РЕШЕНИЕ
№ 20692
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110146461 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ********, представлявано от ААв-
Изпълнителен директор срещу Я. Й. В., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, с която се иска
да бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумите: 28.03 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
07.2014г. до 04.2015г., 7.96 лв.- мораторна лихва за периода 16.09.2015г., до 23.04.2018г„ а
за дялово разпределение- 18.81 лв.- главница за периода от м.07.2014 г. до м.05.2015 г. и 5.30
лв.- лихва за периода 10.07.2015г. до 23.04.2018г., ведно със законната лихва върху двете
главници от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 28519/2018 г. на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, Аб. №: 11111 ИД номер: 1111.
Ищецът твърди, че ответника е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
1
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Твърди се, че ответника е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не са погасил задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР”
ЕООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника, чрез назначения особен представител оспорва
исковете. Сочи се, че не са представени документи, установяващи по безспорен начин
собственост или учредено право на ползване по отношение топлоснабдения имот, от които
да се обоснове изводът, че ответникът има качеството на „Потребител на енергийни услуги“.
Оспорва се общите условия да са публикувани, съответно се сочи, че липсват доказателства,
че през процесния отчетен период страните да са били обвързани от валидно облигационно
отношение.
Прави се възражение, че за периода от месец 07.2014 год. до месец 04.2015 год.
вземането на „ФИРМА” ЕАД е погасено по давност.
Оспорва се по съдържание приложения към исковата молба договор №644/05.09.2000
год. между етажната собственост в сградата и „ФДР” ЕООД.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 04.05.2018 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Я. Й. В. за следните суми: 28,03 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.07.2014 г. до 30.04.2015 г. за имот с аб.№ 11111, ведно със законната лихва от 04.05.2018
г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 7,96 лв. за периода от
16.09.2015 г. до 23.04.2018 г.; сумата от 18,81 лв., представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2015 г., ведно със законна лихва
от 04.05.2018 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 5,30 лв. за
периода от 16.09.2015 г. до 23.04.2018 г.- Неизплатени задължения за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: АДРЕС аб.№ 11111.
С разпореждане от 05.06.2018 г. по ч. гр. д. № 28519/2018г. по описа на СРС, съдът е
2
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на основание чл. 415,
ал. 1, т.2 ГПК на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск. В срока по
чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Приложен по делото е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 1111
том 1111, рег. №11111, дело 1111 от 16.04.2015 г. на Нотариус ИН, по силата на който Я. Й.
В. продава на трети по делото лица апартамент, находящ се в АДРЕС
Представен е договор от 05.09.2000 г. между „ФДР“ ЕООД, и етажната собственост с
адрес: АДРЕС, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както
и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки
за консумираната топлинна енергия.
Ангажиран е договор, сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФДР“ АД, при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представена по делото е общата фактура от 31.07.2015 г. Видно от същата към тази
дата са издадени кредитни известия за прогнозните месечни фактури за периода от месец
май 2014 г. до месец април 2015 г. в общ размер на 274.84 лева. Направено е изравнение за
периода като е направено намаляване със сумата от 6.41 лева и е издадена фактура за сумата
от 211.44 лева.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от
м.07.2014г. до м.04.2015г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на
доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която сума
са издадени и осчетоводени фактури от ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
3
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт се установява, че ответникът Я. Й. В. за
част от процесния период – от 01.07.2014г. до 16.04.2015г. е собственик на процесния
топлоснабден имот.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и ответника за част от
процесния период /от 01.07.2014г. до 16.04.2015г./ е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба,
каквито са Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от
12.03.2014 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за част
от исковия период/ от 01.07.2014г. до 16.04.2015г. / между главните страни е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за
битови нужди относно апартамент с адрес: АДРЕС
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФДР“ ЕООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода
от м.07.2014г. до м.04.2015г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на
4
доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която сума
са издадени и осчетоводени фактури от ищеца.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т. е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т. е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК/ арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/- 04.05.2018 г. Така към датата на подаване на исковата
молба е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 04.05.2015 г.
В процесния случай погасени по давност са всички суми по прогнозните месечни
фактури за периода до месец март 2015 г. Потребителят дължи единствено сума за 16 дни- за
периода от 01.04.2015 г. до 16.04.2015г., когато се е разпоредил с процесния топлоснабден
имот или сумата от 8.82 лева ( от дължимата за м. 04 сума от 42.61 лева по прогнозна
месечна фактура за съответния месец е налице редукция след изравнението на ФДР с 26.08
лева. Остатъкът от 16.53 лева е за целият месец април, съответно пропорционално за
периода от 01.04.2015 г. до 16.04.2015 г. дължимата сума е 8.82 лева.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2008 г.. купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а за изравнителните сметки – в 30-дневен срок след датата на издаване на
съобщението за дължимата сума.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т. е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т. е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Следва да се посочи, че за разлика от ОУ на ищцовото дружество от 2008 г. и 2016 г.
тези от 2014 г. изискват публикуването им на интернет страницата на продавача на
процесните фактури. Константна е съдебната практика по дела на „ФИРМА“ ЕАД, че това
не може да се установи от нотариус, а такива констативно протоколи не са представени и по
делото. Доколкото цялото процесно вземане е свързано с общата фактура от 31.07.2015 г., за
която се прилагат ОУ от 2014 г. следва да се приеме следното: Съгласно разпоредбата на
чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус
относно престирането на цената на услугата дялово разпределение, длъжникът изпада в
5
забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за
определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата се като
главница сумата. До приключване на производството пред първоинстанционния съд
ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването на ответника на такава
покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение, съобразно което
последният не е изпаднал в забава и не дължи на „ФИРМА” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1
ЗЗД.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФДР“ ЕООД.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „ФИРМА” ЕАД – в
качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение за
необхватния от давност период от 01.04.2015 г. до 16.04.2015г е правилно определена и е на
обща стойност от 1.00 лева
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на „ФИРМА” ЕАД
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 5.30 лв.- лихва за периода 10.07.2015г. до
23.04.2018г
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 85.78 лв., от общо дължим размер от 525 лева/ в т.ч. държавна такса- 25 лева, 400 лева-
депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -12.25 лева от пълен размер от 75
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Я. Й. В., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС,
дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК сумата от 8.82 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с
адрес: АДРЕС, Аб. №: 11111 ИД номер: 1111 за периода от 01.04.2015 г. до 16.04.2015 г. ,
ведно със законната лихва от 04.05.2018 г. до изплащане на вземането, както и суми за
дялово разпределение 1.00 лева за периода от 01.04.2015 г. до 16.04.2015 г. , ведно със
законната лихва от 04.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28519/2018 г. на
СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена топлинна енергия за сумата над
уважения размер от 8.82 лева до пълния предявен размер от 28.03 лева и за периодите от
01.07.2014 г. до 31.03.2025 г. и от 17.04.2015г. до 30.04.2015 г. , иска за мораторна лихва за
сумата от 7.96 лева за периода 16.09.2015г., до 23.04.2018 г., иска за главница за дялово
разпределение над уважения размер от 1.00 лева до пълния предявен размер от 18.81 лв. и
за периодите от 01.07.2014 г. до 31.03.2025 г. и от 17.04.2015 г. до 30.04.2015 г. иска за
мораторна лихва върху сумите за дялово разпределение за 5.30 лв.за периода 10.07.2015г. до
23.04.2018г.,както и претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на
главницата.
ОСЪЖДА Я. Й. В., ЕГН **********, да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д.
№ 28519/2018 г. на СРС в размер на 12.25 лв., както и за настоящото производство, в размер
на 85.78 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7