Р Е Ш Е Н И Е
Номер 217
01.02.2019
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р.,
като
разгледа докладваното от съдия Дарина Матеева адм. дело № 1923 по
описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 226 от АПК във връзка с чл.215 от ЗУТ.
С Решение № 8536 от
03.07.2017 г., постановено по адм. дело № 8872 по
описа за 2015 г., Върховния административен съд е отменил изцяло Решение № 1217
от 15.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2755 по
описа на Административен съд Пловдив за 2014 г. и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Констатациите и указанията на касационната
инстанция се свеждат до това, че в първоинстанционното
решение липсват мотиви относно възражението на жалбоподателя за различия в
основанията, на които е разрешено изработването на ПУП – ПРЗ и тези, на които е
издадена заповедта, включително във връзка с приложимостта на разпоредбата на
чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, предвиждаща съгласие на всички собственици и носители
на ограничени вещни права в УПИ за исканото изменение. Констатирано е също
така, че от решаващия съд не са изложени съображения по доводите, свързани с
несъобщаване на заинтересованите лица на разрешението по чл. 128, ал. 3 ЗУТ,
чието влизане в сила е предпоставка за приключване на процедурата по
изменението на плана със заповедта за одобряването му.
Доколкото в случая,
работния устройствен план е процедиран
при условията на чл. 36, ал. 1 ЗУТ, като са установени намалени отстояния с цел запазване на съществуваща сграда - паметник
на културата, построена в новосъздадения с изменението на плана за регулация
УПИ ХХІ-521,718, е констатирано, че в отмененото решение, изводът за спазване
на допустимото отклонение в отстоянията от 1/3, съдът е направил, като е изчислил
разстоянието на новопредвиденото строителство спрямо
страничната граница на УПИ, а не спрямо разположението на заварената сграда,
каквото е изискването на чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗУТ.
Производството е образувано по жалба на И.Д.К., ЕГН **********,***,
чрез адв. А.Й., срещу Заповед № 13ОА1494/13.06.2013г.
на Кмета на Община Пловдив, с която е одобрен Проект за изменение на ПУП-План
за регулация и застрояване на част от кв. 298 по плана на Централна градска
част /ЦГЧ/, гр. Пловдив, като от УПИ ХХІ-791, 792 образува две нови УПИ
ХХІV-521.719, за жилищно застрояване и УПИ ХХІ-521.718 за жил.
застр. и предвижда в УПИ ХХІV-521.719 ново ниско и
средно застрояване, свързано със застрояването в УПИ ХХ-796, и като се ползват
намалени отстояния до съществуващата сграда, паметник
на културата в УПИ ХХІ-521.718, с устройствени
показатели за зона Жс: Пзастр.:25-70%;
Кинт: 1.0 до 2.0; Позел.:
30-50 %; Н до 15м. Работен устройствен план за УПИ
ХХІV-521.719, за жил.застр.
от кв. 298 по плана на ЦГЧ, гр. Пловдив, за ново три и четири етажно
застрояване с височини за основното застрояване в относителни коти 9,00м и
12,90м и височини в абсолютни коти 169,65м и 173,55м., свързано със
застрояването в УПИ ХХ-796. По корекцията на регулацията със зелен цвят,
нанесеното застрояване, етажност и коти с червен и
черен цвят, и матрица с устройствени показатели в син
цвят.
Жалбоподателят поддържа,че
оспорената заповед е незаконосъобразна и моли да бъде отменена,като са изложени
подробни доводи за това.
По отношение на
допустимостта на жалбата, се излагат
съображения, че жалбоподателят има качеството на заинтересовано лице по смисъла
на чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 3, във връзка с чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, доколкото
същият е собственик, съгласно Протокол за съдебна делба, вписан акт № 72, том
ІV от 08.10.1985г. на ПРС на ПИ № 791 по предходния кадастрален план, а по
действащата КК, представляващ ПИ № 718, включен в УПИ ХХІ-791, 792 – предмет на
самия план.Твърди се, че по отношение на собствената му сграда, са допуснати
намалени отстояния, а процесната
заповед не му е била съобщавана по надлежния ред, поради което и приема, че е
подадена в срок.
На следващо място жалбоподателят
релевира доводи за незаконосъобразността на
оспорената заповед, изразяващи се в нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалноправните
разпоредби. Твърди се, че административният орган не е изпълнил задължението си
за уведомяване на заинтересованите лица, съгласно чл. 26 от АПК при започване
на административното производство. Освен това, не било поискано и съгласието на
всички заинтересовани лица по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, във
връзка с чл. 131, ал. 2, т. 1 и чл. 132 от ЗУТ, а и жалбоподателят не е
давал такова съгласие за изменение на
плана; твърди се още, че не е извършено съобщаване на всички заинтересовани
лица и по смисъла на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ на проекта, одобрен с процесната заповед. Относно нарушенията на материалния
закон се посочва да са нарушени разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ,
като не са спазени предвидените разстояния на сградите на основното застрояване
до страничната регулационна линия; нарушени се твърди, че са и разпоредбите на
чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, чл. 113, ал. 1, изр. второ, ал. 4 и ал. 6 от ЗУТ, досежно изискванията по отношение на РУП, както и че
проектът за ПРЗ и РУП не съдържа всички задължителни реквизити.
И на последно място се
твърди, че в процесната заповед не са изложени
конкретни фактически основания за издаването й, с което се твърди да е
опорочена формата на издадения индивидуален административен акт. Претендират се
направените по делото разноски, съобразно представен списък.
Ответникът - Кмет на
Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.,поддържа,че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.Претендира
разноски по делото .
Заинтересованите страни Н.П.П. и М.К.П., чрез процесуалния си представител адв. Т. в съдебно заседание считат жалбата за неоснователна
и претендират жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Останалите заинтересовани страни- И.К.А. ,С.Б.А., М.А.Ш.,редовно призовани, не се
явяват, не изразяват становище.
Окръжна прокуратура -
Пловдив, встъпва в процеса по реда на чл.16, ал.1, т.3 от АПК,като се
поддържа,че жалбата е основателна и следва да бъде постановен съдебен акт,с
който да се отмени Заповед № 13-ОА-1494/13.06.2013г. на Кмета на Община
Пловдив.
Административен
съд-Пловдив,Първо отделение,I състав, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК
и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените
становища ,прие за установено следното:
I.По
допустимостта.
Въпросите
относно допустимостта на оспорването вече са разгледани при първоначалното
разглеждане на делото и спор по тях няма.
По
отношение на това, че имотът на жалбоподателя се явява засегнат от атакуваната
заповед, спор по делото няма, жалбата е подадена от лице, което има правен интерес
да я оспорва и с оглед на това, че същата не му е съобщена редовно, и
същевременно явяваща се такава, подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок,е допустима.
II.От фактическа страна се установява
следното.
Административното
производство е образувано по инициатива на И.И.Р.,
ЕГН **********, от ЖР Тракия, бл. 202, вх.Б, ет. 6, със Заявление за Разрешение
за изработване и/или изменение на ПУП – чл. 124, 134 от ЗУТ с извадка от
действащ ЗРП с вх. № 12П10097/18.09.2012г., с което се иска да се допусне да
бъде изработен проект за изменение на ПУП-ПРЗ в обхват ПИ с идентификатор
56784.521.719, в кв. 298-нов, по плана на ЦГЧ, с приложени към същото Скица №
23770/20.08.2012г. на СГКК Пловдив за ПИ с идентификатор 56784.521.719; НА за
дарение на недвижим имот; Ситуационен план – копие от действащия регулационен
план на част от кв. 298-УПИ ХХІ-791, 792 по плана на ЦГЧ гр. Пловдив, Писмо №
418/06.10.1995г. на Министерство на културата – Национален институт за
паметниците на културата и Скица-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП за
УПИ ХХІ-791, 792 от кв. 298 по плана на ЦГЧ, гр. Пловдив.
Експертен съвет по
устройство на територията при Община Пловдив с Протокол № 37 от 26.09.2012г.
след разглеждане на заявлението и приложените към същото документи и като е
взел предвид устройствените характеристики на
територията и нейното предназначение съгласно действащия ПУП, е взел решение на
основание чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. 135, ал. 3 от ЗУТ и § 8 от ПРЗУТ да допусне
изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП на част от кв. 298 по плана
на ЦГЧ в обхват ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХХІ-791, 792 с предложение до кмета на
Община Пловдив да издаде Заповед за допускане.
На дата 16.10.2012г. Кметът на Община Пловдив
е допуснал да се изработи проект за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП на част от кв.
298 по плана на ЦГЧ, гр. Пловдив в обхват ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХХІ-791, 792 с
обхват ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХХІ-791,792.
На 25.02.2013г. с вх. № 12П10097/1/ е входирано Заявление за одобряване на ПУП от И.И.Р. и Костадин Илиев А. за УПИ ХХІ-791, 792 от кв. 298 по
плана на ЦГЧ, гр. Пловдив, ведно със Съгласувателно
писмо на Министерство на културата № 33-НН-17 от 21.01.2013г., Заповед №
12ОА255/16.10.2012г. за допускане на Кмета на Община Пловдив, Протокол № 37,
т.7 от 26.09.2012г. на ЕСУТ при Община Пловдив, Скица № 23770 от 20.08.2012г.
на СГКК-Пловдив за въпросния имот; Проект за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП на част
от кв. 298 по плана на ЦГЧ, гр. Пловдив и Геодезическо
заснемане, съгласно дадените указания със Заповедта за допускане.
Експертен съвет по устройство на територията
при Община Пловдив с Протокол № 10 от 06.03.2013г. след разглеждане на Проекта
за изменение по подаденото заявление и приложените към същото документи и като
е взел предвид устройствените характеристики на
територията и нейното предназначение съгласно действащия ПУП, е взел решение от
УПИ ХХІ-791, 792 да се образуват две нови УПИ ХХІV-521.719, за жил. застр. и УПИ ХХІ-521.718 за жил.застр. и предвижда в УПИ
ХХІV-521.719 ново ниско и средно застрояване, свързано със застрояването в УПИ
ХХ-796, и като се ползват намалени отстояния до
съществуващата сграда, паметник на културата в УПИ ХХІ-521.718, с устройствени показатели за зона Жс:Пзастр.:25-70%; Кинт: 1.0 до 2.0;
Позел.: 30-50%; Н до 15м. и РУП за УПИ ХХІV-521.719,
за жил.застр. от кв. 298 по
плана на ЦГЧ, гр. Пловдив за ново три и четири етажно застрояване с височини за
основното застрояване в относителни коти 9,00м и 12,90м и височини в абсолютни
коти 169,65м. и 173,55м., свързано със застрояването в УПИ ХХ-796. по
Корекцията на регулацията със зелен цвят, нанесеното застрояване, етажност и коти с червен и черен цвят, и матрица с устройствени показатели в син цвят и да се изпълнят
процедурите по чл. 128, ал. 3 от ЗУТ.
С Обява І, адресирана до всички собственици, с
изх. № ОП 10485/01.04.2013г. е съобщено за постъпилия проект за изменение на
ПУП-ПРЗ и РУП, като видно от Разписния лист /л.28 по делото/ и извадка от
Кадастралния регистър на недвижимите имоти към дата 01.04.2013г., съобщения са
били изпратени на собствениците на засегнатите недвижими имоти, за които е
имало данни в Кадастралния регистър, а именно Костадин Илиев А., И.И.Р., И.К.А., С.Б.А. и М.А.Ш.. Срокът на обявяването е
изтекъл на 02.05.2013г. и е констатирано, че няма постъпили възражения.
Експертният съвет по устройство на територията
при Община Пловдив с Протокол № 22 от 22.05.2013г. след разглеждане на Проекта
за изменение по подаденото заявление и приложените в тази връзка документи, в
това число и липсата на постъпили възражения в законоустановения
срок, е приел въпросния Проект и е предложил на Кмета на Община Пловдив да
издаде заповед за неговото одобряване.
На 13.06.2013г., със Заповед № 13ОА1494,
Кметът на Община Пловдив, на основание чл. 44, ал. 1, т. 13 и ал. 2 от ЗМСМА, §
124 от ЗИД ЗУТПЗР, § 8 ПРЗУТ, чл. 134, ал.2, във връзка с чл. 134, ал.1, т.1,
чл. 129, ал. 2, чл. 109, ал. 2, чл. 110, ал. 1, т.1, чл. 113, ал. 1, ал. 2 и
ал. 4, чл. 36, ал. 1 от ЗУТ, Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, Наредба № 8 за ОСУСП,
Заповед № 12ОА2555 от 16.10.2012г. за допускане на Кмета на Община Пловдив,
писмо на Министерство на културата № 33-НН-17 от 21.01.2013г., скица № 23770 от
20.08.2012г. на СГКК-Пловдив за ПИ с ИД 56784.521.719, заявление с вх. №
12П10097/1/ от 25.02.2013г., извършено съобщаване на заинтересованите лица по
чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, приключило на 02.05.2013г. и при липсата на постъпили
възражения в законоустановения срок съгласно чл. 128,
ал. 5 от ЗУТ и Протокол № 22, т. 20 от 22.05.2013г. на ЕСУТ при Община Пловдив,
е одобрил внесения проект, която заповед е и предмет на разглеждане в
настоящото производство, която видно от разписния лист на лист 25 по делото е
съобщена отново на същите заинтересовани лица, съгласно извадката от
Кадастралния регистър на недвижимите имоти в гр. Пловдив, с направено
отбелязване, че към дата 11.07.2013г. е без изменение.
При първоначалното разглеждане на
делото са приети две съдебно-технически експертизи.
От заключенията на вещите лица по
поставени задачи от жалбоподателя и от заинтересованите страни П. се
установява,че действащият понастоящем
ПУП-ПРЗ /ЗРП/ на част от кв. 298 по плана на ЦГЧ, гр. Пловдив, относно
процесното УПИ ХХІ-791, 792, е одобрен със Заповед № ОА-321 от 28.02.1994г. и
съгласно същия, се предвиждат по силата на регулацията общ парцел УПИ ХХІІ-791,
792, кв. 298 по плана на ЦГЧ-гр. Пловдив за ПИ № 791 и ПИ № 792 по предходния
кадастрален план, респ. по действащата Кадастрална карта, представляващ ПИ №
521.718 и ПИ № 521.719. Съгласно същия ПУП се предвижда изграждането на малкоетажно жилищно застрояване в УПИ ХХІ-791, 792 на
калкан със съседния УПИ ХХ-796, кв. 298 по плана на ЦГЧ, гр. Пловдив и на
калкан до съществуващата жилищна сграда /паметник на културата/ в ПИ № 791 по
предходния КП и с идентификатор № 521.718, като е уточнено, че съгласно
действащата по време на одобряването на този ЗРП, е действала Наредба № 5 за
ПНТСУ/1977г. и чл. 10, ал.1, т.2 от нея приема, че на три етажа отговоря
височина на сградата до 11,50м, а съгласно сега действащия ЗУТ, сграда с
височина 11,50м отговаря на средноетажно застрояване.
Вещото лице приема, че проектът за изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен с процесната заповед, е съобразен с действащия ОУП.
По отношение начина на
застрояване е констатирана промяна с процесния проект
за изменение на ПУП-ПРЗ, като застрояването в ПИ № 791 по предходния
кадастрален план и с идентификатор ПИ № 521.718 по действащата КК, става от
свързано нискоетажно застрояване с новопредвиденото в ПИ с идентификатор 521.719 свободно нискоетажно застрояване.
Вещото лице арх.Стоян
Василиев е констатирало също така, че така, както е направена и изготвена
графичната част в РУП, същата е в нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ по
отношение на нискоетажното застрояване и в нарушение
на чл. 113 от ЗУТ по отношение на четириетажното застрояване.
На въпроса дали проектът
за ПИ на ПУП-ПРЗ и РУП съдържа всички необходими и задължителни реквизити,
съгласно Наредба № 8 за устройствените схеми и
планове, вещото лице е отговорило, че в заповедта са записани всички
задължителни изисквания, които следва да бъдат спазени от възложителя на
проектната разработка и от проектантите, но проектната разработка съдържа
всички необходими и задължителни реквизити, с изключение на приложение № 3 към
чл. 68, ал. 3, а именно не е представена таблица за конкретните
технико-икономически показатели, заложени в проектната разработка относно
новообразуваните УПИ.
В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че независимо дали сградата е паметник на културата или
не, то съгласно чл. 36 от ЗУТ може да се намали отстоянието
при условие, че другото отстояние е спазено с минимум
1/3, т.е. три метра. Според него две са условията на чл. 36 и в случая е
нарушено едното условие, посочва, че се допуска такова отстояние,
но с разрешение на Общински съвет.
Първоначалното заключение
е оспорено от заинтересованите страни П. ,поради което е допусната повторна
съдебно-техническа експертиза с две вещи лица-П. М. и Б.К.,които да отговорят
на първоначално поставените задачи.Отговорите не се различават съществено от
първоначалното заключение,като те са в следната насока.
Съгласно Извлечение от
15.10.2014г. от ОУП УПИ ХХ—791, 792 попада в урбанизирана територия с
функционално предназначение жилищна зона с преобладаващо средноетажно
застрояване, показана в ОУП с условен знак Жс.
Съгласно чертеж втори от графичната част на обжалваната заповед “Извлечение от
действащ ПУП /ЗРП/ на част от кв. 298 по плана на ЦГЧ, гр. Пловдив, одобрен със
Заповед № ОА-321 от 28.02.1994г.” в УПИ /парцел/ ХХІ-791, 792 е предвидено средноетажно застрояване: запазване на съществуващата
сграда 2МЖ в имот пл. № 791, пристрояване и надстрояване с един етаж и ново
застрояване в имот пл. № 792, свързано със съществуващата сграда 3 МСбЖ в съседния от югозапад имот пл. № 796, за който е
отреден УПИ /парцел/ ХХ-796. ПИ на ПУП, одобрен с обжалваната заповед, е
съобразен с действащия ОУП. Допустимо е в зона Жс
отделни имоти да бъдат с ниско застрояване.
Съгласно двете вещи лица,
по действащия ПУП /ЗРП/ на ЦГЧ, гр. Пловдив, одобрен със Заповед № ОА-321/28.02.1994г.
в УПИ /парцел/ ХХ—791, 792 от кв. 298 са предвидени:
- начин на застрояване – свободно със съседния
от североизток УПИ /парцел/ ХХІІ-783, свързано със съседния от югозапад УПИ
/парцел/ ХХ-796;
- характер на застрояване – средноетажно
съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ППЗТСУ /4 и 5 етажа вкл./, като според
пояснения, дадени от вещите лица, е предвидено запазване на съществуващата
сграда 2МЖ в имот пл. № 791, пристрояване и надстрояване с един етаж, означено
с тъмнокафяв и светлокафяв цвят и сигнатура за етажи 2 и 1 и ново застрояване в
имот пл. № 792, означено със светлокафяв цвят и сигнатура за етажи 3, като
съгласно Наредба № 5, действаща до 17.05.1995г., сигнатура за етажи 3 означава
гаражен /магазинен/ етаж + 3 жилищни етажа или общо четири етажа.
По ПИ на ПУП, одобрен с процесната заповед, вещите лица посочват, че са предвидени:
- начин на застрояване: в новообразувания УПИ
ХХІV-521.719, за жил. застрояване-свързано със
съществуващото застрояване в съседния от югозапад УПИ ХХ-796, а в новообразувания
УПИ ХХІ-521.718, за жил. застрояване-свободно;
- характер на застрояване: в новообразувания УПИ
ХХІV-521.719, за жил. застрояване-средно /височина за
основното застрояване с относителна кота 12,90м/, а
за новообразувания УПИ ХХІ-521.718, за жил. застрояване-ниско
/височина за основното застрояване с относителна кота
9,05м/.
Според вещите лица
нормативните изисквания за разстоянията на сградите на основното застрояване в
УПИ до регулационните линии и до сградите в съседните УПИ са определени в чл.
31 от ЗУТ, а отклоненията от правилата – в чл. 36 от ЗУТ, като в конкретния
случай разстоянието на новото основно застрояване с УПИ ХХІV-521.719, за жил. застр. до регулационната
линия с УПИ ХХІ-521.718, за жил. застр.
следва да бъде: за височината с относителна кота
9,00м.-3,00м., а за височината с относителна кота
12,90м-1/3Н=4,30м. Разстоянието на новото основно застрояване в УПИ
ХХІV-521.719, за жил. застр.
до съществуващата сграда 2МЖ в УПИ ХХІ-521.718, за жил.
застр. следва да бъде за височината с относителна кота 9,00м-3,00+3,00=6,00м., а за височината с относителна кота 12,90м.-3,00м+4,30м=7,30м., поради което вещите лица
приемат, че не са спазени техническите правила и норми, определени от ЗУТ и
Наредба № 7, тъй като съгласно чл. 36 от ЗУТ разстоянията между заварената
сграда и предвидената в съседния УПИ може да бъде намалено най-много с 1/3 и
може да бъде съответно за височината с относителна кота
9,00м-мин.4,00м., а за височината с относителна кота
12,90м.-мин.4,87м., когато фактическото разположение на заварената сграда не
отговаря на изискващите се разстояния и е по-малко, а не обратно, както е
направено в случая - предвидената сграда за височината с относителна кота 9,00м. е поставена на по-малко от допустимото по ЗУТ
разстояние, показано с червени котировъчни линии и
размери мин.2,00м. до регулационната линия с УПИ ХХІ-521.718, за жил. застр. Разстоянието между
предвидената сграда в УПИ ХХІV-521.719, за жил. застр. за височините с относителни коти 9,00м. и 12.90м. и
заварената сграда 2МЖ в УПИ ХХІ-521.718, за жил. застр. е показано с червени котировъчни
линии и размери 4,00м. и 4,90м., което съответства на правилата, определени в
чл. 36 от ЗУТ, но не съответства на изискванията на чл. 82, ал. 2 от Наредба №
7 във връзка с § 5, т.56 от ДР на ЗУТ и няма данни по делото, че са допустими
изключения, като позоваване на писмо с изх. № 418/06.10.1995г. на НИПК към МК в
Обяснителната записка на ПИ на ПУП и РУП вещите лица намират за некоректно,
като издадено във връзка с предходно изменение на ЗРП и КЗСП, невлезли в сила,
и при друга нормативна база. И в заключение, вещите лица посочват, че ПИ на
ПУП-ПРЗ и РУП, предмет на обжалваната заповед, не съдържа необходимите и
задължителни реквизити, съгласно Наредба № 8. В съдебно заседание поясняват, че
отстоянието трябва да бъде три метра, а в проекта е
котирано два метра, както и че намалени отстояния
могат да ползват само заварени строежи, а не новите. Предвижда се калкан и изискването е калканът да бъде
покрит, като е допустимо на калканната стена да има
отвори до осъществяването на другия строеж,
както и че т.нар. калканна стена има стреха,
има елементи като корнизи, оформени колони и представлява фасада по смисъла на
§ 5 и в случая това не е калкан и имотът си се ползва самостоятелно от години и
фактически двата имота са разделени.
В настоящото производство по искане на страните ,а и във връзка със
задължителните указания на ВАС в отменителното
решение,е допусната нова съдебно-техническа експертиза,като съдът изцяло
кредитира заключението на вещото лице арх.Р.И.-Н./с изключение на една малка
част от същото/,като компетентно,обективно изготвено и неоспорено от страните.
На поставените въпроси експертът отговаря по следния начин:
По
въпрос 1-Съобразена ли е издадената заповед № 13ОА-1494/13.06.2013 г. с
правилата и нормите на чл. 31 от ЗУТ и правилно ли са отчетени отклоненията от
тези правила и норми съгласно чл. 36 от ЗУТ?
Експертът
дава отговор,че с издадената Заповед № 13ОА-1494/13.06.2013г., която се обжалва
по това дело, се одобрява проект за изменение на Подробен устройствен
план (ПУП) – План за регулация и застрояване (ПРЗ) с Работен устройствен план (РУП) за УПИ ХХІ-791,792 и образуване от
него на два нови УПИ ХХІ-521.718, жилищно строителство и УПИ ХХІV-521.719,
жилищно строителство. Предвижда се запазване на съществуващото застрояване в
УПИ ХХІ-521.718, жилищно строителство и изцяло ново застрояване в УПИ
ХХІV-521.719, жилищно строителство, което е на намалени отстояния
от съществуващото застрояване в УПИ ХХІ-521.718, жилищно строителство (за което
има и РУП).
По
действащия (преди изменението на ПУП-ПРЗ с РУП, одобрено с обжалваната заповед)
ЗРП, одобрен със Заповед № ОА-321/28.02.1994г. е предвидено за УПИ ХХІ-791,792
ново пристрояване от югозапад на съществуващата в имота сграда, свързано
застрояване към УПИ ХХ-796.
С
проекта за изменение на ПУП-ПРЗ и разделянето му на два нови УПИ, това е могло
да бъде запазено (т.е. да не се променя), но е предвидено ново застрояване в
новообразувания УПИ ХХІV-521.719, жилищно строителство, свързано застрояване
към УПИ ХХ-796; и което е на намалени отстояния от
съществуващата жилищна сграда в УПИ ХХІ-521.718, жилищно строителство,
Новото застрояване в
новообразувано УПИ ХХІV-521.719, жилищно
строителство, покрива изцяло калканната стена на съществуващото в УПИ
ХХ-796 застрояване с дълбочина 13.05
метра (по-малко от 16 метра) и на отстояние от
вътрешна регулационна линия дъно имот много повече от 6 метра, съгласно
изискванията на чл.31, ал.2, точка 2.
Новото
застрояване в новообразувано УПИ ХХІV-521.719, жилищно строителство, е
предвидено:
·
Нискоетажно застрояване с кота корниз 9.00 метра, спрямо нивото на прилежащия терен,
колкото е и кота корниз на съществуваща сграда в УПИ
ХХІ-521.718, жилищно строителство, и което отговаря на изискванията на чл.31,
ал.1 точки 1 и 2, намалени с 1/3 (една трета), съгласно чл.36 ЗУТ.
/Дори цялата сграда да
се разглежда като средно етажна, то 1/3 от височината на сградата при височина
9.00 метра е 3.00 метра, което намалено с 1/3 е 2.00 метра.)
Експертът
разглежда североизточния контур на
новопроектираното застрояване в новообразувания ХХІV-521.719, жилищно
строителство, спрямо вътрешна странична регулационна линия и спрямо
съществуващата в новообразувания УПИ ХХІ-521.718, жилищно строителство, жилищна
сграда на три (условни) сегмента както следва:
Най-северна
част (спрямо югозападната част на съществуваща сграда със външно
стълбище, която е на 3.72 м. от новата вътрешна странична регулационна линия от
югозапад), която е предвидена на 2 (два) метра (което е 3 метра, намалени с
една трета) от вътрешна странична регулационна линия и на 5.72 метра (при
необходимо 6 метра, съгласно чл.31, ал.1 и съгласно чл.31, ал.2, т.1 и намалено
с една трета е 4.00м).
Средната
(вътрешна) част на ново предвиденото застрояване е на 4.00 метра от вътрешна
странична регулационна линия и спрямо съществуващата новообразувания УПИ ХХІ-521.718, жилищно
строителство, жилищна сграда, което е в нормите на изискващото се отстояние от 2 пъти по 3.00 метра (съгласно чл.31, ал.4)
или 6.00 метра, намалени с 1/3, което е 4.00 метра (съгласно чл.36, ал.1).
Най-вътрешната
югоизточна част (след линията на съществуващата сграда) е на 3.00 метра
съгласно чл.31, ал.1, точка 1 и съгласно чл. 31, ал.2 точка 1, при кота корниз 9.00 метра, 1/3 е 3.00 метра (т.е. нормативно отстояние, което не е намалено).
·
Средноетажно застрояване
покриващо калканната стена в УПИ ХХ-796, с кота корниз 12.90 метра е предвидено в:
северната част да е на отстояние
4.30 м. (1/3 от 12.90 метра, което е
нормативно съгласно чл.31, ал.2, точка 1) от вътрешната странична регулационна
линия от североизток и на 8.02 метра (4.30м.+3.72м., което е нормативно) от
северната част със външно стълбище на съществуващата в УПИ ХХІ-521.718, жилищно
строителство, жилищна сграда; и на 6.55 м. (4.30м.+2.25м, което е нормативно в
УПИ ХХІV-521.719, жилищно строителство, и малко повече от намалено с 1/3 в УПИ
ХХІ-521.718, жилищно строителство, жилищна сграда);
южната част е предвидено отстояние
4.90м. (1/3 от Кота корниз (Кк) 12.90м. е 4.30м.; и
1/3 от кота корниз 9.00 метра е 3.00м.; или общо
нормативното отстояние между двете сгради трябва да е
4.30+3.00 = 7.30 метра, което намалено с 1/3 е 4.87метра (по-малко от
предвиденото 4.90 метра), съгласно изискванията на чл.31, ал.4 ЗУТ и чл. 36, ал.1 ЗУТ.
Видно от направените
по-горе констатации е, че предвиденото в проекта за изменение ПУП-ПРЗ с РУП,
одобрено с обжалваната по това дело Заповед
№ 13-ОА-1494/13.06.2013г., застрояване в УПИ ХХІV-521.719, жилищно
строителство, кв. 298, по плана на Централна градска част на гр. Пловдив е
изцяло съобразено с нормите предвидени в чл.31 и чл.36 на ЗУТ.
В
проекта не е посочено само едно отстояние – между
четири етажното ново застрояване в УПИ ХХІV-521.719, жилищно строителство с кота корниз 12.90 до средната югозападна част на
съществуваща сграда в УПИ ХХІ-521.718, жилищно строителство, но то е очевидно
(не е необходимо чертежа да се обременява с излишна информация):
Тази
част на съществуващата сграда е на 2.25 м. от новата вътрешна странична
регулационна линия (в.р.л.) от югозапад
на сградата (получено от 4.25м. отстояние между
сградите, намалено с 2.00 м. отстояние на
новопроектирана сграда до същата в.р.л. И тогава между тази част на
съществуващата в УПИ ХХІ-521.718, жилищно строителство сграда и частта от
новопроектираната сграда с кота корниз 12.90 м. е
общо 4.30 +2.25 = 6.30 метра, което е много повече от изискуемото отстояние (4.30+3.00) = 7.30м. намалено с 1/3, което е 4.87
метра.
Следващ
въпрос-„Вещото лице да посочи, котирано
ли е това разстояние на проекта и даде заключение, спазени ли са нормативно
предвидените отстояния спрямо разположените в имота
сграда“.
Отговорът,който дава
арх.Р.И.-Н. е,че намаленото отстояние между
съществуващата в УПИ ХХІ-521.718, жилищно строителство сграда (средната и част)
и четириетажната част с кота корниз 12.90м. на ново
проектираното застрояване в УПИ ХХІV-521.719, жилищно строителство, (което
по-горе в отговорът на въпрос 2 изчислих) не е нанесено в червен цвят на
чертежа, но предвид всички останали оразмерителни линии, то е известно и е
доста над границата на минималното (на чертежа е 6.30м. изчислено по
оразмерителни линии в РУП, без да се налага да се „измерва“ от чертежа, а минималното е 4.86666 или 4.87м.)
По въпрос-„Вещото
лице след като се запознае с предварителния проект ПУП-ПРЗ и със специфичните
правила и нормативи за ЦГЧ – Пловдив, да отговори на въпроса, дали процесния проект за изменение на ПУП-ПРЗ съответства на
визирания проект и СПН“.
Отговорът е,че според
данни взети от разработката на проф. Т.К.„Пловдив - културно – историческо
наследство и историческо развитие“ - сградата в УПИ ХХІ-791,792, а с
изменението на ПУП-ПРЗ с РУП, одобрен със Заповед № 13-ОА-1494/13.06.2013г. –
обжалвана по това дело, попада в новообразуван УПИ ХХІ-521.718, жилищно
строителство, е регистриран, архитектурно строителен паметник на културата, от
ново време, частна собственост, за която липсва информация за специализирана консервационна намеса. Сградата попада в границите на
територия към охранителни паметници на културата (НСОПК/22.05.200г) ОЗ-Е2 – охранителна зона част
градоустройство. Приложение № 1.
С приемането на
Специфичните правила и нормативи (СПН) към Подробен устройствен
план (ПУП) – проект за регулация и застрояване (ПРЗ) на Централна градска част
(ЦГЧ) на гр. Пловдив, одобрени с Решение № 347, взето с Протокол № 15 от
13.09.2012г. на Общински съвет – Пловдив, не се променя статуса на сградата в
новообразувано УПИ ХХІ-521.718, жилищно
строителство сграда, както е описан по-горе т.е. тя е единична недвижима
културна ценност, която не попада в зоните описани в СПН към ПУП-ПРЗ на ЦГЧ на
гр. Пловдив ,илюстрирано в Приложение № 1 към заключението.
В Приложение № 2
към заключението вещото лице е показало предвиденото застрояване в
новообразуван УПИ ХХІV-521.719, жилищно строителство в Предварителния проект –
ПУП – ПРЗ на ЦГЧ на гр. Пловдив, одобрен от НИКН към МК-София.
Новообразуваните
УПИ от УПИ ХХІ-791,792, кв.298 по плана на ЦГЧ на гр. Пловдив попадат в устройствена зона „Жс“ по
предвижданията на Общия устройствен план (ОУП( на гр.
Пловдив, приет с Решение № 375, взето с Протокол № 16/05.09.2007г. на Общински
съвет – Пловдив, извадка, от който има приложена по делото на лист 53. Предвиденото
ново застрояване в проекта за ПУПІПРЗ с РУП за част от кв.298 по плана на ЦГЧ
на гр. Пловдив е напълно в съответствие с предвижданията на ОУП на гр. Пловдив.
Прието е и
допълнително заключение във връзка с искане на процесуалния представител на
жалбоподателя ,като вещото лице да отговори на въпроса:“За обследване наличие
на основанията за одобряване на ПУП,какво е лицето на проектираното УПИ XXIV за имот 719,съответно УПИ XXI за имот 718;да се определят
площите на съответните УПИ,предмет на настоящото производство по геодезическото заснемане“.
Вещото лице дава
отговор,че площите на двата УПИ XXI-521.718,жилищно
строителство/ПИ56784.521.718/ и УПИ XXIV-521.719,жилищно строителство /ПИ
56784.521.719/ не могат да бъдат изчислени по приложеното по делото геодезическо заснемане /листове 58,61 и 62 от адм д №2755/14/,тъй като е непълно и на него няма
координатите на точките на „чупките“ на имотите ,за да се изчисли по това
заснемане какви са им площите.Липсва и т.нар „ръчна скица“,в която се нанасят
дължини и отстояния.
Ето защо експертът
е приел площите на двата УПИ по кадастралната карта.
За УПИ XXI-521.718,жилищно
строителство/ПИ56784.521.718/ с проверка
в КК и КР на гр.Пловдив-площта е 330 кв.м.
За УПИ
XXIV-521.719,жилищно строителство /ПИ 56784.521.719/ с актуална проверка и съгласно приложена на л.48 от адм д №2755/14.Скица на имота-315 кв.м.
Вещото лице
посочва,че новообразуваните имоти трябва да отговарят на чл.19,ал.1 ,т.1 от ЗУТ-в градовете най-малко 14 м лице и 300 кв.м. повърхност.
Новообразуваните
имоти са с площ /повърхност/отговаряща на това изискване,но „лицата“ им не
съответстват,дори и при прилагане на чл.19,ал.3 и ал.4“за размери по-малки от
минимално определените в ал.1 ,намалени най-много с 1/5“,тъй като14 метра
намалени с 1/5 са 11,20 метра,а лицата на новообразуваните УПИ са 10,27/10,11/м.
и 10.54 м.,т.е по-малко от допустимите.
В съдебно
заседание веещото лице допълва,че няма геодезическо
заснемане за целите на ПУП.В кориците на делото няма геодезическо
заснемане за целия ПИ 521.718.Налично е геодезическо
заснемане с цел проектиране на ПИ 521.719, и от него се вижда,че ПИ 521.718 не
е отразен в цялост.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Обжалваното
Заповед № 13ОА1494/13.06.2013г. е издадена от компетентен орган – Кмета на
Община Пловдив,който е компетентен да издава заповеди за промяна на ПРЗ с процесния обхват.
Компетентността на органа произтича от разпоредбата на
чл. 129, ал.2 ЗУТ.
Спазена
е установената форма: Заповедта съдържа наименование на органа, наименование на
акта, правни основания, разпоредителна част, дата на издаване и подпис на
издателя на акта.
Фактическите
основания са установими от доклада на вносителя в
ОЕСУТ, протоколите на ОЕСУТ, изготвени в рамките на процедурата, обяснителната
записка към проекта и останалите документи, съдържащи се в административната
преписка. В съответствие с трайната съдебна практика, отделното излагане на
мотиви е допустимо и липсата на изрично препращане към всички документи, в
които те се съдържат не опорочава установената форма за административен акт до
степен, че да налага отмяната му Не са допуснати и съществени административно
производствени нарушения, които да създават вероятност за друго решение по
отношение на процесните УПИ.
Ето защо, съдът в този си
състав намира, че процесната заповед съдържа мотиви,
т.е. системно изложение на фактическите и правните основания за нейното
постановяване, тъй като административният орган е посочил, че същата е издадена
във връзка с постъпило заявление, представени доказателства, извършено
съобщаване на заинтересованите страни и липса на постъпили в законоустановения срок възражения, посочени са и правните
основания – чл. 44, ал. 1, т. 13 и ал. 2 от ЗМСМА, § 124 от ЗИД ЗУТПЗР, § 8
ПРЗУТ, чл. 134, ал.2, във връзка с чл. 134, ал.1, т.1, чл. 129, ал. 2, чл. 109,
ал. 2, чл. 110, ал. 1, т.1, чл. 113, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, чл. 36, ал. 1 от ЗУТ, Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, Наредба № 8 за ОСУСП.
С оглед горното наведените
доводи в жалбата за липса на фактически и правни основания, са изцяло
неоснователни.
Неоснователни
са и възраженията ,че за заповедта не са
уведомени всички заинтересовани страни. Административният орган е обявил на
известните лица по подходящ начин проекта, както и издадената вече заповед.
Съгласно разпоредбата на
чл. 26, ал. 1 от АПК, за започване на производството се уведомяват известните
заинтересовани граждани и организации, а съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗУТ,
заинтересовани лица в настоящия случай са собствениците и носителите на
ограничени вещни права според данните от имотния регистър, няма спор, а и видно
от доказателствата по делото, жалбоподателят е собственик на имот 521.718, но
към датата на обявяване на разгледания проект с Протокол № 10, т.9 от
06.03.2013г. на ЕСУТ при Община Пловдив, а именно 02.04.2013г., видно от
приложената извадка от Кадастралния регистър на недвижимите имоти в гр. Пловдив
към 01.04.2013г., срещу данните за неговия имот в графата за име, презиме и
фамилия на собственика, е отбелязано, че липсват данни за собствеността. Следва
да се подчертае, че всеки един собственик сам трябва да подаде заявление за
регистрация, нещо, което жалбоподателят е сторил, но чак към дата 15.12.2014г.
/дори след образуване на настоящото дело/, при положение, че твърди да е
собственик на имота от 1985г.
Поради изложеното съдът
намира и тези възражения за неоснователни.
По делото няма
доказателства за съобщаване на жалбоподателя на разрешението по чл.135,ал.3 от ЗУТ,но същото не може да бъде прието като съществено нарушение на производствените
правила и основание за отмяна на издадената въз основа на него
заповед,доколкото правото на защита на жалбоподателя в пълна степен се
осъществява в настоящото производство.
Несъобщаването на жалбоподателя не следва да се приема
като съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, доколкото проектът за изменение на ПУП - ПРЗ и РУП е одобрен на
основание §8 от ПР на ЗУТ в частта План за регулация и на основание чл. 134,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и чл. 36, ал. 1 и чл. 113, ал. 4 от ЗУТ в частта
План за застрояване и РУП, като същото не би могло да даде друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос и това нарушение не се е отразило
на съдържанието на процесната заповед.
Именно с оглед горното не е налице и приложение на
разпоредбата на чл.134,ал.2,т.6 от ЗУТ,предвиждаща съгласие на всички
собственици и носители на ограничени вещни права в УПИ за исканото изменение.
Освен това обжалваният административен акт в настоящото производство е
издаден от Кмета на Община Пловдив на 13.06.2013 г., като на основание §124 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ, обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.,
заповедта е издадена по реда на ЗУТ в редакцията му преди измененията на
закона, обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.
Относно
направени от жалбоподателя възражения за
съответствието на заповедта с материалноправните
изисквания на закона,съдът съобрази следното.
Действащият ПУП-ПРЗ /ЗРП/ на част от кв. 298 по плана
на ЦГЧ, гр. Пловдив, за УПИ XXI - 791, 792, е одобрен със Заповед №ОА - 321 от
28.02.1994 г. и съгласно същия, се предвиждат по силата на регулацията съсобствен парцел УПИ XXI - 791, 792, кв. 298 по плана на
ЦГЧ - гр. Пловдив за ПИ №791 и ПИ №792 по предходния кадастрален план, респ. по
действащата кадастрална карта, представляващи ПИ №521.718 и ПИ №521.719.
Действащият ПУП - ПРЗ за УПИ XXI -791, 792, не е приложен. Видно от графичните
части - скици от СГКК - гр. Пловдив и ситуационен план за ПИ №521.718 и ПИ
№521.719 по регулация е отреден съсобствен урегулиран
поземлен имот, като поземлените имоти са собственост на различни лица
-заявителите в административното производство и жалбоподателя. Дори и в
представения от жалбоподателя документ за собственост - Протокол по гр. д.
№4664/1985 г. по описа на Районен съд - Пловдив имот е описано, че за имот планоснимачен №701 в съсобственост с имот планоснимачен №702 е отреден съсобствен
парцел VI, кв. 298 -стар, 133 - нов по регулационния план на централна градска
част на гр. Пловдив.
При тези изходни данни, е прието, че дворищната
регулация по плана от 1994 г., за който не се спори, че е влязъл в сила, за УПИ
XXI - 791, 792, не е приложена, а срокът по § 6, ал. 2 ПР ЗУТ е изтекъл.
Съгласно § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ, (самостоятелно правно основание за
изменение на плана, извън хипотезите на чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ), в редакцията
към момента на издаване на оспорения административен акт, който е релевантният
момент за проверката за законосъобразността му, (чл. 142, ал. 1 АПК), след
изтичане на сроковете за прилагане на отчуждителното действие
на неприложените дворищнорегулационни планове за
заемане на придадени поземлени имоти, или части от тях, отчуждителното
действие на плана се прекратява. Общинската администрация служебно изменя дворищнорегулационните планове по писмено искане на заинтересуваните
собственици, като поставя в съответствие новите регулационни линии по
съществуващите граници на поземлените имоти. Прекратяването на отчуждителното действие е автоматично - т. р. № 3/2011 г.
ОСГК на ВКС. С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, правото
на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху
имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния
парцел.
Разпоредбата е приложима само по отношение на планове,
действали преди влизане в сила на ЗУТ, (или одобрени до 31.12.2001 г.), какъвто
е настоящият случай. Собствениците на ПИ с идентификатор №521.719, са се
възползвали от възможността по § 8 от ПР на ЗУТ и са подали в общинската
администрация заявление с приложена скица предложение за изменение на
действащия подробен устройствен план - ПУП - ПРЗ и
РУП на основание § 8 от ПР на ЗУТ и при условията на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ.
След като административният орган е бил сезиран с
искане от заинтересувано лице по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, към което са приложени
необходимите документи по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ и преценявайки наличието на
законовите изисквания, със заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ искането е било
уважено като са поставени изисквания проектът да се внесе от всички
заинтересовани лица по чл. 131, ал. 2, т. 1, да се спазят изискванията на чл.
31 - чл. 35 от ЗУТ, проектът да се съгласува с НИНКН, да се представи геодезическо заснемане на съществуващата сграда - паметник
на културата в УПИ XXI-791, 792.
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ, "Лицата по чл.
131 могат да правят искания за изменение на устройствените
планове с писмено заявление до кмета на общината", а съгласно ал. 2 на
разпоредбата, "Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица, с
предложение за изменението му".
С акта на компетентния орган по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, се
дава положителен отговор /разрешава, допуска/, или се отказва, изработването на
заявения проект. Анализът на цитираните норми показва, че по правната си
същност мотивираното предписание е задължително, предварително условие от
предвидената в ЗУТ процедура за изменение на ПУП, основание за започването й,
то не представлява част от нея, а е акт, който я предхожда и е основание за
провеждането й - затова и липсата му би представлявала съществено процесуално
нарушение. В акта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ дори не е необходимо да е посочено
основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ - при издаването му,
предмет на преценка са: наличие на искане, дали то изхожда от лице по чл. 131 ЗУТ, дадено ли е положително становище на главния архитект по чл. 135, ал. 4,
т. 1 ЗУТ и приложена ли е скица по чл. 135, ал. 2 ЗУТ, с конкретно предложение
за изменението на плана. При наличие на посочените предпоставки, следва да се
издаде положителен акт, какъвто именно е издаден и в настоящия случай. Понеже
законовите изисквания са налице по отношение на заявителите - те са собственици
на имот, предмет на искането и заповедта и са представили скица-предложение.
Обемът на заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, определя параметрите на
окончателната заповед и териториалния й обхват, с която се одобрява или отказва
одобряване изменението на ПУП. Но едва при издаването на заповед по чл. 129,
ал. 2 от ЗУТ, нейната законосъобразност би била обусловена от спазване на конкретните
изисквания за основанието за изменение на действащия ПУП.
С оглед горното посочените различни основания ,на
които е разрешено изработването на ПУП-ПРЗ и тези ,на които е издадена
заповедта,дори и да представляват нарушения не са от категорията на съществените,водещи
до отмяната на оспорения акт като незаконосъобразен.
От друга страна, в процеса на проектиране се доказват
правилата и нормативите за регулационното положение на имота и разположението и
отстоянията на застроителния
план. При издаване на заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, с която се допуска
въз основа на заявление и скица-предложение изработването на проект за
изменение, се преценява единствено допустимостта на искането.
Видно от обяснителната записка на одобрения с процесната заповед проект на ПУП - ПРЗ и РУП, същият е
изработен при условията на параграф 8 от ПР на ЗУТ, на база геодезическо
заснемане, включително на съществуващия калкан на сградата в УПИ XX - 796 и на
съществуващата сграда - паметник на културата в ПИ с идентификатор 56784.521.718.
Също така е изяснено, че изменението на Плана за регулация е изработено при
условията на чл. 19, ал. 5 от ЗУТ. В тази връзка съдът не кредитира
заключението на вещото лице Р.Н. за неприложимостта на чл.19,ал.5 от ЗУТ в
настоящия случай,като горното се явява правен въпрос.
Изменението на плана за застрояване е обосновано с
писмо с изх. №418/06.10.1995 г. на НИПК, приложено към административната
преписка, в което е подчертано, че за сградата - паметник на културата
най-желателно и подходящо е запазването й като самостоятелна сграда, без
долепяне на нова застройка до нея. Това е и единственото възможно проектно
решение, след като по делото е безспорно установено (вкл. с приложен снимков
материал), че на практика свързаното застрояване в двата поземлени имота, не би
могло да се осъществи, тъй като „калканната"
стена на съществуващата сграда - паметник на културата има стреха, има елементи
като корнизи, оформени колони и представлява фасада по смисъла на §5, т. 55 от
ДР на ЗУТ и в случая това не е калкан и имотът си се ползва самостоятелно от
години и фактически двата имота са разделени.
Съгласно обяснителната записка към проекта изменението
на плана за застрояване е изработено при условията на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ,
като работният устройствен план от своя страна е
съобразен с наличието на съществуващо, запазващо се по действащия ПУП средно
застрояване в УПИ XX - 796 и запазване на съществуващата двуетажна жилищна
сграда - паметник на културата в УПИ XXI -521.718 (проектен), която сграда е
разположена на намалени отстояния от имотната
граница, респ. проектна регулационна граница с УПИ XXIV - 521.719 (проектен).
Приложен към РУП е и снимков материал.
От приетите по делото експертни заключения и най-вече
на тези приети в настоящото производство, се доказа съответствието на одобрения
проект за изменение с правилата и нормативите за регулация и застрояване.
Предвиденото
ново застрояване в проекта за ПУПІПРЗ с РУП за част от кв.298 по плана на ЦГЧ
на гр. Пловдив е напълно в съответствие и с предвижданията на ОУП на гр. Пловдив.
Изяснени са всички разстояния, включително между
предвиденото с проекта три и четириетажно застрояване и заварената сграда -
паметник на културата, като е доказано, че предвиденото с проекта разстояние от
новопроектираната сграда до съществуващата сграда в ПИ с идентификатор
56784.521.718 е в повече от минимално допустимото. От заключението на вещото
лице Н., безспорно се установява, че плана за застрояване и работния устройствен план напълно доказват конкретното разположение
на новопредвиденото застрояване и съответствието му с
изискванията на Закона за устройство на територията.
Процесният УПИ XXI - 791, 792, попада в
защитена територия по смисъла на §5, т. 4 от ДР на ЗУТ - охранителна зона на
групов паметник на културата, за която територия съгласно чл. 113, ал. 6 от ЗУТ, при изменение на ПУП се изготвят и работни устройствени
планове.
За УПИ XXI - 791, 792, действащият ПУП, преди
изменението с обжалваната заповед, предвижда изграждането на малкоетажно жилищно застрояване в УПИ XXI-791, 792 на калкан със съседния УПИ ХХ-796, кв. 298 по
плана на ЦГЧ, гр. Пловдив и на калкан до съществуващата жилищна сграда
/паметник на културата/ в ПИ № 791 по предходния КП и с идентификатор №
521.718, като е уточнено, че съгласно действащата по време на одобряването на
този ЗРП, е действала Наредба № 5 за ПНТСУ/1977г. и чл. 10, ал. 1, т. 2 от нея
приема, че на три етажа отговоря височина на сградата до 11,50 м, а съгласно
сега действащия ЗУТ, сграда с височина 11,50 м отговаря на средноетажно
застрояване. Ето защо, правилно при изработване на плана за регулация е
съобразена разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗУТ.
Освен това, съгласно приложеното извлечение от ОУП на
гр. Пловдив, УПИ XX—791, 792 попада в урбанизирана територия с функционално
предназначение жилищна зона с преобладаващо средноетажно
застрояване, показана в ОУП с условен знак Жс.
Одобреният проект за изменение - ПУП-ПРЗ и РУП съдържа всички необходими и
задължителни реквизити, съгласно Наредба № 8 за устройствените
схеми и планове.
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗУТ, РУП се
съставя за ограничена част от територията /отделен УПИ или група УПИ/,
изработва се въз основа на действащ ПУП по чл. 110, ал. 1, т. 1, 2 и 3 или
едновременно с него. С РУП не може да се променят характерът и начинът на
застрояване, предвидени с действащия подробен устройствен
план, като в ал. 2 на чл. 113 от ЗУТ е предвидено, че РУП се съставя по искане
на възложителя за конкретизиране на действащия ПУП само при условията на чл. 36
или при свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота, т.е.
РУП се изработва само ако следва да се предвиди намалено отстояние
с цел запазване на съществуваща сграда или при свързано застрояване, предвидено
с действащия /или изменен преди или едновременно с РУП/ ПУП, каквото в случая е
налице, освен това, РУП не е съставен самостоятелно, а едновременно с ПУП и е с
цел конкретизиране действията именно на този ПУП, а не на предходния такъв.
Както бе посочено по-горе, РУП се съставя и в условията на чл. 113, ал. 6 от ЗУТ, които в настоящата разработка са налице и правното основание за това се
съдържа в издадената заповед по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ.
Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 4 от ЗУТ - работният устройствен план представлява единство от план за
застрояване и силуетно оформяне.
С процесната заповед е
одобрен Проект за изменение на ПУП-План за регулация и застрояване на част от
кв. 298 по плана на ЦГЧ, гр. Пловдив, като от УПИ XXI-791, 792 образува две нови УПИ XXIV-521.719, за жил.застр. и УПИ XXI-521.718
за жил. застр. и е предвидено в УПИ XXIV-521.719 ново ниско и средно
застрояване, свързано със застрояването в УПИ ХХ-796, и като се ползват
намалени отстояния до съществуващата сграда, паметник
на културата в УПИ XXI-521.718,
с устройствени показатели за зона Жс:
Пзастр.:25-70%; Кинт: 1,0
до 2,0; Позел.: 30-50 %; Н до 15м., като конкретното
разположение на строежите и начинът на застрояване са определени именно с
Работния устройствен план, съгласно който това са
ново три и четири етажно застрояване с височини за основното застрояване в
относителни коти 9,00м и 12,90м и височини в абсолютни коти 169,65м и 173,55м.,
свързано със застрояването в УПИ ХХ-796. А ниско и средно застрояване по
смисъла на чл. 23 от ЗУТ са съответно с височина на сградите на основното
застрояване 10 м и 15 м, като предвидените с РУП са съответно - 9,00м и 12,90м,
т.е. в законоустановените рамки. С РУП са определени
също така разположението и очертанието на сградите, минималните разстояния
между тях и до имотните граници, съобразно допустимите за съответната зона
плътност и интензивност на застрояване, вкл. и необходимите силуети, предвидени
в чл. 113, ал. 4, видно от графичната част на заповедта, спазена е също така и
разпоредбата на чл. 113, ал. 6 от
ЗУТ.
Подробният устройствен план,
съгласно чл. 103, ал. 3 ЗУТ, определя конкретното предназначение и начин на
устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана. С оглед на това му
съдържание той определя и отреждането на съответния поземлен имот. Действащият
ПУП за УПИ XXI - 791, 792, одобрен със Заповед №ОА -321 от 28.02.1994 г., има
предвиждания, които и по отношение на регулация и по отношение на застрояване
са съставени при други обществено - икономически условия. Влезлият в сила
подробен устройствен план - ЗРП обаче, не е приложен
и новите обществено - икономически условия и нужди на собствениците, съгласно
чл. 134, ал. 2 във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 са основанията, планът да може
да бъде изменен.
В конкретния случай, поради приключено съобщаване на
обжалваната заповед без постъпили възражения в установения срок, подробният устройствен план - ПУП-ПРЗ и РУП за част от кв. 298 по
плана на ЦГЧ, гр. Пловдив, е приложен по смисъла на §22, т. 2 от ЗР на ЗУТ по
отношение на УПИ XXIV - 521.719. Приложени по делото са доказателства за
въвеждане в експлоатация на сградата в имота.
С прилагането му планът е постигнал устройствените предвиждания и отричането на възникналите от
ПУП последици би накърнило принципа за предвидимост и
сигурност в инвестиционния процес. В този смисъл е и въведената забрана с
разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 5 от ЗУТ за изменение на одобрен при
съществени закононарушения план, когато той е приложен.
Във връзка с възражението,
че проектът за ПРЗ и РУП не съдържа всички задължителни реквизити,съдът намира
следното.Посочените липсващи таблици, обозначения, матрици и др. под. са
съгласно изискванията на Приложения № 1 и № 2 към чл. 68, ал. 1 от Наредба № 8
от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените
схеми и планове, които обаче като разпоредба от нормативен акт са приети едва с
ДВ, бр. 22 от 2014 г. и
са в сила от 11.03.2014 г., т.е. след датата на постановяване на процесния акт, тъй като към датата на постановяването му, с
Решение № 8787 на ВАС от 16.07.2008г. по адм. дело №
5706/2008г., вече е отменен чл. 68 от Наредба № 8 от 14.06.2001г. за обема и
съдържанието на устройствените схеми и планове, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в
частта му "които се одобряват със заповед на министъра на регионалното
развитие и благоустройството и се отпечатват в бюлетин "Строителство и
архитектура" и въпросните приложения са в сила едва от 11.03.2014г.
Единствено липсваща се явява таблицата с информация съгласно изискванията
на чл. 65, ал. 1, т. 3 от Наредбата,така както е посочено в заключенията приети
при първоначалното разглеждане на делото , което обаче не може да се разглежда
като съществено нарушение, тъй като в
долния десен ъгъл са положени два печата, като макар и единият от тях да е
нечетлив, може да се извлече нужната информация, като останалата такава
информация се съдържа в текстовата част на заповедта, чиято неразделна част се
явява графичната такава. Ето защо и тези възражения следва да бъдат приети за неоснователни.
Досежно твърдяното нарушение на чл. 108, ал.5 ЗУТ, следва да се посочи,че съдът не осъществява контрол за
целесъобразност, а само за законосъобразност на административните актове.
Или в заключение, така установените по делото факти
осъществяват приложените от органа материалноправни
основания като проектът за
изменение на ПУП - ПРЗ и РУП е одобрен на основание §8 от ПР на ЗУТ в частта
План за регулация и на основание чл. 134, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и чл.
36, ал. 1 и чл. 113, ал. 4 от ЗУТ в частта План за застрояване и РУП.
С оглед на изложеното
по-горе, съдът обуславя крайния си извод, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган,в установената от закона
форма,при липса на съществени нарушения на процесуалните правила,без
противоречие с материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Поради това и при липсата на
други, установени служебно по реда на чл. 168, вр. чл. 146 от АПК
основания за незаконосъобразност, съдът намира,че жалбата е неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена.
На основание чл.143 ал.4 от АПК и съгласно разрешението дадено с
Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на Върховния
административен съд, при своевременно направено искане за присъждане на разноски
и осъществено процесуално представителство за ответника, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят
на Община Пловдив разноски по делото, под формата на дължимото се юрисконсулско възнаграждение, определено по правилото
на чл.24 от Наредбата за заплащане на правна помощ във вр.
с чл.78 ал.8 от ГПК.
Съобразно обема на осъществената процесуална защита по конкретния
казус съдът приема ,че дължимото юрисконсултско
възнаграждение, определено по цитираното правило, е в размер на 200 лева, които
жалбоподателя следва да бъде осъден да
заплати на Община Пловдив .
С оглед
горното , Административен съд
Пловдив,Първо отделение,І състав
ОТХВЪРЛЯ жалба на И.Д.К., ЕГН **********,***, срещу Заповед №
13ОА1494/ 13.06.2013г. на Кмета на Община Пловдив, с която е одобрен Проект за
изменение на ПУП-План за регулация и застрояване на част от кв. 298 по плана на
ЦГЧ, гр. Пловдив, като от УПИ ХХІ-791, 792 образува две нови УПИ ХХІV-521.719,
за жил.застр. и УПИ
ХХІ-521.718 за жил. застр.
и предвижда в УПИ ХХІV-521.719 ново ниско и средно застрояване, свързано със
застрояването в УПИ ХХ-796, и като се ползват намалени отстояния
до съществуващата сграда, паметник на културата в УПИ ХХІ-521.718, с устройствени показатели за зона Жс:
Пзастр.:25-70%; Кинт: 1,0
до 2,0; Позел.: 30-50 %; Н до 15м. Работен устройствен план за УПИ ХХІV-521.719, за жил.застр. от кв. 298 по плана на
ЦГЧ, гр. Пловдив, за ново три и четири етажно застрояване с височини за
основното застрояване в относителни коти 9,00м и 12,90м и височини в абсолютни
коти 169,65м и 173,55м., свързано със застрояването в УПИ ХХ-796. По корекцията
на регулацията със зелен цвят, нанесеното застрояване, етажност
и коти с червен и черен цвят, и матрица с устройствени
показатели в син цвят.
ОСЪЖДА И.Д.К., ЕГН **********,*** да заплати на Община Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200/двеста/лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд на РБългаря в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: