Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1296
гр. Пловдив, 09.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря Виолина Шивачева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 2198/2019 г. по описа на ПРС, ХХIV нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 394902-F459994/07.02.2019 г., издадено от
В.Н.Н.- Директор на ТД на НАП - Пловдив срещу „Дерия Дениз” ЕООД, ЕИК
*********, с което на дружеството, на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, е наложена имуществена санкция в
размер на 4950 / четири хиляди деветстотин и петдесет/ лева, за нарушение на
чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ.
Жалбоподателят, „Дерия Дениз”
ЕООД с ** С.А.Я. се представлява в съдебно заседание от адв. Г.Д., обжалва
цитираното наказателно постановление с доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Същият излага в съдебно заседание доводи за отмяна на
наказателното постановление, като навежда аргументи за допуснати процесуални
нарушения в АУАН и НП, липса на извършенои нарушение.
Въззиваемата
страна, ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. З., оспорва
жалбата и изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено.
За
да се произнесе по делото съдът установи следната фактическа обстановка :
В съставения АУАН 13.12.2018 г.
се сочи, че на 24.12.2017 г. в гр. Пловдив, в нарушение на Закона за
ограничаване плащанията в брой /ЗОПБ/ дружеството жалбоподател не е получило чрез банков превод или внасяне по платежна сметка
плащане от Т.Т.Ч.с ЕГН: ********** на стойност 9
900 лева, документирано с приходен касов ордер № 20
от 24.12.2017 г., с което било направено частично предоставяне на
парични средства на обща
стойност 36 000 евро, по договор за заем от 22.12.2017 г. сключен между Т.Т.Ч./заемодател/ и дружеството
жалбоподател като заемател. Нарушението било извършено в гр. Пловдив на 24.12.2017 г. и било открито на 07.12.2018 г. при
проверка на жалбоподателя за установяване на основания за регистрация по ЗДДС
възложено с резолюция за извършване на проверка № 162691802423987/28.11.2018 г.
по подадено Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 16391180243848/28.11.2018
г. При проверката бил съставен по реда на чл. 50 ДОПК – Протокол № 1600085736/07.12.2018 г., като
по този начин била нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 във вр. ал. 2 ЗОПБ.
С оглед на горното на дружеството бил
съставен АУАН с бл. номер F459994/13.12.2018 г.,
издаден от св. Т.Т.. В акта длъжностното лице вписало, че е
извършено нарушение по чл. 3 от ЗОПБ. Въз основа на АУАН било
издадено обжалваното наказателно постановление в което нарушението било
квалифицирано като такова по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за безспорно установена от приложените по административно – наказателната
преписка писмени доказателства, а именно: Договор за паричен заем, анекс към
него, платежно нареждане, протокол, заявление, АУАН. В подкрепа на писмените
доказателства са и гласните такива, дадени от актосъставителя Т., разпитан в
хода на съдебното следствие, които Съдът кредитира като логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. От същите се установяват начинът на констатиране на извършеното
нарушение, както и процедурата по съставяне на акта.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и
при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав на
Пловдивски районен съд, достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата се преценя
като ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ плащанията
на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по
платежна сметка, когато са на стойност равна или над 10 000 лева.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ са
включени и плащанията на стойност под 10 000 лв., представляваща част от
парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000
лв. Такъв обаче не е настоящият случай. Превеждане на пари по договор за заем
не е плащане, а освен това отговорност се вменява само на платеца, а не на
получателя на сумата. Ето защо, Съдът счита, че действително няма извършено
нарушение от страна на "Дериа Дениз" ЕООД.
Напълно основателно е твърдението за
нарушено право на защита в хода на административно наказателното производство.
Ако имаше извършено нарушение Съдът отново би отменил наказателното
постановление поради следните обстоятелства. В АУАН като нарушение е вменено
деяние по чл. 3 от ЗОПБ. Тази
разпоредба има обаче две алинеи, с коренно различно съдържание, а алинея едно
има две точки. Като не е било конкретизирано извършеното нарушение още в хода
на административно наказателното производство при съставяне на АУАН безспорно е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. Това нарушение е от категорията на
съществените тъй като жалбоподателят не би могъл да разбере какво нарушение
точно се твърди да е извършил.
Предвид всичко гореизложено, настоящият
съдебен състав намира, че атакуваното НП е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено
Ето защо ПРС ХХІV н. с.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) №
394902-F459994/07.02.2019 г., издадено от
В.Н.Н.- Директор на ТД на НАП - Пловдив срещу „Дерия Дениз” ЕООД, ЕИК
*********, с което на дружеството, на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, е наложена имуществена санкция в
размер на 4950 / четири хиляди деветстотин и петдесет/ лева, за нарушение на
чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.