РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. ХАСКОВО, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ж.Р. Х.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500467 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба, подадена Р. Н. Р. от
гр. ***.
С Решение № 260079 от 21.05.2021 г., постановено по гр.д. № 541/2020 г., РС
Харманли е отхвърлил като неоснователни предявените от Р. Н. Р. от гр. *** против В. М. В.
от гр. *** искове с правно основание чл.200 ал.1 вр. чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД за сумата от 15
459,99 лв., от които 12 000 лв. главница, представляваща остатък за плащане от продажната
цена на закупените животни и 3 459,99 лв. лихва за забава за периода от 01.08.2017 г. до
завеждане на иска – 03.06.2020 г., ведно със следващата се законна лихва от завеждане на
иска до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е осъдил Р. Н. Р. да заплати на В. М. В. сумата от 200 лв. направени по делото
разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът Р. Н. Р., който обжалва в
срок. Твърди,че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно, поради
неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, в каквато насока
излага подробни доводи във въззивната жалба. Твърди,че съдът правилно е приел,че на
11.04.2017 г. в гр.*** са водени разговори между страните по делото за продажба на стадо
животни, както и че животните са продадени от него, транспортирани до животновъдния
обект на ответника и че не била заплатена изцяло договорената сума за продадените
животни. Неправилен обаче бил изводът на съда,че не установено кой е купувача по делото
1
и съответно чие е задължението да заплати цената. Твърди,че действителният купувач е
именно ответникът В., което било отразено и в издаденото разрешително за транспортиране
на животните, както и че той в последствие се е разпоредил с част от закупените животни в
полза на трето лице. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
атакуваното решение на РС Харманли и постанови друго по съществото на спора, с което да
уважи изцяло предявените обективно съединени искове. Моли да бъдат присъдени
направените по делото, за двете съдебни инстанции, разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. Н., пълномощник на въззиваемия В. М. В.,
с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат
присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция разноски, представляващи
платено възнаграждение на адвокат.
В съдебно заседание въззивникът поддържа подадената въззивна жалба по
изложените в нея съображения. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззиваемият оспорва подадената въззивна жалба по изложените
в писмения отговор съображения. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно, поради
което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия направените по делото, пред въззивната инстанция
разноски. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на платеното
възнаграждение на адвокат на основание чл.78 ал.5 от ГПК, което е основателно.
Платеното възнаграждение в размер на 1100 лв. се явява прекомерно с оглед фактическата и
правна сложност на спора, поради което следва да бъде намален в размер на 994 лв. , който
размер е минимума, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Районен съд Харманли е сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл.200 ал.1 вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, предявени от от Р.
Н. Р. от гр. *** против В. М. В. от гр. *** за сумата от 15 459,99 лв., от които 12 000 лв.
главница, представляваща остатък за плащане от продажната цена на закупените животни и
3 459,99 лв. лихва за забава за периода от 01.08.2017 г. до завеждане на иска – 03.06.2020 г.,
ведно със следващата се законна лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на
сумата.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Установил е правилно фактическата
обстановка и въз основа на съвкупния анализ на събраните в производството доказателства
2
е достигнал до извода, че не е установено кой е действителния купувач на животните,
поради което е отхвърлил предявените главен и акцесорен иск за лихви против ответника.
Този извод на съда е правилен.
Безспорно установено по делото е, че на 11.04.2017 г. в гр. *** във фермата на ищеца
Р. са пристигнали ответникът В.В., придружаван от В.Д. и А.М. Не се спори,че са водени
разговори за закупуване на стадо животни , договорена е цена в размер на 16 250 лв. за
цялото стадо. Към момента на постигане на споразумението е заплатена сумата от 4 250 лв.,
като е договорено остатъкът от 12 000 лв. да бъде заплатен най-късно до 01.08.2017 г.
Животните са описани с индивидуални индентификатори в представеното и прието като
доказателство по делото ветиринарномедицинско свидетелство от 11.04.2017 г.- 2 бр. Като
получател в него е посочен ответникът В.В. и е посочен негов животновъден обект, в който
да се разтоварят закупените животни. Страните не спорят и досежно това,че остатъкът от
договорената продажна цена в размер на 12 000 лв. не е платен в уговорения срок.
Спорен е въпросът кой е купувачът по сделката – ответникът В., както твърди ищеца
или св.Д., както твърди ответникът. Съдът намира,че по делото липсват доказателства,
които да установяват по безспорен и категоричен начин, че именно ответникът е закупил
стадото и дължи заплащането на договорената цена. Свидетелските показания са
недопустими за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лв. Ограничението
на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо
договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В случая, доколкото
изобщо се оспорва съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника, то е
недопустимо тези отношения да бъдат установявани със свидетелски показания.
Извод за наличие на договорни отношения между страните не може да бъде извлечен
и от събраните писмени доказателства. В представените и приети като доказателство по
делото ветиринарномедицинско свидетелство от 11.04.2017 г. и от 13.05.2017 г. е посочен
като получател, съответно изпращач, ответникът В.В. Те обаче не обосновават извод за
собственост. Свидетелството се издава само за предвижване на описаните в него животни. В
него е посочено кой е изпращачът/отговорник на ЖО/, но не и собственикът. Индиция,че
между страните не е сключен договор за покупко продажба са и представените от ищеца два
броя договори за заем на парични средства от 11.04.2017 г., които договори са подписани от
В.Д.Д. / не е предмет на обсъждане действителността на тези два договора/. Последният в
показанията си твърди,че именно той е договарял закупуването на животните, платил е част
от цената, а за остатъка от 12 000 лв. подписал тези два договора за заем, като „ гаранция,че
ще заплати остатъка от сумата“, т.е по-скоро се установява наличието на сключен договор
между св.Д. и ищецът Р., но не и между Р. и ответника В.. Ето защо предявеният главен иск
като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. С оглед отхвърлянето на главния
иск неоснователен се явява и акцесорният иск за заплащане на лихви за забава, който също
следва да бъде отхвърлен. Достигайки до този извод РС Харманли е постановил правилно по
същество решение, което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260079 от 21.05.2021 г.на РС Харманли, постановено
по гр.д. № 541 по описа на съда за 2020 г.
ОСЪЖДА Р. Н. Р. от гр. ***, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на В. М. В. от гр. ***,
ЕГН ********** сумата от 994 лв. – направени по делото, пред въззивната инстанция
разноски, представляващи платено възнаграждение на адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4