Мотиви по анд № 31/2019 г. по описа на Военен съд – Пловдив
Производството
е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
С
постановление от 28.03.2019 г. ВОП-Пловдив е направила предложение обвиняемият
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за извършено престъпление по чл. 204 б.а вр.чл.201 от НК.
Прокурорът
поддържа предложението.
Обвиняемият
се признава за виновен и моли за минимално наказание.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Обвиняемият ***
С.Н.Ш. до 2018 г. бил на служба във военно формирование *** - *** на длъжност „***“
в щабен взвод на ***. Със заповед № ЗРД-290/25.04.2018 г. командирът на военно
формирование *** - *** прекратил договора му за кадрова военна служба и го
зачислил в запаса, считано от 31.10.2018 г. По време на службата си изпълнявал
задълженията си в поставените срокове. Бил колегиален и отзивчив. Не бил конфликтен. По време на
службата си бил награждаван и наказван
Не е осъждан
до момента и спрямо него не е бил прилаган чл.78а НК.
Със заповед № ЗРД-290/25.04.2018 г.
на командира на формированието, военен автобус „Сетра“ ДК № ***, бил зачислен
на обв. *** С.Ш. от 26.04.2018 г. Видно от приложения по делото формуляр на
машината, на страница „Сведение за шофьора“, обв. Ш. бил вписан и като „шофьор“
на автобуса от същата дата, за което положил подпис/л.65-70, т.4 ДП/.
От приложената по делото длъжностна
характеристика за длъжността „*** в
щабен взвод на ***, на която бил обвиняемият от 01.07.2014 г. било изрично
отразено в т.6 „Функционални задължения в мирно и военно време“, че заемащият
тази длъжност, в случая обв. Ш., има основни задължения по нея – да познава
единните разходни норми, процентните надбавки и основните зарядки на
гориво-смазочните материали и експлоатационни течности на числящата се техника
на отделението, да ги пази и разходва правилно, да участва активно в периодичното техническо обслужване на
отбранителните продукти, числящи се на отделението; да участва в ремонта и
отстраняването на дефектирали агрегати и възли на техниката, числяща се на отделението, да
познава в пълен обем устройството, правилата за експлоатация, начините за
използване и техническото обслужване на техниката, числяща се на отделението,
да познава и попълва документацията за съхранение и отчитане работата на
числящата се на отделението автомобилна техника и специално оборудване.
На 26.09.2018 г., *** И.К. – пряк
началник на обвиняемия, му възложил да се заеме с обслужването на зачисления му
автобус – „Сетра“ с ДК№ ***, като го подготви за предстоящото пътуване до
границата – района на гр. Малко Търново, на следващия ден. Било му възложено
да гресира автобуса, да го прегледа и да
го зареди с дизелово гориво. *** И.К. не разписал пътната книжка на автобуса за
месец септември с контролен номер 554-93-164/27.08.2018 г. и не дал разрешение
на обв. Ш. *** на военното формирование и да се отправи към район 2, където се
помещавал ГСМ – склада на формированието.
На 26.09.2018 г. около 10.00ч., без
да иска разрешение, обвиняемият напуснал
района на поделението, управлявайки зачисления му автобус. Бил сам и се насочил
към гр. Стамболийски. Целта му била да
стигне до местното предприятие „Хидротехника“ АД – гр. Стамболийски, където да
източи дизелово гориво, което било налично в резервоарите на автобуса. Когато
пристигнал в гр. Стамболийски, с автобуса влязъл в двора на предприятието през
централния вход. Паркирал автобуса пред едно от халетата, намиращо се в дъното,
странично, като автобусът бил така спрян, че от двора на предприятието да няма
видимост към капака на резервоара. Там на място Ш. видял свой познат – св. В.К.,
когото познавал от по-рано, тъй като и друг път идвал в това предприятие.
Обвиняемият взел осем туби – седем пластмасови и една метална, които намерил на
място, както и един маркуч и собственоръчно източил 203,4 л. дизелово гориво от
резервоара на автобуса. След като приключил, казал на К. да прибере с мотокара
тубите в халето, което последния направил без да знае и предполага, че
военнослужещият присвоява, а Ш. се качил на автобуса и потеглил обратно към гр.
Пловдив. По обяд стигнал до район № 2 на военно формирование *** - ***,
влязъл вътре, за да зареди отново
автобуса с гориво. На място заварил завеждащият хранилище склад ГСМ *** ***
М.С., който лично заредил автобуса с нови 260 л. дизелово гориво. Зареждането
било извършено от дизелова колонка, която била обозначена с № 4 на
приложената по делото схема. Извършеното
зареждане не било отразено в пътната книжка на автобуса, тъй като обв. *** Ш.
не я представил на *** С. под претекст, че я бил забравил. Зареждането било
отразено в книгата за отчитане на материалните средства, отпуснати за временно
ползване и даване за ремонт от склад ГСМ, започната на 12.02.2018 г., която
била надлежно прошнурована и прономерована, в която обв. *** Ш. се разписал
срещу полученото количество гориво.
Свидетелите М.К. и баща му Г.К.,
които били наематели на помещение в „Хидротехника АД гр. Стамболийски, случайно
станали свидетели на влизането на автобуса в двора на предприятието и на
съмнителния му престой там. Св. М.К. направил две снимки с мобилния си телефон
на военния автобус и сигнализирал органите на РС“Военна полиция“ - Пловдив. Двамата
се усъмнили, че става нещо нередно, тъй като автобусът бил с военен номер и престоял без видима причина в двора
на предприятието близо двадесет минути. Непосредствено след потеглянето му, на
мястото, където бил паркиран автобуса, свидетелите видели туби, които били
качени на мотокар от св. В.К. и прибрани в халето, пред което бил спрял
автобуса. Горното се случило непосредствено след като военното превозно
средство напуснало двора на предприятието. Двамата свидетели останали на място
до идването на полицейските органи. Последвал оглед на местопроизшествието, тубите
били иззети, като се установило, че били пълни с дизелово гориво.
Впоследствие тубите, ведно с
горивото, в пълен размер, били върнати в патримониума на формированието.
От заключението на назначените и
изготвени физико-химични експертизи е видно, че източеното гориво и оставено
лично от обв. *** Ш. в двора на „Хидротехника“ АД гр. Стамболийски, било гориво
за дизелови двигатели по стандарт EN 590, а по стандарт БДС EN116:2015 дизел за
ниски температури, клас Е до „Минус 35 градуса, Минус 34 градуса“, което било
идентично с получаваното от военно формирование *** - ***.
В хода на разследването било
установено, че направените от св. М.К. два броя снимки на автобуса в двора на
предприятието били автентични и че не били манипулирани, видно от протокол
139/2018г. от извършената видео-техническа експертиза.
Пътят на военния автобус бил
записан от две камери- собственост на Община Стамболийски, записите от които
били предоставени за нуждите на досъдебното производство. Видно от протокол №
140/2018г. от извършената видео-техническа експертиза е, че записите от
камерите били автентични, без следи от манипулации.
От заключението на комплексната
техническа и стоково-оценителна експертиза е видно, че количеството източено
гориво било в размер на 203,4 /двеста и три литра и четиристотин
милилитра/ литра на стойност към датата
на деянието 526,81 лв.
Било установено, че към 26.09.2018 г.
минималната работна заплата за страната била 510 лева, определена с ПМС № 316/20.12.2017г.
По този начин обв. Ш., на 26.09.2018
г. в гр.
Стамболийски, в маловажен случай, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.
1, б. „б“ от НК – „*** в щабен взвод на *** във военно формирование *** - ***,
присвоил чужди вещи – 203,400 (двеста и три литра и четиристотин милилитра)
литра дизелово гориво на стойност 526,81 (петстотин двадесет и шест лева и осемдесет
и една стотинки) лева, собственост на военно формирование *** - *** и МО,
връчени му в това му качество да ги пази и управлява.
Предвид горното,
прокуратурата приела, че с това от обективна и субективна страна обв. Ш. е осъществил състава на престъплението по чл. 204 б.а, вр.
чл.201 от НК.
Този извод на прокуратурата се потвърждава от събраните по делото
доказателства по безсъмнен начин и изцяло се подкрепя от съда. От събраните по
делото доказателства се вижда, че действително на инкриминираната дата
обвиняемият е отишъл с управлявания от него служебен автобус до гр. Стамболийски,
където в двора на посоченото предприятие е източил от резервоара на автобуса 203,4
л. дизелово гориво, в туби, които туби св. К. прибрал в хале на предприятието
по молба на обвиняемия. Това се вижда от приложените по делото писмени
доказателства, от неговите обяснения, в които той чистосърдечно признава вината
си, от приложените по делото протоколи за доброволно предаване, изготвения
фотоалбум, веществените доказателства, разпечатките от мобилните оператори. В
същата посока са и безпротиворечивите показания на всички разпитани в
досъдебното производство свидетели.
Спор по тази фактическа
обстановка няма, страните не правят никакви искания, освен относно размера на
наказанието, като се претендира същото да бъде в минимален размер.
Деянието обвиняемият е извършил при
пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Обвиняемият е действал със съзнанието, че източеното от него дизелово гориво не
е негова лична собственост, а е на военното формирование, в което работи. Като
длъжностно лице е бил наясно, че това гориво му е било връчено в това му
качество не за негова лична употреба, а за да го пази и управлява съобразно
специфичните нужди на военното формирование. Бил е наясно, че като източи
горивото от автобуса, се разпорежда с това чуждо имущество като със свое, но
това не го е възпряло в осъществяването на намеренията му. При присвояването
изпълнителното деяние се изразява именно в това- външно проявена промяна на
отношението на дееца към повереното му имущество, изразено в противозаконно
разпореждане с поверената вещ в свой личен или в нечий друг интерес.
Относно искането на защитника на
обвиняемия за прекратяване на наказателното производство, алтернативно за
изпращане на преписката на командира на обвиняемия по реда на чл.424 НК за
налагане на административно наказание по реда на ЗАНН, по тези въпроси съдът е
взел отношение със свое протоколно определение в съдебно заседание на
25.04.2019 г. и тук не е нужно отново да бъдат преповтаряни същите аргументи за
това.
При така посочената правна
квалификация, съдът намери, че са налице условията по чл. 78а НК. За
извършеното от обвиняемия престъпление по чл.204, б. а, вр.чл. 201 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до една година или пробация или глоба
от 100 лв. до 300 лв., обвиняемият до момента не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на р.ІV от
НК, от престъплението няма причинени имуществени вреди, тъй като същите са били
възстановени на военното формирование от органите на военна полиция. С оглед на
това съдът намира, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и следва да му бъде наложено административно наказание ГЛОБА в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Военен съд-Пловдив, в размер
на 1000 лв. за извършено от него престъпление по чл. 204, б. а, вр. чл. 201 от НК. Определеният размер на глобата е съобразен със семейното му положение и
материалното му състояние – пенсионер, като още не е установен и размера на
пенсията му, семеен, с три пълнолетни деца, съпругата му работи за около 800лв.
месечно, живее в жилището на баща си, има безукорно военно досие, изплаща
кредит с вноска в размер на около 350 лв. месечно, изразява съжаление за
извършеното. Предвид данните за личността на обвиняемия, съдът счита, че
степента на обществена опасност на дееца е ниска с оглед добрите
характеристични данни и обстоятелството, че той признава и съзнава вината си.
След съвкупна преценка на тези обстоятелства съдът счита, че по този начин ще
бъде постигнат максимален поправително-възпитателен и предупредително –
възпиращ ефект върху обвиняемия.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
– 2 бр. маркучи, представляващи ВД № 1, иззети с протокол за оглед на
местопроизшествие от 26.09.2018 г., след влизане в сила на решението да бъдат
унищожени като вещи без стойност.
Обвиняемият следва да
заплати в полза на РС „Военна полиция” Пловдив направените по делото разноски в
размер на 4083,00 лева, както и 136,83 лева разноски по делото по сметка на РС
„Военна полиция” – Варна.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
20.05.2019г. ВОЕНЕН СЪДИЯ: