Решение по дело №936/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от Д. И. И., [ЕГН], от [населено място], обл. Варна, [улица], срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000322007538-091-001/30.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 13/11.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с който на Д. И. И. са установени допълнителни задължения за данък върху дохода по чл. 48 ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчен период /д.п./ 2017 г. в размер на 1 738.44 лева – главница и 1 020.63 лева – лихви, за д.п.2018 г. в размер на 7 137.20 лева – главница и 3 466.51 лева – лихви, за д.п.2019 г. в размер на 8 506.26 лева – главница и 3 266.59 лева – лихви и за д.п.2020 г. в размер на 7 133.12 лева – главница и 2 015.99 лева – лихви.

В жалбата се релевира нищожност на оспорения РА поради липса на компетентност на органа по приходите, възложил ревизията, както и поради липса на валидни подписи на лицата, издали РА и заповедите за възлагане на ревизията. Счита се също така, че актът е неправилен и незаконосъобразен поради противоречието му с материалноправните разпоредби. Сочи се, че констатациите на приходните органи не са подкрепени от събраните доказателства, които не са обсъдени и анализирани поотделно и в тяхната съвкупност. Оспорват се изводите за наличие на обстоятелства за извършване на ревизията по особения ред за облагане по чл. 122 от ДОПК. Твърди се, че неправилно при определянето на данъчната основа от продажба на недвижимо имущество не е взето под внимание обстоятелството, че преобразуваният поземлен имот с [идентификатор], придобит с [нотариален акт]/12.05.2015 г., представлява земеделска земя, като през 2019 г. е извършена промяна на предназначението на имота, свързана с изготвяне на редица документи и заплащане на такси, представляващи разход. Относно покупката на автомобили чрез Auction Export се твърди, че неправилно от приходните органи не е отчетено, че същите са закупени на името на трети лица и не са кредитирани доказателствата, касаещи лицата Д. К. и С. Г.. Аргументира се, че към началото на ревизирания период Д. И. е разполагал с начално салдо в размер на 295 000.00 лева, в т.ч. 92 050.00 лева от продажба на МПС и 167 452.60 лева от продажба на злато, като остатъкът от тази сума в края на всяка ревизирана година следва да се прехвърля към 01.01. на следващата година. Отправя се искане за обявяване нищожността на РА, а в условията на евентуалност – за неговата отмяна като унищожаем.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ж. А., която поддържа жалбата и прави искане за нейното уважаване и за присъждане на сторените разноски, като адвокатското възнаграждение да бъде определено по реда на чл. 38 ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, представляван от гл. юриск. Д. С. оспорва жалбата, като твърди, че тъй като ревизията е втора, след като на ревизираното лице са дадени указания да съдейства на приходната администрация, отново не са представени доказателства, установяващи доходите на лицето и наличността на парични средства в началото на ревизирания период. Оспорва достоверността на гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, като твърди, че подадената пред Сметната палата декларация установява имущественото състояние на лицето е с по-голяма доказателствена стойност. Прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на разноски, както са заявени.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и съвкупно, и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:

Ревизията е повторна, извършена във връзка с Решение № 227/05.12.2022 г., издадено от Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП и е започнала въз основа на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000322007538-020-001/09.12.2022 г. /л. 2/, издадена от С. С. А., на длъжност началник на сектор в ТД на НАП Варна. Обхватът на ревизията включва установяване на задължения на Д. И. И. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 година. Определен е ревизиращ екип в състав: Р. М. С. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, и Г. Д. И. – инспектор по приходите. Срокът на ревизията е три месеца от връчване на ЗВР – 19.04.2023 година /л. 3/. С. С. А. е надлежно оправомощена да издава ЗВР със Заповед № Д-47/14.01.2022 г. на Директора на ТД на НАП Варна.

Със Заповед № 31-424/22.06.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП /представена на електронен носител – диск и на л. 151 от делото/ е прекратено служебното правоотношение на С. С. А., на длъжност началник на сектор в ТД на НАП Варна, считано от 01.07.2023 г., по взаимно съгласие във връзка с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно Заповед № 31-414/30.06.2023 г. на Директора на ТД на НАП Варна /представена на електронен носител – диск и на л. 149 от делото/ Р. М. С. е преназначена от длъжността: главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, на длъжността: началник на сектор в ТД на НАП Варна, считано от 01.07.2023 година.

Със Заповед № Д-1252/30.06.2023 г. на Директора на ТД на НАП Варна е определено функцията на ръководител на екип в сектор „Ревизии“, отдел „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, за периода от 01.07.2023 г. до 30.11.2023 г. или до провеждане на процедура за избор на ръководител на екип, да се изпълнява от Д. Д. П. – главен инспектор по приходите в отдел „Ревизии“, сектор „Ревизии“ – ИРМ Добрич.

Със Заповед № Д-1261/03.07.2023 г. на Директора на ТД на НАП Варна, на основание чл. 11 ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите, във връзка с чл. 112 ал. 2 т. 1 от ДОПК, са определени органите по приходите, които да издават ЗВР съгласно чл. 112 от ДОПК, считано от 01.07.2023 г., като в т. 6 е посочена Р. М. С., началник на сектор „Ревизии“.

С Решение № Р-030003220075380-098-001/03.07.2023 г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка /л. 1315/, издадено от С. К. А.-И., в качеството си на заместник на В. В. Н. – Директор на ТД на НАП Варна, на основание чл. 7 ал. 3 от ДОПК, разглеждането и решаването на Р-03000322007538, свързан с Д. И. И., е иззето от С. С. А. в качеството на възлагащ орган и от Р. М. С. в качеството на ръководител на ревизия и правомощията по възлагане и извършване на ревизията са възложени на Р. М. С. в качеството на възлагащ орган и на Д. Д. П. в качеството на ръководител на ревизия. С. К. А.-И. е оправомощена да изпълнява правомощията на Директор на ТД на НАП Варна при отсъствие /законоустановен отпуск, командировка и др./ на В. В. Н. – Директор на ТД на НАП Варна, със Заповед № ЗЦУ-ОПР-32/19.06.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП / представена на електронен носител – диск и на л. 157 от делото/. Съгласно Заповед № 5344/29.06.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП /представена на електронен носител – диск и на л. 162 от делото/ на В. В. Н. е разрешено ползването на отпуск за периода от 03.07.2023 г. до 07.07.2023 г. включително, като за заместник е посочена С. К. А.-И..

Със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-03000322007538-020-002/03.07.2023 г. /л. 1319/, издадена от Р. М. С., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, са изменени съставът на ревизиращия екип и срокът за извършване на ревизията. Промяната се изразява в определянето на Д. Д. П. – главен инспектор по приходите, за ръководител на ревизията като срокът за завършване на ревизията е определен до 19.07.2023 година. Със ЗИЗВР № Р-03000322007538-020-003/17.07.2023 г. /л. 1323/, издадена от Р. М. С. – началник на сектор при ТД на НАП Варна, е определен срок за завършване на ревизията до 19.09.2023 година.

За резултатите от ревизията е изготвен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000322007538-092-001/27.10.2023 г. /л. 1884-1942/, връчен лично на Д. И. на 01.11.2023 година /л. 1883/.

Ревизионното производство е финализирано с РА № Р-03000322007538-091-001/30.11.2023 г. /л. 1963-1984/, издаден от Р. М. С. – възложител на ревизията, и Д. Д. П. – ръководител на ревизията. Ревизионният акт е връчен на Д. И. по електронен път на 02.01.2024 година /л. 1962/. Срещу РА е подадена жалба до Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 13/11.03.2024 г. го е потвърдил изцяло. Решението е връчено на ревизираното лице по електронен път на 09.04.2024 година /л. 8 от делото/.

В хода на ревизионното производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически констатации:

Установено е, че Д. И. И. е местно физическо лице на Република България по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ като семейното му положение през ревизирания период е [семейно положение] с две непълнолетни деца. За периода 2016-2020 г. не е подавал годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ.

1. Относно продажба на недвижими имоти, документирани с нотариален акт /НА/ № *** г., [НА]/05.08.2020 г., [НА]/20.08.2020 г. и [НА]/10.09.2020 година.

С НА за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том ************ г. /л. 1109-1110/ М. Д. И. /съпруга на Д. И. И./ придобива поземлен имот /ПИ/ с [идентификатор], с адрес: [населено място], общ. Аврен, обл. Варна, с площ 4000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, за сумата от 500 лева.

По силата на Заповед № 2541/29.11.2019 г., издадена от Кмета на Община Аврен, М. Д. И., собственик на ПИ с [идентификатор], с адрес: [населено място], общ. Аврен, обл. Варна, с площ 4000 кв.м., придобива собственост върху следните новообразувани поземлени урегулирани имоти /УПИ/: [УПИ] /отговарящ на ПИ с [идентификатор] по КККР/ с площ [рег. номер].м.; [УПИ] /отговарящ на ПИ с [идентификатор] по КККР/ с площ от 764 кв.м.; [УПИ] /отговарящ на ПИ с [идентификатор] по КККР/ с площ от 628 кв.м.; [УПИ] /отговарящ на ПИ с [идентификатор] по КККР/ с площ от 633 кв.м.; [УПИ] /отговарящ на ПИ с [идентификатор] по КККР/ с площ от 545 кв.м., всички в землището на [населено място], общ. Аврен, с обща площ [рег. номер].м.

М. Д. И. и Д. И. И. продават новообразуваните УПИ със следните нотариални актове:

• ПИ с [идентификатор] е продаден с [НА]/04.08.2020 г. /л. 1098-1099/ за сумата от 10 000 лева;
• ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор] са продадени с [НА]/05.08.2020 г. /л. 1095-1096/ за сума в общ размер на 4 800 лева;
• ПИ с [идентификатор] е продаден с [НА]/20.08.2020 г. /л. 1091 – л. 1091-гръб/ за сумата от 38000 евро с левова равностойност в размер на 74 176.00 лева;
• ПИ с [идентификатор] е продаден с [НА]/10.09.2020 г. /л. 1088/ за сумата от 5 000 лева.

С оглед гореустановеното, органите по приходите приемат, че предвид поредността на извършените продажби за сделките, документирани с [НА]/20.08.2020 г. и с [НА]/10.09.2020 г., не е налице изключението по чл. 13 ал. 1 т. 1 б. „б“ от ЗДДФЛ, тъй като извършените продажби по тези НА през 2020 г. представляват трети и четвърти недвижим имот. От продажбата на недвижимите имоти е определен облагаем доход по реда на чл. 33 ал. 1 от ЗДДФЛ, представляващ разликата между продажната цена и цената на придобиване на имотите, намалена с 10 на сто нормативно признати разходи. Тъй като имотите са съпружеска имуществена общност /СИО/, полученият разход е разделен по  за всеки от съпрузите М. и Д. И.. За продажбата на ПИ с [идентификатор] е определен облагаем доход за Д. И. в размер на 33 311.50 лева, представляващ  от 66 623.00 лева – разликата между продажната цена в размер на 74 176.00 лева и документално доказаната цена на придобиване в размер на 150.38 лева (500.00 лева : 4000 кв.м. [рег. номер].м.) – 7 402.56 лева (10 % разходи). За продажбата на ПИ с [идентификатор] е определен облагаем доход за Д. И. в размер на 2 219.35 лева, представляващ  от 4 438.69 лева – разликата между продажната цена в размер на 5 000.00 лева и документално доказаната цена на придобиване в размер на 68.13 лева (500.00 лева : 4000 кв.м. х 545 кв.м.) – 493.19 лева (10 % разходи).

Посочените доходи на Д. И. от продажбата на недвижимите имоти по [НА]/20.08.2020 г. и [НА]/10.09.2020 г. са взети предвид при определяне на общата годишна данъчна основа за 2020 г., подлежаща на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

2. Относно покупката на автомобили чрез Auction Export.

Установено е, че за периода 2016-2020 г. от банковите сметки на Д. И. са извършвани преводи към Auction Export – платформа за покупка на различни видове МПС. При извършен анализ на банковите извлечения, както и на документите, получени от ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“, е констатирано, че извършените през годините преводи многократно надвишават сумите на закупените от лицето МПС. Видно от изготвената таблица на стр. 26-27 от РД /л. 1930-гръб – л. 1929/ Д. И. е превел към платформата Auction Export сума в размер на 300 043.67 лева, за която няма информация да е използвана за покупката на МПС. Във връзка с преведените в повече парични средства към Auction Export от ревизираното лице са представени писмени обяснения, съгласно които преведените през периода 2016-2020 г. суми включват закупуване на МПС на лицата М. И., С. Г., Д. К., Х. Й., С. М., М. М., Р. Г., С. И., Н. М., К. И., И. И.. Предоставената информация е обобщена в табличен вид на стр. 28-29 от РД /л. 1929-гръб – л. 1928/, съдържаща информация за собственик, марка, модел, рама, рег. номер и цена в USD.

Събрана е информация от горепосочените лица във връзка със закупуването на автомобилите, както и от ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ относно регистрацията на същите. Констатирано е, че Х. Й., С. М., М. М., Р. Г., Н. М., С. И., К. И. и И. И. са потвърдили заявеното от ревизирания данъчен субект, че са закупили чрез него посочените МПС от Auction Export, като това е установено и от представените от ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“ документи.

Д. К. не е открит, а С. Г. не е потвърдил закупуването на МПС от Auction Export чрез Д. И., поради което сумите на посочените от ревизирания МПС във връзка с тези лица не са взети предвид като предоставени в брой на И..

Установено е, че през 2018 г. на името на съпругата на Д. И. – М. И., са закупени три броя автомобили на обща стойност 20 547.25 лева. Тъй като същите са придобити в режим на СИО,  от стойността им в размер на 10 273.63 лева е отнесена като разход на Д. И. при извършената съпоставка на имущественото състояние.

Направените фактически и правни изводи на ревизиращия екип във връзка с извършените през ревизираните периоди преводи към Auction Export са обобщени в табличен вид на стр. 37 от РД /л. 1924/, чрез посочване на година, плащане към Auction Export в лева, преведени суми към Auction Export в лева от името на И. И., преведени суми към Auction Export в лева от името на посочените физически лица, закупени МПС от Auction Export в лева от Д. И., разлика. Преведените в повече парични суми към Auction Export, съответно за 2016 г. в размер на 8 285.93 лева, за 2017 г. в размер на 41 626.63 лева, за 2018 г. в размер на 101 198.06 лева, за 2019 г. в размер на 88 621.72 лева и за 2020 г. в размер на 36 145.21 лева, са намерили отражение в разходната част на извършената съпоставка за имущественото състояние на ревизираното лице за съответните години.

3. Извършена е съпоставка за съответствие между стойността на имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи, конкретно за всеки ревизиран данъчен период.

Налични парични средства в брой:

От Д. И. е представена декларация за налични парични средства в брой по години за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2014 г., описана в табличен вид на стр. 26-27 в РА /л. 1971 – л. 1972-гръб/.

При извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2014 г., след анализ на получените доходи и извършените разходи, са установени разполагаемите парични средства в брой на Д. И. в началото и в края на всяка от проверяваните години, като е констатирано, че към 31.12.2014 г. същите са в размер на 38 024.05 лева. Постъпленията и плащанията в брой са подробно посочени по години в табличен вид на стр. 69-79 от РД /л. 1908-1903/.

Относно наличността на парични средства в брой за периода 2016-2020 г. в хода на ревизията са анализирани и събраните доказателства в хода на предходното ревизионно производство на Д. И.. При определяне на наличните парични средства в брой в началото и в края на всяка от ревизираните години са взети предвид изтеглените парични средства от банковите сметки на лицето, получени средства в брой от К. И., получени средства от ЗАД „Армеец“, продажба на авточасти чрез „Еконт експрес“ ООД, получени парични средства от физически лица за покупка на МПС, получени парични средства от продажба на ПИ, продажба на МПС и внесените парични средства по банковите сметки на лицето, разходи платени в брой за покупката на ПИ, НИ, платени такси, застрахователни премии, покупка на авточасти.

С оглед горното е прието, че наличните парични средства в брой на Д. И. И. към 01.01.2016 г. са в размер на 38 214.05 лева, към 31.12.2016 г. – в размер на 16 477.18 лева, а към 31.12.2017 г., както и към 01.01 и към 31.12 на всяка от следващите ревизираните години – 2018 г., 2019 г. и 2020 г., наличните парични средства в брой са в размер на 0.00 лева.

От представените банкови извлечения са установени наличните парични средства по банковите сметки на Д. И. в началото и в края на всяка от процесните ревизирани години.

В приходната част на имуществените съпоставки са включени получени доходи от трудови правоотношения и възстановен данък, доходи от прехвърляне на движимо и недвижимо имущество, други облагаеми доходи, необлагаеми доходи, доходи от други източници на средства, а към разходната част са отнесени разходи за издръжка и живот, разходи за придобиване и подобрения на недвижимо имущество, разходи за придобиване и ремонт на превозни средства, разходи за платени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения, разходи за застраховки, охрана и др., други разходи. Извършена е компенсация на излишък на парични средства при единия съпруг с установена липса на парични средства при другия съпруг, като установеното превишение на разходите над доходите за 2016 г. и 2017 г. за жалбоподателя е компенсирано с излишък на неговата съпруга. Компенсацията от М. И. на Д. И. за 2016 г. е в размер на 1 679.54 лева, а за 2017 г. – в размер на 8 053.26 лева.

След извършена компенсация с установен недостиг на съпругата му за 2016 г. и 2017 г., в резултат на извършената съпоставка на имущественото състояние, разходите и доходите на Д. И. И. с РА е установено превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените приходи за 2017 г. в размер на 17 384.35 лева, за 2018 г. в размер на 71 371.99 лева, за 2019 г. в размер на 85 062.59 лева и за 2020 г. в размер 35 800.30 лева. Според органите по приходите констатираното несъответствие от гледна точка на данъчното облагане представлява изразходвани парични средства с недоказан произход, т.е. недекларирани доходи с неустановен източник. За 2016 г. не е установено несъответствие.

С оглед горните констатации от органите по приходите е прието, че са налице основанията по чл. 122 ал. 1 т. 1, 2 и 7 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред за облагане – до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, налице са данни за укрити приходи или доходи, както и данни че декларираните и/или получените приходи/доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Връчени са Уведомление № Р-03000322007538-139-001/15.09.2023 г. по чл. 17 ал. 1 т. 2 от ДОПК /л. 1335-1336/ и Уведомление № Р-03000322007538-113-001/15.09.2023 г. /л. 1332/, на основание чл. 124 ал. 1 от ДОПК, с което Д. И. е уведомен, че данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за облагане с данък върху доходите за периода 2016-2020 г. ще бъде определена по реда на чл. 122-124а от ДОПК. Определен е 14-дневен срок за вземане на становище и за представяне на доказателства. Такива, включително декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, не са представени от ревизираното лице.

В резултат на установеното с РА и след извършен, на основание чл. 122 ал. 4, вр. ал. 1 т. 2 от ДОПК, анализ на относимите факти и обстоятелства, е определена годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, включваща данъчната основа на доходите от продажбата на недвижими имоти по [НА]/20.08.2020 г. и [НА]/10.09.2020 г. и данъчната основа на други доходи, установена по реда на чл. 122 ал. 2 от ДОПК, както следва:

За 2017 г. – данъчна основа в размер на 17 384.35 лева, представляваща сумата на несъответствието между получените от лицето доходи и извършените разходи, върху която е установен дължим данък за внасяне в размер на 1 738.44 лева и на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, вр. чл. 175 ал. 1 от ДОПК, е начислена лихва в размер на 1 020.63 лева;

За 2018 г. – данъчна основа в размер на 71 371.99 лева, представляваща сумата на несъответствието между получените от лицето доходи и извършените разходи, върху която е установен дължим данък за внасяне в размер на 7 137.20 лева и на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, вр. чл. 175 ал. 1 от ДОПК, е начислена лихва в размер на 3 466.51 лева;

За 2019 г. – данъчна основа в размер на 85 062.59 лева, представляваща сумата на несъответствието между получените от лицето доходи и извършените разходи, върху която е установен дължим данък за внасяне в размер на 8 506.26 лева и на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, вр. чл. 175 ал. 1 от ДОПК, е начислена лихва в размер на 3 266.59 лева;

За 2020 г. – данъчна основа в размер на 71 331.15 лева, включваща доходи от продажба на недвижими имоти в размер на 35 530.85 лева и други доходи в размер на 35 800.30 лева, представляващи несъответствие между получените от лицето доходи и извършените разходи, върху която е установен дължим данък в размер на 7 133.12 лева и на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, вр. чл. 175 ал. 1 от ДОПК, е начислена лихва в размер на 2 015.99 лева.

При извършения задължителен административен контрол решаващият орган по чл. 152 ал. 2 от ДОПК /Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП/ възприел изцяло констатациите на органите по приходите и потвърдил ревизионния акт. Горестоящият административен орган счел за неоснователни възраженията на ревизираното лице за налични парични средства в началото на ревизирания период /01.01.2016 г./ в размер на 295 000.00 лева с произход заем от ВСК, продажба на злато и продажба на МПС и трудови възнаграждения. Като недоказано е определено и твърдението на жалбоподателя за предоставени суми от лицата Д. К. и С. Г. за закупуване на автомобили. По отношение на доходите от продажба на недвижимо имущество е посочено, че тъй като имотите са придобити и впоследствие продадени в режим на СИО, правилно облагаемият доход на ревизираното лице е определен в размер на  от сумата, представляваща разликата между продажната цена на ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор] и документално доказаната цена на придобиването им като част от неурегулирания ПИ с [идентификатор], намалена с 10 на сто нормативно признати разходи.

В хода на съдебното производство, по искане на жалбоподателя, е допуснато изготвянето на съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, съгласно чието заключение /л. 55-62 от делото/ направените от Д. И. разходи във връзка с промяна на предназначението на описаните в РА недвижими имоти „земеделска земя“ по действащите нормативни актове за тази процедура са в размер на 2 833.95 лева –  от 5 667.90 лева, тъй като имотите са в режим на СИО. Според вещото лице К. К. математическите изчисления на органите по приходите при определяне на задълженията за данък върху доходите по ЗДДФЛ са правилни, но събирането на информация за фактите и обстоятелствата за разходите на жалбоподателя през и преди ревизирания период не са пълни /изчерпателни/. Налице са изводи за разходите за придобиване на златните накити, предмет на продажбите към „Тавекс“ ЕООД, които не следват търговската логика. Експерт-счетоводителят е определил данъчната основа и размера на данъка за всяка от ревизираните години, съобразявайки непризнатите от приходните органи суми, посочени от жалбоподателя. За 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е установено, че не е налице данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ. За 2019 г. е определена данъчна основа от 75 688.02 лева, представляваща несъответствие между имуществото и доходите на жалбоподателя спрямо направените от него разходи, върху която са начислени дължим данък в размер на 7 568.80 лева и лихви в размер на 2 906.58 лева. За 2020 г. е определена данъчна основа от 71 331.15 лева, представляваща сбора от данъчната основа на доходите от продажбата на недвижимите имоти с [НА]/20.08.2020 г. и [НА]/10.09.2020 г. ( част в режим на СИО) в размер на 35 530.85 лева, и установеното несъответствие между имуществото и доходите на жалбоподателя спрямо направените от него разходи в размер на 35 800.30 лева. Върху така установената обща годишна данъчна основа са начислени дължим данък в размер на 7 133.12 лева и лихви в размер на 2 015.99 лева.

В открито съдебно заседание по приемане на заключението вещото лице К. пояснява, че непълнотата на събирането на информация за фактите и обстоятелствата за разходите на жалбоподателя се изразява в неизчерпателното събиране на информация за всички разходи, направени по повод промяната на предназначението на недвижимите имоти, като заявява, че независимо от това крайният извод няма да бъде по-различен от този, който е направен в момента. Относно продажбите на злато към „Тавекс“ ЕООД експертът уточнява, че липсата на търговска логика се изразява в това, че според изчислените от органите по приходите борсови цени на закупуване златото е продадено под себестойност, което противоречи на търговската логика, тъй като никой не купува нещо, за да го продаде на загуба.

По делото са събрани гласни доказателства. В процесуалното качество на свидетели са разпитани лицата С. Д. Г., А. Ж. Ж., К. Б. С. и К. Г. И..

От показанията на свидетеля Г. се установява, че същият е дългогодишен приятел на жалбоподателя като преди три-четири години, около 2020 г., е закупил чрез него три броя автомобили – Ф. М., Д. Р. и ***** ГЛЕ, тъй като той има акаунт в търг за коли от чужбина. Сочи, че е предал парите на Д. И. в брой, който впоследствие ги вкарва в акаунта си и участва в търга. Заявява, че освен него автомобили чрез И. е закупувал и Д. К. от [населено място], който е починал преди две години. Свидетелят посочва, че предоставената от него сума на жалбоподателя е в размер на 17370 USD, които са с произход от трудови възнаграждения. Твърди, че му е извършена проверка от НАП, при която не е предоставил информация във връзка с плащането на трите автомобила.

Свидетелят С. твърди, че с жалбоподателя и неговата съпруга са семейни приятели и се познават от повече от 25 години, като в периода 1998-2001 г. е продавал и злато, тъй като е притежавал заложна къща. Сочи, че родителите на жалбоподателя са купували злато, вкл. и от Турция, тъй като по това време са имали бизнес, разполагали са със средства и са ги инвестирали в злато, което после да дарявали на И.. И. също е купувал злато, вкл. и от него. По семейни поводи роднини са подарявали на Д. и семейството му злато, като част от него свидетелят е виждал лично. Заявява, че част от златото било монети, с различни карати, вкл. такива, които са били с конци, като огърлици. Свидетелят заявява, че златото е съхранявано в дома на И. в [населено място], където го е виждал при посещенията му по повод семейни празници. Твърди, че в началото на 2012 г. посъветвал жалбоподателя да продаде злато на „Тавекс“ ЕООД, поради необходимостта от средства на семейството и за собствен бизнес, като количеството е било над 2 кг.

Съгласно показанията на свидетеля Ж., същият познава от дете жалбоподателя, като знае, че се е занимавал с покупка на коли на търгове от САЩ. Заявява, че Д. К. е брат на жена му и знае за покупката на неговите коли, защото именно той му е дал пари назаем. Парите са били около 5000 долара, като жена му е изтеглила кредит от банка, за да ги даде за покупката на колите на брат си Д. – С. и Д. Р.. Кредитът още не е платен, тъй като съпругата му е починала и има спор с банката по повод погасяването му.

Свидетелката К. И. е майка на жалбоподателя, като от показанията й се установява, че тя е притежавала още от баба си злато, тъй като родът й е бил един от най-богатите родове в Белослав. Подарявала е на жалбоподателя и на дъщеря си доста злато, поне по около 800-1000 гр. на всеки, в което е инвестирала докато е развивала бизнеса си с магазини до към 2010г. Купувала е злато от Турция. Снаха й М. също е имала доста злато от нейните родители, които също са подарявали на семейството по поводи. Златото е съхранявано в дома, както и в каса за оръжие на бащата на снахата. Присъствала е при вземане на решението да се продаде част от златото, което притежават Д. и снаха й, като е продадено около 2 кг., защото са му трябвали пари да развива собствен бизнес.

 

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения индивидуален административен акт, след изчерпване на предвидения ред за задължително административно обжалване, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е частично основателна.

Представените по административната преписка документи – ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, са във вид на разпечатки на електронни документи. В хода на съдебното производство са събрани доказателства, че лицата, издали и подписали с квалифициран електронен подпис посочените документи, имат валиден такъв, съобразно разпоредбата на 13, ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, придружен с издадено удостоверение от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги съгласно изискванията на чл. 25 от ЗЕДЕУУ. Налага се извод, че създадените като електронни документи РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са подписани с електронен подпис от лицата, посочени като техни издатели, с квалифициран електронен подпис и в периода на действие на удостоверението.

При извършване на служебната проверка по чл. 160 ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган и е приключило в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Издаден е в изискуемата от закона писмена форма – аргумент от чл. 120 ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 3 ал. 2 от ЗЕДЕУУ, и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. Установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер и по период. При извършването на ревизията не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК. Предвид горното обжалваният РА, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

По материалната законосъобразност на РА съдът намира следното:

1. Относно основанията за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК:

По делото не се спори, че ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 и следващите от ДОПК. По аргумент от въведената в чл. 124 ал. 2 от ДОПК оборима презумпция за вярност на фактическите констатации в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени в чл. 122 ал. 1 т. 1-8 от ДОПК. Правилата за определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните, са нормативно установени. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122 ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122 ал. 2 и ал. 4 от ДОПК законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта основанията по чл. 122 ал. 1 от ДОПК следва да са категорично установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122 ал. 1 от ДОПК.

Доколкото в конкретния случай основание за преминаване към облагане на оспорващия с данък върху дохода по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ по особения ред за ревизираните периоди е превишението на разходите над приходите на жалбоподателя, както и недекларираните от него доходи от продажба на недвижимо имущество, съдът намира, че едни и същи факти обосновават както преминаването към реда по чл. 122-124а от ДОПК, така и определянето на данъчната основа, поради което, след извършен анализ на имущественото състояние и на получените и изразходваните парични средства, както и след извършена преценка относно наличието/липсата на облагаем доход от продажба на недвижими имоти, следва да се отговори на въпроса налице ли са обстоятелства за прилагане на особения ред и правилно ли са определени данъчните основи и размерът на дължимия пряк данък.

2. Относно извършеното облагане на доходи от продажба на недвижимо имущество по [НА]/20.08.2020 г. и [НА]/10.09.2020 г.:

В тази част няма спор по фактите, според които на 12.05.2015 г. М. И. придобива ПИ с [идентификатор], с площ 4000 кв.м., в землището на [населено място], общ. Аврен, за сумата от 500 лева, от който имот на 29.11.2019 г. на основание заповед на Кмета на О. А. са образувани 5 /пет/ броя УПИ, собствеността върху които е придобита от И., като същите са продадени от жалбоподателя и неговата съпруга през 2020 г. с 4 /четири/ НА, съответно от 04.08.2020 г., 05.08.2020 г., 20.08.2020 г. и 10.09.2020 година. От органите по приходите е прието, че тъй като продажбите на ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор], документирани съответно с [НА]/20.08.2020 г. и с [НА]/10.09.2020 г., са трети и четвърти по ред през 2020 г., по отношение на тях не е налице изключението по чл. 13 ал. 1 т. 1, б. „б“ от ЗДДФЛ, поради което във връзка с продажбата на тези недвижими имоти за жалбоподателя е определен облагаем доход по реда на чл. 33 ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на  от разликата между продажната цена и цената на придобиването на имота, намалена с 10 на сто нормативно признати разходи.

Съгласно чл. 13 ал. 1 т. 1 б. „б“ от ЗДДФЛ не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години. По аргумент на противното от цитираната разпоредба доходите от всяка следваща продажба или замяна на недвижими имоти през данъчната година, която съвпада с календарната /срвн. чл. 15 от ЗДДФЛ/, са облагаеми.

В случая между страните по делото не се спори и се установява от събраните в хода на ревизията доказателства, че продажбите по [НА]/20.08.2020 г. и по [НА]/10.09.2020 г. са съответно трети и четвърти за 2020 г., поради което правилно е прието от органите на приходната администрация, че по отношение на тези сделки не е приложимо изключението по чл. 13 ал. 1 т. 1 б. „б“ от ЗДДФЛ. По аргумент от чл. 12 ал. 1 вр. чл. 10 ал. 1 т. 5, предложение второ от ЗДДФЛ доходите от продажба на имущество са облагаеми, т.е. във връзка с придобитите доходи от продажбата на ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор], документирани съответно с [НА]/20.08.2020 г. и с [НА]/10.09.2020 г., Д. И. дължи данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ. При изчисляването на размера на дължимия от жалбоподателя пряк данък правилно от органите по приходите е съобразена нормата на чл. 33 ал. 1 от ЗДДФЛ, според която облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи. В случая продажната цена на имотите е конкретно посочена в нотариалните актове и е съответно в размер на 74 176.00 лева /левовата равностойност на 38000 евро/ за ПИ с [идентификатор] и в размер на 5000 лева за ПИ с [идентификатор]. Тъй като продадените имоти представляват част от закупения през 2015 г. за сумата от 500 лева ПИ с [идентификатор], с площ 4000 кв.м., цената на придобиване на всеки от тях е изчислена като документално доказаната цена на придобиване на имота по смисъла на чл. 33 ал. 6 т. 1 от ЗДДФЛ /500 лева/ е разделена на неговата площ /4000 кв.м./, т.е. определена е цената на придобиване на 1 кв.м., която е умножена по площта на съответния имот – 1203 кв.м. за ПИ с [идентификатор] и 545 кв.м. за ПИ с [идентификатор]. Тоест в случая документално доказаната цена на придобиване на недвижимите имоти, продадени с [НА]/20.08.2020 г. и [НА]/10.09.2020 г., е документално доказаната цена на придобиване на ПИ с [идентификатор], съответстваща на частта на обособените УПИ. Доходите от продажбата на недвижимите имоти по [НА]/20.08.2020 г. и [НА]/10.09.2020 г. са определени като положителната разлика между продажната и така определената придобивна цена е намалена с 10 на сто разходи и са в общ размер на 71 061.69 лева /66 623.00 лева + 4 438.69 лева/, която сума представлява доход на жалбоподателя и неговата съпруга. Отчитайки обстоятелството, че имотите са придобити, респ. продадени, в режим на СИО, на основание чл. 21 ал. 1 от Семейния кодекс правилно данъчните органи са определили дохода от продажбите на посочените два недвижими имота по  за всеки от съпрузите, като частта от дохода на Д. И. е в размер на 35 530.85 лева. Именно тази сума формира данъчната основа по чл. 33 от ЗДДФЛ, подлежаща на облагане с данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ. Тъй като от жалбоподателя не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която да е деклариран доходът от продажба на недвижими имоти, съгласно чл. 50 ал. 1 т. 1, предложение първо вр. чл. 34 вр. чл. 33, ал. 1 от ДОПК, доказано се явява наличието на основанието по чл. 122 ал. 1 т. 1 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред за облагане.

Неоснователно е релевираното с жалбата възражение за намаляване на така определената облагаема данъчна основа, представляваща приходи от продажба на недвижимо имущество, с извършени разходи за промяна на предназначението на закупения през 2015 г. ПИ с [идентификатор], който през 2019 г. е преобразуван в пет УПИ, продадени през 2020 г., два от които са процесните ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор], предмет на прехвърлителните сделки по [НА]/20.08.2020 г. и [НА]/10.09.2020 година. Жалбоподателят не посочва конкретния размер на направените от него разходи във връзка с промяната на предназначението на имота. Напротив, изрично заявява, че не притежава документи за извършването на такива разходи. От заключението на назначената по делото ССЕ се установява, че направените от Д. И. разходи във връзка с промяна на предназначението на описаните в РА недвижими имоти „земеделска земя“ по действащите нормативни актове за тази процедура са в размер на 2 833.95 лева –  от 5 667.90 лева, която сума представлява сбор от заплатените на Областна дирекция „Земеделие такси: 50 лева – заплатена такса за разглеждане на преписката, 15 лева – заплатена такса за издаване на акт за категоризация по чл. 15 от Тарифата за таксите, и 5 602.90 лева – заплатена такса по чл. 6 т. 7 от Тарифата за таксите, на основание чл. 30 от ЗОЗЗ. Изчислените от вещото лице К. разходи в общ размер на 5 602.90 лева са в по-нисък размер от признатите с РА разходи (10 %) в общ размер за двата имота 7 895.75 лева /7 402.56 лева за ПИ с [идентификатор] + 493.19 лева за ПИ с [идентификатор]/, поради което признатите от приходните органи разходи са в по-благоприятен за жалбоподателя размер. Ако се приеме посоченият от експерта размер на разходите, би се стигнало до установяване на по-голяма данъчна основа, а оттам и до определяне на по-висок размер на данъка, т.е. до влошаване положението на оспорващия, което е изрично забранено с императивната норма на чл. 160 ал. 6 от ДОПК, поради което съдът не възприема заключението на ССЕ в тази част.

Налага се извод, че данъчната основа от продажба на недвижимо имущество правилно е определена с обжалвания РА, поради което в тази част жалбата е неоснователна.

3. Относно данъчната основа от установено превишение на разходите над приходите на жалбоподателя:

3.1. Относно определеното начално салдо към 01.01.2016 година:

Органите по приходите са анализирали доходите и разходите на Д. И. за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2015 г., вследствие на което са определили начално салдо към 01.01.2016 г. в размер на 38 214.05 лева. Твърдението на жалбоподателя е, че към началото на ревизирания период е разполагал със сумата в размер на 295 000.00 лева, формирана от доходи от продажба на МПС в размер на 92 050.00 лева и от продажба на злато в размер на 167 452.60 лева, както и от предоставен заем от ВСК в размер на 15 000.00 лева, включително и не е съобразена получена сума от трудови възнаграждения в размер на 69 041.51 лева.

Възражението за включване в началното салдо към 01.01.2016 г. на сумата от 15 000.00 лева – заем от ВСК, е неоснователно. В хода на ревизията е представен договор за заем от 02.04.2014 г., сключен между Д. И. и Варненско сдружение за учителска взаимопомощ, [населено място] /ВСК на учителите, [населено място]/, за сумата от 15 000.00 лева, в който е договорен начин на плащане на заемната сума по банков път. Видно от квитанция № 01404/03.04.2014 г. за безкасово плащане на заем в размер на 14 253.00 лева, след удържане на такси, лихви и дялов капитал, и от платежно нареждане от 03.04.2014 г. за извършено плащане на същата по размер сума, последната е преведена по банковата сметка на жалбоподателя. Поради това паричните средства, получени по договора за заем с ВСК на учителите, [населено място], не следва да участва при анализа на приходите и разходите в брой на Д. И. за 2014 година. За целите на извършената съпоставка правилно от данъчните органи са съобразявани единствено изтеглените парични средства от банковите сметки на ревизирания данъчен субект, като по този начин сумата участва при определянето на началното салдо към 01.01.2016 година. Останалата неизтеглена част от сумата участва при съпоставката на имущественото състояние на лицето и направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи като налични парични средства по банкови сметки към 01.01.2015 година.

Съответните части от декларираната като налична към 01.01.2016 г. сума в размер на 92 050.00 лева от продажба на МПС за периода 2006-2014 г. са включени, при съобразяване на режима на СИО, в приходната част на паричните потоци на лицето за периода 2010-2014 г., т.е. участвали са при формирането на крайните и началните салда за всеки от посочените периоди, а оттам – и при определянето на началното салдо към 01.01.2016 г., поради което наведеното в обратен смисъл възражение с жалбата е неоснователно.

Доколкото получените от Д. И. трудови възнаграждения са изплащани от работодателя О. Б. по банков път, при определяне на наличните парични средства в брой са взети предвид изтеглените суми от банковата му сметка. По този начин доходите на жалбоподателя от трудови възнаграждения са изследвани от органите на приходната администрация при определяне на началното салдо към 01.01.2016 година.

Основателно е възражението в жалбата за включване в началното салдо на доходи от продажба на злато. Цената, на която е продадено златото от жалбоподателя и неговата съпруга в периода 2012-2013 г., е безспорно установена от представените в хода на ревизионното производство документи за продажба на различно количество злато, издадени от „Тавекс“ ЕООД. Спорът между страните е относно произхода на златото и наличието на разходи за неговото придобиване. Според органите по приходите златото е придобито от Д. и М. И. през периода на неговата продажба /2012-2013 г./ на по-висока стойност от тази, на която е продадено, поради което не е налице приход за жалбоподателя, докато твърдението на последния е, че златото е придобито чрез дарение и не са извършвани разходи за закупуването му, поради което доходът от неговата продажба следва да участва при формиране на началното салдо към 01.01.2016 година.

Несъответен на събраните по делото доказателства е изводът на приходните органи, че златото е придобито през 2012-2013 г. на борсови цени. Данни и твърдения, от които да се направи подобно умозаключение, не се съдържат по делото, поради което неправилно определената посредством служебно събрана информация за борсовите цени за изкупуване на злато средна цена на тройунция злато за периода 2012-2013 г. е счетена за разход за придобиване на златото. Същевременно от събраните по делото гласни доказателства се установява, че по-голямата част от златото е придобито по безвъзмезден начин – чрез дарение от родителите на жалбоподателя. Според показанията на свидетеля С., които съдът кредитира предвид факта, че същият разполага с преки впечатления относно доказателственорелевантните факти и с оглед незаинтересоваността му от крайния изход на делото, по-голямата част от продаденото от Д. и М. И. злато е закупено от родителите на жалбоподателя и впоследствие му е подарено. Свидетелят дава подробни сведения във връзка с придобиването и продажбата на златото, станали му известни предвид дългогодишните му приятелски взаимоотношения с жалбоподателя и членовете на неговото семейство. Описаният начин на придобиване на златните изделия изключва наличието на доказателства за техния произход, поради което отсъствието на такива неправилно е счетено от органите по приходите като основание да приемат, че същите са предмет на покупка. Опровергана от посоченото гласно доказателство е и констатацията на данъчните органи за неустановено място на съхранение на изделията от злато. В показанията си С. е категоричен, че златото е съхранявано в дома на жалбоподателя, като относно този факт свидетелят е придобил преки впечатления – виждал е златото при посещенията в дома на Д. И.. Единствено по отношение на част от златото – продаденото от свидетеля С. на жалбоподателя в периода 1998-2001 г. количество в размер около 300-500 грама, са налице извършени разходи за неговото придобиване, но същите не са в посочените от приходните органи размери, които неправилно са определени към момента на продажбата на златото /2012-2013 г./, вместо към момента на неговото придобиване. Съдът кредитира и показанията на К. И., независимо от това, че същата е майка на жалбоподателя, защото нейните показания относно придобиването на златото, вкл. съхраняването и продажбата кореспондират с житейската логика. Именно членовете на семейството, особено както е в случая – притежавайки по наследство сериозно количество злато, купувайки злато и съответно подарявайки го на децата си, могат да установят произхода на златото, от което след продажбата му, са били налични средства у жалбоподателя.

Според допълнителното заключение на вещото лице К., ако в паричния поток за 2012г. бъдат елиминирани разходите за придобиване на златото в размер на 119 471.81 лв., ще се получат налични парични средства към 31.12.2012г. в размер на 151 851.30 лв. Ако в паричния поток за 2013г. бъдат елиминирани разходите за придобиване на златото в размер на 7 769.34 лв., ще се получат налични парични средства към 31.12.2013г. в размер на 108 462.87 лв. При изготвяне на паричния поток за 2014г. ще се получат налични парични средства към 31.12.2014г. в размер на 146 486.92 лв. При изготвяне на паричния поток за 2015г. ще се получат налични парични средства към 31.12.2015г. в размер на 146 676.92 лв. Именно посочената сума следва да бъде включена при определянето на началното салдо към 01.01.2016 година.

3.2. Относно установеното несъответствие между приходите и разходите на жалбоподателя:

О. Д. И. възразява срещу включването в разходната част на изготвената таблица за съпоставка на имущественото му състояние и направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи за д.п.2018 г. на сумите, преведени към Auction Export – платформа за покупка на различни видове МПС, във връзка със закупени автомобили на името на С. Г. и Д. К.. Неправилно приходните органи не са приели за доказано твърдението на жалбоподателя, че паричните средства за закупуване на МПС са му предоставени от посочените лица. Този извод е обоснован единствено с неоткриването на лицето Д. К. и с непотвърждаването от С. Г. на закупуването на МПС от Auction Export чрез Д. И.. От данъчните органи не са съобразени останалите информационни източници във връзка със закупуването на автомобилите на името на К. и Г., събрани по време на ревизията. От С. Г. са представени пълномощно за упълномощаването на Д. И. да управлява процесните три броя автомобила и да го представлява пред трети лица, в т.ч. пред КАТ, както и договори за покупка на МПС. Видно от предоставената от ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, информация за регистрацията на автомобилите същите са регистрирани на името на Д. К. и на С. Г.. Тези доказателства, обсъдени съвкупно със събраните по делото гласни доказателства, сочат на извод, че покупната цена на МПС е предоставена на Д. И. от посочените лица, на чието име са регистрирани автомобилите. При разпита си като свидетел по делото С. Г. потвърждава закупуването на три броя автомобили – Ф. М., Д. Р. и Мерцедес ГЛЕ, чрез Д. И., който притежава акаунта, чрез който участва в търг за закупуване на автомобили от чужбина. Заявява, че във връзка с това е предоставил на жалбоподателя сумата от 17 370.00 USD, като посочва, че Д. К., който е починал преди две години, също е закупувал автомобили чрез Д. И.. С оглед горното плащанията към Auction Export във връзка със закупуването на три броя автомобили на името на С. Г. и на два броя автомобили на името на Д. К., извършени от жалбоподателя, не са за негова сметка, а са направени със средства, предоставени му от посочените лица. Същите не представляват разход за Д. И., поради което не следва да бъдат включени в разходната част на изготвената имуществена съпоставка за 2018 година.

4. Недекларирането на доходи от продажба на недвижимо имущество, както и констатираното в хода на ревизията превишение на извършените от ревизираното лице разходи над получените от него приходи, потвърдено и от заключението по назначената в съдебното производство ССЕ, обосновава наличието на основанията на чл. 122 ал. 1 т. 1 и 2 от ДОПК за провеждане на ревизионното производство по особения ред за облагане, регламентиран в чл. 122-124а от ДОПК. Горните констатации сочат на наличие на доходи на жалбоподателя, които не се декларирани по предвидения в закона ред /между страните по делото не се спори, че Д. И. не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за нито един от ревизираните данъчни периоди/ и които не са обложени с данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ.
5. Относно определянето на данъчната основа и дължимия данък върху дохода по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ.

Предвид горните констатации съдът приема заключението по допълнителната ССЕ, при който в началното салдо към 01.01.2016 г. са включени изчислените от вещото лице приходи от продажба на злато в периода 2012-2013 г., и от разходната част на имуществената съпоставка за 2018 г. са изключени сумите, преведени на Auction Export за закупуване на автомобилите на името на С. Г. и на Д. К.. В резултат на извършените от вещото лице изчисления, за 2016г., 2017г. и 2018г. не се дължи данък. За 2019г. дължимият данък е 7 568.80 лв. и лихва за периода 01.05.2020г. до 30.11.2023г. – 2 906.58 лв. За 2020г. дължимият данък е 7 133.12 лв. и лихва за периода 01.05.2021г. до 30.11.2023г. – 2 015.99 лв.

По възражението на ответника, че декларацията на жалбоподателя И., подадена пред Сметната палата /л. 74 от делото/ е доказателство за

При този изход на правния спор и с оглед своевременно направените искания, страните взаимно си дължат разноски. На основание чл. 161 ал. 1, изречение първо от ДОПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото /адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ал. 1 т. 3 вр. ал. 2, вр. чл. 8 ал. 1 във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, държавна такса и депозит за вещо лице/ съобразно уважената част от жалбата /за сумата от 14 660.25 лева – главница и лихви/ в размер на 1 797.12 лева, а на основание чл. 161 ал. 1, изречение второ и изречение трето от ДОПК, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата /за сумата от 19624.49 лева – главница и лихви/, изчислено съобразно чл. 8 ал. 1 във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в размер на 1942.02 лева.

 

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000322007538-091-001/30.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 13/11.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на Д. И. И. са установени задължения за данък върху дохода по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п. 2017г. и д.п. 2018г., както и за д.п. 2019 г. - за разликата над 7 568.80 лева до 8 506.26 лева – главница и за разликата над 2 906.58 лева до 3 266.59 лева – лихви;

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. И. И., [ЕГН], от [населено място], обл. Варна, [улица], срещу Ревизионен акт № Р-03000322007538-091-001/30.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 13/11.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на Д. И. И. са установени допълнителни задължения за данък върху дохода по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п. 2020 г. в размер на 7 133.12 лева – главница и 2 015.99 лева – лихви.

 

ОСЪЖДА НАП София да заплати на Д. И. И., [ЕГН] разноски по делото в размер на 1797.12 /хиляда седемстотин деветдесет и седем лева дванадесет стотинки/ лв.

 

ОСЪЖДА Д. И. И., [ЕГН] да заплати на НАП София разноски по делото в размер на 1942.02 /хиляда деветстотин четиридесет и два лева и две стотинки/ лв.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.