№ 4488
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.ОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110159015 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. Б. Ц.
против “П.Д.“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ
за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва считано от 10.11.2020 год..
Ищецът-Н. Б. Ц. твърди, че в периода от 05.10.2007 год. до 14.07.2021 год. е била
в трудово правоотношение с ответника. Излага, че на 10.11.2020 год., при изпълнение
на трудовите си задължения, при опит да намести долната част на машината, на която
била разпределена да работи, горната част на същата паднала и отрязала горната част
на показалеца на дясната й ръка. Сочи, че след злополуката е откарана в Пирогов,
където раната е била почистена и зашита, като на 13.11.2020 год. е била изписана от
лечебното заведение и е продължила лечението си у дома. Поддържа, че осем месеца е
била в болнични, като по време на възстановяването й са й помагали съпругът и детето
й. Твърди, че както към момента на настъпване на злополуката, така и през
възстановителния период е търпяла силни болки и неудобства, тъй като не е можела да
се храни, облича, да мие лицето си и да извършва действия свързани с личната хигиена.
Сочи, че показалецът на дясната й ръка е останал трайно и непоправимо увреден, както
и че изпитва огромни трудности в ежедневните дейности, а преживяното се е отразило
и на психичното й здраве. Поддържа, че след подадена декларация за трудова
злополука от НОИ ТП София е издадено разпореждане №/// год., с което инцидентът е
признат за трудова злополука. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на
1
което да осъди ответникът да му заплати сумата от 80 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано
от предявяване на исковата молба в съда-18.03.2021 год. до окончателното плащане.
Ответникът-“П.Д.“ ООД е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва продължителността на
възстановителния период и размера на претенцията. Навежда твърдения, че ищцата е
допринесла за настъпване на трудовата злополука, като е проявила груба небрежност.
Твърди, че е платил на ищцата обезщетение по чл. 200 от КТ в общ размер от 1115,47
лева. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между него и ищеца, в
периода, в който е настъпила злополуката, длъжността която е заемал, както
настъпването на злополуката.
Третото лице помагач-„О.З.“ ЕАД излага, че съобразно сключената между него и
ответника задължителна застраховка „Трудова злополука“ неимуществените вреди не
са покрит риск, както и че ищцата не е предявявала застрахователна претенция.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
За безспорни между страните в производството са обявени обстоятелствата
относно на трудово правоотношение между страните в периода, в който е настъпила
злополуката, както и настъпването на трудова злополука.
С Разпореждане № /// г. на длъжностно лице при ТП-София град – НОИ на
основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната от работодателя с Декларация вх. № ////
год. злополука на 10.11.2020 г., е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.
2 от КСО. По делото липсват данни разпореждането да е обжалвано от
заинтересованите лица в законоустановения срок.
Със Заповед №00000319/15.07.2021 год. на управителя на „П.Д.“ ООД
трудовото правоотношение с Н. Б. Ц. е прекратено на основание чл. 326, ал.1 от КТ.
От раздел IVБ, т.К от Правилник за вътрешния трудов ред в „П.Д.“ ООД е
уредено задължението на служителите да спазват техническите и технологичните
изисквания на производствения процес, както и да съблюдават правилата за
безопасност, съгласно проведените им обучения, инструкции и инструктажи за
безопасност, както и че служителите, които употребяват машини в работния процес
следва да познават цялостно и детайлно писмените инструкции за безопасна работа със
съответната машина.
Видно от протокол от 05.10.2007 год., изготвен от комисия в състав Г.С. Д.,
Н.Н.И. и Л.М.Е., на ищцата е проведен инструктаж на теми: 1. Познаване характера на
производството, съществуващите опасности в района на предприятието и цеха
2
/машини, съоръжения, шахти, използван транспорт, телфер/, наличие на вредни за
здравето фактори на работната среда и трудовия процес; 2. Установен ред в района на
цеха и на работните места; 3. Разяснения за причините и характера на най-често
допусканите трудови злополуки и професионални заболявания; 4. Запознаване със
специфичните опасности и рискове за здравето, свързани с конкретните технологии и
употребявани материали, и с наличните средства за предпазване; 5. Лични и
колективни предпазни средства, специално работно облекло-значение и начин на
ползване и съхранение; 6. Общи правила за оказване на долекарска помощ при
злополука и отравяния; 7. Запознаване с аварийни планова; 8. Безопасност на
движението в района на цеха и извън него. Под протокола за инструктаж е положен
подпис от Н. Б. Ц.. За извършения инструктаж и издадена служебна бележка
№79/05.10.2007 год.
От Програма за провеждане на периодичен инструктаж на работещите по
безопасност и здраве при работа е посочено, че периодичния инструктаж се провежда
не по-рядко от един път на три месеца, при строителни и монтажни работи и не по-
малко от един път годишно за всички останали работници.
От Книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа е видно, че на
ищцата е провеждан такъв през 2016 год., 2017 год., 2018 год., 2019 год. и 2020 год.
Приети като доказателство са Писмени инструкции за безопасност при работата
с полуавтоматична пневматична преса /машина за копчета/, като в т.5 е посочено, че
работникът зарежда с плат три гнезда на машината през едно, разположени в предната
безопасна част на машината /откъм работното му място/, и се забранява зареждане на
материал или позициониране на материал в останалите гнезда. Посочено е, че
поставянето на заготовката и позиционирането й се извършва само при спряна машина
и всички манипулации се извършват внимателно и плавно. Съгласно т.7 пусковият
педал се задейства само при приключило зареждане на машината при цикличен режим
на работа-зареждане-пуск. Според т.8, 9,11,12,16 забранява се: поставяне или
позициониране на заготовката при активиран пусков педал; държане на крака върху
пусковия педал по време на поставяне на заготовката или при нейното позициониране
за предотвратяване на случайното му натискане; доближаване до работната зона на
пневматичната преса, като при извънредни или аварийни ситуации, ангажиращи
работната зона на пресата, работникът се уверява, че кракът му не е върху пусковия
педал, изключва машината от централния бутон и уведомява прекия си ръководител;
при работа на машината ръцете на работника да не доближават зоната за зареждане,
нито работната зона на пневматичната преса; по време на работа на пресата не се
допуска почистване и извършване на ремонти, отваряне на капаците на електрическите
и щекерните табла и извършването на настроечни работи при включена към
електрическата мрежа преса, ръчно мазане на машината или отделни възли.
3
От Справка за изплатени обезщетения за временна неработоспособност,
издадена от НОИ се установява, че на ищцата е платена сума в размер на 9 082,94 лева.
От приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на
злополуката ищцата е получила ампутация през дистална /крайна/ фаланга на 2-ри
пръст на дясната ръка, като в момента на настъпване на злополуката ищцата е търпяла
болки със силен интензитет, а през периода на лечение-болки със затихващ интензитет,
обуславяне от оперативната намеса и интервенция на ампутирания чукан. Установява
се, че през периода на лечение ищцата е търпяла неудобства от наличието на
превръзка, както и от променената чувствителност на върха на ампутираната фаланга.
Вещото лице е дало заключение, че при такъв вид оперативно лечение не се налага
обездвижване на крайника, че намалената работоспособност на ръката е 9%, като
периодът на възстановяване, в случая, е 6 месеца. Дадено е заключение, че
ампутацията на пръст или част от него нарушава основната функция на ръката-
хватателната, което включва количествени /обем и обща възможност за движение/ и
качествени промени /точност, сила, координация, нарушения във фините движения и
др./. Посочено е, че за да може ръката да изпълнява функцията си се използват
различни видове захвати, основните от които са силови и прецизни. Силовите биват
юмручни, цилиндрични и кълбовидни, като в тях участват всички пръсти на ръката,
прецизните биват върхов, дланен и ключичен, като при тях участват първите три
пръста на ръката. Вещото лице е дало заключение, че при липсата на дисталната
фаланга на 2-ри пръст на дясната ръка, ищцата ще бъде затруднена при дейност, при
които се използват прецизни захвати.
От показанията на свидетеля Д.В.Ц., съпруг на ищцата, се установява, че след
инцидента Н. Ц. е изпитвала силни болки, че спряло да излиза от вкъщи, тъй като се е
срамувала от отрязания пръст. Твърди, че месец след злополуката е започнала да
получава паник атаки, а в последствие да посещава психиатър. Твърди, че не е можела
да се храни сама и да си мие зъбите, което е продължило около 6 месеца.
От показанията на свидетеля В. Ц.Д., син на управителя на ответното
дружество, се установява, че той провежда инструктажите за безопасност на
служителите, като първоначално се прави начален инструктаж, а текущите се правят на
три месеца. Установява се, че на Н. Ц. редовно е правен инструктаж, при който е
обяснявано какви са отговорностите за конкретната дейност и машина, какви са
опасностите и за какво трябва да се следи в процеса на работа. Установява се, че
ищцата е работила на тази позиция от 2-3 години. Установява се, че машината
представлява диск с 12 гнезда, като служителят, който работи с нея трябва да поставя
парче плат на най-близките до него гнезда, след което следва да натисне педал с крака
си, за да задейства машината, която да сглоби готовата част, като в процеса на работа
действието се повтаря. Установява, че пресата се намира в най-отдалечената от
4
работника част, като завъртането на диска става единствено след натиск на педала от
работника. Твърди, че е забранено да се зарежда машината докато е натиснат педала.
Установява, че ако работникът констатира, че има проблем при работата с машината
трябва да уведоми прекия си ръководител, както и че служителят няма задължение да
настройва машината и да я пипа. Единственото задължение на работника е да захранва
с плат.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.200 от КТ работодателят отговаря имуществено за
вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на
работника или служителя. На обезщетяване подлежат както имуществените, така и
неимуществените вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че при съществуването на
трудово правоотношение с ответника, ищцата е претърпяла трудова злополука, която е
довела до временна неработоспособност. Злополуката е квалифицирана като трудова
със стабилен административен акт – разпореждане на НОИ № 30056 от 19.11.2020г.,
който не е оспорен от страните по съответния ред.
Отговорността на работодателя е обективна, доколкото законът му е възложил
риска от настъпване на вреди за работника или служителя при изпълнение на
трудовите му функции. По реда на чл.201, ал.2 КТ тази отговорност може да бъде
намалена само в изключителни случаи, а именно само ако пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. извършил е
определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за
безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен
резултат, като лекомислено се е Н.вал да го предотврати, разчитайки на притежаваните
знания и умения.
С оглед на събраните доказателства съдът намира, че в процесния случай е
налице съпричиняване от страна на пострадалата Н. Ц.. Това се подкрепя от
твърденията на ищцата в исковата молба, че злополуката е настъпила при опит да
намести долната част на машината, тъй като копчетата излизали „облечени изкривено“.
В случая видно от Протокол за инструктаж от 05.10.2007 год., на ищцата е направен
инструктаж при постъпване на работа, такива са правени и в последствие, и в годината
на злополуката, което се установява от Книгите за инструктаж. Изложеното мотивира
съда да приеме, че ищцата е била запозната със спецификите на работата с машината, а
освен това е работила с нея 2-3 години, преди инцидента, което предполага да е
запозната с начина й на експлоатация. Освен това по делото са приети Писмени
инструкции, в които е описан начина на работа с машината, а именно, че работникът
5
зарежда с плат три гнезда на машината през едно, разположени в предната безопасна
част на машината /откъм работното му място/, и се забранява зареждане на материал
или позициониране на материал в останалите гнезда. Посочено е, че пусковият педал се
задейства само при приключило зареждане на машината при цикличен режим на
работа-зареждане-пуск, като съгласно т.8, 9,11,12,16 се забранява поставяне или
позициониране на заготовката при активиран пусков педал; държане на крака върху
пусковия педал по време на поставяне на заготовката или при нейното позициониране
за предотвратяване на случайното му натискане; доближаване до работната зона на
пневматичната преса, като при извънредни или аварийни ситуации, ангажиращи
работната зона на пресата, работникът се уверява, че кракът му не е върху пусковия
педал, изключва машината от централния бутон и уведомява прекия си ръководител;
при работа на машината ръцете на работника да не доближават зоната за зареждане,
нито работната зона на пневматичната преса. В конкретния случай и съобразно
твърденията в исковата молба ищцата се е опитала да намести долната част на
машината и пресата е паднала и отрязала част от пръста й. С оглед изложеното съдът
приема, че Н. Ц. се е поставила в ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и
здравето си, преимуществено в резултат на собственото си поведение. Действията й
сочат на висока степен на съпричиняване на вредите, настъпили в резултат на
проявената от нея груба небрежност, изразяваща се в нарушаването на основни
правила за безопасна работа, пренебрегването на изрични забрани, за които ищцата е
била инструктирана и представляващи неполагане на грижата, която би положил и
най-небрежният човек при изпълнение на тази работа. Предвид тези съображения,
съдът приема, че от страна на пострадалата е налице съпричиняване на вредоносния
резултат в размер на 50%.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените в
резултат на трудова злополука вреди следва да намери съответно приложение
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съобразно която обезщетението следва да бъде
определено с оглед принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
трайната съдебна практика, понятието "справедливост" е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Целта на
обезщетението не е да се поправят вредите, а да се възстанови психическото
равновесие на пострадалото лице, да се компенсират отрицателните, неприятните
емоции, в това число и чрез самия факт на осъждане на ответника. При определяне на
размера на паричната репарация, съдът взема предвид последиците от злополуката, а
6
именно настъпилите увреди-ампутация на дистална фаланга на 2-ри пръст на ръката,
намалената й работоспособност /на ръката/, в случая 9% съобразно заключението на
приетата съдебно-медицинска експертиза, затрудненията, които ще изпитва при
прецизните захвати-неудобство, което ще съпътства ищцата през целия й живот,
продължителността и изпитаните болките при възстановителния период-6 месеца. При
определяне на паричното обезщетение следва да се изходи освен от характера на
неимуществените вреди, интензитета им, така и от жизнения стандарт в страната като
база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда. При отчитане на
спецификата на конкретния случай, настоящият състав счита, че справедливият размер
на обезщетението, който съответства на принципа на чл. 52 ЗЗД е в размер на 25 000
лева.
Съобразно приетото от съда съпричиняване от 50 % от страна на пострадалия
този действителен размер на неимуществените вреди, претърпени от ищеца, следва да
бъде намален с 50 % до сумата от 12 500 лева и до който иска е основателен.
На следващо място обаче, следва да се вземе предвид, че дължимото
обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените
имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди.
Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират,
неимуществените вреди се определят по справедливост, и от получената обща сума се
намалява полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване,
съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ. Когато разпорежда, че работодателят
дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и
имуществена, законът не предвижда намаляването да се извършва само в случаите на
предявени претенции за имуществени вреди, в който смисъл е и трайната практика на
ВКС /решение по гр. д. № 2735/2017 г. на ВКС, IV г. о., както и решение по гр. д. №
1405/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение по гр.д. №4301/2019 г. на ВКС, IIIг.о, решение
по гр.д. №562/2020 г., III г.о/, поради което определеното обезщетение следва да се
намали със сумата от 9 082,94 лева, представляваща обезщетение за временна
нетрудоспособност.
Следва да се вземе предвид и платената от ответника на ищцата сума в размер на
1115,47 лева, като между страните на съществува спор, че плащането е извършено по
повод злополуката.
С оглед изложеното съдът приема, че иска следва да се уважи за сумата от
2301,59 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 следва да се
отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. Н. Б. сумата от 24,40 лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от претенцията.
7
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 2194,13 лева, представляваща сторените в производството
разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СРС сумата от 292,06 лева, представляваща дължима държавна такса и
възнаграждение на вещото лице изготвило съдебно-медицинската експертиза.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.Д.“ ООД, ЕИК /////, със съдебен адрес: гр. София, ///// чрез адв. Т.
да заплати на Н. Б. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Перник, ///// чрез адв.
Б., на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата от 2301,59 лева (две хиляди триста и
един лева и петдесет и девет лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 10.11.2020г., ведно
със законната лихва върху тези суми считано от 10.11.2020 год. до окончателното
плащане, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „П.Д.“ ООД, ЕИК ///// да заплати на адв. Н. Б., на основание чл. 38,
ал.2 от ЗА сумата от 24,40 лева (двадесет и четири лева и четиридесет стотинки),
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. Б. Ц., ЕГН ********** да заплати на „П.Д.“ ООД, ЕИК /////, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 2194,13 лева (две хиляди сто деветдесет и
четири лева и тринадесет стотинки), представляваща сторените по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от претенцията.
ОСЪЖДА „П.Д.“ ООД, ЕИК ///// да заплати на СРС, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, сумата от 292,06 лева (двеста деветдесет и два лева и шест стотинки),
представляваща дължимата държавна такса и разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач“О.З.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8