Р А
З П О Р Е Ж Д А Н Е :
Днес, 12.04.2010г. Еманоел Вардаров - съдия-докладчик по гр.дело№877/2010г. по описа на ГОРС, след като се запознах с исковата молба на “Инжталант”ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София ул.”Ц.Церковски”№25 ет.II,
представлявано от управител К. К.К.(*** – адв.Н.Б.), против К.С.И. ***, по предявени искове с правно основание чл.534 ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД,
и констатирах по реда на
чл.129 ал.1 и чл.130 от ГПК, че същата
отговаря на изискванията по редовност и допустимост, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.131 ал.1 от ГПК,
като бъде уведомена ответната страна за подадената
искова молба със задължението да даде писмен отговор по същата с представени
доказателства.
Водим от гореизложеното, на
основание чл.131, чл.132 и чл.133 от ГПК, съдът
Р
А З П
О Р Е
Д И:
УКАЗВА на ответната страна – К.С.И. с ЕГН********** ***,
че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, който задължително
трябва да съдържа: посочване на съда, номера на делото, настоящ адрес, както и
законен представител или пълномощник; становище по
допустимостта и основателността на иска; становище
по обстоятелствата, на които се основава искът; възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; подпис на лицето, което подава отговора. В отговора
трябва да бъдат посочени доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще се доказват с тях, както и да бъдат представени всички писмени
доказателства, с които разполага. Броят преписи от отговора с приложенията следва
да бъдат равни на броя на ищците плюс един.
УКАЗВА на ответната страна, че ако същата не подаде на писмен отговор в
указания срок, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
на представен документ, не посочи и не представи писмени доказателства или не
предяви насрещен иск, инцидентен иск или не привлече за участие в делото трето
лице помагач и не предяви обратен иск срещу третото лице, губи възможността
да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответната страна, че съгласно чл.40 ал.1 и
чл.41 ал.1 от ГПК, ако същата която живее или замине за повече от един месец в чужбина,
е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБългария,
както и ако отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Същите задължения имат законният и
представител и нейният пълномощник. Ако
не се изпълнят тези задължения всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
УКАЗВА на ответната страна, че
съгласно чл.50 ал.1, ал.2 от ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, като ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е
вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за
редовно връчени.
УКАЗВА на ответната страна, че съгласно чл.238 ал.1, ал.3 от ГПК
не е представила в срок отговор на
исковата молба и не се явила в първото заседание по делото, без да е направила
искане за разглеждане в нейно отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответната страна или да оттегли иска. Също, ако
ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и
ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото
заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно
отсъствие, делото се прекратява.
УКАЗВА на ответната страна, че с писмена молба може да
заяви желание да ползва правна помощ съгласно чл.94 и сл. от ГПК, при необходимост и право за
това.
Препис от разпореждането да се връчи на ответната страна.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
Районен съдия:
Предявеният
главен иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ е субсидиарен иск. Ищецът
трябва да няма друга процесуална възможност (иск) за получаване на сумата на
обогатяването. Тази субсидиарност не означава, че искът по чл. 534, ал. 1 ТЗ
съвпада с иска по чл. 59 ЗЗД, който също е субсидиарен, но общ. Искът по чл. 59 ЗЗД предпоставя липсата на основание. Чрез този иск може да се претендира
по-малката от двете стойности - на обогатяването и обедняването. Искът по чл.
534, ал. 1 ТЗ е специален. Той не предпоставя липсата на основание, а точно
обратното - валидна запис на заповед (менителница). Чрез иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ може да се търси само сумата, с която издателят или акцептантът се е
обогатил. Този иск се погасява с изтичането на 3-годишна давност, която започва
да тече от деня на изгубването на другите менителнични искове. Разпоредбата на
чл. 534, ал. 2 ТЗ има предвид изгубване само на исковете по менителницата,
записа на заповед или чека, а не и каузалните искове. Правото на иск по чл.
534, ал. 1 ТЗ възниква, когато е погасено правото на иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ,
и тези права не съществуват успоредно, защото законът не предоставя право на
избор. Искът обаче по чл. 534 ТЗ почива на правилата на неоснователното
обогатяване и с него приносителят на записа, изгубил иска по чл. 531, ал. 1 ТЗ,
поради изтекла давност, търси сумата от издателя, с която той се е обогатил в
негова вреда. Менителничното неоснователно обогатяване е налице, когато
менителничните искове са погасени по давност (при прескрибирана менителница)
или не са извършени необходимите действия (напр. протест) за запазване на
правата на ефекта (при преюдицирана менителница). Прескрибираната или
преюдицирана менителница трябва да е действителна. Вторият елемент от фактическия
състав на менителничното неоснователно обогатяване е обогатяване на издателя и
третият елемент от фактическия състав е вреда на приносителя (кредитор) на
менителницата (записа на заповед). Не е необходимо между тази вреда и
обогатяването да има причинна връзка.