Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4748 12.12.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10388 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.
Ищецът Г.Д.П., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. С.П., е предявил против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, иск за признаване на установено, че не му дължи поради изтекла давност следните суми по изпълнително дело № ***/ ***г. на ЧСИ *****, рег. № **: сумата от 2 352, 93 лева- главница, представляваща доставена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в *** *** ***, за периода за периода 01.05.2007 г.- 30.04.2009 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.11.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 463, 57 лева- обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 01.07.2007 г.- 12.11.2009 г., както и разноските по частно гр. дело 14668/ 2009 г. на ПРС, V гр. с-в- за юрисконсултско възнаграждение от 226 лева и за държавна такса от 56, 33 лева, дължими по издадения по делото изпълнителен лист от 08.11.2012 г., както и разноските по гр. дело № 13220/ 2010 г. на ПРС, VI гр. с-в, за юрисконсултско възнаграждение от 309 лева и за държавна такса от 326, 33 лева, дължими по издадения по делото изпълнителен лист от 27.11.2012 г.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено от ответника заявление по чл. 410 ГПК било образувано ч. гр. д. № 14668/ 2009 г. по описа на ПРС за следните суми: 2 352, 93 лева- главница, представляваща стойност на топлинна енергия доставена на ищеца за периода 01.05.2007 г.- 30.04.2009 г. за обект, находящ се в *** *** ***, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2012 г. до пълното изплащане на вземането; 463, 57 лева- обезщетение за забава за периода 01.07.2007 г.- 12.11.2009 г.; 226 лева- разноски за юрисконсултско възнаграждение и 56, 33 лева- държавна такса. Твърди, че след връчването му на заповед № 8494/ 16.11.2009 г. подал възражение срещу нея, поради което било образувано гр. д. № 13220/ 2010 г. по описа на ПРС. С решение № 3327 от 20.09.2012 г., постановено по гр. д. № 13220/ 2010 г., било признато за установено, че ищецът дължи на ответника посочените по-горе суми, като същият бил осъден да заплати по цитираното гражданско дело и сумите от 309 лева- юрисконсултско възнаграждение и 326, 33 лева- разноски. Твърди, че на 08.11.2012 г. по ч. гр. д. № 14668/ 2019 г. по описа на ПРС бил издаден изпълнителен лист за посочените по-горе суми, а на 27.11.2012 г. бил издаден изпълнителен лист и по гр. д. № 13220/ 2010 г. за присъдените в полза на ответника разноски. Въз основа на издадените изпълнителни листове на 09.01.2013 г. било образувано изпълнително дело № **/***г. по описа на ЧСИ *****, рег. № **. Сочи, че изпълнителните действия, предприети по изп. д. № **/***г. били следните: на 27.02.2013 г. му била връчена покана за доброволно изпълнение; на 17.12.2014 г. бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение в „Хеброс бус“ ООД; на 13.01.2015 г. отново бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение в „Хеброс бус“ ООД. По изпълнителното дело постъпили, преведени от трудовото му възнаграждение от „Хеброс бус“ ООД, следните суми: 60 лева на 06.02.2015 г.; 60 лева на 11.03.2015 г.; 60 лева на 06.04.2015 г. и 60 лева на 07.05.2015 г. Твърди, че други изпълнителни действия по изп. дело не са били извършвани, като не били постъпвали и други суми. Твърди, че вземанията са погасени по давност, като от датата, на която постъпила последната сума от наложения запор върху трудовото му възнаграждение- 07.05.2015 г., до момента не били извършвани изпълнителни действия. Счита, че изпълнителното дело било перемирано, тъй като в двугодишния срок по същото не били извършвани никакви изпълнителни действия. Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД с изтичането на 3-годишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания, като към датата на подаване на настоящата искова молба изтекъл предвидения в чл. 111 от ЗЗД давностен срок. В тази връзка се моли за постановяване на решение за признаване на установено, че сумите по изпълнителните листове са недължими поради изтекла давност. Претендират се и разноски. В съдебно заседание пълномощникът на страната поддържа иска. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че погасителната давност била относима само и единствено за неплатени суми, като не можело да се приеме, че платените суми са погасени по давност. В този смисъл се позовава на чл. 118 от ЗЗД, съгласно който, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Твърди, че по изп. д. № ***/ ***г. по описа на ЧСИ ***** били извършени редица изпълнителни действия, както и внасяне на суми от страна на ищеца, което следва да се счита за признание на цялото вземане. Освен признание на вземането, тези действия и плащанията следва да се считат и за отказ от изтекла погасителна давност. Счита, че давността за процесното вземане била петгодишна, доколкото вземанията са установени с влязло в сила съдебно решение, като същата не била изтекла. По отношение на разноските давността също била 5- годишна. Погасителната давност била прекъсната и с упълномощаването на ЧСИ по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, с молби с изрично искане за пристъпване към изпълнителни способи спрямо имуществото на длъжника. Погасителната давност била прекъсната и с плащанията по изпълнителното дело, които ищецът направил доброволно. Моли за отхвърляне на предявения иск. Релевира се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. Претендира разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но представя писмени становища по спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С изпълнителен лист от 08.11.2012 г., издаден по частно гр. дело № 14668/ 2009 г. на ПРС, V гр. с-в, ищецът е бил осъден да заплати на ответника следните суми: сумата от 2 352, 93 лева- главница, представляваща доставена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в *** *** ***, за периода за периода 01.05.2007 г.- 30.04.2009 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.11.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 463, 57 лева- обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 01.07.2007 г.- 12.11.2009 г., както и разноските- за юрисконсултско възнаграждение- 226 лева и за държавна такса- 56, 33 лева.
С изпълнителен лист от 27.11.2012 г., издаден по гр. дело № 13220/ 2010 г. на ПРС, VI гр. с-в, ищецът е бил осъден да заплати на ответника следните суми: за юрисконсултско възнаграждение- 309 лева и за държавна такса- 326, 33 лева.
Въз основа на така издадените два изпълнителни листа с молба от 09.01.2013 г. ответникът е образувал против ищеца изпълнително дело № ***/ ***г. по описа на ЧСИ *****, рег. № **, за принудително събиране на присъдените суми. Заверен препис от това изпълнително дело е приложен към настоящото производство. Още с молбата за образуване на делото взискателят е овластил съдебния изпълнител с правата по чл. 18 от ЗЧСИ да пристъпи към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи. Извършени са справки за имотното състояние на длъжника (от сектор КАТ, НАП, служба по вписвания), изпратена е и ПДИ, получена от лицето на 27.02.2013 г. Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 17.12.2014 г., като до работодателя му „Хеброс Бус“ ООД е изпратено запорно съобщение. С разпореждане на ЧСИ от 17.12.2015 г. са присъединени още 7 изпълнителни дела и е насрочен опис на движими вещи за 03.06.2016 г. С молба от 01.09.2016 г. взискателят е поискал пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, включително и чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти и движими вещи. С друга молба на взискателя от 28.09.2017 г. е поискана справка от БНБ за сметките на длъжника, с оглед налагане на запор върху тях. С молба на взискателя от 19.10.2018 г. отново е поискана справка от БНБ за сметките на длъжника, с оглед налагане на запор върху тях, както и насрочване на опис на движими вещи. С молба от 08.07.2019 г. пълномощникът на длъжника е поискал прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция, но ЧСИ е оставил без уважение молбата, поради липса на фактическия състав на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
По делото е прието и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило размера на извършените плащания от длъжника, както и размера на дължимите суми от абоната към ответника.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени поради кратката тригодишна давност (предвид периодичния характер на вземанията), а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.
Задължението за заплащане на топлинна енергия представлява такова за периодично плащане по смисъла на чл. 111 буква „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения при ежемесечно отчитане на ползваната топлоенергия, поради което тя следва да бъде заплатена през месеца, следващ ползването й (в този смисъл е ТР на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 3/ 2011 г.).
Според задължителните разяснения, дадени в т. 10 на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с всяко едно действие, насочено пряко към имуществената сфера на длъжника. От материалите по изпълнителното дело се установява, че първото изпълнително действие (доколкото изискването на справки за проучване на имуществото на длъжника, или изпращането на ПДИ не представляват валидно изпълнително действие, което да прекъсва давността) е наложеният запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от 17.12.2014 г., за което до работодателя му е изпратено и запорно съобщение. Следва разпореждане на ЧСИ от 17.12.2015 г. за присъединяване на седем изпълнителни дела към процесното, което действие също не прекъсва давността, но в съответното разпореждане изрично е записано, че се насрочва опис на движими вещи на длъжника. Последващите три молби на взискателя, съответно от 01.09.2016 г. (с искане за проверка на имуществото на длъжника и за предприемане на действия по принудително изпълнение), от 28.09.2017 г. (за запор на банкови сметки) и от 19.10.2018 г. (отново за запор на банкови сметки, както и за опис на движими вещи) също прекъсват давността. Това е така, защото с всяка една от молбите взискателят е поискал пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи и те са подадени в двугодишния срок по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Всяка от тези три молби прекъсва давността и след нея започва да се тече нова давност, защото взискателят с тях иска от съдебния изпълнител да извърши валидно изпълнително действие. Доколкото първата молба, а и следващите такива, са били подадени в рамките на законовия двугодишен срок, не е налице прекратяване на изпълнителното производство по право поради липса на изпълнителни действия в период над две години, считано от последното изпълнително действие. Давността представлява санкция за бездействие на кредитора в определен срок и, за да се приложи разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, следва да липсва искане от взискателя за извършване на изпълнителни действия в период над две години. В настоящия случай взискателят не е бездействал, а и той изначално с молбата си за образуване на изпълнителното дело е бил овластен по реда на чл. 18 от ЗЧСИ да пристъпва към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи. Поради многократното прекъсване на давността в изпълнителното производство, периодът на погасителна давност за вземането на взискателя не е изтекъл и правото му да иска принудително изпълнение за вземането за претендирания в исковата молба размер не е погасено по давност. В този смисъл не могат да бъдат споделени съображенията на пълномощника на ищеца в исковата молба и в писмената защита за това, че след наложения запор през м. май 2015 г. за период от две години не били извършени никакви действия, защото, както по- горе вече беше посочено, насроченият опис от ЧСИ с разпореждане от 17.12.2015 г., както и трите последователни молби на взискателя, подадени през всяка следваща година- 2016, 2017 и 2018, прекъсват давността, защото посочват определени изпълнителни действия, които се искат да бъдат предприети спрямо длъжника за принудително събиране на вземането по двата листа. От момента на последното изпълнително действие- молбата на взискателя от 19.10.2018 г. до датата на предявяване на иска- 21.06.2019 г. не е изтекла никаква давност.
Освен това, следва да се има предвид, че не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от самата разпоредба на чл. 116 буква „в” от ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане“ на изпълнителните действия, а не „извършване“. В цитираното ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС пък се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради което и задължителната съдебна практика не поставя като изискване съответното изпълнително действие да е дало определен резултат, свързан със събиране на вземането или пък удовлетворяване на кредитора. Нещо повече, съответното действие може и въобще да не бъде извършено, защото е от значение само то да е поискано от взискателя, който по този начин демонстрира своята активност в изпълнителния процес, като тази страна не следва да търпи неблагоприятни за себе си последици от евентуалното бездействие на ЧСИ, който не е изпълнил искането на кредитора да предприеме съответния изпълнителен способ.
Горните съображения водят до извода, че вземането по изпълнителния лист не е погасено по давност в следствие на прекратяване на принудителното изпълнение поради бездействие на взискателя. Точно обратното- ответникът периодично е искал от ЧСИ предприемането на валидни изпълнителни действия, без да е дезинтересиран от процеса на изпълнението, а оттук- не е налице негово бездействие в период над две години, поради което и прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция не е настъпило.
Отделно от горното, при постановяване на крайния съдебен акт следва да се имат предвид така извършените от длъжника плащания, защото това представлява способ за погасяване на задължението. Изпълнението на едно задължение чрез плащане изключва възможността спрямо същото да се осъществи друг погасителен способ. Плащането като юридически факт има за правни последици погасяване на дълга, който след това вече не съществува. В тази връзка платените задължения не могат да се погасят по давност, тъй като вече са били погасени чрез плащане, а пък давността не може да тече без съществуващо задължение. От материалите по изпълнителното дело и от проверката на вещото лице, отразена в ССчЕ, е видно, че по изпълнителното дело са били извършвани плащания от длъжника, възлизащи в общ размер на 564, 81 лева, като първите три вноски са през 2015 г., когато при всички положения давността не е изтекла дори и според ищеца. Без значение е как при разпределението на постъпилите средства са били отчислявани сумите- за разноски по изпълнението, за държавни такси или пък за взискателя, защото плащанията са били правени във връзка с дълга по изпълнителните листове. След като още към 2015 г. е погасена част от сумата по листовете, това представлява основание за отхвърлянето на претенцията, защото сумите вече са били погасени, но не по давност, а чрез плащания, което пък изключва възможността повторно по отношение на тях да се приложи института на давността.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника направените от него разноски в процеса, които се претендират, за тях е представен и списък по чл. 80 от ГПК, а са налице и доказателства, че са действително заплатени- депозит за вещо лице в размер на 130 лева (лист 35), както и юрисконсултско възнаграждение, доколкото ответникът е представляван от свой пълномощник в процеса, което се претендира в размер на 100 лева и е дължимо, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК. Разноските на ищеца си остават за негова сметка.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на установено по отношение на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, че Г.Д.П., ЕГН: **********,***, не дължи поради изтекла давност следните суми по изпълнително дело № ***/ ***г. по описа на ЧСИ *****, рег. № **: сумата от 2 352, 93 лева- главница, представляваща доставена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в *** *** ***, за периода за периода 01.05.2007 г.- 30.04.2009 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.11.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 463, 57 лева- обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 01.07.2007 г.- 12.11.2009 г., както и разноските по частно гр. дело 14668/ 2009 г. на ПРС, V гр. с-в- за юрисконсултско възнаграждение от 226 лева и за държавна такса от 56, 33 лева, дължими по издадения по делото изпълнителен лист от 08.11.2012 г., както и разноските по гр. дело № 13220/ 2010 г. на ПРС, VI гр. с-в, за юрисконсултско възнаграждение от 309 лева и за държавна такса от 326, 33 лева, дължими по издадения по делото изпълнителен лист от 27.11.2012 г.
ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН: **********,***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, разноските по делото, както следва: депозит за вещо лице в размер на 130 (сто и тридесет) лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД