Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………….
София, …...07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА,
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ШЕСТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на
седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
СТОИЦЕВ
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Таня
Митова и в присъствието на прокурора Ангелина Василева, като разгледа
докладваното от младши съдия НЕШЕВА въззивно
наказателно дело от общ характер /в.н.о.х.д./ № 1717 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
XXI.
Образувано е по въззивна
жалба на подсъдимата Г.А.Т. срещу присъда № 551903 от 30.11.2018 г.,
постановена по НОХД № 5622/2018 г. по описа на Софийския районен съд, с която Г.А.Т.
е призната за виновна, в това, че на 25.11.2017 г. около 00.00 часа, в
гр.София, ж.к.“****“, по ул.“****“, пред № 2, с посока на движение от ул.“5004“ към ул.“Димитър Пешев“,
управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо”, модел „106”
с peг. № ****, след употреба на наркотично вещество -
тетрахидроканабинол, установено по надлежния ред със
съдебно- химическа (токсикологична) експертиза № 0254/2018 г. по описа на Военномедицинска
академия гр.София, поради което на основание чл. 343б, ал. 3 НК, вр. с чл. 54 НК и е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 500 (петстотин)
лв. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание лишаване
от свобода е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила. На основание чл. 343г НК във вр.
чл. 343б ал. 3 НК вр. чл.37, ал.1, т.7 НК подсъдимата
е лишена от право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца, като
на основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднато времето, през което подсъдимата е
била лишена от това право по административен ред, считано от датата на отнемане
на СУМПС-25.11.2017 г. С присъдата първоинстанционният
съд се е произнесъл по въпросите за разноските и веществените доказателства.
С жалбата и депозираното на
30.01.2019 г. от защитника адв. Т. допълнение
присъдата се оспорва като постановена в нарушение на процесуалните правила, на
материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че съставът на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК е осъществен, без да е доказано
въздействието на наркотичното вещество върху психиката на подсъдимата. В тази
връзка според защитата се установява от материалите по делото, че подсъдимата е
била в нормално психично състояние, управлявала е МПС-то според законовите
изисквания, била е контактна и без външни признаци за употреба на наркотични
вещества. На следващо място, според защитата, присъдата е явно необоснована,
доколкото съдът е коментирал единствено доказателствата в подкрепа на
обвинението, но не и тези в подкрепа на защитната теза. В допълнението към
жалбата се сочи, че в мотивите към присъдата не са обсъдени в пълнота доводите
на защитата, което представлява съществено нарушение, ограничаващо правата на
подсъдимата. Поддържа се и явна несправедливост на наказанието, което не
съответствало на тежестта на деянието и изминалия от инкриминираната дата
период.
В закрито заседание, проведено на 13.05.2019 г. въззивният съд е преценил, че за
изясняване на делото се налага
разпит на вещите лица, изготвили заключението
по назначената съдебно-химическа експертиза.
В открито заседание пред въззивната
инстанция, проведено на 17.06.2019 г., защитникът адв. Т. се явява и
поддържа подадената въззивна жалба. Подсъдимата Т. не се явява, като
представителят и адв. Т. заявява, че същата желае
делото да бъде разгледано без нейното участие. Представителят на СГП оспорва
подадената въззивна жалба.
В проведеното открито заседание пред
въззивната инстанция бе проведено съдебно следствие,
като бяха разпитани вещите лица, изготвили и депозирали заключение по
назначената в хода на досъдебното производство съдебно-химическа експертиза.
В хода на съдебните прения
защитникът моли за отмяна на постановената присъда като постановена в
противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения.
Защитата счита, на първо място, че по делото не е било изяснено и съответно
липсват изводи досежно концентрацията на наркотично
вещество в кръвта на подсъдимата. На следващо място, се сочи, че по делото не е
установено, че наркотичното вещество е повлияло на поведението на подсъдимата.
Според адв. Т. първоинстанционният
съд е осъществил процесуално нарушение, като не е обсъдил доводите на защитата
в мотивите си, а единствено тези на държавното обвинение. Поради изложените
съображения моли за отмяна на обжалваната присъда като неправилна и
необоснована и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде
призната за невиновна.
Представителят на СГП, в хода на
съдебните прения, предлага постановената от СРС присъда да бъде потвърдена като
законосъобразна и правилна. Сочи, че от доказателствата по делото се установява
по категоричен начин, че подсъдимата е автор на престъплението, за което е
повдигнато обвинение. Според прокурора първоинстанционният
съд правилно е определил и размера на наказанието, като е отчел степента на
обществена опасност на деянието и дееца.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както
и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с
чл. 314 НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира следното:
ПО
ФАКТИТЕ
За установяването на обективната
фактическа обстановка първоинстанционният съд е
положил всички възможни и необходими процесуални усилия. Разпитани са
установените по делото свидетели, при условията на чл. 12, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на принципите на непосредственост, устност и състезателност, като съобразно разпоредбата на
чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на
досъдебна фаза на процеса писмени доказателства и доказателствени
средства. Първоинстанционната присъда е постановена
при всестранен и обективен анализ на достъпните и възможни за събиране по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален
ред доказателства, нужни за правилното решаване на делото. В хода на
проведеното първоинстанционно съдебно следствие съдът
е положил значителни усилия за разкриване на обективната истина. Съдът е
изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК. След
извършен собствен анализ на доказателствената
съвкупност настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка,
която не се различава съществено от приетата от контролираната инстанция:
Подсъдимата Г.А.Т. е родена на *** ***.
Живее на адрес кв “Димитър Миленков“ №***. Със средно
образование е, неомъжена, неосъждана, трудово ангажирана, работи като стюардеса
в „Wizz Air”, с ЕГН: **********.
Около 00.00 часа на 25.11.2017 г. по
ул. „****” пред № 2, в ж.к.”****”, докато изпълнявали служебните си задължения
като АП-142 полицейските служители - свидетелите Б.Н.М., К.К.С.и
Г.Н.Н., забелязали лек автомобил “Пежо 106” с peг. № **** и поради късния час, решили да извършат
проверка и спрели автомобила.
Установили, че водач на автомобила е
подсъдимата Т., като с нея пътували и свидетелите А.Х.Г.и М.Б.Г.. Полицейските
служители се легитимирали и поискали личните документи и тези на автомобила, но
им направило впечатление, че от автомобила лъхал мирис на марихуана. Запитали лицата
в автомобила дали носят в себе си забранени вещества, като свидетелите Г.и Г.отговорили
отрицателно, а подсъдимата извадила от сутиена си полиетиленова
сгъвка с тревиста маса, която предала на свидетелката
Г.Н..
Подсъдимата Т. била отведена в
сградата на СДВР на ул.”Антим I” № 5, където била тествана от свидетеля К.В.К.с
техническо средство „Drug Test 5000”, който отчел
положителна проба за употреба на наркотични вещества- канабис. К. съставил на
подсъдимата акт за установяване на нарушение бланков № 026336/25.11.2017 г.
Била й връчена заповед за налагане на ПАМ, както и бил издаден талон за
медицинско изследване №0006715. Полицейските служители Н., М. и С. придружили
подсъдимата до ВМА, където била взета проба кръв и урина.
Съгласно заключението по извършената
в хода на досъдебното производство съдебно-химическата експертиза въз основа на
проби от кръвта и урината на подсъдимата Т., се установява, че в кръвта ѝ
присъства специфичен метаболит, доказващ употреба на
наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол –
марихуана, канабис и т.н. Вещите лица сочат, че при употреба на марихуана
наблюдаваните ефекти могат да варират, като се наблюдават промени в
настроението, предизвиква лека еуфория, влияе на концентрацията, фината
координация на движенията, като употребявали вещества не следва да управляват
МПС и работят с машини. В хода на разпита на вещите лица, проведен в хода на въззивното производство, същите заявиха, че концентрацията
на метаболит на TLC в кръвта на подсъдимата e 244 ng/mL, което е посочено и в депозираното
заключение. Според вещите
лица употребата
на наркотично вещество е била в периода до 12-24 часа преди вземане на
биологичната проба.
В хода на досъдебното производство е
назначена и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Според
заключението на вещите лица подсъдимата не боледува от психически заболявания,
към датата на деянието е била в състояние да разбира и ръководи поведението си.
Според вещите лица подсъдимата не страда от психически недостатъци и не е
зависима от наркотични вещества, а употребата на марихуана не е довела до зависимост.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложените
фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие в първоинстанционното и въззивното производство:
-Гласни доказателствени източници -
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели М.Б.Г./ л. 16 от първ.
дело, вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр.
с ал. 1, т. 1 НПК показания, дадени в хода на досъдебното производство – л. 18/,
А.Х.Г./ л. 17 от първ. дело, вкл. приобщените на
основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 НПК
показания на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство, относно
посочените от първоинст. съд обстоятелства – л. 17/, Б.Н.М.
/ л. 25 от първ. дело, вкл. приобщените на основание
чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК
показания, дадени в хода на досъдебното производство – л. 19 – относно датата и
имената на спътниците на подсъдимата в лекия автомобил/, Г.Н.Н. /л. 26 от първоинст. дело,
вкл. приобщените на основание чл.
281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК показания,
дадени в хода на досъдебното производство относно датата и имената на
пътуващите в лекия автомобил – л. 21/; св. К.К.С./
л. 36 от първ.
дело, вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 5 вр.
с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК показания, дадени в хода на досъдебното производство относно
част от обстоятелствата, за които е бил разпитван свидетеля – л.20/ и св. К.В.К./л.
27 от първ. произв., вкл. и
прочетените показания, дадени в хода на досъдебното производство, на основание
чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК – л. 22/;
- Писмени доказателства и доказателствени
средства: протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични/упойващи вещества от 25.11.2017 г., АУАН бл. № 026336/25.11.2017 г.,
заповед за прилагане на ПАМ № 5985/25.11.2017 г., талон за изследване № 0006715,
справка картон на водача, протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби от ВМА, справка за собственост на автомобил от централна база
– КАТ;
- Веществени доказателства: тест – касета “Drug test
5000”;
- Способи за доказване –съдебно-химическа експертиза /л. 25 от ДП/;
съдебно – психиатрична експертиза / л. 33 от ДП/.
Безпротиворечив е доказателствения
материал досежно обстоятелствата: че на 25.11.2017 г. около 00:00
часа подсъдимата е управлявала л.а „Пежо 106“, с peг.
№ **** по ул. „****” пред №2, в ж.к.”****”; че докато изпълнявали служебните си
задължения полицейските служители - свидетелите Б.Н.М., К.К.С.и
Г.Н.Н. поради късния час, решили да извършат проверка
и спрели автомобила; че полицейските служители /мотивирани от мириса на
марихуана, носещ се от лекия автомобил/ решили да отведат подсъдимата Т. ***,
където била тествана от свидетеля К.В.К.с техническо средство „Drug Test 5000”, който отчел положителна проба за употреба на
наркотични вещества- канабис.
В тази връзка съдът кредитира показанията
на свидетелите Б. М., К. С., Г.Н., включително дадените в хода на досъдебното
производство показания, прочетени на
основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2-ро НПК. Свидетелите са полицейски служители и
незаинтересовани от изхода на делото лица, преки – очевидци на събитията.
Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.
Липсата на спомен относно детайли от събитията, съдът намира, че се дължи на
изминалия период от време и характера на работа на свидетелите, които имат
многобройни срещи с хора ежедневно и извършват множество проверки на водачи на
леки автомобили. От показанията на свидетелите М., С.и Н.се установяват
обстоятелствата във връзка с извършената проверка, а именно че поради късния
час полицейските служители решили да спрат за проверка лек автомобил „Пежо
106“, като водач на автомобила установили подсъдимата Т., както и че от
автомобила се носела миризма на марихуана, че свидетелите отвели подсъдимата в
сградата на СДВР на ул. „Антим I“, където била осъществена проба за наркотични вещества. По
отношение на тези обстоятелства показанията на свидетелите се подкрепят и от
показанията на св. А.Г.и св. М.Г., които се намирали в управлявания от
подсъдимата автомобил, както и от показанията на св. К., извършил проверката за
наркотични вещества с техническо средство в сградата на СДВР на ул.“Антим I”. Липсата на спомен у свидетелите
за времето на инкримираното деяние правилно е преодоляна от СРС чрез прочитане
на показанията на свидетелите,
дадени в хода на досъдебното производство.
Настоящият състав кредитира и
показанията на св. К.К., дадени в хода на съдебното
производство, включително и дадените от свидетеля показания в хода на
досъдебното производство, прочетени в цялост на основание чл. 281, ал. 4, вр. с
ал. 1, т. 2 НПК. Показанията на
свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство са последователни,
логични, непредубедени и дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице. Следва да се подчертае, че настоящият състав
отчете, че предвид естеството на работата на свидетеля и изминалия интервал от
време е нормална липсата му на спомен относно факти и обстоятелства във връзка
с процесния случай и именно това е причината за липса
на спомен за процесния случай при проведения в
съдебната фаза разпит. Съдът не намира основание да не основе фактическите си
изводи на показанията, дадени от свидетеля, като взе предвид, че показанията в
хода на досъдебното производство предвид непосредствеността им с инкримираните събития, са детайлни и при ясен спомен за
събитията. Показанията на свидетеля се подкрепят и от приетите писмени
доказателства. Свидетелят е младши инспектор в отдел „Пътна полиция“ – СДВР,
извършил тест за наличие на наркотични вещества на подсъдимата като използвал
техническо средство “Drug test 5000“ със сериен номер № ARJF – 0040,
проба №
142. От показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство, се
установява и, че тестът отчел положителна проба за наличие на наркотични
вещества, че на подсъдимата бил съставен акт за установяване на административно
нарушение с бланков № 026336, който е приет като писмено доказателство по
делото, като на подсъдимата бил предоставен и талон за медицинско изследване с
бланков № 00006715, също приет като доказателство по делото. Свидетелят е
заявил и обстоятелства, споделени му от полицейските служители, извършили
проверката, а именно че около 00:00 часа на
25.11.2017 г. в гр. София, ж.к. „****“, на ул. „****“, пред №
2.
Съдът основа доказателствените си изводи и на показанията на свидетелите
М.Г.и А. Г., спътници на подсъдимата в лекия автомобил, същите са преки
очевидци на събитията относно проверката на автомобила и поведението на подсъдимата
и полицейските служители.
Съдът
констатира, че единственото
противоречие в показанията на свидетелите е по отношение на обстоятелството за
наличие на тревисто топче у подсъдимата и дали същата го е предоставила на
полицаите, след като е била запитана дали държи в себе си забранени вещества. В
тази връзка полицейските служители заявяват, че подсъдимата им е предоставила полиетиленово пликче. В хода на досъдебното производство свидетелите
М.Г.и А.Г.в проведените им разпити са заявили, че подсъдимата е предоставила
топче с марихуана на полицейските служители, но в хода на съдебното
производство свидетелите отричат подсъдимата да е носела в себе си забранени
вещества, както и да е предавала нещо, различно от документите си, на
полицейските служители. Изложеното противоречие, настоящият състав намира, че е
несъществено с оглед повдигнатото обвинение, доколкото обвинението срещу
подсъдимата е за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, като не е
повдигнато обвинение за държане на наркотични вещества по чл. 354а, ал. 1 НК. За
пълнота на изложението и доколкото въпросът е обсъден и от първоинстанционния
съд, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че за посоченото
обстоятелство следва да се кредитират показанията на полицейските служители,
извършили проверката, и дадените в хода на досъдебното производство показания
на св. А.Г.и М.Г.. Дадените в хода на съдебната фаза показания на св. Г.и Г.не
се подкрепят от останалия доказателствен материал, а
и свидетелите не дават логично обяснение за противоречията в показанията им.
Съдът кредитира и заключенията на
вещите лица по назначените в хода на досъдебното производство съдебно-химическа
експертиза и комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза,
преценени съобразно правилото на чл. 154 НПК са извършени обективно,
компетентно и добросъвестно, като е даден и изчерпателен отговор на поставените
задачи. Също така не се доказва, вещите лица да са заинтересовани от изхода на
правния спор или по някакъв начин да са изопачили фактите и взаимовръзките
между тях.
Що се отнася до писмените
доказателства, съдебният състав счита, че същите спомагат за изясняването на
обстоятелствата по делото, като кредитира същите.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При
така установеното от фактическа страна, въззивният
съд намира следното от правна страна:
Във връзка с доводите на защитата за
наличие на съществени процесуални нарушения, извършени в хода на първоинстанционното производство, настоящият състав намира
за необходимо да се посочи, че първоинстанционният
съд детайлно е отговорил на всички възражения на защитата. Основните доводи на
защитата са за липса на съставомерност на деянието,
като се поддържа, че повлияването на способността да се управлява МПС е елемент
от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение. В мотивите към
постановената присъда детайлно и аргументирано съдът е изложил аргументи защо
не споделя доводите на защитата, поради което настоящата инстанция не намира за
основателни доводите във въззивната жалба.
От доказателствената
съвкупност безспорно се установи следното от обективна страна: на 25.11.2017 г.
около 00.00 часа, в гр.София, ж.к.“****“, по ул.“****“, пред №2, с посока на
движение от ул.“5004“ към ул.“Димитър Пешев“, подсъдимата управлявала моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Пежо”, модел „106” с peг. № ****, след употреба на наркотично вещество - тетрахидроканабинол, установено по надлежния ред със
съдебно- химическа (токсикологична) експертиза № 0254/2018 г. по описа на Военномедицинска
академия гр.София.
От субективна страна, деянието е
осъществено при форма на вина- пряк умисъл, съгласно чл. 11, ал. 2 от НК, като
подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си, а именно че управлява МПС след употреба на наркотични вещества.
Безспорно по делото се установи, че именно
подсъдимата е управлявала лекия автомобил „Пежо“, модел „106“, спрян за
проверка на инкриминираните дата и място, като също така се установи и че
същата е употребила наркотично вещество – марихуана. От експертното заключение
се установява, че марихуаната е употребена в период до 12-24 часа преди вземане
на биологичните проби. Така изготвено, заключението дава отговор на въпроса
дали подсъдимата е употребила наркотични вещества, като отговорът е
положителен. В случая, за да има обусловена съставомерност
на посоченото в обвинителния акт деяние е достатъчно да бъде установено именно
този факт - употребата, а не дали и до колко подсъдимата е повлияна от нея. В
този смисъл, в разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК, законодателят не е
предвидил употребата на наркотичното вещество в организма да бъде установена в
определено количество, както е например при употребата на алкохол /предишните
алинеи 1 и 2 на същия член/. Също така, както вече се посочи, не се изисква
подсъдимата, при управление на МПС да е била повлияна от употребеното
наркотично вещество, като достатъчно е било и резултатът от направения тест с
" Drug test 5000" дрегер.
Въпреки това обаче, полицейския служител К. е предоставил талон за изследване с
указания подсъдимата да се яви във ВМА – гр. София, където е дала проби от кръв
и урина, а в ДП е била назначена и изготвена съдебно-химическа експертиза на
базата на която СРС е направил правилни правни изводи.
Настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че са положени максимални усилия за установяване
наличието на наркотични вещества в организма на подсъдимата, като такива
безспорно са установени. Въззивният съд изразява
несъгласие със защитника на подсъдимата по отношение на довода, че липсата на законоустановен количествен критерий за сравнение, обуславя
извода, че разглежданото престъпление ще бъде осъществено само в случаите,
когато субекта не само управлява МПС след употреба на наркотично вещество, но
следва и да е под въздействие на така употребените вещества. Първоинстанционният съд детайлно е отговорил на всички
възражения на защитата в тази връзка, като настоящият състав напълно споделя
доводите на първоинстанционния съд. За пълнота следва
да се изтъкне, че съобразно практиката на ВКС /вж. решение № 4 от 11.05.2018 г. по Н. Д. №
1244/2017 г., Н.К., ІІІ Н. О. НА ВКС; решение № 79 от 08.05.2018 г. по Н. Д. №
318/2018 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС; решение № 6 от 06.02.2018 г. ПО Н. Д. №
1098/2017 Г., Н. К., І Н. О. на ВКС; решение № 483 ОТ 17.12.2015 г. по Н. Д. №
1488/2015 г., Н. К., І Н. О. на ВКС и др./ за обективната съставомерност
на деянието е необходимо водач на МПС да го управлява след употреба на
наркотични вещества. Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК не е резултатно, а
формално, на просто извършване, и за съставомерността
му не се изисква настъпването на конкретен престъпен резултат. Управлението на МПС след употребата на
наркотични вещества или техните аналози винаги застрашава степента на
обществена опасност на подобна проява, поради което тя е инкриминирана като
престъпление. Затова и законът не е въвел критерии за въздействието на
наркотичните вещества върху водача на МПС и до каква степен това се е отразило
на способността му да шофьора. Без правно значение е и времето на употреба -
непосредствено преди управлението на МПС или по - ранен момент. В тези случаи е
ирелевантно дали водачът е поставил в реална опасност
живота и здравето на останалите участници в движението, тъй като такава
опасност е заложена в самото престъпление. Очевидно е, че законодателят е
възприел законодателния подход на нулева толерантност, като е приел, че употребата
на наркотични вещества без значение от количеството, винаги води до
неблагоприятна промяна на съзнанието и уменията на водача да управлява МПС и до
опасност от шофиране на МПС и това поведение следва да се криминализира.
Все пак във връзка с доводите за липса на доказателства за количеството на
наркотично вещество в кръвта, следва да се отбележи, че вещите лица са отговорили
и на този въпрос в заключението си, като поясниха пред въззивния
съд, че концентрацията на метаболита в кръвта е 244 ng/mL и такава концентрация е невъзможно да бъде установена
без реализирана употреба на наркотични вещества от лицето. Доколкото настоящата
инстанция споделя възприетото и от първоинстанционния
съд становище, че за осъществяване на състава от обективна страна не е
необходимо да се установява количеството на тетрахидроканабинол
в кръвта на лицето, то липсва основание да се приеме и доводът на защитата за
наличие на процесуално нарушение, изразяващо се в несъбиране на доказателства и
необсъждане в мотивите към присъдата на това обстоятелство. Още повече, че въззивната инстанция има правомощие въз основа на доказателствената съвкупност да прави самостоятелни доказателствени изводи, а необсъждането на доказателства от
първоинстанционния съд не е основание за извод за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.
Престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, за което е повдигнато обвинение, е умишлено престъпление, за прекия умисъл
е необходимо и достатъчно деецът да е съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние и въпреки това да е искал да го извърши. В случая, бе
установено, че в кръвта и урината на подсъдимата се съдържа тетрахидроканабинол,
а наличието на забранени вещества у подсъдимата, времето на приема на нартичните вещества, установен от вещите лица, дават
основание за категоричен извод за наличие на представи в съзнанието на
подсъдимата за съставомерните обстоятелства от
обективна страна. Подсъдимата
е съзнавала забраната да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества
и техните аналози, но въпреки това съвсем съзнателно е управлявала лекия
автомобил марка „Пежо”, модел „106” с peг. № ****.
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализацията на
наказанието, първостепенният съд е взел предвид като смекчаващи обстоятелства
липсата на предходна съдимост на подсъдимата, както и липсата на
административни нарушения по ЗДвП, като наказанието е определено в предвидения
в закона минимум поради липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Настоящият състав взе предвид, на
първо място, че към датата на извършване на деянието, институтът на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание /чл. 78а НК/ е бил неприложим по отношение на възведеното с
обвинителния акт престъпление. Въззивната инстанция
намира, че наложените наказания от една година "лишаване от свобода",
чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от
три години, лишаването от право да управлява МПС за срок от една година и
четири месеца, както и наложената глоба в размер на 500 лв. са законосъобразни
и чрез тях ще бъдат постигнати целите, визирани в чл. 36 от НК. С налагането им
ще се постигнат не само целите на генералната, но и на личната превенция, която
в случая е от съществено значение, за да може подсъдимата да се превъзпита и
коригира поведението си, което да бъде правомерно и в съответствие със законите
на Република България и добрите нрави.
Така определените наказания са в
справедлив размер. Като смекчаващи обстоятелства в настоящия случай бяха
преценени чистото съдебно минало, липсата на нарушения на правилата за движение
/както настоящата инстанция взе предвид, че датата на деянието е месеци след
като Т. е станала правоспособен водач – 0404.2017 г./, трудовата ангажираност и
младата възраст на подсъдимата. Макар последните две обстоятелства да не са
преценени от първоинстанционния съд, настоящата
инстанция споделя изводите на съда за липса на предпоставките на чл. 55 от НК.
Действително, както е посочил и първоинстанционния
съд, наказанието е определено при липса на отегчаващи отговорността
обстоятелства, но не се открояват нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, при
което и най- лекото, предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно
тежко. Правилно първоинстанционният съд е приспаднал
времето, през което подсъдимата е била лишена от правото да управлява МПС по
административен ред.
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
Съгласно правилото на чл. 189, ал 3,
изр.1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да
заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите
разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от
частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане.
С оглед изхода на делото, районният съд
правилно е осъдил подсъдимата да заплати разноските по делото.
В хода на въззивното
производство са направени разноски за заплащане на възнаграждение за явяване на
вещи лица в съдебно заседание пред въззивната
инстанция в общ размер на 200 лева / определено е възнаграждение в размер от по
100 лева за всяко от вещите лица/, които също следва да бъдат възложени в
тежест на подсъдимата.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Правилно е постановено от СРС веществено
доказателство - един брой тестова касета от техническо средство“Drug test 5000” – като ненужно да бъде отнето в полза на
държавата и унищожено.
Предвид изложеното до тук и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и
законосъобразна и като такава следва да се потвърди изцяло. Изложените в
жалбата доводи са неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и
коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. Определеното наказание не е явно
несправедливо и напълно съответства на обществената опасност на деянието и
дееца.
При извършената, на основание чл.
314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието
на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед
изложените съображения същата следва да бъде потвърдена, а въззивната
жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло
Присъда № 551903 от 30.11.2018 г., постановена по НОХД № 5622/2018 г. по описа
на Софийския районен съд, 121-ви състав.
ОСЪЖДА Г.А.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета
на Висшия съдебен съвет по сметка на Софийски градски съд сума в размер от 200 лева – сторени разноски за
възнаграждение на вещи лица в хода на въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.