********** от село З., община Т. и В. О. П., ЕГН:
********** от град В., местност *** разноски за въззивното производство в
общ размер от 630,51 ( шестстотин и тридесет лева и петдесет и една
стотинки ) лева.
ОСЪЖДА А.. ЮС. ЮС., ЕГН: ********** с постоянен адрес : село З.,
община Т. , ***, представляван от особен представител по член 47,ал.6 от
ГПК – адвокат В.Д. да заплати държавна такса за въззивното обжалване в
размер от 150 ( сто и петдесет ) лева по сметка на Добричкия окръжен съд .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8