Р Е Ш Е Н И Е  №  169

 

гр. Сливен, 19.04.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 1390 по описа на съда за 2018 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от А.Г.С. с ЕГН ********** ***-0804-002255 от 10.09.2018 год., издадено от Началник РУП към ОД на МВР – Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 30,00 на основание чл. 184, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 81, т. 5 от ЗДвП. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща процесуални представители, който молят издаденото НП да бъде потвърдено.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.07.2018 год. от 16,00 часа до 18,00 часа актосъставителят Е.С. и свидетелят Д.А.,***, заедно със свид. Н.Н. и Д.Д., служители на „Общинска охрана”, били в пешеходната зона до заведение „Мустан”, където спирали лицата, които управляват велосипеди и съставяли АУАН за констатираните нарушения.

Актосъставителят С. и свид. А. забелязали жалбоподателя, който управлявал велосипед. Свид. А. спрял жалбоподателя и му поискал документ за самоличност, при което между двамата възникнал спор. Жалбоподателят предоставил личната си карта на свид. А. и актосъставителката С. започнала да съставя АУАН за констатираното нарушение. Докато актосъставителката съставяла акта, били спрени и други лица, които управлявали велосипеди на пешеходната зона и същите изчаквали за да им бъде съставен акт. След съставянето на акта, жалбоподателят оказал да го подпише, което било удостоверено от Д.Д. с подписа и трите му имена. След това жалбоподателят се качил на велосипеда и тръгнал в посока Градската градина.

За констатираното нарушение на ЗДвП, бил съставен АУАН, с фабр. № 943765 на жалбоподателя за това, че на 12.07.2018 год. около 16,30 часа в гр. Сливен, бул. „Цар Освободител” до заведение „Мустан” управлява двуколесно ППС – велосипед, в нарушение на знак В-2 и се движи по площите, предназначени за пешеходци. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 81, т. 5 от ЗДвП. Актът бил връчен при отказ на жалбоподателя на 12.07.2018 год., което било удостоверено с трите имена и подписа на един свидетел (л. 10 от делото).

На 13.07.2018 год. било подадено възражение с вх. № 167000-4247 по описа на РПУ – Сливен срещу АУАН, в което жалбоподателят описва фактическата обстановка като твърди, че около 16,30 часа достигнал до Албена и там навлязъл в пешеходната зона на Главната улица, като слязъл от колелото на 10-15 метра след Албена в посока Бай Мустан, както и че е достигнал бутайки колелото си пред заведението на Бай Мустан, където е бил спрян от полицай Д.А. (л. 11 от делото).

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 18-0804-002255 от 10.09.2018 год., издадено от Началник РУП към ОД на МВР – Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 30,00 лева на основание чл. 184, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 81, т. 5 от ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателя на 22.10.2018 год. (л. 9 от делото).

От приложената по делото служебна справка от Община Сливен се установява, че на ул. „Райко Даскалов” при навлизането й в бул. „Цар Освободител” няма поставен знак „Забранено за велосипедисти”, тъй като тя приключва с изграден тротоар, който води към пешеходната зона; както и че на ул. „Д-р Константин Стоилов” при навлизането й в бул. „Цар Симеон” няма поставен знак „Забранено за велосипедисти”, защото има табела „Пешеходна зона”, което изключва необходимостта от поставяне въпросния знак (л. 81 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Жалбоподателят и процесуалният му представител оспорват фактическата обстановка по акта, като жалбоподателят твърди, че не е карал велосипеда, а го е бутал.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. От разпита на актосъставителя, свидетеля по акта и приложените по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че на посочената дата в АУАН жалбоподателят е извършил посоченото в акта и в НП нарушение на ЗДвП, а именно: управлявал е двуколесно ППС – велосипед по площите, предназначени за пешеходци. Това обстоятелство се установява и от самото възражение на жалбоподателя срещу съставения му АУАН, където изрично е посочил, че е управлявал велосипеда и навлязъл с него в пешеходната зона на Главната улица, като слязъл от него на 10-15 метра след магазин „Албена” в посока заведение „Мустан”, което безспорно се намира в зоната предназначена за пешеходци. Съгласно разпоредбата на чл. 81, т. 5 от ЗДвП, на водача на двуколесно пътно превозно средство е забранено да управлява превозно средство по площите, предназначени само за пешеходци; тази забрана не се отнася за велосипедисти на възраст до 12 години. В този смисъл е ирелевантно в настоящия случай дали е имало поставен знак „Забранено за велосипедисти” на ул. „Райко Даскалов” при навлизането й в бул. „Цар Освободител”, тъй като същата приключва с изграден тротоар, който води към пешеходната зона. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 81, т. 5 от ЗДвП, поради което същият следва да понесе предвидената в ЗДвП административнонаказателна отговорност.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание на основание чл. 184, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение.

Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0804-002255 от 10.09.2018 год., издадено от Началник РУП към ОД на МВР – Сливен, с което на А.Г.С. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 30,00 на основание чл. 184, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 81, т. 5 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: