№ 75
гр. Сливница, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20211890200327 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
„С.” ООД, с ЕИК ........ със седалище и адрес на управление в гр.
............. представлявано от управителя Д.Б. А., чрез адв. Б. от САК, обжалва
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23 – 003522 от 08.06.2021 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област“, с което на
жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 128, т.2 КТ и на
основание чл. 416, ал. 5 КТ във връзка с чл. 414, ал. 1 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева. В жалбата са изложени доводи
за неправилност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде
отменено. Жалбоподателят поддържа, че АНО и актосъставителят не са
отчели факта на извънредна епидемиологична обстановка, довела до
фактически и технически проблеми, свързани с изпълнението на
предписанията на здравните власти. Изтъква, че неполагането на подписи в
разплащателната ведомост се дължи на възприетия подход възнагражденията
да се изплащат по месторабота, за да се избегне струпването на хора. При
тези съображения отправя искена НП да бъде отменено, алтернативно да бъде
намалена размерът на имуществената санкция.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата.
1
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства (наказателно постановление № 23 – 003522 от 08.06.2021 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област“, акт за
установяване на административно нарушение № 23 – 003522 от 19.05.2021 г.,
известие за доставяне, правилник за организация на работната заплата,
протокол за извършена проверка, ведомост, трудов договор от 01.04.2015 г.,
справка, идентификационна карта, длъжностна характеристика, служебна
бележка, договори за СМР, декларация от С. С. Ш., заповед № З-0025 /
08.01.2019 г., заповед № З - 0024 / 08.01.2019 г., заповед № З -0058 /
11.02.2014 г., и показанията на свидетелите М.М. В., П. Д. ЕЛ. и С. С. Ш.),
намира следното:
На 20.04.2021 г. свидетелите М.М. В. – главен инспектор в Д „ИТ
Софийска област” и П. Д. ЕЛ. – инспектор в Д ”ИТ Софийска област”
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен
обект „Реконструкция и оборудване на общинска сграда“ в гр. Сливница,
където СМР се извършвали от работници на „С.” ООД. Проверяващите
връчили на заварените на място работници декларации, както и призовка за
работодателя да се яви в сградата на Дирекцията за приключване на
проверката по документи. На 10.05.2021 г., 17.05.2021 г. и 19.05.2021 г.,
управителят на дружеството жалбоподател се явил в Дирекцията, където
представил платежните ведомости за м. февруари 2021 г., от които се
установява, че на св. С. Ш. на длъжност „технически ръководител“ не е
изплатено трудовото възнаграждение за месец февруари 2021 г. По време на
проверката е представена платежна ведомост за заплатата на работника С. Ш.
за месец февруари 2021 г., в която липсва негов подпис. За констатираното
нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение
№ 23 – 003522 от 19.05.2021 г., въз основа на който било издадено
атакуваното НП № 23 – 003522 от 08.06.2021 г. на Директора на “Дирекция
инспекция по труда Софийска област “.
От събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 1 КТ.
Посочената разпоредба вменява задължението към субектите по § 1 от ДР към
КТ да изплащат уговореното с работника трудово възнаграждение за
извършената работа. В конкретния случай работодателят не е изпълнил
посоченото задължение. В подкрепа на този извод са показанията на
свидетелите М.М. В. и П. Д. ЕЛ., от които се установява безспорно, че със С.
Ш. е имало сключен трудов договор и към момента на проверката от
2
работодателя не са били представени платежни документи за изплащане на
трудово възнаграждение на посочения работник, а в представената ведомост
отсъства подпис на работещи, че е изплатено дължимото му трудово
възнаграждение. По този начин с бездействието си, жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението по чл.128, т.2 КТ, което е и основанието
за реализиране на отговорността му съобразно чл. 414, ал.1 КТ.
От разпита на свидетелите В. и Е. се установява по един несъмнен и
категоричен начин фактическата обстановка, описана в акта за установяване
на административно нарушение и в наказателното постановление.
Съдът кредитира показанията на св. Ш., в които той твърди, че в края на
2020 г. и началото на 2021 г. е бил в продължителен отпуск по болест, тъй
като е бил болен от ковид-19, поради което и не е положил саморъчно подпис
във ведомостите за този период. В този период за няколко месеца дъщеря му
е взимала трудовото възнаграждение от работодателя, като не знае дали са
оформяни документи за това. Св. Ш. заявява, че работи в дружеството
жалбоподател от 2008 г. и до момента не помни да е имало забавяне в
изплащането на трудовите възнаграждения, тъй като в противен случай би
напуснал. Съдът преценява показанията на св. Ш. за убедителни и достоверни
на фона на наличните писмени и гласни доказателства по делото.
Съдът не кредитира представените по делото два броя РКО, тъй като
видно от посочените на тях дати, конкретно за трудовото възнаграждение за
м. февруари 2021 г., означава, че работодателят е разполагал с възможността
да ги представи при явяването си в ДИТСО за приключване на проверката по
документи, както е депозирал всички останали. Ето защо съдът приема, че
представените РКО не се ползват с материална доказателстена сила.
От анализа на събраните и проверени от съда доказателства се налага
извода за доказаност на административнонаказателното обвинение по
отношение обсъденото нарушение.
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на
закона и съдържат всички реквизити, изискващи се от него. При съставянето
на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на НП. Както АУАН, така и НП са
съставени и издадени от компетентни органи. Нарушението е описано
3
достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно
неговото съдържание.
Предявените факти, за които на жалбоподателя е наложено наказание,
съставляват административно нарушение и наказващият орган при спазване
на закона е издал наказателното постановление за реализиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на
доказателствата. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Съдът намира, че при определяне размера на имуществената санкция
наказващия орган е определил наказанието, като не се е съобразил с тежестта
на нарушението и критериите, посочени в разпоредбата на чл. 27 ЗАНН.
Съдът счита, че така определеното наказание е несправедливо и не
съответства на извършеното нарушение. За да достигне до този извод съдът
взе предвид обстоятелството, че жалбоподателя е извършил нарушението за
първи път и от него не са настъпили вредни последици.
От показанията на св. Ш. се установява, че същият е получил трудовото
си възнаграждение за м. февруари 2021 г., което заедно със заплатите за
предходните месеци са били фактически предадени на дъщеря му,
обостятелство, което не се опровергава от останлия доказателствен материал,
независимо, че не се оформяни писмени документи към конкретния момент.
Отчитайки тези обстоятелства, съдът приема, че извършеното нарушение е
маловажно по смисъл на чл. 415в КТ, тъй като може да се приеме, че то е
отстранено ней – късно непосредствено след установяването му по реда
предвиден в КТ, като е извършено плащане на дължимото трудово
възнаграждение за м. 02.2021 г., както изисква чл. 270, ал. 3 КТ и не са
налице доказателства за произтекли вредни последици за служителя.
Съгласно ЗАНН именно АУАН е актът, установяващ нарушението.
Съвкупността на тези фактори и краткият времеви период от установяване на
нарушението по чл. 128 т. 2 КТ до неговото отстраняване определя същото
като маловажно, за което санкционираното лице следва да търпи
имуществена санкция в размер от 100 до 300 лева. В този смисъл съдът
Ето защо настоящия съдебен състав счита, че следва да измени НП, като
4
на основание чл. 415в КТ размерът на имуществената санкция бъде сведена
до максималната от 300.00 (триста) лева за нарушението по чл. 128, т. 2 КТ.
С оглед изхода от спора и предвид разпоредбите на чл.63д, ал.1 и ал. 3
ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.), жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, а въззиваемата
страна да бъде осъдена да заплати направените от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 268 лева (предвид въведеното
възражение за прекомерност е съгл. чл.8, ал.1, т.2 Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения) съобразно
изменението на наказателното постановление в частта относно размера на
наложената имуществена санкция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23 – 003522 от 08.06.2021 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област“, с което на
„С.” ООД, с ЕИК ........ със седалище и адрес на управление в гр. .............
представлявано от управителя Д.Б. А., за нарушение на разпоредбата на чл.
128, т.2 КТ и на основание чл. 416, ал. 5 КТ във връзка с чл. 414, ал. 1 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, като НАМАЛЯВА
размера на административното наказание „имуществена санкция” от 1 500
(хиляда и петстотин) лева на 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН Дирекция “Инспекция по
труда Софийска област“, представлявана от Директора Е. И. А., да заплати
на „С.” ООД, с ЕИК ........ със седалище и адрес на управление в гр. .............
представлявано от управителя Д.Б. А., сумата от 268 лева, представляващи
направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. чл.63д, ал.3 ЗАНН „С.” ООД, с ЕИК ........
със седалище и адрес на управление в гр. ............. представлявано от
управителя Д.Б. А. да заплати на Дирекция “Инспекция по труда Софийска
област“, представлявана от директора, сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
5
област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6