МОТИВИ
ЯРП е
предявила обвинение против Я.Т.В. ***, за престъпление по чл.144,ал.3 ,вр.
ал.2, вр. ал.1от НК.
В с. з
представителят на държавното обвинение подържа обвинението, намира ,че от събраните
в съдебно заседание гласни и
писмени доказателства се потвърждава фактическата обстановка , такава каквато е
изложена в обвинителния акт.Според прокурора
с действията си подс.В. е осъществил
от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението,
за което е предаден на съд ,поради което следва да бъде признат за
виновен.Пледира да му се определи наказание една година лишаване от свобода,
като няма законови пречки да бъде отложено на основание чл.66,ал.1 от НК.Не
взема становище по приетия по делото гр. иск.
Като частен
обвинител в наказателното производство е конституиран пострадалиият Н.Н..Същият е конституиран и като граждански ищци по делото, като е
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от него ,против подсъдимия граждански иск за сумата от 3000 лв, представляваща обезщетение
за претърпени от пострадалият
неимуществени вреди, настъпили в резултат на деянието по чл.144,ал.3 от НК, ведно с законната лихва върху тези
сума ,считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
В съдебно заседание обвинението и гражданският
иск се подържат от частния обвинител и граждански ищец и повереникът му адв.Т..Пледира
се постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия В. по повдигнатото му обвинение, уважаване
изцяло на гражданския иск, както и се
претендират направените по делото разноски.
Подсъдимият В.
участва лично и с упълномощен защитник в наказателното производство.В дадените
в хода на съдебното следствие обяснения
твърди ,че на инкриминираната дата не е
отправял закана за убийство спрямо ч.
обвинител.Излага ,че не е проявявал
агресия към полицейските служители и
докато е бил в автомобила не се е
опитвал да ритне свид.И..Сочи ,че с
поведението си не е провокирал органите на реда и неправомерно е бил
задържан.Твърди ,че спрямо него е проявена неоправдана сила
и е извършен полицейски произвол.
Защитникът на
подсъдимият В.- адвокат С. пледира безалтернативно за постановяване на оправдателна присъда по
отношение на подзащитния й, поради недоказаност на обвинението.Според защитата
събраните в хода на съдебното следствие
доказателства не подкрепят тезата на обвинението.Защитникът излага
аргументи за липса на елементи от
обективната страна на състава на престъплението .В тази връзка се иска
постановяване на оправдателна присъда.Иска се и отхвърляне на предявения
граждански иск.
За да постанови присъдата си, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
През 2012г. ч. обвинител Н.Н.
работил като *** РУП-Ямбол.На
28.10.2012г. за времето от 15.00 часа до 23.00 часа бил назначен в наряд като
автопатрул заедно със свид. Гр.И..
Около
15.00 часа двамата били изпратени от
дежурния офицер по сигнал за скандал
между съседи на ***.На посочения адрес
имало жилищна кооперация, в която на
третия етаж живеел подсъдимият,на втория
етаж бившата му съдружничка и интимна
приятелка –Е.П., като отношенията помежду им от няколко години били влошени, а на първия етаж живеели родителите на П..
След като пристигнали на адреса полицейските служетили видяли на междуатажното
пространство родителите на П. ,които ги
уведомили ,че те са подали сигнала .Пред входа на кооперацията бил и подс.В.,
който отворил входната врата.Тримата
влезли в сградата, като свид Н. и
И. се
спрели на първия етаж да
разговорят със родителите на П. .Свид.И. разбрал от тях ,че по врохдана врата
на Петкова имало следи от удари и тръгнал да се качва на втория етаж .На
площадката между първия и втория
етаж свид.И. срещнал П..Подс.В. като чул ,че свид.И. разговаря със
Петкова се насочил към нея, хванал я с
ръка за врата и казал“ще те убия“.Свид.И.
реагирал незабавно и издърпал подсъдимия настрани.Въпреки това подс.В.
продължил с агресивното си поведение,което насочил към свид.И., като успял да го удари два пъти с крак.Това
наложило свив.И. да предприеме действия по неговото задържане с поставяне на
белезници на ръцете.По същото това време свид.Н. докато разговарял с родителите на П.
възприел случилото се, но не успял да
окаже съдействие, тъй като братът на подсъдимия започнал да отправя
словестни закани към възрастните хора.Свид.Н. поискал такова от други
колеги по радиостанцията и на сигнала се отзовали свид.Г. и М.В..
С тяхна помощ
подс.В. бил отведен до полицейския автомобил и
настанен в дясно на задната седалка.До него от лявата страна седнал свид.Г., водач бил
свид.И., а свид.Н. седнал на предната дясна седалка.По време на движение към
сградата на областната дирекция на полицията подс.В. на два пъти се опитал да
ритне с крак свид.И., но свид.Н. успял да блокира ударите, като го избутал с ръка в гърдите.Тогава В. заявил на Н. ,че познава началниците му и ще
направи всичко възможно да бъде уволнен.Казал му също ,че ще заплати 5000 лв.на необходимите хора да го
ликвидират, които реплики били възприети
и от свид.Г. и И..След отвеждане
в сградата на полицията
подсъдимият продължил да отправя същите думи към свид.Н..
От приложената
по делото справка за съдимост се установява ,че към момента на извършавнане на
деянието подс.В. е неосъждан.
След
извършване на деянието по отношение на В. има постановена и влязла в сила
Присъда по НОХД № ***. на ЯРС, вл. в сила на 28.02.2014г., с което В. е осъден
на една година лишаване от свобода , отложено
за изпитателен срок от три години, запрестъпление осъществено на
28.10.2012г.
Иложената
фактическа обстановка съдът установи въз основа на показанията на Н., Г., и И., частично от
обясненията на обвиняемия и показанията свид.Т./ прочетени по реда на
чл.281,ал.5 от НПК със съгласието на страните
и приложените и приобщени по делото писмени доказателства-справка за
съдимост, ежедневна ведомост и длъжностна характеристика на Н..
От събраните
по делото гласни доказателствени средства се очертават две версии. Първата
версия се изгражда от показанията на св.Н.,
И. и Г., според които на инкриминираната дата са се
отзовали на подаден сигнал за скандал между съседи и поради агресивното си поведение подс.В. бил задържан и отведен в
полицейския автомобил.Според показанията на тримата свидетели след потегляне
на автомобила подс.В. се опитал на два
пъти да ритне свид.И., но ударите били
парирани от свид.Н.,след което В.
отправил закана за убийство към Н..
Втората версия
се изгражда от обясненията на подсъдимия и показанията на свид.В./до момента на
отвеждането му в полицейския автомобил/, според които той не е
инициатор на скандала , а е бил удрян
безпричинно и спрямо него е упражнен полицийски произвол, както и че същият не е
отправял закани към свид.Н. за убийство, а е имал предвид ,че ще похарчи сумата от 5000 лв. за правна консултация
с адвокати профисионалисти, които да го
посаватват какви дела да води срещу
полицейските служители.
Настоящият
съдебен състав намира, че първата група гласни доказателствени средства създава
пълна, точна и ясна картина на събитията от процесната дата. Същите са логични,
последователни и вътрешно безпротиворечиви.Вярно е ,че за свидетелите Н., И. и Г.
има основания да се счита ,че същите са
предубедени от изхода на делото, предвид обстоятелството ,че първият е
конституиран като гр. ищец и частен обвинител по делото, а другите двама
свидетели са негови колеги ,но това
обстоятелство, само по себе си, не е основание тези гласни доказателства да не
се кредитират, а единствено създава задължение за съда при анализа им да ги
съпостави с останалия доказателствен материал, за да прецени дали и до каква
степен да ги кредитира. В този смисъл следва да се посочи, че при анализа на
тези доказателствени средства, настоящият съдебен състав констатира, че същите,
макар и да имат леки разминавания на моменти/което е обяснимо с оглед
изминалите повече от пет години/ в
тяхната цялост следва да се кредитират, доколкото в частта им, касаеща
съставомерните признаци на престъплението, предмет на настоящето дело, същите
се намират в отношение на пълно съответствие и препокриване .Посочените
свидетели подробно и категорично описват
действията на подсъдимия преди и след качването му в полицейския
автомобил, съдържанието на отправените
от него изрази ,тяхната насоченост, отправената закана за убийство,възприемането й от самите тях и предприетите действия по
изпълнение на служебните задължения.В подкрепа на свидетелските покозания на
полицейските служители е и приетата по делото Присъда НОХД ***. на ЯРС, вл. в
сила на 28.02.2014г., потвърдена с
Присъда №***. по ВНОХД № ***., , видно от която
подс.В. е осъден за престъпление
по чл.131,ал.2,т.4 ,,вр. чл.130,ал.2 и по чл.144,ал.3 от НК,затова че е причинил
лека телесна повреда на свид.Г.И.
и се е заканил с убийство на Е.С.П. ,
които дейния е извършил непосредствено преди деянието, предмет на настоящото
дело, и за които негови действия свидетелите
Н. , И. и Г. подборно разказаха.
Съдът не кредитира и приема за защитна версия обясненията на подсъдимия в съдебно заседание, че на
инкриминираната дата е бил удрян безпричинно ,че спрямо него е упражнен полицийски произвол и,
че не е отправял закани към свид.Н. за убийство , а е имал че ще похарчи сумата от 5000 лв. за правна консултация
с адвокати профисионалисти, които да го
посеватват какви дела да води срещу
полицейските служители, защото в тази
им част по категоричен начин се опровергават от кредитираните от съда
гласни доказателства.
Съдът
не приема за достоверни и показанията на
свид.Тодорова по отношения на действията
от и спрямо подс.В., доколкото в
тази им част се опровергават от влязлата в сила присъда на ЯРС по НОХД № ***и доколкото противоречат и на
показанията на полицейските служители
,които съдът кредитира по- изложените по- горе съображения.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От обективна
страна подс.В. осъществил състава на
престъплението по чл.144,ал.3 ,вр. ал.1 от НК, тъй като на 28.10.2012г. в
гр.Ямбол се е заканил с убийство спрямо Н.Г.
Н., в качеството му на длъжностно
лице – ***“ към РУП-Ямбол при изпълнение на службата му, като казал “Познавам
много хора, на които ще платя 5000 лв. за да те ликвидират“ като това заканване
би могло да възбуди у Н. основателен страх от осъществяването му..
За осъществяване на това престъпление от обективна страна е
необходимо обективиране чрез думи и / или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, което да е възприета от него и би могла да възбуди основателен
страх за осъществяването й.
От събраните
по делото доказателства е видно ,че тези елементи от обективната страна на
престъплението са налице.Подс.В., след опитите
да ритне свид.И. и блокирането на ударите от свид-.Н. е отправил закана към него : “Познавам много
хора, на които ще платя 5000 лв. за да те ликвидират“ възприета като такива
,както от пострадалият,така и от
присъстващите свидетели И. и Г..Тази
вербална закана безспорно била насочена към
определено лице- пострадалият Н. и била възприета от него.Характерът на употребеният израз ,
предхождани от опитите за ритане на свид.И. и агресивното поведение на В.
налагат извода ,че се касае за закана, която реално и обективно е годна да
възбуди основателен страх у пострадалия Н..
От обективна
страна по безспорен начин се
установи и наличието на квалифициращото обстоятелство по ал.2 на чл.144 от НК , а именно ,че на инкриминираната дата и място Н. е
изпълнявал длъжност ***към РУП-Ямбол и е бил длъжностно лице по смисъла на чл.93,ал.1,бук.“а“ от НК.Безспорно установено
е също ,че отправените закани към
пострадалият са били осъществени при изпълнение на службата му.
От субективна
страна е налице пряк умисъл у подъдимия В..Той е действал с ясното съзнание за
противоправността на извършеното от него.Съзнавал качеството на пострадалия и съдържанието
на заканата, както и че тя ще бъдат възприета от заплашения като действителна заплаха.Съзнавал
общественоопасния характер на такова деяние и неговите общественоопасни
последици, при което целял настъпването на противоправния резултат.
Съдът намира
за неоснователно възражението на защитата ,че твърдяната от пострадалия и свидетелите закана не би могла да възбуди основателен страх у
първия от осъществяването й, доколкото
думата „ликвидирам“ означава
„премахване“, но не означава , „ще те убия“.Думата „ликвидирам“ в българския
тълковен речник има две значения: 1.Прекратявам някаква дейност.2. Унищожавам,
убивам. Безспорно е в случая ,че думата „ликвидирам“ е употребена от подсъдимия във второто си значение,поради
което съдът намира ,че тази закана е
била годна да възбуди основателен страх и ,че наистина може да се осъществи.
Относно наложеното наказание на подсъдимия.
За престъплението по чл.144, ал.3 от НК законът
предвижда наказание до шест години.
Съгласно Решение № 183 от 23.04.2010 г. на ВКС по н. д. №
116/2010 г., I н. о., нарушаването на
принципа за разглеждане на делото в разумен срок е основание обвиненото лице да
се ползва от правото на изключително смекчаващо вината му обстоятелство при
индивидуализация на наказанието. Продължителността на производството,
разгледано в аспекта на този критерий, се преценява според конкретните
обстоятелства по делото - сложността на делото, поведението на обвиненото лице
и на съответните органи. В този смисъл е и решение № 190/21.06.2010г. по
н.д.№59/2010г., ІІ н.о. на ВКС.
В случая изминалият дълъг период от време безспорно прави
наказателната репресия закъсняла, което и следва да се отчете като изключително
по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК обстоятелство, налагащо наказанието на
подсъдимия да се определи при условията на чл. 55, ал.1, т.2 бук“б“ от НК.
Освен изложеното, съдът се съобрази с причините и мотивите за извършване на
деянието, със степента на обществена опасност на деянието, като последната
следва да бъде определена като типична за този вид престъпления,със степента на
обществена опасност на деца, която не е висока, предвид на това, че същият не е
осъждан към момента на извършване на деняието ,добрите му характеристични данни
и трудавата му ангажираност, които
обстоятелства отчете като смекчаващи такива.
С оглед на
изложеното съдът определи наказанието на подсъдимия В. при условията на
чл. 55,ал.1,т.2,бук“б“ от НК, а именно Пробация със първите две задължителни пробациенни мерки
:1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
периодичност два пъти седмично .2.Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година, като
счита ,че с това наказания ще се
изпълнят целите визирани в чл.36 от НК
На основание чл.25,ал.1 ,вр. чл.23,ал.1 от НК съдът
определи общо наказание на подс.В.
по настоящото дело и по НОХД № ***. по описа на ЯРС, тъй като двете деяния са извършени в
уславията на реална съвкупност, т.е. преди за което и да е от тях да е имало
влязла в сила осъдеителна присъда.Като общо наказание съдът определи
най- тежкото от тях по вид и размер , а именно едно година лишаване от свобода ,което на
осн.чл.25,ал.4 от НК отложи от
изпълнение за срок от три години. За да
достигне до този извод ,съдът взе предвид данните за личността на подсъдимия,размера на
наложеното наказание и преди всичко изминалия немалък период от време от
извършване на деянието до постановяване на
присъдата, поради което намери намери, че за поправянето и
превъзпитанието му не е наложително да
изтърпи ефективно наложеното наказание .
Съдът прие независимо ,че подс.В. е реабилитиран за деянието по НОХД № ***. на ЯРС групирането на наказанията
се явява по благоприятно за него .Това
е така тъй като при наличие на предпоставките по чл.86,ал.1 ,т.1 от НК ще да
бъде отново реабилитиран по право, докато при отделното изтърпяване на
наказанието пробация, следва да изтече и срока по чл.88а,ал.1 от НК.
По гражданския иск:
Гражданският иск, предявен
от пострадалия Н.Н. срещу подсъдимия за причинени неимуществени вреди, резултат от
престъплението по чл.144, ал.3 от НК, съда счита за частично доказан по своето основание и
размер.
Подсъдимия В., с осъществяване деянието по чл.144, ал.3 от НК,
причинил на пострадалия неимуществени вреди, щетите от които следва да възмезди. Подсъдимият осъществил
фактическият състав на непозволеното увреждане, поради което дължи обезщетение
за неимуществените вреди. Същите се изразяват в претърпени за продължителен
период от време от гражданския ищец страх и безпокойство, последица както от отправените с думи закани за саморазправа, така и от цялостното
агресивно и заплашително поведение на подсъдимия В. при осъществяване на престъплението.
Настоящият състав на съда
счита, че един справедлив еквивалент за обезщетяване на тези неимуществени
вреди ще бъде сумата от по 1200.00 лева,. Предвид това, предявеният иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД е основателен
и доказан по размер до 1200лв . Съдът счита това обезщетение за справедливо и съответно на претърпените
от гр. ищец неимуществени вреди. Тази сума подсъдимия следва да заплати на
гражданския ищец, ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното й
изплащане.
Тъй като
подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на основание
чл.189,ал.3 от НПК, съдът го осъди да заплати на ч.о и гр. ищец направените по делото
разноски в размер на 2400 лв, както и
ДТ върху уважения размер на
гражданския иск в полза на държавния
бюджет по сметката на ЯРС.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: