№ 14
гр. Ботевград, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:П. Д. С.
при участието на секретаря М. К. П.
като разгледа докладваното от П. Д. С. Гражданско дело № 20221810100103
по описа за 2022 година
Производството е по молба по чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.
Молителката- М. Р. М., с ЕГН ********** от с. Р., общ. П. е сезирала съда с
искане за издаване на заповед за защита срещу Т. Г. Г., ЕГН ********** от с. Б.и., с
когото са живели във фактическо съпружеско съжителство. В молбата си твърди, че
ответникът е извършил спрямо нея акт на домашно насилие на 17.01.2022 г., състоящо
се в следното: на посочената дата около 14:00 часа на централната градска улица в гр.
Л., докато молителката била в автомобил пред Изи Пей и магазин за домашни потреби,
ответникът й се обадил по телефона и й казал да излезе от колата да говорят, започнал
да крещи и да я заплашва, че ще я пребие, ако не изпълнява това, което иска. След това
се появил при колата и с напъване отворил една от заключените врати на автомобила,
хванал молителката за косата и започнал да я удря с юмрук в лицето, извлякъл я от
колата и започнал да я влачи по земята, ритал я по торса и гръдния кош, като й крещял,
че ще я убие, ще я унищожи и затрие от този свят, ще я закопае в земята. Хванал я и на
сила я набутал в чужда кола, като искал да я отвлече. Моли съда да издаде заповед за
защита, с която да наложи минимум мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН,
като задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, да му
забрани да приближава нея, жилището й в с. Р., общ. П., и обичайните й места за
социални контакти, за максималния предвиден в закона срок.
В приложената към молбата писмена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
молителката М. Р. М., е декларирала, че спрямо нея на 17.01.2022 г. е извършен акт на
домашно насилие от лицето Т. Г. Г., така, както е същото е описано в молбата й за
защита. Декларацията е подписана от молителката.
Ответникът- Т. Г. Г. от с. Б.и., общ. Т., в съдебно заседание се явява лично, като
заявява, че признава изцяло молбата. Сочи, че всичко се е случило така, както е
1
описано в молбата.
В съдебно заседание молителката, чрез пълномощника си, поддържа молбата,
като прави искане за постановяване на решение при признание на иска. Предвид това
при проведеното открито съдебно заседание по делото и на основание чл. 237, ал. 1 от
ГПК с протоколно определение съдът е прекратил съдебното дирене.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и направеното
искане от ищеца за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника,
намира следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена в предвидения по чл. 10 от
ЗЗДН едномесечен срок от извършване на акта на домашно насилие. Същата е
подадена от легитимирано за това лице съгласно чл. 8, т. 1 във вр. чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, а
именно от пострадало лице от домашно насилие, извършено от лице, с което е било във
фактическо съпружеско съжителство.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. В чл. 3 от закона е очертан кръгът от лица, които могат да търсят защита
по него, като в т. 2 са посочени като такива лицата, пострадали от домашно насилие,
извършено от лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство. В случая е безспорно, че страните са били във фактическо съпружеско
съжителство, следователно попадат в кръга от лица, легитимирани като страни по този
закон, и посочени в чл. 3, т. 2 от ЗЗДН.
Предмет на настоящото дело са конкретни действия на домашно насилие, които
молителката твърди да са извършени от ответника, и изразили се в това, че на
17.01.2022 г., в гр. Л., докато молителката била в автомобил пред Изи Пей и магазин за
домашни потреби, ответникът й се обадил по телефона и й казал да излезе от колата да
говорят, започнал да крещи и да я заплашва, че ще я пребие, ако не изпълнява това,
което иска. След това се появил при колата и с напъване отворил една от заключените
врати на автомобила, хванал молителката за косата и започнал да я удря с юмрук в
лицето, извлякъл я от колата и започнал да я влачи по земята, ритал я по торса и
гръдния кош, като й крещял, че ще я убие, ще я унищожи и затрие от този свят, ще я
закопае в земята. Хванал я и на сила я набутал в чужда кола, като искал да я отвлече.
Налице са предпоставките по чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при
признание на иска. Ответникът признава извършването на така описаните действия,
съставляващи акт на домашно насилие, като ищецът е направил искане за произнасяне
от съда с решение съобразно признанието. Не съществуват пречките по чл. 237, ал. 3
от ГПК, като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и със
същото страната може да се разпорежда.
Предвид това и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът следва да се произнесе
с решение съобразно признанието и при наличие на предпоставките по чл. 15, ал. 2 от
ЗЗДН за издаване на заповед за защита на пострадалото от домашно насилие лице, като
на извършителя бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН,
които съдът намира за подходящи с оглед естеството на извършения акт на домашно
насилие и предвид направеното искане за това, като мярката по т. 3 на чл. 5 от ЗЗДН
2
следва да бъде наложена за срок от 18 месеца.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на извършителя следва да се наложи глоба в
размер на 200.00 лв., чиито размер съдът определя с оглед направеното в хода от
ответника признание на иска и изразеното от същия съжаление за извършеното
домашно насилие.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН да заплати
в полза на РС – Ботевград държавна такса в размер на 25.00 лв. и 5.00 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, както и направените разноски от
молителката по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 15 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
ЗЗДН съдът
РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 151 от Закон за защита от домашното насилие
във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, на Т. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Б.и.,
общ. Т., мах. “Я.”, за извършен от него на 17.01.2022 г. акт на домашно насилие спрямо
М. Р. М., с ЕГН **********, от с. Р., общ. П., изразяващ се във физическо, психическо
и емоционално насилие, следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН Т. Г. Г., ЕГН **********
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. Р. М., с ЕГН
**********, от с. Р., общ. П..
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на Т. Г. Г., ЕГН **********
да приближава М. Р. М., с ЕГН **********, жилището й на адрес: с. Р., общ. П., както
и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 метра, за срок
от 18 /осемнадесет/ месеца.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Т. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес: с. Б.и., общ. Т., мах. “Я.”, ГЛОБА в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/.
ОСЪЖДА Т. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Б.и., общ. Т., мах. “Я.”, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН да заплати на М. Р. М., с ЕГН **********, от с. Р.,
общ. П., сумата от 700.00 лв. /седемстотин лева/ за направените разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Б.и., общ. Т., мах. “Я.”, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН да заплати в полза на РС-Ботевград сумата от 25.00 лв.
/двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса, както и 5 лв. /пет лева/ в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита срещу Т. Г. Г., ЕГН **********, като се
посочат последиците при неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
Препис от решението и заповедта да се връчат на страните и на РУ на МВР – П.
и РУ на МВР – Т..
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването не
спира изпълнението.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от
връчването му.
3
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
4