Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 324

град Габрово, 28.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на двадесет и седми юли ..................................... през две хиляди и двадесета година ..................... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА .................................. и в присъствието на прокурора ................................................................................. като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 600 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя А.С.Н. *** е обжалвал Електронен фиш Серия К, № 1753532 за налагане на глоба за нарушение, установено чрез автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР Габрово, с което за осъществено на 06.08.2017 година нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, констатирано и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М 512, на същият е наложена “Глоба” в размер на сумата от 400 лева, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. По съображения, подробно изложени в подадената жалба, жалбоподателя е счел издадения електронен фиш за незаконосъобразен, и го е обжалвал като такъв с искания за неговата цялостна отмяна, в едно с всички законни последици, които произтичат от това.

Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с което жалбата е изпратена до съда, от същата се поддържат искания за оставяне на жалбата без уважение, както и за потвърждаване на атакуваният чрез нея електронен фиш като правилен и законосъобразен.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

Към месец август 2017 г. жалбоподателя А.Н. *** се е явявал собственик на МПС – лек автомобил марка “Ситроен”, модел “ВХ”, който е притежавал Рег. № РР 55-54 АС.

На 06.08.2017 г. упоменатото МПС се движело по ул. „Търновско шосе”, път I-5, в посока от гр. Габрово. Около 15,48 часа на тази дата, докато пътувал в указаната посока по участък (в района на км.144+803) от тази улица и път, разположен зад бивша мебелна къща „Арон” в границите на гр. Габрово, въпросния автомобил бил заснет да се движи със скорост от 87 км/ч, надвишаваща с 37 км/ч тази, разрешена в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за населени места. Движението е заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М № 512, което (според приложените писмени материали) е представлявало такова за измерване от мобилен тип. Въз основа на това от ОД на МВР Габрово е издаден и процесния електронен фиш серия К, № 1753532, чрез който за осъщественото при управлението на автомобила нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, констатирано и заснето под формата на клип (№ 12384) с описаното автоматизираното средство, на жалбоподателя е била наложена “Глоба” в размер на сумата от 400 лева, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

 От данните, които се съдържат в приложените на л. 19-20 и л. 26-27 от делото писмени материали, е видно, че обжалвания електронен фиш е бил връчен на жалбоподателя на 09.06.2020 г. Данните за поставеният в нея Вх. № и дата сочат, че жалбата е постъпила при наказващия орган на 15.06.2020 година, или в рамките на определения (с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП) 14 дневен срок, започнал да тече от получаването на електронния фиш. С оглед на изложеното и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, същата следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на обжалвания фиш.

Въз основа на отразеното в представените писмени материали може да се заключи, че е налице действително извършено нарушение, което се явява индивидуализирано по съответния ред. Бланката на обжалваният ел. фиш съдържа информация за: съответната структура на МВР, на чиято територия е установено това нарушение; мястото, датата и точния час за извършване на същото; регистрационния номер на МПС и собственика, на когото последното е било регистрирано; описание на нарушението и нарушените разпоредби чрез него; размера на глобата и данни за срока, сметката и начините за нейното доброволно заплащане. При наличието на изброените по-горе реквизити и отразеното в заснетия клип, който е приложен към фиша и представлява неразделна част от него, следва да се приеме, че фишът съдържа именно такова описание на нарушението, каквото е предвиждала разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в редакцията по ДВ бр. 54/05.07.2017 г. (в сила от 08.07.2017 година) действала към датата за неговото извършване. Приложената на л. 14 от делото извадка от дневник сочи, че конкретно използваното средство за измерване на скоростта (мобилна система за видеоконтрол от типа TFR1-M, № 512) е преминала през метрологична проверка на 16.06.2017 година и е било техническо изправно към към нея, а удостоверението на БИМ под № 10.02.4835 (на л. 21), което определя тази система като одобрен тип средство за измерване по смисъла на чл. 32, ал. 1 от ЗИ, е било със срок на валидност до 24.02.2020 година. При това положение и при отбелязаната дата (19.10.2018 г.) за следващата предстояща метрологична проверка, не може да се счита, че на 06.08.2017 година тя не е установила конкретната скорост (а от тук – и самото нарушение) по един обективен начин независимо от двете различни стойности за нея, отразени в снимковия материал (л. 11) и електронния фиш. Освен че е по-благоприятна за водача, посочената във фиша по-ниска стойност, която е послужила като основа за неговото санкциониране, има своето логическо обяснение заради данните, отразени в протокола за проверка от л. 8, след като приспадната разлика от 3 км/ч съответства на допустимата максимална грешка, която е възможно да се получи при измерването чрез тази система. Следва да се отбележи, че към момента на заснемането му  по съответния участък за движение от ул. „Търновско шосе” и път I-5 в границите на гр. Габрово, е пътувало само едно МПС – автомобила с Рег. № РР 55-54 АС. Очевидно е, че след като това е така, то не би могло да съществува съмнение, че превишената скорост се отнася именно за него, щом като в лентата не е заснето друго МПС, което да е пътувало в неговата посока на движение към град Дряново. Изложеното, съпоставено с липсата на поддържани твърдения в жалбата, че автомобилът е бил управляван от друго лице, води до недвусмислен извод, че отговорността за нарушението следва да се носи не от друг, а именно от жалбоподателя, на чието име е било регистриран и превозното средство.

Чрез §3 на ЗИЗДвП (Обн. ДВ бр. 54/2017 г., в сила от 08.07.2017 г.) са били внесени изменения в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Като съпостави действащата редакция на посочената норма след тези изменения заедно с легалното определение за „автоматически средства и системи”, дадено в §6, т.65 от ДР на ЗДвП, съдът прие, че нарушението е установено по предвидения ред, противно на това, което се поддържа в подадената жалба. Присъствието или отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, в който е било монтирано средството за измерване от мобилен тип, е било свързано само с действия по позициониране или придвижване на това МПС до определения участък от пътя, насочване на системата радар-камера към обектите или участъците на наблюдение, въвеждане на работните параметри и ограниченията на скоростта, както и стартирането на самата система. От този момент нататък нейната работа се подчинява на същите принципи, които са характеризирали и тази при стационарните радарни системи. При двете измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се върши напълно автоматично от системата радар-камера-компютър, без да има възможност за влияние (било то умишлено, или по невнимание) върху процесите по измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с TFR1-М № 512. Предвид изложеното не може да се счита, че нарушението не е било установено в съответствие с предвидения от закона ред, както и че поради това издаденият във връзка със същото електронен фиш не е могъл да прояви присъщите на него установителни и санкционни функции, които произтичат от определението за такъв по §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Подобно обстоятелство би могло да бъде налице само ако конкретното превишение на измерената скорост би довело и до налагане на друго по вид наказание, свързано с лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки. Настоящия казус обаче не е такъв, поради което не може да се счита, че нарушението е следвало да бъде установено чрез съставен акт и санкционирано с издадено въз основа на него НП.

Безспорно е, че административно-наказателната отговорност за всяко едно административно нарушение, към които спада и отразеното в обжалваният електронен фиш, би могла да се реализира при спазване на установени от закона условия, между които спада и изискването да не е изтекъл съответния давностен срок за нея, защото същият  представлява обстоятелство, което обективно изключва възможността за нейната реализация. Продължителността на този срок зависи не само от вида на нарушените законови разпоредби, но и от датата за издаване на съответния акт, с който нарушението е било санкционирано. Обжалваният електронен фиш не съдържа данни, които да установяват датата на неговото издаване. Същата не е предвидена като задължителен реквизит в него както чрез разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, така и в приложените на л. 10 писмени материали, свързани с одобрения (съобразно нея) от Министъра на вътрешните работи образец на бланка за такъв фиш, издаван към датата за извършване на нарушението. След като това е така, а заради изложеното по делото не е възможно да бъдат събрани доказателства за тази дата, не може да се заключи, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя се явява реализирана в разрез с установените давностни срокове по чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН вследствие на обстоятелството, че  ел. фиш е бил издаден след 06.08.2018 година – датата, на която е изтичал предвиденият за съответния вид нарушение едногодишен срок. Това, че той е бил връчен на жалбоподателя едва на 09.06.2020 година, също не би могло да наложи подобно недвусмислено заключение, тъй като тази дата представлява безспорно доказателство единствено за несвовременното изпълнение на задължението за връчване на самия електронен фиш след момента на неговото издаване, но не и за факта, че същият е бил издаден след изтичане на предвидения давностен срок за отразеното в него нарушение.

Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, тъй като като с изтичането на предвидения такъв административно-наказващия орган изгубва предоставената му от закона възможност да я осъществи. ЗАНН не съдържа регламентация на въпросите, които са свързани с погасяване на възможността за наказателно преследване на едно административно нарушение по давност. Вследствие на това, а и тъй като тази погасена възможност съставлява събитие, което води до изключващо отговорността обстоятелство, то по отношение на тях (съгласно указаното в чл. 11 от ЗАНН) следва намерят приложение съответните разпоредби на НК. В този смисъл е и тълкуването, прието в задължителната за прилагане съдебна практика, каквато представлява Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на II-ра колегия на ВАС.

Сроковете, които имат отношение към давността за наказателно преследване на престъпленията, са уредени в чл. 80 от НК. Чл. 81 от НК дефинира случаите, в които давността прекъсва или спира, а ал. 3 от него определя продължителността на абсолютната давност, която (независимо от спирането или прекъсването на давността) настъпва при изтичане на срок, който надвишава с ½ този, посочен в чл. 80 от НК. Последната норма въвежда различни по продължителност периоди от време с оглед вида и размера на наказанията, налагани за извършваните престъпления, които по отношение на наказуемите с „Глоба” такива се явяват в рамките на „Три години”, съгласно указаното в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

След като съобрази изложените обстоятелства, както и факта, че от началния момент на давността (която е започнала да тече от извършване на нарушението – 06.08.2017 г.) до датата за образуване на производството въз основа на подадената от лицето жалба, е изтекъл период от време, по-малък от предвидения максимален срок („Четири години и шест месеца”) за наказателното преследване на извършеното от същият нарушение, през който електронния фиш не е влязъл в законна сила, съдът прие, че тази възможност не е отпаднала поради неизтеклия абсолютен давностен срок за него. Като е съобразил изложеното и е санкционирал жалбоподателя, административно-наказващия орган е издал един законосъобразен акт, който следва да се потвърди. Съответната глоба се явява наложена въз основа на санкционна норма, която предвижда наказание за нарушение от вид, какъвто е установен и в настоящия случай, като при отразените с последната стойности  (в редакцията на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която се явява приложима поради обстоятелството, че се касае за превишаване на скорост за движение в населено място) същата е определена именно в предвидения с тази норма размер.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш със Серия К, № 1753532  за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР - Габрово, с който за осъществено на 06.08.2017 година нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, констатирано и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М 512, на А.С.Н. ***, ЕГН **********, е наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 400 (четиристотин) лева, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

          РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..............................