Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1485 06.08.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXII-ри административен състав,
на осми юли две хиляди и деветнадесета
година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.С.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 1010 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба на Ф.Н.А. с ЕГН **********, с
адрес: ***, против заповед № 18-0769-002941/14.11.2018 г. на началник група, сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР – Бургас, с която по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за
управление на МПС, поради отнемане на всички контролни точки и не е изпълнил
задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че заповедта противоречи на материалния
закон, тъй като не са налице предпоставките за изземване на СУМПС. Твърдят се
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, без
конкретно да се сочат такива. Изтъква се, че заповедта не съответства на целта
на закона. Иска се отмяна на обжалвания административен акт. Не се сочат
доказателства.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез упълномощен
представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на оспорената
заповед. Изтъква, че към момента на издаване на заповедта на А. са оставали 16
контролни точки.
Ответникът – началник група към ОДМВР – Бургас, сектор
„Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено
становище (л.20) по същество, изтъква, че въз основа на влезли в сила
наказателни постановления на водача са били отнети всички контролни точки и
правилно му е било отнето СУМПС. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Представя
административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за прилагане на принудителни административни
мерки № 18-0769-002941/14.11.2018г. (л.4) на началник група в сектор „ПП” при
ОДМВР – Бургас е разпоредено, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП изземване на
СУМПС на жалбоподателя Ф.А.. В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са
отнети всички контролни точки с влезли в сила НП, както следва:
1. НП № 985/25.04.2006г. на сектор „ПП“ Бургас (л.29),
влязло в сила на 27.06.2006г., с което се отнемат 10 контролни точки;
2. НП № 630/01.06.2006г. на ОДМВР – Бургас (л.6), III РУ, влязло в сила на 27.06.2006г., с което се отнемат
6 контролни точки;
3. НП № 690/28.06.2006г. на РУ Созопол (л.7), влязло в
сила на 01.08.2006г., с което се отнемат 12 контролни точки;
4. НП № 231/15.02.2008г. на РУ Несебър (л.8), влязло в
сила на 15.05.2008г., с което се отнемат 6 контролни точки;
5. НП № 17775/30.10.2008г. на сектор ПП Бургас (л.9),
влязло в сила на 17.01.2009г., с което се отнемат 15 контролни точки;
6. НП № 7153/27.07.2010г. на сектор ПП Бургас (л.10),
влязло в сила на 17.09.2010г., с което се отнемат 4 контролни точки;
7. НП № 4220/17.09.2011г. на РУ Несебър (л.11), влязло
в сила на 14.10.2011г., с което се отнемат 10 контролни точки;
8. НП № 976/07.03.2012г. на сектор ПП Бургас (л.12),
влязло в сила на 28.03.2012г., с което се отнемат 8 контролни точки;
9. НП № 2320/31.05.2012г. на сектор ПП Бургас (л.13),
влязло в сила на 19.07.2012г., с което се отнемат 8 контролни точки.
В заповедта е посочено, че с отнемането на тези
контролни точки, А. е загубил придобитата правоспособност и е бил длъжен да
върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР.
Обжалваната
заповед е връчена на А. на 01.04.2019г. Жалбата сезирала съда е подадена по
поща, чрез административния орган на 15.04.2018г. (л.5).
Видно от представената по делото справка „Картон на
водача“ (л.14) при издаване на първоначалното СУМПС на 24.08.2005 г. на А. са
предоставени 27 контролни точки на основание действащия към този момент чл. 2,
ал. 2 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и
нарушенията, за които се отнемат в редакция от 29.10.2004 г.(отм.), съгласно
който за водачи на МПС със стаж до две години се предоставят посочения брой
точки, като след изтичане на този срок същите служебно придобиват максималния
предвиден брой точки – 39. Цитираната алинея 2 от наредбата е отменена като
незаконосъобразна с решение № 7388 от 4.07.2006 г. на ВАС по адм. д. №
3173/2006 г., 5-членен състав. Описаните в оспорената заповед наказателни
постановления са отразени в първата част от справката. След влизане в сила на
първите две НП (№ 985/25.04.2006г. и НП № 630/01.06.2006г.) на водача са отнети
общо 16 к.т., и са му останали 11 к.т. В справката е посочено, че при отчитане
на възстановени точки към 01.07.2006 г., А. е разполагал с общо 20 к.т., т.е.
възстановени са му 9 к.т. На 06.07.2006 г. (влизане в сила на НП № 690/28.06.2006г.)
на водача са отнети 12 к.т., а след проведено възстановяване на точки, към
08.12.20107 г. същият е разполагал с 21 к.т., т.е. възстановени са 13 к.т. На
15.05.2008 г. (след влизане в сила на НП № 231/15.02.2008г.) в справката е
отбелязано отнемане на 6 к.т. Към 24.07.2008 г. на А. се водят общо 39 к.т., за
които в справката е посочено, че са определени след възстановяване на точки
(общо 24 к.т.). След издаване на НП № 17775/30.10.2008г. на водача са останали
общо 24 к.т. Към дата 13.03.2010 г. отново след възстановяване на точки в
справката е посочено, че жалбоподателят разполага с 37 к.т. (възстановени 13
к.т.). След издаване и влизане в сила на НП 7153/27.07.2010г., № 4220/17.09.2011г.,
№ 976/07.03.2012г. и № 2320/31.05.2012г., на жалбоподателя са отнети общо 30
броя точки, при което са му останали общо 7 к.т., като това обстоятелство е
посочено и в последното издадено НП. В справката отново е посочено, че след
възстановяване на точки към 25.08.2012 г. А. разполага с 20 к.т., т.е.
възстановени са му 13 к.т. След този момент по отношение на водача са били
издавани и други НП въз основа на които са отнемани точки, както и са посочени
данни за възстановяване на отнети точки въз основа на проведени допълнителни
обучения.
В представеното по делото становище на ответника е
посочено, че в справката неправилно е определен разполагаемия брой контролни
точки към 24.07.2008 г. на 39 к.т. Според ответника точките на А. е следвало да
бъдат увеличени с 12 (до достигане на максималния брой точки) след навършване
на двугодишния му стаж като водач на МПС и това е трябвало да стане още към 24.11.2007
г., т.е. към 08.12.2007 г. жалбоподателят е следвало да разполага с 33 к.т., но
тъй като това не било извършено към този момент, ответникът намира, че е
отразено в наличния брой точки към 24.07.2008 г. Посочено е още в становището,
че към 24.07.2008 г. няма данни лицето да е провело допълнителен курс за
обучение, поради което не е ясно каква е причината разполагаемите точки да
бъдат посочени в размер от 39 к.т., а не действително наличните 27 к.т. След
изваждане на отнетите точки по НП влезли в сила след този момент, и отчитане на
възстановени точки в общ размер на 13 к.т. на 13.03.2010 г., административният
орган е достигнал до заключението, че към 19.07.2012 г. водачът е загубил
правоспособността поради отнемане на всички контролни точки (разполагал е с 5
к.т. по-малко от максимално предвидения брой).
По делото, в изпълнение на разпореждане на съда,
ответникът е представил копия на наказателни постановления: № 4556/2013г.,
издадено на 29.11.2013г. от ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас (л.38);
№ 14-0431-000033/04.03.2014г., издадено от ОДМВР Бургас, РУ 01 Бургас (л.39); №
15-0819-002725/03.09.2015г., издадено от ОДМВР Варна, сектор „Пътна полиция“
Варна (л.40);№ 16-0769-002058/03.08.2015г., издадено от ОДМВР Бургас, сектор
„Пътна полиция“ Бургас (л.41), в които към момента на издаването им са посочени
оставащия брой точки, който съответства на посочените в изготвената справка
„Картон на водача“.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Заповедта е връчена на 01.04.2019 г., а жалбата е изпратена до административния
орган чрез Български пощи на 15.04.2019 г., видно от поставеното пощенско
клеймо върху представеното копие от пощенски плик.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
Оспорваната заповед е издадена от компетентен административен
орган, оправомощен съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП. Определения в правната норма
въз основа на заповед № 251з-209/2017 г. на основание чл. 43, ал.4, във връзка
с чл. 43, ал.3, т.1 от ЗМВР е делегирал дадените му правомощия на длъжностни
лица от ОДМВР- Бургас, между които и (т.1.4 от заповедта) началници на групи в
сектор „Пътна полиция“.
При издаване на заповедта е спазена изискуемата от
закона писмена форма, предвидена в чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, като са посочени
фактическите и правни основания за нейното издаване. Съдът не установи при
издаване на процесната заповед да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да водят до нейната
незаконосъобразност.
За да издаде оспорената заповед, административният орган е приел, че са налице основанията на чл.171, т.4 от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички
контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи.
Съгласно сега
действащата норма чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение, контролни точки на водачи на
МПС се отнемат единствено с влезли в сила наказателни постановления. Аналогични
са предпоставките за отнемане на точки и в действащите през времето подзаконови
нормативни актове – чл. 3, ал. 1 от наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. и чл. 4
от наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален
размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и
нарушенията, за които се отнемат. В случая, административния орган се е позовал
на девет броя наказателни постановления, подробно описани по-горе в настоящото
изложение, съгласно които за периода от 27.06.2006 г. (датата на влизане в сила
на първото НП) до 19.07.2012 г. (датата на влизане в сила на последното НП) на
жалбоподателя са отнети общо 79 контролни точки. Видно от представените преписи
от наказателни постановления същите са връчени лично на жалбоподателя, като
същият не оспорва факта на влизането им в сила, поради което съдът намира, че в
настоящия случай безспорно се доказва фактът на отнемане на посочения в тези НП
контролни точки.
Спорният момент
във случая е дали предвид проведените производства по възстановяване на точки
през периода на издаване на процесните НП към датата на влизане в сила на последното
НП - 19.07.2012 г. жалбоподателят е разполагал с контролни точки. Видно от
представената справка „Картон на водач“ през процесния период жалбоподателят се
е възползвал от частично възстановяване на точки през 2006 г. (възстановени 9
точки съгласно действащата към този момент разпоредба на чл. 158, ал. 1, т. 1
от ЗДвП и наредба № I-139 от 16.09.2002 г., която предвижда на водачите със
стаж по-малък от 2 години да се предоставят 27 контролни точки, а при частично
възстановяване се предоставят 1/3 от тези точки), 2007 г. (възстановени 13
точки предвид отмяната от ВАС на чл.2, ал. 2 от наредба № I-139 от 16.09.2002
г., поради което на водачите на МПС са определени максимален брой контролни
точки 39 без значение от стажа), 2008 г. (възстановени 24 точки), 2010 г. (възстановени
13 контролни точки). Видно от становището на административния орган,
представено по делото, половината от възстановените през 2008 г. точки (12
контролни точки) в действителност представляват изпълнение на разпоредбата на
чл. 5, ал. 5 от наредба № I-139 от 16.09.2002 г., съгласно която след
навършване на стаж от две години водачите на МПС получават пълен брой точки, а
именно 39 контролни точки. Следователно към наличните по отношение на А. точки
са прибавени 12 точки (разликата между 39 и предоставените му при издаване на
СУМПС 27 точки), като тези точки не са спорни по делото. Спорни в случая са
останалите 12 точки посочени като възстановени към 24.07.2008 г. В становището
си АО посочва, че към този момент няма данни по отношение на жалбоподателя да
са възстановени частично точки по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно
цитираната разпоредба (в редакцията и действаща към м. юли 2008 г. и към
настоящия момент) контролни точки се възстановяват частично чрез увеличаване с
1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително обучение, но не
повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил
задълженията си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, което удостоверява със съответните
платежни документи. Следователно, за да са налице предпоставките за
възстановяване на 13 точки към 24.07.2008 г. е било необходимо да не са
възстановявани точки в рамките на една година, както и да са заплатени
наложените на лицето глоби. В представената справка предходното възстановяване на
точки е отбелязано с дата 08.12.2007 г., т.е. към 24.07.2008 г. не е изтекъл
предвидения едногодишен срок между възстановяванията. На следващо място, видно
от справката НП № 231/2008 г., влязло в сила на 15.05.2008 г., наложената глоба
не е заплатена, т.е. към 24.07.2008 г. жалбоподателят е имал незаплатено
задължение, т.е. не е изпълнил задължението си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. При
тези данни, съдът намира, че към 24.07.2008 г. действително не са били налице
визираните в чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предпоставки за частично
възстановяване на точки, каквото е и становището на административния орган. Тук
следва да се отбележи, че съдът приема, че представената по делото справка „картон
на водача“, която е без дата и подпис на издателя, установява единствено факта
на вписването на определени факти в информационната система. Действително е
възможно тези факти да са били осъществени, но за да се приеме, че са надлежно
доказани е необходимо тяхното съществуване да бъде обосновано с относими и
допустими от закона доказателствени средства (в този смисъл решение № 3965 от
27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 420/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела
Андонова). С разпореждане на съда от 28.05.2019 г. на жалбоподателя са дадени
указания, че следва да докаже съществуването на факти и обстоятелства от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, каквото безспорно би било
доказване на наличието на предпоставки за частично възстановяване на точки към
24.07.2008 г. Въпреки това, жалбоподателят не е оспорил заключението на органа,
не е оспорил данните посочени в справката, както и не е представил
доказателства, че такава процедура в действителност е осъществена към
24.07.2008 г., в това число данни за заплащане на глобата наложена с НП №
231/2008 г. Следва да се отбележи, че към 24.07.2008 г. не са били налице е
предпоставките за приложение на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно който
автоматично се възстановява максималния брой точки в случай, че в продължение
на две години водачът не е бил наказван за извършени нарушения по ЗДвП. Ето
защо съдът намира, че необосновано на жалбоподателя са били възстановени 12
точки към 24.07.2008 г. След извършено преизчисляване и изваждане на посочените
12 точки се стига до резултат, че с влизането в сила на наказателно постановление
№ 2320/2012 г., а именно 19.07.2012 г., на жалбоподателя с отнети 5 точки
повече от тези, с които е разполагал, поради което към този момент той не е
разполагал с повече контролни точки. При тези данни следва извод, че към
19.07.2012 г. за него е възникнало задължение по чл. 157, ал.4 от ЗДвП да върне СУМПС и след като не го е сторил,
правилно и обосновано административният орган е издал настоящата заповед за
налагане на принудителна административна мярка.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че както последващо издаване на СУМПС, така
и посочването на наличните точки в по-късно издадени НП не е меродавно относно
законосъобразността на оспорената заповед. На първо място, при последващо
издаване на СУМПС наличния брой точки към този момент се запазва. На следващо
място, предвиденото в различните нормативни актове писменото уведомление за
това, че лицето разполага с по-малко от 2/3 от общия брой контролни точки по
своята същност има информативен и предупредителен характер, то е самостоятелно
процесуално действие и не е част от процедурата по прилагане на ПАМ. С оглед на
това съдът намира, че посочените в НП оставащи точки имат информативен
характер, а не удостоверяват действителното положение, както и тяхното
законосъобразно посочване не е част от процедурата по налагане на ПАМ.
Мотивиран от
гореизложеното, на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Н.А., ЕГН ********** ***,
против заповед № 18-0769-002941/14.11.2018 г. на началник група, сектор „ПП” при ОД – Бургас на
МВР за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: