№ 17994
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110146401 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ....... против Д. П. Д., Р.
К. Г. и А. К. Г..
Предявени са обективно съединени искове с правно чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 53, находящ се в гр. ..........
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 289, 65 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 79, 86 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. –
01.08.2022 г.;
сумата 6, 95 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода
м.07.2019 г. – м.11.2019 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба до изплащане на вземането;
сумата 1, 89 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.08.2019 г. –
01.08.2022 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатят исковите суми в условията на разделност, както следва: Д. П. Д. –
1/3, Р. К. Г. – 1/3 и А. К. Г. – 1/3. Претендира разноски.
Извън срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Д. П. Д., с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди,
1
че от представените общи фактури се установява размер, по-малък от
претендирания. Прави възражение за давност. Оспорва претенцията за
мораторна лихва по съображения относно акцесорния й характер. Моли съда
да отхвърли предявените искове.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответниците Р. К. Г. и А. К. Г.,
който за първата се явява депозиран в срока по чл.131 ГПК, а по отношение на
А. К. Г. - след този срок, с който оспорват исковете по основание и размер.
Твърдят, че от представените общи фактури се установява размер, по-малък от
претендирания. Правят възражение за давност. Оспорват претенцията за
мораторна лихва по съображения относно акцесорния й характер. Молят съда
да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД /с предишно
фирмено наименование „Бруната“ООД, а преди това – „Бруната България“
ООД/, не взима становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот ............, дело
№ 7/2015 г. от 25.11.2015 г., по силата на който ........... дарява на своята
племенница С. Г. Г. следния недвижим имот: апартамент № 53, находящ се в
гр. С.........., състоящ се от: стая, кухня и обслужващи помещения, със
застроена площ от 46, 46 кв.м. Със същия нотариален акт дарителката си е
запазила пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване на имота.
Установява се от приета по делото справка за физическо лице от
03.10.2024 г., че вещният ползвател ........... е починала на 11.01.2019 г.
Видно от писмо с рег. индекс № Г-463/08.01.2020 г. на ......., от м.12.2019
г. името на С. Г. Г. е вписано служебно като титуляр на партидата за имот с аб.
№ 133000.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот ............ дело № 7/2020 г.
от 31.01.2020 г., след исковия период, С. Г. Г. дарява процесния имот на сина
си Д. П. Д..
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, С. Г.
Г. е починала на 23.05.2020 г., като е оставила наследници по закон: Д. П. Д. –
син, Р. К. Г. – дъщеря и А. К. Г. – син.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че през исковия период м.05.2018 г. – м.04.2019 г. до същия е доставяна
топлинна енергия.
По делото е представен протокол от проведено на 11.09.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. ............., на което те са взели
решение да се сключи договор с „Бруната България“ ООД, за индивидуално
разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на „Бруната
България“ ООД. В този протокол е съставен и списък на етажните
2
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор № 2154/30.09.2002 г., сключен между ЕС като
възложител и „Бруната България“ ООД като изпълнител за извършване на
услугата дялово разпределение.
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ....... – възложител и
„Бруната“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото са представени 3 бр. съобщения към общи фактури: за
отчетните периоди м.05.2018 г. – м.04.2019 г., м.05.2019 г. – м.04.2020 г. и
м.05.2020 г. – м.04.2021 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
3
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Установи се по делото, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот
............, дело № 7/2015 г. от 25.11.2015 г. ........... е дарила процесния имот на С.
Г. Г., като си е запазила пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване
на имота.
По този начин правото на собственост на приобретателя върху
процесния имот е ограничено от вещното право на ползване на същия.
Собственикът притежава т.нар. „гола собственост“ и докато съществува вещно
право на ползване, не би могъл да упражняват правомощието да ползва вещта.
Видно от приета по делото справка за физическо лице от 03.10.2024 г.,
вещният ползвател ........... е починала на 11.01.2019 г., като от посочения
момент вещното право на ползване на имота се е погасило на основание чл.59,
ал.1 ЗС.
До 11.01.2019 г. обаче на основание чл.57, ал.1 ЗС задължен за
разноските за ползването на имота е вещният ползвател, респ. неговите
наследници след настъпване на смъртта му, които отговарят за задълженията,
с които наследството е обременено, съобразно дяловете, които получават, по
арг. от нормата на чл.60, ал.1 ЗН.
Този извод не се променя от обстоятелството, че партидата за имота се
води на името на наследодателката на ответниците – С. Г. Г., доколкото се
установи от писмо с рег. индекс № Г-463/08.01.2020 г. на ......., че името й е
вписано служебно като титуляр на партидата за имота с аб. № 133000, а не въз
основа на подадена от нея молба-декларация за откриване на партида, и то от
м.12.2019 г., т.е. след исковия период.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот ............ дело № 7/2020 г.
от 31.01.2020 г. С. Г. Г. е дарила процесния имот на сина си Д. П. Д.. Доколкото
се касае за разпореждане с имота след исковия период, последното не е
относимо към спорния предмет.
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, С. Г.
Г. е починала на 23.05.2020 г., като е оставила наследници по закон: Д. П. Д. –
син, Р. К. Г. – дъщеря и А. К. Г. – син.
Предмет на делото е исковият период м.05.2018 г. – м.04.2019 г.
За част от този период, а именно: м.05.2018 г. – 11.01.2019 г. по
отношение на имота е имало учредено вещно право на ползване, с оглед на
което и по гореизложените съображения ответниците не са материалноправно
легитимирани да отговарят по предявените искове, тъй като те се явяват
наследници на собственика, а не на вещния ползвател.
За остатъка от периода, а именно: 12.01.2019 г. – м.04.2019 г. задължен за
4
стойността на топлинната енергия се явява собственикът С. Г. Г.. Последната е
починала на 23.05.2020 г., като е оставила наследници по закон тримата
ответници: Д. П. Д. – син, Р. К. Г. – дъщеря и А. К. Г. – син, с оглед на което
последните се явяват материалноправно легитимирани за тази част от периода
в качеството им на наследници на починалия собственик.
Без правно значение е обстоятелството, че след края на исковия период
и преди смъртта си С. Г. Г. е дарила процесния имот на сина си Д. П. Д., тъй
като тази сделка е извън исковия период и следователно, не изключва
легитимацията на другите двама ответници.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение между наследодателката на ответниците и ищеца през
исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършено от „Бруната България“ ООД /с последващи фирмени наименования
„Бруната“ ООД и „Далсия“ ООД/. Третото лице-помагач е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период,
което обстоятелство се потвърждава от ангажираните по делото писмени
доказателства.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
5
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В случая не се спори между страните, че процесният имот е
топлоснабден. За установяване размера на процесния дълг са представени 3
бр. съобщения към общи фактури: за отчетните периоди м.05.2018 г. –
м.04.2019 г., м.05.2019 г. – м.04.2020 г. и м.05.2020 г. – м.04.2021 г.
С оглед заявения исков период: м.05.2018 г. – м.04.2019 г., към предмета
на спора относимо се явява единствено първото от тях, отчетният период по
което съвпада с исковия. От същото е видно, че за исковия период м.05.2018 г.
– м.04.2019 г. за процесния имот са издадени прогнозни фактури на обща
стойност 341, 13 лв. Видно от съобщението към общата фактура, налице са
плащания за периода в размер на сумата 119, 38 лв., които, отнесени по реда
на чл.76 ЗЗД, покриват задължения преди 12.01.2019 г.
За периода, за който ответниците се явяват легитимирани да отговарят
по предявените искове: 12.01.2019 г. – м.04.2019 г., задължението е в размер на
сумата 83, 40 лв., определена по реда на чл.162 ГПК като разлика между
начислената по прогнозни стойности за този период сума в размер на 111, 96
лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 28, 56 лв.
Ответниците са заявили възражения за изтекла погасителна давност, във
връзка с които съдът намира следното:
За ответниците Д. П. Д. и А. К. Г. възражението е заявено след срока за
отговор на исковата молба, с оглед на което се явява несвоевременно и не
подлежи на разглеждане по същество.
За ответницата Р. К. Г. възражението е своевременно заявено, като във
връзка със същото съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
6
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
В случая исковата молба е подадена на 29.08.2022 г., с оглед на което
към този момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали
изискуеми преди 29.08.2019 г., каквито в случая се явяват вземанията за целия
период, за който ответницата е материалноправно легитимирана да отговаря
по предявените искове – 12.01.2019 г. – м.04.2019 г. Следователно,
възражението се явява основателно.
По отношение на ответницата Р. К. Г. искът следва да се отхвърли за
периода м.05.2018 г. – 11.01.2019 г. – като неоснователен, а за периода
12.01.2019 г. – м.04.2019 г. – като погасен по давност.
По отношение на другите двамата ответници Д. П. Д. и А. К. Г. се налага
извод, че отговарят за задължението, както следва: всеки от тях по 1/3 от
сумата 83, 40 лв. (възлизаща на по 27, 80 лв. за всеки от тях).
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва, начислена
7
за периода 15.09.2019 г. – 01.08.2022 г. в размер на сумата 23, 01 лв., определен
по реда на чл.162 ГПК.
Искът за мораторна лихва по отношение на ответницата Р. К. Г. се явява
неоснователен предвид изводите на съда, че главния иск по отношение на нея
в едната си част е неоснователен, а в останалата – погасен по давност.
Ответниците Д. П. Д. и А. К. Г. отговарят за задължението съобразно
дяловете си и следователно – по 1/3 (възлизаща на сумата от по 7, 67 лв.).
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
В случая е безспорно между страните, че през исковия период м.07.2019
г. – м.11.2019 г. в имота е извършвана услугата дялово разпределение, като то
ангажираните по делото писмени доказателства се установи, че същата е
предоставяна от „Бруната България“ ООД. Видно от представената по делото
справка, същата е на стойност 6, 95 лв. (5 Х 1, 39 лв.).
Ответниците отговарят за задължението съобразно дяловете си и
следователно – по 1/3, възлизаща на сумата от по 2, 32 лв., като при спазване
принципа на диспозитивното начало исковете по отношение на тримата
ответници следва да се уважат за сумата от по 2, 31 лв. срещу всеки от тях,
колкото претендира ищецът.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 30, 95 лв. разноски и
юрисконсултско възнаграждение по делото, съобразно уважената част от
исковете, които следва да бъдат понесени, както следва: Д. П. Д. – 15, 01 лв.,
А. К. Г. – 15, 01 лв. и Р. К. Г. – 0, 92 лв.
Ответниците имат право на разноски, на основание чл.78, ла.3 ГПК,
съобразно отхвърлената част от исковете. От тях разноски претендира
8
ответникът Д. П. Д., в т.ч. сумата 400 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. От страна на ищеца е заявено възражение за прекомерност по
чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за неоснователно, предвид
обстоятелството, че същото е в размер на минимума по чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид изложеното, в полза на ответника Д. П. Д. следва да се
присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 253, 21 лв., съобразно
отхвърлената част от предявените срещу него искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН ********** да заплати на ......., ЕИК ...........,
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 27, 80 лв., представляваща 1/3 от стойност на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 53, находящ се в гр.
........., за периода 12.01.2019 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба – 29.08.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 7, 67 лв., представляваща 1/3 от мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 01.08.2022 г.;
сумата 2, 31 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода м.07.2019 г. – м.11.2019 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 29.08.2022 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за сумата над 27,
80 лв. до 96, 55 лв. и за периода м.05.2018 г. – 11.01.2019 г., иска за сумата над
7, 67 лв. до 26, 62 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019
г. – 01.08.2022 г., иска за сумата 0, 63 лв., представляваща мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. –
01.08.2022 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А. К. Г., ЕГН ********** да заплати на ......., ЕИК ..........., на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 27, 80 лв., представляваща 1/3 от стойност на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 53, находящ се в гр.
........., за периода 12.01.2019 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба – 29.08.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 7, 67 лв., представляваща 1/3 от мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 01.08.2022 г.;
сумата 2, 31 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
9
за периода м.07.2019 г. – м.11.2019 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 29.08.2022 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за сумата над 27,
80 лв. до 96, 55 лв. и за периода м.05.2018 г. – 11.01.2019 г., иска за сумата над
7, 67 лв. до 26, 62 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019
г. – 01.08.2022 г., иска за сумата 0, 63 лв., представляваща мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. –
01.08.2022 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Р. К. Г., ЕГН ********** да заплати на ......., ЕИК ..........., на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата 2, 31 лв., представляваща 1/3 от цена на
услугата дялово разпределение за топлоснабден имот: апартамент № 53,
находящ се в гр. ........., за периода м.07.2019 г. – м.11.2019 г., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба – 29.08.2022 г. до изплащане на вземането,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 96, 55 лв., представляваща 1/3 от стойност
на доставена топлинна енергия, както следва: за периода м.05.2018 г. –
11.01.2019 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН, а за периода 12.01.2019 г. –
м.04.2019 г. – като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 29.08.2022 г. до изплащане на вземането; сумата
26, 62 лв., представляваща 1/3 от мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. –
01.08.2022 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН; сумата 0, 63 лв. мораторна лихва
върху цената на дяловото разпределение за периода 31.08.2019 г. – 01.08.2022
г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН **********, А. К. Г., ЕГН ********** и Р. К.
Г., ЕГН **********да заплатят на ......., ЕИК ..........., на основание чл.78, ал.1,
вр. ал.8 ГПК, сумата 30, 95 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение по
делото, както следва:
Д. П. Д. – 15, 01 лв., А. К. Г. – 15, 01 лв. и Р. К. Г. – 0, 92 лв.
ОСЪЖДА ......., ЕИК ........... да заплати на Д. П. Д., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 253, 21 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Далсия“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10