Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 207
гр. Севлиево, 01.08.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 1513/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит; чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4 срещу И.И.И.,
с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че ответникът е сключил с третото
лице „Вива кредит" ООД на 27.11.2015 г. договор за паричен заем № *. На * г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от * г.,
сключен между „Вива кредит" ООД и „Агенция за събиране на вземания"
ООД, по силата на което вземането на ,Вива кредит" ООД, произтичащо от
договор за паричен заем № * г. било прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения. Договора за заем съдържал изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, с ЕИК ********* била правоприемник на „Агенция за събиране
на вземания" ООД, с ЕИК *********. „Вива Кредит" ООД упълномощило
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 22.01.2013 г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответницата
било изпратено писмо за станалата продажба на вземания съдържащо Уведомително
писмо от страна на „Вива кредит" ООД, ведно с покана за доброволно
изпълнение от 09.08.2016 г., изпратено чрез Български пощи с известие за
доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес на ответника.
Писмото се върнало в цялост с отбелязване „Получателят непознат на
адреса". Ищцовото дружество изпратило повторно писмо до длъжника,
съдържащо уведомително писмо за извършена цесия, ведно с покана за доброволно
изпълнение чрез куриер на посочения в договора за кредит настоящ адрес на
длъжника. Писмото отново се върнало в цялост, тъй като получателят не бил
открит и на този адрес. Към исковата молба било представено копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на „Вива Кредит" ООД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД за станалата продажба на вземания
съдържащо Уведомително писмо с изх.УПЦ-С-ВИВ/5229729 от 13.11.2018 г., което
ищеца моли да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията
към нея. Позовава се на постановените ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК
Решение № 3/16.04.14 г. По т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 г. на II т. о., съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането
пораждало действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото
следвало да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В
случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, а
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, моля да бъде
прието, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. Фактът кога и на кого е връчено уведомлението за
прехвърленото вземане не бил от значение за основателността на иска, след като
по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение
не е погасено. В тази насока били Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.
дело 867/2011 г., IV г.о. и Решение № 173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело
788/2013 г., ТК. На 27.11.2015 г. между „Вива кредит" ООД, като заемодател
и И.И.И. като заемател се сключил договор за паричен заем № 5229729, при
спазване разпоредбите на закона за потребителския кредит. Предвид разпоредбите
на договора, страните се съгласили, че сключват договора на основание
предложение за сключване на договор, направено от заемателя, стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя. Съгласно сключения
договор заемодателят се задължил да предаде в собственост на заемателя заемна
сума в размер на 600,00 лв., а заемателят се задължил да върне същата на
заемодателя, ведно с договорната лихва, която била в размер на 57,25 лв., на 11
равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 59,75 лева всяка, като падежа
на първата погасителна вноска бил 11.12.2015 г., а падежа на последната
погасителна вноска 29.04.2016 г.. Страните договорили общ размер на плащанията
- 657,25 лв.. С подписването на договора за заем, заемателят удостоверил, че е
получил от заемодателя изцяло заемната сума, като договорът имал силата на
разписка за предадената, съответно получена заемна сума. На основание сключения
договор за заем и Тарифа на „Вива кредит" ООД относима към договори за
паричен заем, при забава на плащането на погасителна вноска по договор за
предоставяне на паричен заем за суми в размер на 200,00 лв. и 300,00 лв.,
заемателят дължал на кредитора заплащането на 12,50 лв. на всеки четвърти и
единадесети ден забава, като максималният размер на начислените разходи не
можел да превишава 125,00 лв., представляващи направените разходи за провеждане
на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за
събирането на просрочените вземания, а при забава на плащането на погасителна
вноска по договор за предоставяне на паричен заем за суми в размер на от 400,00
лв. до 1500,00 лв., заемателят дължал на кредитора заплащането на 12,50 лв. на
всеки четвърти и единадесети ден забава, като максималният размер на
начислените разходи не можел да превишава сумата от 150,00 лв. На основание
цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за
събиране на просрочени вземания в размер на 150,00 лв. Също така, страните
договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни,
на петдесет и осмия ден забава заемателят дължи на заемодателя заплащането на
еднократна сума в размер на 100,00 лева, представляваща направените разходи за
събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането. На това основание на длъжника била начислена такса разходи за
дейност на служител в размер на 100,00 лв.. Съгласно клаузите на договора,
заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно
- поръчител физическо лице, което да представи на заемателя бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи
на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател
6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през
последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история
със статус не по - лош от 401 „Редовен"; да не е поръчител по друг договор
за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на
заемател или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна за целия срок на договора за заем. Предвид обстоятелството, че
заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените
обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 381,04 лева, която страните постигнали споразумение
да бъде разсрочена на 11 равни вноски, всяка в размер на 34,64 лева, дължими на
падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната
вноска, която следвало да заплаща заемателя за срока на договора била в размер
на 94,39 лева. Подписвайки договора, страните постигнали съгласие, че при
забава за плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора,
Заемателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника била
начислена лихва за забава за периода от 23.01.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общия размер на начислената лихва бил 95,01 лева, който бил
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска. Въпреки отправените покани за доброволно
изпълнение и разсрочване на задължението му длъжникът не заплатил изцяло
дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която била платена до момента,
била в размер на 297,00 лв., с която били погасени, както следва: такса разходи
за събиране на просрочени вземания: 12,50 лв., неустойка: 105,25 лв., договорна
лихва: 25,54 лв., главница: 153,71 лв.. Ищеца, подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение за дължимите суми, но същата била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, по ч. гр. д. № 1172/2018 г. по описа на Районен съд
- Севлиево, поради което на ищеца било указано да предяви иск за сумите. Моли
съда да признае за установено, че ответникът му дължи: 446,29 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 5229729/27.11.2015
г.; 31,71 лв., представляваща договорна лихва за период от 22.01.2016 г. до
29.04.2016 г.; 275,79 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 22.01.2016 г. до 29.04.2016 г.; 95,01 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 23.01.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, 137,50 лв., представляваща такса разходи за
събиране на просрочени вземания; 100,00 лв., представляваща такса разходи за
дейност на служител, както и законна лихва за забава върху главницата от датата
на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответницата е подала писмен отговор, чрез
назначеният й особен представител, с който е оспорила исковете като
неоснователни. Оспорва исковете, както по основание, така и по размер. Твърди
относно претенцията за главница от 446,29 лв., по договора за паричен заем, че
е възможно И.И.И. да е погасил претендираната главница. Предвид
обстоятелството, че ответника се представлява от особен представител и липсата
на контакт със същия, сочи, че не може да ангажира доказателства в тази насока.
Относно претенцията зз сумата от 31,71 лв., представляваща договорна лихва за
периода 22.01.2016 г. до 29.04.2016 г., оспорва същата по основание. Ищецът не
сочел, на основание кой член от договорът за заем начислява тази лихва. При
прочит на самия договор не се установявала подобна уговорка. Не бил ясен и
механизмът за определяне на размерът и - какъв процент е лихвата, и на каква
база се дължи същата. Относно претенцията за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 275,79 лв., в чл. 4, ал. 2 от договора била
предвидена неустойка, в случай на недаване от страна на заемополучателя на
обезпеченията, посочени в ал.1 - ва на чл. 4 от договора. Неустойката била
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД, поради накърняване на
добрите нрави. Размерът на неустойката бил почти равен на размерът на месечната
погасителна вноска. Към момента на сключване на договорът, заемополучателят бил
лице, което обективно имало спешна потребност от парични средства и това
обстоятелство го поставяло в неизгодната позиция да приема всички поставени му
условия. Реално бил накърнен принципът на справедливост. Освен това, посочената
неустойка не била свързана с главното задължение по договора - плащане на
месечна погасителна вноска, а с едно второстепенно - даване на обезпечение по
договора. Ищецът признавал, че И.И. извършил плащания за погасяване на заема,
т.е. за известен период от време той изпълнявал основното си задължение по
договора. Заплащането на тази неустойка означавало връщане на сума, двойно по -
голяма от получения заем. Този размер бил прекомерен, с оглед евентуалните
вреди от неизпълнението на задължението за връщане на заема. Тази неустойка се
явявала инструмент за допълнително и неоснователно кумулиране на парични
средства. Ако кредиторът считал кредитополучателят за рисков от гледна точка на
връщане на заемната сума, то следвало да поиска обезпеченията, предвидени в чл.
4, ал. 1 от договора за паричен заем предварително, а не да обвързва недаването
им с неустоечна клауза. Затова целта на така уговорената неустойка излизала извън
присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тя
накърнявала принципи като справедливост, съразмерност в отношенията. Това я
правело нищожна поради накърняване на добрите нрави. В случай, че доводите за
нищожност на неустоечната клауза са основателни, счита, че сумата, отнесена за
погасяване на неустойката, 105,25 лв., следва да бъде отнесена за погасяване на
претендираната главница. В случай, че възражението за нищожност на неустойката
е неоснователно, на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД прави възражение за
намаляването й, поради прекомерност. Уговореният размер на неустойката бил
равен на размерът на месечната погасителна вноска, съответно на цялата заемна
сума. Този размер далеч надхвърлял действителните вреди от неизпълнение на
задължението, което неустойката обезпечавала. Счита, че действителните вреди от
неизпълнението за даване на обезпечение, са законната лихва, която заемодателят
губи, поради липса на своевременно заплащане на дължимата погасителна вноска, и
липсата на възможност да събере същата било от поръчител, било от учредена в
негова полза банкова гаранция. Иска намаляване търсената неустойка до размерът
на законната лихва върху непогасената главница, или сумата от 95,01 лв.,
каквато била претендирана от ищеца като обезщетение за забава. Относно
претенцията в размер на 95,01 лв.. представляваща обезщетение за забава за
периода от 23.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, същата
била акцесорна, и основателността и размерът й се обуславяли от основателността
и размерът на претенцията за главница. В случай, че същата се окажела
несъществуваща или по-малка от търсения размер, то и претенцията за лихва
следвало да се отхвърли изцяло или частично. Поради тези съображения оспорва
основанието и размерът й. Относно претенциите за такса разходи за събиране на
просрочени вземания и за такса разходи за дейност на служител, оспорва изцяло и
двете претендирани суми по основание и размер. В исковата молба ищецът сочел,
че основанието за тези суми е залегнало в Тарифа на „Вива кредит" ООД,
относима към договори за паричен заем. Същата не била приложена като
доказателство по делото. Нямало данни, ответника да е запознат към момента на
сключване на договора с нея и да се е съгласил със съдържанието й. Следователно
тя не го обвързала, не можела да породи задължения за него. Уговорки за
заплащане на разходи били разписани в чл. 12, ал. 2, ал. 3 и ал. 4. Посочените
уговорки реално прикривали още една неустойка за неизпълнение в срок на поето
задължение. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, „При
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата.“ Съгласно чл. 21, ал. 1 от същия закон всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на ЗПК, е нищожна. Предвид изложеното тези договорни клаузи били
нищожни, като заобикалящи закона, в
който смисъл и прави възражение. Претенциите за разходи били
неоснователни и по размер. Не били ангажирани каквито и да е доказателства,
разходите да са реално сторени.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмено становище развива подробни съображения
за основателността на исковете.
В съдебно заседание ответницата, чрез назначеният й особен представител, поддържа доводите в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за паричен заем № 5229729
от 27.11.2015 г. между „Вива кредит" ООД като заемодател и И.И.И. като
заемател и от разходен касов ордер от 27.11.2015 г., че „Вива кредит" ООД е предоставила на И.И.И.,
сума в размер на 600,00 лв., а последния се е задължил да върне сумата, заедно
с лихвите. И.И.И. се е задължил, с договора
за паричен заем № 5229729 от 27.11.2015 г., да заплати на заемодателя 11 двуседмични
погасителни вноски в размер на 59,75 лв., за период от 22 седмици, с падеж на всяка вноска, на конкретно посочена
в договора дата, в периода 11.12.2015 г. - 29.04.2016 г., при фиксиран годишен лихвен процент 40,30 %,
лихвен процент на ден при отказ от договора 0,11 % и годишен процент на
разходите 49,35 %, обща сума дължима
от заемателя в размер 657,25 лв.. Съгласно чл. 4 и чл. 11 от договор № 5229729,
страните се съгласили, че ответника в 3-дневен срок от усвояване на сумата ще предостави
на заемодателя едно от обезпеченията, посочени в договора, а именно:
поръчителство от лице, със завишени изисквания към платежоспособността му или
банкова гаранция, в размер на общата сума дължима от заемателя по договор № 5229729, като е уговорено, че в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, се дължи
неустойка в общ размер 381,04 лв., разсрочено на части, платими
заедно с месечната вноска, като в този случай последната е в размер 94,39 лв..
Установява се от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013
г. и приложение № 1 към него от 01.11.2017 г., че между „Вива кредит" ООД и
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ООД, е сключен договор за цесия по силата, на който вземането по договор за
паричен заем № 5229729 от 27.11.2015 г. по отношение на И.И.И. е прехвърлено в
полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ООД, с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Видно от два броя потвърждение за сключена цесия
от „Вива кредит" ООД за ищеца, пълномощно от „Вива кредит" ООД за
ищеца, два броя уведомление от „Вива кредит" ООД, че ищеца е упълномощен от
„Вива кредит" ООД да уведоми длъжниците по вземанията прехвърлени с рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г., като
такива уведомления за ответника са приложени към исковата молба.
От приложеното ч. гр. д. № 1172/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. в
Районен съд - Севлиево и е издадена срещу И.И.И., заповед № 645/04.09.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите : 446,29 лв. - главница; 31,71
лв. - договорна лихва за периода от 22.01.2016 г. до 29.04.2016 г.; 137,50 лв. – такса разходи за събиране на просрочени вземания;
100,00 лв. – такса разходи за дейност на служител; 275,79 лв. - неустойка за периода от 22.01.2016 г. до 29.04.2016 г.; 95,01 лв. - лихва за забава за периода от 23.01.2016 г. до 31.08.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
25,00 лв. - разноски за заплатена държавна такса и сумата 75,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният не е намерен нито на адреса по
заявлението нито на постоянния или на настоящия си адрес, включително след
залепване на уведомление, в изпълнение на указанията на Районен съд – Севлиево,
в законоустановения срок е била
предявена и исковата молба по настоящото дело.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза следното: ответника е заплатил по договора за
паричен заем № 5229729 обща сума 297,00 лева, като с тази сума е погасена 153,71
лв. главница, 25,54 лв. договорна лихва, 105,25 лв. неустойка и 12,50 лв. такса
разходи за събиране на вземането, като на вещото лице не са представени
документи какви са тези разходи, а също и за таксата разходи служител; задълженията
на ответницата по договор за паричен заем № 5229729 са в размер на сумите: 446,29
лв. - главница; 31,71 лв. -
договорна лихва; 275,79 лв. – неустойка; 137,50 лв. – такса разходи за
събиране на вземането; 100,00 лв. – такса разходи служител; лихва за забава до датата
на подаване заявлението по чл. 410 ГПК - 95,01 лв. или всичко 1086,30 лв..
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявените
установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит;
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните
предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания,
т.е. съществуването на валиден договор за кредит между праводателя му и
ответника с посочения предмет, чиито клаузи съдържат задължение за ответника да
заплати процесните суми; изпълнението на задълженията на праводателя му по този
договор; твърдяната неустоечна клауза в договора, настъпване на предвидените в
неустоечната клауза обстоятелства, обуславящи дължимост на уговорената сума в
клаузата; размера на задължението на ответника за главница, договорни такси и
лихва начислена до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда; поставянето на ответника в забава; наличие на договор за цесия между
него и праводателя му – кредитодателя на ответника и изпълнение на
изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията да е съобщена на ответника. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава
възраженията си.
Установи се от договор за паричен заем № 5229729
от 27.11.2015 г., че между праводателя
на ищеца и ответника се е породила облигационна връзка по договор за кредит,
намираща правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на
договора за кредит „Вива кредит" ООД е предоставила на ответника и
кредитополучател И.И.И., сума в размер на 600,00 лв., която е получена от
И., съобразно отбелязването в процесният
договор и в разходен касов ордер от
27.11.2015 г.. Ответника и кредитополучател И.И.И. се е задължил с договора да
върне предоставената сума, заедно с лихвите, подробно уговорени в договора.
Предвид изложеното съдът намира за доказани съществуването на договор за кредит
между ответника и праводателя на ищеца и изпълнението на задълженията на последния
по този договор – заплащане на ответника на сумата по кредита. Установи се от
договор за паричен заем № 5229729 от 27.11.2015 г., че ответника И.И.И. се е задължил да върне заетата сума на 11
двуседмични погасителни вноски в размер на 59,75 лв., за период от 22 седмици, на уговорен падеж за всяка вноска, при
фиксиран годишен лихвен процент 40,30 %, като общата сума дължима от заемателя
е в размер 657,25 лв., а от заключението на вещото лице по съдебно -
икономическата експертиза се установи и, какъв е размерът на задължението на
ответника за договорна лихва за периода от 22.01.2016 г. до 29.04.2016 г. - 31,71
лв., поради което неоснователни са възраженията в отговора, че в договора
липсва договорка за начисляване на договорна лихва и механизъм за нейното определяне.
Установи се по делото и изискуемостта на претендираните вземания за главница и
договорна лихва, доколкото за всички вноски по договора за паричен заем №
5229729 от 27.11.2015 г. е настъпил уговореният в договора падеж. Установи се от
рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г.,
приложение № 1 към договора за цесия, пълномощно от „Вива кредит" ООД за ищеца и уведомление от „Вива
кредит" ООД, и наличие на
договор за цесия между ищеца и праводателя му – кредитодателя на ответника и
изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията е съобщена на
ответника, в конкретният случай с връчване на исковата молба и приложенията към
същата.
Установи се по делото и уговаряне на твърдяната от
ищеца неустоечна клауза в договора за паричен заем № 5229729 от 27.11.2015 г.. По процесния договор за потребителски кредит на ответника е предоставена
сума от 600,00 лв., при уговорен годишен лихвен процент в размер на 40,30 % и годишен процент на
разходите в размер на 49,35 %. Уговорено е в чл. 4 и чл. 11 от договора за
потребителски кредит № 5229729, че ответника в 3-дневен срок от усвояване на
сумата ще предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени в договора,
а именно: поръчителство от лице, със завишени изисквания към
платежоспособността му или банкова гаранция, в размер на общата сума дължима от
заемателя по договор № 5229729, като е уговорено, че в случай на неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение, се дължи неустойка в общ размер
381,04 лв., разсрочено на части, платими заедно с месечната вноска, като в този
случай последната е в размер 94,39 лв.. Посочената неустоечна клауза в договора
за паричен заем № 5229729 от 27.11.2015 г., за която е заявено възражение за
нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите
нрави, нарушава принципа на справедливост и създава условия за неоснователно
обогатяване на ответника. Същата създава явна нееквивалентност между престациите
на страните по договора за потребителски
кредит № 2598857, като данните по делото не
установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на неустойка в претендирания размер, наред
с ГЛП и ГПР по процесния договор в посочените по - горе размери. Оспорената
неустоечна клауза води до нееквивалентност на насрещните престации при
установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поети от заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на неустойка в такъв
висок размер. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е
налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно
изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други
разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта,
на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за
сметка на другата. За да се приеме за основателно възражението за нищожност е
необходимо да е налице значителна липса на еквивалентност на насрещните
престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава
насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само
възмездяване, какъвто е настоящият случай. Във всеки отделен случай, въз основа
на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът
може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява
действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси
с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът
прави извод дали са налице действия, които да правят договорката нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Когато
е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за
това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Понятието добри нрави предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се
прави извод за нарушение, водещо до нищожност - решение № 452/25.06.2010 г. по
гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г. о. и решение
№ 47/21.03.2018г., по в. гр. д. № 48/2018 г. на Габровски окръжен съд. В случая
е налице такова явно несъответствие и липса на еквивалентност на насрещните
престации - при потребителски кредит за сума, в невисок размер - 600,00
лв., със сравнително кратък срок на ползване – по – малко от година, при
договорени високи годишен лихвен процент
40,30 % и годишен процент на разходите - 49,35 %, уговорената неустойка
в размер, надвишаващ половината от стойността на заетата сума, и то за
неизпълнение на задължение за предоставяне на допълнително обезпечение, не е
обяснима нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи,
нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. С оглед всичко
изложено в конкретният случай следва да се приеме, че оспорената неустоечна
клауза е нищожна, тъй като целта, за която същата е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като иска за
присъждане на сумата 275,79 лв., основан на нищожната клауза за неустойка е
неоснователен и следва да се отхвърли като такъв. Неоснователни по изложените
по – горе съображения за неустойката са и претенциите за сумите: 137,50 лв.,
представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания и 100,00 лв.,
представляваща такса разходи за дейност на служител, като тези претенции също
са основани на нищожни клаузи, накърняващи добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. По настоящото дело възражение за нищожност
по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, изрично бе направено в срока за отговор на
исковата молба единствено относно иска за неустойка, но това обстоятелство е
ирелевантно в конкретния случай, доколкото в трайната си практика ВКС приема,
че е налице служебно задължение съдът да се произнесе по това основание за
нищожност, при наличие на предпоставките за това, без да е от значение дали такова възражение е
заявено и дали това е станало в преклузивните срокове - решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. №
4497 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; определение № 96
от 27.02.2019 г. по ч. гр. д. № 347 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение; решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т.
о. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС.
Отделно по делото от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната
експертиза се установи, че на вещото лице не са представени документи обосноваващи
начислените такса разходи за служител и такса разходи за събиране на вземането,
като по делото също не са представени други доказателства за тези обстоятелства,
поради което следва да се приеме, че услугите за които са начислени тези такси
не са предоствени в договорното отношение между страните по делото, съответно
не са дължими претендираните такси. Предвид изложеното като неоснователни
следва да се отхвърлят исковете за сумите: 137,50 лв., представляваща такса
разходи за събиране на просрочени вземания и 100,00 лв., представляваща такса
разходи за дейност на служител.
По заявеното в отговора възражение от процесуалния представител на ответника
за приспадане от дължимите от ответника суми за главница, на заплатените суми
отнесени от ищеца, като погасяване на вземанията по нищожната клауза за
неустойка, съдът намира че същото по същество представлява, заявено в срока за
отговор, възражение за прихващане на предявените с исковете претенции, с вземане
за връщане на недължима сума, каквато се установи, с
оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, че е платената по нищожната неустоечна
клауза сума от 105,25 лв.. В конкретния случай се установи основателност на направеното
от ответницата възражение за прихващане на претендираните от ищеца суми по исковете
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 31,71 лв., представляваща
договорна лихва за период от 22.01.2016 г. до 29.04.2016 г. и с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит, в частта за разликата над
сумата 372,75 лв. до сумата 446,29 лв., представляваща главница по договор за
паричен заем № 5229729/27.11.2015 г.. Съдът прие, че прихващането с вземане на ответника недостатъчно да погаси
всичките му задължения към ищеца, следва да погаси именно посочените вземания
за договорна лихва и частично за главница, при приложение на разпоредбите на
чл. 76, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК и практиката на ВКС изяснявяща смисъла на същите, а
именно решение № 211 от 26.01.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 958/2016 г., III г. о., съгласно което погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД настъпва само при задължение за договорна лихва, а поредността на
погасяването на вземането за законна лихва по чл. 86 ЗЗД, когато се дължи наред
с друго еднородно задължение/каквото е главницата/ се определя по правилото на
чл. 76, ал. 1 ЗЗД, предвиждащо, че длъжникът може да заяви кое задължение погасява с извършено частично плащане (което по
делото е сторено), а дори и да не
заяви първо се погасява главницата, доколкото същата
представлява по - обременителното задължение и с остатъка, ако има такъв се
погасява начислената законна лихва за забава по чл. 86 ЗЗД, като съобрази и приложимостта съгласно
практиката на ВКС (определение № 74 от 23.01.2017 г. по гр. д. № 3163
/ 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение) на разпоредбите
на чл. 76, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК и при прихващане. С оглед гореизложеното установи се съществуване на
действителни насрещни вземания за парични суми между ищеца и ответника по
делото, като с влизане в сила на съдебното решение, ще се установи и
изискуемостта и ликвидността на тези вземания. Предвид изложеното искът с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 от Закона за потребителския кредит следва да се уважи за сумата 372,75
лева, а за разликата над сумата 372,75 лева до сумата 446,29 лева следва да
бъде отхвърлен поради погасяване на претендираното вземане чрез прихващане с
насрещно вземане на ответника, като по същите причини следва да бъде отхвърлен
и искът с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 31,71 лв., представляваща договорна лихва за
период от 22.01.2016 г. до 29.04.2016 г..
С оглед всичко изложено по - горе, предвид и
възприетите в заключението на вещото лице по съдебно – икономическата
експертиза размери на задълженията на ответника, установи се основателност на
исковете за главница - 372,75 лева и лихва
за забава за периода от 23.01.2016 г. до 31.08.2018 г. - 95,01 лв., за които
исковете следва да бъдат уважени, като основателно е и акцесорното искане за
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Неоснователни са исковете
за сумите: 275,79 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 22.01.2016 г. до 29.04.2016 г.; 137,50 лв.,
представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания и 100,00 лв.,
представляваща такса разходи за дейност на служител, поради което следва да се
отхвърлят като такива. Исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата
31,71 лв., представляваща договорна лихва за период от 22.01.2016 г. до 29.04.2016
г. и с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит, в частта за разликата над
сумата 372,75 лв. до сумата 446,29 лв., представляваща главница по договор за
паричен заем № 5229729/27.11.2015 г., следва да бъдат отхвърлени поради погасяване на претендираните вземания
чрез прихващане с насрещно вземане на ответника.
Относно разноските, предвид уважаването на част от
исковете и отхвърлянето на друга част, съдът намира, че на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направени по делото разноски. С оглед
направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски,
в общ размер на сумата от 346,63 лева, за заплатена държавна такса, за
заплатено възнаграждение за особения представител на ответника, за заплатено
възнаграждение за вещо лице и за адвокатско
възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт. С оглед уважаването
на исковете, само за част от предявените суми по реда на заповедното
производство, съдът намери, че следва да се изменят дължимите, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, разноски за заплатени държавна такса и за адвокатско възнаграждение
за представителство от юрисконсулт по ч. гр. д. № 1172/2018 г. по описа на РС –
Севлиево, като се намалят до общата сума 43,06 лева. С оглед изхода по делото,
ответника също има право на разноски, но
предвид че не е направил искане и не е представил доказателства за разноски
такива не следва да му се присъждат.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" - 10,
бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис
4, представлявано от Д.Б.Б., съществуват парични вземания за: сумата
от 372,75 лева, представляваща главница, дължима по договор за паричен заем № *
г., рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 22.01.2013 г. и приложение № 1 към него от 01.11.2017 г. и сумата от 95,01 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 23.01.2016 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, към длъжника
И.И.И., с ЕГН **********,***, за които вземания
е издадена заповед № 645/04.09.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 1172/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
ОТХВЪРЛЯ, предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит; чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин", ж. к.
„Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда
„Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., против И.И.И., с ЕГН **********,***,
за установяване съществуване на парични вземания, дължими по договор за паричен заем № * г.,
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г. и
приложение № 1 към него от 01.11.2017 г., за които вземания е издадена заповед
№ 645/04.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 1172/2018 г. по описа на Районен съд – Севлиево, а именно: в частта, за разликата над сумата 372,75 лв. до сумата 446,29 лв., представляваща
главница и за сумата 31,71 лв.,
представляваща договорна лихва за период от 22.01.2016 г. до 29.04.2016 г., като
погасени поради прихващане с вземане за връщане на недължимо платена по нищожна
неустоечна клауза сума; и като неоснователни за сумата 275,79 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
22.01.2016 г. до 29.04.2016 г., за сумата 137,50 лева, представляваща такса
разходи за събиране на просрочени вземания и за сумата 100,00 лева,
представляваща такса разходи за дейност на служител.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, И.И.И., с ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б., направените по гр. д. № 1513/2018 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в
размер на сумата от 346,63 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, И.И.И., с ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б., направени по ч. гр. д. № 1172/2018 г. по описа на
Районен съд - Севлиево разноски в размер на 43,06 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: