Р Е Ш Е Н И Е
№171
гр. Велико Търново, 30.9.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря Д.С. и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 159/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Д.С.Б. *** против Решение № 35/22.6.2020г. постановено по НАХД 132/2020г. по описа на Районен съд Павликени, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 20-0311-000181/26.3.2020г. на ВПД Началник РУ Павликени към ОД на МВР В.Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 6, т.2 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 1000 лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено при неизяснена и по- точно невярна фактическа обстановка, доколкото на мястото на извършване на нарушението не е имало забранителен знак за движение на МПС , нито полицейската кола е била поставена напряко на пътното платно, а успоредно. От съда се иска да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание се явява и заема становище, че решението е неправилно, тъй като не е нарушил ЗДвП. След като живее на посочената улица и има на същата търговски обект следва да има достъп до него, поради което и с оглед факта, че платното за движение е било свободно той е навлязъл.
Ответник касационна жалба- ОД на МВР В. Търново , редовно призовано не се представлява и не заема становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на така подадената касационна жалба. Приетата от съда фактическа обстановка е изяснена съобразно събраните по делото доказателства. Касаторът не е правил доказатествени искания в подкрепа на възраженията си в касационната жалба пред ПРС , където е било възможно събиране на други доказателства. Напротив сам е признал извършеното нарушение. Счита, че с оглед наличието на други НП и ЕФ наложени на касатора за последните три години не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, поради което предлага решението да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение № 35/22.6.2020г. постановено по НАХД 132/2020г. по описа на Районен съд Павликени, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 20-0311-000181/26.3.2020г. на ВПД Началник РУ Павликени към ОД на МВР В.Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 6, т.2 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 1000 лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС.
Въз основа на наличните в делото доказателства, въззивният съд установил следното: 5.03.2020г. около 11,30 часа, в с. Върбовка, община Павликени , ул. „Първа“ в посока с. Бутово до ОУ“Филип Тотьо“ касаторът като водач на МПС Опел Комбо 1,7 Д с рег. № ВТ 4079 КМ е преминал през временно затворен път, обозначен със служебен автомобил със сигнални лами и отличителни значи, спрян напречно на пътното платно и с отличителни значи, поради провеждане на национален празник. За извършеното нарушение е съставен АУАН № 167/4.3.2020г., подписан без вързражения и предявен на касатора. След като е извършил проверка за редовността на горепосочения акт АНО е извършил справка за извършените от касатора нарушения по ЗДвП – приложена справка стр. 9 от делото, която изключва прилагането на чл. 28 от ЗАНН е издал процесното пред ПРС НП. Същото в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, е било обжалвано по съдебен ред. В хода на съдебното следствие като свидетели са разпитани актосъставителят Цанов и свидетелят в АУАН Николай Йорданов , които установяват горепосочената фактическа обстановка с уточнението, че сигналните лампи на полицейската кола не са били включени и е стоял до колата цивилен полицая. Касаторът не е правил искане за събиране на други доказателства, поради което съдът е намерил, че фактическата обстановка по делото е изяснена. След като е взел предвид обвързващата доказателствена сила на АУАН по ЗДВП по силата на чл. 189, ал. 2 , и горепосочените свидетелски показания съдът е направил извод, че нарушението е извършено от касатора, доколкото са налице всички обективни и субективни признаци за това. Приел е, че съставеният АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като при тяхното издаване не са налице съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на касатора. Същият е бил наясно с повдигнатото обвинение, като реално е признал неговото извършване, но като изключващо отговорността му обстоятелство е посочил единствено факта, че не е разбрал разпореждането на полицейския орган за временна забрана за движението , тъй като автомобилът е бил паркиран успоредно. Не се оспорва факта, че хората на улицата – учащи се и техните родители са му направили място , за да мине.
Настоящата инстанция намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо, и правилно, постановено в съответствие с материалния закон.
Съображенията за това са
следните. На първо място съдът не намира, че въззивният съд е допуснал
съществени нарушения на процесуалните
правила при събирането и цененето на доказателствените средства поотделно и в
тяхната съвкупност. Касаторът не е поискал събиране на други доказателства за
изясняване на фактите, като преценката на събраните такива на ПРС е обективна. Неоснователно е твърдението за липса на
мотиви досежно възприетите от съда факти, като ПРС е обсъдил свидетелските
показания, приел е ,че същите не си противоречат, а също и не противоречат на
изявлението на касатора, че е имало тържество по случай националния празник, на
улицата е имало участници в него и в началото на същата е бил спрян лек
автомобил с отличителни знаци и светлини, както неуниформен полицай до
полицейския автомобил в изпълнение на неговите правомощия по чл. 81 от Инструкция
No 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и
организацията за осъществяване дейностите по контрол на пътното движение на
МВР. Твърдението на касатора, че не е възприел разпореждането на полицейския
орган, извършено с конклудентни действия противоречи на признатите от него
факти, а именно, че е видял множеството хора, полицейския автомобил, полицая до
него и въпреки това е навлязъл в улицата с ограничен достъп, тъй като е имал
право да разтовари стоката се в търговския обект. Показанията на
актосъставителя разкриват описаната в АУАН фактическа обстановка, при
съобразяване на безспорен факт – провеждане на мероприятие тържество по случай
националния празник за осъществяването
на което е била въведена временна организация на движението в конкретен обхват
на основание чл. 15, ал.2 от Наредба № 1
за опазване на обществения ред , териториите и елементите за обществено
ползване на територията на Община Павликени. . При съставяне на АУАН не е
заявено оспорване местоположението на контролните органи, което е посочено в
него и е съответно на изпълняваното задължение.
От описаните факти, пояснени подробно от актосъставителя в качеството му на свидетел и без други доказателства – касаторът не е поискал събиране на други гласни доказателства, което е направено едва в касационното производство, което е недопустимо съгласно нормата на чл. 219, ал.1 от АПК, следва извод за неопровергана презумптивната доказателствена сила на АУАН по см. на чл. 189, ал. 2 ЗДв.П. Без правна аргументация се поддържа задължение за контролните органи да указват посока на движение посредством словесно наименование на улицата, която следва да ползват водачите на МПС при временна организация на движението. Не е опроверган способът на регулиране на движението и няма спор относно провеждано масово мероприятие на посочената дата 5.03.2020г. с маршрут, регламентиран по см. на чл. 155 ППЗДв. Не е допусната нередовност при съставяне на АУАН, поради което е приложима нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДв. П. Относно необходимост от посочване на очевидците на нарушението, се съобразява т. 10 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на Върховния съд: "При наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина". Очевидец е посочен в АУАН,като същият е потвърдил фактите, установени от актосъставителя. На следващо място съгласно нормата на чл.220 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН касационната инстанция не може да прави нови фактически установявания, а прави преценка в този аспект само за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното следствие. След като с оглед гореизложеното не са налице, то настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка е правилно установена от ПРС.
По приложението на материалния закон съдът намира следното : Съдът изцяло споделя изводите на ПРС, че са спазени чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Правилно е посочена правната квалификация на повдигнатото административно обвинение чл. 6, т. 2 от ЗДвП неизпълнение на задължение на водач да се съобрази с разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение, които както се посочи по-горе са дадени с конклудентни действия – спрения полицейски автомобил. АНО правилно е посочил и санкционната норма, тази на чл. 175, ал. 5 от ЗДВП, която гласи: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и с глоба от 1000 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на движението или временна забрана за движение. Наложеното наказание е конкретно посоченото в горепосочената норма и отговаря на изискванията на чл.27 от ЗАНН и изпълнява целите на чл.12 от ЗАНН.
По отношение изводът за липса на предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 28 ЗАНН съдът е изложил мотиви, че касаторът е извършил и други нарушения на ЗДвП , за което има съставени 3 броя НП, 3 ЕФ, като на 6.4.2020г. му е отнето СУМПС. Тези обективни факти, установени в приложената справка са формирали извода на ПРС че не е налице „маловажност „ на деянието.Преценката за това следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус – вида на нарушението, начина на извършването му, на вредните последици, степента на обществена опасност. В случая обществената опасност е свързано с масовото разрешено мероприятие, което обстоятелство е допълнително към посочените факти от ПРС ,за да обосноват извод за липса на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение 2-ро от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35/22.6.2020г. постановено по НАХД 132/2020г. по описа на Районен съд Павликени, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 20-0311-000181/26.3.2020г. на ВПД Началник РУ Павликени към ОД на МВР В.Търново, с което на Д.С.Б. *** за нарушение на чл. 6, т.2 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 1000 лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.