Р Е Ш Е Н И Е
№ 144 03.06.2020 година град Стара Загора
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесети и осми май през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретаря Зорница Делчева
и с участието на прокурор Константин Тачев
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
КАН дело № 71 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 предл.2
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д.И.- старши юрисконсулт в
Изпълнителна агенция за медицински
надзор, в качеството му на процесуален представител
на агенцията против решение №698
от 20.12.2019 год., постановено
по а.н.д. №1867 по описа за
2019 год.
на Старозагорския районен съд, с което е отменено наказателно постановление
№27-447/03.06.2019 год. на изпълнителния дирекция на изпълнителна агенция „
Медицински надзор”.
В жалбата
се релевират доводи, че неправилно
въззивният съд бил приел, че нормата на чл.86, ал.1
т.3 от Закона за здравето е декларативна и не съдържа задължение за определено
поведение. Решението
на районния съд било необосновано и не било изградено
на обективно, всестранно и пълно изследване на данните по делото.
Доводите на съда с в противоречие с практиката на ВКС, както и с житейската и
законова логика. Правната норма представлява абстрактно правило за поведение,
поради което формулират дължимо поведение към своите адресати в обобщен вид.
Медицинската професия не позволява подробно, изчерпателно и казуистично
регламентиране, поради индивидуалните особености на човешкия организъм и
многообразието на здравните усложнения и здравни услуги. По същество релевира
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Моли съда да
отмени решението на районния
съд и да се потвърди наказателно постановление №27-447/03.06.2019 год Изпълнителния
директор на изпълнителна агенция
"Медицински надзор" гр. София
Ответника по касация – д-р Н.П.К., чрез
пълномощника си по делото адв. В.Д., изразява становище за неоснователност на
касационната жалба
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност
на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда,
като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателите,
мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото, за наличие на основанията
по чл. 218, ал.2 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледано по същество същата е неоснователна.
Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на д-р Н.П.К. против Наказателно постановление №27-447/03.06.2019 год на Изпълнителния директор на изпълнителна агенция "Медицински надзор" гр. София при Министерство на здравеопазването, с което му
е наложено
административно наказание „глоба“,
в размер на 300.00 лв.
на основание чл.229, ал.1
от Закона за здравето (ЗЗ) за нарушение на чл.86, ал.1, т.3 от същия закон
Административното обвинение почива на фактическа обстановка, подробно описана в АУАН №А 27-4477 от 07.12.2018 год., съставен от д-р Г. Х.вв – главен инспектор в ИАМО и съответно възпроизведена в наказателното
постановление, издадено въз
основа на този акт, а именно наказателно
постановление №27-447/03.06.2019
год , издадено от Изпълнителния директор на ИА МН гр. София.
Административното обвинение е повдигнато на д-р Н.К.
за следното: Н. К., в качеството
му на дежурен лекар – специалист хирург в ХО на УМБАЛ „ Проф. д-р СТ. Киркович” АД гр. Стара Загора ,
осъществил на 19.08.2018 г. медицински преглед – хирургична консултация на пациентката
К.Д.Е.на 70 години по повод на термична травма , не е оценил реално състоянието
на пострадалата . Нe е извършен обстоен медицински
преглед на пациентката., поради което в медицинската документация липсва оценка
на общото и локално състояние , степента , площта и процента на изгаряне. Бил
подценен риска от последващ термичен шок, респективно полиорганна
недостатъчност . Диагнозата била некоректна , тъй като не отразявала засегнатите
части от тялото и процента Не е извършен насочен преглед и назначена консултация с пулмолог
или гръден хирург . Със своите действия и бездействия доктор К., като не бил
извършил диагностико-лечебния процес в пълен обем и бил нарушил разпоредбата на
чл. 86,ал.1,т.3 от Закона за здравето.
Въззивният съд е отменил
от наказателното постановление като незаконосъобразно, приемайки, че посочената като нарушена
разпоредба на чл.86, ал.1, т.3 от ЗЗ е абстрактна и бланкетна, както и че няма самостоятелно приложение. Термините „качествена“ и
„достъпна“ са характеристика на дължимата здравна помощ към пациентите. Те са
доразвити в подзаконовите нормативни актове – съответната Наредба за
утвърждаване на медицинските стандарти. Следвало и наказващият орган да обвърже
нормата на чл.86, ал.1, т.3 от ЗЗ със съответната разпоредба от Медицинския
стандарт, като вместо я е обвързал с нормата на чл.81, ал.2, т.4 от ЗЗ, която
също е абстрактна и бланкетна. Този извод следва и от
разпоредбата на чл.81, ал.3 от ЗЗ, който препраща към подзаконов акт - Наредба
на МС, с която се уреждат реда и условията за осъществяване на правото на
достъп до медицинска помощ. Въз основа на гореизложеното е приел, че правната
квалификация е непълна и няма самостоятелно приложение. Дължимите действия,
които ответника по касация не е извършил за да удовлетвори изискването за
достъпна и качествена здравна помощ следва да намерят своята конкретизация и в
правната квалификация, което обаче не е сторено.
.
В пределите на служебната проверка
по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват основания
за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на Старозагорския
районен съд. На база установената
фактическа обстановка касационния
съд намира решението като за правилно, по следните съображения:
Районният съд в обжалваното
решение е отговорил подробно и изчерпателно на всички наведени възражения. Пред настоящата
инстанция касаторът няма
нови възражения, които да бъдат
обсъждани за първи път. Настоящият
съдебен състав изцяло споделя мотивите на районния съд, изложени в обжалваното решение, и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
втора от АПК препраща към тях.
Районният съд правилно
е тълкувал нормите, съобразно изискванията на Закона
за нормативните актове, като е приел, че посочените от административнонаказващия
орган разпоредби на чл. 86, ал.1, т.3 от Закона за здравето установяват принципите, които следва да се спазват при реализиране правата на пациента и
предоставяне на здравна помощ за него. Те не вменяват конкретни задължения за лицата, а очертават обща правна рамка, общ принцип, който следва да се спазва, но който детайлно е разработен като правила за
поведение в други конкретни
норми. За да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на конкретно лице, следва
да бъде посочена като нарушена норма от закон или подзаконов нормативен акт, която има ясно и конкретно предписание на задълженията,
които са вменени на това лице. Затова, както правилно
е посочил районният съд в решението си, наказващият орган, след като е
описал факти, които счита за съставомерни, е следвало да посочи конкретните разпоредби от медицинския стандарт, които са нарушени, а не да се позовава на общи правни принципи.
Следва да се посочи, че съгласно чл.80, ал.1 от Закона за здравето,
качеството на медицинската помощ“, съставляваща принцип по
чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ се основава на медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1
от Закона за лечебните заведения и Правилата за добрата медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от
ЗСОЛЛДМ. В нормативната уредба
липсва легална дефиниция за
„достатъчност на медицинската помощ“, с оглед на което следва да бъдат съобразени видовете и обема на медицинските дейности, утвърдени с гореописаните медицински стандарти. Предвид на това, посочената в НП като нарушена
норма на чл.86, ал.1, т.3 – правото на достъпна и качествена медицинска помощ, във вр. с чл.81, ал.2, т.4 от ЗЗ няма самостоятелно приложение. Същата не съдържа конкретен състав на административно нарушение, а регламентира
един от принципите посочени
в чл.81, ал.2 от ЗЗ на правото на всеки
български гражданин на достъпна
медицинска помощ, този на зачитане на неговите права и само нейното посочване не е достатъчно за индивидуализацията на нарушението.
Посочената разпоредба следва да се прилага във връзка с чл. 80 от ЗЗ, чрез посочване на конкретното
нормативно установено задължение
от съответния утвърден медицински стандарт, което наказващия орган приема, че е нарушен.
С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените в касационните жалби касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо, постановено
в съответствие с материалния
закон и съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от тези мотиви и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение №698 от 20.12.2019 год., постановено
по а.н.д. №1867 по описа за
2019 год.
на Старозагорския районен съд, Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.