№ 117
гр. гр. Добрич, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500011 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№261516/13.08.2021 год. на М. Д. К., ЕГН **********, от гр. К.,
ул.“Хр.С.“, №** срещу решение №260071 /23.07.2021 год. по гр.д.№
/119/2019 год. на Районен съд К. ,с което е : 1./допусната съдебна делба на
поземлен имот с идентификатор 35064.12.44 по КККР на гр. К. с площ от
20001 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, номер по предходен план: 012044, при съседи:
35064.12.30, 35064.12.13, 35064.12.46 и 35064.12.1, между съделителите с
квоти: М. Д. Д. , ЕГН ********** ,от гр. В., ЖК “М.*** – 18/72 ид. части, М.
Д. К., ЕГН **********,от гр. К., ул. “Хр.С.“, №** – 36/72 ид. части, СТ. КР.
СТ. , ЕГН ********** , от с. М., общ. Т., ул. “Ц.С.** - 3/72 ид. части ,Й. КР.
СТ. , ЕГН **********, от гр. В., ул.“Х.Т.“, №**, *** – 3/72 ид. части, Г. А.. Г.
,ЕГН ********** ,от с. Т., общ. В., ул.“С.Б.** – 3/72 ид. части и ЕЛ. ЕНЧ. Г. с
ЕГН ********** от с. Т., обл. В., ул.“С.Б.** – 3/72 ид. части, Д. М. АН. , ЕГН
********** ,от гр. В., ул .“Е.“, №7 – 2/72 ид. части, М. В. АН. – 2/72 ид.
части и Г. В. АН. , ЕГН **********, от гр.В., ул.“Е.“, ** – 2/72 ид.части и на
основание чл. 537 ал 2 от ГПК е 2./отменен нотариален акт за собственост на
1
поземлен имот по давност №49, том ІV, рег.№3669, нот.дело №555 от 2015
год. на нотариус №*** по регистъра на НК, вписан в СВ К. вх.рег.№2595, акт
№57, том VІІІ, дело №1305/10.11.2015 год.
С доводи за необоснованост на обжалваното решение и постановяването
му в отклонение от материалния и процесуалния закон се претендира
отмяната му и отхвърляне на иска по чл. 69 от ЗН, а в условията на
евентуалност изключване от делбата на съделителя М. В. АН. и допускане на
делбата при квоти съобразно предвижданията на Закона за наследството от
1889 год. (отм.).Страната счита ,че са допуснати процесуални нарушения във
връзка с призоваването и участието по делото на съделителя М. В. АН., респ.
че подадени от останалите ответници отговори на исковата молба за
нередовни, както и възразява срещу изводите на съда ,че делбения имот се
притежава от страните в съсобственост, направени при незачитане на
изложените от нея твърдения и представени доказателства, че го е придобила
по давност.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 02.08.2021 год., жалба рег.№261516/13.08.2021 год. е
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Обжалваното решение е постановено по иск на наследник за делба на
земеделски имот, черпещ правното си основание в разпоредбата на чл. 69 от
ЗН, оспорен от друг наследник с твърдения , че имотът не е сънаследствен,
поради придобиването му по давност на основанието по чл. 79 ал.1 от ЗС,
които претенция и възражение са заявени както следва:
Предявеният от М. Д. Д., ЕГН ********** срещу :1./М. Д. К., ЕГН
**********; 2./З. Г. П.а, ЕГН ********** ;3./Г. А.. Г., ЕГН **********;4./Д.
М. АН. ,ЕГН ********** ;5./М. В. АН., род.********** год.,гражданка на
Украйна, с украински идентификационен № ********** и 6./Г. В. АН. ,ЕГН
********** иск е за делба на останалия в наследство от починалия на дата
06.02.1930 год. Ю.Я.Б. поземлен имот с идентификатор 35064.12.44 и площ
от 20 001 кв. м. ,находящ се в землището на гр. К..
Изложени са твърдения ,че по административния ред на ЗСПЗЗ на
наследниците му е било възстановено правото на собственост върху делбения
имот, поради което е обект на съвместното им притежание. Ю.Я.Б. е оставил
за наследници низходящите от първа степен: З.Й. Д.а и Д.Й.Б.. Ответницата
2
М. Д. К. била единствен наследник на сина на общия наследодател , а ищеца и
останалите ответници били наследници на дъщерята на общия наследодател.
Ответницата М. Д. К. се снабдила през 2015 год. с нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка, констатиращ ,че е изключителен
собственик на имота. Тъй като страните не били в състояние доброволно да си
поделят имота е отправено искане за извършване на делбата по съдебен ред и
съобразно квоти от по 1/4 ид.ч. за ищеца;1/2 ид.ч. за ответницата К., по 1/12
ид.ч. за ответниците З. П.а и Г.Г. и по 1/36 ид.ч. за ответниците Д.А. ,М.А. и
Г. А.. Претендира се и отмяната по реда на чл. 537 ал.2 от ГПК на
нотариалния акт от 2015 год.,констатиращ несъответно на действителното
правно положение, изключителното право на собственост върху делбения
имот на един от съделителите.
Като страни по делото са били конституирани наследниците на
починалата в хода на производството З. Г. П.а: СТ. КР. СТ. , ЕГН **********
и Й. КР. СТ. , ЕГН **********,както и ЕЛ. ЕНЧ. Г., ЕГН **********.
Искът за делба е бил оспорен като недопустим и неоснователен от М. Д.
К. .Единствено тя водела дълги години съдебни дела и полагала усилия,
делбения имот да бъде реституиран. Всички разходи-такси, адвокатски
възнаграждения били заплатени само от ответницата, като нито един от
останалите наследници на Ю.Я.Б. не подмогнал финансово процеса на
възстановяване на земеделската земя ,нито пък се срещнал с нея по този
повод. Имотът бил възстановен в неподдържано състояние, обрасъл с бурени.
За времето от 1995 год. до 2015 год. тя била единствен владелец на имота,
само тя се грижила за него ,влагала средства в поддържането му ,с грижата на
добър стопанин, непрекъснато и необезпокоявано от никого и с намерение за
своене, поради което и го придобила по давност. Тъй като имотът бил изцяло
нейна собственост, придобит по наследство и давностно владение, а не обект
на съвместно притежание на страните по делото, настоява за отхвърляне на
иска за делба.
Съделителите Д. М. АН. , М. В. АН. и Г. В. АН. считат иска за делба за
основателен и настояват да бъде уважен. Оспорват М.К. да е едноличен
собственик на имота, тъй като не били налице предпоставките да бъдат
придобит от нея по давност-не била упражнява непрекъсната фактическа
власти не била демонстрирала по отношение на останалите сънаследници, че
3
владее имота за себе си.
Й. КР. СТ. е изразил становище, че не оспорва иска за делба.
При служебната проверка на решението в обжалваната му част съдът не
установи порок, който да го определя като недопустим или нищожен акт.
Навеждани доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения във връзка с призоваването и редовността на подадени отговори
от останалите ответници не подлежат на разглеждане, тъй като оплакванията
не са заявени от тях или от ищеца, а от ответник ,по отношение на който
процесуално нарушение не е допуснато. Решението е правилно, а жалбата
неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи ,както
следва:
Страните по делото са наследници по закон на починалия на дата
06.02.1930 год. Ю.Я.Б..
С решение № 6606/15.09.2005 год. , Общинската служба по земеделие и
гори гр. К. е възстановила на наследниците на Ю.Я.Б. правото на собственост
върху нива с площ от 20.00 дка, имот № 012044 по плана за земеразделяне в
землището на гр. К.. Решението е било постановено по преписка №
04073/30.03.1992 год. на М. Д. К..
Установява се по делото от приложените съдебни актове, постановени
по адм. д.№ 83/1997 год. на Добричкия окръжен съд; гр.д.№ 56/1999 год. на
Районен съд К.; в. гр.д.№ 200/2001 год. на Добричкия окръжен съд; гр. д.№
1807/2002 год. на ВКС, V г.о.; адм. д.№ 278/2004 год. на Добричкия окръжен
съд; адм. д.№ 1158/2005 год. на ВАС, IV о., че възстановяването на
земеделския имот е било предхождано от производства по обжалване откази
на административен орган и спор за собственост към минал момент с други
лица, претендиращи на тях да бъде възстановена собствеността му ,страна по
които от наследниците на Ю.Б. е била единствено М. Д. К..
М. Д. К. е сключила договори за наем на земеделския имот както
следва: на дата 28.02.2008 год. с П.А.А. за срок от 3 години ;на дата
15.01.2011 год. и на дата 16.07.2012 год. с К.Г.К. за стопанската 2011/2012
год. и стопанската 2012/2013 год.;на дата 01.07.2013 год. и на дата 23.06.2014
год. с А. Д.а Д.а за стопанската 2013/2014 год. и стопанската 2014/2015 год.
По силата на нотариален акт № 49 т.IV рег.№ 3669 нотариално дело №
555/2015 год. на Й.П.-нотариус с рег.№ *** на НК, вписан в Службата по
4
вписванията с вх. рег.№ 2595/10.11.2015 год. ,АКТ № 57 т. VIII д.№ 1305/2015
год., на основание постановление от 10.11.2015 год. ,издадено въз основа на
обстоятелствена проверка и съгласно чл. 587 ал.2 от ГПК, М. Д. К. е била
призната за собственик по давност на поземлен имот с идентификатор
35064.12.44 по КККР на гр. К., с площ от 20001 кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер по
предходен план: 012044, при съседи: 35064.12.30, 35064.12.13, 35064.12.46 и
35064.12.1.Съгласно протокола от дата 10.11.2015 год. за извършената
обстоятелствена проверка, като свидетели са били разпитани:1./ А. Д.а Д.а,
заявила ,че М. Д. К. притежава имота по наследство от Ю.Б., водела била
дела за възстановяването му, повече от 10 години тя владеела имота сама
спокойно, явно и необезпокоявана, към имота нямали претенции съседи,
роднини или трети лица;2./Р.А.Д. ,посочил същите факти, както е че М.К.
отдава земеделския имот под аренда и 3./Й.Й., заявил, че М.К. се грижи за
имота ,стопанисва го и го отдава под аренда, както и получава арендното
плащане.
А. Д.а Д.а е била разпитана като свидетел и в съдебното заседание от
дата 24.06.2021 год., като е дала показания, че познава М.К. от 2008-2009 год.
и от тогава обработва притежаваната от нея земеделска земя от 20 дка в
землището на гр. К., която е поливна площ, за която се налага да заплаща
такси и суми за използване на съоръжения и водата . Първоначално земята
била обработвана от друго лице, което им я предоставяло за година –две, след
което тя и нейния съпруг К.Г. започнали да сключват едногодишни договори
за наем директно с ответницата. Счита земята за притежание на К.,
предоставила им документ за собственост. На свидетеля не са известни
спорове относно земеделския имот, към семейството й други лица не се били
обръщали с претенции.
Р.А.Д. също е дал показания в съдебното заседание от дата 24.06.2021
год. Заявил е ,че познава М.К. повече от 40 години, тъй като е била негова
учителка , а освен това арендува притежаван от нея земеделски имот на площ
от 300 дка. Занимавал се с производство на традиционни култури-слънчоглед,
царевица, пшеница. Искал да вземе всичката й земя, вкл. делбения имот от 20
дка, но като разбрал , че са поливни площи, подходящи за
зеленчукопроизводство и има друг наемател, се отказал от намеренията си.
Разговорите с ответницата били водени 2014-2015 год., знае от много години,
5
че земята е нейна, тя не била споделяла за претенции на нейни роднини към
имота.
Св. И.К.Г. е дал показания, че познава ищеца от много години.
Придружавал го 2014-2015 год. до гр. К., където търсел документи в
Поземлената комисия и съда за собственост на наследствената си земя и
актуално удостоверение за наследници , а след това посетили ответницата
М.К.. Целта на посещението била да бъде постигната уговорка за подялба на
сънаследствен земеделски имот. Свидетеля бил помолен от ответницата да
излезе и да не присъства на разговорите. Чакал ищеца в колата, който го
уведомил ,че ответницата се е съгласила да направят делба, но трябва да се
снабди с удостоверение за наследници на своята баба. Впоследствие научил,
че след няколко месеца и при посещение на ответницата в гр. В. за лекар,
ищецът й предоставил такова.
Влязлото в сила решение на Общинската служба по земеделие и гори гр.
К. от 2005 год. за възстановяване право на собственост върху земеделски земи
има силата на констативен нотариален акт за собственост /чл.17 ал.1 изр.6-то
от ЗСПЗЗ/ и легитимира наследниците на Ю.Я.Б. като съсобственици на нива
с площ от 20.00 дка, имот № 012044 по плана за земеразделяне в землището
на гр. К.. Легитимиращо действие за принадлежността на правото на
собственост има и нотариалния акт от 2015 год., констатиращ ,че собственик
на този имот по давност е ответницата М.К..
В мотивите на тълкувателно решение № 11/21.03.2013 год. по т. д. №
11/2012 год. на ОСГК на ВКС, изрично е прието, че когато и двете страни се
легитимират с нотариални актове за правото на собственост, то
разпределението на доказателствената тежест при оспорване ще се извърши
по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже
фактическия състав на съответното удостоверено придобивно основание
.Следователно по настоящия спор са налице документи за съсобствения
характер на имотите 2005 год. и за собственост на М.К. от 2015 год. В тежест
на М.К. е да докаже, че след възстановяване на правото на собственост по
ЗСПЗЗ е установила фактическа власт върху делбения имот изключително за
себе си и е владяла непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на
давностния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
6
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато
не бъде променено. След като основанието /реституция/, на което
съсобственикът М.К. е придобила фактическата власт върху вещта признава
такава и на останалите съсобственици, то я прави държател на техните
идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне
с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да
са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на
придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта
за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да
ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало
трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи
владението им и установяващи своене.
Правноирелевантни са действията на М.К. за времето от преди
осъществяване на придобивното основание, а за времето след това не са
такива с характер да обусловят нейно притежание на основанието по чл. 77
пр.2-ро,във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗС. С оглед посочените по-горе данни,
същата е отдавала имота под наем и е демонстрирала пред трети лица, че е
негов едноличен собственик. М.К. не е доказала, че е извършила действия, с
които е обективирала спрямо останалите съсобственици намерението да
владее техните идеални части за себе си, т. е. да докаже, че промяната в
намерението, с което упражнява фактическата власт върху вещта е достигнала
до знанието на невладеещите съсобственици. Ползването на имота лично или
чрез отдаването му на трети лица под наем или аренда е част от
правомощията на съсобственика съгласно чл. 31 ал. 1 ЗС .Действията чрез
които се осъществява не отричат правата на другите съсобственици, поради
което и не могат да обосноват извод за несъмнено владение. Сключването на
договор за наем или аренда съставлява управително действие по отношение
на вещта и само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и
7
несъмнено владение. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети
лица собственическото си отношение към вещта ,ако за него собственикът
не може да узнае. Ако завладяването не е демонстрирано владението е скрито
и давностният срок не тече. С оглед на горното, ответницата М. К. не е
придобила по давност наследствените части на ищеца и останалите
ответници, тъй като няма данни да е отблъснала владението им. В мотивите
на тълкувателно решение № 1/2012 год. на ОСГК е прието, че завладяването
частите на останалите съсобственици и промяната в намерението поначало
трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи
владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. В настоящия случай не са налице хипотезите, при които е
обективно невъзможно манифестиране на промяната в намерението и
завладяване на идеалните части на ответницата М.В. . Състоянието на
обективна невъзможност е изключение и поради това не може да бъде
прилагано разширително. То се отнася за случаи, при които съсобствениците
или изобщо не се познават, или между тях не съществуват никакви
отношения поради трайна отдалеченост във времето и разстоянието-така
определение № 60343 / 29.09.2021 год. на ВКС по гр. д. № 1881/2021 год., I г.
о. В случая съсобствениците са близки роднини ,познават се ,липсват данни
В. да не се е завръщала в страната ,където живеят нейната майка и сестра /
съделителите Д. М. АН. и Г. В. АН./и данни за адреса й е можело да бъдат
получени от тях, респ. владеещият съсобственик е могъл да уведоми
невладеещите съсобственици за промяната в намерението си за своене на
тяхната идеална част.
Земеделския имот ,предмет на делото е съвместно притежание на
всички наследници на Ю.Я.Б.,поради което и следва да бъде поделен между
тях съобразно законоустановените квоти. Неоснователно е виждането на
ответницата М.К., че дяловете на страните следва да бъдат определени
съобразно правилото на чл.21 ал.3 изр.2-ро от Закона за наследственото от
1889 год. /отм./, като частта на низходящите от мъжки пол е два пъти по-
голяма от частта на низходящите от женски пол. Към момента на откриване
на наследството на Ю.Я.Б. -06.02.1930 год.,Южна Добруджа е в границите на
Кралство Румъния, поради което приложим е Румънския граждански закон.
Съобразно разпоредбата на чл. 669 ,децата или техните низходящи
наследяват бащата, майката и другите възходящи, без разлика на пол, макар
8
да са родени от различни бракове. Те наследяват по равни части, когато
всички се намират в първа степен и са повикани да наследяват на основание
на свое собствено право,а по коляно,когато всички или някои от тях
наследяват по право на представителство.
Ю.Я.Б. е починал на дата 06.02.1930 год. и е оставил като наследници
четирима низходящи от първа степен: дъщерите А.Й.К. и З.Й. Д.а, както и
синовете Д.Й.Б. и А.Й.Б.. Две от децата на Б. : А.Й.К. и А.Й.Б. са починали
като са оставили за наследници своите брат и сестра. С оглед на горното,
дяла от наследството на Ю.Я.Б. следва да бъде определен като възлизащ на
1/2 ид.ч. за З.Й. Д.а и 1/2 ид.ч. за Д.Й.Б..
Ответницата М. Д. К. е единствен наследник на Д.Й.Б.,поч.16.08.1987
год., поради което частта й като съделител е 1/2 ид.ч.
З.Й. Д.а Г. е починала на дата 06.11.1965 год. и е оставила за
наследници низходящия от първа степен Г.А. Д. и низходящия от втора
степен М. Д. Д. ,дете на сина й Д.А. Д.,поч.12.09.1961 год. По правилата на
чл.5 ал.1 от ЗН и чл.10 ал.1 от ЗН посочения по-горе дял на З.Й. от 1/2 ид. ч.
е преминал по равно към тях в размерите от по 1/4 ид.ч.
С оглед на горното, частта на ищеца М. Д. Д. като съделител е 1/4 ид.ч.
Г.А. Д. е починал на 30.10.1976 год. и дяла му от 1/4 ид.ч. е преминал
по правилото на чл. 5 ал.1 от ЗН към наследниците му-низходящите от първа
степен Д. Г. А.-1/12 ид.ч. В.Г.А.-1/12 ид.ч. и З. Г. П.а-1/12 ид.ч.
Д. Г. А. е починала на 26.03.2001 год. и е оставила за наследници
низходящата от първа степен Г.А. Г. и низходящата от втора степен ЕЛ. ЕНЧ.
Г. ,дете на дъщеря й Н. В.а В., поч. 22.03.1996 год. По правилата на чл.5 ал.1
от ЗН и чл.10 ал.1 от ЗН посочения по-горе дял от 1/12 ид.ч. на Д. Г. А. е
преминал по равно към тях в размерите от по 1/24 ид.ч.
С оглед на горното ,частта на ответницата Г.А. Г. като съделител е 1/24
ид.ч. С оглед на горното ,частта на ответницата ЕЛ. ЕНЧ. Г. като съделител е
1/24 ид.ч.
З. Г. П.а е починала на 30.06.2020 год. и е оставила за наследници
низходящите от първа степен СТ. КР. СТ. и Й. КР. СТ.. По правилото на чл.5
ал.1 от ЗН посочения по-горе дял от 1/12 ид.ч. на З. Г. П.а е преминал по
равно към тях в размерите от по 1/24 ид.ч.
9
С оглед на горното ,частта на ответника Й. КР. СТ. като съделител е
1/24 ид.ч. С оглед на горното ,частта на ответника СТ. КР. СТ. като
съделител е 1/24 ид.ч.
В.Г.А. е починал на 28.11.1999 год. и е оставил за наследници съпруга
Д. М. АН. и низходящи от първа степен М. В. АН. и Г. В. АН..По правилата
на чл.5 ал.1 от ЗН и чл.9 ал.1 от ЗН посочения по-горе дял от 1/12 ид.ч. на
В.Г.А. е преминал по равно към тях в размерите от 1/36 ид.ч.
С оглед на горното, частта на ответницата Д. М. АН. като съделител е
1/36 ид.ч.
С оглед на горното, частта на ответницата М. В. АН. като съделител е
1/36 ид.ч.
С оглед на горното, частта на ответницата Г. В. АН. като съделител е
1/36 ид.ч.
След приравняване на посочените части на съделителите , делбата
следва да бъде допусната между тях при квоти както следва: М. Д. Д. –18/72
ид.ч.; М. Д. К.- 36/72 ид.ч.; Г. А.. Г. - 3/72 ид.ч. ; ЕЛ. ЕНЧ. Г.-3/72 ид.ч. ; СТ.
КР. СТ.- 3/72 ид.ч.; Й. КР. СТ.- 3/72 ид.ч.; Д. М. АН. -2/72 ид.ч. ;М. В.
АН.-2/72 ид.ч. и Г. В. АН.-2/72 ид.ч.
Тези изводи обжалваното решение съдържа, поради което и въззивният
съд на основание чл. 271 ал.1 от ГПК го потвърждава.
Във въззивната инстанция М. Д. Д. е сторил разноски в размер на 600
лв.-заплатено възнаграждение на адвокат за процесуално представителство,
които с оглед неоснователността на подадената жалба следва да му бъдат
заплатени от въззивника М. Д. К..
По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260071 /23.07.2021 год. по гр.д.№ 119/2019 год.
на Районен съд К..
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН **********,от гр. К., ул.“Хр.С.“, №** ДА
ЗАПЛАТИ на М. Д. Д. , ЕГН ********** ,от гр. В., ЖК “М.*** сумата от 600
лв.,сторени съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция .
10
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11