РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Велико Търново, 09.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на девети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н.и прокурора Светлана Иванова, изслуша докладваното
от съдия Банев Административно дело № 34 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, подадена ***
Н.И. от ВТАК, като пълномощник на А.П.А.
с ЕГН **********, адрес ***, предявена
срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико
Търново /ОД на МВР – гр. В. Търново/. С молбата, с посочено правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът претендира заплащане на обезщетение за вредите,
причинени му от незаконосъобразен Електронен фиш за глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия Г № 0007687, издаден от ОД
на МВР – гр. Велико Търново, с който на А.А. е наложена глоба в размер на 250,00 лева. Изтъква
обстоятелството, че посоченият електронен фиш е отменен с Решение № 539/
04.12.2019 г. по НАХД № 1777/ 2019 г. на Районен съд – Велико Търново, необжалвано
и влязло в сила на 21.12.2019 година. Иска
се ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди, които последният оценява на
300,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по 1777/
2019 г. на Районен съд – Велико Търново. Претендира
се и заплащане на законната лихва върху горната сума считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание ищецът
не се явява и не изпраща представител. В депозирано писмено становище, чрез
пълномощника си по делото, заявява че поддържа предявения иск, излага доводи за
неговата доказаност по основание и размер, поради което моли да бъде уважен. Претендира и присъждане на направените в
производството по делото разноски в размер на 310,00 лева.
Ответникът,
Областна дирекция на МВР – гр. Велико Търново, чрез пълномощника си по делото ***Г.,
в представен отговор на исковата молба оспорва иска по основание и размер.
Поддържа становище за неоснователност и недоказаност на същия. Счита, че
направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с
производството по обжалването му, не представляват пряка и непосредствена
последица от отменения електронен фиш, като излага подробни доводи в тази
насока. Намира за недоказано и заплащането на адвокатското възнаграждение по
представения в НАХД № 1777/
2019 г. на ВТРС, договор за правна защита и съдействие от 09.10.2019 година. С
тези аргументи ответникът моли исковата молба да бъде отхвърлена. В условията
на алтернативност претендира намаляване на дължимото обезщетение, тъй като
заплатеното адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд, е
прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото. Ответникът не
претендира присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за настоящото производство,
предвид фактическата и правна сложност на делото.
Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава становище за основателност и доказаност на предявената претенция за имуществени вреди и лихви. Предлага искът да бъде уважен.
Съдът, като взе предвид изложените от
ищеца фактически обстоятелства, на които се основава искът и формулирания
петитум, определя предявения иск, като
такъв с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, който на основание ал. 2 от същия текст, следва да бъдат разгледани
по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като
взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От наличните по делото писмени
доказателства, представени от ищеца, както и от приобщеното НАХД № 1777/ 2019
г. на Районен съд – Велико Търново, се установява, че с Електронен фиш за глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия Г №
0007687, издаден от ОД на МВР – гр. Велико Търново, за извършено нарушение на
чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането на А.П.А. е било наложено административно наказание „глоба“, в
размер на 250,00 лева. Електронният фиш е бил обжалван от А. и е отменен като
незаконосъобразен с Решение № 539/ 04.12.2019 г. по НАХД № 1777/ 2019 г. на
Районен съд – Велико Търново, влязло в сила на 21.12.2019 година. Защитник на А.А.
*** е била *** Н.И. от ВТАК, за което се черпи информация от Договор за правна
защита № 0216163 от 09.10.2019 г., адвокатско пълномощно от същата дата и
съдебното решение. Съгласно отбелязаното в договора за правна защита и
съдействие, уговореното и платено в брой възнаграждение за един ***по делото на
районния съд, е в размер на 300,00 лева. Пълномощникът *** И. е изготвила
жалбата до районния съд, с която е представила писмени доказателства и е
направила доказателствени искания. В проведеното съдебното заседание на
06.11.2019 г. А. не се е явил и не е бил представляван.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в
резултат от отменен с влязъл в сила съдебен акт, незаконосъобразен електронен
фиш, издаден от ОД на МВР – гр. Велико Търново. Ищец е адресатът на отменения
електронен фиш. Ответникът – Областна дирекция на МВР – гр. Велико Търново е
юридическо лице със седалище гр. Велико Търново съгласно чл. 37, ал. 2 от
Закона за Министерството на вътрешните работи. Искът за отговорност на
държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, е
редовно предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК,
срещу субект по чл. 205 от АПК. Исковата молба е предявена пред родово и местно
компетентен съд – Административен съд - Велико Търново, съгласно Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/ 2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и
Втора колегия на ВАС, чл. 7 от ЗОДОВ и чл. 133, ал. 5 от АПК, доколкото
настоящият адрес на ищеца е в град Велико Търново.
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените
въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и стандартите на
извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския
съюз. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по
реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв
административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите на
този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата по
посочения ред.
В разглеждания случай безспорно се
установи, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът –
Електронен фиш за глоба Серия Г № 0007687 от 2019 г. на ОД на МВР – гр. Велико Търново, е отменен като
незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. По мотивите на т. 1 от
Тълкувателно постановление № 2/ 19.05.2015 г. по ТД 2/ 2014 г. на ОСГК на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС, и доколкото електронният фиш по своя правен
характер и последици се приравнява на наказателно постановление, съдът приема,
че издаването на въпросния фиш е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения във връзка с упражнена административно наказателна
компетентност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание
представлява административна дейност и в този смисъл въпреки спецификите
относно авторството и процедурата по издаването му, електронният фиш, както и
НП, представлява властнически акт, резултат от административна дейност, макар и
пораждащ наказателно-правни последици. Поради това настоящият състав намира
претенцията за обезвреда по реда на ЗОДОВ за допустима, а по същество – за
доказана първата от визираните по-горе предпоставки – отменен като
незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на
административна дейност.
При това положение съдът дължи
произнасяне по наличието или липсата на останалите материалноправни
предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за причинени вреди по
реда на ЗОДОВ, като следва да се разгледа всяка една от исковите претенции,
така както са заявени от ищеца. Както се каза, в настоящия случай тези
претенции касаят репарирането на имуществени вреди и лихви.
Неоснователни са възраженията на
ответника, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отменения
електронен фиш, а представлява сума, заплатена по сключен договор за оказване
на правна помощ във водено съдебно производство. Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие. Съобразно посоченото по-горе тълкувателно постановление и доколкото
електронните фишове за налагане на глоби по чл. 647, ал. 3 от Кодекса за
застраховането, се приравняват на наказателни постановления, цитираната
разпоредба е приложима и по отношение на този вид властнически актове.
Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за
отмяната на електронния фиш и единствено средство за защита на лицето, което
твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно с
издаването на такъв. Ако в производството по съдебно обжалване съответният
гражданин
е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното
възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на
имуществената сфера на адресата на незаконосъобразния електронен фиш. Така
претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издаден
електронният фиш, за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник.
Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с
обжалвания акт
в отношение на обуславяща причина и следствие. Гражданинът не би потърсил
адвокатска помощ и заплатил съответен хонорар, ако срещу него не е издаден акт,
увреждащ законните му права и интереси, защитата срещу който акт е единствено
по съдебен ред. Поради това не може да се възприеме тезата на
ответника, че застрашеното от административна санкция лице безпричинно е
платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издадения срещу него
електронен фиш. Всъщност единственият логичен мотив за ангажирането на
квалифицираната помощ и нейното заплащане, е преследваната от адресата на
електронния фиш цел – фишът да бъде отменен по предвидения от закона ред,
изискващ познания в областта на правото, каквито притежават адвокатите. Поради
това следва да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане
на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издадения
електронен фиш. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е
предизвикано от издаването на този фиш, който впоследствие е отменен от съда.
Предвид горните съображения и тези,
изложени в Тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС
по Тълкувателно дело № 2/ 2016 г., настоящият състав намира предявения иск за
имуществени вреди в размер на 300,00 лв., представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение по НАХД № 1777/ 2019 г. по описа на РС – Велико
Търново, за доказан по основание. Неоснователно от ответника се оспорва
действителното заплащане на договореното адвокатско възнаграждение за
производството по наказателното от административен характер дело. Съгласно
изричното отбелязване в договора от 09.10.2019 г., имащо значението на разписка
за получаване на сума, сумата от 300,00 лв. е платена от А.А. на *** Н., изцяло
в брой най-късно на датата на сключването на посочения договор. ***Н. е
осъществила договореното процесуално представителство и защита на Т.в
производството пред районния съд. Договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение по посоченото дело е в размера, определен от чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
приложимата при сключването и изпълнението на договора редакция т.е.
претендираните от ищеца имуществени вреди се явяват доказани и по размер.
Основателно се явява и искането за
присъждане на законната лихва върху сумата от 300,00 лв., като такава следва да
бъде присъдена от датата на подаване на исковата молба, както е заявено от
ищеца. Това разбиране е в съответствие с разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
според която при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора – чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. С подаването на исковата молба се счита,че
ответникът е поканен от ищеца и затова ще следва главницата от 300,00 лв. да бъде
присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба – 15.01.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изложеното, следва да бъде
уважен искът на А.П.А. за
присъждане на имуществени вреди в размер на 300,00 лв., представляващи
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един ***по НАХД № 1777/
2019 г. на Районен съд – Велико Търново и на законната лихва върху горната
сума, считано от 15.01.2020 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът претендира присъждане на
направени по делото разноски в размер общо на 310,00 лв., от които държавна
такса в размер на 10,00 лв. и заплатен адвокатски хонорар в размер на 300,00
лева. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. В случая съдът намира за основателно възражението на
ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може
по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна
сложност на делото. Доколкото законът не предоставя конкретни критерии в каква
степен следва да се счита, че дадено възнаграждение е прекомерно, насока за това следва да се вземе от текста на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
съгласно който размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде обоснован
и справедлив. Под понятие „фактическа сложност“ следва да се отнесат фактите от
обективната действителност, подлежащи на установяване във фазата на съдебното
дирене като необходими за правилното разрешаване на съответния спор. За
правната сложност значение имат относимите и значими за правилното решаване на
спора нормативни актове, брой предявени искове, извършените от страните
процесуални действия в хода на процеса, безспорност на правния казус и други.
Фактическите и правни възражения на страните не всякога са критерии за
сложност, а само в случай на тяхната относимост, състоятелност и основателност.
Съобразно тези критерии съдът намира, че фактическата сложност на настоящото
дело е относително ниска за този род дела, предвид предмета на спора –
обезвреда само за имуществени вреди, от един акт на администрацията; видът и
обемът на събраните по делото доказателства – обичайно приложимите и относими
такива; материалният интерес е изразим в размера на адвокатското
възнаграждение, заплатено в производството пред районния съд; спорните в хода
на настоящото производство обстоятелства и извършените от страните процесуални действия.
Правната сложност, обусловена от приложимите правни норми и естеството на
казуса в случая също се явява относително ниска в сравнение с други дела по
ЗОДОВ. Изхождайки от горното и при своевременно заявеното възражение на
ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лв., съдът намира, че същото действително се явява прекомерно и едно възнаграждение към двукратния
размер на минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата към приключване на
устните състезания редакция /съгласно Решение № 5419 на ВАС на РБ, ДВ бр. 45 от
2020 г., в сила от 15.05.2020г./, а именно 200,00 лв. , би покрило критериите
за обоснованост и справедливост. Предвид изложеното съдът намира, че следва да
присъди в полза на ищеца разноски за един ***в размер на 200,00 лв., както и
10,00 лв. – държавна такса, или общо 210,00 лева.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – гр. Велико Търново да заплати на А.П.А. с ЕГН **********, адрес ***, сумата от 300,00 /триста/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, резултат от отменен
като незаконосъобразен Електронен фиш за глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия Г № 0007687 от 2019 г., издаден от ОД
на МВР – гр. Велико Търново, ведно със законната лихва върху посочената сума от
датата на предявяване на иска 15.01.2020 г., до окончателното плащане на сумата.
Осъжда Областна дирекция на МВР – гр.
Велико Търново да заплати на А.П.А.
с ЕГН **********, адрес ***, направените в настоящото производство разноски общо в размер
на 210,00 /двеста и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на ищеца
да се извърши чрез пълномощника му по делото *** Н.А.И. от ВТАК, на посочения адрес за
призоваване: ***.
Административен съдия: