№ 102
гр. С.З., 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Гражданско дело №
20215500101510 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.108 от ЗС.
Постъпила е искова молба вх.№ 3909/21.06.2021г. по първоначално
образуваното гр.д.№ 2818/21г. по описа на РС- С.З. от 2 бр. ищци-
пълнолетните български граждани Д. П. Г. от гр.С.З. и Д. Г. ИЛЧ. от ***,
против пълнолетната българска гражданка М. ИЛ. Г. от гр.С.З., в която
твърдят, че те двамата са съсобственици на недвижим имот- апартамент в ***,
заедно с 3.196 % ид.части от общите части на сградата и отстъпено право на
строеж върху съответния поземлен имот, че ответница е бивша съпруга на
първия ищец, бракът между които е бил прекратен с Решение №
73/18.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 7116/2021г. по описа на РС- С.З., по
силата на което упражняването на родителските права върху тогава
непълнолетната им дъщеря Д. Д. Г. е било предоставено на първия ищец, и
ползването на процесното жилище, което към датата на прекратяването на
брака е било тяхно семейно жилище, е било предоставено на бившата му
съпруга- ответницата, и на тяхната обща дъщеря. Заявява, че въпреки
постановеното съдебно решение, предвид настояването на детето и силната
привързаност между него и майката, двамата родители се съгласили
ответница да остане и да обитава семейното жилище за известен период от
време до адаптацията на детето с новите обстоятелства, от който момент били
1
изтекли повече от 8 г. и детето им вече било пълнолетно- на 25 г. Твърди, че
между тях се установили нетърпими отношения, ищците били обект на
непрекъснати обиди, скандали и заплахи от ответницата, което правело
съжителството им невъзможно. Много били предупреждавали ответницата да
напусне апартамента- тяхна собственост, но тя категорично отказвала да
направи това. Сменили бравата на входната врата с цел да ги лишат от достъп
до жилището, но с намесата на органите на МВР те останали там. Понеже не
били в състояние да я убедят да напусне жилището доброволно, за тях бил
налице правен интерес от предявяването на настоящия иск, след като се
установи, че те са собственици на процесния имот, да осъди ответницата да
им предадат собствеността и владението върху този недвижим
имот/апартамент/, със законните последици. Претендират разноските си по
делото, за което представят и Списък по чл.80 от ГПК. В този смисъл са
пледоариите на общия им процесуален представител- адвокат, както и общата
им писмена Защита по делото.
В законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК ответницата-
пълнолетната българска гражданка М. ИЛ. Г. от гр.С.З. сочи, че исковата
претенция против нея по чл.108 от ЗС е изцяло неоснователна и недоказана,
като излага подробни фактически и правни аргументи, че в действителност тя
наистина е пребивавала в процесното жилище, но то е било със съгласието на
неговите собственици – ищците, че тя заедно с пълнолетната си вече дъщеря
Д. Д. Г. са напуснали това жилището по собствено желание, като тя никога не
е имала претенции за владеене или държане на този апартамент, което било
самостоятелно основание за отхвърляне на реванцикационния иск.
Претендира разноските си по делото. В този смисъл е пледоарията на
процесуалния й представител- адвокат, както и писмената й Защита по
делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
гласни поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата и
доводите на всяка от страните, като взе предвид приложимите по казуса
материалноправни и процесуални норми и константната съдебна практика по
аналогични казуси, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен
начин следното :
Предявения от ищците против ответницата ревандикационен иск по
2
чл.108 от ЗС е процесуално допустим, родово подсъден с оглед цената на
недвижимия имот и местно подсъден по местонахождението на недвижимия
имот като първа инстанция на настоящия първоинстанционен ОС- С.З., и
следва по него съдът да се произнесе по съществото на спора с настоящото
съдебно Решение.
Исковата претенция е за връщане/ревандикация/ на претендирания
недвижим имот/апартамент/, находящ се в гр.С.З. по реда на чл.108 от ЗС.
Видно от събраните по делото писмени доказателства- Схема № 15-
450024-26.04.2021г. на самостоятелен обект в сграда, Нотариален акт за
собственост върху жилище в сграда №173/02.11.1990г., Удостоверение за
данъчна оценка изх. № 5624БЦ/05.05.2021г., Удостоверение за наследници
изх.№ 29/21.04.2021г. на Населено място- ***, Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №115/09.05.2008г. и извадка от Касова книга на
Етажна собственост за м.май, юли, август и септември 2021г., както и от
приключеното бр.гр.д.№ 2818/2021г. по описа на РС- С.З., двамата ищци са
съсобственици на процесния имот- идно от приетия по делото, като официано
писмено доказателство нотариален акт № 173 по нот.д.2899/90г. по описа на
Нотариус при Районен съд- С.З.. Безспорно ответницата М. ИЛ. Г. от гр.С.З. е
бивша съпруга на първия ищец Д. П. Г. от гр.С.З., като бракът им е бил
прекратен с Решение № 73/18.01.2013г., постановено по бр.гр.д.7116/2021г.
по описа на РС- С.З., по силата на което упражняването на родителските
права върху непълнолетната им тогава дъщеря Д. Д. Г. е било предоставено на
първия ищец, както и ползването на процесния имот, който към датата на
прекратяването на брака е бил семейно жилище. Въпреки така постановеното
съдебно Решение, съгласно което бившата му съпруга/ответницата М. ИЛ. Г./
е трябвало да напусне семейното жилище, предвид настояването на детето и
силната привързаност между него и майката, ищците- съсобственици се
съгласили ответницата да остане и да обитава семейното жилище за известен
период от време до адаптацията на детето с новите обстоятелства. Безспорно
от момента на прекратяването на брака/18.01.2013г./ до настоящия
момент/24.03.2022г./ са изтекли вече повече от 9 г., роденото от брака им дете
Д. Д. Г. на 25 г. отдавна е навършило пълнолетие, но и двете са продължили
да обитават апартамента, предмет на настоящия спор, поне до датата на
завеждане на иска в съда/21.06.2021г./. Между страните по делото са се
установили нетърпими отношения, ответницата многократно е била
3
предупреждавана от ищците да напусне апартамента, но тя категорично е
отказала доброволно да направи това. Видно от отбелязването върху
Исковата молба, същата е подадена на 21.06.2021 г. в РС- С.З. и е била
връчена на 03.08.2021г. на адреса на процесния имот в *** на дъщерята на
първия ищец и ответницата със задължение да й я предаде, като при
връчването на Исковата молба получателката/дъщерята/ не е направила
възражение, че ответницата не живее на посочения адрес и не е посочила друг
настоящ адрес, на който майка й да бъде призовавана. В Отговора на исковата
молба с вх.№ от 02.09.2021г. се твърди,че двете/ответницата и дъщеря й/
заедно са напуснали въпросния процесен апартамент- предмет на настоящия
спор, следователно към 03.08.2021г. и двете са продължавали да го обитават.
В о.с.з. на 18.11.2021г. ответницата дава обяснения по реда на чл.176 от ГПК,
че докато е живеела в апартамента тя винаги била заплащала консумативните
разходи за входа на жилището. Видно от заключението на приетата по делото
без никакви възражения съдебно- графологична експертиза, подписът- обект
на изследването, положен от името на ищеца Д.П. в оригиналната тетрадка на
домоуправителя на сградата, находяща се в *** за м.2021г. е бил положен
лично от ответницата М. ИЛ. Г.. Следователно към м.август 2021г., след
завеждането на иска в съда/21.06.2021г./ и поне до датата на връчване на ИМ
на 03.08.2021г. ответницата все още е живеела в процесния апартамент.
Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, св.П.И./без
родство или особени отношения със страните по делото/ заявява, че не знае на
коя дата ответницата е напуснала жилището, а показанията на св.А.А./живеещ
във фактическо съжителство с ответницата/ са че, тя била напуснала жилище
по- рано, преди датата на предявяване на иска, но не знае кога точно. Поради
което съдът счита, че следва да кредитира в пълна степен показанията на
незаинтересования св.П.И., и да не кредитира в достатъчна степен
показанията на заинтересования св.А.А.. Още повече, че показанията на
свидетелите, че ответницата е била междувременно напуснала процесното
жилище, са в противоречие с безспорните писмени доказателства в обратен
смисъл. Следователно по делото се доказа, че ответницата М.Г. е владяла и
държала процесния апартамент, още повече, че посочените подписи за
платени месечни такси за общи части на етажната собственост са положени
лично от нея, за съответните летни месеци/м.май и м.август/ 2020г. Не се
доказа защитната тези за ответницата М.Г., че нейното пребиваване в
4
апартамента било не владение и не държане, а едно търпимо от ищеца нейно
действие, защото тя е знаела, че ищците искат тя да напусне процесното
жилище и да преустанови действията й по обитаване на жилището, като тя
очевидно го е владяла някога и го е държала, като е живяла в него заедно с
дъщеря им. Предвид което е извършавала нетърпими действия спрямо него, и
това не е предмет на твърдения от нея негаторен иск чл.109 от ЗС.
Мотивирано, законосъобразно и правилно искът против ответницата е
заведен за цялото жилище/апартамент/, макар ищецът Д.Г. да е живеел в него,
тъй като обитаването на жилището от ответницата не се е свързвало с
обитаването на конкретни отделни помещения или на идеални части от
жилището, а на цялото такова.
Относно възражението на ответницата за търпимо ползване на имота-
дори и ответницата да е знаела за искането на ищците тя да напусне
съсобственото им жилището, тя го е ползвала без никакво официално правно
през цялото време след влизане в законна сила на бракоразводното Решение-
от момента на прекратяването на брака/18.01.2013г./ поне до датата на
връчване на ИМ/03.08.2021г./ в продължение на вече повече от 9 г.,
включително и към датата на входиране на ИМ в РС- С.З./21.06.2021г./.
Поради което тя не доказа твърдението в Отговора на ИМ от ответницата, че
никога не била нито владяла, нито държала процесното жилище, докато е
живяла в него заедно с дъщеря си, което не прави нейните фактически и
правни действия в този период от време търпими спрямо имота и спрямо
ищците.
Следователно искът на 2 ищци против ответницата за предаване
владението на собствения им недвижим имот, който тя владее вече без правно
основание, се явява изцяло основателен и доказан по смисъла на чл.108 от ЗС,
и следва да бъде напълно уважен, ведно със законните последици от това.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 във вр. с чл.80 и чл.81 от
ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на двамата ищци всички
направени от тях разноски по делото в размер на общо 1 517, 50 лв.
Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в
законния 2- седмичен срок от датата на връчването му на всяка от страните,
чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З. пред въззивния му
Апелативен съд- гр.Пловдив.
5
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.108 от
ЗС във вр. с чл.124, ал.2 от ГПК, първоинстанционният Окръжен съд- гр.С.З.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Д. П. Г.- ЕГН ********** от ***, ***, и Д.
Г. ИЛЧ.- ЕГН ********** от ***са собственици на недвижим имот-
апартамент с идентификатор 68850.503.328.5.8 по кадастралната и
кадастралните регистри на гр.С.З., одобрени със Заповед РД № 18-
65/30.05.2008г., с адрес на имота в ***, ***, състоящ се от две спални, дневна
с бокс, баня, клозет, килер, пералня, коридор и балкон, със застроена площ от
75.24 кв.м., който апартамент се намира в сграда с идентификатор
68850.503.328.5, при съседи : на същия етаж- апартаменти с идентификатор
68850.503.328.5.9 и 68850.503.328.5.7, под обекта- 68850.503.328.5.5, над
обекта 68850.503.328.5.11, заедно с изба № 18 и таван № 4, заедно с 3.196 %
ид.части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху
поземлен имот с идентификатор 68850.503.328.
ОСЪЖДА М. ИЛ. Г.- ЕГН ********** от ***, *** да предаде
собствеността и владението върху недвижим имот- апартамент с
идентификатор 68850.503.328.5.8 по кадастралната и кадастралните регистри
на гр.С.З., одобрени със Заповед РД № 18-65/30.05.2008г., с адрес на имота в
***, ***, състоящ се от две спални, дневна с бокс, баня, клозет, килер,
пералня, коридор и балкон, със застроена площ от 75.24 кв.м., който
апартамент се намира в сграда с идентификатор 68850.503.328.5, при съседи :
на същия етаж- апартаменти с идентификатор 68850.503.328.5.9 и
68850.503.328.5.7, под обекта- 68850.503.328.5.5, над обекта
68850.503.328.5.11, заедно с изба № 18 и таван № 4, заедно с 3.196 % ид.части
от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху поземлен
имот с идентификатор 68850.503.328, на съсобствениците му Д. П. Г.- ЕГН
********** от ***, ***, и Д. Г. ИЛЧ.- ЕГН ********** от ***
ОСЪЖДА М. ИЛ. Г.- ЕГН ********** от ***, *** да заплати на Д. П. Г.-
ЕГН ********** от ***, ***, и Д. Г. ИЛЧ.- ЕГН ********** от ***разноските
по делото в размер на общо 1 517, 50 лв./хиляда петстотин и седемнадесет
лева и петдесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му
6
на всяка от страните, чрез ОС- С.З. пред ПАС- Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
7