Определение по дело №387/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.166, ал.2 и ал.3 от Административно -процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане по чл. 166, ал.4 от АПК, подадено от С.Д.С.Х.,ЛНЧ **********,чрез адвокат П. М.Д. и адвокат П. К. ,със съдебен адрес:***,за спиране на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0432-000035/21.01.2024г.,издадена от И. Г. Т.,на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР-Пловдив,РУ 01 Пловдив,с която на основание чл.171,т.2А,б.б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка-„прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.

Искането е направено ведно с подадената жалба срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0432-000035/21.01.2024г.,издадена от И.Г. Т.,на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР-Пловдив,РУ 01 Пловдив.

След преценка на наведените с искането доводи и на доказателствата по делото, съдът намира искането за спиране на заповедта за процесуално допустимо при висящо производство по оспорване на административния акт.

Жалбата срещу ПАМ, ведно с искането за спиране на предварителното изпълнение е направено в срок -на 07.02.2024 г., при връчване на заповедта на 24.01.2024г.

Относно правния интерес на жалбоподателя.

Принудителната административна мярка е приложена от административния орган на основание чл. 171, т. 2А,б.б от ЗДвП , предвиждаща “ прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“..

С приложената принудителна административна мярка непосредствено се засягат правата на жалбоподателя, поради което за него е налице правен интерес от оспорването.

Ето защо Х. има правен интерес от подаване на жалбата и заявеното искане по реда на чл.166 от АПК.

Разгледано по същество искането е неоснователно, по следните съображения:

Установява се,че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0432-000035/21.01.2024г.,издадена от И. Г. Т.,на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР-Пловдив,РУ 01 Пловдив, на основание чл.171,т.2А,б.б от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка-„прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.

ПАМ е наложена на жалбоподателя за констатирано нарушение по чл.5,ал.3,т.1,пр.1 от ЗДвП за това,че на 21.01.2024г. около 18:53 часа в с.Първенец,на ул.“Св.Св.Кирил и Методий“, С.Д.С.Х. като водач на МПС „Ленд Ровър“ с рег. № ****,държава Великобритания ,управлява МПС след употреба на алкохол.На водача е извършена проба в 18:53 часа с техническо средство Дрегер алкотест 7510 с фабричен номер ARDM -0253,калибровано до 05.2024г.,което отчита положителна проба 1,06 на хиляда/промила/ алкохол в кръвта,измерено чрез издишания от водача въздух.На водача е издаден и връчен талон за медицинско изследване.Прието е,че с това жалбоподателя виновно е нарушил чл.5,ал.3,т.1,пр.1 от ЗДвП-„управлява МПС,трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда вкл.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 от Закона за движение по пътищата, оспорването на заповедта не спира изпълнението.

Във всички случаи на издаване на заповед за налагане принудителна административна мярка по чл.171, ал.1 от ЗДвП, какъвто е процесният случай, обжалването не спира изпълнението на мярката. Административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на нормативен акт. Налице е допуснато по силата на самия закон предварително изпълнение на акта, което от своя страна означава, че законодателят презюмира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. За разлика от хипотезите, когато с изрично разпореждане, административният орган може да допусне предварително изпълнение на акта, само при наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, в които административният орган следва не само да посочи някоя от тях, но и подробно да я мотивира, в този случай органът издал акта не е длъжен да излага конкретни мотиви относно съществуването на някое от предвидените в чл. 60 от АПК условия, тъй като горните се предполагат по силата на закона.

Обратно, целта на спиране изпълнението на административния акт е да се осигури защита на лицето, подало жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл.60, ал.1 от АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя / арг. чл.166, ал.2 от АПК/. В тежест на жалбоподателя пред съда е да посочи и установи наличието на обстоятелства, поради които спирането изпълнението на акта е основателно. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране да докаже чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, като настъпването й следва да е достатъчно вероятно.

В настоящия случай жалбоподателят сочи,че за него от оспорената заповед ще настъпят значителни или труднопоправими вреди.Поддържа се,че дерегистрираният автомобил е съпружеска съсобственост и горното ограничавало конституционните права на съпругата му Х.,която също била шофьор и не можела в настоящия случай да ползва автомобила,следвало да използва за това кола под наем или такси.

При така посочените обстоятелства,съдът намира искането за неоснователно.Безспорно прекратяване регистрацията на МПС на жалбоподателя му създава проблеми,но тъй като целта на спиране изпълнението на административния акт е да се осигури защита на самото лице, подало жалбата и то да се защити неговия живот,както живота и здравето и на другите лица -участници в движението ,то надделява обществения интерес над частния.Следва да се посочи,че към жалбата липсват каквито и да е доказателства,че процесният автомобил принадлежи и на съпругата на жалбоподателя ,както и не става ясно кои конституционни права са й нарушени,а още повече да са представени и доказателства за това.Налице са единствено твърдения.

Освен това налагането на ПАМ по ЗДвП е с цел - осигуряване на безопасността на движението по пътищата,а както е видно в конкретния случай има данни,че жалбоподателят управлява МПС под въздействие на алкохол.

С оглед горното ,искането следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл.166 от АПК, Административен съд-Пловдив,I отделение, I състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Д.С.Х.,ЛНЧ **********,чрез адвокат П. М.Д. и адвокат П.К. ,със съдебен адрес:***,за спиране на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0432-000035/21.01.2024г.,издадена от И. Г. Т.,на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР-Пловдив,РУ 01 Пловдив

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт.

Съдия: