Решение по дело №2295/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1467
Дата: 21 ноември 2019 г. (в сила от 18 февруари 2020 г.)
Съдия: Владимир Балджиев
Дело: 20194110102295
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2019 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е 

                                  от 21.11.2019г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Милена Радкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2295/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С.Н.Т., в която се излагат твърдения, че за периода от 01.06.2016г. до 31.03.2019г. е работил по служебно правоотношение на длъжността *при *като е полагал труд на 24-часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Изтъква се, че за горепосочения период е положил 1608 часа нощен труд, който поради празнота в уредбата на ЗМВР е следвало да бъде преизчислен с коефицент от 1,143 по реда на чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и да бъде заплатен от работодателя. Навеждат се твърдения, че след преизчисляване на нощния труд към дневен се получават 1837,94 часа като се установява, че ищецът е положил 229,94 часа извънреден труд, за който не му е изплатено дължимото възнаграждение от 1479,21 лв. по реда на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочената сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявения иск. Признава обстоятелствата, че за периода от 01.06.2016г. до 31.03.2019г. ищецът е работил по служебно правоотношение на длъжността *при *като е полагал труд на 24-часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Изтъква, че претенцията за периода от 01.06.2016г. до 23.07.2016г. следва да бъде отхвърлена поради погасяването й по давност съгласно чл. 111, б. „а” от ЗЗД. Навежда доводи, че в останалата си част претенцията също е неоснователна тъй като ищецът не е положил извънреден труд с оглед нормалната продължителност на работното време през нощта от 8 часа за служителите на МВР, допълнителното му заплащане от работодателя и липсата на основание за преизчисляването му към дневен труд поради неприложимостта на НСОРЗ за служебни правоотношения. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Страните по делото не оспорват, че за периода от 01.06.2016г. до 31.03.2019г. ищецът е работил по служебно правоотношение на длъжността *при *като е полагал труд на 24-часови смени при сумирано изчисляване на работното време. За горепосочения период ищецът отработил 1615 часа през нощта между 22:00 часа и 6:00 часа, за които работодателят му заплатил допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. на час. От заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че при приравняване на часовете нощен труд към дневен с коефицент 1,143 съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ се получават 1845,945 часа, 230,945 часа от които не са заплатени от работодателя. Вещото лице е установило, че в случай на полагане на 230,945 часа като извънреден труд, на основание чл. 187, ал. 6 от ЗМВР ответникът следва да заплати на ищеца трудово възнаграждение в размер на 1519,37 лв.  

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Спорният въпрос между страните е трябва ли да се преизчисляват отработените от ищеца часове през нощта към такива отработени през деня с коефицент по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, а оттам дали това би довело до полагане на извънреден труд и до възникване на задължение на ответника за неговото заплащане съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. Поради специфичната дейност осъществявана от държавните служителите в МВР, съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното им време е определена на 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За разлика от общите разпоредби на чл. 136, ал. 3 от КТ и чл. 140, ал. 1 от КТ, в разглеждания случай липсва разграничение за полагане на горепосочените часове труд през деня или през нощта, поради което се достига до извода че нормалната продължителност на дневния и нощния труд през денонощието е една и съща. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, съгласно която при работа на смени, каквато е и работата на ищеца, е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 часа и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. По същия начин са регулирани горепосочените отношения и в чл. 3, ал. 3 на приложимите за процесния период Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР. В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. на министъра на вътрешните работи, която е ирелевантна за процесния период, действително е било регламентирано че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 часа и 6:00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Липсата на подобна регулация в последващите Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., обаче не поражда основание за прилагане по аналогия на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Това е така, защото законодателят е изоставил разбирането си за наличие на необходимост от преизчисляване на часовете нощен труд с посочения коефициент и компенсирането по този начин на служителите в МВР, както поради еднаквата нормална продължителност на работното им време през деня и през нощта от 8 часа, така и поради наличие на други превилегии с оглед специфичната им дейност, изразяващи се по-високи размери на допълнително възнаграждение за прослужено време, на основен платен годишен отпуск, на обезщетение при прекратяване на служебното им правоотношение, по-ранно пенсиониране и др. В допълнение на изложението следва да бъде посочено, че превъщането на нощните часове труд в дневни по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ се извършва, когато нощната продължителност на работното време е по-малка от дневната /чл. 136, ал. 3 от КТ и чл. 140, ал. 1 от КТ/ и цели единствено да изравни възнаграждението на работника полагащ труд от 7 часа през нощта с този полагащ труд от 8 часа през деня чрез увеличаване заплащането на нощния труд. Превръщането на часовете нощен труд в дневен, обаче не води до възникване на извънреден труд. Последният ще е налице само при реално отработване на часове извън определеното работно време, за което обстоятелство по делото липсват доказателства. При това положение се достига до извода, че ищецът не е доказал твърденията си че за периода от 01.06.2016г. до 31.03.2019г. е положил извънреден труд, за който ответникът му дължи заплащане на трудово възнаграждение в размер на 1479,21 лв., поради което искът по чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен без да е необходимо разглеждане по същество на възражението на ответника за погасяване по давност на част от претенцията за периода от 01.06.2016г. до 23.07.2016г.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна като на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, той следва да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Отхвърля като неоснователен предявения от С.Н.Т. с ЕГН: ********** *** срещу *, иск по чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1479,21 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и девет лева и двадесет и една стотинки/ - главница, представляваща трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.06.2016г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Осъжда С.Н.Т. с ЕГН: ********** ***, да заплати на *, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок считано от 22.11.2019г.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: