№ 123
гр. Стара Загора, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20215501001274 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл ГПК.
Обжалвано е Решение №41 от 22.04.2021г., постановено по гр.д. №
3228/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се признава за
установено по отношение на М. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:
(адрес) и с настоящ адрес: (адрес), че същият дължи на “В.” ЕООД, ЕИК
******* , със седалище и адрес на управление: (адрес), представлявано от
Р.Т.Р., сумата от 5219,71 лева за главница, представляваща неизплатено
задължение за начислено изразходвано количество вода по партида № 341, по
реда на чл. 37 от Наредба № 4/2004г. на МРРБ, с Протокол за констатирано
нарушение № 2098/02.10.2019г. за осъществено незаконно присъединяване
към ВиК мрежата, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на
заявлението - 17.02.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от 39,15
лева, представляваща лихва върху главницата за периода от 09.10.2019г. до
28.11.2019г., за изпълнението на което парично задължение е издадена, в
полза на “В.” ЕООД - гр. Стара Загора, заповед №288/18.02.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 780/2020г.
по описа на Районен съд - Стара Загора и е осъден ответника да заплати на
1
ищцовото дружество сумата от 1572 лева, представляваща направени
разноски по настоящото производство и по ч.гр.д. № 780/2020г. по описа на
Районен съд - Стара Загора.
Въззивникът излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението, като моли окръжния съд да отмени същото и да отхвърли
предявения иск.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който въззиваемата страна “В.” ЕООД взема становище, че жалбата е
неоснователна, като излага съображения в тази връзка. Направено е искане да
бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира присъждане на
разноските пред настоящата инстанция.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, след като обсъди доказателствата по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е са предявени обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.422, вр. чл.415, вр.
чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Предмет на исковете е признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 5219,71 лева за главница,
представляваща неизплатено задължение за начислено изразходвано
количество вода по партида № 341, по реда на чл. 37 от Наредба № 4/2004г.
на МРРБ, с Протокол за констатирано нарушение № 2098/02.10.2019г. за
осъществено незаконно присъединяване към ВиК мрежата, ведно със
законната лихва върху сумата от завеждане на заявлението - 17.02.2020г. до
окончателното плащане, както и сумата от 39,15 лева, представляваща лихва
върху главницата за периода от 09.10.2019г. до 28.11.2019г., за изпълнението
на което парично задължение е издадена, в полза на “В.” ЕООД - гр. Стара
Загора, заповед №288/18.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 780/2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора
По делото не е спорно, че ищецът за процесния период е бил титуляр на
партидата №********* в с.**, община Стара Загора и собственик на имота, за
който е открита, а именно – къща.
Съгласно чл.269 ГПК, съдът взе предвид, че във въззивната жалба се
2
оспорва ответникът да е извършил незаконно присъединяване, както и че
установената от служители на ВиК тръба след водомера е поставена на това
място преди повече от 25г. не от него, а от служители на ВиК, с цел
обезвъздушаване. Счита, че не е извършил противоправно деяние, нито е
осъществил виновно поведение и че не доказан фактическия състав на
деликта по чл. ЗЗД.
Въззивният съд не споделя така направените възражения. На първо
място, наличието на тръбно отклонение след водомера е безспорно
установено по делото, с писмени и гласни доказателства и експретиза, вкл.
според СТЕ, неговата функция не е за обезвъздушаване. По делото не бе
установено от ответника поставянето на тази тръба след водомера да е
законно, т.е. по предвидения в Наредбата № 4 от 14.09.2004г. ред, поради
което и с оглед заключението на СТЕ, съдът приема, че са касае за незаконно
присъединяване.
В тази връзка, в практиката на съдилищата и на ВКС по сходни случаи
се приема, че при незаконно / не по установения в наредбата ред/
присъединяване към водоснабдителната система на ВиК отношенията между
потребителя и водоснабдителния оператор се уреждат съобр.чл.37 от
НАРЕДБА № 4 ОТ 14 СЕПТЕМВРИ 2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ЗА ПОЛЗВАНЕ НА
ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ -
съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и
пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за
едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък.
Изграждането на незаконно отклонение от водоснабдителната и канална
мрежа е деликт, ако извършителят или възложителят на работата по
изграждането имат вина. За ангажиране отговорността на потребителя при
констатирани нарушения на водоснабдяването в имота му обаче не е
необходимо да се установи кой и при какви обстоятелства ги е извършил,
защото при спецификата на услугата потребителят има общото задължение да
се грижи и отговаря за правомерното водоснабдяване на обекта си.
Нарушението следва да е извършено виновно/ умишлено или небрежно/, като
вината се предполага до доказване на противното / р. по гр.д. №3756/13 г. на
трето г.о. на ВКС/.
3
В случая, ответникът не опроверга презумпцията за вина, поради което
съдът приема, че поведението му, изразяващо се в допускане съществуването
на незаконно присъединяване към ВиК мрежата, с която се водоснабдява
имота му, осъществява фактическия състав на непозволено увреждане.
По отношение на размера на вредите, в чл.37 от горепосочената наредба
е уреден начинът на изчисляването им, а именно - по реда на чл. 35, ал. 6 за
едногодишен период, като разходът на вода се изчислява по пропускателната
способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера
при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s. От заключението на
допуснатата икономическа експертиза се установява, че стойността на
изразходвано количество вода от ВиК, във връзка с осъществената незаконна
връзка в имота на М. Г. П. с ЕГН **********, описано в Протокол за
констатирано нарушение № 0002098/02.10.2019г, за период от една година, е
на стойност 5219,71 лв с ДДС. Това от своя страна обуславя извод за
основателност на предявения главен иск.
По отношение на акцесорния иск по чл.86 ЗЗД, размерът на
обезщетението за забава върху посочената сума за периода от 09.10.2019г. до
28.11.2019г. според СИЕ е 73,95 лв, но с оглед диспозитивното начало, искът
ще се уважи до предявения размер от 39,15 лв.
Тъй като районния съд е стигнал до същия извод, обжалваното решение
ще се потвърди, като на основание чл.272 ГПК, съдът препраща към мотивите
му.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът ще бъде осъден да заплати на
ищеца от 480 лв за адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №41 от 22.04.2021г., постановено по гр.д.
№ 3228/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА М. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: (адрес) и с
настоящ адрес: (адрес), да заплати на “В.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: (адрес), представлявано от Р.Т.Р., направените по
делото пред настоящата инстанция съдебни разноски в размер на 384 лв.
4
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
наличие на предпоставките по чл.280 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5