№ 126
гр. Стара Загора, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоньо М. Тонев
Членове:Мариана Д. Христакева Панова
Татяна Гьонева Коева
при участието на секретаря Минка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Тоньо М. Тонев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20215500602148 по описа за 2021 година
Производството е по Глава ХХІ от НПК.
Обжалвана е от П. Й. П., чрез защитника си адв. Е.А. Г. от САК,
присъда №260006 от 18.01.2021 год. по НЧХД №2052/2019 год. по описа на
Старозагорски районен съд, с която жалбоподателят е признат за виновен в
това, че на 28.07.2019г. в град Стара Загора е разгласил позорни
обстоятелства за ЯНК. Г. ЯНК. от с. град Стара Загора, че “има няколко
запора за стотици хиляди към „Пиреос банк“, които не обслужва от години.“,
като клеветата е разгласена публично и по друг начин, поради което и на
основание чл.148 ал.2 пр.1 вр. ал.1 т.2 от НК вр. чл.54 от НК e осъден на
глоба в размер на 5000.00 лева и на обществено порицание, което да се
изпълни чрез обявяване на съдебния акт в кметството по местоживеене на
подсъдимия.
Според въззивната жалба на адвокат Ем. Г. присъдата е неправилна,
необоснована и постановена в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. Прави се искане присъдата да бъде отменена и
постановена нова, с която подсъдимият бъде признат за невиновен и оправдан
по посоченото обвинение,както и да му се присъдят направените разноски по
водене на делото.
Против присъдата е постъпила и въззивна жалба и от адв. Д.Е. от
АК-Стара Загора, като повереник на частния тъжител ЯНК. Г. ЯНК., в която
се сочи, че присъдата в частта, в която подсъдимият П. Й. П. е признат за
1
невинен затова, че:
-На 28.07.2019 г., чрез публикуване в социалната мрежа „Фейсбук"
казал нещо унизително за честта и достойнството на ЯНК. Г. ЯНК., като
обидата е нанесена публично и по друг начин – престъпление по чл.148 ал.1
т.1 и 2 пр. последно вр. чл.146 ал. 1 от НК и за това,че на:
-На 28.07.2019г., в социалната мрежа „Фейсбук" публично и по друг
начин разгласил за ЯНК. Г. ЯНК. позорни обстоятелства с публикуваното
„...Защо излъга хората, че си голям бизнесмен? Плюеш ги само, използваш
трибуната на общински съвет за да си крадеш от нашите парички..." -
престъпление по чл.148 ал.2 пр.1 вр. ал.1 т.2 вр. чл.147 ал.1 от НК.
Искането е първоинстанционната присъда, като неправилна и
необоснована да бъде изменена и постановена нова, с която съдът да признае
подсъдимия П. Й. П. за виновен и по обвиненията, с които е предаден на съд.
Районния съд е приел от фактическа страна следното:
На 29.07.2019г., преди обяд, тъжителят Я. Я. и свидетелката И.Л.
били в заведение „Кенди“. Св. Ив. Л. с личния си мобилен телефон влязла в
социалната мрежа „Фейсбук" и попаднала на публикувани от П. Й. П.
публикации, в група „Истината за Стара Загора", а именно: „Я.Я. има няколко
запора за стотици хиляди към Пиреос банк, които не обслужва от години.
Някой има ли идея как получава заплатата си от общината и с чие
съдействие? Я.Я. наистина ли си такъв кредитен мошеник? Защо излъга
хората, че си голям бизнесмен? Плюеш ги само, използваш трибуната на
общинския съвет за да си крадеш от нашите парички и да се биеш в гърдите
като гибон - орангутан, колко велик си? Браво Я.Я.. Ти наистина си най -
екзотичният екземпляр". Свидетелката веднага показала публикациите на
тъжителя.
Същият ден - 29.07.2019г., в 15.25 часа, тъж.Я.Я. посетил В. П.а,
помощник - нотариус по заместване при Елка ТЕ., Нотариус с per. № *** в
канцеларията й, в град Стара Загора, ул.„***в" № ***, където заявил, че във
социалната мрежа „Фейсбук" имало обидни и клеветнически за него
публикации от П.П., в група „Истината за Стара Загора". Бил изготвен
констативен протокол от 29.07.2019г., с нотариална заверка на съдържанието
публикувано в групата „Истината за Стара Загора“.
В направената разпечатка на профил на подсъдимия П. П. в групата
„Истината за Стара Загора“ е установена публикация от 28.07.2019г.
Профилът бил с идентификатор „hedwin". В разпечатката се констатират и са
налични коментираните в тъжбата процесни слова. Помощник-нотариусът
видял публикацията от профила на П.П., „качена" във „Фейсбук“ - групата
„Истината за Стара Загора" от 28.07.2019г. със съдържание, което е копирано
в констативния протокол и е направена разпечатка на самата страница, приета
като писмено доказателство по делото.
Впоследствие се установява, че процесните публикации са изтрити.
2
От фактическа страна по делото основен въпрос е авторството на
публикациите, които са предмет на обвинението и са визирани в тъжбата на
Я.Я..
Първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият П.П. е автор на
процесните публикации, позовавайки се на показанията на свидетелите: В.
П.а, И.Л., Ж.Д., С.Г., констативния протокол приет като писмено
доказателство, ведно с приложението към разпечатка на страница от
„Фейсбук". Освен това, по делото е несъмнено установено, че подсъдимият
има познания и опит с работата с компютърни системи и технологии и е
добре запознат с функционирането на социални мрежи.
Свидетелите Ив. Л., Ж. Д. и Ст. Г. са декларирали пред първата
инстанция, че са видели и прочели написаното за тъжителя от подсъдимия от
неговия профил във „Фейсбук". На тези свидетели съдът е предявил
разпечатките от „Фейсбук" и те са потвърдили, че това е снимката на
подсъдимия, неговия профил, както и публикуваните изрази писани за
тъжителя. Свидетелите заявили, че са видели всичко това от своите лични
телефони.
В тази насока са и показанията на разпитаните пред първа
инстанция свидетели Д. П.а и А.И.. Характерът на професията на св.Дес.
П.а(журналист) и активността на подсъдимия П. П. в социалните мрежи е
провокирал интереса на свидетелката да следи профила на подсъдимия във
„Фейсбук“. В тази връзка й направило впечатление промяната в
разширението на идентификатора на профила на подсъдимия, което последно
е било „fakedob".
В констативния протокол от 29.07.2019 год. и от разпечатката към
него са публикувани цитираните в тъжбата изрази.
Тези доказателства са дали основания на районния съд да заключи,
че профилът на подс.П. П. с идентификатор „hedwin" е съществувал отдавна,
същият е сменил идентификатора си с „fakedob", за да скрие истинския си
идентификационен номер, но това именно е профил на подсъдимия, от който
е направена публикацията, „качена" на 28.07.2019 г. в група „Истината за
Стара Загора" и от който е разпечатката на коментарите от нея.
В своите мотиви към обжалваната присъда първоинстанциония съд
не е кредитирал показанията на свидетелите Й. Й. и Ал. И., според които през
юни 2019 год. подсъдимият е с хендъл във „Фейсбук“ – „fakedob“.
Във връзка с основния въпрос по делото - авторството на
публикациите във „Фейсбук“, районният съд е назначил съдебно-техническа
експертиза. Отговор, по отношение идентичността на профила с
идентификатор „„hedwin" към датата на публикацията, според вещото лице,
може да бъде даден единствено от социалната мрежа „Фейсбук“. Вещото
лице е пояснило значението на временния идентификатор като е посочил, че
към момента на изготвяне на заключението идентификатора на подсъдимия
3
не съвпада с този от констативния протокол.
Въззивната инстанция също направи опит да изясни този ключов
въпрос, като назначи две съдебно-технически експертизи. Заключенията на
тези експертизи не са по-различни от приетата съдебно-техническа
експертиза от първоинстанционния съд. След като са извършили проверка
във „Фейсбук", група „Истината за Стара Загора", вещите лица са
констатирали, че процесните публикации липсват. Пояснили са, че това,
което има отношение към идентичността на профила в случая е „hedwin",
представляващо временен идентификатор на профила, за бърз достъп и
единствено „Фейсбук" е в състояние да даде информация, да потвърди, или
да отрече категорично в дадения момент кой профил е ползвал дадения
идентификатор. Всяка една публикация в група може да бъде изтрита от
следните три лица - който я направил; администраторите на групата и
„Фейсбук“, като това включва автоматичните им системи за откриване
нарушения на правилата и администрацията на „Фейсбук“. В момента на
проверка от вещите лица, идентификаторът на профила на П. не съвпада с
този от констативния протокол. Вещите лица са отговорили, че в един и същ
момент не може да има два профила с един и същ идентификатор, но е
възможно идентификаторът да е ползван от един човек, а след като се
освободи, впоследствие да се ползва от друг друг потребител.
Вещите лица и от трите експертизи не могат да потвърдят, или да
отрекат дали процесиите слова(текст) описани в тъжбата са направени от
профила на подс. П. П., но отговорят, че може този профил, който съществува
отдавна с идентификатор „hedwin", да бъде променен, като му се смени
идентификатора.
Въззивният съд намира, че по отношение авторството на въпросната
публикация от 28.07.2019г. в социалната мрежа „Фейсбук“, направена от
профил Р.Р. с идентификатор „hedwin“ са събрани достатъчно косвени
доказателства, които образуват необходимата верига от доказателствени
средства, водещи до единствен и еднозначен възможен извод, че именно
подсъдимият П. Й. П. е написал процесната публикация.
Все в насока разкриване на обективната истина и в изпълнение
задълженията по чл.13,ал.1 НПК, настоящата инстанция изиска допълнителна
писмена информация от „Банка Пиреос“ и Община Стара Загора, относно
наложени запори върху сметки на тъжителя ЯНК. Г. ЯНК., разпита св.В. ИВ.
М., бивш служител на Банка “Пиреос“.
В съдебно заседание на 16.03.2022 год. св.В. М. обяснява, че си
спомня случая, когато през лятото на 2019 год.(15.07.2019 год.) банката е
посетил клиент(подс.П. П.), който е пожелал да внесе парична сума по сметка,
която служителите на банката са констатирали, че е от така наречените
„спяща“,т.е. сметка без движение и без актуални клиентски данни на
титуляря. „Този титуляр на спящата сметка имаше запор върху нея, даже не
един, а повече. Не мога да кажа точно“. В съдебно заседание на 18.05.2022
4
год. подсъдимият П. П. в своите обяснения заявява: “Едно от нещата, които
чух ясно, че има няколко запора за стотици хиляди лева. Това чух от
служители на банката. Аз няма как да зная за запорите и дължимата сума“.
Две седмици, след като подс. П. П. е “узнал“ при посещението си в
банката тази информация, във “Фейсбук“ се появява въпросната публикация.
При установената от районния съд фактическа обстановка,
допълнена със събраните от окръжния съд доказателства съдът направи
оценка и на правните изводи на първоинстанционния съд.
Настоящата инстанция изцяло споделя становището на състава на
РС-Стара Загора съд, относно присъдата в оправдателните й части, а именно,
че на 28.07.2019г., във „Фейсбук“ публично разгласил за ЯНК. Г. ЯНК.
позорни обстоятелства с публикуваното „...Защо излъга хората, че си голям
бизнесмен? Плюеш ги само, използваш трибуната на общински съвет за да си
крадеш от нашите парички...".
Районният съд е дал обоснован и убедителен отговор защо счита, че
цитираните изрази не изпълват съдържанието на диспозитива на специалната
норма на чл.147,ал.1 НК. Съдът е приел, че първото изречение е
конфронтиращ въпрос, който не може да се приеме за клеветнически, а в
следващото изречение „не става ясно какви точно парички, кога и по какъв
повод са, или ще са крадени“ и в този смисъл конкретен позорен факт
липсва. Към доводите на първоинстанционния съд въззивната инстанция
намира за необходимо до допълни следното. За да е налице клевета е
необходимо разгласяване на позорно обстоятелство. Когато обстоятелствата,
които се разгласяват представляват оценка на личността те не могат да бъдат
ограничени в закона. Освен това се изисква разгласените обстоятелства да са
позорящи. В тази връзка позорящите обстоятелства следва да са конкретни, а
не абстрактни. Това е задължително, защото от обективна страна
престъплението клевета изисква обстоятелствата, които се излагат да могат
да бъдат проверими, т.е. да се установи дали е налице „истинност“ с оглед
разпоредбата на чл.147,ал.2 НК. Правилно районният съд е приел, че
изразеното в публикацията на подс.П. П. във „Фейсбук“ е мнение,
представляващо личностно виждане, носещо абстрактно послание.
Първостепенният съд наред с това е признал за невинен и оправдал
подсъдимия П.П. за думите „...кредитен мошеник, гибон-орангутан, най-
екзотичният екземпляр" с аргумента, „че са избирателно извадени в тъжбата
от контекста и цялостното съдържание на публикуваните изречения“. В
случая никъде в публикацията не е казано, че Я. е „кредитен мошеник", че е
„гибон-орангутан". Не е казано, Я., „ти си гибон - орангутан" и/или Я., „ти си
кредитен мошеник". По принцип обидата представлява отрицателна оценка
на пострадалия от думите или действията на дееца, която има обобщен
характер. Личните възгледи и усещане за накърнени чест и достойнство на
лицето, към което е отправено словосъчетанието, са без значение за
наказателно-правната оценка, относно характера на казаното. Публикацията в
5
случая в цялостен смисъл и вид има друго послание, а не на обида, т.е. начина
на мислене и изразяване на подсъдимия не може да бъде криминализиран.
Районният е стъпил на обилна съдебна практика на ВКС, с която се е
съобразил.
Наличието на обида в случая е субективно възприятие на тъжителя
Я. Я., но окончателното решение за наличие на обективния факт на обида е в
компетентността на съда. Въззивната инстанция е съгласна с извода на съда
за несъставомерност в думите на подсъдимия П.П..
С първоинстанционната присъда жалбоподателят е признат за
виновен в това, че на 28.07.2019 г. в град Стара Загора е разгласил позорни
обстоятелства за ЯНК. Г. ЯНК. от с. град Стара Загора, че “има няколко
запора за стотици хиляди към Пиреос банк, които не обслужва от години.“,
като клеветата е разгласена публично и по друг начин, поради което и на
основание чл.148 ал.2 пр.1 вр. ал.1 т.2 от НК вр. чл.54 от НК e осъден на
глоба в размер на 5000.00 лева и на обществено порицание, което да се
изпълни чрез обявяване на съдебния акт в кметството по местоживеене на
подсъдимия.
Въззивният съд намира, че при правилно установена фактическа
обстановка първоинстанционният съд е направил неправилни правни изводи
по отношение на съставомерността на деянието, визирано по - горе.
Подсъдимият П. П. не е извършил приписваното му престъпление.
От обективна страна при клеветата се изисква деецът да „разгласи
позорни обстоятелства за другиму или му препише престъпление“. За да
понесе наказателна отговорност субектът на престъплението, разгласените
обстоятелства, освен позорни, следва да са и неистински(лъжливи), което
следва от ал.2 на чл.147 НК.
От субективна страна, клеветата е престъпление, което може да се
осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи
обаче, субектът трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното
обстоятелство, или престъпния характер на приписваното деяние, както и
неистинността на позорното обстоятелство.
Когато клеветата се извършва с пряк умисъл, деецът е сигурен, че
позорното обстоятелство е неистинско, или че приписваното му престъпление
не е извършено от пострадалия, като цели твърденията му да достигнат до
съзнанието на поне едно трето лице.
Когато клеветата се извършва с косвен умисъл, деецът може да не е
сигурен в действителното положение, но въпреки това да прави съответното
твърдение, или да не е сигурен, че неговите твърдения могат да бъдат
възприети от трето лице, но да се примирява с тази възможност.
Установената съдебна практика у нас приема, че не е налице умисъл
за клевета при основателни каквито и да е факти, потвърждаващи
истинността на изнесената информация.
6
В случая, подсъдимият П.П. е бил убеден в “истинността на
изнесените данни, които разгласява“ (т.е липсва умисъл: пряк или
евентуален), за което има многобройни доказателства по делото: обяснение на
банков служител - свидетелката В. ИВ. М. , отказ на подсъдимия да извърши
превод на сума по сметка на тъжителя в два клона на банката; удостоверение
от Община Стара Загора с Вх. №576/19.01.2022г. и отговори от Postbank с
Вх. №751/24.01.2022г. и Вх. № 5056/17.05.2022г. за наложени запори по
сметки на тъж.Я. Я.; получена информация от подсъдимия от банкови
служители за запорирани сметки на тъжителя Я.Я.(видно от обясненията на
подсъдимия и показанията на св.В. М.).
От събраните доказателства по делото е видно, че подсъдимият е
посетил Банка Пиреос(сега „Юробанк България-АД“) на 15.07.2019г., за да
преведе на тъжителя Я.Я. пари, които му дължи по влязла в сила присъда по
НЧХД 1610/2018 по описа на РС Стара Загора. Свидетелката В. М. е
констатирала, че “сметката, по която той иска да внася, е така наречена
спяща, без движение и без актуални клиентски данни на титуляря. Този
титуляр на спящата сметка има запор върху нея, даже не един, а повече“ и
отказва да бъдат внесени парите, без да бъде изпълнена задължителната
процедура на банката по актуализация на данните на титуляра и
уведомяването му. Следва повторен отказ в друг клон на банката. В крайна
сметка подс.П. П. е направил паричен превод на сумата 6432 лева на
16.07.2019г. /чрез електронно банкиране/ с получател Я., като е посочил
основание - НЧХД №1610/2018 г. и ВНЧХД №1121/2019 г. - виж лист 92 от
НЧХД 2052/2019 по описа на РС Стара Загора.
С оглед на това настоящия състав на въззивната инстанция счита, че
деянието на подсъдимия по този пункт от обвинението е несъставомерно по
чл.148,ал.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 вр.чл.147,ал.1 НК и защото лице, което
преразказва чужди, а не излага свои твърдения, като заявява това
обстоятелство, не следва да отговаря за престъплението клевета, тъй като не
осъществява изпълнителното деяние В случая подсъдимият П.П. “споделя с
много хора“ казаното от свидетелката В. М., защото е бил убеден в
истинността на получените данни.
Съгласно разпоредбата на чл.81,ал.1 НПК тъжбата следва да
съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за
7
обстоятелствата на престъплението. Следва да се отбележи, че тъжбата
трябва да съдържа обстоятелствата на престъплението, но не и неговата
правна квалификация. За какво престъпление е подал тъжба частният тъжител
се определя от фактическите обстоятелства, изложени в тъжбата, а не от
посочената в нея юридическа квалификация. Съдът е овластен да уточни, или
поправи погрешната квалификация на деянието и да даде правилна
формулировка на обвинението. Отделен е въпросът дали някои от тези
фактически обстоятелства осъществяват от обективна и от субективна страна
елементите на състава на престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия, или изобщо са съставомерни.
В тази връзка окръжния съд счита, че деянието на подсъдимия П.П.
следва да се преквалифицира от престъпление по чл.148,ал.2, пр.1 вр.ал.1,т.2
вр.чл.147,ал.1 НК в такова по чл. чл.148,ал.1,т.2,пр.2 вр.чл.146,ал.1 НК.
От обективна страна, на 28.07.2019г., нанесъл на ЯНК. Г. ЯНК.
обида, като в коментар под публикация на П.П. в група: „Истината за Стара
Загора“ в социалната мрежа „Фейсбук“ казал нещо унизително за честта и
достойнството на ЯНК. Г. ЯНК. – “има няколко запора за стотици хиляди към
Пиреос Банк, които не обслужва от години“.
От правна точка честта това е отражение на качествата на човек в
общественото съзнание, придружено с положителна оценка. Унижението на
честта предполага, че лицето чувства изменение (или счита потенциално
възможно изменение) на общественото мнение за себе си, след казаното от
трето лице по негов адрес.
Достойнството е самооценка на личността(индивида) въз основа на
оценката му от обществото,т.е. това е чувство у човека за своята ценност като
човек, конкретна личност, професионалист и т.н. Оттук и понятията лично,
професионално, национално достойнство.
От обективна страна се изисква действията на дееца да са
унизителни за честта и достойнството на лицето, към което са извършени.
От субективна страна се изисква думите или действията да са
извършени умишлено.
При обидата(за разлика от клеветата) няма значение
разпространените сведения дали са истина.
8
В НК няма определение за това кои действия или слова са
унизителни и съдът, на базата на събраните доказателства, следва да прецени
този признак, като се съобрази и с доминиращите в обществото предписания
за морал.
Окръжния съд намира, че думите, предмет на конкретното
обвинение са обидни по своето естество – целта им е не да се констатира
“позорящ“ факт, а да дадат негативна оценка за личността на тъжителя и
неговите делови способности, като човек неспособен да се справя финансово,
човек, на който липсват основни личностни качества, необходими, за успешна
реализация в живота и достойно място в обществото.
Преценката дали думи, квалификации, сравнения, жестове са
унизителни, както се посочи, се прави въз основа на общоприетите в
обществото критерии за морално и етично поведение. При всички случаи
критерият е обективен и не зависи от субективните възприятия и
интерпретации на техния адресат. За да се приеме, че е налице обида, следва
да се установи, че поведението на извършителя, или употребените от него
изрази, словосъчетания, епитети противоречат на общоприетите норми за
етично поведение и нормално човешко общуване. При обидата думите и
изразите или имат изначално унизително значение, или обидната им
насоченост се извежда от контекста, в който са употребени, както е в
настоящия случай: Oт една страна Я. “е успешен бизнесмен, който ръководи
различни фирми и разполага с много пари“, човек с положение в обществото
– общински съветник, а от друга страна – “има няколко запора за стотици
хиляди“. В контекста на думите: Колко ще е успешен този бизнесмен и може
ли да му се има доверие като партньор в бизнеса, или като обществена
личност, щом не може да управялява собствените си финанси и “има няколко
запора“. Без значение е фактът, че запорите върху сметките не са “за стотици
хиляди лева“. За разлика от клеветата, при обидата е без значение за
съставомерността на деянието дали казаните думи са истина, или не.
Достатъчно е те да са унизителни за честта или достойнството на засегнатия.
В случая се изразява една пренебрежителна и унижаваща оценка по
отношение на пострадалия – адресат на обидата. Засяга се неговата
субективна чест и достойнство – самочувствието му, неговата самооценка.
Действително словосъчетанието, което е използвано в случая: „има
9
няколко запора за стотици хиляди към Пиреос Банк, които не обслужва от
години“ е натоварено с негативизъм. Обществото не гледа с добро око на
човек, имащ един запор, камо ли пък няколко и то за стотици хиляди лева.
Важно е да се отчете, че към датата на инкриминираното деяние тъжителят
Я.Я. е бил на 40 години, вече улегнал мъж, което още повече подсилва
тежестта на обидата. Акцентира се върху неспособността на адресата да се
справя финансово, да управлява своите финанси. Като се прибави и факта, че
тъжителят е общински съветник, човек с положение в обществото, съдът
счита, че изречените думи представяляват явна обида към неговата личност.
Деянието бе квалифицирано от съда по реда на чл. 148, ал. 1, т.
2,пр.2 вр.чл.146,ал.1 НК, тъй като е разпространено „по друг начин" - в
социалната мрежа „Фейсбук“, в група „Истината за Стара Загора“, и по този
начин е достигала до изключително широк кръг лица.
При определяне вида и размера на наказанието въззивният съд се
съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, а също и с неговите цели – постигане на генерална и специална
превенция.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия П. Й. П. съдът
прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В
тази връзка бяха отчетени личността на подсъдимия, сравнително младата
му възраст, добрите характеристични данни, обстоятелството, че
публикуваният във „Фейсбук“ коментар е изтрит още преди приключване на
съдебното следствие, а също така и наличието на конфликт, обусловил трайно
влошените отношения между него и тъжителя.
Във връзка с изложеното съдът прие, че наказанието следва да се
определи при преобладаващ превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, които обаче не са толкова многобройни или от категорията на
изключителните, налагащи извод за несъразмерна тежест на най-лекото
наказание предвидено в закона(чл.55 НК).
Водим от това съдът наложи на подсъдимия П. Й. П. за извършеното
от него престъпление по чл. 148, ал. 1 т.2, вр. с чл.146, ал.1 НК наказание
“глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и обществено порицание, което да
се изпълни чрез обявяване на съдебния акт в кметството по живеене на
подсъдимия. Съдът приема, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от
10
НК могат да бъдат постигнати по този начин, както и да бъдат постигнати
целите на генералната и специална превенция.
По отношение направените разноски.
В конкретния случай са приложими разпоредбите на чл.189,ал.3 и
ал.4 НПК. Според чл.189, ал.3 НПК когато подсъдимият бъде признат за
виновен съдът го осъжда да заплати разноските, докато чл.189,ал.4 НПК
допълва, че в случаите, когато подсъдимият бъде оправдан по някои от
обвиненията, същия се осъжда да заплати само разноските, направени по
обвинението, по което е признат за виновен.
Съобразявайки се с изложеното, на основание чл. 189, ал. 3, вр. ал.4
НПК съдът осъди подсъдимия П. Й. П. да заплати следните разноски:
1.В полза на тъжителя и граждански ищец ЯНК. Г. ЯНК. - сумата от
356 лв. / триста петдесет и шест лева/, представляващи 1/3 от направените от
него разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение по НХЧД
№ 2052/2019г. по описа на РС Стара Загора и ВНЧХД 2148/2021 по описа на
ОС Стара Загора.
От приложения договор за правна помощ е видно, че Я.Я. е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. /пред
първа инстанция/, заплатил ДТ в размер на 12 лв. /пред първа инстанция/, ДТ
в размер на 6 лв. /пред втора инстанция/ и 50.00 лв за експертиза /пред първа
инстанция/. Липсва адвокатско пълномощно за договорено възнаграждение
пред въззивна инстанция. Или общо 1068.00 лв.
Доколкото не е договорено каква част от разноските е за
осъществяване на процесуално представителство по повдигнатите 3 частни
обвинения то общата сума от 1 068.00 лв. бе разделена по равно - на три
/1068.00 : 3 = 356.00 лв./.
Наред с това подсъдимият П. Й. П. беше осъден да заплати в полза
на Държавата по бюджетната сметка на ОС Стара Загора сумата от 592.33 лв.
/петстотин деветдесет и два лева и тридесет и три стотинки/, представляващи
1/3 част от заплатените от бюджета на съда разноски за два броя експертизи.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът осъди тъжителя и граждански
ищец ЯНК. Г. ЯНК. да заплати следните разноски:
1.В полза на подсъдимия П. Й. П. - сумата от 1584,00 лв. /хиляда
петстотин осемдесет и четири лева/, представляващи 2/3 от направените от
него разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение по НХЧД
№ 2052/2019г. по описа на РС Стара Загора и ВНЧХД 2148/2021 по описа на
ОС Стара Загора.
11
От приложения договор за правна помощ е видно, че подсъдимия
П.П. е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00
лв./пред първа инстанция/, 500.00 лв. за адвокатско възнаграждение /пред
втора инстанция/, ДТ в размер на 6 лв. /пред втора инстанция/ и 370.00 лв за
експертиза /пред първа инстанция/. Или общо 2376.00 лв.
Доколкото не е договорено каква част е за осъществяване на
процесуално представителство по повдигнатите 3 частни обвинения то
общата сума от 2376.00лв. бе разделена по равно - на три и умножена по две
/2376.00 : 3 х 2 = 1584.00 лв./.
2.В полза на Държавата по бюджетната сметка на ОС Стара Загора
сумата от 1184.67 лв. /хиляда сто осемдесет и четири лева и шестдесет и
седем стотинки/,представляващи 2/3 част от заплатените от бюджета на съда
разноски за два броя експертизи.
Водим от това и на основание чл.337,ал.1,т.2 и чл.338, вр. чл.189 и
чл.190 от НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № №260006 от 18.01.2021 год. по НЧХД
№2052/2019 год. по описа на Старозагорски районен съд, като ПРИЛАГА
закон за по-леко наказуемо престъпление:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от П. Й. П., ЕГН ********** в:
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 148, ал. 1, т.2, пр.2, вр. с чл.146, ал.1 от
НК, вместо по чл.148 ал.2 пр.1 вр. ал.1 т.2 от НК вр.чл.147,ал.1 НК, затова,
че на 28.07.2019г., в социалната мрежа „Фейсбук“ в група „Истината за
Стара Загора“ е казал нещо унизително за честта и достойнството на ЯНК. Г.
ЯНК. – “има няколко запора за стотици хиляди към Пиреос Банк, които не
обслужва от години“, като обидата е разгласена „по друг начин“, поради
което и във вр.с чл.54 НК му налага наказание „глоба“ в размер на 3000.00 лв.
( три хиляди) лева и на „обществено порицание“, което да се изпълни чрез
обявяване на съдебния акт в кметството по местоживеене на подсъдимия.
ОСЪЖДА подсъдимия П. Й. П., ЕГН ********** да заплати
следните разноски:
1.В полза на тъжителя и граждански ищец ЯНК. Г. ЯНК.,ЕГН
**********- сумата от 356 лв. / триста петдесет и шест лева/, представляващи
1/3 направените от него разноски за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение по НХЧД № 2052/2019г. по описа на РС Стара Загора и
ВНЧХД 2148/2021 по описа на ОС Стара Загора.
2.В полза на Държавата по бюджетната сметка на ОС Стара Загора
сумата от 592.33 лв. /петстотин деветдесет и два лева и тридесет и три
стотинки/, представляващи 1/3 част от заплатените от бюджета на съда
разноски за два броя експертизи.
12
ОСЪЖДА тъжителя и граждански ищец ЯНК. Г. ЯНК. ЕГН
**********, да заплати следните разноски:
1.В полза на подсъдимия П. Й. П., ЕГН ********** - сумата от
1584,00 лв. /хиляда петстотин осемдесет и четири лева/, представляващи 2/3
от направените от него разноски за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение по НХЧД № 2052/2019г. по описа на РС Стара Загора и
ВНЧХД 2148/2021 по описа на ОС Стара Загора.
2.В полза на Държавата по бюджетната сметка на ОС Стара Загора
сумата от 1184.67 лв. /хиляда сто осемдесет и четири лева и шестдесет и
седем стотинки/, представляващи 2/3 част от заплатените от бюджета на съда
разноски за два броя експертизи.
Потвърждава присъда № №260006 от 18.01.2021 год. по НЧХД
№2052/2019 год. по описа на Старозагорски районен в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13