за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 278 от ГПК. С определение № 9/ 12.01.2009 г. , постановено по гр. д. № 86/2008 г. Районен съд – Ардино е оставил без разглеждане предявеният от Димитър Николов Димитров от г. Ардино срещу Република България , представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Община - Ардино като недопустим и е прекратил производството по делото. Против определението на районния съд е постъпила жалба от Димитър Николов Димитров с оплаквания за нарушения на материалния закон , необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че съдът нарушил принципа на равнопоставеност на страните в процеса като се е произнесъл преди да връчи на ищеца препис от отговора на противната страна , което ограничило правото на защита на ищеца. Освен това како оставил без разглеждане предявеният иск след като е образувано гражданско дело и исковата молба е приета като редовна съдът на практика постановил отказ от правосъдие. Необоснован бил извода на съда за сила на присъдено нещо , тъй като акта за общинска собственост не доказва право на собственост . Процесният имот бил актуван като държавен без основание , същият не бил деактуван като държавен и няма основание за актуването му като общински , за това искът бил насочен срещу държавата. Необоснован бил извода на съда относно идентичността на двата иска , тъй като решаващ момент в случая бил въпросът за търсената с иска защита – по настоящото дело предявеният иск би установителен, а по цитираното влязло в сила решение – осъдителен. Нарушението на материалния закон се свежда до обстоятелството, че съдът е приел , че е предявен иск по чл.108 от ЗС вместо иск по чл.124 от ГПК, тъй като в исковата молба липсва петитум за осъждане ответниците да предадат владението на процесния имот. Моли съдът да отмени определението на районния съд и върне делото на РС-Ардино за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Писмен отговор на жалбата е подаден от Областен управител на Област- Кърджали, в който се твърди, че определението на районния съд е правилно , тъй като претендирания имот не е държавна собственост , което обуславяло липсата на правен интерес ищеца да предяви иск против държавата и държавата не е пасивно легитимирана страна по предявеният иск. Моли съдът да остави без уважение жалбата. От Община – Ардино не постъпи писмен отговор на жалбата. Окръжния съд, след преценка на доказателствата, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството по делото е по чл.124,ал.1 от ГПК и е образувано по искова молба на Димитър Николов Маринов от г. Ардино срещу Държавата и Община – Ардино, за установяване право на собственост по наследство върху недвижим имот с пл.сн.№ 214, кв.21 по сега действащия регулационен план на г. Ардино с площ от 800 кв.м при граници: ул. “София “ , изток – жил. бл. , запад и юг общински парцели, който е актуван за държавна собственост със заповед № 169/ 12.05.1994 г. на Областен управител – г. Кърджали. Неправилно съдът е приел, че се касае за иск по чл.108 от ЗС, тъй като такова искане в настоящото производство ищецът не е правил . За установяване правото си на собственост ищецът е представил писмени доказателства- договор за покупко-продажба от 16.01.1939 г. на нива от около два декара , находяща се в г. Ардино , записка от 24.07.1949 г. за вписване на посочения договор , два броя скици на имота по плана на г. Ардино от 1928 г. , заверено копие на удостоверение за наследници, на писмо на Общинска администрация до ищеца, на частна експертиза , на удостоверение за идентичност на имена и на удостоверение , че на името на наследодателя на ищеца са записани 3 броя ниви в различни местности в землището на г. Ардино.Пред районния съд е представен писмен отговор на исковата молба от Община – Ардино, в който се твърди, че искът по чл.124,ал.1 от ГПК срещу общината е недопустим, тъй като на същото правно основание , между същите страни има влязло в законна сила решение № 33/ 11.06.2005 г. по гр.д. № 130/ 2004 г. по описа на РС-Ардино. Производството по посоченото дело било образувано срещу Община – Ардино по искова молба на ищеца по настоящото дело за установяване право на собственост по наследство върху описания по-горе имот. Искът бил отхвърлен и решението било оставено в сила от въззивната и касационната инстанция. С оглед на това счита, че съгласно чл.299 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение , не може да бъде пререшаван, поради което моли съдът да прекрати производството по делото. В писмения отговор на исковата молба Областен управител на област – Кърджали твърди, че искът не само е недопустим, но е и неоснователен и необоснован. Предмет на делото не е имот държавна собственост , при което за ищеца липсва правен интерес от водене на процеса и държавата не е пасивно легитимирана страна в процеса. Или двете процесуални препоставки - правен интерес и надлежна страна на страната на ответника , обуславящи установителния иск не са налице , при което счита искът за недопустим. Освен това представените по делото писмени доказателства от 1939 г. и 1949 г. не установяват пълна идентичност на имота - частта от имота по договора за покупко-продажба от 1939 г. и записка за вписване от 1949 г. не попадат в актувания за общинска собственост имот с пл.сн. № 214,кв. 21 по плана на г. Ардино. При положение , че имота не е държавна собственост към момента на предявяване на иска и за същия имот е имало издаден акт за държавна собственост, която собственост се е трансформирала в общинска собственост с издаването на акт за общинска собственост по силата на закона- чл.2, ал.1,т.6 от ЗОС , за ищеца липсва правен интерес от водене на процеса и държавата не е пасивно легитимирана страна. Моли съдът да прекрати производството по делото по отношение на Държавата. В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства- акт № 1052/ 24.07.1992 г. за държавна собственост, акт за частна общинска собственост от 1.12.1997 г. на Община – Ардино , заверено копие от решение № 33/ 11.06.2005 г. по гр.д. № 130/ 2004 г. по описа на Рс-Ардино. В писмения отговор на частната жалба излага същите твърдения. Въз основа на представените доказателства по делото и изложеното в писмените отговори на исковата молба от ответниците по делото районния съд е приел, че държавата не е надлежна страна по делото и спорът за собственост на описания в исковата молба имот е бил разрешен с влязло в сила решение между ищеца и втория ответник , при което е налице сила на присъдено нещо и спорът между същите страни не може да бъде пререшаван. От представените писмени доказателства се установява, че ищецът по настоящото дело е предявил срещу Община -Ардино иск по чл.108 от ЗС за установяване право на собственост по наследство върху същия имот и предаване владението му , който спор е разрешен с влязло в сила решение № 33/11.06.2005 г. по гр.д. № 130/2004 г. по описа на Районен съд - Ардино. Фактите по същото дело относно установяване право на собственост върху имот с пл.сн. № 214,кв.21 по плана на г. Ардино са идентични с тези , изложени в съобразителната част на настоящата искова молба. Писмените доказателства, които са били предмет на обсъждане по влязло в сила решение на съда по гр.д. № 130/2004 г. на РС-Ардино са идентични с тези , представени по настоящото дело. Или по делото се установява, че се касае за идентичен правопораждащия факт , по който съдът се е произнесъл с влязло в сила решение. Освен това решението на районния съд е било предмет на въззивно и касационно обжалване и отрицателния резултат не е променен. От това следва , че по въпросите , които са предмет на настоящото производство – установяване право на собственост по наследяване се е формирала сила на присъдено нещо и по отношение на този факт се разпростират обективните й предели. Вярно е,че ищецът не е длъжен да заяви всички обстоятелства , на които основава своя иск и ако е бил отхвърлен , какъвто е и настоящия случай, няма пречка да се позовава на новонастъпили факти , за които не е била създадена сила на присъдено нещо , но в случая твърдения за такива факти не се правят и доказателства в тази насока не се представят. Меродавен момент в случая е и обстоятелството , че в производството по гр.д. № 130/2004 г. по описа на РС-Ардино , Община – Ардино се е позовала на изтекла придобивна давност в нейно полза към 24.07.1992 г. Или от изложеното следва извода, че когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора /иск по чл.108 от ЗС и чл.124,ал.1 от ГПК/, основани на един и същ правопораждащ факт , по който има влязло в сила решение, при което следва да се приеме , че относно правопораждащия факт съдът се е произнесъл окончателно и в тази насока разпоредбата на чл. 299 от ГПК е приложима , при което правилно съдът е приел , че искът е недопустим и производството по делото е прекратено по отношение на Община – Ардино. По отношение на държавата правилно районния съд е приел, че не е надлежна страна по спора , тъй като на основание акт за частна общинска собственост процесния имот е актуван като частна общинска собственост и към момента на предявяване на иска имотът не е в патримониума на държавата, при което страна по настоящия спор може да бъде само общината. Освен това от съобразителната част на исковата молба не се установява наличие на правен интерес за ищеца да води установителен иск по отношение на държавата, а правния интерес е задължителна процесуална предпоставка за предявяване на иска и липсата й прави искът против държавата недопустим. С оглед на изложените съображения съдът намира определението на районния съд за законосъобразно , при което следва жалбата да бъде оставена без уважение. Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Димитър Николов Маринов от г. Ардино, ул.”Арда” №8 , бл.”Дружба” вх. А, ап. 1, чрез адв. Георги Белев АК-Кърджали, против определение № 9/ 12.01.2009 г. , постановено по гр.д. № 86/2008 г. по описа на РС-Ардино. Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: Членове:1.
2.
|